Jump to content

1930_03_14 Дисонанси въ живота


Ани

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Дисонанси въ живота

 

Размишление.

Какво означава думата „дисонансъ“? Кой е коренътъ на тази дума? Думата „дисонансъ“ е латинска, а коренътъ ѝ е „sono“, което означава „звучи“. Какви сѫ трептенията на звука? Какви линии образуватъ звуковитѣ трептения? Вълнообразни.

 

Представете си, че имате права линия, около която се увива една вълнообразна линия. Това сѫществува ли въ природата? Сѫществува. Какво прави бръшлянътъ, когато се намѣри близо до нѣкое дърво? Увива се около дървото. Дървото е правата линия, а бръшлянътъ кривата, т.е. вълнообразната линия. Не правятъ ли сѫщото и паразититѣ? Като намѣрятъ нѣкое живо дърво, тѣ се увиватъ около него и започватъ да смучатъ соковетѣ му. Какъ наричате растенията, които водятъ самостоятеленъ животъ? — Благородни. — А тия, които черпятъ отъ тѣхъ сокове? — Несамостоятелни, паразити или неблагородни. Къмъ коя категория ще отнесете говедаря, който носи тояга и цѣлъ день я стоваря върху гърба на едно или на друго животно? Той има на разположение 20-30 говеда и по цѣли дни се занимава съ тѣхъ, заповѣдва имъ, кѫде да ходятъ, какво да правятъ. Той е началникъ на говедата. Тоягата на говедаря представя правата линия. Ако не работи сама, говедарьтъ прибѣгва до кривата линия, т.е. до камшика, който завършва добре работата. Камшикътъ се увива около тоягата и удря добре. Значи, това, което тоягата не може да свърши, вѫжето го свършва. Наистина, съ вѫжето можете да извадите вода отъ кладенеца, а съ тоягата не можете.

 

Да се върнемъ къмъ думата „дисонансъ“. Въ музиката, както и въ живота, подъ дисонансъ разбираме несъгласуване, неблагозвучие. Когато два тона не звучатъ помежду си хармонично, явява се дисонансъ. Когато две еднакви сили се отблъскватъ, явява се дисонансъ. Когато двама еднакво добри, или еднакво лоши хора се срещнатъ, тѣ веднага се отблъскватъ, между тѣхъ се образува дисонансъ. Между добритѣ хора се вмъква положителенъ елементъ, между лошитѣ — отрицателенъ елементъ. Само по себе си доброто е положително и абсолютно, вследствие на което не може да произвежда отблъскване или дисонансъ въ този смисълъ, въ който ние го разбираме. Доброто обединява, а не разединява. Доброто привлича нѣщата, а не ги отблъсква. Когато казваме, че двама добри хора се отблъскватъ, това става не по силата на доброто, но по закона на привличане на разнородни полюси, а отблъскване на еднородни. Само като еднородни полюси, добритѣ хора се отблъскватъ, но не и като разединяващи се сили.

 

Мнозина иматъ желание да станатъ добри хора. Нѣкой даже казва, че иска да бѫде абсолютно добъръ въ проявитѣ си. Какво означава думата „абсолютно добъръ“? Да бѫде човѣкъ абсолютно добъръ, това значи, да се движи къмъ центъра на крѫга. Който се движи къмъ центъра на крѫга, той има еднакво отношение къмъ цѣлия крѫгъ, както и къмъ всички точки на окрѫжностьта. Обаче, ако човѣкъ измѣни движението си отъ центъра къмъ периферията, отношенията му къмъ хората не сѫ еднакви: къмъ едни сѫ по-близки и сърдечни, а къмъ други — по-далечни. Първитѣ той нарича свои приятели, а вторитѣ — познати, другари и т. н. На този, къмъ когото имате по-близки отношения, давате повече и взимате повече отъ него. Значи, приятелството е движение отъ центъра къмъ периферията. Движението отъ периферията къмъ центъра пъкъ подразбира отношения къмъ Великото начало въ свѣта. Следъ като е билъ въ центъра, следъ като е опредѣлилъ отношенията си къмъ Бога, само тогава човѣкъ може да каже, че има правилни отношения къмъ хората. Той е влѣзълъ вече въ добрия животъ и познава себе си, както и своя ближенъ.

 

Животътъ представя живъ крѫгъ, който се намира въ постоянно движение. Този крѫгъ е съставенъ отъ много точки, въ които живѣятъ разумни сѫщества. Всички точки представятъ крѫгове, които иматъ общъ центъръ. Следователно, животътъ е голѣмъ крѫгъ, съставенъ отъ много концентрични крѫгове, въ които влизатъ всички живи сѫщества: растения, животни и хора. Задачата на всѣки човѣкъ е да изучи първо онази часть отъ великия животъ, въ която той се движи. Като изучи своя животъ, човѣкъ постепенно ще изучава живота на другитѣ крѫгове, докато дойде до познаване на цѣлокупния животъ. Иска ли да проникне едновременно въ всички крѫгове, човѣкъ се омотава така, че съ години не може да се разплете. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да живѣе добре, това значи, да използува разумно условията, които му сѫ дадени. Всѣки трѣбва да се движи и работи въ крѫга, въ който е поставенъ. Излѣзе ли вънъ отъ своя крѫгъ, той нарушава равновесието на силитѣ въ този крѫгъ.

 

Мнозина не разбиратъ законитѣ на живота и казватъ: Не можемъ ли да живѣемъ, както искаме? — Човѣкъ не може да живѣе, както иска. — Не можемъ ли да говоримъ, каквото искаме? — Човѣкъ не може да говори, каквото иска. Има случаи, когато за една дума само, казана не на мѣсто, човѣкъ плаща скѫпо. Има случаи, когато човѣкъ каже нѣкоя дума не на мѣсто и въ лошъ часъ, за което носи последствията съ години. Запримѣръ, нѣкой казва: Защо ми е голо здраве? Понеже не е доволенъ отъ положението си, той мисли, че и здраве не му е нужно. Другъ казва: Защо ми сѫ дадени очитѣ, да гледамъ само сиромашията си ли? Той иска да бѫде богатъ, и забравя, че здравитѣ очи сѫ неизмѣримо богатство. Ще дойде день, когато ще изгуби очитѣ си, и тогава ще разбере, какво богатство сѫ били тѣ.

 

Единъ младъ, здравъ българинъ, отъ варненско нѣкѫде, билъ известенъ между селянитѣ съ своето юначество. Всички гледали на него съ страхъ. Никой не смѣелъ да излѣзе срещу него — толкова силенъ билъ. Често той си казвалъ: Защо ми е това здраве и тази сила? Всички се страхуватъ отъ мене като отъ мечка, всички ме избѣгватъ. По-добре да бѫда между хората, макаръ и слабъ, отколкото да съмъ силенъ и извънъ хората. Единъ день той заболѣлъ отъ треска и лежалъ цѣли три години. Презъ това време толкова отслабналъ, че станалъ само кожа и кости. Често си казвалъ: Господи, помогни ми да оздравѣя, да възстановя силата си, макаръ и да внушавамъ страхъ на хората. Сега разбрахъ, какво значи, да бѫде човѣкъ здравъ и силенъ.

 

Ще кажете, че това е случайность или съвпадение въ живота. Не е така. Наистина, има случайни и механични явления въ живота и въ природата, но всички необясними явления не сѫ случайни. Тѣ сѫ необясними само за нѣкои хора, а не за всички. Има сѫщества високо издигнати, които знаятъ причинитѣ на всички явления. Вие срѣщате единъ човѣкъ, който ви харесва, разговаряте се съ него, но не знаете, защо сте го срещнали и какво ще излѣзе отъ тази срѣща. Обаче, има сѫщества които сѫ наредили тази срѣща. Вие не подозирате това, но тѣ иматъ свой планъ, по който нареждатъ работитѣ.

 

Представете си, че вие се уговаряте съ единъ отъ вашитѣ приятели да се срещнете въ опредѣленъ день и часъ, на опредѣлено мѣсто. Като дойде опредѣления день и часъ, вие се срѣщате и се разговаряте приятелски. Който ви срещне, ще мисли, че случайно сте се видѣли, но вие знаете, че срѣщата ви е уговорена. Следователно, задъ всѣко случайно явление се крие разумно, съзнателно сѫщество. Всѣко случайно явление е предизвикано отъ разумни сѫщества, които живѣятъ извънъ физическия свѣтъ.

 

И тъй, бѫдете внимателни въ думитѣ, въ мислитѣ и въ чувствата си. Не можете да говорите, да мислите и да чувствувате, както искате. За всѣко нѣщо се държи отчетъ. Сиромахътъ не трѣбва да се оплаква отъ сиромашията си. Богатиятъ не трѣбва да мисли само за забогатяване. Ако сиромахътъ роптае противъ сиромашията си, вмѣсто да подобри положението си, той ще го влоши. Ако богатиятъ мисли за по-голѣмо богатство отъ това, което има, въ края на краищата ще свърши съ минусъ. Той ще изгуби и това, което има. Като не разбиратъ законитѣ на живота, вмѣсто да придобиятъ щастие, хората ставатъ нещастни. Малко щастливи хора има въ свѣта. Щастливъ е само онзи, който има вѫтрешно рѫководство и по него върви. Той знае, какво да говори и какъ да постѫпва. Щастливиятъ човѣкъ прилича на обученъ войникъ, който знае вече да стреля и, дето удари, удря на месо, т.е. на пълно. Нещастниятъ е подобенъ на необученъ войникъ, който по цѣли дни стреля, но все на празно удря. Щастливиятъ човѣкъ се движи по строго опредѣлени линии въ живота си, а нещастниятъ — по криви, неопредѣлени линии. Ония, които обичатъ да лъжатъ, се движатъ по криви линии, по задънени пѫтища.

 

Въ живата геометрия правата линия опредѣля пѫтя на мѫжа, т.е. на ума, на мѫжкия принципъ. Кривата линия опредѣля пѫтя на жената, на женския принципъ, т.е. на сърдцето. Съ други думи казано: Всѣка линия, която се удължава, е женска, т.е. линия на мекота; всѣка линия, която се скѫсява, е мѫжка, т.е. линия на твърдость, на якость. Колкото повече се скѫсяватъ кривитѣ линии, толкова предметътъ става по-твърдъ, по-коравъ; колкото повече се удължаватъ правитѣ линии, толкова предметътъ става по-мекъ.

 

Като ученици, вие трѣбва да правите опити, да трансформирате състоянията си. Представете си, че сте гладенъ, не сте яли два деня и се връщате у дома си, съ мисъльта, че ще намѣрите нѣщо сготвено. Обаче, оставате изненадани. Не само че не намирате нѣщо сготвено, но хлѣбъ даже нѣма. Вие сте недоволенъ, разгнѣвенъ и започвате да роптаете противъ сиромашията. Вмѣсто да облекчите състоянието си, вие ставате още по-недоволенъ. Какъ ще се справите съ недоволството си? Представете си мислено, че нѣкой вашъ приятель отъ Америка е пристигналъ и свиква всичкитѣ си приятели, между които и васъ, на банкетъ. Като мислите така, мисъльта ви ще се реализира, но едновременно и състоянието ви ще се трансформира. Ще кажете, че не искате да се занимавате съ невѣрни, съ илюзорни нѣща. Илюзорни нѣща сѫ тия, които въ даденъ моментъ сѫ невъзможни. Следъ десеть години, обаче, тѣ ставатъ действителни и реални. Илюзия е човѣкъ да мисли, че ябълчната семка, която държи въ рѫката си, може веднага да се превърне на дърво. Не е илюзия, че следъ десеть години семката, посадена въ земята, ще се превърне на голѣмо ябълчно дърво. Значи, ако приятельтъ ви днесъ не може да ви даде банкетъ, следъ десеть години ще ви даде. Казвате: „Трай, коньо, за зелена трева.“

 

Въ природата има съкратени и разширени периоди. Едно страдание може да продължава секунди, но може да продължава и години. И обратно, отъ години страданието може да се съкрати до секунди. Тъй щото, приятельтъ ви може да ви покани на обѣдъ още въ този моментъ и да задоволите глада си. Има законъ, споредъ който едно страдание може да продължи седемь години, а споредъ българитѣ — деветь години. Тѣ иматъ една народна пѣсень, въ която се казва: „Деветь години боленъ лежахъ.“ Минатъ ли деветь години, каквото страдание и да имате, отъ каквато болесть да лежите, всичко ще се прекрати. Какво ще кажете тогава за болния, който лежалъ 38 години? Той боледувалъ отъ разстройство на нервната система, а не отъ нѣкоя органическа болесть. Ако е въпросъ за органическо заболяване, то не може да продължава 38 години. Нервното разстройство продължава много години, презъ което време състоянието на болния ту се усилва, ту отслабва. Обаче, невъзможно е човѣкъ да боледува 38 години при едно и сѫщо положение на болестьта.

 

Да се върнемъ къмъ основната мисъль — дисонанси въ живота. Представете си, че нѣкой човѣкъ е отчаянъ и, вмѣсто насърдчение, вие внасяте въ мислитѣ, или въ чувствата му нѣкакъвъ дисонансъ. Какъ мислите, ще подобрите ли състоянието му? Не само че нѣма да го подобрите, но даже ще го влошите. Вмѣсто на едно зло, той ще се натъкне на друго. Ако нѣкой способенъ студентъ направи усилие да свърши университетъ съ отличие, да бѫде пръвъ между другаритѣ си, той може да успѣе, но това усилие ще се отрази пакостно въ живота му. Когато влѣзе въ обществото и започне да работи, той ще се прояви като обикновенъ човѣкъ. — Защо? — Защото е изразходвалъ енергиитѣ си напразно. Следователно, не изразходвайте енергиитѣ си преждевременно, за да бѫдете активни и способни за работа презъ цѣлия си животъ. Нѣкой прави усилия да стане виденъ поетъ, другъ иска да стане виденъ музикантъ. Това не се постига въ единъ животъ. Орфей билъ гениаленъ пѣвецъ, но неговата гениалность не е проява на единъ животъ. Когато Орфей свирилъ, цѣлата природа оживявала: растения, птички, животни, рѣки — всичко започвало да се движи и да играе. Такъвъ трѣбва да бѫде истинскиятъ поетъ! Такъвъ трѣбва да бѫде истинскиятъ музикантъ! Мнозина се стремятъ къмъ гениалность и, ако не могатъ да станатъ гениални, тѣ се обезсърдчаватъ, отчайватъ и ставатъ недоволни.

 

Природата не обича недоволни и отчаяни хора. Тя допуща недоволството, само като резултатъ на справедливо негодуване. Запримѣръ, ако човѣкъ може да носи на гърба си 20 килограма тежесть, а го натоварятъ съ сто килограма, той има право да е недоволенъ и да негодува. На такъвъ човѣкъ природата е готова да помага. Обаче, ако той носи на гърба си петь килограма и роптае, природата ще го натовари повече, да го научи да бѫде доволенъ отъ онова, което Провидението му дава. Като наблюдавате вашия животъ, ще видите, че много отъ мѫчнотиитѣ и изпитанията ви се дължатъ на това, че не знаете, какъ да постѫпвате. Запримѣръ, като се натъкнете на една малка мѫчнотия, вие искате да се освободите отъ нея, но, вмѣсто освобождение, вие увеличавате товара си. Законътъ е такъвъ. За да не попаднете подъ удара на този законъ, бѫдете доволни отъ положението, въ което се намирате. Знайте, че малката мѫчнотия, малкото страдание е отдушникъ за васъ. Не запушвайте отдушника си, за да не си създадете по-голѣмо зло. Освободите ли се отъ страданията и мѫчнотиитѣ си преждевременно, вие ще запушите отдушника на своя животъ. Затворите ли този отдушникъ, вие сами се излагате на смърть. Човѣкъ трѣбва да има два отдушника: единъ горенъ и единъ доленъ.

 

Мнозина не си даватъ отчетъ за преживяванията и казватъ, че не сѫ видѣли бѣлъ день въ живота си. Тѣ не говорятъ истината. Който не е видѣлъ бѣлъ день въ живота си, той не може да живѣе. Други казватъ, че не сѫ видѣли черенъ день. И тѣ не говорятъ истината. Който не е видѣлъ черенъ день, сѫщо не може да живѣе. Страданията носятъ животъ. Отъ статистически данни се вижда, че нормалнитѣ страдания продължаватъ живота. Две нѣща продължаватъ живота: разумно хранене, т.е. спазване на известна диета, и нормални страдания. Като не преяжда и не си дояжда, човѣкъ пакъ продължава живота си. Ако знае, какъ да се храни, човѣкъ ще живѣе повече години, отколкото, ако преяжда и живѣе въ изобилие. Богатиятъ, който живѣе въ изобилие, ако яде безразборно и никога не благодари, въ организма му се наслояватъ утайки, отровни мисли, които разрушаватъ. Всѣка отрицателна мисъль привлича къмъ себе си съответни отровни вещества, които внасятъ известенъ дисонансъ, както въ самия човѣкъ, така и въ природата. Който не е благодаренъ на това, което има, той самъ си противодействува.

 

И тъй, бѣлитѣ и чернитѣ дни сѫ необходимость въ живота, както деньтъ и нощьта, свѣтлината и тъмнината. Какъ и кѫде се приготвятъ фотографическитѣ плочи? Въ тъмнина. Можете ли да извадите тѣзи плочи на свѣтлина, преди да сте ги промили на тъмно? Защо сѫществува тъмнината въ природата? Ако въ сѫществуването ѝ нѣма никакъвъ смисълъ, тя не би била допусната. Защо сѫществува адъ и рай, страдание и радость? Христосъ дава примѣръ за Лазаръ и за богатия — два диаметрално противоположни живота, които вървятъ успоредно. Богатиятъ живѣе въ палатъ, а Лазаръ нѣма какво да яде. При това, богатиятъ не вѣрва въ Бога и въ Провидението, а Лазаръ вѣрва. Това показва, че адътъ и раятъ сѫ едновременно и на небето, и на земята. Нѣкой е способенъ, има знания, чувствува се свободенъ, разположенъ. Другъ нѣкой е неспособенъ, нѣма знания, чувствува се унизенъ, ограниченъ. Това сѫ положения, въ които се намиратъ богатиятъ и Лазаръ. Обаче, като заминатъ за онзи свѣтъ, положенията имъ се смѣнятъ: богатиятъ отива въ ада, а Лазаръ — въ рая. Какво показва това? Това показва, че ако способниятъ и даровитъ човѣкъ не учи, ще изгуби добритѣ условия на живота и ще отиде въ ада; ако онзи, който не е даровитъ, прави усилия, учи, работи, той подобрява условията си, отива въ рая. Като знаете това, развивайте добродетелитѣ си, за да не ги атрофирате. Като упражнявате органитѣ си, колкото и слаби да сѫ, вие ще ги развиете.

 

И тъй, дисонанситѣ въ живота сѫ възможности за развиване на човѣка. Тѣ сѫ необходими. И въ музиката има дисонанси. Който разбира значението на дисонанситѣ, знае, кѫде да ги постави. Ако се турятъ на мѣсто, дисонанситѣ допринасятъ нѣщо ценно. Само великиятъ музикантъ разбира смисъла на дисонанситѣ. Той изразява мисъльта си музикално, чрезъ свирене и пѣние. Въ това отношение музиката трѣбва да взима живо участие, както при възпитанието на човѣшкото тѣло, така и при възпитанието на неговитѣ мисли и чувства. Всѣко движение на човѣка трѣбва да бѫде въ съгласие съ природата. Не е ли въ съгласие съ нейнитѣ закони, то е дисхармонично. Който спазва законитѣ на природата, може да стане пѣвецъ, музикантъ, ученъ, философъ. За да станешъ пѣвецъ, ти трѣбва да бѫдешъ въ хармония съ всички пѣвци въ свѣта; за да станешъ ученъ, ти трѣбва да бѫдешъ въ хармония съ всички учени въ свѣта. Безъ участието на всички пѣвци и на всички учени, ти нито пѣвецъ ще станешъ, нито ученъ. Пѣвецътъ и музикантътъ трѣбва да иматъ добре развито ухо, което да схваща и предава тоноветѣ вѣрно. Учениятъ трѣбва да има добре развита глава, да възприема мислитѣ, които идатъ отъ възвишения свѣтъ и да ги предава. За придобиване на всѣко нѣщо сѫ нужни съответни условия. Нѣкои цигулари свирятъ отначало тихо, спокойно, а свършватъ бурно, съ силно теглене на лѫка. Това се дължи на известенъ дисонансъ въ живота имъ. И приятелството на мнозина започва добре, свършва зле. Това се дължи пакъ на дисонансъ въ тѣхния животъ.

 

Като ученици, всички трѣбва да работите въ областьта на музиката, на науката, но ще започнете съ малкитѣ величини и постепенно ще вървите къмъ голѣмитѣ. Ще работите съ доброто, като основа на великия животъ. Каквото и да се случи въ живота ви, знайте, че е за добро. Въ всѣка работа влагайте своитѣ добри мисли и чувства. Доброто, само по себе си, е добро, не може да се критикува. Започнете ли да го критикувате, да го изследвате отъ една и друга страна, въ скоро време ще го изгубите. Защо ще критикувате недозрѣлия плодъ? Наистина, въ първо време той е киселъ, стипчавъ, но като мине известно време, той става сладъкъ, ароматенъ и приятенъ на вкусъ. Защо ще критикувате нѣкоя лоша чърта на характера си? Днесъ тя е стипчавъ, недозрѣлъ плодъ, но единъ день ще узрѣе, ще стане сладъкъ и ароматенъ плодъ, къмъ който всѣки ще се стреми. Като знаете това, не бързайте да се произнасяте нито за себе си, нито за близкитѣ си. Ако се ударите въ нѣкой камъкъ на улицата, не бързайте да роптаете противъ онѣзи, които не сѫ изчистили улицитѣ. Този ударъ може да произведе нѣкаква мисъль въ ума ви. Вие не знаете крайнитѣ цели на природата.

 

Представете си, че нѣкой се произнася за вашитѣ дарби, преди да сте ги проявили. Трѣбва ли да се съмнявате въ думитѣ му? Работете върху дарбитѣ си и вижте, какво можете да постигнете. Не бързайте да се произнасяте нито за злото, нито за доброто. — Ама не съмъ красивъ. — Единъ день ще проявишъ красотата си. — Не съмъ добъръ. — Нѣкога ще проявишъ добротата си. — Не съмъ силенъ. — Въ бѫдеще ще станешъ силенъ.

 

Сегашниятъ човѣкъ носи дарбитѣ и способноститѣ си въ потенциално състояние. Нѣкога ще ги разработи и прояви. Кажете ли, че нѣкой човѣкъ е добъръ, това значи, че е проявилъ доброто въ себе си. Неговиятъ умъ и неговото сърдце работятъ въ единство. Добриятъ човѣкъ е разуменъ. Той разбира законитѣ на живота и не се възмущава, че се спъналъ въ нѣкой камъкъ. Той се спира предъ камъка, туря го настрана и си казва: Не е виновенъ камъкътъ, азъ трѣбваше да бѫда внимателенъ, да не се спъвамъ. Както азъ се спънахъ въ камъка, така може нѣкое по-силно сѫщество да се спъне въ мене и да ме отхвърли настрана. Който рита камънитѣ, и него ще ритатъ. Като знаете това, щомъ се ударите въ камъкъ, спрете се, погладете камъка и си кажете, че макаръ и да е застаналъ на пѫтя ви, той не е произволно поставенъ. Всичко въ природата е целесъобразно. Природата работи върху човѣка, за да придобие той будно съзнание, внимание и предпазливость. Съ какви методи ще си послужи, това е нейна работа. Задачата на човѣка е да се ползува отъ методитѣ и пособията на природата за неговото възпитание. Природата има предъ видъ да усъвършенствува човѣка, да го направи безсмъртенъ.

 

Какво се иска отъ човѣка, за да стане безсмъртенъ? Иска ли да стане безсмъртенъ, човѣкъ трѣбва да измѣни напълно своя мирогледъ. Новъ мирогледъ, ново разбиране, новъ моралъ е нуженъ на човѣка, за да придобие безсмъртие. Безсмъртниятъ трѣбва да бѫде готовъ на всичко. Каквото и да се случи въ живота му, по негова воля, или вънъ отъ него, той трѣбва да го приеме съ готовность. Лесно е човѣкъ да бѫде добъръ, когато всичко става по негова воля. Изкуство е, когато нѣщата не ставатъ по негова воля, той да запази мира си и да прояви добротата си. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде пръвъ въ всичко. Добре е човѣкъ да бѫде пръвъ, но какво се иска за това? Пръвъ човѣкъ е онзи, който всѣки день изправя по една своя погрѣшка. Всѣко изправяне на погрѣшкитѣ е прибавяне на нѣщо положително къмъ характера на човѣка.

 

Следователно, човѣкъ не може да предаде нѣщо къмъ характера си, ако не изправи поне една отъ погрѣшкитѣ си. Каже ли нѣкой, че не може да изправи погрѣшкитѣ си, че е неспособенъ да направи това, казваме, че този човѣкъ държи способноститѣ и дарбитѣ си въ потенциално състояние. За да излѣзе отъ това състояние, той трѣбва да превърне потенциалната енергия на своя организъмъ въ кинетическа. Каже ли нѣкой, че иска да стане добъръ, трѣбва да се заеме съ изправяне на погрѣшкитѣ си. Когато изправи всичкитѣ си погрѣшки и нѣма какво да придобива, ще отиде при хората, да ги учи, какъ да изправятъ погрѣшкитѣ си. Който е свършилъ тази работа, той отива при хората, да работи между тѣхъ. Като работи и създава велики работи, безъ да иска, става причина хората да правятъ погрѣшки. Великитѣ музиканти станаха причина хората да дератъ кожата на животнитѣ, да правятъ отъ тѣхъ струни. Като свирятъ, животнитѣ взиматъ участие въ тѣхната музика и по този начинъ се повдигатъ. Нищо въ природата не се губи, нито се създава. Страданията на хората, както и на животнитѣ, служатъ като импулсъ на други сѫщества да се повдигнатъ, да станатъ добри. Все трѣбва нѣкое сѫщество да се пожертвува за повдигането на друго. Обаче, сѫществото, което се жертвува, сѫщо така се повдига. Едно е нужно за всички живи сѫщества: да измѣнятъ формитѣ си. Като се повдигатъ отъ стѫпало на стѫпало, да излѣзатъ отъ ограничителнитѣ условия, въ които се намиратъ.

 

Ще кажете: Лесно е човѣкъ да се освободи отъ ограниченията. — Какъ ще се освободи? — Чрезъ една-две усмивки. Тукъ ще се усмихнешъ, тамъ ще се усмихнешъ и ще ти отворятъ вратитѣ на рая. — Това е механическо, временно постижение. Това, че нѣкой ви отстѫпилъ да седнете на първо мѣсто, или да минете пръвъ, не е освобождаване отъ ограниченията въ живота. За коя усмивка говорите вие? Ако е въпросъ за истинската усмивка, рѣдко ще я видите. Истинската, т.е. идеалната усмивка подразбира пълно участие на духа, на душата, на ума и на сърдцето на човѣка. Благословение е за васъ да видите такава усмивка. Видите ли идеалната усмивка на лицето на човѣка, никога нѣма да я забравите. Усмивката на повечето хора не е нищо друго, освенъ неестествено помръдване на мускулитѣ на лицето. Тази усмивка не дава нищо особено на човѣка. За да се усмихне човѣкъ, както трѣбва, това подразбира, че е видѣлъ нѣкаква Божествена проява.

 

Като ученици, стремете се къмъ Божественото начало, къмъ великата философия на живота. Да съзнавашъ, че живѣешъ за всички, безъ да загубишъ себе си, това значи, да си дошълъ до великата философия на живота. Щомъ живѣешъ за всички, всички ще живѣятъ за тебе. Какво губи човѣкъ при това положение? Не само че не губи, но животътъ му се напълно осмисля. Този човѣкъ вече е способенъ да се усмихва съзнателно. Неговата усмивка е отворенъ цвѣтъ, готовъ да приеме въ себе си слънчевитѣ лѫчи и да ги предаде и на другитѣ. Като погледне къмъ небето и види безбройнитѣ звезди, човѣкъ се усмихва радостно, че има възможность да учи. Той не се обезсърдчава, че не знае всичко, но се радва, че и въ бѫдеще има какво да учи. За да гледа на нѣщата надежно, човѣкъ трѣбва да има широта, да не се ограничава и самоизлъгва.

 

Гледайте на нѣщата въ тѣхната действителность. Схващате ли ги като недействителни, вие се натъквате на лъжата, която всѣкога води къмъ обратни резултати. Защо трѣбва да гледате нѣщата въ тѣхния изопаченъ видъ? Изопаченитѣ нѣща не сѫ Божествени. Изопачениятъ свѣтъ не е създаденъ отъ Бога. Всичко красиво, възвишено, благородно е Божествено. Щомъ гледате на свѣта като на Божие творение, ще знаете, че той е разуменъ и смисленъ. Само при това разбиране Богъ може да ви се усмихне и зарадва. Всѣки, на когото Богъ се е усмихналъ, е придобилъ нѣщо ценно. Нѣма сѫщество въ свѣта, на земята или на небето, което да не е видѣло великата усмивка на своя Създателъ. Щомъ Богъ ви се усмихналъ, трѣбва ли да бѫдете недоволни? Нека Божията усмивка бѫде идеалъ за вашата душа! При каквито мѫчнотии и страдания да се намѣрите, спомнете си за Божията усмивка. Погледнете къмъ небето, къмъ необятния свѣтъ и приемете всичко съ благодарность. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да бѫде благодаренъ за всичко дадено и да има импулсъ къмъ работа за Великото начало въ свѣта. Ако днесъ сте скръбни, знайте, че на другия день ви чака радость. Скръбь и радость, това сѫ моменти въ човѣшкия животъ. Като минава отъ едно състояние въ друго, човѣкъ трѣбва да измѣня своитѣ възгледи за живота, да придобива новото, което се изразява на лицето му чрезъ свѣтлата усмивка на Бога. Който види тази усмивка, да каже: Ето човѣкътъ на новото!

 

И тъй, една отъ проявитѣ на новото, на Божественото въ свѣта е идеалната усмивка. Желая тази усмивка да се яви на лицето ви и който я види, да каже: Ето една Божествена проява. Ако тази усмивка не се яви на лицето ви, никакъвъ напредъкъ не може да се очаква. Дайте ходъ на Божественото въ себе си, за да се озари лицето ви отъ свѣтлата Божия усмивка.

 

Т. м.

 

*

27. Лекция отъ Учителя, държана на

14. мартъ, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...