Jump to content

1930_05_02 Показване


Ани

Recommended Posts

От "Закони на доброто"
24 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.)
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Показване

Т. м.

Какво разбирате подъ думата „показване“? Да покажешъ нѣщо на човѣка, това значи, да го изнесешъ предъ него и да го заставишъ, да даде мнението си по това, което вижда. Цельта на показването на нѣщо е да заставишъ човѣка да мисли. Така постѫпва природата. Тя облича своитѣ думи въ символи и загадки и кара човѣка да мисли и разгадава нѣщата. Сега азъ искамъ да ви покажа нѣщо, за да разберете, че имате известни дарби, които трѣбва да се развиватъ. Ето, тукъ има два пакета, въ които съмъ завилъ нѣщо. Какво има въ първия пакетъ? — Козунакъ. — Какъ познахте? — По формата. — Значи, макаръ и завитъ въ книга, по формата на пакета познахте, че вѫтре има козунакъ. — Книгата, въ която е завитъ козунакътъ, е тънка. — Както виждате, вие имате дарба, да познавате нѣщата и презъ книга. Ако работите въ това направление, можете да развиете дарбата си още повече. Съмнява ли се нѣкой, че въ пакета има козунакъ? — Никой не се съмнява. Сто на сто всички сме увѣрени въ предсказанието си. — Какво има въ втория пакетъ? — Бонбони. — Ябълки. — Круши. — Портокалъ. — Колко предмети има въ втория пакетъ? — Три. — Еднородни или разнородни? — Еднородни. — Сега ще развиемъ първия пакетъ. Както виждате, познахте, че въ пакета има козунакъ. Всички излѣзохте ясновидци. Обаче, за втория пакетъ не познахте. Въ него има единъ голѣмъ лимонъ, единъ малъкъ и единъ портокалъ. Двата предмета сѫ еднородни, а единиятъ — отъ другъ родъ. Какво можемъ да направимъ съ козунака? — Да го раздѣлимъ. — Както е направенъ, той има 17 бразди. Значи, споредъ браздитѣ, може да се раздѣли на 17 души. Понеже вие сте повече, ще го раздѣлимъ на повече парчета. Козунакътъ, като хлѣбъ, има отношение къмъ физическия свѣтъ. Значи, вие можете да бѫдете ясновидци на физическия свѣтъ. Що се отнася до умствения свѣтъ, тамъ ясновидството ви още не е развито.

Какво символизира хлѣбътъ? — Словото. На физическия свѣтъ хлѣбътъ е отъ първа необходимость. Обаче, хлѣбарьтъ, който билъ въ затворъ, заедно съ Йосифа, сънувалъ, че носи на главата си кошница, пълна съ хлѣбъ, а птицитѣ небесни слизали отгоре и кълвали хлѣба. Йосифъ изтълкувалъ съня на хлѣбаря, че следъ три деня фараонътъ ще заповѣда да го екзекутиратъ. И така станало. Виночерпецътъ пъкъ сънувалъ, че го освободили отъ затвора и отново билъ поставенъ на служба при фараона, като виночерпецъ. Йосифъ казалъ, че съньтъ му ще се сбѫдне, както го видѣлъ. Наистина, следъ три деня той билъ освободенъ отъ затвора и заелъ първата си служба — виночерпецъ на фараона. Следователно, ако сънувате, че носите хлѣбъ на главата си, и птицитѣ го кълватъ, ще ви сполети нѣкакво нещастие. Ако сънувате, че черпите нѣкого съ вино, ще ви назначатъ на добра служба.

Съвременнитѣ хора страдатъ и се питатъ, защо природата е допуснала страданията. Ние пъкъ задаваме въпроса: природата ли допусна страданията, или човѣкъ самъ ги създаде? Понѣкога причината за страданията на хората е толкова малка, че не заслужава да страдатъ. Запримѣръ, въ единъ класъ има два еднакво способни ученици, обаче, учительтъ пише на единия шесторка, а на другия — петорка. Този, който има петорка, страда, недоволенъ е отъ преценката си. Трѣбва ли да страда за една единица? Следъ време учительтъ ще му пише шесторка. Тогава ученикътъ ще се радва. Човѣкъ трѣбва да се учи отъ малкитѣ и отъ голѣмитѣ страдания, да наблюдава промѣнитѣ, които ставатъ въ него. Отъ промѣнитѣ се сѫди за устойчивостьта на човѣшкия характеръ. За да не изпада въ противоречия, които да причиняватъ страдания, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ и способенъ. Способностьта на човѣка не се оценява отъ бележката, която му е дадена, но отъ работата, която върши. Всички хора търсятъ здравъ и способенъ работникъ. Той е добре възнаграденъ. Дойдатъ ли до нѣкой слабъ и неспособенъ, всичко го отбѣгватъ, вследствие на което той се натъква на противоречие. Какъ ще премахнете противоречието между двамата работника? Или като дадете и на него сто лева, или като раздѣлите стотѣ лева на половина. Тогава ще се паднатъ 50 лева на здравия и 50 лева на слабия. Здравето се отнася къмъ многократнитѣ процеси, а резултатътъ отъ тия процеси — получаването на пари, къмъ еднократнитѣ.

Коя е отличителната чърта на еднократния и многократния процесъ? Въ еднократния процесъ става дѣление, намаляване, а въ многократния — умножаване, увеличаване. Водата въ шишето се отнася къмъ еднократнитѣ процеси, поради което тя може да се раздѣли на равни части. Отъ едно кило вода вие можете да напълните две по-малки шишета, съ по 500 грама вмѣстимость. Обаче, ако въ шишето тече вода отвънъ, вие не можете да я раздѣлите правилно. Течащата вода представя многократенъ процесъ.

Следователно, числата, които не се дѣлятъ безъ остатъкъ, спадатъ къмъ имагинернитѣ или въображаемитѣ числа, т.е. къмъ непреривнитѣ процеси въ природата. Ще знаете, че когато попаднете предъ нѣкой неразрешенъ въпросъ, или когато не можете да раздѣлите нѣкоя величина правилно, вие сте въ областьта на многократнитѣ процеси. Тогава казвамъ: Не съжалявайте, когато не можете да решите нѣкой въпросъ правилно. Красиво е понѣкога, човѣкъ да се натъкне на нѣкоя трудна задача, която не може да реши. Представете си, че предъ васъ се извива шосе, дълго хиляда километра. Вие сте въ началото на пѫтя, знаете го, но краятъ му знаете ли? За да имате представа за края на шосето, трѣбва да го извървите. Значи, това, което по-рано не ви бѣше известно, следъ време стана известно. Това показва, че неразрешимитѣ задачи днесъ, ще бѫдатъ разрешими следъ известно време. Колко е дълга една линия, ще знаете, следъ като я извървите. Казвате, че нѣкой човѣкъ има линия на поведение. — Дълга ли е линията на поведението, или кѫса? — Дълга. Много време трѣбва да се върви по нея, за да се види краятъ ѝ. — Какъвъ ще бѫде краятъ на тази линия? — Каквото е било началото. — Защо? — Защото линията на поведението се отнася къмъ многократнитѣ процеси. Има законъ въ природата, споредъ който, каквото е началото на еднократнитѣ и многократнитѣ процеси, такъвъ ще бѫде и тѣхниятъ край.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате природата, да се учите да правите преводи. Виждате, запримѣръ, кокиче и минзухаръ. Това сѫ символи, чрезъ които природата говори. И кокичето, и минзухарътъ цъвтятъ пролѣть, но означаватъ две различни нѣща. Кокичето е бѣло и съ увиснала надолу глава, а минзухарътъ — жълтъ и съ глава, отправена нагоре. Щомъ ги изучавате като символи, ще видите, че тѣ говорятъ на два различни езика. Нѣкой казва, че сънувалъ червенъ конь. Да ездишъ на сънь червенъ конь, това показва, че, ако си боленъ, ще оздравѣешъ. Ако ездишъ бѣлъ конь, ще придобиешъ нѣкаква опитность. Червениятъ конь показва, че трѣбва да ценишъ живота и благата, които ти сѫ дадени. Бѣлиятъ конь показва, че трѣбва да подобришъ отношенията си съ окрѫжаващата срѣда, да живѣешъ по законитѣ на природата — по нейната хигиена.

Бѣлиятъ цвѣтъ е крайниятъ предѣлъ на живота. Задъ него е черниятъ цвѣтъ. Най-високитѣ върхове сѫ всѣкога бѣли. Задъ високитѣ върхове изпъква тъмна линия — линия на слизане. Казваме, че свѣтлината е бѣла, водата — сѫщо, кокичето — сѫщо, но тия бѣли цвѣтове се различаватъ единъ отъ другъ. Отъ поетична гледна точка, кокичето символизира чистотата. То представя философъ, който постоянно мисли. Жълтата дрешка на минзухарчето символизира мѫдростьта. То представя духовенъ, религиозенъ човѣкъ, който отправя погледа си нагоре. Кокичето е завършило образованието си и държи матура, а минзухарчето е дете, което едва влиза въ училището. То гледа нагоре, дано му се даде нѣщо. Когато се намѣри предъ нѣкой труденъ въпросъ, човѣкъ започва да мисли, и главата му увисва надолу, като на кокичето. Щомъ разреши въпроса, човѣкъ изправя главата си, очаква да му падне нѣщо отгоре. Какво очаква? — Плода на разрешения въпросъ.

Като изучава символитѣ въ природата, човѣкъ ги прилага въ живота си. Тази е причината, поради която хората не си служатъ съ оригинали, но съ копия. Много естествено. Самъ човѣкъ е копие, а не оригиналъ. Казано е въ Писанието, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие на Бога. Значи, човѣкъ е копие, подобие на нѣщо. Оригиналътъ е скритъ нѣкѫде, вследствие на което човѣкъ се стреми къмъ своя оригиналъ. Той иска да види оригинала си и да го познае. Цигуларьтъ свири на цигулка — копие на самия човѣкъ. Разгледайте цигулката, за да видите, че наистина е копие на човѣка. Тя има глава, дръжка или шийка, трупъ — резонансътъ на цигулката и крачка, които сѫ много скѫсени. Струнникътъ на цигулката е свързанъ съ крачката ѝ. Значи, това, което излиза отъ разумната и права мисъль, трѣбва да е свързано съ краката. Магарето на цигулката показва, че човѣкъ трѣбва да има търпение и достоинство. Всичкиятъ прахъ отъ лѫка пада върху магарето, но цигуларьтъ не мисли за това. Той свири и не обръща внимание на магарето. Добриятъ цигуларь разбира инструмента си и знае, какви трѣбва да бѫдатъ размѣритѣ на неговитѣ части. Магарето на цигулката не трѣбва да бѫде много голѣмо, нито много низко. Понеже магарето е символъ на човѣшката твърдость, трѣбва да бѫде толкова голѣмо, колкото да произвежда правилни тонове. Значи, твърдостьта е на мѣсто, когато произвежда правилни тонове.

Като е дошълъ на земята да учи, човѣкъ трѣбва да се познава, както цигуларьтъ познава цигулката си. Човѣкъ е единъ отъ най-съвършенитѣ инструменти, направенъ отъ природата. Ако не познавате добре този инструментъ, изучавайте го. Първата ви работа е да изучавате мозъка си. Следъ това ще слизате надолу, да изучавате всички външни и вѫтрешни органи, тѣхната служба и законитѣ, които ги управляватъ. Ако човѣкъ не познава устройството на своя организъмъ, какъ ще знае по-сложнитѣ работи?

Като изучавате човѣка, вие дохождате до талантливия, до гениалния и се питате, на какво се дължи различието между тѣхъ и обикновения човѣкъ. Гениалниятъ човѣкъ владѣе принципитѣ на живота, талантливиятъ — нѣкои отъ своитѣ дарби и способности, а обикновениятъ едва сега започва да учи законитѣ, които управляватъ живота и природата. Светията познава законитѣ и принципитѣ на живота и ги прилага, а гениалниятъ живѣе повече въ умствения свѣтъ. Гениятъ всѣкога се нуждае отъ светията. — Защо? — Защото светията прави цигулката и свири съ нея, гениалниятъ свири само, безъ да разбира изкуството да прави цигулки. Светията прави това, което гениятъ не може.

Мнозина казватъ: Трѣбва да се живѣе. — Това не е достатъчно. То е все едно, цигуларьтъ да каже, че трѣбва да свири. Важно е, какъ трѣбва да се живѣе и какъ трѣбва да се свири. Когато свири, цигуларьтъ туря подбрадника подъ врата си и започва да тегли лѫка по струнитѣ. Така поставена цигулката, тя показва, че първо волята взима участие въ свиренето. Самиятъ цигуларь е умътъ, съ неговитѣ способности. Цигулката пъкъ представя сърдцето на човѣка. Когато цигуларьтъ свири, цигулката излива неговитѣ чувства. Отде идатъ чувствата на човѣка: отъ сърдцето, или отвънъ нѣкѫде? Отде иде тонътъ на цигулката: отъ струнитѣ, или отвънъ нѣкѫде? Отде иде сладостьта на плода: отъ самия плодъ, или отвънъ нѣкѫде? Струната произвежда тона, но тя е взета отъ нѣкое живо сѫщество. Следователно, и тонътъ е живо нѣщо. Който знае законитѣ на музиката, той самъ може да произвежда тоноветѣ. Когато казваме, че нѣкой цигуларь свири съ вдъхновение, ние имаме предъ видъ, че той е свързанъ съ разумната природа, отдето взима тоноветѣ и ги произвежда на цигулката си. Има нѣщо въ човѣка, което го прави музикантъ, поетъ, ученъ, художникъ, добъръ и т. н. Щомъ това нѣщо напусне човѣка, той става обикновенъ. Това значи, да изгуби човѣкъ вдъхновението си.

Всички хора търсятъ вдъхновението, но не знаятъ, отде иде то. Да се вдъхнови човѣкъ, това значи, да намѣри основния тонъ на живота. — Кѫде ще го намѣри? — Навсѣкѫде. Когато слушате музика, пѣние, или нѣкоя беседа или проповѣдь, трѣбва да намѣрите основния тонъ на живота. Вие не знаете, какъ да го намѣрите. — Кой е основниятъ тонъ на живота? — Червениятъ цвѣтъ. Ако не знаете, отде извира този тонъ, не можете да разберете живота. Крайниятъ предѣлъ на червения цвѣтъ е бѣлиятъ. Ако не разберете червения и бѣлия цвѣтъ, като крайности, съ които природата си служи, никога не можете да разберете живота. Младость и старость, свѣтлина и тъмнина, бѣлъ и червенъ цвѣтъ сѫ крайности, полюси, съ които природата си служи. Като контрастъ на бѣлия цвѣтъ, хората поставятъ черния, но това е анормално съчетание на цвѣтоветѣ. Правилно е да съчетаватъ бѣлия цвѣтъ съ червения. Бѣлиятъ цвѣтъ е символъ на радость, на постигане на нѣщо. Червениятъ цвѣтъ е животътъ. Знаемъ, че животътъ произвежда радостьта. Всичко, което желаете да постигнете, се крие между червения и бѣлия цвѣтъ. Всички възможности на ума, на сърдцето и на волята се движатъ между червения и бѣлия цвѣтъ. Черниятъ цвѣтъ съдържа възможности за изгубване на онова, което човѣкъ е постигналъ. Когато изгуби всичко, което е придобилъ, човѣкъ почернява. Щомъ почернѣе, той не може повече да се развива и да върви напредъ.

Сега, ако искате да се развивате правилно, работете съ музиката. Пѣйте, свирете, да трансформирате състоянието си. Правете опити, като пѣете, да задържате тоноветѣ дълго време. Следете по часовникъ, колко време можете да издържате. Колкото повече издържате, толкова по-здрави сте. Колкото повече издържа човѣкъ, толкова по-дълбоко диша. Дълбокото дишане пъкъ е въ връзка съ мисъльта. Когато сте свободни, взимайте различни тонове и правете опити, да видите, доколко най-много издържате. Ако всѣки день увеличавате задържането на тона, вие придобивате по нѣщо. Работете съ музиката, като нѣщо отъ първа необходимость въ живота ви. Всички истински учени, художници, поети, философи, духовни хора сѫ били музикални. Преди да започвали нѣкаква работа, тѣ се нагласявали музикално. Ако не можете да се нагласите музикално, работитѣ ви не могатъ да се наредятъ.

Често се говори, че животътъ е тежъкъ. Това не е вѣрно. Самъ по себе си, животътъ нѣма тегло. Следователно, той не може да бѫде тежъкъ. Това, за което хората казватъ, че е тежко, сѫ условията на живота. Тѣ могатъ да бѫдатъ леки и тежки, благоприятни и неблагоприятни, но не и животътъ.

Сега, опитайте се да изпѣете по нѣкакъвъ начинъ думитѣ: „Пъленъ е животътъ съ свѣтлина и радость,“ или „пъленъ е животътъ, който носи свѣтлина и радость“. Обикновено хората наричатъ пъленъ животъ, когато иматъ пари, здраве. Нѣматъ ли здраве, богатство и сила, животътъ имъ е празенъ. — Защо богатството прави живота пъленъ? — Защото човѣкъ има пари да си купи кибритъ, да запали лампата си, да си кули дърва за огъня. Тогава около него ще бѫде и свѣтло, и топло. Когато е свѣтло и топло на човѣка, той може да мисли, да чете, да пише и да работи. Като чете, учи и пѣе дълго време, най-после човѣкъ става ученъ, започва да мисли добре и да пѣе правилно. Изведнъжъ човѣкъ не може да стане добъръ пѣвецъ, да пѣе безпогрѣшно. Като сгрѣши нѣколко пѫти, той ще изправи погрѣшката си и ще пѣе добре. За да пѣе добре, човѣкъ трѣбва да бѫде разположенъ. — Какво трѣбва да правимъ, когато не сме разположени? — Ще изхвърлите частицата „не“ и ще станете разположени. Нѣкой казва, че е неразположенъ да пѣе, но като му обещаятъ хиляда английски лири, той започва да пѣе. За да пѣе, човѣкъ трѣбва да прояви детинското си състояние, да вѣрва, че може да пѣе. Никога не казвайте „не мога.“ Добре ли ще пѣете, или лошо, пѣйте. Природата възнаграждава еднакво и способнитѣ, и неспособнитѣ, които я слушатъ и сѫ готови да работятъ за нея. Разликата се заключава само въ преценката на нѣщата. Даровитиятъ оценява това, което природата му дава, и го използува разумно. Който не е даровитъ, получава, но не оценява и не използува онова, което е получилъ.

Въ музиката сѫществуватъ низки и високи тонове. Низкитѣ тонове сѫ за земята. Тѣ показватъ, че човѣкъ има много още да върви, докато мине опредѣления отъ природата пѫть. Високитѣ тонове пъкъ сѫ за небето. Ако човѣкъ не може да взима низкитѣ тонове правилно, високитѣ съвсемъ не може да взима. При какви случаи човѣкъ може да си служи съ низкитѣ тонове? — Когато е боленъ. Болеститѣ сѫ музикални, обичатъ да имъ пѣятъ. Ето защо, когато нѣкой заболѣе, нека пѣе на болестьта. Пѣйте и се разговаряйте съ болестьта. Питайте я, защо е дошла, докога мисли да остане при васъ. Като ѝ попѣете, тя ще се задоволи и ще ви напусне. Тя иска нѣщо отъ васъ. Щомъ получи това, което желае, напуща ви и отива на друго мѣсто. Слушали ли сте, какъ боленъ пѣе на болестьта си, и тя му приглася? Да пѣе човѣкъ на болестьта си, това значи, да превърне своята потенциална енергия въ кинетическа. Здравословното състояние на човѣка е кинетическо, а болезненото — потенциално. Като не може да направи нѣщо, както трѣбва, или не знае, какъ да постигне нѣщо, човѣкъ се разболява. Повечето болести се дължатъ на непостигнати блага и желания. Дайте възможность на болния да постигне своитѣ желания, и той ще оздравѣе. И обратно: ако на здравия човѣкъ отнемете възможностьта да придобие нѣкакво благо, безъ което не може, той ще се разболѣе. Въ бѫдеще лѣкаритѣ ще лѣкуватъ хората по духовенъ начинъ, а не съ лѣкарства, както правятъ днесъ.

Следователно, искате ли да бѫдете здрави, научете се да не виждате отрицателнитѣ и криви прояви на хората. Затворете очитѣ си за всичко, което ви се вижда неправилно, било въ природата, или въ живота. И да виждате кривитѣ нѣща, не ги критикувайте. Знайте, че природата е разумна. Защо нѣкои нѣща изглеждатъ несъответни на тази разумность, това не е ваша работа. Единъ день, когато завършите развитието си на земята, ще разберете, защо нѣкои нѣща сѫ криви, защо сѫществуватъ отрицателни сили въ природата. Защо хората правятъ погрѣшки, и това не е ваша работа. Учете се отъ погрѣшкитѣ на другитѣ, ползувайте се отъ тѣхъ, за да не правите и вие сѫщитѣ. Не питайте, защо нѣкой човѣкъ е беденъ, а другъ — богатъ. Природата компенсира своитѣ енергии. Представете си, че трима младежи, свършили успѣшно университетъ, се явяватъ на изпитъ за една и сѫща професорска катедра. Двамата отъ тѣхъ сѫ богатски синове, по цѣли дни се разхождатъ съ автомобили, ядатъ и пиятъ и не учатъ. Третиятъ младежъ е беденъ и сериозенъ. Той не търси другари за развлѣчение и по цѣли часове учи. Като се явятъ на изпитъ, двамата пропадатъ, а третиятъ — бедниятъ, свършва изпита си съ успѣхъ и заема професорско мѣсто. Трѣбва ли да критикувате двамата кандидати, защо не учатъ и търсятъ развлѣчения? Ако не живѣеха безгрижно и леко, бедниятъ кандидатъ нѣмаше да успѣе. Той щѣше да има двама силни конкуренти. Значи, погрѣшкитѣ на едного носятъ известно благо за другиго. Богатскитѣ синове нѣматъ нужда за професорска служба, затова Провидението помогна на бедния, той да заеме свободното мѣсто.

Тъй щото, когато нѣкой се оплаква, че пропадналъ на изпитъ, казвамъ: Той е богатски синъ. Чувате ли нѣкой да се оплаква отъ нѣкаква болесть, ще знаете, че той е богатски синъ. Само богатитѣ хора боледуватъ. Значи, болеститѣ сѫ за богатитѣ, а здравето — за сиромаситѣ. Подъ думитѣ „богатъ“ и „сиромахъ“ ние не разбираме външно богатитѣ и сиромаситѣ, но вѫтрешно богати и сиромаси. Когато човѣкъ е вѫтрешно богатъ съ заблуждения и слабости, той непремѣнно ще боледува. Като дойде болестьта съ своя огънь, тя изгаря непотрѣбното и нечисто въ организма на човѣка, и той започва да мисли право. Нова философия, нови разбирания сѫ нужни на хората. Докато мисли неправилно, човѣкъ всѣкога ще боледува, всѣкога ще се натъква на мѫчнотии и нещастия. Щомъ измѣни мисъльта си, страданията и нещастията го напущатъ. Дръжте съзнанието си будно, да не грѣшите. Ако грѣшите, не търсете вината вънъ отъ себе си, но завъртете ключа на цигулката си, нагласете струнитѣ ѝ, да взимате правилни тонове.

Всички хора, млади и стари, се нуждаятъ отъ нови разбирания, отъ ново възпитание. Ако още се държатъ за старото, ще иматъ резултатитѣ на обикновения животъ. Стариятъ животъ започва съ радость, свършва съ страдания, болести и смърть. При сегашнитѣ условия на живота, природата ще остане затворена. — Защо? — Защото хората не сѫ готови още да разбиратъ нейнитѣ тайни. Тѣ сѫ огънь, който ще ги изгори. Можете ли да носите въ рѫцетѣ си предметъ, нагорещенъ до две хиляди градуса? Можете ли да носите въ ума си мисли, които произвеждатъ ослѣпителна свѣтлина? Можете ли да носите въ сърдцето си желания, които произвеждатъ голѣмо разширяване? Отъ голѣмо разширяване сърдцето на човѣка може да се пръсне. При сегашнитѣ условия човѣкъ не може да даде широкъ замахъ и на способноститѣ си. Тѣ могатъ да го изкаратъ отъ релситѣ на неговия животъ. Има законъ, който опредѣля възможноститѣ на човѣка. Наруши ли се законътъ, нарушава се хармонията на силитѣ въ човѣшкия организъмъ. За всѣка епоха сѫ опредѣлени възможноститѣ, до които тя може да достигне. Сѫщото се отнася и до човѣка. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какви най-голѣми постижения може да има.

И тъй, не е важно човѣкъ да има чрезмѣрни постижения. Важно е да има прави мисли и чувства, чрезъ които да се прояви неговата разумна воля. Значи, разумната воля подразбира права мисъль и право чувство. При това положение само мисъльта може да се реализира, да даде плодъ. Щомъ волята е разумна, мисъльта ще се прояви на време, за да може на време да узрѣе. Не желайте нѣщата да ставатъ преждевременно, да търсите цвѣтарникъ, дето да цъвтятъ и зрѣятъ. Плодътъ е сладъкъ, когато зрѣе подъ непосрѣдственитѣ слънчеви лѫчи. За да узрѣе плодътъ естествено, трѣбва да мине презъ полюситѣ на живота. Съ други думи казано: една мисъль може да се реализира, когато мине презъ съответното чувство; едно чувство може да се прояви, когато мине презъ съответната мисъль. Мисъльта дава форма на плода, а чувството — неговото съдържание. Ако нѣмате форма, не можете да имате съдържание. Кѫде ще налѣете водата, ако нѣмате шише? Изнесете формата, т.е. мисъльта си, влѣйте въ нея съдържание — чувството, за да имате плодъ, отъ който да се ползувате. За да дойдете до плода, трѣбва да работите. Бѫдете разумни търговци, че като произвеждате стока, да сте осигурили пазара ѝ, да се пласира. Кой е пазарътъ за вашитѣ плодове? — Приятелитѣ ви. Ако връзката между двама приятели е правилна, тѣ ще се обичатъ. И двамата ще даватъ и възприематъ правилно. Обмѣната между тѣхъ е правилна. Щомъ се наруши хармонията въ отношенията имъ, стоката имъ се разваля. Тѣ търсятъ нови приятели, да пласиратъ производството си. Този законъ има приложение и въ физическия, и въ сърдечния, и въ умствения животъ на човѣка. Въ всички области на живота трѣбва да сѫществува правилна обмѣна.

Като знаете закона за правилната обмѣна, не се спирайте върху отрицателнитѣ чърти на човѣка. Срещнешъ ли нѣкой свой приятель, спри вниманието си върху една отъ неговитѣ добри чърти и я дръжъ постоянно въ ума си. Колкото пѫти си спомнишъ за него, мисли само доброто му. Ще кажете, че носътъ му е кривъ, не можете да мислите добре за него. Той не е виновенъ за кривия носъ. Поколѣнията преди него сѫ започнали да го изкривяватъ. Понеже е съзналъ погрѣшката на миналитѣ поколѣния, на които дължи нѣщо, днесъ той започва да работи за изправянето на носа си. Трѣбва ли следъ това и вие постоянно да носите въ ума си неговата погрѣшка? За да си въздействувате благоприятно, дръжте въ ума и въ съзнанието си добритѣ качества на близкитѣ си. Не се спирайте върху отрицателнитѣ страни и прояви на живота. Новата философия, новиятъ животъ изискватъ това отъ всѣки човѣкъ.

Една задача е дадена на всички хора: да измѣнятъ, да преустроятъ тѣлата си. Павелъ казва: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“. Да мислите, че ще се измѣните следъ смъртьта си, това е криво разбиране. Човѣкъ трѣбва всѣки день да умира и всѣки день да възкръсва. Докато не дойде до състояние на вѣченъ животъ, човѣкъ постоянно ще умира и ще възкръсва. Вѣчниятъ животъ подразбира състояние, при което човѣкъ живѣе съзнателно при всички условия — благоприятни и неблагоприятни. Когато страда, човѣкъ умира; когато се радва, възкръсва. Страданието ограничава човѣка, а радостьта го освобождава. Единъ день, когато се издигне надъ радоститѣ и страданията, човѣкъ нито ще умира, нито ще възкръсва.

Мнозина говорятъ и проповѣдватъ за вѣчния животъ, но никой не е готовъ за него. Всички хора седатъ на едно мѣсто и чакатъ да мине нѣкой, да имъ даде нѣщо за ядене. Вѣчниятъ животъ нѣма близко отношение до съзнанието на хората. Вашата близка задача е да работите върху себе си, да станете господари на своята материя, т.е. на тѣлото си. Може ли да се нарече ученъ този, който не е господарь на рѫцетѣ, на краката си, на дробоветѣ, на стомаха, на червата си? Работете съзнателно, да станете господари на своитѣ органи, да не се подаватъ на чужди влияния. Това значи, да се свържете съ разумната природа и да изпълнявате нейнитѣ закони.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

34. Лекция отъ Учителя, държана на

2. май, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...