Jump to content

1930_08_19 Носител на Божиитѣ мисли


Ани

Recommended Posts

"Благословена между женитѣ", бесѣди отъ Учителя, презъ лѣтото на 1930 г.,
Седемьт
ѣ рилски езера. Първо издание, София, 1930 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

НОСИТЕЛЬ НА БОЖИИТѢ МИСЛИ.

 

         Всички съврѣменни хора трѣбва да иматъ основни, правилни разбирания върху живота. Нѣщата трѣбва да се разбиратъ въ тѣхното първично проявление, както Богъ ги е съпоставилъ. Това значи да се разглеждатъ тѣ въ тѣхната реалность.

 

         Питамъ: какво прѣдставлява водата, която пиемъ? Какво прѣдставлява въздуха, който дишаме? Какво прѣдставлява почвата, върху която живѣемъ? При сегашнитѣ условия, тъй както човѣкъ е създаденъ, немислимо е неговото сѫществуване на земята безъ въздухъ, безъ вода и безъ почва. Водата е връзка, посрѣдникъ между въздуха и почвата, т. е. между земята и свѣтлината. Значи, петь елемента сѫ необходими за живота на земята: почва, вода, въздухъ, свѣтлина и топлина.

 

         Най-важниятъ елементъ, съ който трѣбва да се занимаваме при сегашнитѣ условия на живота, е въздухътъ. Всѣки човѣкъ, който иска да се повдигне, да придобие силна мисъль, да стане мощенъ въ себе си, за да прѣодолява всички мѫчнотии, той непрѣменно трѣбва да разбира законитѣ, на които се подчинява въздухътъ. Че наистина въздухътъ е необходимъ елементъ за живота, се вижда отъ това, че човѣкъ безъ храна може да прѣкара 40 деня, но безъ въздухъ никъкъ не може. Даже най-напрѣдналитѣ адепти въ Индия могатъ да прѣкаратъ безъ въздухъ най-много 20 минути. Повече отъ 20 минути тѣ не могатъ да спратъ дишането си. Нѣкои гениални хора могатъ да спратъ дишането си едва отъ 1—10 минути.

 

         Казвамъ: въздухътъ е носитель на Божественитѣ мисли, които първо прѣминаватъ прѣзъ дихателната система, дѣто се прѣработватъ, трансформиратъ и оттамъ чрѣзъ кръвьта отиватъ въ мозъка. Значи, човѣкъ не може да възприеме Божественитѣ мисли направо чрѣзъ мозъка. Отъ въздуха, чрѣзъ вдишването, тѣ отиватъ въ бѣлитѣ дробове, а послѣ въ мозъка на човѣка, който ги облича въ форми и изявява навънъ, за да станатъ видими. Когато нѣкой каже, че му дошла нѣкаква мисъль отвънъ, той е правъ само въ този смисълъ, че е възприелъ, наистина, мисъльта, но прѣзъ какъвъ пѫть е минала тя, той не знае това. Мислитѣ не минаватъ направо прѣзъ черепа. Въздухътъ е главниятъ носитель на мислитѣ. Ако при сегашнитѣ условия на живота се отнеме въздуха, човѣкъ не би могълъ да възприеме никаква мисъль. Въ този смисълъ, свещено нѣщо е дишането. Ето защо човѣкъ трѣбва да диша правилно, за да може правилно да възприема Божественитѣ мисли отъ въздуха и да ги прѣдава послѣ на мозъка.

 

         Азъ говоря за сѫщината на въздуха, а не както вие го разбирате. Азъ не говоря за въздуха като смѣсь, въ която има 4/5 азотъ и 1/5 кислородъ и плюсъ още редъ примѣси и утайки, но говоря за него като онзи първиченъ елементъ, онази първична есенция, която служи днесъ на човѣка като срѣда, като условие за животъ. Ето защо, когато човѣкъ диша, съзнанието му трѣбва да бѫде будно. Защо? — Защото мислитѣ, които се прѣнасятъ чрѣзъ въздуха, слѣдъ като прѣминатъ заедно съ въздуха прѣзъ дробоветѣ, ще се възприематъ отъ съзнанието. Движението на въздуха пъкъ се познава чрѣзъ влагата, чрѣзъ облацитѣ.

 

         Ние сме дошли на това високо планинско мѣсто, на този чистъ въздухъ, за да възприемемъ свещенитѣ мисли отъ него. Всѣки може да възприеме тѣзи мисли, но той трѣбва да бѫде отворена душа. Отвори ли душата си, човѣкъ ще се освободи и отъ всички ония съмнѣния и подозрѣния, които го измѫчватъ. Ако нѣкой се съмнява въ нѣщо, той трѣбва да разгледа това съмнѣние, да види, какъ и отдѣ е произлѣзло; всѣко съмнѣние има свое начало и край. Освѣнъ това, вие трѣбва да се спрете върху съмнѣнието, да видите, може ли да ви принесе нѣкаква полза, или не; ако ви принесе полза, задръжте го въ себе си, но ако никаква полза нѣма да ви принесе, турете го настрана, нѣкѫдѣ далечъ отъ васъ. Ако не можете да отстраните едно съмнѣние отъ душата си, дѣ е вашата сила тогава? Вие трѣбва да хванете съмнѣнието си така, както бащата хваща понѣкога дѣтето си за ухото и го държи: то се дърпа, върви напрѣдъ, бащата — подиръ него. Нѣкои малки дѣца, кърмачета, като ги кърмятъ майкитѣ имъ, тѣ ги хапятъ. Обаче, разумната майка веднага възпитава дѣтето си: тя го хваща за ухото, и то прѣстава да хапе. И вие правете сѫщото съ съмнѣнието: хванете го за ухото и го изведете навънъ. То трѣбва да се подчини. Вие сте по-силни отъ всѣкакво съмнѣние, отъ всѣкакво подозрѣние, отъ всѣкаква болесть, отъ всички прѣпятствия, които могатъ да ви се случатъ въ живота. Вие сте по-силни отъ тѣхъ, защото тѣ се родиха слѣдъ васъ. Безъ васъ тѣ не биха могли да сѫществуватъ. Днесъ тѣ живѣятъ на вашъ гърбъ. Като забогатѣете, дойде нѣкаква болесть при васъ, тръшне ви на леглото, обере ви оттукъ-оттамъ, и като види, че нѣма какво повече да вземе, замине си. Едва се съвземете малко отъ болестьта, дойде при васъ съмнѣнието, слабо, мършаво, иска да се поправи. Налегне ви, вземе си нѣщо отъ васъ, и като види, че сте осиромашели, напусне ви. Едва се окопитате отъ борбата съ съмнѣнието, ето задава се невѣрието, блѣдно, сухо, като кука. И то иска да си вземе нѣщичко отъ васъ. Загнѣзди се нѣкѫдѣ у васъ, докато разбогатѣе и послѣ ви напуща.

 

         Философски трѣбва да гледате на тѣзи въпроси! Когато ви нападнатъ нѣкакви паразити изъ главата, съ чесане само можете ли да ги извадите? Тѣзи паразити сѫ нѣщо подобно на съмнѣнието, на невѣрието, на подозрѣнието, и човѣкъ трѣбва да потърси начинъ, какъ да се освободи отъ тѣхъ. Когато нѣкой се почесва по главата, това показва, че той мисли нѣщо, търси начинъ да се освободи отъ нѣкакво затруднение. Какъ ще се освободите отъ паразититѣ? Вземете единъ ситенъ гребенъ и го прѣкарайте по главата си. Когато паразититѣ се намѣрятъ между два отъ тия зѫба, тѣ не могатъ вече да избегнатъ тѣсната врата. Попаднатъ ли тамъ, нѣма спасение за тѣхъ, тѣ сѫ богати, тлъсти гости, не могатъ да се спасятъ прѣзъ тази тѣсна врата. Нѣкой казва: не зная, какъ да се справя съ съмнѣнието, не мога да измисля нѣкакъвъ начинъ противъ него. Казвамъ: купи си единъ здравъ, ситенъ гребенъ, и въпросътъ лесно ще се разрѣши. Всѣко съмнѣние, въ този смисълъ, прѣдставлява единъ паразитъ, едно чуждо съзнание, отъ което трѣбва да се освободите.

 

         Ние сме дошли тукъ, на височина 2230 м., за да се освободимъ малко отъ своитѣ обикновени мисли, както и отъ тия на останалитѣ хора. Въ низкитѣ мѣста, дѣто живѣятъ много хора и животни, въздухътъ е пъленъ съ обикновени, съ низши мисли, отъ които трѣбва да се освободимъ. Сега вие трѣбва да използувате чистия въздухъ, да възприемете отъ него чисти, Божествени мисли. Отъ нѣколко дни насамъ работницитѣ отъ невидимия свѣтъ туриха въ ходъ своитѣ чистачки: бури, вѣтрове, дъждъ, снѣгъ, депресии. По този начинъ тѣ прѣчистиха въздуха на далечно разстояние. Тѣ запушиха всички канали, отдѣто биха могли да дойдатъ нечисти мисли. Благодарение на тѣхнитѣ грижи, днесъ вие се радвате на ясенъ слънчевъ день, на чистъ и здравъ въздухъ. Ако и при това положение нѣщо ви мѫчи, причината се крие въ самитѣ васъ. Вие имате въ себе си грамофонни плочи на съмнѣнието и отъ врѣме на врѣме туряте ту една, ту друга отъ тѣхъ. Казвате: чакай да си туря една отъ тѣзи плочи, да видя, какво ще ми изсвири. Какво ще ви изсвири? Все старата пѣсень на съмнѣнието. Значи, съмнѣнията ви днесъ не идатъ отъ въздуха, а идатъ отвѫтрѣ, отъ васъ. Казвате: какво да правя съ тази плоча на съмнѣнието? Извади я и вмѣсто нея тури една отъ плочитѣ на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на свободата, на музиката, на изкуствата, на знанието, на здравето и т. н. Разболѣете ли се, турете на грамофона си една отъ плочитѣ на здравето и завъртете ключа, да свири.

 

         И тъй, сега вие трѣбва да учите, да се занимавате покрай другитѣ нѣща и съ въздуха, като съ животворна, вѫтрѣшна сила. Доколкото съзнанието ви е будно и окото чисто, дотолкова ще можете да се ползувате и отъ енергията на въздуха. Ползувате ли се правилно отъ него, вие ще бѫдете и външно, и вѫтрѣшно силни, съ добрѣ устроенъ организъмъ, съ хармонични мисли и чувства, съ голѣми познания и съ широкъ просторъ въ живота. По този начинъ вие ще бѫдете свързани съ много сѫщества, на които и вие ще помагате, и тѣ ще ви помагатъ. Ние не искаме да бѫдемъ сами въ живота. Споредъ окултната наука, сами могатъ да останатъ напрѣдналитѣ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие на земята. При това положение тѣ вече могатъ да се разговарятъ съ Бога и съ природата. Всички сѫщества, които не сѫ готови за Божествения свѣтъ, като влѣзатъ тамъ, тѣ се чувствуватъ сами, изоставени, защото нѣматъ радио, съ помощьта на което да влѣзатъ въ връзка съ сѫществата отъ този свѣтъ, нито пъкъ могатъ да възприематъ Божественитѣ мисли. Вслѣдствие на това, тѣзи хора наричатъ Божествения свѣтъ безформенъ. Това е така за обикновенитѣ хора, но за напрѣдналитѣ сѫщества въ Божествения свѣтъ сѫществува такава красота и хармония, каквато никое човѣшко око не може да види, никой човѣшки умъ не може да си въобрази, никое човѣшко сърце не може да почувствува.

 

         Казвамъ: има мисли за обикновенитѣ хора, има мисли за талантливитѣ, има мисли и за гениалнитѣ и най-послѣ има мисли и за Учителитѣ. Ако сѫществата отъ тия категории размѣнятъ мѣстата си, тогава тия отъ тѣхъ, които сѫ на по-низко стѫпало, нѣма да разбератъ мислитѣ и живота на по-възвишенитѣ отъ тѣхъ и ще казватъ, че свѣтътъ, въ който тѣ живѣятъ, е безформенъ. Божествениятъ свѣтъ не е безформенъ. Сѫществата тамъ живѣятъ на далечни разстояния едни отъ други; изглежда, че всѣко сѫщество е само. Достатъчно е, обаче, да си помислятъ само едни за други, и тѣ веднага сѫ заедно. Запримѣръ, ако сърцето на нѣкой човѣкъ отъ земята е изпълнено съ възвишени и благородни чувства, достатъчно е той да помисли за нѣкой ангелъ, и ангелътъ ще бѫде при него. Нѣма ли такова сърце, никой ангелъ не би напусналъ мѣстото си за него. Законъ е: никой ангелъ, никое напрѣднало сѫщество не извършва постѫпка, отъ която да има повече загуба, отколкото печалба. И Христосъ дойде за голѣма печалба на земята. Ако Той мислѣше, че ще има по-голѣма загуба, отколкото печалба, никога не би дошълъ на земята. Той дойде и понесе всички страдания, защото знаеше, че печалбата, постиженията, които единъ день ще има, ще бѫдатъ поне десетократно повече, отколкото загубитѣ и разходитѣ, които се направиха. Тъй щото сѫщото правете и вие. Вършете това, което ще ви донесе десетократна печалба. Това е Божествено. Не е въпросътъ сега да се стремите да придобиете новото за въ бѫдеще, но трѣбва да знаете, какво може да ви донесе новото още днесъ, т. е. да знаете, на какви печалби разчитате. Нѣкой казва: новитѣ идеи ще се насадятъ у младото поколѣние. Това е другъ въпросъ вече, но всѣки човѣкъ трѣбва така да работи, че да задоволи и вѫтрѣшния копнежъ на своята душа.

 

         Нѣкой казва: материалниятъ животъ е едно нѣщо, духовниятъ — друго. Материалното и духовното сѫ едно и сѫщо нѣщо, тѣ сѫ само двѣ различни фази на цѣлокупния животъ. Ако не можешъ да разберешъ материалния животъ, и духовниятъ не ще можешъ да разберешъ. Ако не вѣрвашъ въ човѣка, когото виждашъ и пипашъ, какъ ще повѣрвашъ въ духовното, което е по-далечно? До реалностьта на нѣщата може да се дойде чрѣзъ материалното. Въ човѣка има външна, привидна страна, но има и сѫществена, вѫтрѣшна страна. Когато духовниятъ човѣкъ пипне рѫката на нѣкой боленъ, или на нѣкой умрѣлъ човѣкъ, той веднага може да познае, дали болниятъ ще оздравѣе, или умрѣлиятъ ще възкръсне. Това по какво се познава? По сѫщественото, неизмѣнното у човѣка, което, и когато той е боленъ или умрѣлъ, остава непромѣнено въ него.

 

         Въ 1905 година Шлятъръ се яви въ Америка, дѣто започна да лѣкува болни по особенъ начинъ. При него идваха разни болни. Достатъчно бѣше да пипне нѣкого по рѫката, за да оздравѣе веднага. Други оздравяваха по-мѫчно. Отъ какво зависи това? Причината е дълбока, но Шлятъръ познаваше веднага, кой човѣкъ ще оздравѣе, и кой не може. Той познаваше добритѣ хора отъ лошитѣ, отъ прѣстѫпницитѣ. Единъ день, въ едно събрание отъ 17,000 души той видѣ единъ прѣстѫпникъ и се обърна къмъ него съ думитѣ: ти си разбойникъ, прѣстѫпникъ, излѣзъ навънъ!

 

         Като ви говоря това, не подразбирамъ, че духовниятъ човѣкъ трѣбва да хваща прѣстѫпницитѣ и да се занимава съ тѣхъ. Този примѣръ има само научна стойность. Казвате: какво ще стане съ прѣстѫпницитѣ? — Тѣ трѣбва да се разкаятъ, да напуснатъ своитѣ стари пѫтища. — Какво ще стане съ грѣшницитѣ? — И за тѣхъ въпросътъ е рѣшенъ. Тѣ трѣбва да се разкаятъ, да очистятъ сърцата и умоветѣ си отъ всички лоши мисли и желания, да напуснатъ стария животъ и да се обърнатъ къмъ Бога. Обаче, ако грѣшникътъ мисли, че силитѣ и благата, които му се даватъ, трѣбва да се използуватъ за зло, за прѣстѫпления, такова учение не сѫществува.

 

         Казвате: какъ ще се спаси свѣтътъ? — Свѣтътъ може да се спаси въ единъ день. Какъ? Когато всички грѣшници, когато всички лоши хора напуснатъ старитѣ си пѫтища и се обърнатъ къмъ Бога. Днесъ свѣтътъ има много учители: единъ учи едно, другъ — друго, трети — трето учение. Казвамъ: ще дойде день, когато мнѣнията на всички учители ще се съгласуватъ, ще има единство въ убѣжденията на хората и тогава тѣ нѣма да бѫдатъ лековѣрни. При това положение на нѣщата, ще има ли нужда отъ проповѣди? Дойде нѣкой човѣкъ и ми донася въ една кошница череши. Има ли смисълъ този човѣкъ да ми разправя, какъвъ родъ сѫ тѣзи череши, какъ и при какви условия сѫ расли, когато тѣ сѫ на лице? Имаше смисълъ да ми разправя той всичко това, докато черешитѣ не бѣха узрѣли. Веднъжъ ги носи узрѣли, проповѣдьта му вече е излишна. Азъ опитвамъ черешитѣ и казвамъ: слушай, приятелю, азъ съмъ специалистъ въ разбиране на плодоветѣ. Всичкото краснорѣчие относно черешитѣ ти пропада. Занеси тия череши на друго мѣсто, тѣ не сѫ за мене, азъ не мога да ги взема. Нѣмаше нужда да ми ги прѣпорѫчвашъ толкова много. Слѣдователно, всѣки човѣкъ е въ състояние за даденъ случай да провѣри, дали една мисъль е права, или не.

 

         Дойде ли нѣкоя мисъль до положение да се прѣпорѫчва отъ другитѣ, тя не е на мѣстото си. И тогава вие ще се намѣрите въ положението на онѣзи млади момци, които търсили работа, но само чрѣзъ прѣпорѫка на външни влиятелни хора. Единъ американецъ милионеръ търсилъ служащъ за фирмата си. Явили се при него около 20—30 души, все млади хора, съ различни прѣпорѫчителни писма отъ видни и високопоставени лица. Като ги поглеждалъ само, вниманието му не се спирало на никого отъ тѣхъ, и затова всѣкиму казвалъ: ще ви имамъ прѣдъ видъ. Най-послѣ дошълъ въ кантората му единъ младъ, скроменъ момъкъ, който още при влизането си, видѣлъ на земята една захвърлена книжка, навелъ се и я дигналъ. Слѣдъ това се обърналъ къмъ господаря на фирмата и казалъ: Господине, научихъ, че търсите лице за работа въ кантората си. Азъ прѣдлагамъ своя трудъ, но нѣмамъ отъ никого прѣпорѫка. — Вие носите прѣпорѫката въ себе си. Тази книжка, която дигнахте отъ земята, ви прѣпорѫча много добрѣ. Разуменъ човѣкъ е билъ този богатъ американецъ. Той разбралъ, че младежътъ, който има чувство къмъ редъ и чистота, ще бѫде добъръ работникъ. По сѫщия начинъ и Богъ ви наблюдава, да види, дали ще дигнете книжката, която е захвърлена на земята и прѣпятствува на хората въ тѣхния пѫть.

 

         Често малкитѣ нѣща носятъ голѣми блага въ живота на човѣка. Единъ философъ изпадналъ въ голѣмо отчаяние, разочаровалъ се нѣщо, вслѣдствие на което изгубилъ смисъла на живота. Единъ день, както вървѣлъ по улицитѣ, съ наведена надолу глава, видѣлъ една малка книжка, захвърлена на земята; навелъ се да я дигне и забѣлѣзалъ, че има нѣщо написано на нея. Изчистилъ я отъ праха и прочелъ: „Богъ е Любовь. Той толкова възлюби свѣта, че пожертвува за него Своя Единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него.“ До това врѣме този философъ се занимавалъ съ голѣми работи, не обръщалъ внимание на дребнитѣ нѣща, и никога не поглеждалъ къмъ земята. Сега, обаче, като намѣрилъ тази книжка на земята, дълбоко се замислилъ върху смисъла на стиховетѣ, написани на нея и казалъ: Толкова врѣме вече, какъ търся Истината, и трѣбваше да я намѣря въ тази малка, захвърлена и опрашена книжка. Той взелъ книжката съ себе си и я турилъ въ рамка. Отъ този день той промѣнилъ живота си, като казалъ: щомъ Богъ е Любовь, има смисълъ да се живѣе! Днесъ всички хора страдатъ, понеже сѫ изгубили най-важния листъ отъ книгата на своя животъ. Той е загубениятъ ключъ, който всички търсятъ. Докато човѣкъ не разбере Любовьта, както днесъ се проявява, а не както се е проявявала въ миналото, нито какъ ще се проявява въ бѫдещето, той не може да намѣри изгубения ключъ. Ако човѣкъ не е разбралъ Любовьта, както се е проявявала въ миналото, той не може да разбере и тази въ настоящето; не разбере ли Любовьта, както се проявява въ настоящето, той нѣма да разбере и Любовьта въ бѫдещето. Ако вие разбирате проявленията на Любовьта днесъ, разбрали сте проявленията ѝ въ миналото, а оттукъ ще разберете и проявленията ѝ въ бѫдещето. Имате ли положителни възгледи за Любовьта, върху тѣхъ ще градите и своитѣ научни факти.

 

         Съврѣменната наука е срѣдство за подържане на живота. Запримѣръ, единъ съврѣмененъ френологъ може да познае, какви заложби, какви дарби се криятъ въ човѣка, но не може да даде методи за тѣхното развитие. Види ли нѣкое дѣте, той ще каже на майката, какви дарби има въ дѣтето, но не може да ѝ прѣпорѫча методи, съ които да се разработятъ неговитѣ дарби. Защо? — Защото той нѣма дълбоки познания върху френологията. Повечето отъ съврѣменнитѣ учени сѫ въ сѫщото положение: много нѣща знаятъ, но главно теоретически. Дойде ли до практика, до приложение на нѣщата, тѣ отстѫпватъ. Запримѣръ, съврѣменнитѣ естественици изучаватъ зоология, ботаника, но не знаятъ, какъ и дѣ да приложатъ животнитѣ и растенията въ възпитанието. Тѣзи науки иматъ своето възпитателно въздѣйствие върху хората. Нѣкой човѣкъ изпитва умраза къмъ другъ, но иска да се освободи отъ това чувство въ себе си. Той се моли на Бога, прави различни опити, но умразата не го напуща. Казвамъ: има единъ практически начинъ за освобождение отъ това чувство. Идете въ нѣкоя гора, дѣто има мечки, и като срещнете нѣкоя мечка, приближете се къмъ нея и я помилвайте нѣколко пѫти по гърба. Отъ този моментъ умразата изчезва. Нѣма по-злопаметно сѫщество отъ мечката. Затова, като я пипнете, вие ще се освободите отъ умразата. Кой смѣе да пипне мечка, безъ да трепне сърцето му? Нима положението на авиатора, който лети съ аеропланъ изъ въздуха, е по-лесно? За прѣдпочитане е човѣкъ да срещне мечка и да я поглади по гърба, отколкото да се качи на нѣкой аеропланъ, който всѣки моментъ може да се поврѣди. По-лесно е да се справишъ съ една мечка въ гората, отколкото да се качишъ на нѣкой поврѣденъ аеропланъ. Голѣмо безстрашие се изисква отъ човѣка, който се качва на аеропланъ. Питамъ: щомъ въ свѣта има укротители на злото, и вие не можете ли да бѫдете такива?

 

         Единъ индиецъ ходилъ изъ Индия да търси особени видове змии и ги занасялъ дома си, дѣто ги укротявалъ. Той ги държалъ обикновено въ двѣ каци. Една вечерь, по невнимание, той забравилъ кацитѣ отворени, и всички змии излѣзли навънъ, плъзнали изъ стаята. На сутриньта, като се събудилъ, индиецътъ останалъ ужасенъ, като се видѣлъ цѣлъ обвитъ съ змиитѣ. Той не посмѣлъ да се помръдне. Най-малкото помръдване отъ негова страна щѣло да коствува живота му, защото змиитѣ били отъ най-опаснитѣ. Сутриньта, когато слугата влѣзълъ въ стаята, и видѣлъ господаря си тъй обвитъ отъ змиитѣ, веднага турилъ единъ голѣмъ котелъ съ млѣко да се вари на огъня, и послѣ го внесълъ въ стаята. Змиитѣ, привлѣчени отъ миризмата на прѣсното млѣко, започнали една по една да се отправятъ къмъ млѣкото. Когато индиецътъ се видѣлъ напълно освободенъ отъ змиитѣ, той станалъ отъ леглото си и прибралъ всички змии въ кацитѣ. Тукъ слугата спасилъ господаря си. Съ какво? Съ млѣко. По сѫщия начинъ и вашиятъ слуга трѣбва да ви даде словесно млѣко, за да се освободите отъ погрѣшкитѣ на своя животъ. Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ словесно млѣко.

 

         И тъй, всичко зависи отъ разбиранията. Нѣкой казва: искамъ да съмъ ученъ. Човѣкъ всѣкога може да бѫде ученъ, но ученостьта не разрѣшава въпроситѣ. — Искамъ да съмъ светъ човѣкъ. — Човѣкъ всѣкога може да бѫде светъ, отъ него зависи. — Искамъ да съмъ силенъ. — Човѣкъ всѣкога може да бѫде силенъ. — Искамъ да съмъ знатенъ. — Човѣкъ всѣкога може да бѫде знатенъ. Да бѫде човѣкъ ученъ, светъ, силенъ, знатенъ, това сѫ резултати, които той всѣкога може да придобие.

 

         Сега ще прочета 6. глава отъ Евангелието на Матея.

 

         „Внимавайте да не правите своитѣ милостини прѣдъ человѣцитѣ, за да ви виждатъ; инакъ нѣмате заплата при Отца вашего, който е на небесата.“ (—1 ст.). Това подразбира: не ставайте учени, добри заради хората. Бѫдете добри заради Бога, който ви е създалъ. Бѫди добъръ за Бога, да види Той, че ти цѣнишъ добрината, която ти е далъ. Покажи знанието си прѣдъ Бога, Той да види и разбере, че оцѣнявашъ дарбитѣ, които е вложилъ въ тебе. Каквото правишъ, за Бога прави, а не за хората. Вършишъ ли всичко за Бога, тогава и хората ще разбератъ, че ти си ученъ, добъръ. И щомъ хората се нуждаятъ отъ твоята помощь, тѣ ще те намѣрятъ.

 

         „И тъй, кога правишъ милостиня, не трѫби прѣдъ себе си, както правятъ лицемѣритѣ по съборищата и по улицитѣ, за да се прославятъ отъ человѣцитѣ; истина ви казвамъ: приематъ вече заплатата си.“ (— 2 ст.). — Когато става въпросъ за милосърдие, човѣкъ трѣбва да бѫде такъвъ пакъ за Бога, а не за человѣцитѣ.

 

         „А ти кога правишъ милостиня, да не узнае лѣвата ти рѫка, що прави дѣсницата ти.“ (—3 ст.). Дѣсната рѫка на човѣка прѣдставлява неговия умъ. Умътъ на човѣка има двѣ течения: едното е възходяще, наречено висшъ умъ; другото е низходяще, низшъ умъ. Затова, когато човѣкъ прави милостиня, той трѣбва да крие това отъ своя низшъ умъ, Значи, каквото висшиятъ умъ прави, низшиятъ да не знае. Правишъ ли милостинитѣ си прѣдъ хората, ти ги правишъ прѣдъ своя низшъ умъ; правишъ ли ги прѣдъ Бога, правишъ ги и прѣдъ своя висшъ умъ. Въ това отношение лѣвата рѫка е низшето у човѣка, а дѣсната рѫка — висшето. Слѣдователно, каквото прави висшето у човѣка, низшето да не знае.

 

         „За да бѫде твоята милостиня въ тайно; и Отецъ твой, който вижда въ тайно, ще ти въздаде наявѣ.“ (—4 ст.). — Богъ ще ти отговори отвѫтрѣ.

 

         „И кога се молишъ, не бивай както лицемѣритѣ; защото тѣ обичатъ да си правятъ молбата, стояще по съборищата и по ѫглитѣ на улицитѣ, за да се явятъ на человѣцитѣ: истина ви казвамъ, че приематъ заплатата си.“ (— 5 ст.).

 

         „А ти кога се молишъ, влѣзъ въ скришната си стаичка, и като си затворишъ вратата, помоли се Отцу твоему, който е въ тайно; и Отецъ ти, който вижда въ тайно, ще ти въздаде наявѣ.“ (—6 ст.). — Този стихъ се отнася до вѫтрѣшния животъ на човѣка, до неговото съзнание. Въ вѫтрѣшния си животъ човѣкъ трѣбва да започне отъ Бога и да свърши съ хората. Започне ли съ хората и свърши съ Бога, той нищо нѣма да постигне.

 

         „А кога се молите, не говорете излишни думи, както езичницитѣ; защото мислятъ, че въ многословието си ще бѫдатъ послушани.“ (—7 ст.). — Отивате ли при Бога, не употрѣбявайте много думи. Малко думи кажете, но да сѫ съдържателни.

 

         „А вие така се молете: Отче нашъ, Който си на небеса, да се свети името Ти.“ (— 9 ст.). — Азъ признавамъ, че Ти си единственъ Баща въ свѣта. И въ небето си само Ти; освѣнъ Тебе, нѣма другъ. Нѣма друго небе, основано върху Твоята основа. Дѣто е Богъ, тамъ е небето. Небето подразбира Бога. Да се освети името Ти въ моя умъ, въ моето сърце, въ моята воля — въ цѣлия ми животъ.

 

         „Да дойде царството Твое; да бѫде волята Твоя, както на небето, така и на земята.“ (— 10 ст.). — Твоето царство да дойде въ мене; азъ да живѣя въ Тебе, и Ти да живѣешъ въ мене. Моята воля да служи на Твоята, и онова, което става горѣ, въ Тебе, да става и долу, въ мене.

 

         „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай го намъ днесъ.“ (—11 ст.). Хлѣбътъ прѣдставлява Живото Слово. Придобие ли човѣкъ Живото Слово, той ще има и обикновения хлѣбъ въ изобилие. Храните ли се съ Божественото Слово, другитѣ нѣща ще дойдатъ сами по себе си.

 

         Мнозина искатъ да видятъ чудеса. Прѣдставете си, че завали голѣмъ, дълбокъ снѣгъ на планината, и всѣкаква връзка съ хората отвънъ се прѣкѫсне, сѫщо и прѣвознитѣ срѣдства, и вие сте изложени 4—5 деня да прѣкарате безъ хлѣбъ. Вие ще се уплашите, ще мислите, че ще умрете отъ гладъ. Има начинъ, по който може да се достави хлѣба. Това ще бѫде голѣмо чудо, но то не трѣбва да се прави за вѣрващитѣ. Чудесата иматъ смисълъ за безвѣрницитѣ, да се усили вѣрата имъ въ Бога. При това, вѣрващиятъ самъ трѣбва да прави чудеса. Остави ли другитѣ да правятъ чудеса, той ще се усъмни въ тѣхъ. Когато трѣбва да стане чудо, и хлѣбътъ ще дойде. Какъ? Ще видите, че въ палатката на всѣкиго седи по единъ топълъ хлѣбъ, или пъкъ ще видите едно натоварено магаре, безъ да го придружава нѣкой човѣкъ, пристига съ хлѣба при васъ. Това може да ви се види като приказка отъ 1001 нощь, като забавление. И това е възможно, но въ чудесата има голѣма реалность. Какви по-голѣми чудеса искате отъ малкото сѣменце, или отъ костилката на нѣкой плодъ, която, хвърлена въ земята, сама извлича потрѣбнитѣ за нея сокове и слѣдъ 2—3 години я виждате израсла голѣмо дърво? Тази материя, която житото и всички останали растения извличатъ отъ земята и послѣ прѣработватъ въ организма си, адептътъ, който разбира законитѣ на природата, може да я вземе отъ въздуха, да я сгѫсти и да създаде отъ нея всичко, каквото пожелае. Като извлѣче отъ въздуха елементитѣ, които сѫ необходими за растене на житото, отъ тѣхъ той може, въ кѫсо врѣме, да приготви хлѣбъ, колкото иска. Въ това отношение всички планини прѣдставляватъ складове отъ различни елементи. Енергията може да се прѣвръща, да се видоизмѣня, но трѣбва да се знаятъ законитѣ, чрѣзъ които става това прѣвръщане. За да стане материята годна за храна, тя трѣбва първо да прѣмине прѣзъ камънитѣ, послѣ прѣзъ растенията и най-послѣ да се приеме и отъ човѣка.

 

         „И прости ни дълговетѣ наши, както и ние прощаваме на нашитѣ длъжници. (— 12 ст.). — Щомъ искаме Богъ да прости нашитѣ дългове, и ние трѣбва да прощаваме на нашитѣ длъжници.

 

         „И не въведи насъ въ изкушение, но избави насъ отъ лукаваго.“ (— 13 ст.). Сѫществува слѣдниятъ законъ: човѣкъ изпада въ изкушения, когато не върши волята Божия. Докато той върши волята Божия, никакво изкушение не може да дойде за него.

 

         Сега ще обясня мисъльта си съ слѣдния примѣръ. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ носи на гърба си една каса, пълна съ злато. Ако този човѣкъ срещне нѣкого, който сѫщо така, като него, носи пълна каса съ злато, ще се изкуси ли отъ неговото злато? Нѣма да се изкуси. Обаче, ако касата на първия бѣше празна, той веднага щѣше да се изкуси отъ златото на втория и щѣше да си каже: да бихъ могълъ да взема нѣщо отъ касата на този човѣкъ! Слѣдователно, когато човѣкъ е проникнатъ отъ Божественитѣ идеи въ себе си, и когато вѣрата му е силна, неговата каса е пълна съ злато, и той не може да изпадне въ изкушение. Слаба ли е вѣрата на човѣка, нѣма ли въ себе си стремежъ къмъ Великото въ свѣта, касата му е празна, и за него изкушението неизбѣжно ще дойде. Дѣто и да се намира човѣкъ, и въ райската градина, и извънъ нея, щомъ не върши волята Божия, изкушението ще дойде. Значи, изкушението иде по единствената причина, че не се изпълнява волята Божия.

 

         „Защото е Твое царството, и силата, и славата во вѣки. Аминъ.“ (—13 ст.).

 

         „Защото, ако простите вие на человѣцитѣ съгрѣшенията имъ, ще прости и вамъ Отецъ вашъ небесни.“ (— 14 ст.).

 

         „Ако ли вие не простите на человѣцитѣ съгрѣшенията имъ, то и Отецъ вашъ нѣма да прости съгрѣшенията ваши.“ (—15 ст.). — Вие трѣбва да простите на человѣцитѣ съгрѣшенията имъ, защото всички хора сѫ излѣзли отъ Бога. Ние разглеждаме човѣка въ неговото първично проявление. Затова и вие разглеждайте човѣка, като душа, произлѣзла отъ Бога. Ако не може да простите на човѣка, като на душа, заради Бога, вие ще прѣкѫснете връзката си съ Бога, а съ това и Божията благодать къмъ васъ. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да прощава, понеже всички живѣемъ въ Бога и се радваме въ Него. Каквото вършимъ, за Него трѣбва да вършимъ, и то вѫтрѣшно, не прѣдъ человѣцитѣ.

 

         „Недѣйте си събира съкровища на земята, дѣто молецъ и ръжда ги разваля, и дѣто крадци подкопаватъ и крадатъ.“ (—14 ст.).

 

         „Но събирайте си съкровища на небето, дѣто ни молецъ, нито ръжда ги разваля и дѣто крадци ни подкопаватъ, ни крадатъ.“ (— 20 ст.).

 

         „Защото, кѫдѣто е съкровището ви, тамъ ще бѫде сърцето ви.“ (—21 ст.). Значи, въпросътъ за богатството е прѣдрѣшенъ. Човѣкъ все трѣбва да вложи нѣкѫдѣ нѣщо, да събира съкровища.

 

         „Свѣтило на тѣлото е окото; и тъй, ако окото ти е чисто, всичкото ти тѣло свѣтло ще бѫде.“ (— 22 ст.). — Ако външно не виждашъ правилно, ясно, и въ съзнанието ти ще има нѣкакъвъ дефектъ, тъмнина. Виждашъ ли външно ясно, и въ съзнанието ти ще бѫде свѣтло. И обратниятъ процесъ е вѣренъ: тъмно ли е въ съзнанието ти, и окото нѣма да вижда ясно; свѣтло ли е въ съзнанието ти, и окото външно ще вижда ясно.

 

         „Ако ли окото ти бѫде лукаво, всичкото ти тѣло тъмно ще бѫде. И тъй, видѣлината, която е въ тебе, ако е тъмнина, то тъмнината колко ще е!“ (— 23 ст.).

 

         „Никой не може на двама господари да работи.“ (— 24 ст.). — Когато човѣкъ служи едноврѣменно на двама господари, той се раздвоява. Да служи човѣкъ на двѣ мѣста, туй подразбира да се раздвои въ любовьта си, а това е невъзможно. Любовьта не може да служи на двама господари. Човѣкъ може едноврѣменно да обича двама души, но не може едноврѣменно да имъ служи, защото всѣки ще иска да се изпълни волята му, както той разбира. Това пъкъ ще обезличи този, който се наема и на двамата да служи.

 

         „Заради това казвамъ ви: нѣмайте грижа за живота си, какво ще ядете, или какво ще пиете, нито за тѣлото ваше, какво ще облѣчете. Не е ли животътъ по-драгоцѣненъ отъ храната и тѣлото отъ облѣклото?“ (—25 ст.). — Храната сама по себе си ще дойде. Важно е човѣкъ да изпълнява волята Божия, и всичко останало ще се нареди.

 

         Тѣзи сѫ мислитѣ, върху които трѣбва да размишлявате. Прочетете цѣлата глава и приложете въ живота си принципитѣ, които се прокарватъ въ нея. Работете върху тѣхъ, за да създадете въ себе си свои нови възгледи. Коренитѣ на дървото работятъ за себе си; листата работятъ за себе си; клонетѣ работятъ за себе си. Обаче, въ края на краищата, всички работятъ солидарно, за общото благо на дървото. По сѫщия начинъ и всѣки човѣкъ работи, като удъ, въ великото дърво на живота. Всѣки работи за своето самоусъвършенствуване. По този начинъ се усилва и връзката съ Бога.

 

         Христосъ казва: „Ако имате вѣра като синапово зърно, ще можете гори и планини да прѣмѣствате.“ Значи, има вѣра механическа, има и вѣра органическа. Каква вѣра е тази, при която човѣкъ уповава на Бога, само когато е богатъ, здравъ и силенъ? Човѣкъ все трѣбва да положи вѣрата си върху нѣщо. Той е на правъ пѫть само тогава, когато положи вѣрата си въ Бога, който е живъ и който непрѣстанно работи въ свѣта. Да положишъ вѣрата си въ Бога, това е единствената жива вѣра, която гори и планини прѣмѣства.

 

*

 

3 Бесѣда отъ Учителя, държана при чешмичката

до второто Рилско езеро, на

19 августъ, 1930 г. 9 ч. с.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...