Jump to content

1930_09_05 Пѫть към живота


Ани

Recommended Posts

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Пѫть къмъ живота

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Тема за следния пѫть: „Произходъ на правата линия“.

Какво се разбира подъ думитѣ „права мисъль, или право мислене“, въ общъ и специаленъ смисълъ?

Представете си, че на две деца даватъ по единъ бонбонъ. Първото дете взима бонбона, туря го въ устата си, и на лицето му веднага се явява горчивъ изразъ. — Защо? Естеството на детето ли е такова? Второто дете взима бонбона, туря го въ устата си, и лицето му веднага се прояснява. — Защо? Естеството на второто дете ли е такова? Не, причината не се крие въ естеството на децата, но въ бонбона, който сте имъ дали. Бонбонътъ на първото дете е билъ горчивъ, затова и лицето му приема горчивъ изразъ. Бонбонътъ на второто дете билъ сладъкъ, затова лицето му приема свѣтълъ изразъ. Това, което става съ децата, става и съ възрастнитѣ хора. Ако нѣкой човѣкъ преживѣе нѣщо горчиво, на лицето му се явява недоволство. Обаче, ако преживѣе нѣщо приятно, на лицето му се чете доволство. Който знае причинитѣ на нѣщата, разбира защо лицата на хората приематъ ту киселъ, ту горчивъ изразъ, или се проясняватъ и свѣтятъ. Горчивитѣ и неприятни нѣща предизвикватъ единъ родъ свивания и разширявания на мускулитѣ на лицето, а приятнитѣ и радостни нѣща произвеждатъ другъ родъ свивания и разпущания на мускулитѣ Който е дошълъ на земята да се учи, ще опита и сладкитѣ, и горчивитѣ бонбони. Тѣ действуватъ възпитателно върху човѣка. Отъ сладкия бонбонъ той изучава едно нѣщо, отъ горчивия — друго.

На кого даватъ сладъкъ бонбонъ и на кого — горчивъ? — На здравия човѣкъ всѣкога даватъ сладъкъ бонбонъ, а на болния — горчивъ. Следователно, ако ви даватъ сладъкъ бонбонъ, ще знаете, че сте здравъ; ако ви даватъ горчивъ бонбонъ, боленъ сте. Горчивиятъ хапъ, горчивиятъ бонбонъ действуватъ лѣчебно, Оттукъ вадимъ заключението: горчевинитѣ въ живота криятъ въ себе си лѣчебни свойства. Тѣ организиратъ силитѣ на човѣшкото тѣло. Горчевината е специалистъ въ известна область. Има горчевини, които играятъ роля на учитель, на лѣкарь, на акордьоръ. Когато учительтъ види, че нѣкой отъ ученицитѣ му не е въ съгласие съ него, веднага изважда прѫчицата и го нагласява. Първоначално ученикътъ е недоволенъ отъ горчевината, която учительтъ му дава, но после благодари за нея, защото разгласенитѣ тонове на цигулката му се нагласяватъ. Безъ горчевини ученикътъ не може да напредва. Безъ горчевини човѣкъ не може да се лѣкува. Докато не е приелъ нѣкаква горчевина, болниятъ е затворенъ за окрѫжаващитѣ. Щомъ дойде лѣкарьтъ и сипе нѣколко капки отъ горчивото лѣкарство въ лъжичка, болниятъ отваря устата си и сѫщевременно се отваря и за близкитѣ си. — Защо ? — Защото въ него се събужда вѣра, че ще оздравѣе.

Като живѣе, човѣкъ трѣбва да се отваря и затваря на време, да приема и да дава на време. Ако платното на гемията не се отвори за вѣтъра, тя ще стои на едно и сѫщо мѣсто. Ако чувалътъ не се отвори за брашното, хората ще гладуватъ. Следователно, каквото става съ човѣка, това става и съ всички предмети. Ако човѣкъ се отваря и затваря на мѣсто и на време, той е доволенъ; ако не се отваря и затваря на време и на мѣсто, той не е доволенъ. Има процеси, които трѣбва да ставатъ на затворено. Запримѣръ, мозъкътъ, сърдцето, дробоветѣ. стомахътъ, червата работятъ на затворено. Изнесатъ ли се навънъ, да работятъ на открито, тѣхната дейность се прекратява. Обаче, има прояви, за които човѣкъ непремѣнно трѣбва да бѫде отворенъ. Затвори ли се за тия прояви, той самъ нарушава хармонията на своя животъ.

По какво се познава, кога човѣкъ е отворенъ и кога — затворенъ? — По очитѣ.  Какво става въ очитѣ на онзи, който е отворенъ, и какво става въ очитѣ на затворения човѣкъ? Какъ познавате, кой човѣкъ е доволенъ и кой не е доволенъ? Ако двама души тръгватъ заедно на екскурзия, какъ ще познаете доволния и какъ — недоволния ? — Каквото и да е времето, доволниятъ ще намѣри нѣщо, което да хареса, а недоволниятъ нищо не харесва. Доволниятъ ще намѣри, че времето е хубаво, че слънцето грѣе приятно, а недоволниятъ ще види и най-малкия облакъ и ще каже, че времето е облачно. Тъй щото, искате ли да различите доволния отъ недоволния, слушайте, какъ се произнасятъ за единъ и сѫщи фактъ. Отъ думитѣ имъ можете да вадите заключение за тѣхнитѣ състояния.

Всички хора, които живѣятъ на земята, сѫ екскурзианти. Всички носятъ раници и пѫтуватъ по широкия свѣтъ. Дето спрете, навсѣкѫде чувате или оплаквания отъ живота, или доволство. Повечето хора сѫ недоволни и казватъ, че животътъ е лошъ. Подъ думата „животъ“ тѣ разбиратъ окрѫжаващитѣ. Значи, окрѫжаващитѣ хора сѫ лоши. Ако, наистина, окрѫжаващитѣ сѫ лоши, ще излѣзе, че само тѣ сѫ добри. — Защо сѫ лоши окрѫжаващитѣ? — Защото имъ даватъ горчиви бонбони. Значи, ако нѣкой човѣкъ ви освободи отъ горчивия бонбонъ, ще кажете, че той е добъръ. Какво ще каже болниятъ, ако му вземете горчивия бонбонъ и му дадете сладъкъ? Болниятъ се нуждае отъ горчивъ бонбонъ, и всѣки, който се осмѣли да му го вземе, минава за лошъ човѣкъ, който не му мисли доброто. Като опита сладкия бонбонъ, той казва: Залъгватъ ме тия хора! Казвамъ: На здравия човѣкъ давайте сладки бонбони, а на болния — горчиви. Само по този начинъ хората ще бѫдатъ доволни отъ васъ и ще кажатъ, че сте добри.

Доброто и злото сѫ относителни нѣща. Това, което при дадени условия е добро, при други условия не е добро. Значи, плюсътъ и минусътъ се мѣнятъ постоянно. Изобщо, всѣко нѣщо, поставено на своето мѣсто, е добро. Когато на болния дадете горчивъ бонбонъ, а на здравия — сладъкъ, тѣ сѫ на мѣстото си. Щомъ сѫ на мѣстата си, и горчивиятъ, и сладкиятъ бонбонъ сѫ добри нѣща. — Не може ли безъ страдания? — Може. — Кога? — Когато си здравъ. Ако си боленъ, непремѣнно ще страдашъ. Страданието е предпазитель, който запазва живота на човѣка. За предпочитане е човѣкъ да страда, отколкото да загуби живота си — най-великото благо въ свѣта. Чрезъ страданията природата предупреждава човѣка, да бѫде внимателенъ, да не падне въ пропастьта, да изгуби живота си. Като страда, човѣкъ става внимателенъ, вглежда се въ живота си и, като намѣри нѣщо криво, изправя го. Ако пъкъ търсите животъ безъ страдания, създайте си вие сами такъвъ животъ. Разумниятъ свѣтъ е опредѣлилъ най-голѣмата премия въ свѣта за онзи човѣкъ, който може да даде планъ за животъ безъ страдания. Намѣри ли се такъвъ планъ, веднага ще се приложи. Досега още никой не е изработилъ такъвъ планъ.

Коя е причината, задето хората сѫ недоволни отъ живота си ? Докато вървятъ въ правия пѫть, всички сѫ доволни отъ живота си. Щомъ се отклонятъ отъ правата посока на движение, тѣ ставатъ недоволни. Тѣхниятъ пѫть се пресича съ Божествения и взима друго направление, подъ ѫгълъ. Следователно, докато две прави линии вървятъ успоредно, тѣ сѫ доволни отъ условията на живота. Щомъ се натъкнатъ на нѣкакво препятствие, което не могатъ да преодолѣятъ, тѣ се отклоняватъ отъ пѫтя си, пресичатъ се и образуватъ ѫгълъ. Ѫгълъ се образува още, когато две успоредни линии стигнатъ крайния предѣлъ на своето движение. Тѣ се отклоняватъ отъ пѫтя си и се пресичатъ. Ѫглитѣ пъкъ затварятъ плоскость. Значи, когато успореднитѣ линии измѣнятъ посоката на движението си и взематъ посока, перпендикулярна на първата, образува се плоскость. Правата линия подразбира разумно движение, което, обаче, не е вѣчно. Ще дойде моментъ, когато правата линия ще се пречупи, ще се огъне и ще вземе друго направление. Това е естественъ законъ въ природата. Тя си служи и съ прави, и съ криви линии.

Чувате нѣкой да казва: Не искамъ да пречупвамъ характера си. — Какво означава това? — Този човѣкъ иска да върви все по права линия. Обаче, това е невъзможно. Ще дойде моментъ, когато трѣбва, не да пречупи характера си, но да го огъне, да образува крива линия. Каквото и да прави, човѣкъ не може да избѣгне кривитѣ и счупенитѣ линии. Какво правите, когато проточите рѫката си да вземете единъ предметъ ? Щомъ вземете предмета, веднага свивате рѫката си въ лакета, образувате ѫгълъ и приближавате предмета къмъ себе си. Когато отправяте погледа си къмъ човѣка, когото обичате, щомъ го достигнете, погледътъ ви се пречупва. Погледътъ ви не отива по-далечъ отъ предмета, къмъ който е отправенъ. Следователно, ѫгълътъ показва че въ човѣка се явява желание да вземе известенъ предметъ и да го приближи до себе си. Ако върхътъ на едно човѣшко желание е обърнато къмъ изтокъ, а отворената му часть — къмъ западъ, то ще се реализира правилно — и началото, и краятъ му ще бѫдатъ добри. Обратно: ако върхътъ на желанието е къмъ западъ, а отворената му часть къмъ изтокъ, въ началото желанието ще се прояви добре, а краятъ му ще бѫде лошъ.

Като не разбиратъ законитѣ за реализиране на желанията, мнозина се питатъ, защо едни желания и въ началото, и въ края се изявяватъ добре, а други не следватъ по сѫщия пѫть? На този въпросъ може да се отговори съ въпроса : Защо тѣлата падатъ ? Ще кажете, че тѣлата падатъ подъ влияние на земната притегателна сила. Земята привлича тѣлата къмъ себе си, и тѣ падатъ. Въ широкъ смисълъ на думата, тѣлата нито се привличатъ, нито се отблъскватъ. Ако нѣкаква външна сила удари двама души и ги застави да се срещнатъ, привличатъ ли се тѣ? Ако се привличаха, трѣбваше да останатъ на едно мѣсто. И обратно: ако двама души, които се обичатъ, се ударятъ така, че отскочатъ на голѣмо разстояние единъ отъ другъ, въ сѫщность, раздѣлени ли сѫ тѣ ? Значи, нито първитѣ двама се привличатъ, нито вторитѣ се отблъскватъ. — Защо? — Защото върху тѣхъ се указва известно налѣгане отвънъ. Когато външното налѣгане взима участие, никакво привличане не сѫществува. Когато желанията не сѫ еднородни, никакво отблъскване не сѫществува. Ако не можете да примирите две желания въ себе си, това показва, че тѣ сѫ чужди. Тѣ предизвикватъ налѣгане, напрежение, бълникане въ васъ, вследствие на което не можете да ги използувате. Освобождавайте се отъ чуждитѣ желания въ себе си.

Въ единъ отъ модернитѣ английски параходи се случило нѣщо особено. Отъ дветѣ страни на парахода били прикачени две голѣми огнестрѣлни орѫдия. Обаче, указало се, че тѣ били слабо прикачени къмъ кувертата на парахода, вследствие на което колелата имъ започнали да се движатъ. Капитанътъ и моряцитѣ се видѣли въ чудо, какво да направятъ, да спратъ движението на тѣзи орѫдия. Тѣ сѫ чуждо нѣщо, не сѫ съставни части на парахода, вследствие на което му причиняватъ голѣми повреди. Такова нѣщо представятъ чуждитѣ желания въ човѣка. За да не изпада въ изненади, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ чуждитѣ желания въ себе си. Влѣзе ли нѣкое чуждо желание въ него, той трѣбва да го върже здраво, да не му даде възможность да се прояви. Човѣкъ трѣбва да бѫде господарь и на своитѣ, и на чуждитѣ желания въ себе си и да ги използува, когато му потрѣбватъ.

Много отъ желанията на съвременнитѣ хора приличатъ на орѫдията, които се блъскали въ парахода. Най-после успѣли да ги спратъ, но до това време тѣ изпочупили кувертата и причинили голѣми пакости на парахода. Пазете се отъ чужди желания, които нѣматъ нищо общо съ системата, къмъ която се отнасятъ вашитѣ желания. Запримѣръ, желанието на обикновения човѣкъ, да стане знаменитъ, виденъ ученъ, философъ, музикантъ, не е негово. Това желание принадлежи на нѣкое възвишено сѫщество. То случайно се е докоснало до орбитата на вашитѣ желания, а вие го приемате като свое. За да го реализирате, вие ще изгубите времето и силитѣ си и, въ края на краищата, пакъ обикновенъ човѣкъ ще останете. Другъ е въпросътъ, когато взимате участие въ работата на възвишеното сѫщество и му помагате да стане знаменитъ човѣкъ. Обаче, ако вземете неговото желание за свое, усилията ви ще отидатъ напразно. Колкото и да се надува жабата, никога нѣма да стигне вола. Тя ще се пръсне, но волъ не може да стане. Жабата е опредѣлена да живѣе въ блатото, а волътъ — на сушата.

Човѣкъ трѣбва да разчита на своитѣ сили и съ тѣхъ да реализира желанията си. Това, което е ваше, никой не може да ви го вземе. На него разчитайте. Защо ви е чуждата слава? Защо ви е чуждото знание, чуждата красота и сила ? Чуждото всѣки моментъ може да се вземе. Ще кажете, че не давате това, което сте взели вече. Има нѣща, които сте взели на заемъ и трѣбва да ги върнете. Доброволно, или насила, единъ день ще ги върнете. Че това е така, вие се увѣрявате отъ думитѣ, които чувате около себе си. Нѣкой казва : Едно време бѣхъ силенъ, красивъ и уменъ, но изгубихъ вече силата, красотата и разумностьта си. — Защо ги изгубилъ? — Защото не сѫ били негови. Разчитайте на собствения си капиталъ, който никой не може да ви отнеме. Разочарованията и обезсърдченията, които хората преживѣватъ, показватъ, че сѫ изгубили капитала, на който сѫ разчитали. Щомъ сѫ го изгубили, той не е билъ тѣхенъ. Трѣбва ли да съжаляватъ за това. което не е тѣхно? Нѣкой съжалява, че изгубилъ мира си. Щомъ изгубилъ мира си, това показва, че не е билъ неговъ. Който му го е далъ, той си го взелъ. — Какво да правимъ, като изгубимъ ума си ? — Ще отидете при Онзи, Който ви го е далъ, да се молите, пакъ да ви го даде.

Време е вече, хората да придобиятъ ново разбиране, нова философия, да знаятъ, кои нѣща сѫ тѣхни и кои — чужди. Много отъ противоречията, радоститѣ и страданията на хората не сѫ тѣхни собствени, но чужди, дошли отвънъ нѣкѫде. Съ чуждото човѣкъ лесно може да се справи. Щомъ се натъкватъ на страдания, свои или чужди, хората искатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Тѣ търсятъ нѣкой силенъ човѣкъ, да имъ ги отнеме. Значи, тѣ искатъ да натоварятъ другъ нѣкой да носи страданията имъ. Обаче, като дойдатъ до радоститѣ и до щастието, тамъ прилагатъ другъ методъ — не ги даватъ на никого, задържатъ ги за себе си. Въ природата сѫществува законъ за компенсация: на всѣко страдание отговаря една радость; и обратно, на всѣка радость отговаря едно страдание.

Следователно, който иска да се освободи отъ страданието, трѣбва да е готовъ да се освободи и отъ радостьта. Има страдания, които сѫ собствено произведение на човѣка. Никой изобретатель на страданието не може да се освободи отъ него. На сѫщото основа ние, той не може да се освободи и отъ радостьта, която съответствува на това страдание. Като се движи между страдания и радости, като полюси на живота, човѣкъ изучава самия животъ. Искате ли да изучавате живота, ще приемете и страданията. Не е лесно да носи човѣкъ страдания, но страшенъ е животътъ му безъ страдания, защото се лишава и отъ радости. При сегашнитѣ условия на живота, за предпочитане е животъ съ радости и страдания, отколкото безъ радости и безъ страдания. Това значи, да изпадне човѣкъ въ пълно безразличие. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ е заетъ съ нѣкаква висока идея, вследствие на което не обръща внимание на радоститѣ и на скърбитѣ. Той стои високо надъ тѣхъ, и тѣ не го занимаватъ. Това не е състояние на безразличие, но надрастване на нѣщата. Той не се смущава и вълнува отъ това, на което се подаватъ обикновенитѣ хора. Ония, които сѫ надраснали условията на обикновения животъ, сѫ готови на жертви.

Представете си, че една млада мома се влюбила въ младъ, красивъ момъкъ и желае да се ожени за него. Обаче, указва се, че той извършилъ нѣкакво престѫпление, за което го осѫждатъ на обесване. По нѣкакво щастливо стечение на обстоятелствата, по това време, една княжеска дъщеря се влюбила въ този момъкъ. Тя му казала, че баща ѝ има власть да спаси живота му, но това може да стане, ако той се съгласи да се ожени за нея. Само при това положение, тя е готова да помоли баща си да го освободи отъ бесилката. Момъкътъ се намира предъ дилема : ако отговори на княжеската дъщеря, ще спаси живота си, но ще изневѣри на своята възлюбена. И възлюбената му преживява голѣма борба: ако не го отстѫпи на княжеската дъщеря, бесилка го чака. Ако пожертвува своето лично благо, животътъ му ще се спаси. Какъ трѣбва да постѫпи неговата възлюбена ? Ще кажете, че тя трѣбва да се пожертвува. Наистина, ако се пожертвува за него, това показва, че тя е разбрала закона на жертвата. Тя предпочита, той да живѣе, макаръ че ще се ожени за друга. Достатъчно е отъ време на време да го срѣща и да се радва, че е живъ.

Всѣки човѣкъ преживява подобна борба въ себе си, която може да се реши само чрезъ закона на жертвата. За предпочитане е човѣкъ да страда, но да спаси нѣкое свое възвишено чувство или нѣкоя възвишена мисъль отъ смърть, отколкото да избѣгне страданието и да лиши отъ животъ едно Божествено чувство или една Божествена мисъль. Низшето всѣкога трѣбва да се жертвува за висшето.

Като ученици, вие трѣбва да прилагате закона на жертвата. Безъ жертви животътъ нѣма смисълъ. Какво сърдце се крие въ момата, която е готова за своето лично щастие да изложи момъка на смърть? Тя трѣбва да се справи съ своя егоизъмъ, съ своето жестоко сърдце. Ако момъкътъ бѫде обесенъ, това говори за егоизъма на неговата възлюбена. И Христосъ бѣше предаденъ на римлянитѣ, да го разпнатъ, но това не говори добре нито за евреитѣ, нито за римския народъ. Следователно, ако човѣкъ, или единъ народъ не разбира закона на великата жертва и не го прилага, той не може да има великъ моралъ. Днесъ отъ всички хора се изисква великъ моралъ, който се обуславя отъ закона за жертвата. Само онзи човѣкъ може да влѣзе въ новия животъ, който прилага закона на великата жертва. Да разрешишъ правилно едно голѣмо противоречие въ себе си, това значи, да си приложилъ закона на жертвата. Запримѣръ, нѣкой се натъква на въпроса, на кого да служи: на Бога, на човѣчеството, или на себе си? Като не може да разреши този въпросъ, той се намира въ голѣмо противоречие, не знае, кой пѫть да хване. Въпросътъ се решава лесно. Достатъчно е да пожертвува своето лично „азъ“ заради Божественото въ себе си, за да може да служи едновременно и на Бога, и на човѣчеството, и на себе си. Като служи на Божественото въ себе си, той служи и на Бога, и на цѣлото човѣчество.

Да се върнемъ къмъ примѣра за момъка и неговата възлюбена. Момъкътъ представя Божественото въ човѣка а момата — човѣшкото. По известно стечение на обстоятелствата, Божественото се осѫжда на смърть. Отъ човѣка зависи, да спаси Божественото отъ бесилката, или да остави да го обесятъ. Като знаете това, не ставайте причина да осѫдятъ на смърть Божественото въ васъ. Ако княжеската дъщеря се е влюбила въ Божественото въ васъ, нека тя го вземе. Отстѫпете го на нея, за да му се радвате, че живѣе. Щомъ Божественото е на разположение на княжеската дъщеря сѫщевременно ще бѫде и на ваше разположение. Законъ е: благото на едного е благо на всички. Ако единъ човѣкъ изгуби благото си, цѣлото човѣчество сѫщо губи. Когато Адамъ изгуби живота си, и цѣлото човѣчество го изгуби. Когато внесемъ доброто въ една душа, ние го внасяме въ всички души. Не можемъ ли да внесемъ доброто въ една душа. не можемъ да го внесемъ и въ цѣлото човѣчество.

Този законъ има отношение и къмъ отдѣлния човѣкъ. Ако можете да внесете доброто въ една своя мисъль или въ едно свое желание, вие го внасяте въ всичкитѣ си мисли и желания. Когато доброто, като динамическа сила, влѣзе въ една ваша мисъль, въ едно ваше чувство и въ една ваша постѫпка, то влиза въ всичкитѣ ви мисли, чувства и постѫпки и спасява живота ви. Достатъчно е доброто да проникне само въ една ваша мисъль, за да обхване всичкитѣ ви мисли. То лесно се размножава. Така работи умниятъ човѣкъ. Когато иска да събере желѣзнитѣ стърготини, пръснати по земята, той взима магнитъ и го докосва до стърготинитѣ. Тѣ се полепватъ изведнъжъ на магнита. Глупавиятъ, обаче, започва съ пръсти да събира стърготинитѣ една по една. Кой отъ двата метода е по-добъръ? — Първиятъ, съ магнита. Следователно, турете доброто, като магнитъ, въ една своя мисъль. и не се безпокойте — то ще събере около себе си всички останали мисли. Така се пести и време, и енергия.

И тъй, основната мисъль на днешната лекция е, да внесемъ доброто поне въ една своя мисъль, въ едно свое чувство и въ една своя постѫпка. Доброто отваря пѫть къмъ Божественото въ човѣка. Намѣрите ли този пѫть, свържете ли се съ Божественото, застанете на негова страна и за нищо въ свѣта не го жертвувайте. Като постѫпвате по този начинъ, никога нѣма да съжалявате и ще живѣете въ съгласие съ доброто, съ великото въ свѣта.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

1. Лекция отъ Учителя, държана на

5. септемврий, 1930 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...