Jump to content

1930_11_23 Двама или трима


Ани

Recommended Posts

От томчето "Условия за растене"

13 серия, т.4 (1930),

Издание 1949 г., София (нов правопис)

Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Двама или трима

 

„Двама отъ васъ, ако се съгласятъ на земята.” Матѣя, 18:19.

 

Съгласие или акордъ може да има между два тона или между две разумни сѫщества. Дето нѣма съгласие, това показва, че тамъ нѣма акордъ, нѣма разумность. Колкото по-голѣмо е несъгласието, толкова и неразумностьта е по-голѣма. Не, че хората сѫ невѣжи, но между крайно амбициознитѣ сѫществува несъгласие. Човѣшката гордость и честолюбие сѫ майката и бащата на несъгласието. Честолюбието е майката, а гордостьта – бащата. Като се съединятъ, тѣ раждатъ несъгласието – тѣхното дете, на което чувате само гласа, като дава своитѣ разпореждания.

 

Съвременнитѣ хора мислятъ за себе си, че сѫ много умни. Като изучавамъ хората, животнитѣ и растенията, намирамъ, че всички сѫ крайни философи. Досега не съмъ срѣщналъ нито едно животно, което да не се мисли за философъ. Като се натъкватъ на лошитѣ условия, животнитѣ считатъ, че хората сѫ виновни за това. Хората пъкъ считатъ Бога виновенъ за лошитѣ условия и намиратъ, че Той не е създалъ свѣта, както трѣбва. И най-проститѣ хора – мѫже и жени, всички мислятъ така. Само че, едни сѫ смѣли да изкажатъ мнѣнието си, а други не смѣятъ, не се изказватъ отъ благоприличие. Обаче, въ дъното на душата си, и тѣ иматъ сѫщото мнѣние. Положението на сегашнитѣ хора се дължи на факта, че тѣ се мислятъ по-умни, отколкото сѫ въ дѣйствителность. Като се вглеждате въ живота, чудите се, какъ е възможно, хората да сѫ толкова умни, а въпрѣки това, злото сѫществува въ свѣта.

 

И тъй, като разсѫждаваме, казвамъ: знанието има своя тежесть, своя интензивность и свое вѫтрѣшно напрежение. Многото знание на човѣка го прави подобенъ на котелъ, който се намира подъ голѣмото напрежение на воднитѣ пари. Както котелътъ може да се пръсне подъ голѣмото напрежение на воднитѣ пари, така и човѣкъ може да се пръсне. Ако презъ нервната система се прекара повече енергия и по-голѣмо напрежение, отколкото тя може да издържи, веднага въ човѣка се явява неврастения. Мнозина мислятъ, че нервната система на човѣка може да издържи повече енергия. Всѫщностъ, не е така. Онзи, Който е създалъ твоята нервна система, знае, колко енергия най-много може тя да издържи. Той е предвидилъ крайното напрежение, което можешъ да издържишъ. Той знае, съ каква интелигентность разполагашъ. Умниятъ човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ е ограниченъ и не може да се краде. Той трѣбва да съзнава, че знанието, въ своитѣ широки, грандиозни размѣри, е непостижимо. Той трѣбва да съзнава, че човѣшката душа не се продава. И най-после, той трѣбва да съзнава, че човѣшкиятъ духъ не може да се заробва. Това сѫ общи положения. Всички други положения, които вие можете да приведете, оставатъ настрана.

 

Сега азъ говоря за обективната наука, която и вие можете да създадете. Напримѣръ, вие говорите за деня, като проява на природата. Деньтъ е основа, мѣрка на нѣщата. Той сѫществува въ природата, като естествена проява. Отъ сутринь до залѣзъ, това е все день. Който иска да разбере вѫтрешния смисълъ на живота, или началото на живота, трѣбва да знае, какво нѣщо е деньтъ. Който не разбира, защо слънцето изгрѣва и залѣзва, не може да разбере, какво е деньтъ, отде иде слънцето и кѫде отива. Когато нѣкой ме пита, откѫде е дошълъ, казвамъ: Питай слънцето. – Де отивамъ? – Питай слънцето. Слънцето изгрѣва и залѣзва за обикновенитѣ хора, но за гениитѣ и свѣтиитѣ никога не залѣзва. Питате: Какъ може слънцето да не залѣзва? Ще ви обясня. Вие разглеждате нѣщата, както ги виждате. Това показва, че вие говорите за обективния животъ на земята, а не за отвлечения свѣтъ. Подъ „отвлѣчени работи” разбирате неразбрани, а разбранитѣ наричате разумни.

 

И тъй, ако отидете на сѣверния полюсъ, ще видите, че тамъ има шесть мѣсеца день и шесть мѣсеца нощь. Ако се мѣстите отъ сѣверния къмъ южния полюсъ и обратно, ще имате постоянно день. Ако не разбиратезаконитѣ, ще останете на сѣверния полюсъ, дето ще носите последствията на дългата нощь. Тьй щото, когато се казва, че трѣбва да бѫдешъ добъръ, това показва, че трѣбва да се пренесешъ отъ сѣверния полюсъ къмъ южния. Ако ти кажа, че трѣбва да бѫдешъ истинолюбивъ, това показва, че трѣбва да се пренесешъ отъ южния полюсъ въ сѣверния. – Бѫди добъръ! Това значи, да отидешъ на югъ. – Бѫди истинолюбивъ! – Това значи, да отидешъ на сѣверъ. Който не разбира тѣзи закони, ще иска да отиде на сѣверъ, за да стане добъръ, но тамъ ще замръзне. Да мислишъ, че на сѣверния полюсъ можешъ да станешъ светия, това значи, да замръзнешъ тамъ. Не се лъжи! На сѣверния полюсъ не се става светия. Докато Богъ е създалъ толкова красота въ свѣта, ти ще се откажешъ отъ нея и ще отидешъ на сѣверния полюсъ да се посвѣтишъ ! Хората ще тѣ посѣщаватъ, ще тѣ молятъ да имъ помагашъ, но ти нищо нѣма да направишъ. Тѣ пъкъ, като живѣятъ при добритѣ условия на живота, ще използватъ благата. Този на сѣверния полюсъ се отказва отъ благата на живота, съ цѣлъ да стане светия, другитѣ използватъ благата и очакватъ на свѣтиитѣ да имъ помагатъ. И еднитѣ, и другитѣ се заблуждаватъ. Въ това отношение, свѣтътъ е хотелъ, дето всѣки трѣбва да плаща. Колкото време е живѣлъ въ този хотелъ, за толкова време ще плаща. Като му дотегне да плаща, повече нѣма да помисли за него. Хората искатъ да взематъ тапия за живота и питатъ, какво ще имъ се случи следната година. Тѣ мислятъ, че сѫ осигурени. Като първокласенъ гадатель, азъ му отговарямъ: Ти живѣешъ въ единъ хотелъ, чийто хотелджия е голѣмъ скѫперникъ. Следъ една година срѣдствата ти ще се намалятъ, и хотелджията ще тѣ изпѫди. Тогава всички, отъ които имашъ нужда – гостилничари, дрехари, обущари, ще се откажатъ да ти доставятъ нужното, и ти ще ходишъ гладенъ, голъ и босъ. Ще кажете, че хората живѣятъ, както разбиратъ, но важно е да бѫдатъ добри. – Такъвъ законъ не сѫществува. Законъ е, всѣки човѣкъ, самъ за себе си, да бѫде добъръ. Следователно, да бѫдешъ добъръ, това е личенъ законъ, който се отнася главно до човѣшката душа. Тя разбира доброто. Който разбира този основенъ законъ – да бѫде добъръ, той се отличава отъ всички други сѫщества. Единствената привилегия за човѣка е да бѫде добъръ. Това го опредѣля като човѣкъ.

 

Единственото нѣщо, което може да направи човѣка силенъ и мощенъ, като божество, е законътъ за доброто. Като говоря за доброто, азъ разбирамъ онази основа на живота, върху която може да се гради. Има редъ други сили, които влизатъ въ човѣка и работятъ заедно съ доброто. Нѣма друга основа, вънъ отъ доброто, която може да направи човѣка силенъ и мощенъ. Не казвамъ да стане голѣмъ като предпотопнитѣ животни – тѣ не разрѣшиха въпроса. Преди предпотопнитѣ животни имаше растения, високи 600 ÷ 700 м, но и тѣ не разрѣшиха въпроса. Ще кажете, че съвременната наука не допуща това. Обаче, това поддържатъ нѣкои окултисти. Дали всѫщностъ е било така, това може да се провѣри. Има архиви, въ които се пазятъ отпечатъци и снимки на тѣзи дървета. Ако искате да провѣрите това, могатъ да ви изпратятъ тамъ, дето се пазятъ отпечатъцитѣ. Всичко, което е станало на земята, е хроникирано, отбелязано и запазено. Гениалниятъ и светията отиватъ направо въ тѣзи архиви и се справятъ съ всички данни, останали отъ миналото. Обикновениятъ и талантливиятъ не могатъ да провѣрятъ направо, но четатъ книгитѣ, какво е писано въ тѣхъ, и оттамъ се учатъ. Всѣки може да стане талантливъ. – Какъ? – Като чете писаното въ книгитѣ. Обикновениятъ, обаче, оре, копае и съгражда, т. е. твори. Ще кажешъ, че градежътъ е проста работа. Азъ казвамъ: Неразбрана работа е да орешъ, безъ да знаешъ да орешъ; да копаешъ, безъ да знаешъ да копаешъ; да четешъ вѣстници и да градишъ, безъ да знаешъ нито едното, нито другото. Който оре земята, трѣбва да знае причинитѣ, които го заставятъ да прави това. Това е наука, която тепърва трѣбва да се изучава. Тази наука бѣше предадена на Адама, когото Богъ въведе въ рая. Обаче, Адамъ не бѣше отъ праведнитѣ. Той бѣше направенъ отъ каль. Богъ го постави на изпитъ, но Адамъ не можа да го издържи. Първиятъ човѣкъ, когото Богъ направи, носѣше и жената въ себе си. Двамата заедно съставяха единъ човѣкъ. Адамъ, като не можа да живѣе съ Ева въ себе си, обърна се къмъ Господа съ думитѣ: Господи, не мога да живѣя съ Ева вѫтрѣ въ мене. Извади я вънъ отъ мене, така ще живѣемъ по-добре. И въ Писанието се казва, че Богъ извади отъ Адама две ребра. Адамъ искаше, Богъ да го освободи отъ Ева. Както желаеше, така стана. Създаде Богъ Адамъ и Ева и ги постави въ рая, тамъ да живѣятъ.

 

Ще ви приведа единъ анекдотъ. Единъ съвремененъ адвокатъ попадналъ по нѣкакъвъ начинъ на небето. Апостолъ Петъръ билъ недоволенъ, че адвокатътъ дошълъ на небето и му казалъ, че ще остане тамъ, съ условие, да не прави никакви адвокатски възражения. Адвокатътъ обѣщалъ, че ще мълчи, но не издържалъ. Единъ день той се увлѣкълъ въ разговоръ съ единъ отъ жителитѣ на небето и започналъ да спори, какъ, на какво основание, възъ основа на кой членъ станало това. Като искали да се освободятъ отъ него, използвали неговото голѣмо гешефтарство. Подшушнали му, че вънъ се готви нѣкакво предприятие. Като чулъ това, той излѣзълъ вънъ, но повече не се върналъ. Вратата била затворена за него. По сѫщия начинъ, Богъ казалъ на жената, че ако излѣзе отъ мѫжа, ще стане царица. Като видѣла вратата на рая отворена, тя излѣзла вънъ отъ него, но положението на Адама не се подобрило. Адамъ не могълъ да се освободи отъ нея, понеже, като я видѣлъ вънъ отъ себе си, много му се харесала и си казалъ: Тя не била толкова лоша, както си я представяхъ.

 

Като ви говоря, азъ искамъ да ме разбирате правилно. Азъ изнасямъ нѣщата въ тѣхната чистота. За мене сѫществува единъ моралъ въ живота, който хората не познаватъ. На земята нѣма сѫщество, по-възвишено отъ жената и отъ мѫжа. – Щомъ е така, отде дойде грѣхътъ? – Законъ е: Само възвишенитѣ сѫщества грѣшатъ. Тѣ минаватъ за божества, затова иматъ възможность да грѣшатъ. Грѣхътъ се ражда отъ сѫщества, които иматъ сила, знание и власть, а не отъ безсилнитѣ, невежитѣ сѫщества. Затова, именно, съвременната наука и богословие сѫ въ противорѣчие помежду си. Науката не признава никакво грѣхопадане, никакъвъ грѣхъ. Тя гледа на грѣха като на необходимость. Природата използва грѣшкитѣ като условие за човѣшкото развитие. Богословитѣ пъкъ търсятъ причината за грѣха въ падането на ангелитѣ. Грѣхопадението, спорѣдъ тѣхъ, е станало на земята, поради което тя е минала презъ нѣколко катастрофи и крушения. Следъ голѣмото грѣхопадение на човѣчеството, станало нужда земята отново да се пресъздаде. Въ Битието е казано: „Вначало Богъ създаде небето и земята. И земята бѣше неустроена и пуста.” Който е писалъ историята на земята, не е искалъ да каже цѣлата истина и премълчалъ. Земята е устроена спорѣдъ насъ: каквито сме ние, такава е и тя.

 

Да оставимъ тѣзи въпроси настрана. Тѣ се отнасятъ до хора съ високо съзнание, съ широкъ умъ, които разбиратъ дълбокия имъ смисълъ. Ще ме запитате: Ние какви сме? Често азъ правя сравнения, съ които обяснявамъ причинитѣ за противорѣчията, нещастията и скърбитѣ въ свѣта. Като страдатъ, хората се питатъ, защо е създаденъ свѣтътъ. Както и да си отговорите, свѣтътъ е създаденъ като вѫтрѣшна необходимость. Може да кажете, че външнитѣ, икономическитѣ, общественитѣ условия не сѫ добри. Обаче, науката казва, че всичко се дължи на извѣстни закони. Ако сѫществува сиромашията, тя се дължи на извѣстни закони. Богатството сѫщо се дължи на извѣстни закони. Но ние трѣбва да знаемъ, какъ да съпоставяме нѣщата и да ги обясняваме. Питамъ: Какво е отношението между богатството и сиромашията, между здравето и болѣстьта? Трѣбва да се направи преводъ. Само гладниятъ може да яде, ситиятъ никога не яде; само сиромахътъ може да работи, богатиятъ никога не работи. Какъ ще разберете това? Вие трѣбва да имате ясна представа за тѣхъ, да знаете, що е богатството, и що е сиромашията. Ако мислишъ, че си дошълъ докрая на своето умствено развитие, ако мислишъ, че си дошълъ докрая на своитѣ сили и имашъ всичко, може ли да се яви въ тебе желание да работишъ? Ако мислишъ, че имашъ всичко, че нищо не тѣ интересува, ти си вече въ положението на едно божество, което отъ нищо не се нуждае. Ако пъкъ мислишъ, че нищо нѣмашъ, ти ще бѫдешъ готовъ да работишъ, ще събирашъ хората, да имъ проповѣдвашъ, както азъ правя сега. – Защо ви говоря азъ? – За да изкарамъ нѣщо отвънъ. Азъ изказвамъ една мисъль, да покажа, какво вие мислите за мене. Какво мислите за мене, това не ме интересува. Обаче, азъ правя сондажъ, да видите, до каква степень вие ставате проводници на извѣстенъ родъ сили въ природата. Отъ научно гледище, азъ искамъ да зная, наближило ли е времето да се оправите. Както работя съ васъ, така работя и съ цѣлия свѣтъ. Като виждамъ грѣшкитѣ на хората, азъ търся причинитѣ, които ги заставятъ да грѣшатъ. Законътъ е единъ и сѫщъ и за малкото, и за голѣмото.

 

Срѣщамъ единъ младежъ, съ книга въ рѫка, който размишлява върху нѣщо. Той си казва: Разбрахъ вече този въпросъ. Цели десеть години се занимавамъ съ въпроса, защо ябълката пада отъ дървото. Ябълката пада по причина, че числото 9 е степенувано въ осма степень, че числото 8 е степенувано въ седма степень. Значи, 9 е излѣзло отъ 8, а 8 – отъ 7. Кой отъ васъ би повѣрвалъ въ това? Младежътъ разсѫждава правилно. Той е математикъ и философъ. Той разбралъ, че ябълката пада не само по закона на земното притегляне, но и по другъ законъ. Знание е нужно на човѣка. Ако вие не знаете, защо слънцето изгрѣва и залѣзва, защо ви е този день? Спазвайте правилото: Никога не канете слънцето да ви дойде на гости. Това значи: Никога не канете великитѣ хора да ви дойдатъ на гости. Днесь всички хора искатъ да станатъ велики. Въ това се крие тѣхното нещастие. Величието на човѣка е резултатъ на неговата вѫтрѣшна разумна дѣйность, на неговото добро. Всѣки човѣкъ може да бѫде добъръ. Следователно, ако ти искашъ да станешъ добъръ, това е въпросъ на времето. Затова не бързай, нека всѣко нѣщо дойде на своето време. Нѣкои нѣща могатъ да дойдатъ следъ година, други следъ сто, хиляда или повече години – нищо отъ това, не бързай. Само глупавиятъ бърза, умниятъ никога не бърза. Въ Бога има едно качество – Той никога не бърза. Като се молите на Бога, казвате: Господи, не виждашъ ли, какво става въ свѣта? – Нѣма нищо, всичко ще се оправи. – Какъ ще се оправи? Не виждашъ ли, какво става? – Ще се оправи.

 

Сега, ще се отклоня отъ мисъльта си. Ще спра вниманието ви върху рѫката. Кои сѫ причинитѣ, дето рѫката на единъ човѣкъ се различава по форма отъ рѫката на другъ? Веднъжъ, като изследвахъ рѫката на единъ български поетъ, казахъ му, че първиятъ пръстъ на рѫката му е дълъгъ 9,5 смъ; срѣдниятъ му пръстъ е дълъгъ 10,5 смъ; четвъртиятъ пръстъ – 10 смъ, а най-малкиятъ –7 смъ. Питамъ го: Какво ще ми кажешъ за твоята рѫка? – Нищо не зная. – Азъ пъкъ се интересувамъ, кога е създаденъ моделътъ на твоята рѫка. Като направя изчисление, мога да си отговоря на този въпросъ. – Какви изчисления ще правишъ? – За да се създаде твоята рѫка, нуждни сѫ били четири милиарда години. – Какво отношение има между времето, дължината и формата на рѫката? – Има отношение. Въ това, именно, се крие загадката на въпроса. Следъ този разговоръ, азъ започнахъ да гадая. Казвамъ му: Ти си поетъ, обичашъ природата, но пишешъ вѣрни и невѣрни нѣща. Справедливъ си само по отношение къмъ себе си. Щомъ се отнася до другитѣ, ти огъвашъ истината. Музикаленъ си, обичашъ музиката, но съ нея използвашъ хората. Обичашъ свѣта, но пакъ го използвашъ за себе си. Като поетъ, ти никога до сега не си мислилъ за своята душа. За тебе нѣма божество, на което да се кланяшъ. Единственото божество, на което се кланяшъ, това си ти самъ. – Отде извади всичко написано? – Отъ твоята рѫка, направена отпреди четири милиарда години. Това е написано на дѣсната ти рѫка. Като вземешъ лѣвата рѫка, тамъ пъкъ е написано, какво трѣбва да правишъ. При измѣрване на лѣвата рѫка, намирамъ слѣднитѣ числа: единиятъ пръстъ е дълъгъ 9,6 смъ, вториятъ пръстъ – 10,6 смъ, третиятъ пръстъ – 10,1 смъ, и четвъртиятъ – 7,1 смъ.

 

Казвамъ: Ти трѣбва да се държишъ за единицата, защото не знаешъ, какво означава тя. Ти не разбирашъ мѣстото на единицата въ живота. Като казвашъ, че имашъ една глава, какъ ще я кръстишъ? Ако искашъ да освѣтишъ една идея и кажешъ, че като нея нѣма друга, какъ ще я кръстишъ? Само единицата опредѣля нѣщата. Следователно, само когато поставишъ единицата въ ума си, тогава ще създадешъ единство въ себе си. И ако не разбирашъ живия законъ, който контролира живитѣ числа, никога не можешъ да си служишъ съ тѣхъ. Ще кажешъ: Не ми трѣбва единицата. Професоръ скѫсва ученика си и му казва: Ти нѣмашъ единицата въ себе си, следователно, нѣмашъ идея. Докато не разберешъ единицата, нищо не можешъ да постигнешъ. Когато при мене дойде човѣкъ безъ единица въ себе си, азъ се смѣя. Той казва: Тебе ти е широко въ живота, но знаешъ ли, какво е моето положение? Скѫсаха ме по еди-кой си предмѣтъ, писаха ми единица. – За колко продавашъ тази единица? Тази единица, поставена отъ професора ти, е най-хубавото нѣщо. Ако знаешъ, какво представя единицата, ти щѣше да бѫдешъ щастливъ. – И ти се смѣешъ на моето нещастие? Да бѣше на моето положение, нѣмаше да се смѣешъ. – Знаешъ ли, какво направихъ едно време, когато професорътъ ми писа единица? Азъ го цѣлунахъ и му благодарихъ. После, той тури единъ крѫгъ подъ единицата и я превърна въ шесторка. Ако ти имашъ страдание, предизвикано отъ единицата, поставена отъ твоя професоръ, какъ ще разрешишъ този въпросъ? Кой отъ двамата е на правата страна: професорътъ, или ти? Професорътъ е на правата страна, защото той знае, че единицата е основа на нѣщата. Въ дадения случай, азъ говоря за онзи професоръ, който разбира добре своята работа. Коя е причината, че той ти турилъ единица? Тя може лесно да се превърне на шесторка. – Какъ? – Достатъчно е да възлюбишъ професора си и го цѣлунешъ. Ако го цѣлунешъ, и кривата линия не дойде, какво ще стане тогава? Ще ти турятъ още една единица. Щомъ получишъ две единици, какво показва това? Ще се сърдишъ ли на професора си? Нѣма да му се сърдишъ. Въ този случай се получава числото 11. Споредъ твоето разбиране, професорътъ ти е турилъ петь единици повече отъ това, което заслужавашъ. Когато две единици сѫ на едно мѣсто, тѣ показватъ великия, свѣтлия пѫть, който трѣбва да слѣдвашъ. Човѣкъ може да върви правилно само между две единици.

 

И тъй, когато произнесете и дветѣ имена на Бога – Господи, Боже нашъ, вие сте въ правия пѫть на живота. Този пѫть се означава само съ две имена. Кой е правиятъ пѫть, по който човѣкъ може да влѣзе въ Царството Божие? Отговарямъ: Господи, Боже нашъ! Ето правиятъ пѫть. Господъ, това е необятната Любовь, граница на твоя животъ. Когато призовавашъ името на Бога, това е другата граница – на безпредѣлната Мѫдрость. Само така, ти ще вървишъ задъ Любовьта и Мѫдростьта. Само тогава ти ще бѫдешъ изразъ на Великия Животъ. Само съ силата на този Животъ ще влѣзешъ въ Царството Божие. То не е извънъ земята. – Може ли Царството Божие да е извънъ земята? Ако е така, защо е земята? И въ Писанието е казано, че Богъ твори ново небе и нова земя. Следователно, Царството Божие не сѫществува извънъ небето и земята. То е отношение между небето и земята. Вие трѣбва да знаете, какво означава земята, сама по себе си, и какво – небето. Когато се казва, че земята е грѣшна, разбираме човѣшкия животъ, той е неразуменъ. Следователно, каквото търсимъ отъ земята, това ни дава тя. Ако сѣемъ рѫжъ, рѫжъ ни дава; ако сѣемъ жито, жито ни дава; ако сѣемъ тръне, тръне ни дава. „Каквото сѣешъ, това ще пожънешъ.” И ако сѫществуватъ нещастия на земята, ние сами сме ги посадили. Богъ не насажда нещастията, но глупавитѣ, неразумнитѣ хора ги насаждатъ. Това става по закона на своеволието. Когато човѣкъ преяжда, въ него се събужда чувството на втръсване. Нѣма по-страшно нѣщо отъ втръсването. Чрезъ него човѣкъ може да си причини голѣмо нещастие. Той ялъ толкова много, че дошълъ до втръсване. Той може да учи толкова много, че да му се втръсне и учението. Той може да се проявява толкова много въ обществения животъ, че да му се втръсне и животътъ. Той може да дружи толкова много съ жени, че и тѣ да му се втръснатъ. Най-после, може да изпита чувство на втръсване и къмъ баща си и майка си, къмъ брата си и сестра си, къмъ приятелитѣ си — всичко да му се втръсне. Основата на грѣха въ човѣшкия животъ се крие въ втръсването. То става отъ пресищане на благата, които животътъ носи. Това трѣбва да се избѣгва. Само така ще разрѣшите правилно въпроситѣ на живота. Затова, именно, казвамъ: Ако много сте яли, започнете да постите. Сѫществуватъ два вида постъ: физически и духовенъ. Ако ядешъ много, ще дойде единъ видъ втръсване; ако постишъ много, ще дойде друго втръсване, по-лошо отъ първото. Следователно, ще постишъ толкова, колкото да дойде гладътъ, чрезъ който да събудишъ апетита си. Всѣки трѣбва да пости. – Защо? – За да продължи живота си. – Защо не трѣбва да яде много? – За да не скѫси живота си. – Какво става съ воденицата, която много мѣли? – Камънитѣ й се изтриватъ. Тъй щото, ако ядешъ много, и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубишъ смисъла на живота. Днесь азъ говоря на ученитѣ хора, ще ме слушате. Онѣзи отъ васъ, които сте учени, ще оставите своитѣ възгледи настрана. – Ние имаме свои възгледи, вѣрваме въ тѣхъ. – Оставете вашитѣ вѣрвания настрана. И азъ имамъ свои вѣрвания, но и моитѣ вѣрвания, и вашитѣ, ще ги оставимъ настрана. Сега вие имате едни вѣрвания, но следъ десеть години ще имате други вѣрвания. Трѣбва да разберете, какво представятъ вѣрата, надеждата и любовьта въ живота. Вѣра могатъ да иматъ само хората. Въ природата, обаче, вѣрата сѫществува като вѫтрѣшна връзка. Единственото нѣщо, съ което ние постоянно свързваме фактитѣ, дѣлата си и внасяме малъкъ тласъкъ въ живота си, това е вѣрата.

 

Казвашъ: Азъ вѣрвамъ, че ще стана ученъ. – Това е връзка. Следователно, ние опредѣляме нашитѣ отношения, нашитѣ връзки чрезъ вѣрата. Засега вѣрата е само методъ, който не разрѣшава въпроситѣ. Любовьта, обаче, е велика, мощна сила, съ която Богъ работи, за да ни извади отъ торпедното състояние, да внесе въ насъ животъ. Любовьта задоволява само живота. Надеждата пъкъ е градината, въ която зрѣятъ плодоветѣ. Надеждата, това сѫ ангелитѣ, които идатъ да разбератъ, до кѫде сме достигнали въ нашето развитие. Любовьта е силата, която дава животъ и ни избавя отъ смъртьта. Вѣрата е връзка, а надеждата – качество на ангелитѣ, съ което тѣ опитватъ нашитѣ плодове. Ние предаваме тѣзи плодове на другитѣ сѫщества. Така ли схващатъ съвременнитѣ хора нѣщата? Като видятъ нѣкого, тѣ първо го питатъ: Ти българинъ ли си? – Какво разбиратъ подъ „българинъ”? Въ природата нѣма националность, нѣма нация. То е фиктивно име. Българинъ, французинъ, американецъ не сѫществуватъ. Като българинъ, ти сѫществувашъ дотолкова, доколкото си роденъ българинъ. Веднъжъ си се родилъ, даватъ ти нѣкакво име – Иванъ, Петко, Драганъ. Важно е, преди да си роденъ, какво име си носилъ. Споредъ вѣрванията на индуситѣ, ти може да си билъ нѣкога царь въ Египетъ, Вавилония, Сирия и да си обходилъ цѣлия свѣтъ. Какво отъ това? Ще кажете, че не вѣрвате въ прераждането. Това не ме интересува. То е все едно, да дойде слѣпиятъ при мене и да ме пита, сѫществува ли слънцето, или не. За мене слънцето сѫществува, а за слѣпия не сѫществува. Слѣпиятъ не вѣрва въ прераждането. Който вижда, вѣрва въ прераждането. За него този въпросъ сѫществува. Който не е слѣпъ, вѣрва въ прераждането. Какво ще придобиете, ако вѣрвате, или не вѣрвате въ него? – Ама то не е въ съгласие съ Христовото учение. – Ти бѣше ли въ времето на Христа? Знаешъ ли, въ какво е вѣрвалъ Христосъ? Той вѣрваше въ прераждането. Защо трѣбваше Той да се въплъти, да дойде втори пѫть на земята, когато можѣше, като Синъ Божи, да си остане на небето? Казватъ за Христа, че е вториятъ Адамъ. Значи, Той е дохождалъ единъ пѫть на земята, дойде втори пѫть, ще дойде и трети пѫть.

 

Азъ разглеждамъ въпроситѣ отъ научно гледище. Вѣрата, като външна проява, е едно; като принципъ, тя е друго нѣщо. Тя е вѫжето, съ което се връзва кофата за вадене на вода отъ кладенеца. – Въ какво вѣрвашъ? – Като пусна кофата въ кладенеца, да извадя вода и я опитамъ, тогава ще ти кажа, въ какво вѣрвамъ. Само така ще ти докажа, въ какво вѣрвамъ. Следователно, знанието, което имамъ, ще опредѣли качествата на моитѣ вѣрвания, а не вѣрата. Ако вѣрата определяше всичко, защо ни сѫ нуждни знанията? Че кой не вѣрва? Нѣкоя мома, напримѣръ, вѣрва, че ще се ожени за князъ. Тя вѣрва, но, всѫщностъ, ще се ожени ли за княза?

 

Единъ българинъ – шопъ, билъ на служба въ Цариградъ при единъ турски бей. Като работилъ извѣстно време, той си взелъ отпускъ 40 деня, да отидѣ въ родното си село, да се види съ близкитѣ си. Беятъ му казалъ: Внимавай, да се върнешъ навреме. Ако закѫснѣешъ само съ единъ день, ще тѣ обѣся. Българинътъ си отишълъ въ селото, видѣлъ се съ близкитѣ си, съ които ударилъ на ядене и пиене. Като дошло време да си замине, видѣлъ, че закѫснѣлъ малко и почналъ да се безпокои. Стигналъ до Пловдивъ. Изъ пѫтя той се молѣлъ: Господи, помогни ми да намѣря единъ конь, да стигна по-скоро въ Цариградъ, защото ако закѫснѣя, беятъ ще ме обѣси. Като вървѣлъ, стигналъ го единъ бей на конь, съ малко конче. Българинътъ се зарадвалъ, помислилъ си, че молитвата му е чута: Богъ му изпратилъ конче. Обаче, останалъ излъганъ. Беятъ му казалъ: Хей, гяуръ, вдигни кончето на гърба си, да го носишъ до Цариградъ; малко е, не може да върви. Като се видѣлъ въ това положение, българинътъ си рѣкълъ: Господи, азъ ли се молихъ криво, или Ти ме разбра криво? Такива сѫ и нашитѣ вѣрвания. Ние се молимъ на Бога да се качимъ на конче, да си починемъ, а Той ни заставя, ние да носимъ кончето на гърба си. И тогава казваме: Животътъ нѣма смисълъ. Не че животътъ нѣма смисълъ, но той трѣбваше да тръгне по-рано, да не закѫснѣва. Това е слѣпата вѣра. Такива сѫ нейнитѣ резултати. Не е въпросъ за слѣпа вѣра, но това, което ви говоря, трѣбва да се опита. Може да направите малъкъ опитъ, но никога не говорѣте за нѣща, които не знаете, които не сте опитали и провѣрили. Да допуснемъ, че вѣрвате въ нѣщо, но не го разбирате. Има нѣща, за които не може да се говори. – Защо? – Забранено е да се говори за тѣхъ. Ако се говори, ще се натъкнете на голѣми нещастия.

 

Преди нѣколко деня една сестра доведе при мене единъ младъ българинъ и ми каза: Учителю, този човѣкъ е открилъ до една канара голѣмо богатство, за което притежава особени книжа. Азъ се усмихнахъ, нищо не й казахъ. Тя продължи да говори: Той ще изплати дълговетѣ на България къмъ съглашенцитѣ и часть отъ това богатство ще даде на братството. – Добре, щомъ има тѣзи книжа, които му даватъ право да търси богатството, нека копае, но азъ не се нуждая отъ неговитѣ пари. Като го наблюдавамъ, виждамъ, че му липсва нѣщо сѫществено.

 

Единъ топълъ, лѣтенъ день азъ пѫтувахъ отъ Провадия за едно близко село. Минахъ край нивата на единъ селянинъ. Като ме видя, той напусна работата си, дойде при мене и ми каза: Господине, струва ми се, че си малджия. – Да, малджия съмъ. – Слушай тогава: азъ зная, че тукъ, наблизо, има едно богатство. Открилъ съмъ вече девѣть знака, остава ми да намѣря още единъ. Ако ми го кажешъ, ще дѣлимъ заедно богатството. – Добре, като се върна втори пѫть, ще ти го кажа. Навѣрно този селянинъ и до днесь ме очаква.

 

„Дето сѫ двама или трима, събрани въ съгласие.” Подъ „двама или трима, събрани въ съгласие” трѣбва да разбираме разумния смисълъ на живота. Да разглеждаме живота като българи, това значи частично разглеждане. Да го разглеждаме като англичани, това е пакъ частично разглеждане. Да го разглеждаме отъ становището на мѫжа или жената, и това е частично разглеждане. Ние трѣбва да разглеждаме живота като разумни сѫщества, които всѣки моментъ разбиратъ волята Божия. За изяснение на мисъльта си ще си послужа съ два примѣра, но преди това, азъ искамъ отъ васъ, които ме слушате, да измѣните възгледа си за Бога. Жената, като види единъ мѫжъ, казва: Азъ зная този мѫжъ. – Нищо не знаешъ. – Той е грубиянъ. – Това не е мѫжъ. И мѫжътъ, като види една жена, казва: Азъ познавамъ тази жена, тя е разпусната. – Това не е жена. Единственото красиво нѣщо, което Богъ е създалъ, това сѫ мѫжътъ и жената. Като прослѣдите всички видове и родове животни и растения, единственото най-красиво сѫщество между тѣхъ е човѣкътъ – мѫжътъ и жената. Всички останали сѫщества иматъ нѣщо подобно на мѫжа и на жената. Всичко живо въ свѣта се опредѣля отъ мѫжа и жената. Съ една дума, мѫжътъ и жената сѫ онѣзи типове, спорѣдъ които е създаденъ цѣлиятъ свѣтъ. Ако искате да разберете живота, както и цѣлата природа, съ всички нейни творения, първо трѣбва да разберете, какво е мѫжътъ и какво – жената. Не разберете ли това, не можете да разберете нито вашия умъ и сърдце, нито вашата душа и духъ. Ако не можешъ да разберешъ жената, която е предъ тебе, и ако не разберешъ мѫжа, който е предъ тебе, какъ ще разберешъ отвлѣченитѣ работи? Ако попитате жената, по какво се отличава отъ мѫжа, какво ще отговори тя?

 

Ще ви приведа единъ примѣръ, който вие сами ще изтълкувате. Една княжеска дъщеря, съ нови възгледи, се влюбила въ единъ младъ момъкъ, отъ срѣдната класа. Единъ день тя се облѣкла съ бѣла рокля, сложила си всичкитѣ украшения и излѣзла въ града, съ желание да го срѣщне, да му се усмихне, да му покаже, че го обича. Обаче, предишната вечерь нейниятъ възлюбенъ билъ заведенъ отъ приятеля си въ една кръчма. Приятельтъ му казалъ: Ако ме обичашъ, ще изпиешъ едно кило вино за мое здраве. – Азъ никога не съмъ пилъ, и сега не мога да пия. – Не, ще пиешъ и съ това ще ми докажешъ, че ме обичашъ. Така, той се принудилъ да изпие едно кило вино. По този случай, той изпусналъ срѣщата съ своята любима. Рано сутриньта, като излизалъ отъ кръчмата, той срѣщналъ любимата си. Хвърлилъ се въ прегръдките й, доволенъ, че я вижда, но отъ безсънието и отъ виното, той повърналъ и, безъ да иска, оцапалъ бѣлата рокля на своята любима. Тя била принудена да се върне вкѫщи, облѣна въ сълзи. Ето едно противорѣчие за нея. Кажѣте ми, отъ какво произтичатъ противорѣчията въ живота? Не сме ли ние, които цапаме бѣлата дреха на любовьта? Този момъкъ не се ли оцапа за любовьта? И младата мома не се ли оцапа за любовьта?

 

Питамъ: Кой роди грѣха? Приятельтъ на младия момъкъ искаше само да повѣрва, че го обича, безъ да мисли за последствията. Но и младиятъ момъкъ не искаше да изцапа роклята на своята любима. И той не е мислилъ за последствията. Той не се въздържалъ, не стоялъ далечъ отъ своята възлюбена, да не я оцапа. Той считалъ, че е въ реда на нѣщата, като срѣщне любимата си, да я прегърне. Сега, какви отношения ще има тя къмъ него? Този фактъ показва, докѫде сѫ достигнали хората на съвременната цивилизация и култура. Какво разрѣшение ще дадете сега на въпроситѣ? Азъ давамъ следното правило: Не изпитвай любовьта на приятеля си съ вино. Не обличай бѣлитѣ си дрехи, да посрѣщашъ пияния. Отъ тѣзи правила вие можете да извадите своитѣ научни преводи. По-нататъкъ сами ще разсѫждавате. Първо ще сдъвчете тази храна. Само така ще стане единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Всички хора мислятъ, не само ние. Има около два милиарда хора на земята, които мислятъ. Не само хората мислятъ. И животнитѣ, и растенията, даже и кристалитѣ – всички мислятъ и чувстватъ. И водата, и въздухътъ, и свѣтлината мислятъ. Има още сѫщества, по всички слънчеви системи, които сѫщо така мислятъ. Какво мислятъ, какво разрѣшаватъ тѣ? Всички разрѣшаватъ велики въпроси. Въ всички слънчеви системи сѫществуватъ въпроси, които предстоятъ за разрѣшение. Тѣ разрѣшаватъ слѣднитѣ положения: какви трѣбва да бѫдатъ отношенията на любовьта къмъ живота, както и отношенията на живота къмъ любовьта. Това е велика задача.

 

Питате: Що е любовьта? – Като любишъ нѣкого, ще го нахранишъ. – Ще го нахранишъ, но и ще го уморишъ. – Като го обичашъ, ще го изучавашъ. – Ще го изучишъ, но ще го направишъ гордѣливъ. – Ще му дамъ богатство. – Съ това ще го извратишъ. – Ще му дамъ тѣло. – Това вече е собственость, съ което ще го убѣдишъ въ частната собственость. Както владѣешъ тѣлото, така и свѣта ще искашъ да владѣешъ. – Това сѫ положения, които развращаватъ живота. – Кое е това, което дава любовьта? Още отъ древностьта, разумнитѣ хора сѫ разглеждали любовьта като съзнателна, разумна връзка въ природата. Тази връзка представя единъ отъ вѫзлитѣ на любовьта. Ако взема единъ конецъ и направя вѫзелъ, въ който вложа една мисъль, като се докосне нѣкой до този вѫзелъ, мисъльта ще произведе извѣстна промѣна въ него. Ако мисъльта, вложена въ вѫзела, е права, който се докосне до него, ако е билъ боленъ, ще оздравѣе; ако е билъ глупавъ, ще поумнѣе. Който и да се докосне до този вѫзелъ, мисъльта, вложена въ него, ще предизвика чудеса. – Какъ може да бѫде това? – Той е като кранъ, презъ който тече водата. Значи, всѣко разумно нѣщо е проводникъ на Божественитѣ сили. Следователно, всѣки човѣкъ може да развърти крана и да потече отъ него вода. Ще кажетѣ: Ами ти защо не го развъртишъ? – Азъ съмъ го развъртѣлъ вече. – Не ви карамъ да вѣрвате въ това. Какъ съмъ го развъртѣлъ, то е специфично за мене. Никой не може да развърти моя кранъ, освѣнъ азъ. Всѣки отъ васъ ще развърти своя кранъ по специфиченъ начинъ за себе си, и по това ще се отличава като човѣкъ. Ще кажете, че това развъртане нѣма да допринесе нищо. – Азъ зная, какво може да допринесе онова, за което говоря, нѣма защо да ме разубѣждавате. Когато пия вода, азъ зная нейната стойность; когато ямъ хлѣбъ, азъ зная неговата стойность.

 

Единъ младъ момъкъ, който обичалъ науката, често ходѣлъ на планината, да чете една свещена книга. Тя била подвързана съ хубава подвързия. Като челъ книгата, забелязалъ, че цвѣтътъ на книгата и буквитѣ постоянно се промѣняли: ставали ту сини, ту червени, ту виолѣтови, ту смѣсени. Той се чудѣлъ, защо ставала тази промѣна съ книгата. После забелязалъ, че каквито промѣни ставали вѫтрѣ въ него, така се промѣняла и книгата. Когато се влюбвалъ, книгата ставала червена. Когато се индивидуализиралъ и мислѣлъ, че всичко може да направи, книгата ставала портокалена. Когато се проявявалъ като материалистъ, книгата ставала зелена. Когато мислѣлъ, че е най-умниятъ човѣкъ въ свѣта, книгата ставала жълта, като лимонъ. Когато мислѣлъ, че нѣма друга вѣра, като неговата, книгата ставала синя. Когато мислѣлъ, че той ще оправи свѣта, книгата ставала виолѣтова. Питамъ: Следъ като книгата промѣняла цвѣта си, какво придобивалъ той? Книгата се промѣня, но ако външнитѣ условия не се промѣнятъ, какво си придобилъ? Напримѣръ, книгата става червена. Ти трѣбва да отворишъ ума си, да разберешъ, при какви условия можешъ да употрѣбишъ този цвѣтъ.

 

Мнозина използватъ цвѣтоветѣ въ магията, и така постигатъ, каквото желаятъ. Напримѣръ, тѣ си служатъ съ червения цвѣтъ, когато искатъ да накаратъ двама млади да се влюбятъ. Това не е голѣмо изкуство. Достатъчно е да се вземе една десета часть отъ милиграма червена боя и всѣки день да се дава на младитѣ на върха на ножа отъ нея. Обаче, това влюбване има лоши последствия. Така, както хората си служатъ съ магията, тя не е на мѣсто. Обичашъ нѣкого и започвашъ да го канишъ на гости: сготвишъ му печена кокошка, зеле на фурна, баница и др. Щомъ почнешъ да му готвишъ много, той е на опасенъ пѫть. Видишъ ли, че единъ момъкъ и една мома започнатъ да ядатъ много, за да напълнѣятъ и да се харесатъ на хората, тѣ сѫ на опасенъ пѫть. Това е натрупване, наслояване на излишни мазнини. Човѣкъ може да се хареса на другитѣ съ своитѣ вѫтрешни качества, които никога не се мѣнятъ. Не можешъ да обичашъ човѣка, докато не си готовъ да му служишъ и да го поставишъ на сѫщото мѣсто, на което си и ти. Ако му станешъ господарь, ти нѣмашъ любовь къмъ него. Любовьта се проявява чрезъ служене. Ще станешъ слуга на своя възлюбенъ, и той, ако е уменъ, ще разбере, че си по-уменъ отъ него и ще ти даде съотвѣтното мѣсто. Това е любовь. Значи, само умниятъ може да служи. Глупавиятъ никога не може да служи.

 

Питате: Защо сме дошли на земята? – Да служите, да научите закона на любовьта. – Дотегна ни да служимъ. – Какъ ви дотегна? Вие още не сте служили. Ще се научите да служите, както Богъ ни служи. Азъ съмъ виждалъ, какъ служатъ възвишенитѣ сѫщества. Тѣ сѫ най-добритѣ слуги въ свѣта. – Мога да служа на другитѣ, но какъ да си помогна самъ на себе си? – Вземи магическата прѫчица и махни съ нея. Всѣко отчаяние и неразположение ще изчезне. Богъ работи чрезъ магическата прѫчица. Той ти е помогналъ. Той е магътъ, който може да завърти колелото на всѣка машина и да я спре, или да я докара въ движение. Колкото повече обичашъ единъ човѣкъ, толкова по-внимателенъ си къмъ него, къмъ неговитѣ нужди. Започне ли любовьта ти да намалява, съ това заедно намалява и вниманието ти къмъ него.

 

Единъ богаташъ пазарилъ работникъ, да изоре и посѣе нивата му. Още преди да започне работата, той му казалъ: Слушай, ако свършишъ добре работата, като се върнешъ, ще ти сложа печена гѫска, да се нахранишъ добре. Работникътъ отишълъ на нивата, но презъ всичкото време мислилъ само за печената гѫска, и работата му не излѣзла добре. Питамъ: Може ли учительтъ или професорътъ да работятъ добре, ако мислятъ само за пари? Може ли писательтъ да пише добре, ако мисли само за слава и почести? Тѣ ще се намѣрятъ въ положението на работника, който целъ день мислилъ само за печената гѫска.

 

Сегашнитѣ хора искатъ да разрѣшатъ въпроситѣ си наготово, по лесенъ начинъ. Това е невъзможно, работа се иска отъ всички. Не мислете, че трѣбва да постѫпвате като турския бей, който заставилъ българина да носи кончето му на гърба си. За бея е добре, но не и за българина. Единъ отъ старитѣ гръцки попове вървѣлъ предъ умрѣлия, когото опѣвалъ, и си пѣелъ: и - и - и... На турски това „и - и – и” означавало „добре.” Като го слушалъ, турчинътъ му казалъ: Попъ ефенди, за тебе е добре, но я питай умрѣлия, добре ли е за него? – Какво е положението на умрелитѣ? – Споредъ мене, нѣма умрѣли. Следователно, важно е, живитѣ хора да разрѣшатъ въпроситѣ си на земята правилно. – Какъ ще стане това? – Стихътъ дава отговоръ на този въпросъ: „Ако двама души сѫ въ съгласие, каквото попросятъ въ мое име, ще имъ се даде.”

 

Ще завърша беседата си съ единъ малъкъ, наученъ опитъ. Който направи опита съ вѣра, ще има успѣхъ; който не вѣрва, свободенъ е, но той ще се намѣри въ положението на бея или на гръцкия попъ. Опитътъ, който трѣбва да направите, е слѣдниятъ: въ продължение на десеть деня, качвайте се на високо планинско мѣсто, дето има изворъ съ чиста, хубава вода. Бѫдете на това мѣсто преди изгрѣвъ. Носете съ себе си едно чисто шише, съ вмѣстимость единъ литъръ, и една чиста, стъклена чаша. Щомъ изгрѣе слънцето, напълнете шишето отъ извора и налѣйте отъ него въ чашата. Следъ това, съ една чаена лъжичка вземете вода отъ чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата свѣтлина въ себе си, това да се влѣе и въ мене, чрезъ тази вода. – Какво да правимъ, ако десеть деня наредъ нѣма изгрѣвъ? Може да е облачно или дъждовно. – Важно е да изберете хубави, слънчеви дни, да имате хубавъ изгрѣвъ. Що се отнася за времето, може десеттѣ деня да бѫдатъ съ промеждутъци, т. е. съ прекѫсвания. Опитътъ трѣбва да се прави непремѣнно при изгрѣвъ на слънцето. Ще кажете, че това е суевѣрие. – Може да е суевѣрие. Питамъ: Когато отивате на театъръ, на кино, или на друга забава, това не е ли суевѣрие? Важна е идѣята! „Дето сѫ двама или трима въ съгласие, каквото попросятъ въ мое име, ще имъ бѫде.” Който критикува опита, по-добре да не го прави, защото ще има неуспѣхъ. Който е готовъ да направи опита безъ критика, азъ го съвѣтвамъ да го направи, непремѣнно ще има малка придобивка. – Каква ще бѫде придобивката? – Единицата ще се превърне на шесторка. Ако опитътъ излѣзе несполучливъ, ще ви пишатъ две единици, т. е. числото 11, законъ на ограничение. Това значи, да повторитѣ опита.

 

Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима въ съгласие, каквото попросятъ въ мое име, ще имъ се даде.” Съ други думи казано: Всѣко нѣщо, което се върши на земята съ безкористна любовь, съ мѫдрость и свѣтлина, ражда съгласие. Тамъ, дето има съгласие, всичко се постига.

 

13. Беседа отъ Учителя, държана на 23 ноември, 1930 г. София – Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...