Jump to content

1931_01_23 Разумното слово


Ани

Recommended Posts

От "Пѫть къмъ живота"
21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.)
Първо издание, София, 1941 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Разумното слово

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Миналата лекция говорихъ за „колелото на човѣшкото съзнание“. — Прилича ли то на обикновенитѣ колела? — Щомъ се говори за колело на живота, на човѣшкото съзнание, ние разбираме нѣщо разумно. Сѫщината на нѣщата се изявява чрезъ разумни работи.

Често чувате да се говори за сила, че човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Силата се проявява по два начина: безъ разумность и съ разумность. Резултатитѣ, които произтичатъ отъ двата вида сила, сѫщо биватъ два вида. Всѣки човѣкъ, всѣко животно, колкото и да е малко, иска да покаже силата си. Защо иска да покаже силата си, нито човѣкътъ знае това, нито животното. Отвѫтре нѣщо ги заставя да проявятъ силата си. Тази вѫтрешна причина ние наричаме „разумность.“ Хората, обаче, казватъ: Този човѣкъ иска да се покаже предъ другитѣ, че е силенъ. Ако човѣкъ самъ не прояви силата си, хората ще го накаратъ да направи това. За другъ нѣкой казватъ, че иска да покаже знанието си предъ хората. Има ли нѣщо лошо въ това, че нѣкой иска да покаже силата или знанието си предъ хората? Не е добре, когато човѣкъ иска да покаже, че има повече знания, отколкото сѫ въ действителность. Другъ е въпросътъ, когато човѣкъ се старае да докаже, че силата му е по голѣма, отколкото въ действителность. И едното, и другото положение не сѫ на мѣсто. защото не отговарятъ на действителностьта. Обаче, ако човѣкъ проявява по-малка сила и по-малко знания, отколкото има въ действителность, и това положение не отговаря на действителностьта.

Какво заключение можемъ да направимъ отъ проявитѣ на единия, който показва, че има много знания, и на другия, който или никакъ не проявява знанията, или показва, че знае по-малко, отколкото въ сѫщность. За първия казваме, че е щеславенъ, а за втория, че е гордъ. Гордиятъ казва: Ако сте умни, вие сами ще познаете, колко и какви знания имамъ. Не е нуждно азъ самъ да се проявявамъ. Питамъ: Кой е разумниятъ начинъ, по който човѣкъ трѣбва да постѫпва?

За следния пѫть пишете върху темата: „Признаци на разумнитѣ прояви.“

Като изучавате природата, виждате, че всички промѣни, които ставатъ въ нея, иматъ за цель да се прояви разумното начало. Азъ взимамъ думитѣ „разумно начало“ не въ тѣхната сѫщина, а както вие ги разбирате. Запримѣръ, който изучава алгебра, въ израза a+в=с вижда нѣкакво съдържание. Който не познава алгебра, не намира никакво съдържание въ дадения изразъ. За него a+в=с не е нищо друго, освенъ съчетание на букви, на които той не разбира смисъла. За онзи, който знае, нѣщата се осмислятъ. За онзи, който не знае, всичко е безсмислено. Знаещиятъ прониква въ желанията си и намира причината, защо едно желание се проявява по единъ начинъ, а друго — по другъ начинъ. Той знае, по какъвъ начинъ едно и сѫщо желание ще се прояви въ двама души. Запримѣръ, желанието на човѣка да прояви силата си ще се прояви въ атлета по единъ начинъ, въ философа — по другъ. Първиятъ ще прояви силата си на физическия свѣтъ — чрезъ своитѣ мускули; вториятъ ще прояви силата си въ умствения свѣтъ — чрезъ своето перо.

Сега вие сте ученици и, какъвто въпросъ да ви се зададе, предпочитате да мълчите. — Защо ученикътъ мълчи? — Защото не знае. Той се страхува да говори предъ учителя си, да не покаже невежеството си. Нѣкога и учительтъ е билъ невежа, но като училъ, отворили му се очитѣ и сега може да преподава на невежитѣ. Въ този смисълъ, като учи, всѣки ученикъ може да стане учитель, но до едно мѣсто. Като дойде дотамъ, додето е училъ, той спира. Следъ това дохожда другъ, който знае повече, но и той спира до едно мѣсто. После иде трети, четвърти, пети, шести, които се нареждатъ единъ до другъ. Предъ васъ седатъ все учени, но до известно мѣсто. Най-после трѣбва да дойде нѣкой възвишенъ, великъ духъ, който разполага съ голѣми знания, съ познаване на великитѣ закони и да продължи работата. Той има мощна сила, не физическа, но умствена. Въ познаване на великитѣ закони на Битието се заключава разумностьта или разумното начало. Колкото по-голѣмо е знанието, толкова по-голѣма е и свѣтлината. Дето е свѣтлината, тамъ е и любовьта. Значи, свѣтлината се проявява само при любовьта, а любовьта се проявява само при свѣтлината. Наистина, когато обичате нѣкого, вие сте готови да му запалите една, две, три и повече свѣщи, да освѣтите пѫтя му. Не го ли обичате, оставяте го да ходи въ тъмнина. Въ тъмнината могатъ да се проявятъ различни страсти, желания, копнежи, но по никой начинъ любовь. Любовьта се изявява само при свѣтлина.

Мнозина мислятъ, че основа на страстьта е любовьта. Това е криво разбиране. Страстьта води къмъ престѫпление. Любовьта, обаче, изключва всѣкакво престѫпление. Страстьта е низше чувство въ човѣка, което търси плячка. Вълкътъ, мечката, лисицата търсятъ нѣкаква жертва, да се нахранятъ, да задоволятъ своя гладъ. Следователно, гладътъ е онази неразумна сила въ човѣка, която го заставя да върши престѫпления. Въ глада има нѣщо разумно. Който е разбралъ разумното въ глада, той е станалъ уменъ човѣкъ. Който не е разбралъ разумното въ глада, той прави погрѣшки и престѫпления. — Кое е разумното въ глада? — Потикътъ, който се събужда въ човѣка. Когато разумниятъ гладува, въ него се събужда потикъ за работа. Той напрѣга ума си, да намѣри правиленъ начинъ, чрезъ който да задоволи глада си. Сѫщевременно, гладътъ събужда скрититѣ сили въ човѣка, съ което продължава живота му. Човѣкъ трѣбва да разбира естеството на глада и на жаждата и да се справя съ тѣхъ разумно. Като разбере това, човѣкъ се домогва до едно отъ блаженствата, за което Христосъ казва: „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата, защото тѣ ще се наситятъ“.

Какъ се задоволяватъ жаждата и гладътъ? — Жаждата се задоволява съ вода, а гладътъ — съ хлѣбъ. Думата „хлѣбъ“ се пише съ ѣ, а се изговаря по два начина: съ я и съ е. Когато желанието на човѣка за хлѣбъ е силно, той казва: Дайте ми хлѣбецъ. Обаче, когато е гладенъ, човѣкъ казва: Хлябъ! Той нѣма време да иска, да моли за хлѣбъ. Буквата „я“ е силна. Тя показва, че нѣкой човѣкъ е гладенъ, иска хлѣбъ. Гладътъ и жаждата сѫ най-силнитѣ потици, които сѫществуватъ въ природата. Тѣ сѫ мощни сили, съ които природата си служи. Не е лесно да се бори човѣкъ съ глада и съ жаждата. Като мощни сили, тѣ движатъ всичко живо, заставятъ го да работи. Всички животни се движатъ по единствената причина, да търсятъ храна, за да задоволятъ глада си. Когато сѫ сити, животнитѣ спятъ. И човѣкъ, висшето животно, се движи, работи, учи, мисли, съ единствената цель, да придобие храна, да осигури хлѣба си. Детето отива на училище, учи се, за да не гладува. Възрастниятъ отива на църква, моли се, за да не изгуби Божието благословение, да има хлѣбъ, да вървятъ работитѣ му добре. Детето обича баща си и майка си, за да не се лиши отъ хлѣба, като благо на живота. Можете да изнесете много идеални поводи за стремежа на човѣка да учи, да работи да се моли, обаче, първичниятъ потикъ на всичко това е гладътъ.

Мощна сила е гладътъ, но трѣбва да се разбира. Докато не се разбере, гладътъ е мѫчение. Обаче, като се разбере, той се превръща въ добро. Доброто е гладъ, който уталожва глада. Колкото и да е силенъ гладътъ, като дойде доброто, той отстѫпва. Гладътъ слуша и изпълнява всичко, каквото заповѣдва доброто. Значи, доброто заповѣдва на глада. Когато остане неразбранъ, гладътъ заставя човѣка да прави престѫпления. За да спратъ престѫпленията, доброто излиза срещу глада и му се противопоставя Затова казваме, че доброто ще оправи свѣта. Дето отсѫтствува доброто, тамъ владѣе голѣма грубость и жестокость. Страшно е да срещнете на пѫтя си гладна мечка, гладенъ лъвъ или гладенъ вълкъ. Тѣ се хвърлятъ грубо върху жертвата си и жестоко я разкѫсватъ. Щомъ се яви доброто, жестокостьта и грубостьта отстѫпватъ. Колкото и да е разгнѣвенъ човѣкъ, когато доброто влѣзе въ него като плодъ, той задоволява глада си съ него и става тихъ и спокоенъ, на лицето му се явява мека, спокойна усмивка. Усмивката не произтича отъ човѣка, но отъ доброто което е влѣзло въ него и задоволило глада му.

Като погледнете лицето на добрия човѣкъ, виждате, какъ е работила разумностьта върху него. Доброто е проява на разумностьта, т. е. на разумното слово, което оправя свѣта. Когато даде пѫть на разумностьта въ себе си, човѣкъ има правилни разбирания за живота. Той не може да каже, че като се е родилъ, ще живѣе, както му попадне. Той гледа на живота и на раждането сериозно. Великъ процесъ е раждането! Всѣки процесъ се счита завършенъ, когато се роди нѣщо. Раждането на детето, т. е. излизането му отъ утробата на майката, е завършенъ процесъ за физическия свѣтъ, но незавършенъ за духовния. Когато майката пометне детето, или когато детето умира преждевременно, това показва, че не се е родило, както трѣбва. То трѣбва повторно да се роди по физически начинъ. Христосъ казва: „Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие“. На друго мѣсто въ Писанието е казано: „Ако се не родите отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Значи, сегашниятъ човѣкъ не е още дороденъ. Той трѣбва да се роди изново, отъ вода и Духъ, за да се завърши процесътъ на неговото раждане. Подъ думата „раждане“ въ широкъ смисълъ, разбираме освобождаване на човѣка отъ най-страшното робство, отъ ограничителнитѣ условия на живота. Неродениятъ живѣе въ небитието, въ робство, а родениятъ — въ битието, т. е. въ свободата. Тогава, каква е тази свобода, когато човѣкъ се ражда, влиза въ битието, а се оплаква отъ ограниченията, въ които живѣе? Какъ е възможно, родениятъ въ свобода да бѫде несвободенъ? Ако човѣкъ не е свободенъ, това показва, че има нѣщо въ него, което още е въ небитието. Ако не може да прояви своята доброта, своя умъ и своето сърдце, той е още въ небитието.

Много хора и до днесъ още сѫ въ небитието. Запримѣръ, чувате нѣкой да казва: Не мога да мисля. — Въ небитието си. — Не мога да чувствувамъ. — Въ небитието си. — Не мога да правя добро. — Въ небитието си. — Какво трѣбва да направя, за да се проявя? — Трѣбва да влѣзешъ въ битието. — Какъ? — Като се родишъ изново. Наистина, всички хора се стремятъ да влѣзатъ въ битието.

Като говоримъ за битието и небитието, това не значи, че битието е нѣщо реално, а небитието — нереално. Небитието е мѣсто на страдания, на адъ. Страшно е положението на човѣка, който влиза въ небитието. Той има желание да вижда, но около него е тъмнина; иска да яде, мѫчи го гладътъ, но нѣма какво да яде; жаденъ е, иска да пие вода, но не може да задоволи жаждата си. Отъ гледище на битието, на материалния животъ, небитието е животъ на въображение. — Защо? — Защото нѣщата тамъ не се реализиратъ. Небитието е животъ на жажда и гладъ, вѣченъ стремежъ да задоволишъ нѣщо, което при даденитѣ условия не може да се задоволи. Ето защо, докато е на земята, въ битието, човѣкъ трѣбва да изучава закона на доброто, за да може да задоволи въ себе си глада и жаждата. Само доброто, като великъ разуменъ принципъ, освобождава човѣка отъ глада и отъ жаждата. Доброто е основа на великия законъ за освобождаването. Да бѫдешъ добъръ, това значи, да се освободишъ отъ робството, т. е. отъ свѣта на ограниченията и смъртьта. Подъ „смърть“ разбираме ония условия, които лишаватъ човѣка отъ благата на живота. Тази е причината, дето хората се страхуватъ отъ смъртьта. Които не разбиратъ смъртьта, мислятъ, че тя ще ги освободи отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Не само че нѣма да ги освободи, но тя ще ги въведе въ небитието.

Мисъльта за небитието представя киселина, която разяжда и руши. Ако човѣкъ мисли дълго време върху небитието, въ края на краищата ще се изпари. Много философи сѫ се изпарили по единствената причина, че сѫ попаднали въ областьта на небитието. Никой обикновенъ човѣкъ, никой смъртенъ не е разрешилъ и не може да разреши въпроса за небитието. Който се е занимавалъ съ този въпросъ, нищо не е постигналъ. — Тогава защо съмъ се родилъ? — Да бѫдешъ добъръ. — Какъ ще стана добъръ? — Като задоволявашъ глада и жаждата си съ доброто. Това значи разумно хранене. По този начинъ думитѣ Христови, че не само съ хлѣбъ човѣкъ може да живѣе, но съ всѣко разумно Слово, което излиза отъ Бога — ставатъ разбрани. Който се храни съ доброто, той не умира: той става господарь на условията, той влиза въ областьта на битието. Значи, реално е само доброто. Реално е само това, което не се измѣня, нито изчезва, нито се унищожава. Понеже доброто не се измѣня, не се губи и не изчезва, то е реално. — Водата реална ли е? — За насъ не е реална, понеже се измѣня. За други сѫщества, обаче, водата е реална. Твърдата материя е реална за насъ.

Като говоримъ за жажда и гладъ, освенъ физическото имъ проявление, ние имаме предъ видъ още и духовното. Човѣкъ изпитва гладъ и жажда за знание. Това е духовенъ гладъ и духовна жажда. И въ този случай доброто задоволява глада и жаждата на човѣка. Който има ясна представа за доброто, всичко може да постигне. Чрезъ прилагане на доброто човѣкъ може да решава и най-мѫчнитѣ задачи въ живота си. Прилагайте доброто въ живота си, за да придобивате повече свѣтлина въ умоветѣ си, да станете силни и свободни. Не прилагате ли доброто, вие ще бѫдете слаби, хилави, ограничени: ще желаете да направите нѣщо, но нѣма да знаете какъ. — Защо? — Доброто не е въ васъ. То трѣбва да бѫде идеалъ на човѣка. Българинътъ казва: „Гладна мечка хоро не играе“. — Какво показва тази поговорка? — Когато доброто задоволи глада и жаждата, човѣкъ може да играе хоро. Въртенето на хората въ крѫгъ подразбира методъ за постигане на нѣщата. Значи, като възприеме и приложи доброто, човѣкъ може да реализира своитѣ идеали за придобиване на известни блага. Каквото представя хорото, такова нѣщо е колелото, съ което вадятъ вода отъ рѣкитѣ.

И тъй, когато доброто се свърже съ колелото на живота, човѣкъ става силенъ и може да постигне желанията си. Чрезъ доброто човѣкъ разрешава всички противоречия. — Защо? — Защото доброто се проявява въ безкрайностьта. Противоречията се явяватъ при две противоположни мисли, чувства и постѫпки, които образуватъ квадрата. Влѣзе ли доброто въ квадрата, то веднага разтваря ѫглитѣ му, т. е. увеличава ги, като ги превръща въ изправени ѫгли, равни на 180°. Изправениятъ ѫгълъ не е нищо друго, освенъ права линия, която продължава да расте до безкрайность. Следователно, ако известенъ въпросъ не се разреши въ квадрата, трѣбва да се сведе къмъ правата линия. Ако и въ правата линия не може да се разреши, трѣбва да се пренесе въ точката. Следователно, когато въпросътъ се омаловажи, т.е. стане на точка, тогава иде разрешаването му. При бѫдещето възпитание човѣкъ трѣбва да знае, какъ да превръща квадрата въ права линия, и правата линия — въ точка.

Това сѫ твърдения, които нѣматъ никакво приложение. Единствената сила, единствената реалность, която може да се приложи въ живота, това е доброто. Само разумниятъ може да бѫде добъръ; само добриятъ разбира сѫщината на живота. Само доброто е реално, защото е подобно на изворъ, който постоянно дава. Злото е подобно на пѣсъчлива почва, която само поглъща, безъ да дава нѣщо отъ себе си. Тази е причината, поради която животътъ не може да се прояви безъ доброто. Съвременнитѣ хора замѣстватъ думата „добро“ съ „законъ“. Тѣ казватъ: Безъ законъ не може да се живѣе. Тѣ искатъ да наложатъ доброто чрезъ законъ, чрезъ насилие, а това е невъзможно. Доброто само по себе си е законъ. То не търпи никакви ограничения, никакви външни форми. Когато доброто функционира въ човѣка, той мисли, чувствува и постѫпва право. Да мисли човѣкъ право, това значи, мозъкътъ му да работи добре. Правитѣ чувства пъкъ сѫ въ зависимость отъ правилното кръвообръщение. Правитѣ постѫпки сѫ въ зависимость отъ правилната функция на стомаха. Каквато е зависимостьта между правитѣ мисли, чувства и постѫпки, такава е и между функциитѣ на ума, сърдцето и волята.

И тъй, ако искате да се домогнете до доброто, преди всичко, трѣбва да измѣните възгледитѣ си за живота. Казано е въ Писанието: „Ново вино въ нови мѣхове“. Новото разбиране трѣбва да се отдѣли отъ старото. Запримѣръ, старъ възгледъ е да мисли човѣкъ, че може самъ да се изправи. Той може да съдействува за изправянето и за самовъзпитанието си, но не може да бѫде единственъ факторъ. Достатъчно е човѣкъ да върви въ единство и съгласие съ природнитѣ закони. Това значи: достатъчно е да следва движението на природата, безъ да прави опити да спира нейното движение и да го нагажда споредъ разбирането си. Никой не може и нѣма право да се противопоставя на природата. Ще кажете, че имате свои разбирания, които искате да приложите. Направете опитъ да приложите своитѣ разбирания и вижте, какъвъ резултатъ ще имате. Ако съ вашитѣ разбирания можете да измѣните отрицателнитѣ си прояви, тѣ сѫ добри. Обаче, ако разбиранията ви не могатъ да ви помогнатъ, не могатъ да намалятъ вашата нервность и сприхавость, тѣ не сѫ на мѣсто. Въ този случай, вие трѣбва да измѣните възгледитѣ си. Това се постига чрезъ прилагане на доброто.

Като ученици, вие трѣбва да бѫдете изправни къмъ себе си, да имате будно съзнание по отношение на своитѣ движения и прояви. Запримѣръ, устнитѣ и зѫбитѣ ви трѣбва да се докосватъ леко, да не ги стискате. Ако свивате или стискате устнитѣ си силно, това показва, че вѫтрешно сте притиснати. И зѫбитѣ си не трѣбва да стискате. Като се рѫкувате, сѫщо не стискайте силно рѫцетѣ. Стискането на рѫцетѣ показва, че въ васъ има нѣкакво желание, на което не можете да дадете ходъ. Това желание може да не е ваше. Въ такъвъ случай ви се налага още по-голѣма будность. Човѣкъ трѣбва да знае, какво прави и защо го прави. Подава ли се на чужди желания той не знае, защо се проявява по единъ или по другъ начинъ. Всѣко движение на човѣка трѣбва да бѫде естествено; не се позволяватъ движения по отражения, които сѫ резултатъ на външни влияния. Бѫдете естествени въ проявитѣ си и не се смущавайте отъ това, какво ще кажатъ хората за васъ. Имайте предъ видъ, какво ще каже Първата Причина, какво ще каже Божественото у васъ, какво ще каже вашиятъ умъ. Безъ камара може но безъ народъ не може. Безъ хора може, но безъ Бога не може. Богъ е цѣлокупностьта на нѣщата, а всѣки човѣкъ е представитель на единъ народъ, избранъ отъ него да защищава интереситѣ му. Единъ день камарата ще прекрати своята дейность, и вие ще се върнете всрѣдъ народа, при своитѣ избиратели, да дадете отчетъ, какъ сте застѫпвали неговитѣ интереси и какво сте направили за него.

За следния пѫть всѣки отъ васъ да резюмира лекцията, да види, какво е разбралъ. Ако не си правите резюмета отъ лекциитѣ и не вадите отъ тѣхъ поне по една мисъль за приложение, вие ще приличате на затворени шишета съ съдържание, което не се използува. Съдържанието ще се развали, безъ да принесе своята полза. Новото учение се налива въ шишета, които сутринь се пълнятъ, вечерь се изпразватъ. Въ никой случай съдържанието на новото учение не трѣбва да прекара нито една нощь въ шишетата. Всѣка сутринь трѣбва да наливате ново съдържание. Ако не прилагате новото, ще дойде старото, което носи страдания. Съдържанието на новото е доброто. Старото е лишено отъ доброто. Новото завършва съ успѣхи, а старото — съ неуспѣхи. Каквото мисли или чувствува човѣкъ, трѣбва да влага въ него доброто. Безъ доброто, като основа на живота, нѣма успѣхъ, нѣма радость, нѣма и животъ. Безъ доброто, и знанието нѣма смисълъ. Каква полза отъ това, дали знаете, или не знаете, има ли животъ на месечината? Ще кажете, че има животъ на месечината. Това знание не ползува нито васъ, нито месечината. Ако можете да отидете на месечината, това знание вече има смисълъ. Ще кажатъ нѣкои, че не се интересуватъ отъ месечината. Всички трѣбва да се интересуватъ отъ месечината, защото тя указва влияние върху нервната система, върху ума на човѣка.

Всички планети иматъ влияние върху човѣка. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да се интересува отъ тѣхъ дотолкова, доколкото тѣ иматъ влияние върху него. Вънъ отъ това влияние той е свободенъ да се интересува отъ тѣхъ, или не. Развитието на отдѣлния индивидъ, на семейството, на обществото, на държавата, както и на цѣлото човѣчество, сѫ въ зависимость отъ влиянието на планетитѣ върху земята. Ето защо, за да познава условията на своя животъ, както и на по-голѣмитѣ единици отъ себе си, човѣкъ трѣбва да има широкъ интересъ къмъ окултнитѣ науки, въ правъ смисълъ на думата, за да изучава законитѣ, които регулиратъ живота. Като познава себе си, като малка единица, човѣкъ ще познава и по-голѣмитѣ единици, вънъ отъ себе си. Той ще види, че каквото става въ него, сѫщото става и вънъ отъ него. Щомъ мисленето, дишането и храносмилането въ човѣка не ставатъ правилно, и въ обществата не ставатъ правилно. Ето защо, за да се изправятъ семействата, обществата и народитѣ, първо трѣбва да се изправи отдѣлниятъ човѣкъ, да си създаде здравъ организъмъ, съ прави мисли, чувства и постѫпки.

И тъй, искате ли да помогнете на семействата, на обществата и на народитѣ, изправете мисъльта си. Правата мисъль всичко оправя. — Какво мога да направя азъ, малкиятъ човѣкъ? — Много можешъ да направишъ. Достатъчно е да бутнешъ едно копче, и цѣлата стая да се освѣти и отопли. Ако не пожелаешъ да направишъ това, другъ нѣкой ще го направи. Но трѣбва да знаете, че силата на човѣка се заключава въ това, което той самъ може да направи, било за себе си, или за другитѣ, а не въ това, което хората правятъ за него. Надпреварвайте се въ взаимни услуги, за да се усъвършенствувате. Никога не очаквайте само на васъ да правятъ добро, да ви услужватъ, а вие нищо да не правите. Ще кажете, че всѣки е свободенъ да постѫпва, както знае, както намира за добре Значи, котката ще постѫпва, както знае; вълкътъ ще постѫпва, както знае; лисицата, мечката — сѫщо. Най после и човѣкъ ще постѫпва, както трѣбва. — Кое е правото тогава? — Има едно право въ самия човѣкъ, съ което той е роденъ. Това право е общо за всички умни, добри и свети хора. Реално е това, което създава нѣщата. Въ този смисълъ човѣкъ е реаленъ. — Защо? — Защото създава, т. е може да твори. Човѣкъ създава постѫпкитѣ си, измѣня ги и ги подобрява. Реалнитѣ нѣща внасятъ потикъ въ човѣка за работа, за учене. Реално е това, което възраства нѣщата. Дето нѣма растене, тамъ реалностьта отсѫтствува. Доброто е реално. Тъй щото, не е важно човѣкъ да бѫде само добъръ, но да проявява доброто. Макаръ и микроскопическо да е доброто, то е еднакво силно, еднакво ценно, както и голѣмото добро. Малкото добро е малъкъ капиталъ, който всѣки день се увеличава. Голѣмото добро е голѣмъ капиталъ, който има възможность да расте, но има възможность и да се загуби.

Задачата на всѣки човѣкъ е да забогатява. Богатъ човѣкъ е онзи, който туря капитала си въ обръщение. Помнете следното: реална постѫпка е тази, въ която взима участие доброто. Само при такива постѫпки човѣкъ забогатява. Следователно, не се запитвайте добри ли сте, или не, но си казвайте: Азъ съмъ добъръ. Щомъ съмъ добъръ, трѣбва да влагамъ доброто въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство и въ всѣка постѫпка.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

20 Лекция отъ Учителя, държана на

23 януарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...