Jump to content

1931_08_20 Най-високото мѣсто


Ани

Recommended Posts

От "Отиване и връщане", Съборни бесѣди отъ Учителя,

гр. София, Изгрева, 1931 год. Пѫрво издание: София, 1932 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

НАЙ-ВИСОКОТО МѢСТО.

текстът от книгата е обработен за сайта от Grozyu Delchev

Ще задамъ единъ въпросъ, на който могатъ да се дадатъ много отговори. Въпросътъ е слѣдниятъ: какво е прѣдназначението на училището и каква е цѣльта на ученицитѣ, които слѣдватъ това училище? Ако се отговори, че цѣльта на ученицитѣ е да учатъ, може да се зададе втори въпросъ: какво ще правятъ тѣ, слѣдъ като свършатъ училището? — Ще работятъ нѣщо. — Защо ще работятъ? — Да уредятъ работитѣ си. — Какво ще правятъ, като уредятъ работитѣ си? — Ще си поживѣятъ малко. — Защо ще си поживѣятъ? — Да се порадватъ на това, което сѫ придобили. — Ами, ако не постигнатъ нищо? Ако вмѣсто да се радватъ на придобитото, тѣ го изгубятъ?

Възъ основа на тѣзи и на цѣлъ редъ още разсѫждения, нѣкой казва: искамъ да забогатѣя! Питамъ: какво ще стане, ако осиромашеешъ вмѣсто да забогатѣешъ? — Тогава, искамъ да съмъ здравъ. — Ами, ако се разболѣешъ? — Искамъ да отида при Бога. — Ами, ако не можешъ да отидешъ тамъ? Слѣдователно, когато човѣкъ иска нѣщо, той трѣбва усилено да работи въ това направление. Който иска да отиде на небето, той трѣбва да служи на Единния Богъ. Нѣма по-мѫчно нѣщо за човѣка отъ това, да намѣри Единния Богъ и да Му служи. Днесъ, между съврѣменнитѣ хора, има толкова много богове, че докато човѣкъ отиде при Единния Богъ, главата му ще побѣлѣе. Главитѣ на всички хора днесъ сѫ побѣлѣли все отъ търсене на Единния Богъ. Това не показва, че Богъ не сѫществува, но освѣнъ Него има още толкова много богове, които сѫ затрупали пѫтя къмъ Единния Богъ. Казвате: коя е причината за това? Това, именно, е важно, да се намѣри причината. Вие живѣете въ една кѫща, на която нѣкой е затворилъ кепенцитѣ на прозорцитѣ и чакате слънцето да изгрѣе, да стане свѣтло и за васъ. Вънъ отдавна слънцето е изгрѣло, но въ кѫщата, дѣто сте вие, е мрачно, тъмно. Седите на тъмно, копнѣете за свѣтлина, обаче, не знаете, какво да направите, да влѣзатъ слънчевитѣ лѫчи прѣзъ прозорцитѣ ви. Много копнежи има човѣшката душа! Едни отъ копнежитѣ сѫ положителни, други — отрицателни; едни сѫ постижими, други — непостижими. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ копнѣе да стане ангелъ. Въ този животъ, обаче, той не може да стане ангелъ. Другъ копнѣе да стане красивъ. — И това е невъзможно въ този животъ. Волътъ, който върти опашката си нагорѣ-надолу, и той може да има копнежъ да стане красивъ, но този копнежъ е непостижимъ. Въ този животъ той ще си остане волъ, съ красотата на вола, и такъвъ ще умре. Той не може да стане красивъ като човѣкъ.

Питамъ: какво допринася копнежа на човѣка? За да постигне човѣкъ извѣстенъ копнежъ, той трѣбва да има опрѣдѣлена цѣль за това, да знае, защо копнѣе и какво ще постигне съ реализирането на този копнежъ. Отъ друга страна, той трѣбва да знае пѫтя и законитѣ, по които се постига даденъ копнежъ. На това основание, само онази мисъль е постижима, която върви по свой опрѣдѣленъ пѫть на развитие. Всѣка мисъль, която не върви по опрѣдѣленъ пѫть за нейното развитие, тя е непостижима. Сѫщото нѣщо може да се каже и за чувствата на човѣка. Знае ли човѣкъ това, той нѣма да се обезсърдчава, че не е постигналъ нѣщо, но ще чака да дойдатъ врѣмето и условията за постигане на неговитѣ копнежи. Знание, наука се изисква!

Казвамъ: споредъ свѣта, въ който се прилага науката, тя се дѣли на физическа, духовна и Божествена. Тѣзи три вида науки се различаватъ една отъ друга, иматъ различни закони, които дѣйствуватъ въ тѣхъ, но въпрѣки това тѣ сѫ тѣсно свързани помежду си. Ако човѣкъ не разбере физическата наука, той не може да разбере и духовната; ако не разбере духовната, не може да разбере и Божествената. Така седи въпросътъ, когато човѣкъ се качва отдолу-нагорѣ, т. е. отъ физическия къмъ Божествения свѣтъ. Обаче, ако човѣкъ слиза отгорѣ-надолу, т. е. отъ Божествения къмъ физическия свѣтъ, тогава положението е точно обратно: ако човѣкъ не разбере Божествената наука, той не може да разбере и духовната, той не може да разбере и физическата.

На сѫщото основание, когато се задаватъ въпроси, гатанки и ребуси, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да отговаря. Въ тѣхъ се крие нѣкакъвъ символъ, който трѣбва да се разбере. Питамъ: какво печели човѣкъ, когато разрѣшава единъ неизвѣстенъ въпросъ, една гатанка или единъ ребусъ? Той все ще спечели нѣщо, ще вземе, ако не всичко, поне часть отъ това, което се крие въ тѣхъ. То е все едно, когато показвате на човѣка една кутия съ нѣкакво съдържание и му казвате: ако отгадаешъ, какво има въ кутията, ще получишъ нѣщо отъ него. И този човѣкъ се напрѣга, сили се да познае, какво има въ кутията, защото ще получи нѣщо. И наистина, интересно е да отгатне човѣкъ съдържанието въ кутията! Ако вѫтрѣ има една глава лукъ, той ще съжалява, че толкова много напрѣгалъ мисъльта си да улучи. Обаче, ако въ кутията има единъ хубавъ диамантъ, или нѣкаква цѣнна книга, която съдържа тайнитѣ на природата, тогава заслужава човѣкъ да се напрѣга, да познае, какво има въ кутията. Който не разбира цѣната на нѣщата и се укаже, че въ кутията има една глава лукъ, той ще каже: не си струвало да мисля толкова много. Ако въ кутията има диамантъ, или една хубава книга, той ще остане доволенъ, че узналъ. Обаче, онзи, който знае цѣната на всички нѣща, като види лука въ кутията, ще остане еднакво доволенъ, както ако види диаманта или книгата, защото лукътъ ще му напомни, че единъ неговъ приятель страда отъ малария и ще отиде да му помогне. Какъ ще му помогне? Ще занесе лука на приятеля си и ще го посъвѣтва да го счука малко и да го тури на стѫпалата си. По този начинъ приятельтъ му ще оздравѣе отъ маларията, отъ която никой лѣкарь не е могълъ да го излѣкува. Ето защо, много въпроси въ свѣта трѣбва да се разрѣшатъ, за да може отъ една страна хората да се освободятъ отъ нѣкои свои недѫзи, а отъ друга страна да придобиятъ извѣстни добродѣтели. Всѣки неразрѣшенъ въпросъ е въ връзка съ освобождението на човѣка отъ единъ недѫгъ и съ придобиването отъ него на една добродѣтель.

Нѣкой казва: защо трѣбва човѣкъ да мисли? Човѣкъ трѣбва да мисли, за да се прѣмахнатъ недѫзитѣ отъ него, а едноврѣменно съ това и да придобие добродѣтели. Сѫщото нѣщо, казано на съврѣмененъ политически езикъ, означава: човѣкъ трѣбва да мисли, за да подобри условията на своя животъ. Човѣкъ трѣбва да мисли, за да излѣзе отъ затвора, да възстанови политическитѣ си права. Само онзи човѣкъ може да възстанови политическитѣ си права, който е станалъ вече гражданинъ на Царството Божие. Ако не е гражданинъ на това царство, кракътъ му не може да стѫпи тамъ. Докато човѣкъ е на земята, той може да отиде и въ Англия, и въ Германия, и въ Франция, безъ да е английски, германски или французки гражданинъ; обаче, на небето не е така. На небето приематъ само ония хора, които сѫ негови граждани. Казвате: защо трѣбва да бѫда праведенъ? Казвамъ: правдата е право на гражданство въ свѣта на праведнитѣ. Ако човѣкъ не е праведенъ, той не може да влѣзе въ този свѣтъ. — Защо трѣбва да любя? — Ако не любишъ, не можешъ да влѣзешъ въ свѣта на любовьта, дѣто тя е право на гражданство. — Защо трѣбва да бѫда уменъ? — Ако не си уменъ, не можешъ да влѣзешъ въ свѣта на разумностьта, дѣто тя е право на гражданство. Слѣдователно, ако човѣкъ не люби, той не може да влѣзе въ свѣта на любовьта; ако не мисли, той не може да влѣзе въ свѣта на мисъльта; ако не е истинолюбивъ, той не може да влѣзе въ свѣта на свободата.

Съврѣменнитѣ хора иматъ криво понятие за свободата. Това, което тѣ наричатъ свобода, не е нищо друго, освѣнъ каша отъ объркани понятия. Свободенъ човѣкъ е само безсмъртниятъ. Който умира, той не е свободенъ. Мнозина искатъ да убѣдятъ и другитѣ хора, както и себе си, че единъ день Господъ ще ги освободи. Господъ все ще освободи хората, но важно е за тѣхъ, кога ще ги освободи. За васъ е важно, днесъ да сте свободни. Свободни ли сте? Не сте свободни. Казвате: ние сме свободни да говоримъ и да мислимъ, каквото искаме. Не, вие се самоизлъгвате. Днесъ почти нѣма хора, които могатъ да мислятъ свободно. Ако се намѣрятъ нѣколко души въ свѣта, които да мислятъ свободно, това ще бѫде голѣмо благословение и за тѣхъ, и за другитѣ хора. Днесъ свободнитѣ хора трѣбва да се търсятъ съ свѣщь. Казвате за нѣкого: този човѣкъ е свободомислещъ. Добрѣ е човѣкъ да бѫде свободомислещъ, но той трѣбва да прави изборъ въ мислитѣ си и да си дава отчетъ за всѣка мисъль. Освѣнъ това, всѣка мисъль трѣбва да бѫде права. Запримѣръ, права мисъль е, че човѣкъ трѣбва да служи на Бога. Мнозина, обаче, казватъ, че тази мисъль е отвлѣчена, понеже никой не е видѣлъ Господа. Нѣкои, за да докажатъ, че Богъ сѫществува, изнасятъ факта, че свѣтътъ е създаденъ отъ Бога. Онѣзи пъкъ, които отричатъ сѫществуването на Бога, казватъ, че свѣтътъ е създаденъ самъ по себе си и сѫществува отъ памти-вѣка. Тѣзи и редъ още въпроси създаватъ противорѣчия у хората.

Противорѣчията на съврѣменнитѣ хора мязатъ на тия, на които се натъкналъ единъ българинъ, който изпратилъ сина си да учи въ странство. Като се върналъ отъ странство, синътъ искалъ да покаже на баща си, че знае много нѣща, затова му казалъ: татко, азъ мога да ти докажа математически, че двѣ е равно на три. Бащата отговорилъ: синко, това е противорѣчие за менъ. Азъ не мога да възприема такава дълбока работа. Щомъ твърдишъ това положение, докажи го. Обаче, азъ не съмъ съгласенъ съ него. Що се отнася до тебе, ти можешъ да живѣешъ споредъ своята математика. Единъ день бащата, майката и синътъ седнали на обѣдъ, да се хранятъ. Сложили на масата двѣ печени кокошки. Бащата казалъ: синко, едната кокошка ще взема азъ, другата — майка ти, а понеже ти доказвашъ, че двѣ е равно на три, третата кокошка ще вземешъ ти.

Казвамъ: когато нѣкой твърди невъзможни работи, азъ взимамъ за себе си възможното, а за него оставамъ невъзможното. Щомъ той твърди невъзможното, нека то остане за него. Колкото голѣма или малка да е третата кокошка, тя остава за онзи, който доказва, че двѣ е равно на три. Днесъ всичкиятъ споръ между хората е за третата кокошка, която не сѫществува. По никой начинъ двѣ не може да бѫде равно на три. Отъ двойката може да излѣзе тройка, но тройката и безъ това сѫществува самостоятелно. Единицата, двойката, тройката, четворката, петорката и другитѣ числа сѫществуватъ самостоятелно и при извѣстни случаи се явяватъ на сцената, обаче, не може да се каже, че тройката произлиза отъ двойката, а двойката отъ единицата. То е все едно да видите единъ часовникъ, затворенъ въ нѣколко капака и да кажете, че часовникътъ е излѣзълъ отъ капацитѣ. Турцитѣ иматъ такива часовници. Гледате нѣкой турчинъ, че вади отъ джоба си часовникъ, голѣмъ, като костена жаба. Той отваря единъ капакъ, послѣ втори, трети, четвърти, пети, шести и въ него едно малко часовниче. Той погледне часовника, каже колко е часътъ и послѣ, по сѫщия начинъ, го затваря въ капацитѣ. Може ли да се каже, че часовникътъ е излѣзълъ отъ капацитѣ? Не, тия шесть капака сѫ покривки на часовника.

Сега, като давамъ тия примѣри, азъ искамъ да ви наведа на правата мисъль, чрѣзъ която да си създадете правилна философия за живота. Правилна философия е тази, която носи свобода на човѣка. Никой не може да затвори свободниятъ човѣкъ, никой не може да го ограничи, той е безсмъртенъ. Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ свободата. Съврѣменнитѣ хора не сѫ свободни; тѣ се влияятъ едни отъ други. Когато имъ се говори за духовния животъ, тѣ не вѣрватъ въ него, а като имъ говорятъ обикновени работи, вѣрватъ, подаватъ се на влияние на този — на онзи. Питамъ: какъ може да се влияе единъ човѣкъ отъ другъ? Той не е вързанъ съ вѫже, че да го теглятъ. Съврѣменнитѣ учени не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ влиянието, въ внушението, въ хипнотизъма. Когато човѣкъ се намѣри прѣдъ маса, на която е сложено хубаво ядене, и той се подаде на това ядене, кой му е повлиялъ? Яденето ли му е повлияло? Не, яденето не е повлияло на човѣка, но желанието да яде, да задоволи глада си, е въ сила да му повлияе. Отъ друга страна, ако яденето, което готвачътъ е сготвилъ, съотвѣтствува на желанието на човѣка да яде отъ него, то е сѫщо така въ сила да му повлияе. И тогава той сѣда прѣдъ масата и започва да яде. Отивате при единъ свой приятель за нѣкаква работа, но бързате да си излѣзете, защото друга работа ви чака. Обаче, ако вашиятъ приятель ви покани да хапнете отъ едно ядене, което обичате, то веднага ви повлиява, вие се отказвате отъ работата си и оставате на обѣдъ, да си хапнете отъ любимото ядене. Значи, вие започвате работа, която по-рано не сте прѣдвиждали. Има ли нѣщо лошо въ яденето? Щомъ яденето съотвѣтствува на вашето желание, вие сте свършили една хубава работа, дали сте нѣщо на тѣлото си. Обаче, ако яденето не съотвѣтствува на вашето желание, и вие се подадете на готвача, ядете отъ това, което той е приготвилъ, въ първо врѣме може да изпитате приятность отъ яденето, но послѣ ще останете недоволни. Защо? — Защото всѣко ядене, което е влѣзло въ стомаха ви безъ ваше желание и любовь къмъ него, разстройва стомаха ви, а съ това заедно изгубвате и разположението си.

Сега, като подигамъ въпроса за яденето, азъ ви навеждамъ на мисъльта, че всѣка нова идея не е нищо друго, освѣнъ ново ядене, сложено на трапезата на човѣка. Слѣдователно, иска ли човѣкъ да се домогне до една нова идея, това желание е на мѣстото си, защото прѣдставя нова храна за ума. Тъй щото, новитѣ идеи сѫ храна за човѣшкия умъ и за човѣшката душа. Тѣ сѫ отличенъ обѣдъ, който подига човѣка. И обратно: всѣка стара идея е безъ прѣснота и свѣжесть. Старитѣ идеи не хранятъ душата. Нѣкои казватъ: дали имаме стари или нови идеи, това е безразлично за насъ. Ние се оставяме на реда, който Богъ е поставилъ, както Богъ е наредилъ нѣщата. Питамъ: има ли човѣкъ въ свѣта, който съ положителность да каже, какъ Богъ е наредилъ нѣщата и да се води по този редъ? Ако питате очитѣ, какъ Богъ е наредилъ свѣта, тѣ ще ви отговорятъ чрѣзъ зрѣнието; ако питате ушитѣ, какъ Богъ е наредилъ свѣта, тѣ ще ви отговорятъ чрѣзъ слуха; ако питате устата, какъ трѣбва да ядете, тя ще ви отговори чрѣзъ яденето; ако питате краката, какъ Богъ е наредилъ нѣщата, тѣ ще ви отговорятъ чрѣзъ ходене; ако питате рѫцѣтѣ, какъ Богъ е наредилъ свѣта, тѣ ще ви отговорятъ чрѣзъ работа; ако питате стомаха, какъ Богъ е създалъ свѣта, той ще ви отговори чрѣзъ храносмилането; ако питате сърцето и бѣлитѣ дробове, какъ е създаденъ свѣта, тѣ ще ви отговорятъ чрѣзъ кръвообръщението; ако питате мозъка, какъ е създаденъ свѣта, той ще ви отговори чрѣзъ мисъльта. Всѣки удъ отъ човѣшкия организъмъ е авторитетъ, професоръ по своята специалность. Всѣки органъ може да отговори на въпроса, какъ Богъ е създалъ свѣта, обаче, този отговоръ е външенъ само, той не е мѣродавенъ въ всѣко отношение. Ако авторитетътъ е вѫтрѣ въ човѣка, трѣбва ли той да пита другитѣ хора, какъ е създаденъ свѣтътъ, или какво нѣщо е любовьта и т. н.? Кой може да опрѣдѣли, какво нѣщо е любовьта, когато тя е въ самия човѣкъ? Човѣкъ е самъ авторитетъ за любовьта. Той може да прави сравнения само между резултатитѣ на една и друга любовь, но за самата любовь не може да се произнася.

Азъ взимамъ любовьта като сила, която расте, развива се и се проявява у човѣка. Тя е подобна на плодъ, напримѣръ, на плода на ябълката, има резултати подобни на нея, като започнете отъ посаждането на ябълчното сѣме и свършите съ узрѣването му. Както писательтъ, философътъ, могатъ да се познаятъ по тѣхнитѣ произведения, така и любовьта се познава по своитѣ плодове. Художникътъ се познава по своитѣ картини. Разгледате ли картинитѣ му, вие познавате, какъвъ е той въ физическо, умствено и духовно отношение. По картинитѣ на художника се познава неговиятъ темпераментъ, неговиятъ характеръ, както и това, дали той е материалистъ или идеалистъ. Това се отнася не само до художника, но и до всѣки обикновенъ човѣкъ. Влѣзете ли въ стаята на нѣкой човѣкъ, отъ реда въ стаята му, отъ дрехитѣ, съ които се облича, вие ще познаете, какви мисли го занимаватъ. Между всички външни и вѫтрѣшни нѣща въ човѣка има пълно съотношение. Всѣка външна проява у човѣка има своя вѫтрѣшна причина. Нѣкой човѣкъ носи дрехи съ такъвъ цвѣтъ, че отдалечъ още обръща вниманието на хората, и за да се оправдае, казва: приятелитѣ ме накараха да си ушия такива дрехи. Да останѣше на мене, азъ никога не бихъ носилъ такъвъ цвѣтъ. Не, той се оправдава само. Въ сѫщность, той обича този цвѣтъ, но нѣма смѣлостьта самъ да си направи такива дрехи. Най-слабо изказаното мнѣние отъ страна на приятелитѣ му, да си ушие такива дрехи, веднага се приема отъ него.

Сега, азъ искамъ да ви наведа на мисъльта, че всѣка идея, всѣко чувство, всѣка постѫпка остава нѣкакъвъ отпечатъкъ у човѣка. Този отпечатъкъ не е нищо друго, освѣнъ резултатъ, плодъ. Запримѣръ, виждате, че нѣкой човѣкъ е красивъ, има красиви чърти на лицето си, като красиви плодове, и казвате: и азъ искамъ да бѫда красивъ. Обаче, красотата е плодъ, за изработването, или за узрѣването на който човѣкъ е работилъ съ години, съ вѣкове. Красотата е Божествена идея. Вие искате да бѫдете силни, но трѣбва да сте работили съ години и вѣкове, за да придобиете тази сила. Силата е Божествена идея. Красивия, силния човѣкъ всѣки го обича. Когато срещнете единъ красивъ човѣкъ, вие се зарадвате, носите го въ ума си и казвате: днесъ видѣхъ единъ красивъ човѣкъ; никога нѣма да забравя неговото лице. Срещнете единъ силенъ, или единъ добъръ човѣкъ, и него не можете да забравите. Добротата е Божествена идея. Красивиятъ, силниятъ, добриятъ човѣкъ е Божественъ човѣкъ, всѣки му се радва, всѣки иска да го види.

Питамъ: какъвъ трѣбва да бѫде идеалниятъ човѣкъ? Споредъ разбиранията на съврѣменнитѣ хора, идеалниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ, силенъ, добъръ и т. н. Казвамъ: идеаленъ човѣкъ е този, който изключва отъ себе си всѣкакво насилие, всѣкаква лъжа и всѣкакво зло. По този начинъ човѣкъ може да бѫде красивъ, силенъ и добъръ. И този човѣкъ само може да служи на Бога. Вие искате да служите на Бога, но затова се иска да бѫдете красиви, силни и добри. Това е желанието на Бога. Той иска всички Негови дѣца да бѫдатъ красиви, да приличатъ на Него. Когато Богъ срещне нѣкое отъ своитѣ дѣца нечисто, изцапано, Той му казва: ти трѣбва да бѫдешъ чистъ; ти трѣбва да бѫдешъ красивъ; ти трѣбва да бѫдешъ добъръ! Като му говори по този начинъ, въ него се заражда желание да се изчисти, да стане красивъ и добъръ, да прилича на Баща си, отъ Когото е излѣзълъ. Започне ли нѣкой да се оплаква на Бога за своето нещастие, Той му казва: ако искашъ да станешъ щастливъ, ти трѣбва да работишъ върху красотата. Тази красота ще хвърли отпечатъкъ не само върху лицето ти, но и върху цѣлото ти тѣло, външно и вѫтрѣшно. Нѣма по-желано нѣщо за човѣка отъ красотата. Тя придава на тѣлото пластичность, музика. Когато красивиятъ човѣкъ върви, движенията му сѫ музикални. Прѣдставете си единъ свѣтъ съ красиви, съ добри хора! Ако нѣкой ангелъ отъ небето дойде между такива хора, той ще се зарадва, ще остане доволенъ отъ тази музика и ще пожелае и втори пѫть да слѣзе на земята. Обаче, днесъ не е така. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ достигнали тази красота, и затова ангелитѣ не оставатъ за дълго врѣме между тѣхъ. Прѣдъ красотата и най-лошиятъ човѣкъ отстѫпва. Прѣдъ красотата и звѣрътъ колѣничи. Красотата е Божествена сила, прѣдъ която всѣки отстѫпва.

Въ една българска легенда още отъ турско врѣме се разправя за силата на красотата, за въздѣйствието, ѝ върху човѣка. Единъ турски дели-бей се отнасялъ много жестоко съ българитѣ, които наричалъ гяури, правилъ имъ голѣми пакости, подлагалъ ги на голѣми изтезания. Единъ день той вървѣлъ изъ улицитѣ, възседналъ на конь, и срещналъ красивата българка Мара. При вида на нейната красота, той веднага слѣзълъ отъ коня ѝ и казалъ: покланямъ се прѣдъ твоята красота! Каквото ми заповѣдашъ, ще направя. Тя му казала: едно нѣщо искамъ отъ тебе — да измѣнишъ отношенията си къмъ моитѣ братя и сестри българи. Сега си иди, втори пѫть ще те срещна, ще видя, какво си направилъ. Той се поклонилъ, качилъ се на коня си и продължилъ пѫтя си. Отъ този моментъ той коренно се измѣнилъ: прѣстаналъ да изтезава гяуритѣ, прѣстаналъ да имъ пакости и винаги носилъ торба съ хлѣбъ, че като срѣща гяури на пѫтя си, да имъ дава. Всички се чудили на промѣната, която станала съ дели-бея. Мнозина мислили, че той е станалъ християнинъ.

Питамъ: кой накара този дели-бей да слѣзе отъ коня си, да се поклони прѣдъ тази българка и да отстѫпи отъ злото? — Красотата. Велика, мощна сила е красотата, като външенъ изразъ на любовьта! Срещне ли човѣкъ любовьта въ живота си, той е срещналъ красивата дѣвица, която крие въ себе си сила, мощь. Отъ този моментъ човѣкъ отваря кѫщата си за всички. И тогава, той казва: срещнахъ Бога и разбрахъ смисъла на живота! Наистина, нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да срещне любовьта, да срещне Бога! Само любовьта е въ сила да произведе въ човѣка вѫтрѣшенъ прѣвратъ, да измѣни неговия животъ, да даде нова насока на душата му, да го направи истински човѣкъ.

Казвамъ: силно влияние е упражнила тази красива българка върху дели-бея. Въ нейното лице той е видѣлъ Бога. Ако всички българки имаха силата на красивата Мара, тѣ щѣха да бѫдатъ въ състояние да прѣобразятъ цѣла България. Казвате: кой знае, дали е било така? Легенда е това! Не, всички нѣща, които ви разправямъ, сѫ дѣйствителни случаи. Когато хората искатъ да запазятъ нѣкоя истина отъ изопачаване, тѣ я прѣдаватъ въ форма на разказъ, на романъ, на легенда и т. н. Обаче, нѣма романъ, нѣма разказъ, нѣма приказки, митове или легенди, въ които да се описватъ невѣрни факти. Всичко, което поетитѣ, романиститѣ и писателитѣ сѫ писали, е вѣрно. То е станало нѣкога, или пъкъ ще стане за въ бѫдеще. Човѣкъ не може да пише нѣщо, или да разправя нѣщо, което не е било или нѣма да бѫде. Нѣкой казва: било е то, но прѣди хиляди години. — Щомъ нѣщо е станало прѣди хиляди години, и сега може да стане. Всѣка мома може да има силата на Мара, но нѣматъ я всички. Ако момата нѣма силата на красивата Мара, и десеть бейове могатъ да минатъ покрай нея, но тѣ нѣма да слѣзатъ отъ конетѣ си, да ѝ се поклонятъ. Тѣ ще минатъ-заминатъ покрай нея, безъ да я забѣлѣжатъ. Ако днесъ мѫжъ погледне нѣкоя мома, или жена, веднага се запитватъ: защо гледа този човѣкъ? Не е въпросътъ въ това, че мѫжъ погледналъ нѣкоя жена, но важно е, може ли тази мома да прѣдизвика вѫтрѣшенъ прѣвратъ въ този мѫжъ? Може ли слѣдъ това той да каже, че въ лицето на еди-коя си мома видѣлъ Бога? Турцитѣ казватъ: благословение е за човѣка да гледа красивото!

И тъй, не е лошо да гледа човѣкъ, но той трѣбва да знае, какъ да гледа. Има два начина на гледане: човѣкъ може да гледа и да вижда недѫзитѣ на хората, а може да гледа и да вижда доброто у тѣхъ. Или, човѣкъ може да вижда у хората това, което Богъ е направилъ, а може да вижда това, което тѣ сѫ изопачили въ себе си. Слѣдователно, когато срещнете нѣкого, вие трѣбва да виждате въ него само онова, което Богъ е вложилъ. Това значи да гледа и да вижда човѣкъ. Този е смисълътъ на виждането. Ако сте се събрали тукъ да виждате въ мене това, което Богъ е вложилъ, вие ще имате Божието благословение; ако гледамъ на васъ, съ цѣль да видя това, което Богъ е вложилъ, ще имамъ Божието благословение. Тъй щото, докато не намѣрите Божественото въ човѣка, не бързайте да правите връзка съ него. Връзката, приятелството съ хората трѣбва да почива на Божественото у тѣхъ. Ако не намѣрите Божественото въ човѣка, никакви отношения, никакво приятелство не може да сѫществува. Вънъ отъ Божественото всѣкакви отношения, всѣкакво приятелство е нетрайно. Божественото ще намѣрите въ истински красивия, добрия и разумния човѣкъ. Затова, именно, всѣки търси красотата, добротата, разумностьта. Красотата е копнежъ на човѣшката душа. Дали въ себе си, или въ другитѣ хора ще намѣрите красотата, това е безразлично — човѣкъ навсѣкѫдѣ я търси. Ще дойде врѣме, когато всички хора ще бѫдатъ красиви. Влѣзете ли въ свѣта на съвършенитѣ сѫщества, ще видите, че всички сѫ красиви. Външно всички си мязатъ, но вѫтрѣшно се различаватъ. Попаднете ли въ този свѣтъ на красота, между ангели и възвишени сѫщества, вие ще се унесете, ще се забравите, все за тѣхъ ще мислите. И наистина, който веднъжъ само е видѣлъ красивото, великото, той никога не го е забравилъ Когато човѣкъ срещне красотата, той постоянно мисли за нея и се чуди, отдѣ се е взела тя, какъ се е придобила. Не е важно, отдѣ е дошла красотата, важно е, какво тя може да направи отъ човѣка.

Казвамъ: вие трѣбва да опрѣдѣлите отношенията си къмъ Бога, да бѫдатъ тѣ правилни, естествени. Казвате за нѣкого: този човѣкъ е още зеленъ. Питамъ: какво означава зеленината? — Растене, процесъ на развитие. Като погледна жабата, азъ виждамъ и въ нея усилието на Божествения Духъ, да я подигне. Въ нея едва се забѣлѣзватъ нѣкои чърти на по-високъ животъ; обаче, тя ще мине редъ форми на развитие, докато единъ день достигне и най-съвършената форма. Въ всички сѫщества има зародиши на по-високи форми. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Човѣкъ не е послѣдната форма на живота. Който добрѣ познава законитѣ, въ лицето на всѣки човѣкъ ще види зародиши отъ чърти на обикновени, талантливи и гениални хора, както и такива на светии и ангели, които нѣкога ще се развиятъ. Който не разбира законитѣ на развитието, като погледне нѣкой човѣкъ, той ще каже: този си свива устата, онзи пъкъ седи съ отворена уста. Какво означава стиснатата уста, и какво — отворената, и той не знае. Когато човѣкъ стисне, затвори устата си, той контролира своитѣ чувства. Съ това той иска да каже: навсѣкѫдѣ можете да ме бутате, само сърцето ми не бутайте. Когато човѣкъ отваря устата си, това показва, че той иска да възприеме нѣщо. Устата е антена на чувствения свѣтъ. Ето защо, човѣкъ трѣбва да знае тѣзи нѣща и да не се подава на модата. Мнозина се рѫководятъ отъ извѣстни правила на модата, какъ да държатъ устата си. Устата е антена, която не трѣбва да се подава на мода. Устнитѣ трѣбва леко да се допиратъ. Нищо изкуствено не трѣбва да се внася въ държането на устата.

Това, което говоря за устата, се отнася и за очитѣ. Ѫгълътъ на зрѣнието трѣбва да бѫде естественъ, а не по правила на модата. Дръжте очитѣ си толкова отворени, че да възприемате само нужната свѣтлина — ни повече, ни по-малко. Гледате ли по нѣкакви външни правила, вие ще изкривите очитѣ си. Изкривите ли очитѣ си, ще изопачите и душата си. Слѣдователно, не гледайте хората нито подъ ѫгълъ, нито отдѣсно или отлѣво, нито на кръстъ. Гледате ли на кръстъ, вие сами ще се разпънете. Гледайте човѣка подъ такъвъ ѫгълъ, че да виждате неговата красота. Гледайте го и си кажете: великъ е Господъ, който е създалъ този човѣкъ! Той е започналъ да го вае, да работи върху него, вложилъ е хубави нѣща, които единъ день ще се развиятъ. Така трѣбва да гледате на хората. Нѣкой погледне своя братъ и казва: този човѣкъ не го бива, нѣма хубави чърти. Казвамъ: не бързайте толкова! Вие виждате една недовършена картина и се произнасяте вече. Богъ е започналъ тази картина и единъ день ще я завърши. Щомъ я видите завършена, тогава само имате право да се произнасяте. Сега сѫ нахвърляни сѣнкитѣ само, но като видите тази картина завършена, тогава ще разберете, какво е било вложено въ нея. Изкуство е човѣкъ да вижда въ лицето на своитѣ братя или сестри онова, което Богъ първоначално още е вложилъ въ тѣхъ и което за въ бѫдеще ще се развие. Докато не придобие това изкуство, човѣкъ и себе си не може да оцѣни. Затова, именно, не казвайте, че нищо не струвате. Знайте, че всички сте недовършени картини. Когато нѣкой се разгнѣви, или кипне много, казвамъ: огъньтъ ви е буенъ. Извадете малко дърва отъ него, да се намали силата му. Като намалите огъня, и кипенето на водата ще утихне.

И тъй, иска ли човѣкъ да се справи съ труднитѣ условия на живота, той трѣбва да си създаде особена философия, да знае, какъ да гледа на нѣщата. Намѣрите ли се при неблагоприятни условия на живота, и тамъ търсете рѫката на Бога. Навсѣкѫдѣ търсете и виждайте Бога! Когато направите една погрѣшка, тя не е само ваша. Едноврѣменно съ вашата отговорность, седи и отговорностьта на прѣдишнитѣ поколѣния. На васъ прѣдстои да изправяте, както своитѣ погрѣшки, така и тия на миналитѣ поколѣния, на вашитѣ дѣди и прадѣди. Понѣкога грѣшкитѣ ставатъ причина човѣкъ да се прослави. Ще видите нѣкое малко дѣте цѣлъ день играе на войници, на войни. То ходи съ пушка изъ двора, марширува. Единъ день това малко дѣте става генералъ, отива на война, избива стотици хора и се връща побѣдоносно, награденъ съ кръстъ за храбрость. И наистина, прославилъ се е този човѣкъ. Съ какво се е прославилъ? — Съ убийства. Въ друго сѫществуване този генералъ съзналъ погрѣшката си, разбралъ, какви прѣстѫпления е вършилъ и започва да живѣе чистъ животъ, става светия. По-напрѣдъ е ходилъ съ мечъ, прѣпасанъ на кръста, а сега, взелъ тояга въ рѫка и тръгналъ отъ село въ село, отъ градъ въ градъ да проповѣдва и да изправя погрѣшката си. Той казва: братя, азъ съмъ този, който едно врѣме съ мечъ въ рѫка рѣжехъ главитѣ на хората, но слѣдъ голѣми страдания, слѣдъ голѣми гонения и прѣслѣдвания отъ тѣхна страна, азъ съзнахъ грѣшката си и днесъ рѣшихъ да помагамъ на хората, да служа на Бога, и по този начинъ да изправя погрѣшката си.

Казвате: докога светията ще проповѣдва на хората? — Докато намѣри всички ония, на които е причинилъ зло, или направилъ нѣкаква пакость и поправи погрѣшкитѣ си. Щомъ изкупи грѣховетѣ си, щомъ изправи погрѣшкитѣ си, той става красивъ. Кое е по-хубаво за човѣка: да снима глави, или да поставя глави; да руши хубавитѣ мисли на хората, или да ги възстановява; да руши благороднитѣ чувства на хората, или да ги поощрява? Не е достатъчно само човѣкъ да мисли, кое е по-хубаво, но той трѣбва да върши всичко, което е хубаво и красиво. Красивото, възвишеното трѣбва да бѫде насѫщниятъ хлѣбъ за човѣка! Днесъ всѣки човѣкъ трѣбва да вземе тоягата си въ рѫка и да тръгне да проповѣдва, докато възстанови първоначалния редъ на нѣщата, т. е. докато възстанови всичко, което той нѣкога е разрушилъ. Който иска и днесъ да си служи съ меча, свободенъ е, нищо нѣма да му се каже. Щомъ иска да отиде на бойното поле, нека отиде. Единъ день, когато съзнае грѣшката си и пита, какво да прави, тогава ще му кажа: сега, вземи тоягата си и тръгни да проповѣдвашъ, да научишъ хората, какъ да живѣятъ.

Тъй щото, въ единъ животъ човѣкъ ще бѫде генералъ, съ мечъ въ рѫка, ще сѣче и ще коли; въ другъ животъ той ще бѫде светия, съ тояга въ рѫка, ще ходи да учи хората, какъ да живѣятъ по Бога. И едното е на мѣстото си, и другото е на мѣстото си. Докато човѣкъ не бѫде генералъ и не получи кръстъ за храбрость, той не може да бѫде светия. Като генералъ, той си е създалъ работа за светия. Може ли светията да изправи погрѣшкитѣ си, които, като генералъ е направилъ, той има вече Божието благословение. Цѣлото небе ще говори за този човѣкъ, че наистина е герой, защо знае да грѣши, но знае и да изправя погрѣшкитѣ си. Ако човѣкъ може само да грѣши, а не може да изправя погрѣшкитѣ си, небето не се интересува отъ него и казва: този е единъ забравенъ човѣкъ отъ всички, понеже не може да изправя погрѣшкитѣ си. Всички ще го съжаляватъ, безъ да му помогнатъ. Защо? Всѣки самъ трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си.

И Христосъ е казалъ: „Когато единъ грѣшникъ рѣши да заживѣе чистъ животъ, голѣма радость настава между ангелитѣ на небето.“ Когато светията вземе тоягата си и тръгне по свѣта да проповѣдва, цѣлото небе се радва, че той е рѣшилъ да изправи погрѣшкитѣ си и да забрави миналото си. Миналото е сѣнка на живота. Както човѣкъ е станалъ причина за внасянето на грѣха въ свѣта, така той трѣбва да работи за неговото прѣмахване. Това не значи, че всѣки човѣкъ трѣбва да се заеме съ великата идея да спаси свѣта. Достатъчно е човѣкъ да изправи една своя погрѣшка, за да се нарече великъ. Който може да изправи една своя погрѣшка, той минава за великъ човѣкъ въ небето; не може ли да изправи една своя погрѣшка, той е обикновенъ човѣкъ и, като такъвъ, е осѫденъ на страдания. Кои хора страдатъ? Само обикновенитѣ хора страдатъ. Великитѣ хора не страдатъ. Какво по-голѣмо страдание за човѣка отъ това, да минава между хората и никой да не му обръща внимание? Всички минаватъ-заминаватъ покрай него, но не го виждатъ. Той нѣма нито единъ приятель, нито единъ близъкъ човѣкъ, нито едно близко животно. Човѣкъ разбира отъ какво значение е вниманието и на животното, само когато остане самъ, безъ близки, безъ приятели. Тогава може да дойде при него едно малко кученце, напримѣръ, да му близне рѫката и да завърти опашката си около него. Съ това то иска да каже: ти си добъръ човѣкъ, кажи ми нѣщо. Тъй щото, дойде ли нѣкой при васъ, кажете му нѣщо добро! Отхвърлите ли човѣка, на когото можете да кажете нѣщо добро, и васъ ще отхвърлятъ. Казано е въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри.“ Съврѣменнитѣ религиозни хора казватъ: всички сме излѣзли отъ Бога, всички сме чада Божии. Обаче, дойде ли нѣкой тѣхенъ братъ помежду имъ, тѣ не постѫпватъ съ него, както Богъ изисква. Постѫпвайте съ хората, както вие искате да постѫпватъ съ васъ. Както постѫпвате съ хората, така ще постѫпватъ и съ васъ.

За изяснение на тази идея, ще ви приведа слѣдния примѣръ. Единъ селянинъ отъ горно-орѣховскитѣ села отишълъ на Горна Орѣховица, да си купи билетъ и да дочака единъ отъ треноветѣ, съ който щѣлъ да пѫтува до една близка гара. Обаче, като дошълъ до гишето, дѣто се продавали билетитѣ, видѣлъ, че не му достигали само 0'30 лв. за билетъ. Той се поогледалъ наоколо и видѣлъ единъ солиденъ господинъ, адвокатъ въ Горна Орѣховица, и поискалъ отъ него 0'30 лв. Адвокатътъ отказалъ да му даде, подъ прѣдлогъ, че нѣмалъ пари въ себе си. Тогава селянинътъ взелъ тояжката си въ рѫка, турилъ торбата си на рамо и пѣшъ се запѫтилъ за селото, дѣто искалъ да отиде. Слѣдъ нѣколко години този адвокатъ билъ въ Англия, и единъ день трѣбвало да отиде съ трена до една близка станция. Отишълъ на гарата да си купи билетъ, но какво било очудването му, когато видѣлъ, че не му стигали само 0'30 лв. за билета. Обърналъ се тукъ-тамъ да поиска 0'30 лв., но не се рѣшилъ и се принудилъ да тръгне пѣшъ. Като изпадналъ въ това положение, той веднага си спомнилъ за селянина на горно-орѣховската гара, на когото той не пожелалъ да услужи съ 0‘30 лв. Тогава той си казалъ: каквото правишъ, ще ти се върне.

Тази е истинската философия на живота. И затова казвамъ: искате ли да имате Божието благословение, правете това, което Богъ изисква отъ васъ. Този е пѫтьтъ, по който можете да постигнете своето щастие. Вършите ли волята Божия, вие ще осѣете своя пѫть съ скѫпоцѣнни камъни. Тогава хората ще дойдатъ да ви помагатъ. Само по този начинъ вие ще бѫдете радостни, и каквато работа започнете, ще я свършите съ успѣхъ. Този е единъ вѫтрѣшенъ ключъ на живота. Тъй щото, иска ли нѣкой човѣкъ нѣщо отъ васъ, спрете се, помислете, какъ да постѫпите, и тогава дѣйствувайте.

Прѣди години бѣхъ въ Америка, дѣто имахъ една особена опитность. Вървя по една улица, срѣщамъ единъ господинъ, бѣдно облѣченъ. Той ме спира и започва да разправя своята история: азъ съмъ сѣмеенъ човѣкъ, имамъ дѣца и жена, която отъ дълго врѣме е болна. Служба нѣмамъ, никакви срѣдства нѣмамъ, въ голѣма мизерия съмъ. Ако обичате, помогнете ми. Азъ го погледнахъ, влѣзохъ въ положението му и му дадохъ една помощь, съ която да си услужи. Дали говори истината, или не, това не провѣрихъ. Азъ приехъ факта, както ми го прѣдаде. Той взе паритѣ, които му дадохъ, и отиде въ една кръчма да пие. Слѣдъ четири часа пакъ го срѣщамъ, но той не ме позна, и за почна отново да разправя сѫщата история. Тогава азъ му казахъ: слушай, това, което правишъ, не е хубаво. Азъ мога и сега да ти помогна, но ти си служишъ съ лъжата, която нѣма да те изведе на добъръ пѫть. Съ тази лъжа и жена ти все болна ще бѫде, и дѣцата ти гладни ще ходятъ. Ела съ менъ, да отидемъ въ нѣкоя гостилница. Завеждамъ го въ една гостилница, зарѫчвамъ му ядене, да се нахрани, купувамъ хлѣбъ за жена му и казвамъ: като се нахранишъ добрѣ, вземи този хлѣбъ за жена си и дѣцата си, дай имъ да се нахранятъ. Гледай, обаче, да не го продадешъ нѣкѫдѣ и не прѣувеличавай страданията си.

Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ прѣувеличение на нѣщата. Тѣ прѣувеличаватъ своитѣ мѫчнотии, своитѣ нещастия, искатъ да минатъ за мѫченици. Нѣкой казва: нещастенъ човѣкъ съмъ! Нѣма човѣкъ съ по-голѣми страдания отъ моитѣ. — Не прѣувеличавай нещастията си. Ти играешъ роля на нѣкой отъ нещастницитѣ въ свѣта, но не си най-голѣмъ нещастникъ. — Бѣлъ день не съмъ видѣлъ! — Не, хиляди бѣли дни си видѣлъ. — Никой не ме обича. — И това не е вѣрно. — Майка ти толкова врѣме въ люлка те е люляла, пѣсни ти е пѣла, цѣлувки ти е давала! Колко хора още сѫ те цѣлували! И днесъ има хора, които те обичатъ. Ако никой не те обичаше, ти не би могълъ да живѣешъ на земята. И ние сме се събрали тукъ, защото Богъ ни обича. Слънцето изгрѣва, защото Богъ ни обича; звѣздитѣ изгрѣватъ, защото Богъ ни обича. За онзи, който разбира нѣщата, това е така; за онзи, който не разбира, това не е така, той не вѣрва въ думитѣ ми. Който не вѣрва, той трѣбва да прави опити, докато се свърже съ възвишенитѣ сѫщества. Когато човѣкъ се свърже съ тия сѫщества, невидимиятъ свѣтъ ще се разкрие прѣдъ него, и той ще провѣри всичко, което иначе не може да провѣри. Невидимиятъ свѣтъ е прѣдъ васъ, но се изискватъ органи, посрѣдствомъ които ще влѣзете въ връзка съ него. Запримѣръ, за да се реализира една идея на земята, прѣди всичко човѣкъ трѣбва да има органи, които да я възприематъ; слѣдъ това тя трѣбва да намѣри благоприятна почва, въ която да се насади; най-послѣ трѣбва да се намѣри човѣкъ, който да я изгледа, да се развие, да даде плодове. Тогава само можемъ да кажемъ, че тази идея е реализирана. Може ли човѣкъ да вижда, ако нѣма очи? Може ли човѣкъ да чува, ако нѣма уши? Може ли човѣкъ да начъртае една линия, ако нѣма рѫцѣ? Значи, органи се изискватъ, за да може невидимиятъ свѣтъ да се прояви въ едно, или въ друго отношение.

Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да стане органъ, удъ на Божественото тѣло, а не робъ на външнитѣ условия. Човѣкъ трѣбва да бѫде гражданинъ на Царството Божие, носитель на Божественитѣ идеи. Не е достатъчно само да говоримъ за Бога, за Божествени работи, но трѣбва да дадемъ нѣщо отъ себе си, да направимъ нѣщо сѫществено. Запримѣръ, нѣкой казва за приятеля си, че е добъръ, разуменъ, красивъ човѣкъ, но нищо не прави за него. Другъ пъкъ нищо не говори за качествата на приятеля си, но намѣри ли се приятельтъ му въ нужда, той веднага се притича на помощь. Ако човѣкъ само говори, безъ да изпълнява, той ще мяза на онзи богатъ американецъ, който на думи само говорилъ за Бога, но нищо не правилъ за Него. Единъ день той заболѣлъ сериозно и повикалъ тѣхния пастиръ да се помоли за оздравяването му. Пастирътъ му отговорилъ: какъ да се моля за тебъ, когато не си направилъ нито едно добро? — Ако не се помолишъ за менъ, азъ ще замина за онзи свѣтъ. — Нищо отъ това, можешъ да заминешъ, но азъ не мога да се моля за човѣкъ, който прѣзъ цѣлия си животъ е хулилъ църквата и нищо не е направилъ за Бога. — Тогава, какво да. правя? — Раздай имането си на бѣднитѣ и обѣщай, че ще служишъ на Бога! — Ти се помоли първо на Бога, а слѣдъ това и азъ ще изпълня обѣщанието си. — Не, докато не направишъ контрактъ, докато не подпишешъ, че ще изпълнишъ обѣщанието си, азъ нѣма да се помоля на Бога. Азъ не вѣрвамъ само на думи.

И тъй, искате ли молитвата ви да бѫде приета отъ Бога, прѣди всичко трѣбва да сложите жертвата си прѣдъ нозѣтѣ Му. Не сте ли готови да пожертвувате всичко за Божия Духъ, Който постоянно ви рѫководи, нищо не можете да направите. Тъй щото, каквото човѣкъ направи за Бога, то трѣбва да е направено по свобода на неговия духъ. Богъ не изисква нищо на сила. Той не иска отъ васъ голѣми работи, напримѣръ, да спасите свѣта. Спасението на свѣта е Божия работа, а на васъ прѣдстои работа, която само вие можете да свършите. Тази специфична работа опрѣдѣля вашето бѫдеще. На всѣки човѣкъ е дадена специфична работа, която той самъ трѣбва да свърши. Каква е тази работа? — Да бѫде носитель на Божественото. Въ който моментъ се заеме за тази работа, всички противорѣчия отъ ума и сърцето му ще изчезнатъ. Богъ ще прѣмахне противорѣчията отъ живота на всѣки, който доброволно е приелъ да Му служи. Голѣмото, великото може да лѣкува; малкото не може да лѣкува. Въ много вода човѣкъ може да опере ризата си до съвършенство; въ малко вода той не може да я опере, както трѣбва. Човѣшката душа може да се очисти само въ Божията Любовь. Отъ дългия пѫть на своето развитие, въ ума, въ сърцето и въ душата на човѣка се е събрала много каль, която само Любовьта е въ сила да изчисти. Като погледне на тази каль, той се чуди, какво да направи, да се освободи отъ нея. Единственото спасение за него е да влѣзе въ водата на Божествения изворъ и тамъ да се изчисти. Влѣзе ли веднъжъ въ тази вода, той трѣбва да спазва всички правила на прането, на чистенето. Разнитѣ народи иматъ различни методи за пране: нѣкѫдѣ,

особено въ странство, ператъ съ бухалки, съ машини, или съ разни химически препарати; българитѣ пъкъ ператъ, търкатъ дрехитѣ, повече съ рѫцѣ, По който начинъ да ператъ хората, дрехитѣ скоро се кѫсатъ. Дрехитѣ трѣбва да се ператъ леко, внимателно, за да траятъ поне десетина години. Добро е желанието на хората да ператъ дрехитѣ си, да бѫдатъ чисти, обаче, методитѣ имъ не сѫ хубави. Нѣкой казва на другаря си: тъй ще те опера, да светнешъ. — Пери ме, но гледай да не ме изтъркашъ, или да не ме скѫсашъ. Въ желанието си да се изправятъ, съврѣменнитѣ хора се ожулватъ единъ другъ, кѫсатъ дрехитѣ си.

Питамъ: какъ трѣбва хората да се корегиратъ? Прѣдставете си, че искате да корегирате единъ вашъ братъ. Какъ ще постѫпите? Ако азъ съмъ художникъ, но искамъ да корегирамъ единъ мой братъ, сѫщо художникъ, съ високо мнѣние за себе си, ето какво бихъ направилъ. Ще нарисувамъ една картина съ доста погрѣшки: носътъ изкривенъ, вѣждитѣ неправилни, устата турена на криво и т. н. Тогава ще се обърна къмъ своя братъ художникъ и ще му кажа: братко, моля ти се, ела да ми помогнешъ да изправимъ картината, която нарисувахъ. Гледамъ, има доста дефекти въ нея, помогни ми да ги изправя. Взимамъ четката, и той взима своята и започваме двамата да корегираме. Той рече да поправи носа, не може. Взимамъ азъ четката, помѫча се малко, изправя носа. Рече да изправи устата, да я тури на мѣсто, пакъ не може. Азъ се опитамъ, поставя я, дѣто трѣбва. Работимъ заедно, но нищо не му казвамъ. Щомъ се натъкне на нѣщо, което не може да поправи, той самъ вижда своитѣ слаби мѣста и се корегира, безъ да му кажа дума. Ако азъ му правя бѣлѣжки, той ще се обиди, понеже е крайно честолюбивъ човѣкъ. Тъй щото, искате ли да корегирате нѣкой човѣкъ, не му посочвайте грѣшкитѣ изведнъжъ, но започнете да работите заедно съ него. Като го оставите да се прояви, той ще види, дѣ грѣши и самъ ще се изправи.

Казвамъ: когато Духътъ дойде у човѣка, Той не го измѣня изведнъжъ, но постепенно. Затова, именно, когато грѣшниятъ стане праведенъ, той ще остане по характеръ сѫщъ, какъвто е билъ като грѣшникъ, само че ще прави усилия да се въздържа. Запримѣръ, ако като грѣшникъ е билъ нервенъ, и като праведенъ ще бѫде такъвъ, но ще се въздържа. Ако като грѣшникъ е обичалъ да полъгва, да злослови по адресъ на хората, и като праведенъ ще бѫде такъвъ, но ще се въздържа въ проявитѣ си. Значи, грѣшникътъ се чувствува свободенъ въ правене зло, а праведниятъ съзнателно се въздържа отъ него. Грѣшниятъ е свободенъ въ злото, а праведниятъ е свободенъ въ доброто. Тази е разликата между грѣшния и праведния човѣкъ. Въздържание се изисква отъ съврѣменнитѣ хора. Не е достатъчно човѣкъ да каже за себе си, че е лошъ, но той трѣбва да се въздържа отъ лоши мисли, желания и постѫпки. Ще се въздържате, както и Богъ се въздържа. Съ хиляди години Той седи, чака, въздържа гнѣва си срѣщу хората, докато тѣ се обърнатъ къмъ Него и пожелаятъ да ги научи, какъ да живѣятъ. Богъ ги поучава, съвѣтва ги, но тѣ не Го слушатъ. Той търпи всичко това и казва: ще дойде день, когато тия хора ще се изправятъ. Какъ ще се изправятъ? Тѣ ще слизатъ на земята, ще се качватъ на небето, докато единъ день окончателно рѣшатъ да заживѣятъ за Бога и приложатъ Неговото учение. Това може да стане и слѣдъ осемь хиляди години, а може да стане и сега — отъ човѣка зависи. Дали по-рано, или по-късно ще стане това нѣщо, зависи отъ усилието, което човѣкъ прави, както и отъ резултатитѣ на това усилие. Казвате: кой ще чака цѣли осемь хиляди години? Наистина, дълъгъ периодъ е осемь хиляди години, но и дължината е относителна величина. Когато става въпросъ за лошото, човѣкъ иска часъ по-скоро врѣмето да се съкрати. Става ли въпросъ за доброто, той иска врѣмето да се продължи. Обаче, дойде ли до страданието, не желайте врѣмето да се съкрати. Защо? — Защото на всѣко страдание отговаря радость. Слѣдователно, колкото врѣме е траяло страданието, толкова врѣме ще трае и радостьта. Щомъ страданието се продължи по-дълго врѣме, и радостьта ще трае сѫщото врѣме. Законътъ е такъвъ.

Сега, тия нѣща сѫ второстепенни. Сѫщественото за всички хора е да бѫдатъ носители на Божественото. Само тогава тѣ могатъ да бѫдатъ силни, разумни и добри. Бѫде ли човѣкъ силенъ, разуменъ и добъръ, той ще бѫде въ състояние да постигне копнежитѣ на своята душа. Щомъ има тия условия въ себе си, той нѣма да се моли на този — на онзи да му помагатъ, но хората сами ще му се притичатъ на помощь. Бѫдете всички носители на Божественото, а за останалитѣ работи не мислете. Не мислете, какъ да прѣдадете любовьта си на хората, или какъ да имъ правите добро. Отъ васъ се изисква да вършите добро, да обичате хората, и нищо повече. Не е лесно да покаже човѣкъ любовьта си къмъ хората. Не е лесно той да направи едно добро, безъ да внесе съблазънь у нѣкого. За всичко това не се грижете. Имайте прѣдъ видъ, че всѣки день трѣбва да изпълнявате волята Божия, безъ да отлагате.

И тъй, нека остане въ ума ви идеята, че докато сте органъ на Божественото тѣло, вие сте на мѣстото си. Вашата рѫка е създадена за тѣлото ви. Въ такъвъ случай, първо тя трѣбва да изпълни прѣдназначението си къмъ своето тѣло, а послѣ и къмъ другитѣ хора. Умътъ, сърцето и волята ви сѫ създадени първо за служене на вашия духъ, на вашата душа, на Бога. Служите ли първо на Бога, вие ще можете да служите и на другитѣ хора. Който служи добрѣ на себе си, той ще служи добрѣ и на Бога. Щомъ служи добрѣ на Бога, ще служи добрѣ и на ближнитѣ си. Този е единъ отъ великитѣ закони на Битието. Не вървите ли въ този пѫть, ще имате редъ разочарования, докато единъ день ще заминете за онзи свѣтъ и ще кажете: нищо не разбрахъ отъ живота. Нищо не можахъ да направя.

Съврѣменнитѣ религиозни хора казватъ: ние трѣбва да се обичаме, да живѣемъ братски! Да се обичатъ хората, да живѣятъ братски, това е резултатъ на служене на Бога, Ако рѫката на човѣка служи на неговото тѣло тя ще служи и на другитѣ хора. Ако умътъ и сърцето на човѣка служатъ на самия него, тѣ ще служатъ и на Бога, а оттамъ и на хората. Не се ли подчиняватъ на самия човѣкъ тѣ нѣма да се подчиняватъ и на Бога. Ако умътъ и сърцето на човѣка не сѫ въ съгласие съ Божиитѣ мисли и чувства, той ще се намѣри въ голѣмо противорѣчие съ себе си. Противорѣчията у човѣка се дължатъ на лошитѣ мисли и чувства, които той храни въ себе си. Какъ може да се освободи отъ тия противорѣчия? Единъ познатъ ми разправяше слѣдната своя опитность. Той срещналъ единъ свой приятель, който му казалъ: азъ ще се самоубия, не искамъ повече да живѣя, не намирамъ смисълъ въ живота. Той му ударилъ двѣ силни плѣсници. — Защо ме биешъ? — Защото искашъ да се самоубиешъ. Тогава приятельтъ му казалъ: отъ този моментъ вече нѣма да мисля за самоубийство. Съ двѣтѣ плѣсници ти ми даде единъ добъръ урокъ, който ме съвзе. Азъ се окопитихъ, разбрахъ, че има защо да се живѣе.

Казвамъ: по сѫщия начинъ и съврѣменнитѣ хора отиватъ при Бога и казватъ, че искатъ да се самоубиятъ. Богъ ще имъ удари по двѣ плѣсници, и тѣ ще се окопитятъ. Двѣтѣ плѣсници не сѫ нищо друго, освѣнъ сѫдбата, или споредъ индуситѣ, кармата. Богъ има много рѫцѣ, чрѣзъ които удря плѣсници на хората, за да отрезнѣятъ. Богъ не извинява погрѣшкитѣ на хората. Всѣка погрѣшка носи своитѣ послѣдствия. На сѫщото основание Богъ възнаграждава човѣка и за най-малкото добро, което той прави. Той вижда микроскопическото добро и го възнаграждава, но и микроскопическото зло не забравя. Обаче, разликата отъ послѣдствията при правене на зло и на добро е слѣдната: всѣко зло носи послѣдствията си за четири поколѣния, а всѣко добро носи възнагражденията си за хиляда поколѣния. Слѣдователно, съ злото се ликвидира въ четири поколѣния, а доброто се възнаграждава до хиляда поколѣния. Тъй щото, и добро да правишъ, и зло да правишъ, знай, че Богъ те дебне. Той може да те хване и прѣзъ най-малката дупчица. Хване ли те веднъжъ, ти ще носишъ послѣдствията. Нито злото, нито доброто се укрива. Въ това седи красотата на живота. Има едно око въ свѣта, което всичко вижда и отъ което никой не може да се скрие. Никой не може да се избави отъ окото на живота, което поставя всичко въ равновѣсие. Тази е една велика истина въ живота. Ако хората знаеха, че има контролъ върху тѣхъ, отъ който не могатъ да се избавятъ, тѣ лесно щѣха да се изправятъ. Тѣ не вѣрватъ, че Божието око слѣди всичко.

Сега, цѣлиятъ невидимъ свѣтъ слѣди и казва на хората да бѫдатъ добри, разумни и справедливи. Ако издържатъ на тия условия, тѣ ще получатъ по едно възнаграждение. Казвате: вѣрно ли е това? На много нѣща може да не вѣрвате, но дойде ли до Божиитѣ думи, тамъ всѣкакво съмнѣние трѣбва да се изключи. Единственото сѫщество въ свѣта, което постоянно ни държи въ ума си и мисли нашето добро, това е Богъ. Въ Бога противорѣчия нѣма. Никой не може да си прѣдстави онова, което Богъ е приготвилъ за тѣзи, които Го любятъ. Дойдемъ ли до Бога, отъ всички се изисква непрѣодолима любовь къмъ Него. Всички изкушения трѣбва да се стопятъ въ тази любовь. Всѣки трѣбва да си каже: има Единъ, Който мисли за менъ и ми помага. Къмъ този Единъ всички отправятъ погледа си. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да отправи ума и сърцето си нагорѣ, къмъ Бога!

Прѣди нѣколко деня дойде при менъ една сестра и ме запита: кажете ми, какво да правя? Доста съмъ затруднена. Казвамъ: не се безпокой, всичко ще се нареди; работитѣ ще се оправятъ. Тя си отиде, замисли се малко и си каза: какъ ли ще се оправятъ работитѣ ми? Съ това азъ искамъ да ѝ кажа: ако си добра, разумна и силна, работитѣ ти ще се оправятъ. Добротата е изразъ на любовьта. Който има любовь въ себе си, работитѣ му ще се оправятъ. Човѣкъ все трѣбва да има нѣщо въ себе си, отъ което да даде и на другитѣ. Срѣща ме единъ господинъ и ме запитва: какво е твоето вѣрую? Азъ веднага изваждамъ отъ джоба си една хубава круша, подавамъ му я и казвамъ: заповѣдайте, опитайте тази круша! Той взима крушата и започва да яде. Питамъ го: харесвате ли тази круша! — Много е вкусна и ароматна. Казвамъ: засега е важно да опитаме благата, които природата ни е дала. Чрѣзъ тази круша между насъ се създаде връзка, и ние започнахме да се разговаряме. Слѣдъ това той пакъ ме запита: какво можете да ми кажете за Господа? Азъ мълча, нищо не му отговарямъ, но слѣдъ малко го запитвамъ: бихте ли желали и утрѣ да ви дамъ такава круша? — Съ удоволствие бихъ изялъ още една. — Както виждате, добъръ готвачъ е природата. Тя е сготвила такива нѣща, каквито и най-опитниятъ готвачъ не може да сготви. Щомъ е така, утрѣ пакъ ще се срещнемъ при този готвачъ и ще си хапнемъ отъ това, което той е приготвилъ за деня. Като ядемъ, ще се разговаряме по въпроси, които ни интересуватъ.

И тъй, работитѣ на хората могатъ да се оправятъ напълно, а могатъ да се оправятъ отчасти само. Щомъ се оправятъ работитѣ на хората, тѣ ще бѫдатъ и добри, и разумни, и силни. Какъ могатъ да се оправятъ работитѣ имъ? Като се молятъ единъ за другъ, като си помагатъ и като си желаятъ доброто. Ако хората живѣятъ по този начинъ, тѣ ще бѫдатъ въ сила да подобрятъ свѣта. Какво виждаме днесъ? Нѣкой казва: азъ се молихъ за еди-кого си, но той нищо не е придобилъ отъ моята молитва. Защо не е могълъ да придобие нѣщо? Има причини за това. Запримѣръ, дойде нѣкой боленъ при менъ, разговарямъ се съ него и му казвамъ: ти ще оздравѣешъ. Той отива дома си и слѣдъ нѣколко години го срѣщамъ пакъ боленъ, не се излѣкувалъ. Дохожда другъ боленъ при менъ, азъ обърна гърбъ къмъ него и нищо не му казвамъ. Той се връща дома си, стреска се отъ положението си, започва да се моли на Бога и въ скоро врѣме оздравява. Казвате: защо първиятъ боленъ, на когото казахте, че ще оздравѣе, не оздравѣ, а вториятъ, на когото дадохте гърбъ, оздравѣ? Казвамъ: когато първиятъ боленъ дойде при менъ азъ свършихъ своята работа; помолихъ се за него, дадохъ му начинъ за лѣкуване, но той не свърши своята работа, не се лѣкуваше. Той каза: така не се оправятъ работитѣ. Вториятъ боленъ се стресна отъ положението, въ което се намираше, започна да се моли на Бога, и по този начинъ изправи погрѣшкитѣ си. Първиятъ боленъ не лѣгаше и не ставаше на врѣме, не ядеше на врѣме, биеше жена си и дѣцата си, говореше лошо за хората. Докато човѣкъ не изправи живота си, той не може да подобри и здравето си. Тъй щото, когато обърна гърба си къмъ нѣкого, съ това искамъ да кажа, че тази работа не е моя, тя е Божия работа. Тогава Богъ казва: щомъ тази работа не е твоя, азъ ще се заема да я поправя. Когато Богъ каже, че работитѣ на човѣка ще се оправятъ, този човѣкъ трѣбва да се заеме, да свърши поне часть отъ своята работа. Богъ съдѣйствува на хората, но и тѣ трѣбва да работятъ заедно съ Него, да взематъ дѣлъ въ Неговата работа. Вземе ли човѣкъ участие въ Божията работа, той се свързва съ Бога, става Неговъ съучастникъ. Въ всѣко отношение ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да знаемъ, че благата, които Богъ ни дава, сѫ общи за всички.

Сега, азъ искамъ да считате тази година като нова година, да бѫдете съ нови имена. Останете ли съ старитѣ си имена, не струва. Останете ли съ старитѣ си дрехи, съ старата любовь, съ старото знание, и това не струва. Вие трѣбва да внесете въ себе си новата, чистата любовь на дѣтето, знанието — на 120 годишния дѣдо и красотата на младата мома, която съ свѣтлината си освѣтлява цѣлия свѣтъ. По този начинъ само вие ще се почувствувате вѫтрѣшно силни, та като дойдатъ върху васъ редъ мѫчнотии и страдания, като се натъкнете на вашето лошо минало, да кажете: нашето минало умрѣ! Днесъ ние сме толкова силни, че можемъ да се справимъ съ всички мѫчнотии и страдания. Богъ лесно заличава миналото на човѣка, ако той стане работникъ на Неговата нива. Желая на всички прѣзъ идната година да свършите часть отъ опрѣдѣлената ви работа! Не се заемайте съ непостижими нѣща. Ако свършите постижимитѣ работи, за въ бѫдеще ви прѣдстоятъ по-велики дѣла. Ако не свършите малкитѣ работи, какъ ще свършите по-голѣмитѣ?

Казвамъ: вие трѣбва взаимно да се обичате и уважавате, не външно, но вѫтрѣшно. При това, трѣбва взаимно да се обичате, безъ да изисквате тази любовь. Ако остане на васъ да изисквате любовьта на хората, това е насилие. Любовьта е великъ законъ, който върви по свой опрѣдѣленъ пѫть. Любовьта не се дава съ насилие, нито по задължение. Никой не може да ви обича, защото вие искате това. Всѣки може да ви обича, безъ да искате, безъ да знаете даже. Желанието на човѣка да бѫде непрѣменно обичанъ отъ нѣкого, само по себе си разрушава връзкитѣ на любовьта. Нѣкой иска да бѫде обичанъ отъ нѣкого, а се съмнява въ него. Съмнѣнието е първото условие за прѣкѫсване връзкитѣ на любовьта. Любовьта никога не се измѣня. Казано е: „Богъ е Любовь.“ Щомъ Богъ е Любовь, трѣбва ли да се съмнявате въ Неговата Любовь? Затова, по отношение на Божията Любовь, вие трѣбва да държите положителни мисли, да не се съмнявате въ нея. Когато става въпросъ за любовьта между хората, това е друго нѣщо. Вие можете да не обичате нѣкого — има причини за това. Не обичате нѣкого, защото този човѣкъ е боленъ и не може да отиде на нивата ви, да работи. Всѣки обича здравиятъ човѣкъ. Той има благородно сърце и може да ви услужва въ всичко, каквото пожелаете.

И тъй, искате ли да бѫдете свободни и здрави, трѣбва да впрегнете тѣлото, сърцето и ума си на работа. Оставате ли безъ работа, вие ще се чудите, какво да правите: ще свивате устата си, ще затваряте очитѣ си, ще правите разни гримаси. Движенията ви трѣбва да бѫдатъ естествени. При неестественитѣ движения на устата, на очитѣ, на рѫцѣтѣ, човѣкъ губи свободата си, и по този начинъ се подава на извѣстни противорѣчия. Искате ли да се освободите отъ своитѣ вѫтрѣшни противорѣчия, вие трѣбва съвършено да отпуснете мускулитѣ си, да разслабите всички връзки на тѣлото си, да дойдете до положение, като че всичко сте уредили, и слѣдъ това да се прѣдадете на дълбоко размишление. Само така ще изпитате пълна почивка. При това положение, вие не трѣбва да се интересувате, какво ще кажатъ хората за васъ.

Единъ познатъ ми разправяше за подобенъ случай, когато се подалъ на такова пълно съзерцание. Единъ день той рѣшилъ да си почине хубаво, затова седналъ удобно на единъ столъ, съвършено отпусналъ мускулитѣ си и прѣкаралъ въ дълбоко размишление цѣли 20 минути. Въ това врѣме майка му влѣзла въ стаята, и като го видѣла въ това положение, много се уплашила. Тя започнала да го бута отъ една, отъ друга страна и все го питала: майка, какво ти стана? Да не си боленъ нѣщо? Опитвала му пулса, но като видѣла, че той е спокоенъ, излѣзла въ друга стая, оставила го на свобода. Мнозина постѫпватъ по сѫщия начинъ. Като видятъ, че нѣкой човѣкъ се е измѣнилъ, тѣ го пипатъ, бутатъ, да не му е станало нѣщо лошо, да не е изгубилъ съзнание и т. н. Не, този човѣкъ е въ размишление, той прѣживява нѣщо, не го безпокойте. Тъй щото, кажатъ ли, че нѣкоя мома или нѣкой момъкъ е боленъ, казвамъ: тѣ сѫ ходили нѣкѫдѣ на печалба, сега се върнали дома си, почиватъ си, прѣдали се на съзерцание. Щомъ кажатъ, че сѫ здрави, азъ подразбирамъ, че тѣ отиватъ пакъ на печалба, излизатъ отъ дома си. Това сѫ картини, които илюстриратъ положението на хората.

Казвамъ: всѣки день употрѣбявайте по нѣколко минути за съзерцание, за почивка на тѣлото. Отправяйте ума си къмъ всички разумни сѫщества, на които работитѣ сѫ напълно уредени. Освободете се отъ всички грижи и безпокойствия и кажете: благодаримъ на Бога за всичко, което е направилъ! Благодаримъ, че ни е изпратилъ въ свѣта! Когато съзерцавате, бѫдете така свободни, че никой да не се плаши отъ васъ. Заемете положението на светия, та кой какъ ви види, да застане съ благоговѣние при васъ. Вие можете да седнете на столъ, можете да легнете на креватъ, но каквото положение и да сте заели, никой не трѣбва да се плаши отъ васъ. Правете това упражнение по три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь, по 10 минути най-много. Размишлявайте върху Божественото, за да се освободите отъ всички дребнавости. Ако упражнението ви е излѣзло добрѣ, и вие ще бѫдете доволни отъ себе си. Човѣкъ трѣбва да се вглъбява въ себе си, за да се издигне надъ обикновенитѣ условия на живота. Казвамъ: какъ ще постигнете това? Турете ризата въ водата и не мислете, какъ тя ще поеме вода въ себе си! Турете стомната подъ чешмата и не мислете, какъ тя ще се напълни съ вода! Отворете сърцето си за Божественото и не мислете, какво ще стане съ васъ! Отворете ума си за възвишенитѣ и свѣтли мисли и не се грижете за утрѣшния день! Тъй щото, размишлявайте върху Божественото, дайте свобода на ума, сърцето и волята си и не мислете за послѣдствията! Истинската свобода носи добри резултати.

Отъ всичко казано досега, нека останатъ въ ума ви слѣднитѣ мисли: бѫдете удове на Божественото тѣло, за да се изявяватъ чрѣзъ васъ Божественитѣ мисли, чувства и дѣйствия! Щомъ сте удове на Бога, ще бѫдете носители на всичко Божествено. Срещнете ли нѣкой човѣкъ, потърсете Божественото въ него и върху тѣзи чърти се спрете. По сѫщия начинъ търсете Божественото и въ себе си. Благодарете на Бога, че имате възможность да виждате хубавото. При това, всѣки трѣбва да бѫде богатъ, а не бѣденъ. Съ други думи казано: бѫдете бѣдни отъ грѣхове, богати съ добродѣтели; бѣдни отъ насилие, богати съ сила; бѣдни отъ лъжи, богати съ разумность; бѣдни отъ зло, богати съ добро. Не спирайте въ себе си, нито въ другитѣ хора дарбитѣ и способноститѣ, които Богъ е вложилъ. Дайте пѫть на Божественото въ себе си и не се безпокойте! Имайте вѣра, че Божественото е въ сила да разработи своитѣ пѫтища. Посѣйте сѣмената на доброто и не мислете за тѣхъ! Дайте възможность на дарбитѣ и способноститѣ у васъ да се развиватъ и не мислете за външнитѣ условия! Божественото въ човѣка е сѫщественото, върху което той трѣбва да работи. Чрѣзъ него ще се свържете съ добритѣ хора, съ светиитѣ, съ ангелитѣ и съ Бога. Дойде ли човѣкъ до това положение, мисъльта му се изправя, чувствата му се облагородяватъ и постѫпкитѣ му ставатъ възвишени — всичкитѣ му работи тръгватъ напрѣдъ. По този начинъ само човѣкъ се подмладява, и въ който домъ влѣзе, той носи Божието благословение.

Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, разуменъ и добъръ. Има ли тѣзи качества, той ще разполага съ добри чувства и съ добри, свѣтли мисли. Безъ добри чувства, безъ свѣтли мисли, човѣкъ нищо не може да направи. Защо? — Защото, ако човѣкъ нѣма добри чувства, които да доставятъ материалъ на мисъльта, да работи, той нищо не може да направи; и ако човѣкъ нѣма здраво тѣло, което да се кооперира съ ума и сърцето, той нищо не може да направи. Казвате: ако ние не можемъ да направимъ нѣщо, тогава Богъ ще го направи. Това не е права философия. Отъ хиляди години насамъ Богъ работи, именно, чрѣзъ ума, сърцето и волята на хората. Трѣбва ли днесъ да се прѣнебрегватъ тия фактори? Щомъ знаете това, вие трѣбва да пазите въ свещена чистота своя умъ, своето сърце и своята воля, да бѫдатъ съработници съ Бога, да сѫ въ пълно съгласие съ Него. Въ това отношение, религиитѣ първоначално имаха за цѣль да развиятъ Божественото въ човѣка, да може той правилно да служи на Бога. Обаче, впослѣдствие тѣ измѣниха своята задача, спрѣха се върху външнитѣ форми на нѣщата, и днесъ тѣ очакватъ спасението на човѣчеството нѣкѫдѣ отвънъ. Външното не е сѫществено, затова, именно, Христосъ казва: „Не търсете славата на хората, но търсете славата Божия!“ Славата на хората прѣдставя сѣнки на живота, които ще дойдатъ сами по себе си. Достатъчно е художникътъ да постави основнитѣ чърти на картината, за да дойдатъ сѣнкитѣ сами по себе си. Нѣма защо човѣкъ да търси сѣнкитѣ; той самъ, безъ да иска, ще ги тури, дѣто трѣбва. Запримѣръ противорѣчията въ живота на човѣка не сѫ нищо друго, освѣнъ сѣнки. Тия сѣнки могатъ да бѫдатъ малки, могатъ да бѫдатъ и голѣми. Оставете тия сѣнки, т. е. тия противорѣчия настрана, не обръщайте внимание на тѣхъ и търсете сѫщественото въ живота. Сѫщественото пъкъ е Божественото.

Сега, като говоря така, не мислете, че нѣмамъ прѣдъ видъ вашитѣ усилия, както и вашитѣ постижения. Азъ имамъ прѣдъ видъ всичко това, но искамъ да насоча вниманието ви къмъ бѫдещето, прѣдъ което се намирате. Ако не работите непрѣкѫснато, съ тѣзи лица, които сега имате, нѣма да ви приематъ на небето. Най-малката нечистотия да имате, нѣма да ви приематъ на единъ ангелски обѣдъ. На небето не се допуща никаква нечистотия, никакво недоволство. Тамъ се допущатъ само съвършени сѫщества. И слѣдъ всичко това вие искате да отидете при Бога съ всичкото си недоволство. Прѣдъ Бога вие трѣбва да бѫдете въ положението на блудния синъ, че като отидете при Него, да кажете. „Татко, азъ съгрѣшихъ прѣдъ Тебе. Всичко, което ми даде, изядохъ и изпихъ. Готовъ съмъ сега да ти работя, като послѣденъ слуга, само да ме приемешъ.“ Голѣмо вѫтрѣшно смирение и дълбоко съзнание се изисква отъ всички съврѣменни хора. Днесъ има много хора външно смирени, благочестиви, но свѣтътъ не се нуждае отъ такова смирение. Отъ всички се изисква смирението и съзнанието на блудния синъ. Всички талантливи, гениални и свети хора сѫ излѣзли все отъ блудния синъ, отъ този нехранимайко, за когото бащата закла най-угоеното теле. Отъ другия синъ пъкъ, който се разсърди на баща си, че приелъ блудния синъ съ любовь, сѫ излѣзли всички аристократи, всички недоволни хора. Отъ вѫтрѣшното смирение на човѣка се раждатъ най-хубавитѣ чърти, най-хубавитѣ плодове. Тъй щото, врѣме е вече хората, като блудния синъ, да се върнатъ при Баща си. Баща имъ ще ги приеме, ще заколи най-изхраненото теле за тѣхъ и ще ги благослови.

Сега, желая на всички, като се върнете дома си, да ви дадатъ едно голѣмо угощение, да ви турятъ пръстенъ на рѫката, да ви облѣкатъ съ нови, чисти дрехи, слѣдъ което Баща ви да ви пригърне въ обятията си, да ви цѣлуне и да изкаже любовьта си къмъ васъ. Синътъ трѣбва да почувствува, че се е върналъ при Баща си. Искате ли да се върнете при Баща си, пазете се отъ стария господарь, отъ стария учитель, който пакъ може да ви наметне халата и да почне да ви учи, че животътъ седи само въ ядене и пиене. Ако искате, можете да го слушате, свободни сте, но послѣ ще ядете само рожкови и ще мислите, че всички хора сѫ виновни за вашето положение. Не, вземете въ рѫка тоягата си, която показва, че трѣбва да разсѫждавате право и кажете истината на Баща си. Идете при Него като блудния синъ и Му кажете: „Татко, ядохъ и пихъ, всичко изхарчихъ. Съзнавамъ грѣшкитѣ си и Те моля да ме приемешъ, като свой слуга“.

Казвамъ: врѣме е вече да се върнете при Баща си. Доста сте пасли свинетѣ на стария господарь. Доста сте яли рожкови! Върнете се при Баща си, отъ Когото сте излѣзли! Който още яде рожковитѣ на стария си господарь, той мяза на нѣкой-си богатъ човѣкъ, който цѣлъ животъ ялъ бобъ, но давалъ пари за различни благотворителни цѣли, съ мисъльта да се прослави. И наистина, приживе още му турили бюста всрѣдъ града, като на почтенъ гражданинъ. Колкото пѫти минавалъ покрай своя бюстъ, той си казвалъ: много бобъ изядохъ, докато дойда на това мѣсто! Съ други думи казано: прѣзъ колко страдания, нещастия и мѫчнотии трѣбва да мине човѣкъ, докато дойде до положението на светия! Да се качишъ на такъвъ пиедесталъ, както този богатъ човѣкъ, това подразбира да се качишъ на нѣкой високъ планински върхъ и да благодаришъ на Бога, че ти е далъ здрави крака, здраво тѣло, да достигнешъ до върха. И като се върнешъ отъ планината, пакъ да благодаришъ на Бога, че си се върналъ благополучно.

Желая на всички да се качите на най-високото мѣсто, което Богъ ви е опрѣдѣлилъ. Желая на всички, като стигнете най-високото мѣсто на вашия животъ, пакъ да слѣзете и да благодарите на Бога, че сте могли благополучно да отидете до най-високия върхъ и пакъ да се върнете назадъ. Много върхове сте минали, но като стигнете най-високия върхъ, който ви е опрѣдѣленъ, тамъ ще разберете смисъла на живота. Той е скритъ въ този върхъ, именно, въ това най-високо мѣсто.

Желая ви тази година да се качите на най-високото мѣсто! Като погледнете къмъ нѣкое високо мѣсто, ще забѣлѣжите двѣ главни точки, на които сѫ написани три важни думи. Едната точка е мѣстото, дѣто слънцето изгрѣва. Тамъ е написана думата „добро“. На това мѣсто се раждатъ всички добри нѣща. Втората точка е зенитътъ, мѣстото, дѣто слънцето достига своята сила, своята най-голѣма височина. Тамъ сѫ написани думитѣ „разумность и сила“. Тамъ се извършватъ най-разумнитѣ, най-великитѣ работи. Значи, сутринь човѣкъ се радва, защото тогава се раждатъ добритѣ, разумнитѣ, великитѣ нѣща, а на обѣдъ всичко това се реализира. И наистина, велики работи ставатъ при яденето. Сутринь човѣкъ още не работи, нито яде, а само закусва. Най-великата работа човѣкъ върши на обѣдъ, като седне прѣдъ трапезата да яде. Тъй щото, седнете ли днесъ прѣдъ трапезата да се храните, турете въ ума си новата идея, че въ този моментъ вие вършите най-великата работа — качвате се на най-високото мѣсто въ своя животъ.

Сега, желая на всички да поставите доброто за основа на своя животъ, разумностьта, мѫдростьта за строежъ, а силата — като резултатъ. Вие носите въ себе си добри заложби, много дарби и способности, които трѣбва да развиете. Като работите съ доброто, съ разумностьта и съ силата, вие ще постигнете всичко, каквото желаете. Човѣкъ може да постигне всичко, което желае, но да не иска косъмъ повече отъ това, което му е опрѣдѣлено. Всичко ще ви се даде, както е прѣдвидено, нито косъмъ повече, нито косъмъ по-малко. Желаете ли повече отъ опрѣдѣленото за васъ, вие ще развалите Божия планъ. Вие трѣбва да мязате на онзи турски дервишъ, който срещналъ единъ бей и му поискалъ една малка помощь. Беятъ извадилъ кесията си и казалъ на дервиша: вземи, колкото ти трѣбва. Дервишътъ погледналъ въ кесията, която била раздѣлена на три прѣградки — въ едната имало златни, въ другата сребърни, а въ третата мѣдни монети — и си взелъ само една мѣдна монета. — Защо не взе отъ златнитѣ монети? — Толкова ми трѣбва. По сѫщия начинъ и Богъ ще ви срещне, ще отвори кесията си и ще ви каже: заповѣдайте, вземете си, колкото ви трѣбва! Вие трѣбва да имате благородството на дервиша, да вземете само толкова, колкото ви трѣбва прѣзъ деня. На другия день Богъ пакъ ще ви срещне, пакъ ще отвори кесията си и ще ви прѣдложи да си вземете, колкото ви трѣбва. Вземете ли повече, отколкото ви е нужно, вие сами ще затворите пѫтя си. Ако човѣкъ напълни цѣлъ варелъ съ вода, той нѣма да ходи често на чешмата, но и водата нѣма да бѫде прѣсна. Ходите ли всѣки день на чешмата съ малка стомна, всѣки день ще имате прѣсна, чиста вода. Малкото, но съ любовь направено, носи благословения; голѣмото, безъ любовь направено, носи страдания.

Днесъ говорихъ повечко, но вѣрвамъ, че не сте се отегчили. Който се е уморилъ да слуша, ще го заведа въ своята градина, да си почине и да си хапне плодове: тамъ има круши, ябълки, сливи, череши и т. н. На онзи, който не се е уморилъ, ще дадемъ една прѣстилка и ще го пратимъ на работа, да приготвя обѣда, на който ще свършимъ най-великото дѣло.

*

2. Съборна бесѣда отъ Учителя, държана

на 20 августъ, 1931 г., 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НАЙ-ВИСОКОТО МѢСТО

текстът от книгата е обработен за сайта от Георги Касапов

Ще задамъ единъ въпросъ, на който могатъ да се дадатъ много отговори. Въпросътъ е следниятъ: какво е предназначението на училището и каква е цельта на ученицитѣ, които следватъ това училище? Ако се отговори, че цельта на ученицитѣ е да учатъ, може да се зададе втори въпросъ: какво ще правятъ тѣ, следъ като свършатъ училището? Ще работятъ нѣщо. Защо ще работятъ? Да уредятъ работитѣ си. Какво ще правятъ, като уредятъ работитѣ си? Ще си поживѣятъ малко. Защо ще си поживѣятъ? Да се порадватъ на това, което сѫ придобили. Ами ако не постигнатъ нищо, ако вмѣсто да се радватъ на придобитото, тѣ го изгубятъ?

Възъ основа на тѣзи и на цель редъ още разсѫждения нѣкой казва: „Искамъ да забогатѣя.” Питамъ какво ще стане, ако осиромашѣешъ, вмѣсто да забогатѣешъ? – „Тогава искамъ да съмъ здравъ.” Ами ако се разболѣешъ? – „Искамъ да отида при Бога.” Ами ако не можешъ да отидешъ тамъ? Следователно когато човѣкъ иска нѣщо, той трѣбва усилено да работи въ това направление. Който иска да отидѣ на Небето, той трѣбва да служи на Единния Богъ. Нѣма по-мѫчно нѣщо за човѣка отъ това да намѣри Единния Богъ и да Му служи; днесь между съвременнитѣ хора има толкова много богове, че докато човѣкъ отидѣ при Единния Богъ, главата му ще побѣлѣе – главитѣ на всички хора днесь сѫ побѣлѣли все отъ търсене на Единния Богъ. Това не показва, че Богъ не сѫществува, но освѣнъ Него има още толкова много богове, които сѫ затрупали пѫтя къмъ Единния Богъ. Казвате: „Коя е причината за това?” Това именно е важно – да се намѣри причината. Вие живѣете въ една кѫща, на която нѣкой е затворилъ кепенцитѣ на прозорцитѣ, и чакате Слънцето да изгрѣе, да стане свѣтло и за васъ; вънъ отдавна Слънцето е изгрѣло, но въ кѫщата, дето сте вие, е мрачно, тъмно – сѣдите на тъмно, копнѣете за свѣтлина, обаче не знаете какво да направите, за да влѣзатъ слънчевитѣ лѫчи презъ прозорцитѣ ви. Много копнежи има човѣшката душа: едни отъ копнежитѣ сѫ положителни – други отрицателни, едни сѫ постижими – други непостижими. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ копнѣе да стане Ангелъ – въ този животъ обаче той не може да стане Ангелъ; другъ копнѣе да стане красивъ – и това е невъзможно въ този животъ. Волътъ, който върти опашката си нагоре-надолу, и той може да има копнежъ да стане красивъ, но този копнежъ е непостижимъ – въ този животъ той ще си остане волъ, съ красотата на вола, и такъвъ ще умре; той не може да стане красивъ като човѣкъ.

Питамъ какво допринася копнежътъ на човѣка? За да постигне човѣкъ извѣстенъ копнежъ, той трѣбва да има опредѣлена цель за това, да знае защо копнѣе и какво ще постигне съ реализирането на този копнежъ; отъ друга страна, той трѣбва да знае пѫтя и законитѣ, по които се постига даденъ копнежъ. На това основание само онази мисъль е постижима, която върви по свой опредѣленъ пѫть на развитие; всѣка мисъль, която не върви по опредѣленъ пѫть за нейното развитие, тя е непостижима. Сѫщото нѣщо може да се каже и за чувствата на човѣка; знае ли човѣкъ това, той нѣма да се обезсърдчава, че не е постигналъ нѣщо, но ще чака да дойдатъ времето и условията за постигане на неговитѣ копнежи – знание, наука се изисква.

Казвамъ: спорѣдъ свѣта, въ който се прилага науката, тя се дѣли на физическа, духовна и Божествена. Тѣзи три вида науки се различаватъ една отъ друга, иматъ различни закони, които дѣйстватъ въ тѣхъ, но въпреки това тѣ сѫ тѣсно свързани помежду си. Ако човѣкъ не разбере физическата наука, той не може да разбере и духовната; ако не разбере духовната, не може да разбере и Божествената – така сѣди въпросътъ, когато човѣкъ се качва отдолу нагоре, т. е. отъ физическия къмъ Божествения свѣтъ. Обаче ако човѣкъ слиза отгоре надолу, т. е. отъ Божествения къмъ физическия свѣтъ, тогава положението е точно обратно: ако човѣкъ не разбере Божествената наука, той не може да разбере и духовната, той не може да разбере и физическата.

На сѫщото основание, когато се задаватъ въпроси, гатанки и ребуси, човѣкъ трѣбва да знае какъ да отговаря – въ тѣхъ се крие нѣкакъвъ символъ, който трѣбва да се разбере. Питамъ какво печели човѣкъ, когато разрѣшава единъ неизвѣстенъ въпросъ, една гатанка или единъ ребусъ? Той все ще спечели нѣщо, ще вземе, ако не всичко, поне часть отъ това, което се крие въ тѣхъ; то е все едно, когато показвате на човѣка една кутия съ нѣкакво съдържание и му казвате: „Ако отгадаешъ какво има въ кутията, ще получишъ нѣщо отъ него” – и този човѣкъ се напряга, сили се да познае какво има въ кутията, защото ще получи нѣщо. И наистина, интересно е да отгатне човѣкъ съдържанието въ кутията; ако вѫтрѣ има една глава лукъ, той ще съжалява, че толкова много напрегалъ мисъльта си да улучи, обаче ако въ кутията има единъ хубавъ диамантъ или нѣкаква ценна книга, която съдържа тайнитѣ на Природата, тогава заслужава човѣкъ да се напряга да познае какво има въ кутията. Който не разбира цената на нѣщата и се окаже, че въ кутията има една глава лукъ, той ще каже: „Не си струвало да мисля толкова много”; ако въ кутията има диамантъ или една хубава книга, той ще остане доволенъ, че е позналъ. Обаче онзи, който знае цената на всички нѣща, като види лука въ кутията, ще остане еднакво доволенъ, както ако види диаманта или книгата, защото лукътъ ще му напомни, че единъ неговъ приятель страда отъ малария и ще отидѣ да му помогне. Какъ ще му помогне? Ще занесе лука на приятеля си и ще го посъвѣтва да го счука малко и да го тури на стѫпалата си – по този начинъ приятельтъ му ще оздравѣе отъ маларията, отъ която никой лѣкарь не е могълъ да го излѣкува. Ето защо много въпроси въ свѣта трѣбва да се разрѣшатъ, за да може отъ една страна хората да се освободятъ отъ нѣкои свои недѫзи, а отъ друга страна да придобиятъ извѣстни добродетели; всѣки неразрѣшенъ въпросъ е въ връзка съ освобождението на човѣка отъ единъ недѫгъ и съ придобиването отъ него на една добродетель.

Нѣкой казва: „Защо трѣбва човѣкъ да мисли?” Човѣкъ трѣбва да мисли, за да се премахнатъ недѫзитѣ отъ него, а едновременно съ това и да придобие добродетели. Сѫщото нѣщо, казано на съвремененъ политически езикъ, означава: човѣкъ трѣбва да мисли, за да подобри условията на своя животъ. Човѣкъ трѣбва да мисли, за да излѣзе отъ затвора, да възстанови политическитѣ си права; само онзи човѣкъ може да възстанови политическитѣ си права, който е станалъ вече гражданинъ на Царството Божие – ако не е гражданинъ на това царство, кракътъ му не може да стѫпи тамъ. Докато човѣкъ е на Земята, той може да отидѣ и въ Англия, и въ Германия, и въ Франция, безъ да е английски, германски или френски гражданинъ, обаче на Небето не е така – на Небето приематъ само ония хора, които сѫ негови граждани. Казвате: „Защо трѣбва да бѫда праведенъ?”; казвамъ: Правдата е право на гражданство въ свѣта на праведнитѣ – ако човѣкъ не е праведенъ, той не може да влѣзе въ този свѣтъ. – „Защо трѣбва да любя?” Ако не любишъ, не можешъ да влѣзешъ въ свѣта на Любовьта, дето тя е право на гражданство. – „Защо трѣбва да бѫда уменъ?” Ако не си уменъ, не можешъ да влѣзешъ въ свѣта на Разумностьта, дето тя е право на гражданство. Следователно ако човѣкъ не люби, той не може да влѣзе въ свѣта на Любовьта; ако не мисли, той не може да влѣзе въ Свѣта на мисъльта; ако не е истинолюбивъ, той не може да влѣзе въ свѣта на Свободата.

Съвременнитѣ хора иматъ криво понятие за Свободата; това, което тѣ наричатъ свобода, не е нищо друго освѣнъ каша отъ объркани понятия. Свободенъ човѣкъ е само безсмъртниятъ; който умира, той не е свободенъ. Мнозина искатъ да убѣдятъ и другитѣ хора, както и себе си, че единъ день Господъ ще ги освободи; Господъ все ще освободи хората, но важно е за тѣхъ кога ще ги освободи – за васъ е важно днесь да сте свободни. Свободни ли сте? Не сте свободни. Казвате: „Ние сме свободни да говоримъ и да мислимъ каквото искаме.” Не, вие се самоизлъгвате, днесь почти нѣма хора, които могатъ да мислятъ свободно; ако се намѣрятъ нѣколко души въ свѣта, които да мислятъ свободно, това ще бѫде голѣмо благословение и за тѣхъ, и за другитѣ хора – днесь свободнитѣ хора трѣбва да се търсятъ съ свѣщъ. Казвате за нѣкого: „Този човѣкъ е свободомислещъ” – добре е човѣкъ да бѫде свободомислещъ, но той трѣбва да прави изборъ въ мислитѣ си и да си дава отчетъ за всѣка мисъль, освѣнъ това всѣка мисъль трѣбва да бѫде права. Напримѣръ права мисъль е, че човѣкъ трѣбва да служи на Бога; мнозина обаче казватъ, че тази мисъль е отвлѣчена, понеже никой не е видѣлъ Господа. Нѣкои, за да докажатъ, че Богъ сѫществува, изнасятъ факта, че свѣтътъ е създаденъ отъ Бога; онѣзи пъкъ, които отричатъ сѫществуването на Бога, казватъ, че свѣтътъ е създаденъ самъ по себе си и сѫществува отъ памтивѣка; тѣзи и редъ още въпроси създаватъ противоречия у хората.

Противоречията на съвременнитѣ хора мязатъ на тия, на които се натъкналъ единъ българинъ, който изпратилъ сина си да учи въ странство. Като се върналъ отъ странство, синътъ искалъ да покаже на баща си, че знае много нѣща, затова му казалъ: „Татко, азъ мога да ти докажа математически, че две е равно на три.” Бащата отговорилъ: „Синко, това е противоречие за менъ, азъ не мога да възприема такава дълбока работа. Щомъ твърдишъ това положение, докажи го, обаче азъ не съмъ съгласенъ съ него. Що се отнася до тебъ, ти можешъ да живѣешъ спорѣдъ своята математика.” Единъ день бащата, майката и синътъ сѣднали на обѣдъ да се хранятъ, сложили на масата две печени кокошки, бащата казалъ: „Синко, едната кокошка ще взема азъ, другата – майка ти, а понеже ти доказвашъ, че две е равно на три, третата кокошка ще вземешъ ти.”

Казвамъ: когато нѣкой твърди невъзможни работи, азъ вземамъ за себе си възможното, а за него оставамъ невъзможното – щомъ той твърди невъзможното, нека то остане за него. Колкото голѣма или малка да е третата кокошка, тя остава за онзи, който доказва, че две е равно на три. Днесь всичкиятъ споръ между хората е за третата кокошка, която не сѫществува. По никой начинъ две не може да бѫде равно на три; отъ двойката може да излѣзе тройка, но тройката и безъ това сѫществува самостоятелно. Единицата, двойката, тройката, четворката, петорката и другитѣ числа сѫществуватъ самостоятелно и при извѣстни случаи се явяватъ на сцената, обаче не може да се каже, че тройката произлиза отъ двойката, а двойката – отъ единицата; то е все едно да видите единъ часовникъ, затворенъ въ нѣколко капака и да кажете, че часовникътъ е излѣзълъ отъ капацитѣ. Турцитѣ иматъ такива часовници: гледате нѣкой турчинъ, че вади отъ джоба си часовникъ, голѣмъ като костена жаба; той отваря единъ капакъ, после втори, трети, четвърти, пети, шести и въ него – едно малко часовниче; той погледне часовника, каже колко е часътъ и после по сѫщия начинъ го затваря въ капацитѣ. Може ли да се каже, че часовникътъ е излѣзълъ отъ капацитѣ? Не, тия шесть капака сѫ покривки на часовника.

Сега, като давамъ тия примѣри, азъ искамъ да ви наведа на правата мисъль, чрезъ която да си създадете правилна философия за Живота; правилна философия е тази, която носи Свобода на човѣка. Никой не може да затвори свободния човѣкъ, никой не може да го ограничи, той е безсмъртенъ – нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ Свободата. Съвременнитѣ хора не сѫ свободни, тѣ се влияятъ едни отъ други; когато имъ се говори за духовния животъ, тѣ не вѣрватъ въ него, а като имъ говорятъ обикновени работи, вѣрватъ, поддаватъ се на влияние на този, на онзи. Питамъ какъ може да се влияе единъ човѣкъ отъ другъ – той не е вързанъ съ вѫже, че да го теглятъ. Съвременнитѣ учени не вѣрватъ въ Бога, но вѣрватъ въ влиянието, въ внушението, въ хипнотизма. Когато човѣкъ се намѣри предъ маса, на която е сложено хубаво ядене и той се поддаде на това ядене, кой му е повлиялъ, яденето ли му е повлияло? Не, яденето не е повлияло на човѣка, но желанието да яде, да задоволи глада си е въ сила да му повлияе; отъ друга страна, ако яденето, което готвачътъ е сготвилъ, съотвѣтства на желанието на човѣка да яде отъ него, то е сѫщо така въ сила да му повлияе и тогава той сяда предъ масата и започва да яде. Отивате при единъ свой приятель за нѣкаква работа, но бързате да си излѣзете, защото друга работа ви чака; обаче ако вашиятъ приятель ви покани да хапнете отъ едно ядене, което обичате, то веднага ви повлиява, вие се отказвате отъ работата си и оставате на обѣдъ да си хапнете отъ любимото ядене – значи вие започвате работа, която по-рано не сте предвиждали. Има ли нѣщо лошо въ яденето? Щомъ яденето съотвѣтства на вашето желание, вие сте свършили една хубава работа – дали сте нѣщо на тѣлото си; обаче ако яденето не съотвѣтства на вашето желание и вие се поддадете на готвача, ядете отъ това, което той е приготвилъ, въ първо време може да изпитате приятность отъ яденето, но после ще останете недоволни – защо? Защото всѣко ядене, което е влѣзло въ стомаха ви безъ ваше желание и любовь къмъ него, разстройва стомаха ви, а съ това заедно изгубвате и разположението си.

Сега, като повдигамъ въпроса за яденето, азъ ви навеждамъ на мисъльта, че всѣка нова идея не е нищо друго освѣнъ ново ядене, сложено на трапезата на човѣка. Следователно иска ли човѣкъ да се домогне до една нова идея, това желание е на мѣстото си, защото представлява нова храна за ума. Тъй щото новитѣ идеи сѫ храна за човѣшкия умъ и за човѣшката душа, тѣ сѫ отличенъ обѣдъ, който повдига човѣка, и обратно – всѣка стара идея е безъ преснота и свежесть, старитѣ идеи не хранятъ душата. Нѣкои казватъ: „Дали имаме стари или нови идеи, това е безразлично за насъ, ние се оставяме на реда, който Богъ е поставилъ, както Богъ е наредилъ нѣщата.” Питамъ има ли човѣкъ въ свѣта, който съ положителность да каже какъ Богъ е наредилъ нѣщата и да се води по този редъ? Ако питате очитѣ какъ Богъ е наредилъ свѣта, тѣ ще ви отговорятъ чрезъ зрѣнието; ако питате ушитѣ какъ Богъ е наредилъ свѣта, тѣ ще ви отговорятъ чрезъ слуха; ако питате устата какъ трѣбва да ядете, тя ще ви отговори чрезъ яденето; ако питате краката какъ Богъ е наредилъ нѣщата, тѣ ще ви отговорятъ чрезъ ходене; ако питате рѫцетѣ какъ Богъ е наредилъ свѣта, тѣ ще ви отговорятъ чрезъ работа; ако питате стомаха какъ Богъ е създалъ свѣта, той ще ви отговори чрезъ храносмилането; ако питате сърдцето и бѣлитѣ дробове какъ е създаденъ свѣтътъ, тѣ ще ви отговорятъ чрезъ кръвообращението; ако питате мозъка какъ е създаденъ свѣтътъ, той ще ви отговори чрезъ мисъльта – всѣки удъ отъ човѣшкия организъмъ е авторитетъ, професоръ по своята специалность. Всѣки органъ може да отговори на въпроса какъ Богъ е създалъ свѣта, обаче този отговоръ е външенъ само, той не е мѣродавенъ въ всѣко отношение. Ако авторитетътъ е вѫтрѣ въ човѣка, трѣбва ли той да пита другитѣ хора какъ е създаденъ свѣтътъ или какво нѣщо е Любовьта и т. н.? Кой може да опредѣли какво нѣщо е Любовьта, когато тя е въ самия човѣкъ – човѣкъ е самъ авторитетъ за Любовьта. Той може да прави сравнения само между резултатитѣ на една и друга любовь, но за самата Любовь не може да се произнася.

Азъ вземамъ Любовьта като сила, която расте, развива се и се проявява у човѣка. Тя е подобна на плодъ, напримѣръ на плода на ябълката, има резултати подобни на нея, като започнете отъ посаждането на ябълчното сѣме и свършите съ узрѣването му. Както писательтъ, философътъ могатъ да се познаятъ по тѣхнитѣ произведения, така и Любовьта се познава по своитѣ плодове. Художникътъ се познава по своитѣ картини: разгледате ли картинитѣ му, вие познавате какъвъ е той въ физическо, умствено и духовно отношение; по картинитѣ на художника се познава неговиятъ темпераментъ, неговиятъ характеръ, както и това дали той е материалистъ или идеалистъ. Това се отнася не само до художника, но и до всѣки обикновенъ човѣкъ: влѣзете ли въ стаята на нѣкой човѣкъ, отъ реда въ стаята му, отъ дрехитѣ, съ които се облича, вие ще познаете какви мисли го занимаватъ. Между всички външни и вѫтрешни нѣща въ човѣка има пълно съотношение – всѣка външна проява у човѣка има своя вѫтрѣшна причина. Нѣкой човѣкъ носи дрехи съ такъвъ цвѣтъ, че отдалечъ още обръща вниманието на хората и за да се оправдае, казва: „Приятелитѣ ме накараха да си ушия такива дрехи; да останѣше на менъ, азъ никога не бихъ носилъ такъвъ цвѣтъ.” Не, той се оправдава само, всѫщностъ той обича този цвѣтъ, но нѣма смѣлостьта самъ да си направи такива дрехи; най-слабо изказаното мнѣние отъ страна на приятелитѣ му да си ушие такива дрехи веднага се приема отъ него.

Сега азъ искамъ да ви наведа на мисъльта, че всѣка идея, всѣко чувство, всѣка постѫпка оставя нѣкакъвъ отпечатъкъ у човѣка – този отпечатъкъ не е нищо друго освѣнъ резултатъ, плодъ. Напримѣръ виждате, че нѣкой човѣкъ е красивъ, има красиви черти на лицето си като красиви плодове и казвате: „И азъ искамъ да бѫда красивъ”; обаче красотата е плодъ, за изработването или за узрѣването на който човѣкъ е работилъ съ години, съ вѣкове – Красотата е Божествена идея. Вие искате да бѫдете силни, но трѣбва да сте работили съ години и вѣкове, за да придобиете тази сила – Силата е Божествена идея. Красивиятъ, силниятъ човѣкъ всѣки го обича; когато срѣщнете единъ красивъ човѣкъ, вие се зарадвате, носите го въ ума си и казвате: Днесь видѣхъ единъ красивъ човѣкъ, никога нѣма да забравя неговото лице”; срѣщнете единъ силенъ или единъ добъръ човѣкъ, и него не можете да забравитѣ – Добротата е Божествена идея. Красивиятъ, силниятъ, добриятъ човѣкъ е Божественъ човѣкъ – всѣки му се радва, всѣки иска да го види.

Питамъ какъвъ трѣбва да бѫде идеалниятъ човѣкъ? Споредъ разбиранията на съвременнитѣ хора идеалниятъ човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ, силенъ, добъръ и т. н. Казвамъ: идеаленъ човѣкъ е този, който изключва отъ себе си всѣкакво насилие, всѣкаква лъжа и всѣкакво зло – по този начинъ човѣкъ може да бѫде красивъ, силенъ и добъръ, и този човѣкъ само може да служи на Бога. Вие искате да служите на Бога, но за това се иска да бѫдете красиви, силни и добри – това е желанието на Бога, Той иска всички Негови деца да бѫдатъ красиви, да приличатъ на Него. Когато Богъ срѣщне нѣкое отъ своитѣ деца нечисто, изцапано, Той му казва: „Ти трѣбва да бѫдешъ чистъ, ти трѣбва да бѫдешъ красивъ, ти трѣбва да бѫдешъ добъръ!” – като му говори по този начинъ, въ него се заражда желание да се изчисти, да стане красивъ и добъръ, да прилича на Баща си, отъ когото е излѣзълъ. Започне ли нѣкой да се оплаква на Бога за своето нещастие, Той му казва: „Ако искашъ да станешъ щастливъ, ти трѣбва да работишъ върху Красотата – тази Красота ще хвърли отпечатъкъ не само върху лицето ти, но и върху цѣлото ти тѣло, външно и вѫтрѣшно.” Нѣма по-желано нѣщо за човѣка отъ Красотата – тя придава на тѣлото пластичность, музика; когато красивиятъ човѣкъ върви, движенията му сѫ музикални. Представете си единъ свѣтъ съ красиви, съ добри хора; ако нѣкой Ангелъ отъ Небето дойде между такива хора, той ще се зарадва, ще остане доволенъ отъ тази музика и ще пожелае и втори пѫть да слѣзе на Земята. Обаче днесь не е така, съвременнитѣ хора още не сѫ достигнали тази Красота и затова Ангелитѣ не оставатъ задълго време между тѣхъ. Предъ Красотата и най-лошиятъ човѣкъ отстѫпва, предъ Красотата и звѣрътъ колѣничи – Красотата е Божествена сила, предъ която всѣки отстѫпва.

Въ една българска легенда още отъ турско време се разправя за силата на Красотата, за въздѣйствието й върху човѣка. Единъ турски дѣлибей се отнасялъ много жестоко съ българитѣ, които наричалъ гяури, правилъ имъ голѣми пакости, подлагалъ ги на голѣми изтезания. Единъ день той вървѣлъ изъ улицитѣ, възсѣдналъ на конь, и срѣщналъ красивата българка Мара. При вида на нейната красота той веднага слѣзълъ отъ коня и й казалъ: „Покланѣмъ се предъ твоята красота, каквото ми заповѣдашъ, ще направя.” Тя му казала: „Едно нѣщо искамъ отъ тебъ – да измѣнишъ отношенията си къмъ моитѣ братя и сестри българи. Сега си иди, втори пѫть ще тѣ срѣщна, ще видя какво си направилъ.” Той се поклонилъ, качилъ се на коня си и продължилъ пѫтя си. Отъ този моментъ той коренно се измѣнилъ – престаналъ да изтезава гяуритѣ, престаналъ да имъ пакости и винаги носѣлъ торба съ хлѣбъ, че като срѣща гяури на пѫтя си, да имъ дава. Всички се чудили на промѣната, която станала съ делибѣя, мнозина мислили, че той е станалъ християнинъ.

Питамъ кой накара този дѣлибей да слѣзе отъ коня си, да се поклони предъ тази българка и да отстѫпи отъ злото? Красотата. Велика, мощна сила е Красотата като външенъ изразъ на Любовьта! Срѣщне ли човѣкъ Любовьта въ живота си, той е срѣщналъ красивата дѣвица, която крие въ себе си сила, мощь; отъ този моментъ човѣкъ отваря кѫщата си за всички и тогава той казва: „Срѣщнахъ Бога и разбрахъ смисъла на Живота.” Наистина, нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да срѣщне Любовьта, да срѣщне Бога – само Любовьта е въ сила да произведе въ човѣка вѫтрѣшенъ превратъ, да измѣни неговия животъ, да даде нова насока на душата му, да го направи истински човѣкъ.

Казвамъ: силно влияние е упражнила тази красива българка върху делибѣя, въ нейното лице той е видѣлъ Бога. Ако всички българки имаха силата на красивата Мара, тѣ щѣха да бѫдатъ въ състояние да преобразятъ цѣла България. Казвате: „Кой знае дали е било така, легенда е това.” Не, всички нѣща, които ви разправямъ, сѫ дѣйствителни случаи. Когато хората искатъ да запазятъ нѣкоя истина отъ изопачаване, тѣ я предаватъ въ форма на разказъ, на романъ, на легенда и т. н., обаче нѣма романъ, нѣма разказъ, нѣма приказки, митове или легенди, въ които да се описватъ невѣрни факти – всичко, което поетитѣ, романиститѣ и писателитѣ сѫ писали, е вѣрно. То е станало нѣкога или пъкъ ще стане въ бѫдеще – човѣкъ не може да пише нѣщо или да разправя нѣщо, което не е било или нѣма да бѫде. Нѣкой казва: „Било е то, но преди хиляди години.” Щомъ нѣщо е станало преди хиляди години, и сега може да стане. Всѣка мома може да има силата на Мара, но нѣматъ я всички; ако момата нѣма силата на красивата Мара, и десеть бейове могатъ да минатъ покрай нея, но тѣ нѣма да слѣзатъ отъ конетѣ си да й се поклонятъ – тѣ ще минатъ-заминатъ покрай нея, безъ да я забележатъ. Ако днесь мѫжъ погледне нѣкоя мома или жена, веднага се запитватъ: „Защо гледа този човѣкъ?”; не е въпросътъ въ това, че мѫжъ погледналъ нѣкоя жена, но важно е може ли тази мома да предизвика вѫтрѣшенъ превратъ въ този мѫжъ, може ли следъ това той да каже, че въ лицето на еди-коя си мома видѣлъ Бога? Турцитѣ казватъ: „Благословение е за човѣка да гледа красивото!” И тъй, не е лошо да гледа човѣкъ, но той трѣбва да знае какъ да гледа; има два начина на гледане: човѣкъ може да гледа и да вижда недѫзитѣ на хората, а може да гледа и да вижда доброто у тѣхъ; или човѣкъ може да вижда у хората това, което Богъ е направилъ, а може да вижда това, което тѣ сѫ изопачили въ себе си. Следователно, когато срѣщнете нѣкого, вие трѣбва да виждате въ него само онова, което Богъ е вложилъ – това значи да гледа и да вижда човѣкъ, този е смисълътъ на виждането. Ако сте се събрали тукъ да виждате въ менъ това, което Богъ е вложилъ, вие ще имате Божието благословение; ако гледамъ на васъ съ цель да видя това, което Богъ е вложилъ, ще имамъ Божието благословение. Тъй щото, докато не намѣрите Божественото въ човѣка, не бързайте да правите връзка съ него – връзката, приятелството съ хората трѣбва да почива на Божественото у тѣхъ. Ако не намѣрите Божественото въ човѣка, никакви отношения, никакво приятелство не може да сѫществува; вънъ отъ Божественото всѣкакви отношения, всѣкакво приятелство е нетрайно. Божественото ще намѣрите въ истински красивия, добрия и разумния човѣкъ – затова именно всѣки търси Красотата, Добротата, Разумностьта. Красотата е копнежъ на човѣшката душа; дали въ себе си, или въ другитѣ хора ще намѣрите Красотата, това е безразлично – човѣкъ навсѣкѫде я търси. Ще дойде време, когато всички хора ще бѫдатъ красиви; влѣзете ли въ свѣта на съвършенитѣ Сѫщества, ще видите, че всички сѫ красиви – външно всички си мязатъ, но вѫтрѣшно се различаватъ. Попаднете ли въ този свѣтъ на Красота – между Ангели и Възвишени сѫщества, вие ще се унесете, ще се забравите, все за тѣхъ ще мислите. И наистина, който веднъжъ само е видѣлъ красивото, великото, той никога не го е забравилъ; когато човѣкъ срѣщне Красотата, той постоянно мисли за нея и се чуди откѫде се е взела тя, какъ се е придобила. Не е важно откѫде е дошла Красотата, важно е какво тя може да направи отъ човѣка.

Казвамъ: вие трѣбва да опредѣлите отношенията си къмъ Бога – да бѫдатъ тѣ правилни, естествени. Казвате за нѣкого: „Този човѣкъ е още зеленъ” – питамъ какво означава зеленината? Растене, процесъ на развитие. Като погледна жабата, азъ виждамъ и въ нея усилието на Божествения Духъ да я повдигне; въ нея едва се забелязватъ нѣкои черти на по-високъ животъ, обаче тя ще мине редъ форми на развитие, докато единъ день достигне и най-съвършената форма – въ всички сѫщества има зародиши на по-високи форми. Сѫщото може да се каже и за човѣка – човѣкъ не е последната форма на живота. Който добре познава законитѣ, въ лицето на всѣки човѣкъ ще види зародиши отъ черти на обикновени, талантливи и гениални хора, както и такива на свѣтии и Ангели, които нѣкога ще се развиятъ; който не разбира законитѣ на развитието, като погледне нѣкой човѣкъ, той ще каже: „Този си свива устата, онзи пъкъ сѣди съ отворена уста” – какво означава стиснатата уста и какво – отворената, и той не знае. Когато човѣкъ стисне, затвори устата си, той контролира своитѣ чувства – съ това той иска да каже: „Навсѣкѫде можете да ме бутате, само сърдцето ми не бутайте.” Когато човѣкъ отваря устата си, това показва, че той иска да възприеме нѣщо – устата е антена на Чувствения свѣтъ. Ето защо човѣкъ трѣбва да знае тѣзи нѣща и да не се поддава на модата; мнозина се рѫководятъ отъ извѣстни правила на модата какъ да държатъ устата си. Устата е антена, която не трѣбва да се поддава на мода; устнитѣ трѣбва леко да се допиратъ, нищо изкуствено не трѣбва да се внася въ държането на устата. Това, което говоря за устата, се отнася и за очитѣ: ѫгълътъ на зрѣнието трѣбва да бѫде естественъ, а не по правила на модата. Дръжте очитѣ си толкова отворени, че да възприемате само нужната свѣтлина – ни повече, ни по-малко; гледате ли по нѣкакви външни правила, вие ще изкривите очитѣ си; изкривите ли очитѣ си, ще изопачите и душата си. Следователно не гледайте хората нито подъ ѫгълъ, нито отдѣсно или отлѣво, нито на кръстъ – гледате ли на кръстъ, вие сами ще се разпънете; гледайте човѣка подъ такъвъ ѫгълъ, че да виждате неговата красота – гледайте го и си кажете: „Великъ е Господъ, който е създалъ този човѣкъ; Той е започналъ да го вае, да работи върху него, вложилъ е хубави нѣща, които единъ день ще се развиятъ” – така трѣбва да гледате на хората. Нѣкой погледне своя братъ и казва: „Този човѣкъ не го бива, нѣма хубави черти.” Казвамъ: не бързайте толкова, вие виждате една недовършена картина и се произнасяте вече; Богъ е започналъ тази картина и единъ день ще я завърши, щомъ я видите завършена, тогава само имате право да се произнасяте – сега сѫ нахвърляни сѣнкитѣ само, но като видите тази картина завършена, тогава ще разберете какво е било вложено въ нея. Изкуство е човѣкъ да вижда въ лицето на своитѣ братя или сестри онова, което Богъ първоначално още е вложилъ въ тѣхъ и което въ бѫдеще ще се развие; докато не придобие това изкуство, човѣкъ и себе си не може да оцени. Затова именно не казвайте, че нищо не струвате – знайте, че всички сте недовършени картини. Когато нѣкой се разгнѣви или кипне много, казвамъ: „Огъньтъ ви е буенъ, извадете малко дърва отъ него, за да се намали силата му” – като намалите огъня, и кипенето на водата ще утихне.

И тъй, иска ли човѣкъ да се справи съ труднитѣ условия на Живота, той трѣбва да си създаде особена философия, да знае какъ да гледа на нѣщата. Намѣрите ли се при неблагоприятни условия на Живота, и тамъ търсете рѫката на Бога – навсѣкѫде търсете и виждайте Бога! Когато направите една погрѣшка, тя не е само ваша, едновременно съ вашата отговорность сѣди и отговорностьта на предишнитѣ поколѣния – на васъ предстои да изправяте както своитѣ погрѣшки, така и тия на миналитѣ поколѣния, на вашитѣ дѣди и прадѣди. Понѣкога грѣшкитѣ ставатъ причина човѣкъ да се прослави: ще видите нѣкое малко дете цель день играе на войници, на войни; то ходи съ пушка изъ двора, марширува; единъ день това малко дете става генералъ, отива на война, избива стотици хора и се връща побѣдоносно, награденъ съ кръстъ за храбрость. И наистина, прославилъ се е този човѣкъ – съ какво се е прославилъ? Съ убийства. Въ друго сѫществуване този генералъ съзналъ погрѣшката си, разбралъ какви престѫпления е вършилъ и започва да живѣе чистъ животъ, става светия – по-напредъ е ходилъ съ мечъ, препасанъ на кръста, а сега взелъ тояга въ рѫка и тръгналъ отъ село въ село, отъ градъ въ градъ да проповѣдва и да изправя погрѣшката си; той казва: „Братя, азъ съмъ този, който едно време съ мечъ въ рѫка рѣжехъ главитѣ на хората, но следъ голѣми страдания, следъ голѣми гонения и преследвания отъ тѣхна страна азъ съзнахъ грѣшката си и днесь рѣшихъ да помагамъ на хората, да служа на Бога и по този начинъ да изправя погрѣшката си.”

Казвате: „Докога светията ще проповѣдва на хората?” Докато намѣри всички ония, на които е причинилъ зло или направилъ нѣкаква пакость, и поправи погрѣшкитѣ си – щомъ изкупи грѣховетѣ си, щомъ изправи погрѣшкитѣ си, той става красивъ. Кое е по-хубаво за човѣка – да снема глави или да поставя глави, да руши хубавитѣ мисли на хората или да ги възстановява, да руши благороднитѣ чувства на хората или да ги поощрява? Не е достатъчно само човѣкъ да мисли кое е по-хубаво, но той трѣбва да върши всичко, което е хубаво и красиво – красивото, възвишеното трѣбва да бѫде насѫщниятъ хлѣбъ за човѣка! Днесь всѣки човѣкъ трѣбва да вземе тоягата си въ рѫка и да тръгне да проповѣдва, докато възстанови първоначалния редъ на нѣщата, т. е. докато възстанови всичко, което той нѣкога е разрушилъ. Който иска и днесь да си служи съ меча, свободенъ е, нищо нѣма да му се каже – щомъ иска да отидѣ на бойното поле, нека отидѣ; единъ день, когато съзнае грѣшката си и пита какво да прави, тогава ще му кажа: „Сега вземи тоягата си и тръгни да проповѣдвашъ, да научишъ хората какъ да живѣятъ.”

Тъй щото въ единъ животъ човѣкъ ще бѫде генералъ съ мечъ въ рѫка – ще сѣче и ще коли, въ другъ животъ той ще бѫде светия съ тояга въ рѫка – ще ходи да учи хората какъ да живѣятъ по Бога. И едното е на мѣстото си, и другото е на мѣстото си: докато човѣкъ не бѫде генералъ и не получи кръстъ за храбрость, той не може да бѫде светия – като генералъ той си е създалъ работа за светия. Може ли светията да изправи погрѣшкитѣ си, които като генералъ е направилъ, той има вече Божието благословение, цѣлото Небе ще говори за този човѣкъ, че наистина е герой, защото знае да грѣши, но знае и да изправя погрѣшкитѣ си. Ако човѣкъ може само да грѣши, а не може да изправя погрѣшкитѣ си, Небето не се интересува отъ него и казва: „Този е единъ забравенъ човѣкъ отъ всички, понеже не може да изправя погрѣшкитѣ си” – всички ще го съжаляватъ, безъ да му помогнатъ. Защо? Всѣки самъ трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си.

И Христосъ е казалъ: „Когато единъ грѣшникъ рѣши да заживѣе чистъ животъ, голѣма радость настава между ангелитѣ на небето.” Когато светията вземе тоягата си и тръгне по свѣта да проповѣдва, цѣлото Небе се радва, че той е рѣшилъ да изправи погрѣшкитѣ си и да забрави миналото си – миналото е сѣнка на Живота. Както човѣкъ е станалъ причина за внасянето на грѣха въ свѣта, така той трѣбва да работи за неговото премахване. Това не значи, че всѣки човѣкъ трѣбва да се заеме съ великата идея да спаси свѣта – достатъчно е човѣкъ да изправи една своя погрѣшка, за да се нарече великъ. Който може да изправи една своя погрѣшка, той минава за великъ човѣкъ въ Небето; не може ли да изправи една своя погрѣшка, той е обикновенъ човѣкъ и като такъвъ е осѫденъ на страдания. Кои хора страдатъ? Само обикновенитѣ хора страдатъ, великитѣ хора не страдатъ. Какво по-голѣмо страдание за човѣка отъ това, да минава между хората и никой да не му обръща внимание – всички минаватъ-заминаватъ покрай него, но не го виждатъ, той нѣма нито единъ приятель, нито единъ близъкъ човѣкъ, нито едно близко животно. Човѣкъ разбира отъ какво значение е вниманието и на животното само когато остане самъ, безъ близки, безъ приятели; тогава може да дойде при него едно малко кученце напримѣръ, да му близне рѫката и да завърти опашката си около него – съ това то иска да каже: „Ти си добъръ човѣкъ, кажи ми нѣщо.” Тъй щото дойде ли нѣкой при васъ, кажете му нѣщо добро; отхвърлите ли човѣка, на когото можете да кажете нѣщо добро, и васъ ще отхвърлятъ – казано е въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри.” Съвременнитѣ религиозни хора казватъ: „Всички сме излѣзли отъ Бога, всички сме чада Божии”, обаче дойде ли нѣкой тѣхенъ братъ помежду имъ, тѣ не постѫпватъ съ него, както Богъ изисква. Постѫпвайте съ хората, както вие искате да постѫпватъ съ васъ – както постѫпвате съ хората, така ще постѫпватъ и съ васъ.

За изяснение на тази идея ще ви приведа следния примѣръ: единъ селянинъ отъ горноорѣховскитѣ села отишълъ въ Горна Орѣховица да си купи билетъ и да дочака единъ отъ треноветѣ, съ който щѣлъ да пѫтува до една близка гара. Обаче като дошълъ до гишето, дето се продавали билетитѣ, видѣлъ, че не му достигали само тридесетъ стотинки за билетъ; той се поогледалъ наоколо и видѣлъ единъ солиденъ господинъ, адвокатъ въ Горна Орѣховица, и поискалъ отъ него тридесетъ стотинки. Адвокатътъ отказалъ да му даде подъ предлогъ, че нѣмалъ пари въ себе си. Тогава селянинътъ взелъ тояжката си въ рѫка, турилъ торбата си на рамо и пѣшъ се запѫтилъ за селото, дето искалъ да отидѣ. Следъ нѣколко години този адвокатъ билъ въ Англия и единъ день трѣбвало да отидѣ съ трена до една близка станция; отишълъ на гарата да си купи билетъ, но какво било учудването му, когато видѣлъ, че не му стигали само тридесетъ пени за билета. Обърналъ се тукъ-тамъ да поиска тридесетъ пени, но не се рѣшилъ и се принудилъ да тръгне пѣшъ. Като изпадналъ въ това положение, той веднага си спомнилъ за селянина на горноорѣховската гара, на когото той не пожелалъ да услужи съ тридесетъ стотинки; тогава той си казалъ: „Каквото правишъ, ще ти се върне.”

Тази е истинската философия на Живота и затова казвамъ: искате ли да имате Божието благословение, правете това, което Богъ изисква отъ васъ – този е пѫтьтъ, по който можете да постигнете своето щастие. Вършите ли Волята Божия, вие ще осѣете своя пѫть съ скѫпоценни камъни – тогава хората ще дойдатъ да ви помагатъ. Само по този начинъ вие ще бѫдете радостни и каквато работа започнете, ще я свършите съ успѣхъ – този е единъ вѫтрѣшенъ ключъ на Живота. Тъй щото иска ли нѣкой човѣкъ нѣщо отъ васъ, спрете се, помислете какъ да постѫпите и тогава дѣйствайте.

Преди години бѣхъ въ Америка, дето имахъ една особена опитность: вървя по една улица, срѣщамъ единъ господинъ, бѣдно облѣченъ, той ме спира и започва да разправя своята история: „Азъ съмъ семеенъ човѣкъ, имамъ деца и жена, която отъ дълго време е болна; служба нѣмамъ, никакви срѣдства нѣмамъ, въ голѣма мизерия съмъ, ако обичате, помогнете ми.” Азъ го погледнахъ, влѣзохъ въ положението му и му дадохъ една помощь, съ която да си услужи. Дали говори истината, или не, това не провѣрихъ – азъ приехъ факта, както ми го предаде. Той взе паритѣ, които му дадохъ, и отидѣ въ една кръчма да пие; следъ четири часа пакъ го срѣщамъ, но той не ме позна и започна отново да разправя сѫщата история. Тогава азъ му казахъ: „Слушай, това, което правишъ, не е хубаво, азъ мога и сега да ти помогна, но ти си служишъ съ лъжата, която нѣма да тѣ изведе на добъръ пѫть – съ тази лъжа и жена ти все болна ще бѫде, и децата ти гладни ще ходятъ. Ела съ менъ да отидемъ въ нѣкоя гостилница.” Завеждамъ го въ една гостилница, зарѫчвамъ му ядене да се нахрани, купувамъ хлѣбъ за жена му и казвамъ: „Като се нахранишъ добре, вземи този хлѣбъ за жена си и децата си, дай имъ да се нахранятъ; гледай обаче да не го продадешъ нѣкѫде и не преувеличавай страданията си.”

Съвременнитѣ хора страдатъ отъ преувеличение на нещата – тѣ преувеличаватъ своитѣ мѫчнотии, своитѣ нѣщастия, искатъ да минатъ за мѫченици. Нѣкой казва: „Нещастенъ човѣкъ съмъ, нѣма човѣкъ съ по-голѣми страдания отъ моитѣ” – не преувеличавай нещастията си, ти играешъ роля на нѣкой отъ нещастницитѣ въ свѣта, но не си най-голѣмъ нещастникъ. – „Бѣлъ день не съмъ видѣлъ!” Не, хиляди бѣли дни си видѣлъ. – „Никой не ме обича.” И това не е вѣрно, майка ти толкова време въ люлка тѣ е люляла, пѣсни ти е пѣла, цѣлувки ти е давала, колко хора още сѫ тѣ цѣлували; и днесь има хора, които тѣ обичатъ – ако никой не тѣ обичаше, ти не би могълъ да живѣешъ на Земята. И ние сме се събрали тукъ, защото Богъ ни обича; Слънцето изгрѣва, защото Богъ ни обича; звѣздитѣ изгрѣватъ, защото Богъ ни обича. За онзи, който разбира нѣщата, това е така; за онзи, който не разбира, това не е така, той не вѣрва въ думитѣ ми. Който не вѣрва, той трѣбва да прави опити, докато се свърже съ Възвишенитѣ сѫщества; когато човѣкъ се свърже съ тия Сѫщества, Невидимиятъ свѣтъ ще се разкрие предъ него и той ще провѣри всичко, което иначе не може да провѣри. Невидимиятъ свѣтъ е предъ васъ, но се изискватъ органи, посрѣдствомъ които ще влѣзете въ връзка съ него. Напримѣръ, за да се реализира една идея на Земята, преди всичко човѣкъ трѣбва да има органи, които да я възприематъ; следъ това тя трѣбва да намѣри благоприятна почва, въ която да се насади; най-после трѣбва да се намѣри човѣкъ, който да я изгледа да се развие, да даде плодове – тогава само можемъ да кажемъ, че тази идея е реализирана. Може ли човѣкъ да вижда, ако нѣма очи; може ли човѣкъ да чува, ако нѣма уши; може ли човѣкъ да начертае една линия, ако нѣма рѫце? Значи органи се изискватъ, за да може Невидимиятъ свѣтъ да се прояви въ едно или въ друго отношение.

Следователно човѣкъ трѣбва да стане органъ, удъ на Божественото тѣло, а не робъ на външнитѣ условия; човѣкъ трѣбва да бѫде гражданинъ на Царството Божие, носитель на Божественитѣ идеи. Не е достатъчно само да говоримъ за Бога, за Божествени работи, но трѣбва да дадемъ нѣщо отъ себе си, да направимъ нѣщо сѫществено. Напримѣръ нѣкой казва за приятеля си, че е добъръ, разуменъ, красивъ човѣкъ, но нищо не прави за него; другъ пъкъ нищо не говори за качествата на приятеля си, но намѣри ли се приятельтъ му въ нужда, той веднага се притича на помощь.

Ако човѣкъ само говори, безъ да изпълнява, той ще мяза на онзи богатъ американецъ, който на думи само говорилъ за Бога, но нищо не правилъ за Него. Единъ день той заболѣлъ сериозно и повикалъ тѣхния пасторъ да се помоли за оздравяването му. Пасторътъ му отговорилъ:

– Какъ да се моля за тебъ, когато не си направилъ нито едно добро?

– Ако не се помолишъ за менъ, азъ ще замина за онзи свѣтъ.

– Нищо отъ това, можешъ да заминешъ, но азъ не мога да се моля за човѣкъ, който презъ цѣлия си животъ е хулилъ църквата и нищо не е направилъ за Бога.

– Тогава какво да правя?

– Раздай имането си на бѣднитѣ и обѣщай, че ще служишъ на Бога!

– Ти се помоли първо на Бога, а следъ това и азъ ще изпълня обѣщанието си.

– Не, докато не направишъ контрактъ, докато не подпишешъ, че ще изпълнишъ обѣщанието си, азъ нѣма да се помоля на Бога, азъ не вѣрвамъ само на думи.

И тъй, искате ли молитвата ви да бѫде приета отъ Бога, преди всичко трѣбва да сложите жертвата си предъ нозетѣ Му – не сте ли готови да пожертвате всичко за Божия Духъ, който постоянно ви рѫководи, нищо не можете да направите. Тъй щото, каквото човѣкъ направи за Бога, то трѣбва да е направено по свобода на неговия Духъ – Богъ не изисква нищо насила. Той не иска отъ васъ голѣми работи, напримѣръ да спасите свѣта; спасението на свѣта е Божия работа, а на васъ предстои работа, която само вие можете да свършите – тази специфична работа опредѣля вашето бѫдеще. На всѣки човѣкъ е дадена специфична работа, която той самъ трѣбва да свърши – каква е тази работа? Да бѫде носитель на Божественото. Въ който моментъ се заеме за тази работа, всички противоречия отъ ума и сърдцето му ще изчезнатъ. Богъ ще премахне противоречията отъ живота на всѣки, който доброволно е приелъ да Му служи. Голѣмото, великото може да лѣкува – малкото не може да лѣкува; въ много вода човѣкъ може да опере ризата си до съвършенство – въ малко вода той не може да я опере както трѣбва; човѣшката душа може да се очисти само въ Божията Любовь. Отъ дългия пѫть на своето развитие въ ума, въ сърдцето и въ душата на човѣка се е събрала много каль, която само Любовьта е въ сила да изчисти; като погледне къмъ тази каль, той се чуди какво да направи, за да се освободи отъ нея – единственото спасение за него е да влѣзе въ водата на Божествения изворъ и тамъ да се изчисти. Влѣзе ли веднъжъ въ тази вода, той трѣбва да спазва всички правила на прането, на чистенето; разнитѣ народи иматъ различни методи за пране: нѣкѫде, особено въ странство, ператъ съ бухалки, съ машини или съ разни химически препарати; българитѣ пъкъ ператъ, търкатъ дрехитѣ повече съ рѫце; по който начинъ да ператъ хората, дрехитѣ скоро се кѫсатъ – дрехитѣ трѣбва да се ператъ леко, внимателно, за да траятъ поне десетина години. Добро е желанието на хората да ператъ дрехитѣ си, да бѫдатъ чисти, обаче методитѣ имъ не сѫ хубави; нѣкой казва на другаря си: „Тъй ще тѣ опера, че да свѣтнешъ.” – „Пери ме, но гледай да не ме изтъркашъ или да не ме скѫсашъ” – въ желанието си да се изправятъ, съвременнитѣ хора се ожулватъ единъ другъ, кѫсатъ дрехитѣ си.

Питамъ какъ трѣбва хората да се коригиратъ? Представете си, че искате да коригирате единъ вашъ братъ, какъ ще постѫпите? Ако азъ съмъ художникъ, но искамъ да коригирамъ единъ мой братъ, сѫщо художникъ, съ високо мнѣние за себе си, ето какво бихъ направилъ – ще нарисувамъ една картина съ доста погрѣшки: носътъ – изкривенъ, вѣждитѣ – неправилни, устата – турена накриво и т. н. Тогава ще се обърна къмъ своя братъ художника ще му кажа: „Братко, моля ти се, ела да ми помогнешъ да изправимъ картината, която нарисувахъ – гледамъ, има доста дефекти въ нея, помогни ми да ги изправя.” Вземамъ четката и той взема своята и започваме двамата да коригираме: той рече да поправи носа, не може – вземамъ азъ четката, помѫча се малко, изправя носа; рече да изправи устата, да я тури на мѣсто, пакъ не може – азъ се опитамъ, поставя я дето трѣбва. Работимъ заедно, но нищо не му казвамъ; щомъ се натъкне на нѣщо, което не може да поправи, той самъ вижда своитѣ слаби мѣста и се коригира, безъ да му кажа дума; ако азъ му правя бележки, той ще се обиди, понеже е крайно честолюбивъ човѣкъ. Тъй щото искате ли да коригирате нѣкой човѣкъ, не му посочвайте грѣшкитѣ изведнъжъ, но започнете да работитѣ заедно съ него – когато го оставите да се прояви, той ще види кѫде грѣши и самъ ще се изправи.

Казвамъ: когато Духътъ дойде у човѣка, Той не го измѣня изведнъжъ, но постепенно. Затова именно, когато грѣшниятъ стане праведенъ, той ще остане по характеръ сѫщъ, какъвто е билъ като грѣшникъ, само че ще прави усилия да се въздържа: напримѣръ, ако като грѣшникъ е билъ нервенъ – и като праведенъ ще бѫде такъвъ, но ще се въздържа; ако като грѣшникъ е обичалъ да полъгва, да злослови по адресъ на хората – и като праведенъ ще бѫде такъвъ, но ще се въздържа въ проявитѣ си. Значи грѣшникътъ се чувства свободенъ въ правене зло, а праведниятъ съзнателно се въздържа отъ него; грѣшниятъ е свободенъ въ злото, а праведниятъ е свободенъ въ Доброто – тази е разликата между грѣшния и праведния човѣкъ. Въздържание се изисква отъ съвременнитѣ хора; не е достатъчно човѣкъ да каже за себе си, че е лошъ, но той трѣбва да се въздържа отъ лоши мисли, желания и постѫпки. Ще се въздържате, както и Богъ се въздържа – съ хиляди години Той сѣди, чака, въздържа гнѣва си срѣщу хората, докато тѣ се обърнатъ къмъ Него и пожелаятъ да ги научи какъ да живѣятъ. Богъ ги поучава, съвѣтва ги, но тѣ не Го слушатъ; Той търпи всичко това и казва: „Ще дойде день, когато тия хора ще се изправятъ.” Какъ ще се изправятъ? Тѣ ще слизатъ на Земята, ще се качватъ на Небето, докато единъ день окончателно рѣшатъ да заживѣятъ за Бога и приложатъ Неговото учение. Това може да стане и следъ осемь хиляди години, а може да стане и сега – отъ човѣка зависи; дали по-рано, или по-кѫсно ще стане това нѣщо, зависи отъ усилието, което човѣкъ прави, както и отъ резултатитѣ на това усилие. Казвате: „Кой ще чака цѣли осемь хиляди години?” Наистина, дълъгъ периодъ е осемь хиляди години, но и дължината е относителна величина. Когато става въпросъ за лошото, човѣкъ иска часъ по скоро времето да се съкрати; става ли въпросъ за Доброто, той иска времето да се продължи; обаче дойде ли до страданието, не желайте времето да се съкрати – защо? Защото на всѣко страдание отговаря Радость, следователно колкото време е траело страданието, толкова време ще трае и Радостьта – щомъ страданието се продължи по-дълго време, и радостьта ще трае сѫщото време, законътъ е такъвъ.

Сега, тия нѣща сѫ второстепенни, сѫщественото за всички хора е да бѫдатъ носители на Божественото – само тогава тѣ могатъ да бѫдатъ силни, разумни и добри. Бѫде ли човѣкъ силенъ, разуменъ и добъръ, той ще бѫде въ състояние да постигне копнежитѣ на своята душа. Щомъ има тия условия въ себе си, той нѣма да се моли на този, на онзи да му помагатъ, но хората сами ще му се притичватъ на помощь. Бѫдете всички носители на Божественото, а за останалитѣ работи не мислете – не мислете какъ да предадете Любовьта си на хората или какъ да имъ правите Добро. Отъ васъ се изисква да вършите Добро, да обичате хората и нищо повече. Не е лесно да покаже човѣкъ Любовьта си къмъ хората, не е лесно той да направи едно Добро, безъ да внесе съблазънь у нѣкого – за всичко това не се грижете. Имайте предвидъ, че всѣки день трѣбва да изпълнявате Волята Божия, безъ да отлагате.

И тъй, нека остане въ ума ви идѣята, че докато сте органъ на Божественото тѣло, вие сте на мѣстото си. Вашата рѫка е създадена за тѣлото ви; въ такъвъ случай първо тя трѣбва да изпълни предназначението си къмъ своето тѣло, а после и къмъ другитѣ хора. Умътъ, сърдцето и волята ви сѫ създадени първо за служене на вашия Духъ, на вашата душа, на Бога; служитѣ ли първо на Бога, вие ще можете да служите и на другитѣ хора. Който служи добре на себе си, той ще служи добре и на Бога; щомъ служи добре на Бога, ще служи добре и на ближнитѣ си – този е единъ отъ великитѣ закони на Битието. Не вървите ли въ този пѫть, ще имате редъ разочарования, докато единъ день ще заминете за онзи свѣтъ и ще кажете: „Нищо не разбрахъ отъ Живота, нищо не можахъ да направя.”

Съвременнитѣ религиозни хора казватъ: „Ние трѣбва да се обичаме, да живѣемъ братски”; да се обичатъ хората, да живѣятъ братски – това е резултатъ на служене на Бога. Ако рѫката на човѣка служи на неговото тѣло, тя ще служи и на другитѣ хора; ако умътъ и сърдцето на човѣка служатъ на самия него, тѣ ще служатъ и на Бога, а оттамъ и на хората. Не се ли подчиняватъ на самия човѣкъ, тѣ нѣма да се подчиняватъ и на Бога; ако умътъ и сърдцето на човѣка не сѫ въ съгласие съ Божиитѣ мисли и чувства, той ще се намѣри въ голѣмо противоречие съ себе си – противоречията у човѣка се дължатъ на лошитѣ мисли и чувства, които той храни въ себе си. Какъ може да се освободи отъ тия противоречия?

Единъ познатъ ми разправяше следната своя опитность – той срѣщналъ единъ свой приятель, който му казалъ:

– Азъ ще се самоубия, не искамъ повече да живѣя, не намирамъ смисълъ въ живота.

Той му ударилъ две силни плѣсници.

– Защо ме биешъ?

– Защото искашъ да се самоубиешъ.

Тогава приятельтъ му казалъ:

– Отъ този моментъ вече нѣма да мисля за самоубийство. Съ дветѣ плѣсници ти ми даде единъ добъръ урокъ, който ме съвзе – азъ се окопитихъ, разбрахъ, че има защо да се живѣе.

Казвамъ: по сѫщия начинъ и съвременнитѣ хора отиватъ при Бога и казватъ, че искатъ да се самоубиятъ. Богъ ще имъ удари по две плѣсници и тѣ ще се окопитятъ – дветѣ плѣсници не сѫ нищо друго освѣнъ сѫдбата или, спорѣдъ индуситѣ, кармата. Богъ има много рѫце, чрезъ които удря плѣсници на хората, за да отрезнѣятъ. Богъ не извинява погрѣшкитѣ на хората – всѣка погрѣшка носи своитѣ последствия; на сѫщото основание Богъ възнаграждава човѣка и за най-малкото Добро, което той прави. Той вижда микроскопическото Добро и го възнаграждава, но и микроскопическото зло не забравя, обаче разликата отъ последствията при правене на зло и на Добро е следната: всѣко зло носи последствията си за четири поколѣния, а всѣко Добро носи възнагражденията си за хиляда поколѣния. Следователно съ злото се ликвидира въ четири поколѣния, а Доброто се възнаграждава до хиляда поколѣния. Тъй щото и Добро да правишъ, и зло да правишъ, знай, че Богъ тѣ дебне, Той може да тѣ хване и презъ най-малката дупчица – хване ли тѣ веднъжъ, ти ще носишъ последствията. Нито злото, нито Доброто се укрива – въ това сѣди красотата на Живота. Има едно око въ свѣта, което всичко вижда и отъ което никой не може да се скрие; никой не може да се избави отъ окото на Живота, което поставя всичко въ равновѣсие – тази е една велика истина въ Живота. Ако хората знаеха, че има контролъ върху тѣхъ, отъ който не могатъ да се избавятъ, тѣ лесно щѣха да се изправятъ; тѣ не вѣрватъ, че Божието око следи всичко.

Сега цѣлиятъ Невидимъ свѣтъ, следи и казва на хората да бѫдатъ добри, разумни и справедливи – ако издържатъ на тия условия, тѣ ще получатъ по едно възнаграждение. Казвате: „Вѣрно ли е това?” На много нѣща може да не вѣрвате, но дойде ли до Божиитѣ думи, тамъ всѣкакво съмнѣние трѣбва да се изключи. Единственото сѫщество въ свѣта, което постоянно ни държи въ ума си и мисли нашето Добро, това е Богъ – въ Бога противоречия нѣма. Никой не може да си представи онова, което Богъ е приготвилъ за тѣзи, които Го любятъ; дойдемъ ли до Бога, отъ всички се изисква непреодолима Любовь къмъ Него – всички изкушения трѣбва да се стопятъ въ тази Любовь, всѣки трѣбва да си каже: „Има Единъ, който мисли за менъ и ми помага.” Къмъ този Единъ всички отправятъ погледа си – нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да отправи ума и сърдцето си нагоре къмъ Бога!

Преди нѣколко дена дойде при менъ една сестра и ме запита: „Кажѣте ми какво да правя, доста съмъ затруднена.” Казвамъ: „Не се безпокой, всичко ще се нареди – работитѣ ще се оправятъ.” Тя си отидѣ, замисли се малко и си каза: „Какъ ли ще се оправятъ работитѣ ми?” Съ това азъ искамъ да й кажа: „Ако си добра, разумна и силна, работитѣ ти ще се оправятъ.” Добротата е изразъ на Любовьта – който има Любовь въ себе си, работитѣ му ще се оправятъ; човѣкъ все трѣбва да има нѣщо въ себе си, отъ което да даде и на другитѣ.

Срѣща ме единъ господинъ и ме запитва:

– Какво е твоето вѣрую?

Азъ веднага изваждамъ отъ джоба си една хубава круша, подавамъ му я и казвамъ:

– Заповѣдайте, опитайте тази круша!

Той взема крушата и започва да яде. Питамъ го:

– Харесвате ли тази круша?

– Много е вкусна и ароматна.

Казвамъ: засега е важно да опитаме благата, които Природата ни е дала. Чрезъ тази круша между насъ се създаде връзка и ние започнахме да се разговаряме. Следъ това той пакъ ме запита:

– Какво можете да ми кажете за Господа?

Азъ мълча, нищо не му отговарямъ, но следъ малко го запитвамъ:

– Бихте ли желали и утре да ви дамъ такава круша?

– Съ удоволствие бихъ изялъ още една.

– Както виждате, добъръ готвачъ е Природата – тя е сготвила такива нѣща, каквито и най-опитниятъ готвачъ не може да сготви. Щомъ е така, утре пакъ ще се срѣщнемъ при този готвачъ и ще си хапнемъ отъ това, което той е приготвилъ за деня. Като ядемъ, ще се разговаряме по въпроси, които ни интересуватъ.

И тъй, работитѣ на хората могатъ да се оправятъ напълно, а могатъ да се оправятъ отчасти само; щомъ се оправятъ работитѣ на хората, тѣ ще бѫдатъ и добри, и разумни, и силни. Какъ могатъ да се оправятъ работитѣ имъ? Като се молятъ единъ за другъ, като си помагатъ и като си желаятъ доброто – ако хората живѣятъ по този начинъ, тѣ ще бѫдатъ въ сила да подобрятъ свѣта. Какво виждаме днесь? Нѣкой казва: Азъ се молихъ за еди-кого си, но той нищо не е придобилъ отъ моята молитва” – защо не е могълъ да придобие нѣщо? Има причини за това. Напримѣръ дойде нѣкой боленъ при менъ, разговарямъ се съ него и му казвамъ: „Ти ще оздравѣешъ”; той отива у дома си и следъ нѣколко години го срѣщамъ пакъ боленъ, не се излѣкувалъ. Дохожда другъ боленъ при менъ, азъ обърна гръбъ къмъ него и нищо не му казвамъ; той се връща у дома си, стрѣска се отъ положението си, започва да се моли на Бога и въ скоро време оздравѣва. Казвате: защо първиятъ боленъ, на когото казахте, че ще оздравѣе, не оздравя, а вториятъ, на когото дадохте гръбъ, оздравя? Казвамъ: когато първиятъ боленъ дойде при менъ, азъ свършихъ своята работа – помолихъ се за него, дадохъ му начинъ за лѣкуване, но той не свърши своята работа, не се лѣкуваше, той каза: „Така не се оправятъ работитѣ”; вториятъ боленъ се стресна отъ положението, въ което се намираше, започна да се моли на Бога и по този начинъ изправи погрѣшкитѣ си. Първиятъ боленъ не лѣгаше и не ставаше навреме, не ядѣше навреме, биеше жена си и децата си, говорѣше лошо за хората. Докато човѣкъ не изправи живота си, той не може да подобри и здравето си. Тъй щото, когато обърна гърба си къмъ нѣкого, съ това искамъ да кажа, че тази работа не е моя, тя е Божия работа; тогава Богъ казва: „Щомъ тази работа не е твоя, Азъ ще се заема да я поправя.” Когато Богъ каже, че работитѣ на човѣка ще се оправятъ, този човѣкъ трѣбва да се заеме да свърши поне часть отъ своята работа; Богъ съдѣйства на хората, но и тѣ трѣбва да работятъ заедно съ Него, да взематъ дѣлъ въ Неговата работа – вземе ли човѣкъ участие въ Божията работа, той се свързва съ Бога, става Неговъ съучастникъ. Въ всѣко отношение ние трѣбва да бѫдемъ искрени, да знаемъ, че благата, които Богъ ни дава, сѫ общи за всички.

Сега, азъ искамъ да считате тази година като нова година, да бѫдете съ нови имена. Останете ли съ старитѣ си имена, не струва; останете ли съ старитѣ си дрехи, съ старата любовь, съ старото знание, и това не струва. Вие трѣбва да внесете въ себе си новата, чистата Любовь на детето, знанието на сто и двадесетъ годишния дѣдо и красотата на младата мома, която съ свѣтлината си освѣтява цѣлия свѣтъ – по този начинъ само вие ще се почувствате вѫтрѣшно силни, та като дойдатъ върху васъ редъ мѫчнотии и страдания, като се натъкнете на вашето лошо минало, да кажете: „Нашето минало умрѣ, днесь ние сме толкова силни, че можемъ да се справимъ съ всички мѫчнотии и страдания.” Богъ лесно заличава миналото на човѣка, ако той стане работникъ на Неговата нива. Желая на всички презъ идната година да свършитѣ часть отъ опредѣлената ви работа! Не се заемайте съ непостижими нѣща; ако свършите постижимитѣ работи, въ бѫдеще ви предстоятъ по-велики дѣла. Ако не свършите малкитѣ работи, какъ ще свършите по-голѣмитѣ?

Казвамъ: вие трѣбва взаимно да се обичате и уважавате – не външно, но вѫтрѣшно; при това, трѣбва взаимно да се обичате, безъ да изисквате тази любовь – ако остане на васъ да изисквате любовьта на хората, това е насилие. Любовьта е великъ законъ, който върви по свой опредѣленъ пѫть. Любовьта не се дава съ насилие, нито по задължение – никой не може да ви обича, защото вие искате това; всѣки може да ви обича, безъ да искате, безъ да знаете даже. Желанието на човѣка да бѫде непремѣнно обичанъ отъ нѣкого само по себе си разрушава връзкитѣ на любовьта. Нѣкой иска да бѫде обичанъ отъ нѣкого, а се съмнѣва въ него – съмнѣнието е първото условие за прекѫсване връзкитѣ на Любовьта, Любовьта никога не се измѣня. Казано е: „Богъ е Любовь” – щомъ Богъ е Любовь, трѣбва ли да се съмнявате въ Неговата Любовь? Затова по отношение на Божията Любовь вие трѣбва да държите положителни мисли, да не се съмнявате въ нея. Когато става въпросъ за любовьта между хората, това е друго нѣщо: вие може да не обичате нѣкого – има причини за това; не обичате нѣкого, защото този човѣкъ е боленъ и не може да отиде на нивата ви да работи. Всѣки обича здравия човѣкъ – той има благородно сърдце и може да ви услужва въ всичко, каквото пожелаете.

И тъй, искате ли да бѫдете свободни и здрави, трѣбва да впрегнете тѣлото, сърдцето и ума си на работа. Оставате ли безъ работа, вие ще се чудите какво да правите – ще свивате устата си, ще затваряте очитѣ си, ще правите разни гримаси. Движенията ви трѣбва да бѫдатъ естествени; при неестественитѣ движения на устата, на очитѣ, на рѫцетѣ, човѣкъ губи свободата си и по този начинъ се поддава на извѣстни противоречия. Искате ли да се освободите отъ своитѣ вѫтрешни противоречия, вие трѣбва съвършено да отпуснете мускулитѣ си, да разслабите всички връзки на тѣлото си, да дойдете до положение, като че всичко сте уредили и следъ това да се предадете на дълбоко размишление – само така ще изпитате пълна почивка. При това положение вие не трѣбва да се интересувате какво ще кажатъ хората за васъ.

Единъ познатъ ми разправяше за подобенъ случай, когато се поддалъ на такова пълно съзерцание: единъ день той рѣшилъ да си почине хубаво, затова сѣдналъ удобно на единъ столъ, съвършено отпусналъ мускулитѣ си и прекаралъ въ дълбоко размишление цели двадесетъ минути. Въ това време майка му влѣзла въ стаята и като го видѣла въ това положение, много се уплашила – тя започнала да го бута отъ една, отъ друга страна и все го питала: „Майка, какво ти стана, да не си боленъ нѣщо?” Опипала му пулса, но като видѣла, че той е спокоенъ, излѣзла въ друга стая, оставила го на свобода. Мнозина постѫпватъ по сѫщия начинъ: като видятъ, че нѣкой човѣкъ се е измѣнилъ, тѣ го пипатъ, бутатъ – да не му е станало нѣщо лошо, да не е изгубилъ съзнание и т. н. Не, този човѣкъ е въ размишление, той преживява нѣщо, не го безпокойте. Тъй щото кажатъ ли, че нѣкоя мома или нѣкой момъкъ е боленъ, казвамъ: „Тѣ сѫ ходили нѣкѫде на печалба, сега сѫ се върнали у дома си, почиватъ си, предали сѫ се на съзерцание.” Щомъ кажатъ, че сѫ здрави, азъ подразбирамъ, че тѣ отиватъ пакъ на печалба, излизатъ отъ дома си. Това сѫ картини, които илюстриратъ положението на хората.

Казвамъ: всѣки день употрѣбявайте по нѣколко минути за съзерцание, за почивка на тѣлото – отправяйте ума си къмъ всички Разумни сѫщества, на които работитѣ сѫ напълно уредени. Освободете се отъ всички грижи и безпокойствия и кажете: „Благодаримъ на Бога за всичко, което е направилъ, благодаримъ, че ни е изпратилъ въ свѣта!” Когато съзерцавате, бѫдете така свободни, че никой да не се плаши отъ васъ – заемете положението на светия, та кой какъ ви види, да застане съ благоговѣние при васъ. Вие можете да сѣднете на столъ, можете да лѣгнете на креватъ, но каквото положение и да сте заели, никой не трѣбва да се плаши отъ васъ. Правете това упражнение по три пѫти на день – сутринь, на обѣдъ и вечерь, по десеть минути най-много; размишлявайте върху Божественото, за да се освободите отъ всички дребнавости. Ако упражнението ви е излѣзло добре, и вие ще бѫдете доволни отъ себе си. Човѣкъ трѣбва да се вглѫбява въ себе си, за да се издигне надъ обикновенитѣ условия на живота. Казвамъ: какъ ще постигнете това? Турете ризата въ водата и не мислете какъ тя ще поеме вода въ себе си, турете стомната подъ чешмата и не мислете какъ тя ще се напълни съ вода, отворете сърдцето си за Божественото и не мислете какво ще стане съ васъ, отворете ума си за възвишенитѣ и свѣтли мисли и не се грижете за утрешния день – тъй щото размишлявайте върху Божественото, дайте свобода на ума, сърдцето и волята си и не мислете за последствията. Истинската Свобода носи добри резултати.

Отъ всичко, казано досега, нека останатъ въ ума ви следнитѣ мисли: бѫдете удове на Божественото тѣло, за да се изявяватъ чрезъ васъ Божественитѣ мисли, чувства и дѣйствия – щомъ сте удове на Бога, ще бѫдете носители на всичко Божествено. Срѣщнете ли нѣкой човѣкъ, потърсете Божественото въ него и върху тѣзи черти се спрете – по сѫщия начинъ търсете Божественото и въ себе си; благодарете на Бога, че имате възможность да виждате хубавото. При това всѣки трѣбва да бѫде богатъ, а не бѣденъ – съ други думи казано, бѫдете бѣдни отъ грѣхове, богати съ добродетели; бѣдни отъ насилие, богати съ Сила; бѣдни отъ лъжи, богати съ Разумность; бѣдни отъ зло, богати съ Добро. Не спирайте въ себе си, нито въ другитѣ хора дарбитѣ и способноститѣ, които Богъ е вложилъ, дайте пѫть на Божественото въ себе си и не се безпокойте! Имайте вѣра, че Божественото е въ сила да разработи своитѣ пѫтища – посѣйте сѣмената на Доброто и не мислете за тѣхъ, дайте възможность на дарбитѣ и способноститѣ у васъ да се развиватъ и не мислете за външнитѣ условия! Божественото въ човѣка е сѫщественото, върху което той трѣбва да работи – чрезъ него ще се свържете съ добритѣ хора, съ свѣтиитѣ, съ Ангелитѣ и съ Бога. Дойде ли човѣкъ до това положение, мисъльта му се изправя, чувствата му се облагородѣватъ и постѫпкитѣ му ставатъ възвишени – всичкитѣ му работи тръгватъ напредъ. По този начинъ само човѣкъ се подмладява и въ който домъ влѣзе, той носи Божието благословение.

Следователно човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, разуменъ и добъръ; има ли тѣзи качества, той ще разполага съ добри чувства и съ добри, свѣтли мисли. Безъ добри чувства, безъ свѣтли мисли човѣкъ нищо не може да направи – защо? Защото ако човѣкъ нѣма добри чувства, които да доставятъ материалъ на мисъльта да работи, той нищо не може да направи; и ако човѣкъ нѣма здраво тѣло, което да се кооперира съ ума и сърдцето, той нищо не може да направи. Казвате: „Ако ние не можемъ да направимъ нѣщо, тогава Богъ ще го направи” – това не е права философия. Отъ хиляди години насамъ Богъ работи именно чрезъ ума, сърдцето и волята на хората – трѣбва ли днесь да се пренебрѣгватъ тия фактори? Щомъ знаете това, вие трѣбва да пазите въ свещена чистота своя умъ, своето сърдце и своята воля – да бѫдатъ съработници съ Бога, да сѫ въ пълно съгласие съ Него. Въ това отношение религиитѣ първоначално имаха за цель да развиятъ Божественото въ човѣка, за да може той правилно да служи на Бога, обаче впоследствие тѣ измѣниха своята задача, спряха се върху външнитѣ форми на нѣщата и днесь тѣ очакватъ спасението на човѣчеството нѣкѫде отвънъ. Външното не е сѫществено, затова именно Христосъ казва: „Не търсете славата на хората, но търсете славата Божия!” Славата на хората представлява сѣнки на Живота, които ще дойдатъ сами по себе си; достатъчно е художникътъ да постави основнитѣ черти на картината, за да дойдатъ сѣнкитѣ сами по себе си; нѣма защо човѣкъ да търси сѣнкитѣ – той самъ, безъ да иска ще ги тури дето трѣбва. Напримѣръ противоречията въ живота на човѣка не сѫ нищо друго освѣнъ сѣнки – тия сѣнки могатъ да бѫдатъ малки, могатъ да бѫдатъ и голѣми. Оставете тия сѣнки, т. е. тия противоречия настрана, не обръщайте внимание на тѣхъ и търсете сѫщественото въ Живота – сѫщественото пъкъ е Божественото.

Сега, като говоря така, не мислете, че нѣмамъ предвидъ вашитѣ усилия, както и вашитѣ постижения; азъ имамъ предвидъ всичко това, но искамъ да насоча вниманието ви къмъ бѫдещето, предъ което се намирате. Ако не работите непрекѫснато, съ тѣзи лица, които сега имате, нѣма да ви приематъ на Небето; най-малката нечистотия да имате, нѣма да ви приематъ на единъ Ангелски обѣдъ – на Небето не се допуска никаква нечистотия, никакво недоволство. Тамъ се допускатъ само съвършени сѫщества. И следъ всичко това вие искате да отидете при Бога съ всичкото си недоволство. Предъ Бога вие трѣбва да бѫдете въ положението на блудния синъ, че като отидете при Него, да кажете: „Татко, азъ съгрѣшихъ предъ Тебъ, всичко, което ми даде, изядохъ и изпихъ; готовъ съмъ сега да Ти работя като последенъ слуга, само да ме приемешъ.” Голѣмо вѫтрѣшно смирение и дълбоко съзнание се изисква отъ всички съвременни хора. Днесь има много хора, външно смирени, благочестиви, но свѣтътъ не се нуждае отъ такова смирение – отъ всички се изисква смирението и съзнанието на блудния синъ. Всички талантливи, гениални и свети хора сѫ излѣзли все отъ блудния синъ, отъ този нехранимайко, за когото бащата закла най-угоеното теле; отъ другия синъ пъкъ, който се разсърди на баща си, че приелъ блудния синъ съ любовь, сѫ излѣзли всички аристократи, всички недоволни хора. Отъ вѫтрешното смирение на човѣка се раждатъ най-хубавитѣ черти, най-хубавитѣ плодове, тъй щото време е вече хората като блудния синъ да се върнатъ при Баща си – Баща имъ ще ги приеме, ще заколи най-охраненото теле за тѣхъ и ще ги благослови.

Сега желая на всички, като се върнете дома си, да ви дадатъ едно голѣмо угощение, да ви турятъ пръстенъ на рѫката, да ви облѣкатъ съ нови чисти дрехи, следъ което Баща ви да ви прегърне въ обятията си, да ви цѣлуне и да изкаже Любовьта си къмъ васъ – синътъ трѣбва да почувства, че се е върналъ при Баща си. Искате ли да се върнете при Баща си, пазѣте се отъ стария господарь, отъ стария учитель, който пакъ може да ви наметне халата и да почне да ви учи, че животътъ сѣди само въ ядене и пиене. Ако искате, можете да го слушате, свободни сте, но после ще ядете само рожкови и ще мислите, че всички хора сѫ виновни за вашето положение. Не, вземете въ рѫка тоягата си, която показва, че трѣбва да разсѫждавате право, и кажете истината на Баща си – идете при Него като блудния синъ и Му кажете: „Татко, ядохъ и пихъ, всичко изхарчихъ, съзнавамъ грѣшкитѣ си и Тѣ моля да ме приемешъ като свой слуга.”

Казвамъ: време е вече да се върнете при Баща си. Доста сте пасли свинетѣ на стария господарь, доста сте яли рожкови – върнете се при Баща си, отъ когото сте излѣзли! Който още яде рожковите на стария си господарь, той мяза на нѣкой си богатъ човѣкъ, който цель животъ ялъ бобъ, но давалъ пари за различни благотворителни цели съ мисъльта да се прослави; и наистина приживѣ още му турили бюста всрѣдъ града, като на почтенъ гражданинъ. Колкото пѫти минавалъ покрай своя бюстъ, той си казвалъ: „Много бобъ изядохъ, докато дойда на това мѣсто” – съ други думи казано, презъ колко страдания, нещастия и мѫчнотии трѣбва да мине човѣкъ, докато дойде до положението на светия. Да се качишъ на такъвъ пиедесталъ както този богатъ човѣкъ, това подразбира да се качишъ на нѣкой високъ планински връхъ и да благодаришъ на Бога, че ти е далъ здрави крака, здраво тѣло, за да достигнешъ до върха; и като се върнешъ отъ планината, пакъ да благодаришъ на Бога, че си се върналъ благополучно.

Желая на всички да се качите на най-високото мѣсто, което Богъ ви е опредѣлилъ. Желая на всички като стигнете най-високото мѣсто на вашия животъ, пакъ да слѣзете и да благодарите на Бога, че сте могли благополучно да отидете до най-високия връхъ и пакъ да се върнете назадъ. Много върхове сте минали, но като стигнете най-високия връхъ, който ви е опредѣленъ, тамъ ще разберете смисъла на Живота – той е скритъ въ този връхъ именно, въ това най-високо мѣсто. Желая ви тази година да се качите на най-високото мѣсто!

Когато погледнете къмъ нѣкое високо мѣсто, ще забележите две главни точки, на които сѫ написани три важни думи: едната точка е мѣстото, дето Слънцето изгрѣва – тамъ е написана думата Добро, на това мѣсто се раждатъ всички добри нѣща; втората точка е зѣнитътъ, мѣстото, дето Слънцето достига своята сила, своята най-голѣма височина – тамъ сѫ написани думитѣ Разумность и Сила, тамъ се извършватъ най-разумнитѣ, най-великитѣ работи. Значи сутринь човѣкъ се радва, защото тогава се раждатъ добритѣ, разумнитѣ, великитѣ нѣща, а на обѣдъ всичко това се реализира – и наистина велики работи ставатъ при яденето. Сутринь човѣкъ още не работи, нито яде, а само закусва; най-великата работа човѣкъ върши на обѣдъ, като сѣдне предъ трапезата да яде, тъй щото сѣднете ли днесь предъ трапезата да се храните, турете въ ума си новата идея, че въ този моментъ вие вършите най-великата работа – качвате се на най-високото мѣсто въ своя животъ.

Сега желая на всички да поставите Доброто за основа на своя животъ, Разумностьта, Мѫдростьта – за строежъ, а Силата – като резултатъ. Вие носите въ себе си добри заложби, много дарби и способности, които трѣбва да развиете – като работите съ Доброто, съ Разумностьта и съ Силата, вие ще постигнете всичко, каквото желаете. Човѣкъ може да постигне всичко, което желае, но да не иска косъмъ повече отъ това, което му е опредѣлено; всичко ще ви се даде, както е предвидено – нито косъмъ повече, нито косъмъ по-малко; желаете ли повече отъ опредѣленото за васъ, вие ще развалите Божия планъ.

Вие трѣбва да мязате на онзи турски дервишъ, който срѣщналъ единъ бей и му поискалъ една малка помощь; беятъ извадилъ кесията си и казалъ на дервиша: „Вземи колкото ти трѣбва.” Дервишътъ погледналъ въ кесията, която била раздѣлена на три преградки (въ едната имало златни, въ другата – сребърни, а въ третата – медни монети), и си взелъ само една медна монета. – „Защо не взе отъ златнитѣ монети?” – „Толкова ми трѣбва.” По сѫщия начинъ и Богъ ще ви срѣщне, ще отвори кесията си и ще ви каже: „Заповѣдайте, вземете си колкото ви трѣбва!” Вие трѣбва да имате благородството на дервиша да вземете само толкова, колкото ви трѣбва презъ деня; на другия день Богъ пакъ ще ви срѣщне, пакъ ще отвори кесията си и ще ви предложи да си вземете колкото ви трѣбва – вземете ли повече, отколкото ви е нужно, вие сами ще затворите пѫтя си. Ако човѣкъ напълни цель варелъ съ вода, той нѣма да ходи често на чешмата, но и водата нѣма да бѫде прясна; ходитѣ ли всѣки день на чешмата съ малка стомна, всѣки день ще имате прясна, чиста вода. Малкото, но съ Любовь направено, носи благословение; голѣмото, безъ Любовь направено, носи страдания.

Днесь говорихъ повечко, но вѣрвамъ, че не сте се отегчили. Който се е уморилъ да слуша, ще го заведа въ своята градина да си почине и да си хапне плодове – тамъ има круши, ябълки, сливи, череши и т. н. На онзи, който не се е уморилъ, ще дадемъ една престилка и ще го пратимъ на работа – да приготвя обѣда, на който ще свършимъ най-великото дѣло.

20 августъ 1931 г., 5 ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...