Jump to content

1933_09_02 Единъ ударъ


Ани

Recommended Posts

"Бѫдещото вѣрую на човѣчеството", Съборни бесѣди - гр. София, Изгрева, 1933 год.
Първо издание: София, 1934 г.

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Единъ ударъ

 

(Лука 4)

Въ човѣшкия животъ има една тъмна страна, която отъ хиляди години насамъ се разрѣшава и все неразрѣшена остава. Тази тъмна область се отнася до изпитанията. Всички хора се запитватъ: „Защо сѫ изпитанията въ живота? Безъ изпитания не може ли?” Кои хора се изпитватъ? Изпитватъ се силнитѣ хора, а не слабитѣ; изпитватъ се знаещитѣ, а не невежитѣ. Изобщо, слабитѣ и невежитѣ иматъ най-малко изпитания. Следователно само онѣзи, които не разбиратъ законитѣ и реда въ природата, могатъ да задаватъ въпроса, защо сѫществуватъ изпитанията. Това показва, че тия хора иматъ особено разбиране за живота. Тѣ искатъ да бѫдатъ щастливи, безъ да знаятъ въ какво се състои щастието. То е все едно да търсишъ истината, безъ да знаешъ какво нѣщо е истината. Истината освобождава човѣка. Който придобие истината, той става свободенъ. Който не разбира истината, той постоянно се натъква на противоречия. Да констатирашъ единъ фактъ, това още не е истина. Защо? Защото следъ като си констатиралъ този фактъ, ти пакъ се натъквашъ на противоречия, пакъ не си свободенъ.

Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ порядъка, който сѫществува въ природата. Казвамъ: този въпросъ може да се рѣши лесно. Какъ? Нека всички, които сѫ недоволни отъ сегашния свѣтъ, както и отъ порядъка въ природата, дадатъ свой планъ, по-добъръ, по-разуменъ. Отъ хиляди години насамъ невидимиятъ свѣтъ е далъ свобода на всички недоволни отъ законитѣ и наредбитѣ въ свѣта да представятъ свой проектъ. Ако този проектъ се окаже по-разуменъ, тѣ ще го приложатъ на земята, да се ползватъ хората отъ него. Който иска да коригира природата, той непремѣнно трѣбва да бѫде по-уменъ отъ нея. Невѣжиятъ не може да коригира видния цигуларь. Който иска да коригира нѣкой виденъ цигуларь, той непремѣнно трѣбва да знае повече отъ него. Въ това отношение, Христосъ бѣше отъ най-умнитѣ, отъ най-ученитѣ хора. Той разполагаше съ такава наука, която и днесь още остава затворена за хората. И при това положение, като Синъ Божи, Христосъ бѣше подложенъ на голѣми изпитания. Защо трѣбваше да бѫде подложенъ на такива изпитания? Каква нужда имаше да пости цѣли 40 дни въ пустинята? Христосъ направи опитъ, да види колко дни човѣкъ може да издържи безъ храна. Презъ тѣзи 40 дни Той се хранеше само съ Свещения хлѣбъ – съ Словото Божие. Когато дяволътъ Го изкушаваше, казваше му: „Ако си Синъ Божи, речи на този камъкъ да стане хлѣбъ!” Христосъ му отговори: „Писано е, че не само съ хлѣбъ ще живѣе человѣкъ, но съ всѣко Слово Божие”. Сѫщо така и съвременнитѣ хора се безпокоятъ, когато болниятъ не яде или когато здравиятъ малко яде. Тѣ бързатъ да го посъвѣтватъ да яде повече, да употрѣбява мазнини, да не отслабва. Тѣ му препорѫчватъ било печена, било варена кокошка, или пъкъ чорба отъ кокошка, но по възможность по-мазна, съ повече масло. Днесь хората се самозалъгватъ, като мислятъ, че мазната храна или месото ще имъ предаде нѣщо. Не, чуждото всѣкога става чуждо. Следователно животътъ на другитѣ живи сѫщества принадлежи на самитѣ тѣхъ, но не и на хората. Хората нѣматъ право да се разпореждатъ съ живота на другитѣ сѫщества. – Какъ и съ какво ще се хранимъ тогава? Подъ „храна” въ широкъ смисълъ азъ разбирамъ Божественото. Въ това отношение, само Божественото може да служи за храна на човѣка. Вънъ отъ Него, всичко друго е чуждо притежание, съ което човѣкъ нѣма право да разполага. И тогава, който употрѣби за храна нѣщо, което не е Божествено, то ще внесе въ него извѣстна отрова. Чуждото, внесѣно въ организма, оставя своята отрова. На тѣзи чужди вещества, внесени въ човѣшкия организъмъ, се дължатъ противоречията и страданията въ живота. Задачата на човѣка е да освободи организма си отъ тия чужди вещества. И тогава въ организма му трѣбва да остане само Божественото. Щомъ Божественото остане въ човѣка, а чуждото излѣзе вънъ, лицето му веднага просиява и волята му идва въ нормално състояние. Докато човѣкъ се смущава, той има въ сърдцето си чужди вещества. Докато днесь мисли едно, а утре – друго, той има въ ума си чужди вещества. Не е важно, кой е внесълъ тѣзи чужди вещества въ неговия организъмъ; важно е той да се изчисти отъ тѣхъ. Може би баба му, или дѣдо му да сѫ внесли тѣзи чужди вещества – това не е важно. Въпросътъ е да се изчисти, да се освободи отъ тѣхъ.

Казвамъ: вие се нуждаете отъ положителна наука, която да ви наведе къмъ сѫщината на живота, а не къмъ привиднитѣ, т. е. къмъ преходнитѣ нѣща. Преходнитѣ нѣща всѣкога носятъ страдания и нещастия за хората. Страданието се предизвиква отъ това, че тѣзи нѣща лесно се губятъ. Следователно на тѣхъ не може да се разчита. За примѣръ, очаквашъ да получишъ наследство – ти си на кривъ пѫть. Ако се надявашъ нѣкой светия да се помоли за тебе – ти си на кривъ пѫть. Ако очаквашъ на другитѣ хора да разоратъ нивата ти – и наготово да си вземешъ жито, – ти си на кривъ пѫть. Ако искате да влѣзете въ правия пѫть, впрегнете се на работа и разчитайте на себе си. За тази цель вие трѣбва да разглеждате живота като нѣщо цѣло. Човѣкъ трѣбва да намѣри мѣстото си въ цѣлото, тамъ да свърши работата си и да не пречи на работата, която вършатъ другитѣ органи на живота. Единъ листъ отъ нѣкое дърво не трѣбва да се мѣси въ работата на другитѣ листа. Всѣки листъ отъ дървото има своя опредѣлена работа и опредѣлено мѣсто. Привидно всички листа вършатъ една и сѫща функция, но всѫщностъ не е така. Въ природата еднообразие не сѫществува. Когато животътъ става еднообразенъ, това показва, че хората едни други се мѣсятъ въ работитѣ си. За примѣръ, нѣкой пита защо Богъ е създалъ мравката? Защо е създалъ вола съ рога на главата и съ копита на краката? Жената се запитва защо е създадена жена. Мѫжътъ се запитва защо е създаденъ мѫжъ. Споредъ мене, женитѣ и досега още не знаятъ дали сѫ жени; и мѫжетѣ не знаятъ дали сѫ мѫже. Да мислятъ, че сѫ мѫже, или че сѫ жени, е едно нѣщо, а да знаятъ съ положителность това, е друго нѣщо. Жената е недоволна отъ положението си; тя е недоволна, че е създадена жена. Мощно нѣщо е жената! Трѣбва ли да бѫде недоволна отъ положението си? Жената е образъ на Божията Любовь. Ако не носи този образъ въ себе си, никаква жена не е тя. Тази жена не може да разбере живота. Казвате: „Нѣма какво да се разбира живота. Животътъ е борба”. – Не, никаква борба не е животътъ. И нѣма защо човѣкъ да се бори въ живота. Ако рече да се бори, колкото силенъ да е, пакъ ще се намѣри нѣкой по-силенъ отъ него, който ще го повали на земята. Досега не се е срѣщалъ въ историята на човѣчеството нито единъ герой, който да не е билъ побѣденъ. И най-голѣмитѣ герои, въ края на краищата, сѫ били побѣдени и сѫ умрѣли. На всѣки герой е направенъ паметникъ, на който пише: „Тукъ лежи единъ отъ голѣмитѣ герои въ свѣта”. Казвамъ: герои сѫ тѣзи хора, но не сѫ истински герои.

И тъй, не съжалявайте за временнитѣ нѣща, които сте изгубили. – „Ама любовьта си изгубихме.” – Не съжалявайте за онази любовь, която се губи. Тази любовь е героятъ, който умира. На такъвъ герой не може да се разчита. Нѣкой казва: „Едно време сърдцето ми гореше отъ любовь, но сега любовьта ми изгасна”. – Любовь, която запалва сърдцето и после изгасва, любовь, която извира и пресъхва, е повърхностна любовь. Ако ти се въодушевишъ и кажешъ, че си готовъ за Господа всичко да направишъ, а на другия день още се откажешъ, каква е твоята любовь? И Петъръ казваше на Христосъ, че любовьта му е непоколѣбима, че никога нѣма да Го остави, че е готовъ съ меча си да Го защитава, но не издържа. Докато пѣтелътъ два пѫти пропя, той три пѫти се отказа отъ Христосъ. Следъ това Петъръ съзна грѣшката си, разкая се и горко плака. Той видя своята слабость и позна въ какво се състои юначеството. Кѫдето има страхъ, тамъ юначество не сѫществува. Следователно първата работа на човѣка е да се освободи отъ онзи вѫтрѣшенъ, неестественъ страхъ въ себе си. Единствениятъ страхъ, който трѣбва да сѫществува, който е на мѣстото си, той е страхътъ въ човѣка да не изгуби любовьта си. Свещенъ страхъ е той! Щомъ изгуби любовьта си, човѣкъ свършва и съ живота си – за него всичко е свършено. Отъ нищо друго човѣкъ не трѣбва да се страхува. Всякакъвъ другъ страхъ е безпредмѣтенъ. Човѣкъ може да се страхува да не умре отъ гладъ, да не изгуби кѫщата си, да не го уволнятъ отъ службата му, да не изгуби общественото си положение, да не изгуби уважението на хората и т. н. Всички тия нѣща, които предизвикватъ страхъ въ хората, сѫ временни и човѣкъ не трѣбва да се спира върху тѣхъ. Ако вѣрвате въ Бога, Който ви е създалъ, нѣма защо да плачете и да се отчайвате; вие никога нѣма да умрѣте гладни, никога нѣма да бѫдете изоставени. Въ цѣлия свѣтъ има ваши напреднали, разумни братя, които никога нѣма да ви оставятъ.

Казвамъ: както и да изпаднете, въ каквото положение и да се намѣрите, вземете примѣръ отъ блудния синъ. Следъ като изяде и изпи всичкото си богатство, той се принуди да пасе свине. За друга работа той не бѣше способенъ. Какво представляватъ свинетѣ? Ако вие, отъ сутринь до вечерь, се занимавате съ своитѣ скърби, съ своитѣ отрицателни мисли и желания, не е ли това свинепаство? Какво трѣбва да правите? Намѣрете начинъ да се освободите отъ това занятие. Свинетѣ сѫ лакоми животни, тѣ изядоха всичко и за блудния синъ не оставиха даже рожкови да яде. Следъ голѣми страдания, съзнанието на блудния синъ се пробуди, той се разкая, смири се и каза: „Баща ми има толкова слуги, които му работятъ и се хранятъ. И азъ ще отида при него, като последенъ слуга. Нѣма защо повече да стоя тукъ, въ тази чужда срѣда, между хора, които не ме обичатъ”. И наистина, отрицателнитѣ мисли и чувства на човѣка не могатъ да иматъ любовь къмъ него. При това положение, човѣкъ не може да живѣе между сѫщества, които не го обичатъ. Страданията и нещастията на хората се дължатъ на факта, че тѣ искатъ да живѣятъ въ срѣда, въ която любовьта не функционира. А защо е така – за това не се говори.

Въ древностьта още, при единъ отъ индускитѣ учители се явилъ единъ отъ неговитѣ ученици, да иска нѣкакви правила за живота. Учительтъ му казалъ: „Ще отидешъ на гробищата и ще ходишъ отъ гробъ на гробъ, да говоришъ на умрелитѣ най-хубавитѣ работи, каквито дойдатъ на ума ти. Каквото ти отговорятъ, ще дойдешъ да ми кажешъ”. Ученикътъ отишълъ на гробищата и започналъ да говори на умрелитѣ най-похвални работи: че сѫ велики хора, свѣтии, че сѫ допринесли много за човѣчеството, че като тѣхъ други нѣма и т. н. Вслушва се да чуе нѣкакъвъ отговоръ – ни гласъ, ни услишание. Връща се при учителя си, да му разправи какво е направилъ. Учительтъ му казалъ: „Сега пакъ ще отидешъ при умрелитѣ и ще имъ говоришъ най-лоши думи, ще ги ругаешъ и ще видишъ какво ще ти отговорятъ”. Ученикътъ отишълъ при умрелитѣ и имъ говорилъ най-лоши думи. Връща се при учителя си и казва: „Пакъ ни гласъ, ни услишание”. Тогава учительтъ му отговорилъ: „Ако искашъ да разберешъ смисъла на живота, вземи поука отъ мъртвитѣ – и когато тѣ хвалятъ, и когато тѣ корятъ, и когато си щастливъ, и когато си нещастенъ – ни гласъ, ни услишание, нито дума по това!” Казвамъ: всички хора иматъ слабостьта, като имъ дойде нѣкое страдание, търсятъ нѣкого, да се изкажатъ, да имъ олекне малко. Като имъ дойде нѣкое щастие, търсятъ нѣкого, да се изкажатъ, да сподѣлятъ радостьта си. Знаете ли на какво приличатъ тия хора? Тѣ приличатъ на ония гумѣни топки, или гумѣни куклички, съ които децата си играятъ. Тия гумѣни топки иматъ въ срѣдата си една дупчица и като натиснатъ топката, та издава звукъ. Децата се радватъ на тѣзи топки, натискатъ ги и ги разпущатъ, за да издаватъ звукъ. Та сега, като ви натисне страданието и вие издавате звукъ, започвате да се оплаквате, да разправяте на хората, че голѣмо нещастие ви е сполетѣло. Казвамъ: ако не можете да разгледате страданието отъ научна гледна точка, да видите какво се крие въ него, то е безпредмѣтно за васъ. Като разглеждате страданията спокойно, ще видите, че има рефлѣксни страдания, има и прави страдания, които се отнасятъ до самия човѣкъ. Рефлѣксно страдание е, напримѣръ, стѣгането, свиването, което изпитвате, като гледате какъ нѣкой акробатъ ходи по вѫже, прави редъ упражнения. Той ходи по вѫжето спокойно, самоувѣрено, безъ никакъвъ страхъ и казва: „Изкуство е това!” Вие, които гледате, свивате се, страхувате се, стѣгате се, да не падне случайно, да не изгуби равновѣсие. И като излѣзете отъ този циркъ, казвате: „Измѫчихъ се за тия хора”. Питамъ: ако този акробатъ върви по вѫжето смѣло, самоувѣрено, безъ страхъ, съ упование на себе си, не можете ли вие, които вѣрвате въ Бога, да имате смѣлость и вѣра поне колкото неговата? Който не разбира живота, ще каже за акробата: „Вижъ, този нехранимайко, по какъвъ начинъ си изкарва прехраната!” Не, да бѣхъ на ваше мѣсто, бихъ казалъ: „Ето единъ смѣлъ, решителенъ човѣкъ! Безъ вѣра въ Бога, но съ упование въ себе си, той се излага на такъвъ рискъ. А пъкъ азъ, който вѣрвамъ въ Бога, страхувамъ се даже мнѣнието си да изкажа, да не би хората да помислятъ нѣщо лошо за мене”. Ти, който вѣрвашъ въ Бога, по три пѫти на день се молишъ, страхувашъ се отъ сѣнката си, страхувашъ се отъ умрѣлъ човѣкъ, отъ лоши сънища и т. н. Каква вѣра е тази, която не може да се справи съ най-малкитѣ мѫчнотии?

Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Щомъ върви въ правия пѫть, той нѣма какво да се страхува. Какво страшно има въ това, че сънувалъ нѣкакъвъ лошъ сънь? Една търновка ми разправяше единъ свой сънь: „Сънувамъ майка си. Идва при мене и безъ да ми каже нѣщо, взима една стомна и ме удря съ нея по главата. Стомната падна на земята, разби се на парчета, а отъ главата ми започна да тече жълта течность. Казахъ си: „Чудно нѣщо! Не можа ли майка ми да намѣри една сладка дума, съ която да ме зарадва, а трѣбваше да ми разбива главата съ стомна?” Ставамъ сутриньта и какво забелязвамъ? Съзнанието ми се пробужда и азъ започвамъ да разглеждамъ живота си, виждамъ своитѣ грѣшки, виждамъ, че съмъ се отклонила отъ правия пѫть, и рѣшихъ да се върна въ пѫтя, който Богъ ми е предначерталъ. Разбрахъ, че съ стомната ми се предаде урокъ. Стомната бѣше предмѣтно учение. Съ тази стомна невидимиятъ свѣтъ искаше да ми каже: „Както стомната се разби на парчета, така и твоята глава ще се разбие, ако вървишъ въ стария пѫть”.

Следователно въ рѫцетѣ на сѫдбата човѣкъ не трѣбва да бѫде стомна, която при единъ ударъ въ земята да се разбие на парчета. Стомната придобила ли е нѣщо? Като се счупи стомната, тя губи, нищо не придобива. Обаче главата на човѣка придобива нѣщо. Тя започва да мисли и вижда грѣшкитѣ на своя животъ. Когато стомната се чупи, извадете урокъ отъ това и благодарете, че тя се е счупила, а не главата ви. Щомъ се счупи стомната ви, ще си купите нова, по-хубава отъ първата. Трѣбва да бѫдете внимателни въ живота, да не счупите главата си, като тази стомна. Ето защо, каквото нещастие да ви се случи, извадете поука отъ него. Знайте, че въ природата нѣма случайности. Всѣко страдание, или всѣко изпитание е на мѣсто, и за въ бѫдеще ще донесе несмѣтни блага за онзи, който го разбира. Като проследите историята на човѣшкото развитие, ще видите, че този е пѫтьтъ за постигане на съвършенство. Велико бѫдеще очаква човѣка, но затова той трѣбва да учи. Земята е велико училище, великъ университетъ, въ който хората сѫ дошли да учатъ. И Христосъ прекара 33 години въ този университетъ. Като издържа матура, тогава Той се върна на небето, кѫдето зае опредѣленото за Него мѣсто. Затова Христосъ каза на ученицитѣ си: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята”. На друго мѣсто Той казва: „Идете и вие да проповѣдвате и да разгласявате моето учение”. Питамъ: щомъ вѣрвате въ Христосъ, трѣбва ли да се страхувате? Той самъ казва, че Му се даде всѣка власть на небето и на земята. Христосъ мина презъ голѣми страдания, докато получи тази власть. Той носи своя кръстъ до едно мѣсто и после го остави, съ което искаше да каже: „Дотукъ носихъ кръста, сега оставамъ вие да го носите”. Казвамъ: ако има нѣщо за учудване въ живота на Христосъ, не сѫ голѣмитѣ страдания, които Той прекара, колкото Неговата издръжливость. Въ лицето на Христосъ виждаме една душа, която издържа на голѣми противоречия. Тази издръжливость заслужава подражаване. Той каза: „Азъ трѣбва да изпълня волята Божия, каквото да стане!” Характеръ е това! После Той продължи: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си. Нека бѫде Твоята воля!” Питамъ: остана ли Христосъ излъганъ въ своята вѣра? Онзи, Който Го е създалъ, въ Когото положи живота си, въ Когото вѣрваше, Той Го възкреси. И ето, две хиляди години следъ възкресението на Христосъ, 500 милиона хора вѣрватъ въ Неговия пѫть и работятъ заедно съ Него. Ще дойде день, когато и ония, които не сѫ повѣрвали, ще тръгнатъ следъ Христосъ. Следъ всичко това трѣбва ли още да се страхувате? Съвременнитѣ хора се страхуватъ като младитѣ моми. Младата мома постоянно се стрѣска. Гизди се, кичи се, а сърдцето й непрестанно трепка: „Ами, ако възлюбениятъ ме остави? Какво ще стане съ мене, ако намѣри друга, по-хубава мома?” И току вижъ, хвърли китката, обезсърдчи се. После, пакъ се насърдчи, слага китката на главата си, развѣсели се. Къмъ обѣдъ изкушението пакъ идва: „Ами, ако ме остави? Ако намѣри по-красива отъ мене?” Каквото става съ момата, това става и съ васъ. Казвате: „Какво ще правя, ако ме остави Господъ? Той съ мене ли само ще се занимава?” Казано е въ Писанието: „Записахъ ви на дланьта си”. И наистина, на какво по-хубаво мѣсто човѣкъ може да бѫде записанъ, освѣнъ на дланьта на Господа? Достатъчно е да погледне Богъ къмъ дланьта си, за да види тамъ името ви написано.

И тъй, както въ миналото, така и въ настоящето, сѫ нуждни герои. Геройство се иска отъ хората, а не малодушие. Работа се иска отъ хората, а не говорене. Турцитѣ иматъ една пословица: „Много думи на воденицата”. И наистина, воденицата вдига много шумъ. Шумътъ й е по-голѣмъ отъ работата, която върши. Обаче въ края на краищата, огънь я чака. Ще я насѣкатъ и въ огънь ще я сложатъ. И воденичниятъ камъкъ е осѫденъ на изтриване, на унищожаване. Изобщо, меленето на житото въ воденицата не представлява идеалъ за човѣка. За въ бѫдеще, житото нѣма да се поставя на такива изпитания, презъ каквито днесь минава. Съвременнитѣ хора мелятъ житото, превръщатъ го на брашно; после го замѣсватъ, правятъ отъ него хлѣбъ, който пекатъ въ фурни и най-после ядатъ. Значи житото минава редица изпитания, докато се превърне въ хлѣбъ.

Казвамъ: както виждате, изпитанията, противоречията въ сегашния животъ сѫ необходими. За онзи, който разбира противоречията, тѣ сѫ привилегия. Безъ изпитания човѣкъ не може да се приближи къмъ Бога. Колкото по-голѣми сѫ изпитанията, толкова повече човѣкъ се приближава къмъ Бога. Ако не е изпиталъ сиромашията, безвѣрието, безнадеждието, безлюбието, злото, мрака въ живота, човѣкъ никога не би се приближилъ къмъ Бога и не би Го позналъ. Само чрезъ изпитанията той ще разбере какво представлява истинската любовь, вѣра и надежда. Само по този начинъ той ще разбере, че любовьта е по-силна отъ безлюбието, отъ ада и отъ смъртьта; вѣрата е по-силна отъ безвѣрието; надеждата е по-силна отъ безнадеждието; доброто е по-силно отъ злото. Казано е въ писанието: „Единъ праведенъ ще гони хиляда грѣшни, а двама праведни ще гонятъ десеть хиляди грѣшни”. Значи, силата на единъ праведенъ е равна на силата на хиляда грѣшни, а силата на двама праведни е равна на силата на десеть хиляди грѣшни. Следователно, ако сте праведенъ човѣкъ и срѣщнете мечка въ гората, не бѣгайте отъ нея. Хванете мечката за ухото, спрете я и започнете да се разговаряте съ нея. Въ Писанието имаме такъвъ примѣръ; тамъ се говори за Давидъ, който се е борилъ съ мечка и съ лъвъ, а после се бори и съ Голиатъ. Саулъ му каза: „Не можешъ да се боришъ съ Голиатъ, защото ти си дете, а той – мѫжъ ратникъ още отъ младостьта си”. И рече Давидъ на Саулъ: „Като пасяхъ овцетѣ на отца си, идваше лъвъ или мечка, та грабваше овца отъ стадото, но азъ излизахъ следъ тѣхъ и ги поразявахъ; така освобождавахъ овцата отъ устата имъ. Ако пъкъ мечката или лъвътъ се повдигнеше върху мене, хващахъ го за брадата и поразявахъ го и убивахъ го. Рабътъ ти е убилъ и лъвъ, и мечка. И този необрѣзанъ филистимецъ ще бѫде като едно отъ тѣхъ”. Казвамъ: който се е борилъ съ лъвъ, или съ мечка, той лесно може да се справи и съ човѣка.

Често вие мислите, че сте слаби. Да, слаби сте, но въ едно отношение – въ Любовьта. Силата на човѣка се опредѣля отъ качеството на неговата любовь; силата на човѣка се опредѣля отъ качеството на неговото знание; силата на човѣка се опредѣля отъ качеството на неговата воля. Следователно, който не е позналъ Божията Любовь, Божието знание и волята Божия, той е слабъ човѣкъ. Когато е вънъ отъ силата на Любовьта, човѣкъ е слабъ. Когато Христосъ прекарваше 40-дневенъ постъ, Той бѣше заведенъ на планината отъ Духа, тамъ да изпитатъ Неговата любовь. И наистина, дойде сатаната и почна да Го изпитва, като Му казваше: „Ето, всички тия царства сѫ мои. Ако ми се поклонишъ, ще ти ги дамъ”. Христосъ отговори: „Моето царство не е отъ този свѣтъ”. Ако на нѣкой отъ съвременнитѣ хора се предложи едно отъ тия царства, да стане, напримѣръ, пръвъ министъръ въ България, той веднага ще се откаже отъ своето вѣрую.

За потвърждение на тази мисъль ще приведа следния примѣръ. Още въ първитѣ времена на християнството, въ областьта на Александрия, живѣли единъ светия и единъ каменарь. Светията правилъ кошници и когато отивалъ въ града да ги продава, минавалъ покрай каменаря, който го поздравявалъ и завеждалъ въ дома си да почине. Следъ това измивалъ краката му и угощавалъ го, съ каквото ималъ. Светията билъ много доволенъ отъ каменаря, че се отнасялъ съ него добре. Единъ день той се обърналъ къмъ Бога съ следната молба: „Господи, този каменарь ми прави голѣми услуги, добъръ е и честенъ човѣкъ, но много бѣденъ; отъ сутринь до вечерь работи, едва изкарва хлѣба си. Помогни, моля Ти се, да забогатѣе малко и той да поживѣе като всички хора”. Като се помолилъ три пѫти за него, най-после дошълъ единъ ангелъ и му казалъ: „Желанието ти да се измѣни сѫдбата на каменаря е добро, но този човѣкъ не е готовъ още за друго положение. Ако му се даде богатство, той ще се развали”. – „Азъ пъкъ мисля, че ако забогатѣе, той ще стане по-добъръ.” – „Да бѫде спорѣдъ желанието ти! Иди да кажешъ на каменаря, че на еди-кое си мѣсто е заровено голѣмо богатство. Нека го разрови и разполага съ него, както намѣри за добре.” Светията отишълъ при каменаря и му разправилъ всичко, каквото ангелътъ казалъ. Каменарьтъ взелъ богатството и веднага си направилъ хубава, голѣма кѫща въ Александрия. Започналъ да живѣе богато, разкошно и въ скоро време станалъ извѣстенъ въ цѣлата околность. Следъ това го направили пръвъ везиръ. Когато светията слизалъ въ града, каменарьтъ не го посрѣщалъ вече, защото билъ заетъ съ други работи. Единъ день светията го посѣтилъ въ дома му, но каменарьтъ го погледналъ и далъ видъ, че не го познава. – „Не ме ли познавашъ?” – „Не тѣ познавамъ. Върви си по пѫтя. Азъ нѣмамъ работа съ такива като тебе.” Светията тръгналъ по пѫтя си, но доста загриженъ, защото видѣлъ, че работата отивала зле. На пѫтя го срѣщналъ ангелътъ, който помогналъ да се подобри положението на каменаря и му казалъ: „Видя ли сега какво направи? Разбра ли, че този човѣкъ не бѣше готовъ още за по-добри условия?” Следъ това ангелътъ го хваналъ за врата, наложилъ го добре и му казалъ: „Да помнишъ още веднъжъ какъ се измѣня сѫдбата на хората!” Като разбралъ грѣшката си, светията пакъ се обърналъ къмъ Господа, съ молба да върне каменаря въ първото му положение, а за себе си, да му даде възможность, по какъвто и да е начинъ, да изправи грѣшката си. И този пѫть Богъ послушалъ молбата на светията. Срѣщу каменаря, въ ролята на пръвъ везиръ, започнало голѣмо гонение: клевѣти, подозрѣния, хули, уволнения и т. н. Той изгубилъ общественото си положение, материалното си състояние и останалъ безъ кѫща, безъ пари. Като се видѣлъ толкова изпадналъ, взелъ чука и отново се отдалъ на каменарство. Като слизалъ светията въ града, каменарьтъ пакъ го посрѣщалъ, правилъ му услуги, като се извинявалъ, че като станалъ везиръ, не билъ внимателенъ къмъ него. „Не зная какъвъ дяволъ ме бѣше завладѣлъ, че не тѣ приемахъ. Познавахъ тѣ много добре, но се страхувахъ отъ хората, да не кажатъ за мене нѣщо лошо, че имамъ приятелство съ такъвъ бѣденъ човѣкъ.” Светията се усмихналъ и казалъ: „Нѣма нищо, нали се оправи работата?” Следъ нѣколко години каменарьтъ казалъ на светията: „Помоли се пакъ за мене, да ми дадатъ малко богатство, да забогатѣя.” – „Не, втори пѫть не искамъ да се моля за тебе; не искамъ повече да ме биятъ. По-добро положение отъ сегашното надали ще намѣришъ.” И продължилъ каменарьтъ да дѣла камъни. Казвамъ: всѣки самъ прави тѣзи камъни и самъ трѣбва да ги дѣла. Тѣзи камъни сѫ необходимъ градивенъ материалъ, отъ който човѣкъ трѣбва да направи своята кѫща. Тѣзи камъни не трѣбва да се продаватъ, но да се дѣлатъ, да се обработватъ. Какво представляватъ камънитѣ? Тѣ сѫ ония груби мисли, чувства, постѫпки и черти въ характера на човѣка, които непремѣнно трѣбва да се дѣлатъ. Въ това се крие вѫтрешния смисълъ, вѫтрешната работа на човѣка. Единъ день, като издѣламе, като изгладимъ тия камъни, и Богъ ще бѫде доволенъ отъ нашия животъ и ние ще бѫдемъ доволни. Това не подразбира, че човѣкъ изведнъжъ може да стане ученъ или светия. Знанието, дарбитѣ, способноститѣ постепенно се придобиватъ. Въ това, именно, се състои красотата на живота. Понѣкога хората искатъ изведнъжъ да станатъ силни, учени, богати, свети, гениални. Казвамъ: такъвъ порядъкъ въ свѣта не сѫществува. Има извѣстна зависимость между малкото и голѣмото: малкото богатство, малкото знание, малкитѣ мисли и чувства, които ви посѣщаватъ, струватъ повече отъ голѣмитѣ богатства и знания. Кога? Когато ги задържите и обработите въ себе си.

Сега, ще дамъ едно обяснение на тази идея. Представете си, че имате едно шише, или една ваза, направена отъ нѣкакъвъ скѫпоцѣненъ камъкъ, или отъ диамантъ. Тази ваза може да бѫде пълна съ чиста, хубава вода, а може да бѫде пълна и съ нѣкаква отрова, или киселина. Самото шише може да струва милиони стерлинги, но какво ви ползва то, ако е пълно съ отрова? Ако пъкъ е пълно съ чиста, хубава вода, то струва още повече. И обратно: вие можете да имате сѫдъ, направенъ отъ проста глина, но пъленъ съ чиста, кристална вода. Въ случай на жажда, простиятъ сѫдъ съ чиста вода е за предпочитане предъ диамантеното шише, пълно съ отрова. Питамъ: каква полза, ако имате външни богатства, а въ себе си вѫтрѣ носите отрова, която постоянно ви разяжда? Телата на съвременнитѣ хора не сѫ направени отъ диамантъ, нито отъ материя, подобна на скѫпоценнитѣ камъни, вследствие на което тѣ грѣшатъ. Ще дойде день, когато тѣлата имъ ще бѫдатъ направени отъ чиста, фина материя, като тази на свѣтиитѣ, на ангелитѣ, и тѣ нѣма да грѣшатъ. Казано е въ Писанието: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави”. Само онзи човѣкъ е роденъ отъ Бога, който е миналъ презъ всичкитѣ фази на човѣшкото развитие и е дошълъ въ положение на пъленъ устой. Нищо въ свѣта не е въ състояние да го отклони отъ неговитѣ прави разбирания за живота.

Апостолъ Павелъ казва: „Нищо въ свѣта не е въ състояние да ни отдѣли отъ Любовьта Христова”. Да, нищо въ свѣта не е въ състояние да отдѣли човѣка отъ Любовьта Божия. Ако нѣкой иска да знае, какво нѣщо е небето, казвамъ: небето е мѣсто на любовь, на знание, на добри постѫпки. Който влѣзе въ небето, той има задача да прояви своята любовь, своето знание, своитѣ добри постѫпки. Понеже жителитѣ на небето живѣятъ въ пълно съгласие помежду си, тѣ не се нуждаятъ отъ нищо. Ако нѣкой отъ тѣхъ временно почувства нужда отъ нѣщо, всички му се притичватъ на помощь. Щастието на хората зависи отъ сплотеностьта между тѣхъ. Ако съзнанието имъ се пробуди и тѣ пожелаятъ да възприематъ и проявятъ Любовьта, всичко ще се оправи. Само Любовьта е въ сила да разрѣши всички задачи въ живота. Но тази Любовь трѣбва да проникне въ душата не на единъ човѣкъ, или на единъ народъ, но на всички хора и всички народи по лицето на земята. Когато Любовьта се прояви въ душата на майката, тя ще възлюби всички деца като свои. Това значи истинска майка! Когато майката обича само своитѣ деца, това показва, че любовьта й е въ фазата на животнитѣ, или най-много въ фазата на хората. Тази майка още не е дошла до положение да обича и чуждитѣ деца, както Богъ ги обича. Казвате: „Какъ може майката да обича и чуждитѣ деца, като свои?” – Щомъ не може да обича така, тя не е майка. „Какъ можемъ да обичаме всички народи, като своя народъ?” – Щомъ не можете да обичате така, вие нѣмате Любовь. Питамъ: каква е вашата любовь къмъ Бога, щомъ обичате само едного, или щомъ не обичате всичко, което Той е създалъ? Защо обичате даденъ човѣкъ? Ще кажете, че харесвате нѣщо въ него и затова го обичате. Питамъ: ще обичате ли този човѣкъ, ако любовьта му не издържи? Единъ графъ се влюбилъ въ една млада, красива германка и често отивалъ въ дома й, като изказвалъ любовьта си чрезъ подаръци, чрезъ носене букети, цвѣтя. Работата дошла почти до женитба. Една вечерь тѣ рѣшили да се разходятъ изъ околностьта на града, но трѣбвало да минатъ съ лодка презъ близката до града рѣка. Слугата каралъ лодката и благополучно стигнали на другия брѣгъ. Едва стѫпили на брѣга, отъ гората излѣзли нѣколко разбойници и ги нападнали. Графътъ успѣлъ да избѣга. Възползвани отъ това, разбойницитѣ се нахвърлили върху момата, съ цель да взематъ отъ нея пари, или нѣкакви скѫпоцѣнности. Тя започнала да вика, да се брани и потърсила съ очи графа, да й се притече на помощь, но останала изненадана като видѣла, че той избѣгалъ. Обаче, слугата, който останалъ съ нея, веднага се притекълъ на помощь: ударилъ на единия, на втория, на третия разбойникъ по единъ юмрукъ въ устата и ги прогонилъ. Следъ това той придружилъ господарката си до дома й. На другия день графътъ отишълъ въ дома на годеницата си, съ букетъ въ рѫка, да я поздрави съ щастливото избавление, но тя му казала: „Моля ви се, втори пѫть да не идвате въ моя домъ!” Питамъ: какви трѣбва да бѫдете по характеръ – като графа, или като слугата? Човѣкъ трѣбва да има характера на вѣрния слуга, който, въ най-критичния моментъ въ живота ви, може да ви се притече на помощь.

Питамъ: ако въ даденъ случай вие не можете да застанете на страната на Истината, на Мѫдростьта и на Любовьта, въ какво се заключава вашето достойнство като човѣкъ? Съ какво ще се похвалите като отидете на небето? Жителитѣ на небето се отличаватъ съ голѣмо търпение. Съвременнитѣ религиозни и духовни хора не могатъ да се търпятъ едни други, постоянно се оплакватъ, кой кого обидилъ, и следъ всичко това се надяватъ да отидатъ на небето, да бѫдатъ посрѣщнати съ музики и пѣсни. Като отидатъ на небето, тѣ и тамъ ще се оплакватъ, че хората на земята сѫ лоши. Не, никакви оплаквания не се приематъ на небето. Тамъ сѫществата живѣятъ само въ Любовь.

Сега всички трѣбва да се стремите къмъ вѫтрѣшенъ животъ. Само по този начинъ ще можете да издържате на мѫчнотиитѣ и противоречията, които срѣщате въ живота си. Всички имате противоречия, но дадена ви е възможность да ги разрѣшите. Има случаи, когато трѣбва да мълчите. Изкуство е, като скърбите, никой да не познава, че имате нѣкаква скръбь. Когато е скръбенъ, човѣкъ трѣбва да мисли. За какво трѣбва да мисли? Той трѣбва да мисли за всички скръбни хора. Има хора, които скърбятъ повече отъ него. Ако е бѣденъ, нека мисли, че има хора по-бѣдни отъ него. Ако е богатъ, нека мисли за богатитѣ хора, които, сѫщо като него, не сѫ изпълнили волята Божия. И въ скръбьта, и въ сиромашията, и въ богатството си, човѣкъ трѣбва да изпълнява волята Божия. Какво прави чешмата? Кѫдето мине, тя всичко чисти. Въ първо време образува каль, обаче, като тече нѣколко години наредъ, тя постепенно изчиства околнитѣ мѣста. Праведниятъ прилича на чешма: кѫдето мине, всичко изчиства. Следователно не се обезсърчавайте отъ мѫчнотиитѣ си! Христосъ не се обезсърдчи; праведнитѣ хора, свѣтиитѣ сѫщо не се обезсърдчиха. По сѫщия начинъ и вие не трѣбва да се обезсърчавате. Като отварямъ радиото си, азъ постоянно чувамъ мърморене, оплакване: жената се оплаква, че мѫжътъ й не я обичалъ; мѫжътъ се оплаква, че жена му не го обичала; синътъ се оплаква, че баща му не го обичалъ; ученицитѣ се оплакватъ, че учителитѣ имъ не ги обичали. Чудно нѣщо! Небето, звѣздитѣ, слънцето – всичко ви обича. Каква по-голѣма любовь търсите? Вие сте обвити отъ Любовьта, а търсите сѣнката на Любовьта. Защо не цѣните любовьта, която имате, а търсите друга любовь? Ако искате да ви обичамъ, ще кажа: Погледнете слънцето! После, ще ви заведа при нѣкоя круша, ще кажа: Откѫснете си една круша! Ще ви заведа въ нѣкой магазинъ и ще кажа: Изберете си единъ хубавъ костюмъ, дрехи! – „Ами кой ще плаща?” – Когато Христосъ прати ученицитѣ си въ селото да взематъ ослицата, плати ли нѣкой за нея? Вие казвате, че всичко въ свѣта е на Бога, но като дойде да приложите това, не мислите така. Вие трѣбва да имате това дълбоко, свещено вѣрване, че всичко въ свѣта принадлежи на Бога, но да не го използвате само за себе си. Божиитѣ блага сѫ общо достояние. Всички хора трѣбва да се ползватъ еднакво отъ тѣхъ.

Казвамъ: всички трѣбва да живѣемъ за Онзи, Който ни обича. Ако живѣемъ за Него, ние ще се обичаме. Ако не живѣемъ за Него, нѣма да се обичаме. Значи, ако живѣемъ за Бога, Който е въ насъ, ние ще Го обичаме, ще Го разбираме, а заедно съ това ще се разбираме и обичаме помежду си. Ако разбираме Любовьта на Бога въ насъ, ще разбираме и всички други прояви на Любовьта. Щомъ разбирамъ тия нѣща, благата после ще дойдатъ. Следователно запалете първо Свещения огънь на вашето огнище! Вземете малко вѫглища и запалете огънь на вашето огнище. Не взимайте огънь отъ вашитѣ съсѣди! Щомъ запалите Свещения огънь на вашето огнище, всѣкаква друга любовь се осмисля. При това положение, любовьта на майката, на приятеля, на слугата придобиватъ смисълъ и ставатъ разбрани за васъ. Божествената Любовь осмисля всички прояви на любовьта. Чувства безъ любовь сѫ безпредмѣтни. Мисли безъ любовь сѫ безпредмѣтни. Тѣ сѫ подобни на красиво, но мъртво тѣло, отъ което е излѣзла душата, т. е. Любовьта. Божията Любовь осмисля чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ на хората. Сложете тази Любовь дълбоко въ душата си и нищо не говорѣте за нея. За тази Любовь устата ви трѣбва да бѫде запечатана съ седемь печата. Запитали единъ отъ великитѣ адепти на Египетъ нѣщо за Любовьта. Той стисналъ устата си и нищо не отговорилъ. За Божията Любовь може само да се мълчи. Много съмъ говорилъ за Любовьта, но не за сѫщината на Любовьта. Азъ съмъ говорилъ само за проявитѣ на Любовьта, но щомъ дойда до сѫщината на Божията Любовь – млъквамъ. Дойда ли до Божията Любовь – свещено мълчание! Нѣма по-красиво нѣщо отъ това мълчание. То е мълчание, което говори. Когато разумниятъ човѣкъ мълчи, отъ него излиза нѣщо хубаво. И печката зимно време мълчи, но отъ нея излиза приятна топлина. И запалената свѣщъ мълчи, но отъ нея излиза свѣтлина, на която вие четете и учитѣ. И слънцето мълчи, но отъ него излиза топлина и свѣтлина, които даватъ животъ.

Когато Христосъ бѣше въ пустинята, сатана дойде при Него да Го изкушава. Казваше Му: „Ако си Синъ Божи, хвърли се отъ този храмъ. Писано е, че нѣма да препънешъ въ камъкъ ногата си”. Христосъ му отговори: „Не изкушавай Господа моего! Камъни, на които можешъ да се качвашъ, не сѫ камъни на храмъ Божи. Храмътъ е вѫтрѣ въ човѣка и на този храмъ никой не може да се качва”. Нѣкой казва, че билъ на църква, въ мѣстото на свѣтлината. Не, човѣкъ не може да бѫде въ свѣтлината, но свѣтлината може да бѫде въ човѣка. Казвате, че сте въ Бѣлото Братство. И това е невъзможно. Бѣлото Братство може да бѫде въ човѣка, но човѣкъ не може да бѫде въ Бѣлото Братство. Бѣлото Братство може да влѣзе и да излѣзе отъ човѣка, но човѣкъ не може да влѣзе и да излѣзе отъ Бѣлото Братство. Ако Бѣлото Братство влѣзе въ човѣка, той придобива истинско разбиране за живота. Ако нѣкой мисли, че може да влѣзе въ Бѣлото Братство, той е на кривъ пѫть. Духътъ трѣбва да влѣзе въ човѣка, а не човѣкъ въ Духа. Христосъ казва: „Азъ пребѫдвамъ въ Отца си”. Това значи: Христосъ пребѫдва въ Божията Любовь и Божията Любовь пребѫдва въ Него. И на васъ казвамъ: И вие трѣбва да пребѫдвате въ Божията Любовь, да я възприемате и да я проявите. Сѫщо така и Богъ да пребѫдва въ васъ. Въ това се състои силата на човѣка. Щомъ вие пребѫдвате въ Бога и Той въ васъ, молѣте се тайно, въ душата си. Презъ каквито изпитания да минавате, не се обезсърчавайте. Знайте, че всичко, което желаете, ще постигнете. – Кога? – Още днесь. Ако изпълните волята Божия, днесь още ще придобиете онова, което душата ви желае. Ако имате любовьта на майка си и на баща си, ако имате любовьта на брата си и на сестра си, вие никога нѣма да бѫдете въ лишение. Ако имате любовьта и на учителя си, вие сѫщо нѣма да бѫдете въ лишение. Защо нѣма да бѫдете въ лишение? Защото Богъ живѣе въ васъ. При това положение всѣки самъ ще поправя лампитѣ си, когато става нѣкаква поврѣда въ тѣхъ. Който отрича Бога въ себе си, той ще чака да дойде нѣкой отвънъ, да поправи неговата вѫтрѣшна инсталация.

Да се върнемъ сега къмъ сѫщественото. Всички сте изпратени на земята да работитѣ, да учитѣ, да станете граждани на Царството Божие. На всички ви е дадено довѣрие, да изпълните мисията си, както трѣбва. Богъ ви е надарилъ съ отлично тѣло, съ свѣтълъ умъ, съ благородно сърдце, съ силна воля и вие сте длъжни да запазите тия качества. Богъ ви е надарилъ още съ мощенъ духъ, съ велика душа, въ замѣна на което вие трѣбва доброволно, отъ любовь, да изпълните Неговата воля. Като съзнаете това, трѣбва да кажете: „Ние ще работимъ, както работятъ всички будни души по свѣта, за идване на Царството Божие на земята”. Изъ цѣлия свѣтъ се повдига зовъ къмъ всички пробудени души за работа. Всѣки трѣбва да желае идването на Царството Божие на земята! Всѣки трѣбва да желае да се изпълни волята Божия на земята! Всѣки трѣбва да застане на страната на Любовьта, да желае идването на Вѣчния животъ! Всѣки трѣбва да застане на страната на Мѫдростьта, да желае идването на свѣтлината и знанието! Всѣки трѣбва да застане на страната на Истината, да желае придобиването на свободата! Само по този начинъ ще станете проводници на Божественото и ще преодолѣете всички мѫчнотии. Питате: „Защо идватъ мѫчнотиитѣ?” Мѫчнотиитѣ сѫ необходими, за да се кали, да се усили човѣшката воля. Какъ ще се усили волята на човѣка? Съ постоянство. За примѣръ, даватъ ви единъ здравъ камъкъ, да го начупите на парчета. Вие взимате чука, удряте веднъжъ – камъкътъ не се чупи. Удряте два, три, четири, петь пѫти – камъкътъ не се чупи. Казвамъ: Продължавайте още, ще се счупи камъкътъ. Вие удряте десеть, сто, двеста пѫти – камъкътъ още не се чупи. Обезсърдчите се, слагате чука настрана. – Вземете отново чука, ударете още единъ пѫть! Удряте пакъ: единъ, два, три пѫти. – Замахнете още единъ пѫть! Взимате чука, последенъ ударъ! – И камъкътъ се разчупва. Казвамъ: Последниятъ ударъ ще разчупи камъка и Царството Божие ще дойде на земята.

Съборна беседа отъ Учителя,

2 септември 1933 г.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...