Jump to content

1933_09_03 Едно звено


Ани

Recommended Posts

"Бѫдещото вѣрую на човѣчеството", Съборни бесѣди - гр. София, Изгрева, 1933 год.
Първо издание: София, 1934 г.

Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Едно звено

 

(Йоанъ 4)

Най-великото нѣщо, което ние познаваме въ свѣта, това е животътъ. Не е въпросъ до нашитѣ схващания за живота, нито до онова, което чувстваме и мислимъ за живота. Това сѫ частични схващания. Ние говоримъ за цѣлокупния животъ, който се заключава въ това, което виждаме отвънъ, въ което се е проявилъ, и това, въ което за въ бѫдеще ще се проявява. Съвременното човѣчество се намира въ положението на малкитѣ деца. Съвременнитѣ хора иматъ смѫтни понятия за самия животъ, както и за неговитѣ проявления. Подъ думата „животъ” ние разбираме онова, което човѣкъ желае. Човѣкъ желае живота. Знанието, богатството, силата, както и цѣлата външна обстановка, сѫ приятни само тогава, когато животътъ сѫществува. Всички тия нѣща сѫ условия за самия животъ. Ако животътъ не сѫществува, тѣ сѫ безпредмѣтни. Свѣтлината е безпредмѣтна безъ очитѣ. Музиката, звукътъ е безпредмѣтенъ безъ ушитѣ. Словото е безпредмѣтно безъ човѣшкия езикъ.

Днесь всички говорятъ за новото, но въ какво се състои то? Виждате една картина и казвате: „Нѣщо ново има въ тази картина”. – Кое е новото въ тази картина, не разбирате. За да се произнесете върху новото въ картината, вие трѣбва да я нарисувате. Другъ нѣкой казва, че тази картина е хубава. Въ какво се състои хубавото на тази картина? Казвате за нѣкой човѣкъ, че е красивъ. Въ какво се състои неговата сила, неговата красота? Всѣко нѣщо, за което се говори, трѣбва да е опитано. Не е достатъчно само да кажете, че захарьта е сладка, но трѣбва да сте я опитали. Бѣлиятъ цвѣтъ не опредѣля захарьта. Има едно вѫтрѣшно качество, което опредѣля захарьта. То е нейната сладчина. Следователно всѣки човѣкъ има извѣстни чувства въ себе си, чрезъ които познава реалностьта. Дойдете ли до реалностьта, вие се натъквате на редъ философски твърдѣния, спорѣдъ които реалностьта е нѣщо непонятно, както и Богъ е невидимъ. За думата „невидимъ” азъ имамъ съвсѣмъ друго разбиране. Когато философитѣ казватъ, че Богъ е невидимъ, това говори за едно буквално разбиране. Че Богъ е невидимъ, това е едната страна на въпроса. Сѫщевременно Той е видимъ. Кѫде е видимъ Богъ? – Въ най-малкитѣ си форми. За примѣръ, всички хора виждатъ слънцето, но кой отъ тѣхъ го е видѣлъ въ неговото величие? Слънцето е милионъ и 500 хиляди пѫти по-голѣмо отъ земята. Кой го е видѣлъ въ тази му голѣмина? Всички виждаме слънцето като малка топка, която можемъ да сложимъ подъ мишницитѣ си. Казвате: „Колко е хубава тази свѣтла топка! Да мога да я взема въ дома си, да ми посвѣти!” – Грамадна разлика има между това, което вие схващате, и това, което е въ действителность. Когато философитѣ казватъ, че Богъ е невидимъ, вие разбирате тъкмо онова, за което нѣмате никакво понятие. Вие нѣмате понятие за вѫтрешния строежъ на нѣщата. Често и нѣкои учени говорятъ за работи, които тѣ вѫтрѣшно не познаватъ. За примѣръ, нѣкой ще започне да говори за слънцето, ще прави аналогия между слънцето и земята. Той ще разправя, че на слънцето има планини и долини, грамадни океани, рѣки, планети, хубави градини, хора, подобни на тия отъ земята, но по-умни, по-красиви, по-стройни. Като слушате да говорятъ за слънцето по този начинъ, вие питате този човѣкъ, видѣлъ ли е това, за което говори. Той нищо не е видѣлъ, но предполага, че е така. И следъ всичко това, ще се намѣрятъ хора, които ще повѣрватъ. Така мнозина вѣрватъ въ твърдѣнието на нѣкои философи, че Богъ е невидимъ. И тѣ преповтарятъ това твърдение. Отъ една страна то е вѣрно, но отъ друга – не е вѣрно. Всѣка истина е наполовина истина и всѣка лъжа е наполовина лъжа. Но въ всѣка лъжа има истина и въ всѣка истина има малко лъжа. Това е афоризъмъ. Като казвамъ, че въ всѣка истина има малко лъжа, азъ не взимамъ истината въ абсолютния й смисълъ, но разглеждамъ единъ фактъ, който минава за истина. Ето едно положение, което хората взиматъ за истина. Тѣ казватъ: „Животътъ е нещастенъ”. – Това не е истина. Защо? Въ живота нѣма абсолютно никакво нещастие. Животътъ на хората, и то на нѣкои само, е нещастенъ. Значи въ тази истина има малко лъжа. Казвате още, че водата е мѫтна. Не, водата никога не може да бѫде мѫтна. Тя може да съдържа различни утайки, примѣси въ себе си, но тия примѣси по никой начинъ не сѫ въ състояние да измѣнятъ състава на водата. Тия примѣси могатъ външно само да затъмнятъ изгледа на водата, но въ сѫщината на водата не може да стане абсолютно никаква промѣна. Преди години слушахъ единъ американски професоръ, който говорѣше предъ многобройна публика за пречистването на водата. Той искаше съ редъ опити да демонстрира предъ слушателитѣ си, че каквито примѣси да се сложатъ въ водата, тя може така да се пречисти, че абсолютно да не измѣни свойствата си, да остане чиста вода. На масата си той имаше нѣколко шишета съ вода, взета отъ различни мѣста на клоацитѣ въ Ню Йоркъ и Бостънъ и всичкитѣ видове вода подложи на дестилиране, следъ което получи абсолютно чиста вода. За доказателство на това, той самъ пи отъ тази вече пречистена вода. Съ тѣзи опити той доказа, че водата не може да се опетни. Възъ основа на сѫщия законъ казвамъ: ние се намираме въ такава фаза, въ която животътъ по никой начинъ не може да се опетни. Извѣстни материални примѣси, каквито сѫ мислитѣ и чувствата на хората, могатъ временно само, и то външно, да замъглятъ чистотата на живота, но сѫщината на живота по никой начинъ не може да се опетни. За примѣръ, нѣкой човѣкъ е нещастенъ по единствената причина, че въ ума му е влѣзла мисъльта, че нѣкой го преследва, иска да го убие. День и нощь той все това мисли, че нѣкой го дебне. Той казва: „Преследватъ ме”. – Кой тѣ преследва? – Не зная, но нѣкой ме преследва. И сега трѣбва да дойде нѣкой човѣкъ отвънъ, да извади тази мисъль отъ ума му, да го убѣди, че никой не го преследва. Какъ ще го убѣди? Съ редъ доказателства той трѣбва да го убѣждава, че какъвто ударъ и да нанесе неприятельтъ му, неговиятъ ножъ по никой начинъ нѣма да се забие въ тѣлото му. Този ножъ е отъ такова естество, че не може да причини никаква пакость върху човѣшкото тѣло.

И съвременнитѣ хора се заблуждаватъ по сѫщия начинъ, че смъртьта може да забие ножа въ нашитѣ тѣла и да умремъ. Сѫщевременно се проповѣдва, че можемъ и да възкръснемъ. Обаче какъ ще се убѣдятъ въ възкресението онѣзи проповѣдници, които поддържатъ, че само праведнитѣ ще възкръснатъ, а грѣшнитѣ нѣма да възкръснатъ, защото тѣ сѫ осѫдени на вѣченъ огънь и мѫчение? Азъ пъкъ добавямъ: нѣма да възкръснатъ само онѣзи, които не сѫ умрѣли; всички, които умиратъ и които сѫ умрѣли, все ще възкръснатъ. Какъ ще възкръснете сега, когато сте живи? Възкресението подразбира новъ животъ, въ нова форма. Може ли червеятъ да се превърне въ пеперуда, докато е още живъ? Докато е червей, той не може да стане пеперуда. Щомъ престане да бѫде червей, той ще се превърне въ пеперуда. Следователно такъвъ, какъвто е човѣкъ, той никога не може да възкръсне. Понятието възкресение не е отвлѣчено, но трудно е да се разисква върху него, защото всѣки има свои възгледи. Когато хората разискватъ върху даденъ въпросъ, тѣ не се спиратъ върху фактитѣ, върху действителностьта, но се спиратъ върху своитѣ лични възгледи и теории и се произнасятъ, дали теорията имъ е права, или не. За мене не е важно, дали дадена теория въ физиката, въ химията или въ друга нѣкоя наука, е права, или не. За мене всѣко научно или философско твърдение е дотолкова вѣрно, доколкото е изразъ на истината, която сѫществува въ природата. Ако дадена теория е въ съгласие съ истината и дава свѣтлина на ума, донѣкѫде тя задоволява хората. Обаче ако не дава свѣтлина на ума, външно тя може да е отлична, но не задоволява хората. Всѣка такава теория прилича на добре сготвено ядене, приятно на видъ, но следъ половинъ часъ то предизвиква въ стомаха на човѣка нѣкакви реакции, които показватъ, че това ядене не е било такова, каквото трѣбва.

Следователно всѣко учение трѣбва да внесе въ човѣка едно успокояване. Новото направление въ живота е въ сила да внесе това успокояване. За религиознитѣ хора има една опасность, че тѣ отричатъ знанието и казватъ: „Знание не ни трѣбва. Щомъ обичаме Бога, Любовьта всичко ще ни даде”. Това показва, че тѣ не разбиратъ Любовьта. Любовьта не изключва знанието. Който изключва знанието, той нѣма Любовь. Вие ще цитирате стиха отъ Писанието, кѫдето се казва, че знанието възгордява. Да, знание безъ любовь възгордява, но знание съ любовь – осмисля и украсява живота. Сега, ще направите друго възражение, че знанието ограничава човѣка. Не, знанието внася свобода. Безъ знание истината не може да дойде въ човѣка. Животътъ, знанието и свободата трѣбва да се свържатъ въ едно звено. На никого не позволявайте да слага клинъ въ вашитѣ разбирания. Никоя сила въ свѣта, била тя отъ физическия, духовния или Божествения свѣтъ, не е въ състояние да разедини съединението, което е образувано отъ живота, знанието и свободата.

Казвамъ: каквото и да мислите, както и да философствате, тази е основата, върху която трѣбва да поставите своя животъ. Ако нѣмате тази философия, каквото и да мислите, всичко ще рухне. Днесь мислите нѣщо, но на другия день казвате, че ще умрѣте. После поглеждате къмъ кѫщата си и ви става мѫчно. Ако не умирашъ, тази кѫща има смисълъ. Днесь раждашъ деца, но утре тѣзи деца умиратъ. Ако децата ти не умиратъ, има смисълъ да се раждатъ; но ако ти умирашъ, ако и тѣ умиратъ, какъвъ смисълъ има въ това, че си се родилъ? Ще кажете, че Господъ е създалъ свѣта така. Не, такъвъ свѣтъ Господъ не е създавалъ. Свѣтъ, въ който хората умиратъ, не е създаденъ отъ Бога, но отъ самитѣ тѣхъ. Когато Богъ създаде свѣта, Той написа единъ надписъ и го даде на Адамъ. Тамъ бѣше написано: „Ти ще живѣешъ вѣчно въ райската градина и никога нѣма да умирашъ”. Възъ основа на тия думи, Адамъ си правѣше изчисления, колко хиляди години ще живѣе. Господъ му каза: „За годинитѣ не мисли. Ако можешъ да си представишъ едно число отъ единица и 15 нули следъ него и преживѣешъ тѣзи години, после ще ти кажа колко години още ще живѣешъ”. Знаете ли какво грамадно число е това, единица съ 15 нули следъ нея? То е нѣщо повече отъ квинталиони, окталиони и т. н. Хубаво е това, но въ живота трѣбва да има нѣщо непонятно, т. е. непостижимо. Въ живота сѫществуватъ две противоположности: малкото и голѣмото, т. е. цѣлото. Малкото никога не може да обхване голѣмото, т. е. цѣлото. За малкото това е невъзможно, затова въ него има вѣченъ стремежъ къмъ цѣлото, стремежъ да се учи. Малкото винаги се учи. Следователно, когато човѣкъ не може да заеме положението на малкото дете, а мисли, че знае много, че е силенъ, че е голѣмъ, той губи красивото въ себе си и се излага на голѣми изненади въ живота. Когато нѣкой ви каже, че сте силенъ човѣкъ, не си правете илюзии, че сте силенъ, докато не изпитате силата си. Направете опитъ, колко килограма тежесть можете да вдигате. Ако вдигате камъкъ, тежъкъ най-много 50 килограма, силата ви не е голѣма. Коньтъ носи товаръ, тежъкъ 500 ÷ 1000 килограма. Следователно коньтъ е много по-силенъ отъ васъ. Слонътъ пъкъ е много по-силенъ отъ коня. Ето защо, избѣгвайте да сравнявате нѣщата. Ако си служите съ сравнения, съ уподобяване на нѣщата, вие разваляте тѣхната красота. Когато две моми се конкуриратъ въ красотата си, тѣ непремѣнно ще я изгубятъ. Красотата се губи по единствената причина, когато въ човѣка влѣзе нѣкакъвъ чуждъ елементъ. Момата, която печели конкурса, се възгордява, а тази, която губи, се озлобява. Въ първия случай гордостьта, а въ втория случай озлобяването сѫ чуждитѣ елементи, които развалятъ красотата. Момата, която губи конкурса, казва на първата: „Азъ ще ти дамъ да разберешъ!” – Колко видни красавици сѫ изгубили красотата си, благодарение на завистьта! Какви ли нещастия не сѫ ставали съ красиви моми и момци! Четете по вѣстницитѣ, че на еди-коя си мома, или на еди-кой си момъкъ пръснали въ лицето сярна киселина, вследствие на което се обезобразили и изгубили красотата си. Добре е красивиятъ човѣкъ да носи було на лицето си, да го не виждатъ хората. Красотата е нѣщо вѫтрѣшно. Единственото мѣсто, кѫдето може да се оцѣни красотата въ нейната истинска стойность, това е само разумниятъ свѣтъ. Подъ думата „разуменъ свѣтъ” разбирамъ Божественъ свѣтъ. Само въ разумния свѣтъ може да се оцѣни какво нѣщо е красотата. Красотата е живо нѣщо. Външната страна на красотата въ човѣка се изявява въ неговата сила. Значи силата на човѣка се състои въ красотата му. Човѣкъ е силенъ дотолкова, доколкото е красивъ. Между красотата и силата сѫществува извѣстна зависимость. Тази зависимость се дължи на нѣкакво хармонично съчетание на силитѣ, които действатъ въ човѣка. Красивиятъ човѣкъ може да не съзнава това хармонично съчетание на силитѣ въ себе си, но природата вече го е кредитирала. Тя сама се наслаждава отъ неговата красота. Кѫдето влѣзе красивиятъ човѣкъ, вратитѣ веднага се отварятъ. Кѫдето отидѣ той, всички му се покланятъ и казватъ: „Заповѣдай!” Красивиятъ човѣкъ навсѣкѫде носи щастие. И наистина, само красивитѣ хора носятъ щастието въ свѣта. Красотата има нѣколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумность. Красивитѣ хора сѫ разумни. Нѣкои могатъ да възразятъ, че и грознитѣ хора сѫ разумни. Не, грозниятъ човѣкъ не може да бѫде разуменъ. Ако грозниятъ човѣкъ е разуменъ, тази разумность се дължи на нѣкогашна негова красота. Сегашната му грозота пъкъ ще донесе неговото бѫдещо невѣжество. Забелязано е, че когато човѣкъ губи знанието си и става невѣжа, той започва да погрознява.

Ще приведа единъ примѣръ отъ живота, да видите какъ младъ, красивъ човѣкъ постепенно изгубва красотата си. Преди години въ Варненската гимназия имаше единъ младъ, красивъ момъкъ, почти най-красивия ученикъ въ цѣлата гимназия. Като вървѣше изъ улицитѣ, той обръщаше внимание на хората и всички се спираха да го гледатъ. Какво бѣше учудването ми, когато десетки години по-кѫсно видѣхъ този човѣкъ въ София: лицето му огрубѣло, очитѣ – подпухнали, тѣлото – надебелѣло – нищо не бѣше останало отъ неговата красота. Като ме видя, той се спре и започна да ми говори: „Ето, докѫде ме докара животътъ! Съвсѣмъ закѫсахъ. Нищо не остана отъ моята красота! Кѫде сѫ онѣзи щастливи години? Изпуснахъ нѣщо въ живота си и не мога вече да го намѣря”. Той страдаше отъ порокъ въ сърдцето и преживяваше последнитѣ си дни. Докато не бѣше изгубилъ красотата си, той се радваше на отлично здраве: бѣше здравъ, силенъ, снаженъ, а при това и способенъ, даровитъ момъкъ. Казвамъ: когато човѣкъ изгуби красотата си, той изпада въ особено положение.

Съ този примѣръ искамъ да ви наведа на нѣкои мисли, да видите, че Провидението, сѫдбата е вложила въ човѣка извѣстни нѣща, които той трѣбва грижливо да пази, да се не изгубятъ. Той може да ги запази само тогава, когато знае какво нѣщо е материалниятъ свѣтъ. Материалниятъ свѣтъ е съставенъ отъ всички ония нѣща, които иматъ движение. Отъ човѣшко гледище всички форми, които съставятъ материалния свѣтъ, сѫ въ застой, т. е. тѣ сѫ неорганизирани. Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Тамъ, кѫдето се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признакъ на животъ. Животътъ дава подтикъ, импулсъ на материята да се движи. Следователно, когато животътъ прониква въ материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нѣщо, и създава отъ него безброй разнообразни форми. Затова, именно, съ право можемъ да кажемъ, че животътъ оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. Съ една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Кѫдето има еволюция, тамъ има движение. Кѫдето има движение, тамъ има и животъ. Животътъ пъкъ е единъ отъ елементитѣ на духовния свѣтъ. Божествениятъ свѣтъ се отличава съ мисъль, съ разумность. Оттукъ вадимъ заключение: всѣко движение включва въ себе си разумность. Ето защо, животътъ внася въ неподвижното, въ неразумното, т. е. въ материята, подвижность и разумность. Когато свързвате неразумната форма съ движението и съ съзнателния животъ, тя вече придобива смисълъ за човѣка.

И тъй, човѣкъ е съставенъ главно отъ три елемента: отъ неподвижно, отъ инертно нѣщо, което е материята; отъ подвижно, което е животътъ, и отъ разумно, съзнателно начало. Тѣзи три елемента представляватъ идѣята за живота. Докато свързвате движението съ живота, вие можете да се лѣкувате, можете да бѫдете здрави. Щомъ помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, сѫществува ли материя. Разбира се, че материя сѫществува. Азъ не поддържамъ теорията, че материята е илюзия. Не, материалниятъ свѣтъ е реаленъ свѣтъ. Материята е реалность, която служи като основа за проява на живота. Движението пъкъ е основа за проява на разумностьта. Обаче това не значи, че движението зависи отъ материята, нито пъкъ че разумностьта зависи отъ движението. Тѣ едно отъ друго не произлизатъ, но служатъ като основа за проява едно на друго. Красотата на материята се състои въ това, че е неподвижна. Когато става подвижна, тя измѣня вече естеството си. И когато движението става неподвижно, и то измѣня естеството си.

Често въ хората се явява желание повече да почиватъ, да се успокоятъ, да не се движатъ. Това желание е опасно. Защо? Човѣкъ не може да остане въ едно положение, да почива само. Ако дойде до положение само да почива, той трѣбва да знае, че това състояние е свойствено на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна. Щомъ дойде до живота, той трѣбва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. И най-после, щомъ дойде мисъльта, нека се радва на този елементъ. Това показва, че неговата мисъль, неговата разумность работи. Човѣкъ трѣбва да се радва на тритѣ елемента въ своя животъ – на почивката, на движението и на мисъльта и да знае, че не е дошълъ на земята да рѣшава всички въпроси. Създательтъ на свѣта не е пратилъ човѣка на земята да рѣшава какво нѣщо е животътъ, или докѫде се простиратъ границитѣ на този свѣтъ, нито пъкъ да изчислява колко свѣтове сѫществуватъ. Никой досега не е рѣшилъ тия въпроси и вие нѣма да ги рѣшите. Споредъ окултната наука, сегашната вселена сѫществува отъ преди милиарди години, но единъ день ще изчезне и ще се замѣсти съ нова вселена. Следователно презъ цѣлата вѣчность безброй свѣтове сѫ сѫществували и изчезвали и нови ще се създаватъ. Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия свѣтове. Ако е въпросъ за свѣтоветѣ, които сѫществуватъ въ тази вселена, тѣ сѫ милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите. Направете като турцитѣ, които, щомъ дойдатъ до нѣкаква трудна задача, казватъ: „Седемь ката нагоре и седемь ката надолу“ – и тамъ спиратъ. Колко сѫ седемь ката? Ако вземете единъ катъ отъ десеть метра, ще получите всичко 70 метра. Каква височина сѫ 70 метра? Дори ако вземете единъ катъ отъ хиляда метра, ще получите седемь хиляди метра. Каква височина представляватъ седемь хиляди метра?

Сега, да се спремъ върху въпроса за възпитанието. Защо? Защото, ако не дойдете до новитѣ възгледи за живота, вие не можете да изправите сегашния си животъ. Всички хора сѫ изплашени отъ кризата, отъ катастрофитѣ въ живота. Вѣстници ли четете, съ хора ли се разговаряте, все ще слушате да разправятъ различни нещастия и загуби: една кола прегазила еди-кого си; единъ тренъ премазалъ еди-кого си; толкова кѫщи изгорѣли; толкова параходи потънали и т. н. Всички се намиратъ подъ влиянието на страшно внушение, и всѣки като че очаква да се случи нѣщо съ него и да му четатъ надгробна речь. Какъвъ животъ е този, всѣки день да очаквате последния си часъ, като че сте въ положението на човѣкъ, осѫденъ на обѣсване, който всѣки часъ очаква да влѣзатъ въ стаята му, да го извадятъ вънъ и да го екзекутиратъ? Ако сте ученъ човѣкъ и всѣки моментъ треперите предъ мисъльта, че ще умрѣте, каква наука е тази? Истинска наука е онази, която може да освободи човѣка отъ вѣчния страхъ и безпокойство за живота му и да каже: „Азъ съмъ отъ онѣзи хора, които не умиратъ. Мога да се измѣня, но не и да умра”. И наистина, ние постоянно се измѣняме. Гледате едно малко детенце, красивичко, русичко, но следъ нѣколко години срѣщате това дете, вече изменено, станало възрастенъ човѣкъ, и се чудите кѫде остана красотата на това дете. Измѣнило се е това дете, пораснало е, възмѫжало е. Апостолъ Павелъ казва: „Всички ние ще се измѣнимъ, но нѣма да умремъ”. Питамъ: какъвъ животъ е този, въ който хората едни други се подозиратъ? Синъ срѣща баща си съ една млада мома и веднага го подозира. Дъщеря срѣща майка си съ единъ младъ момъкъ и веднага я подозира. Сестра срѣща брата си съ млада, красива мома и веднага го подозира. Благородството на човѣка се състои въ това, като види баща си, майка си, брата или сестра си съ млади моми или момци, красиво да трепне сърдцето му и да помисли най-хубавото, най-доброто за тѣхъ. Защо трѣбва да мислитѣ най-лошото? Казвате: „Не може човѣкъ да не грѣши”. Чудно нѣщо! Откѫде сте дошли до заключението, че човѣкъ не може да не грѣши? – Ама ние виждаме, че грѣши. – Човѣкъ грѣши, защото иска да грѣши, а не защото Богъ го е създалъ да грѣши. По естество човѣкъ е добъръ, но той самъ се каля; на день най-малко по десеть пѫти се каля и Богъ постоянно го чисти, измива. Току що го измие, той пакъ отива въ кальта, като бивола, и отново се изцапва. Защо се каля биволътъ? Той казва: „Ако не влѣза въ кальта, мухитѣ ще ме хапятъ”. Значи малкитѣ мухи сѫ накарали голѣмия биволъ да се валя въ блатата и да се каля. Каква философия е тази? Голѣмиятъ биволъ, съ рога и копита, се е наплашилъ отъ малкитѣ мухи и за да не го хапятъ, той влиза въ кальта и се цапа.

Сега въ свѣта се проповѣдва нова философия, която човѣкъ тепърва трѣбва да изучава. Въ това отношение всѣки трѣбва да се запита какво е неговото предназначение и какво мѣсто заема въ природата. Щомъ дойде до това положение, човѣкъ ще престане да се тревожи. Тревогата е второстепенно нѣщо въ живота. Всѣки день човѣкъ трѣбва да разрѣшава важния въпросъ за себе си, защо е дошълъ на земята и каква работа трѣбва да свърши. На всѣки човѣкъ е дадена опредѣлена работа, която той непремѣнно трѣбва да свърши. Нека всѣки се запита каква служба, каква работа му е дадена. Ако наблюдавате живота на пчелитѣ въ кошеритѣ, ще видите, че тамъ работата е точно разпредѣлена. Царицата снася яйца, работничкитѣ непрекѫснато ходятъ да събиратъ медъ и се връщатъ. Търтеитѣ пъкъ свирятъ, и тѣ вършатъ своята работа. Тѣ сѫ свирци. Когато настанатъ гладни години, работничкитѣ избиватъ търтеитѣ, като казватъ: „Много търтеи не ни трѣбватъ; обаче, като забогатѣятъ, като настанатъ плодородни години, тѣ създаватъ повече търтеи и не ги убиватъ”. Хората наричатъ свирцитѣ на кошеритѣ търтеи, но азъ ги наричамъ „красивитѣ свирци на пчелния кошеръ”. Докато свирцитѣ въ кошеритѣ свирятъ и вие можете да вадитѣ медъ. Започнатъ ли пчелитѣ да избиватъ търтеитѣ и за тѣхъ е лошо, но и за хората не е добре. Вие трѣбва да желаете да има свирци въ кошеритѣ, защото и медъ ще има; щомъ почватъ да избиватъ свирцитѣ, и за кошера, и за хората не е добре – медъ нѣма да има.

Следователно докато сѫществуватъ красиви хора въ свѣта и медъ ще има; щомъ красивитѣ хора почнатъ да изчезватъ и медътъ ще почне да се намалява. Защо? Наставатъ критични години въ живота. Докато има силни хора въ свѣта и свобода ще има. Щомъ започне да се губи силата на хората, робството идва. Докато сѫществува разумность въ свѣта, щастието идва между хората. Когато разумностьта почне да се намалява, да изчезва, тогава идватъ всички нещастия. Нѣкой пита: „Защо съмъ нещастенъ?” – Защото си неразуменъ. – „Защо съмъ слабъ?” – Защото нѣмашъ сила, не си красивъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има желание да бѫде красивъ. За тази цель той трѣбва да държи въ ума си образа на нѣкой красивъ човѣкъ. Като вървите по улицитѣ и видите човѣкъ съ красиво чело, или красиви очи, спрете вниманието си върху него и се опитайте да го нарисувате. По този начинъ ще привикнете да задържате красиви образи въ ума си. Пѫтувате изъ планината, спрете погледа си върху нѣкой хубавъ пейзажъ и се опитайте да го нарисувате. Следователно, ако искате да развивате нѣкои благородни качества въ себе си, спрете се, като художникъ, върху нѣкой красивъ образъ и работете върху себе си. Само по този начинъ вие можете да напредвате. Ако отидете на небето, между ангелитѣ, вие ще се намѣрите заобиколени само отъ красота. Ангелитѣ сѫ много красиви сѫщества. Ако единъ ангелъ би слѣзълъ на земята, всички мѫже и жени, всички учени ще тръгнатъ подиръ него. Голѣма е красотата на ангела и никой не може да устои на нея. И ако ангелитѣ днесь не искатъ да слизатъ на земята, причината за това е, че тѣ не искатъ да създаватъ нещастия на хората. Въ това отношение, тѣ сѫ високо благородни и възвишени. Като знаятъ, че хората не могатъ изведнъжъ да постигнатъ тѣхната красота, тѣ се пазятъ да не ги обезсърчатъ. Когато трѣбва да дойдатъ на земята, ангелитѣ се обличатъ въ най-скромна дреха, да не предизвикватъ съблазънь между хората. Обаче, има случаи, когато ангели сѫ идвали на земята въ всичката своя красота и величие и който веднъжъ само е могълъ да види единъ отъ тия ангели, той се е простиралъ на земята. Данаилъ, виденъ израилски пророкъ, като видѣлъ единъ отъ тия ангели, изгубилъ съзнанието си и падналъ на земята. Трѣбвало този ангелъ да се приближи до него, за да го изправи на краката. Това показва, че хората още не могатъ да издържатъ на мощното, на благородното, на възвишеното и красивото въ свѣта. Ангелитѣ сѫ хора, които нѣкога сѫ живѣли на земята и сѫ минали презъ особена область на мѫчнотии и страдания, за да достигнатъ до пѫтя на съвършенство. Значи тѣ сѫ минали отъ човѣшката раса въ расата на съвършенитѣ хора, или въ положението на ангели. Съвършенитѣ хора или ангелитѣ служатъ за образецъ на човѣчеството. Днесь нѣма още такива гениални художници, които могатъ да нарисуватъ образъ съ ангелска красота. Защо? Защото красотата е неуловимо качество. Красивиятъ човѣкъ е самоувѣренъ въ себе си, той никога не се обезсърчава. Той не знае какво нѣщо е обезсърчение, нито какво нѣщо е обезвѣряване. И като съзнава красотата си, той е толкова естественъ, както истински богатиятъ, който и външно, и вѫтрѣшно, не изпитва никакъвъ страхъ предъ бѣднотията. Обаче, въ който день изгуби красотата си, този човѣкъ се намира въ положение „хужегубернаторское”.

И тъй, казахме, че материята се отличава съ неподвижность, животътъ – съ подвижность, а духътъ – съ разумность. Оттукъ можемъ да извадимъ нѣколко правила, по които човѣкъ трѣбва да живѣе. Въ извѣстно отношение човѣкъ трѣбва да бѫде неподвиженъ, както материята. Кога, именно, трѣбва да бѫде неподвиженъ? Когато дойде въпросъ за престѫпленията, за изкушенията, за злото. Щомъ се натъкне на едно отъ тия положения, човѣкъ трѣбва да бѫде неподвиженъ, да не се мърда отъ мѣстото си. Щомъ се натъкне на доброто, той трѣбва да бѫде подвиженъ като живота. Този е истинскиятъ моралъ. Обаче, ако постѫпи обратно, а именно, при злото бѫде подвиженъ като живота, а при доброто – неподвиженъ като материята, той ще си създаде най-голѣмото нещастие, ще даде пѫть на злото въ себе си. Неподвижностьта е едно отъ хубавитѣ качества на материята; подвижностьта е едно отъ хубавитѣ качества на живота, но ако и дветѣ не се употрѣбятъ на своето мѣсто, тѣ ще причинятъ злото въ свѣта. Следователно, въ време на скръбь и страдание, бѫди неподвиженъ като материята; въ време на радость и веселие, бѫди подвиженъ като живота. И тогава, въ време на радость, кажи: „Да живѣятъ всички българи, всички англичани, всички американци, всички хора по лицето на земята въ доброто!” Подъ думата „добро” азъ разбирамъ подвижното. Ако всички хора живѣятъ въ доброто, животътъ, самъ по себе си, ще се осмисли. По този начинъ тѣ ще се домогнатъ до вѫтрешната свобода въ себе си.

Сега, вие се натъквате на противорѣчия въ живота, съ които не можете да се справите и казвате: „Какво мисли този човѣкъ за мене?” – Ако искате да знаете, какво мисли даденъ човѣкъ за тебе, погледни очитѣ и устата му. Ако очитѣ му шаватъ много и ако устата му се движи много, той непремѣнно ще има две мнѣния за тебе: докато давашъ, добъръ ще бѫдешъ за него; щомъ престанешъ да давашъ, лошъ ще бѫдешъ. Докато му се усмихвашъ, по-добъръ човѣкъ отъ тебе нѣма да има; щомъ станешъ сериозенъ, по-лошъ човѣкъ отъ тебе нѣма. Ако срѣщнете човѣкъ, на когото очитѣ и устата сѫ спокойни, съ това спокойствие той иска да каже: „Гледай спокойно на всички нѣща, които Богъ е създалъ”. Когато срѣщнете единъ мѫдрецъ, той нѣма да ви каже да гледате на него, но ще обърне вниманието ви на спокойствието на своитѣ очи, които сами говорятъ. Тѣ казватъ: „Азъ придобихъ това спокойствие, като гледахъ на всички нѣща, които Богъ е създалъ въ природата”. Щомъ Богъ е спокоенъ, защо трѣбва азъ да се безпокоя? – Ама имамъ да давамъ на еди-кого си десеть хиляди лева. – При този случай ще приложите разумностьта си.

Ето какъ трѣбва да постѫпите: ще отидете при своя кредиторъ, отъ когото преди нѣколко години сте взели на заемъ хиляда лева, които съ лихвитѣ сѫ станали десеть хиляди лева, и ще му кажете: „Братко, ти искашъ паритѣ си назадъ – за това имашъ право. Обаче азъ мога да ти дамъ само хиляда лева, майката на паритѣ, а останалитѣ деветь хиляди лева, лихвитѣ, не мога да изплатя. Ти си богатъ човѣкъ; съгласи се да приемешъ хилядата лева”. Ако той по никой начинъ не се съгласи, поканете го да дойде съ васъ нѣкѫде въ гората, да изровите оттамъ своето богатство и да му се издължите. Като дойде съ васъ, кажете му: „Съгласенъ ли си да се отречешь отъ деветтѣ хиляди лева и да приемешъ хилядата лева, които имамъ да ти давамъ? Ако не отстѫпишъ отъ своето желание, ще извадя кобура си”. Той веднага ще се откаже отъ лихвитѣ, ще приеме хилядата лева и ще скѫса полицата. Както виждате, въпросътъ лесно се урежда. Богатиятъ ще види, че има работа съ добъръ човѣкъ. Ако длъжникътъ не бѣше добъръ човѣкъ, животътъ на кредитора щѣше да отиде. Ще кажете, че той го заплашва. Питамъ: кредиторътъ не плаши ли своя длъжникъ, като иска такава грамадна лихва? – „Ама той го изнудва.” – И кредиторътъ изнудва своя длъжникъ. Следователно постѫпкитѣ и на богатитѣ и на бѣднитѣ хора могатъ да бѫдатъ разумни, а могатъ да бѫдатъ и крайно глупави. И отъ богатитѣ, и отъ бѣднитѣ хора се изисква разумность. При злото, очитѣ и на богатитѣ, и на бѣднитѣ хора трѣбва да бѫдатъ неподвижни. При доброто, очитѣ и на богатитѣ, и на бѣднитѣ хора трѣбва да бѫдатъ свободни, т. е. подвижни. Това е учението, което трѣбва да се проповѣдва на съвременнитѣ хора. Тъй както сегашнитѣ хора се възпитаватъ, не се вижда никакъвъ изходенъ пѫть въ живота имъ. Защо? Защото нѣматъ такава основа, на която животътъ имъ може да се постави. Колкото опити съмъ правилъ досега за изправѣне на човѣчеството по старитѣ методи, нито единъ отъ тѣхъ не е излѣзълъ сполучливъ. Обаче колкото опити съмъ правилъ по новитѣ методи, всички сѫ излѣзли сполучливи. Казвате: „Кой е новиятъ методъ?” За да научите новия методъ, вие трѣбва да се поставите на положението на коня, а онзи, който ще ви даде този методъ, ще се качи на гърба ви, ще ви сложи гемъ и ще почне да ви управлява, като следи дали ще се подчинявате на законитѣ на новото учение, или не. Ако той ви остави свободенъ, да вървите, кѫдето искате, вие непремѣнно ще се изгубите. Божественото начало въ човѣка постоянно го освобождава отъ ограниченията на старото, но не се минава много време, той пакъ хваща стария пѫть. После пакъ дойдатъ Божественитѣ юзди, пакъ го поставятъ въ правия пѫть. Кои сѫ Божественитѣ юзди? Това сѫ постояннитѣ страдания, раждания, смърть, прераждания. Главата на човѣка е побѣлѣла отъ раждания и прераждания. Казвате: „Докога ще се раждаме и прераждаме?” – Докато се научите доброволно да се подчинявате на Божественитѣ закони; докато бѫдете тъй неподвижни за злото, като материята, и тъй подвижни за доброто, като живота; докато бѫдете тъй разумни, както Духътъ, който е излѣзълъ отъ Бога и работи въ човѣка. Щомъ постигнете това нѣщо, всички вериги, които имате въ себе си, всички несгоди, всички несполуки, всички нещастия ще се махнатъ и вие ще се намѣрите въ единъ свѣтъ, кѫдето ще имате на разположение всички богатства, които природата е дала. Тѣзи богатства сѫ достояние на всички сѫщества, които Богъ е създалъ. Той знае нуждитѣ на тия сѫщества, заради което за всѣко сѫщество е предвидилъ специаленъ бюджетъ, за да може спокойно да живѣе, да расте и да се развива.

Сега, азъ искамъ да ви обнадеждя, да ви кажа на кого можете да уповавате въ живота си. Вие можете да уповавате на единъ богатъ човѣкъ, който ви обича; вие можете да уповавате на единъ ученъ човѣкъ, който ви обича; вие можете да уповавате на единъ силенъ човѣкъ, който ви обича. Следователно вие всѣкога можете да разчитате на онзи, който ви обича, но никога не можете да разчитате на онзи, който не ви обича. Ако разчитате на онѣзи, които не ви обичатъ, вие сте на кривъ пѫть. Разчитайте само на онѣзи, които ви обичатъ, колкото малки да сѫ тѣ! На тѣзи, които не ви обичатъ, не се сърдете, не ги хулете и нищо отъ тѣхъ не очаквайте. Казвате: „Има ли хора въ свѣта, на които можемъ да разчитаме?” – Има, разбира се.

Ще приведа единъ примѣръ изъ живота, да видите, че хората не сѫ такива, каквито вие понѣкога ги мислите. Преди години пѫтувахме пѣшъ съ единъ мой познатъ, краенъ песимистъ, отъ Варна до София. Той имаше много изопачени възгледи за българитѣ, особено за офицеритѣ, и казваше, че не е срѣщналъ въ живота си офицеръ, който може да направи нѣкому добро. Азъ го слушахъ, но нищо не му възразявахъ. Ние минахме презъ Камчия и въ 12 часа стигнахме въ Месемврия. Казвамъ му: „Тази вечерь ще отидемъ при постовия офицеръ”. – „Какъ така? Шегувате ли се съ мене? Тамъ веднага ще ни арестуватъ.” – „Нищо, ще се опитаме.” Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага единъ младъ офицеръ излѣзе и любезно ни покани да влѣземъ. Запита ни откѫде идваме и така влѣзохме въ разговоръ съ него цѣли два часа. Следъ това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутриньта се приготвихме за пѫть. Младиятъ офицѣръ излѣзе съ насъ да ни изпрати. Придружи ни на единъ километъръ разстояние вънъ отъ града. Тогава моятъ приятель се обърна къмъ мене и каза: „Има добри хора и между офицеритѣ”. Казвамъ: има добри хора навсѣкѫде по свѣта, но трѣбва да се намѣрите въ 12 часа при този младъ офицеръ, за да се увѣрите въ това.

Следователно, разчитайте на добритѣ хора въ свѣта, които за злото сѫ неподвижни като материята; за доброто сѫ подвижни като живота и сѫ разумни като Духа, който работи въ тѣхъ.

Съборна беседа отъ Учителя,

3 септември, 10 ч. с., 1933 г. София, Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...