Jump to content

1938_07_20 Основи на здравето


Ани

Recommended Posts

"Двигатели в живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1938 г. София,
Първо издание, София, 1938 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

Основи на здравето

 

Размишление.

 

Иоана, 12 гл.

 

Съвременнитѣ хора не разбиратъ живота въ неговия дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ, защото нѣматъ ясна представа за отношенията, които сѫществуватъ между тѣхнитѣ мисли, чувства и постѫпки. За да работи съзнателно върху себе си, човѣкъ трѣбва да разбира тия отношения. Мисъльта има отношение къмъ Божествения свѣтъ, чувството — къмъ духовния, а постѫпката — къмъ физическия. Следователно, каквото е отношението между тѣзи три свѣта, такова трѣбва да бѫде отношението между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка.

 

Сега, като седите на този връхъ и наблюдавате небето, виждате, че облацитѣ сѫ подъ васъ. Ако бѣха надъ васъ, вие щѣхте да се интересувате, какво има надъ тия облаци. Сега свободно гледате надъ тѣхъ. За ония хора пъкъ, които сѫ долу, облацитѣ сѫ надъ тѣхъ. Тѣ не виждатъ, какво има надъ облацитѣ. Облацитѣ сѫ подъ насъ, понеже преобладаващитѣ енергии на земята и на небето сѫ положителни. Вследствие на това, въ атмосферата има голѣмо налѣгане. Облацитѣ служатъ като граница между двата свѣта: горния и долния. Горниятъ свѣтъ указва голѣмо налѣгане върху долния, но и долниятъ отъ своя страна му противодействува. Тази е причината, поради която, при толкова наситени облаци, не може да вали дъждъ.

 

Това, което става въ природата, става и въ самия човѣкъ. Често, между горния и долния свѣтъ въ човѣка се ражда известно противоречие, вследствие на което той изпада въ мрачни, тежки състояния. При това положение, казваме, че свѣтътъ въ човѣка е раздѣленъ. За да излѣзе отъ това състояние, човѣкъ трѣбва да подобри положението на стомаха си. Стомахътъ представя физическия свѣтъ въ човѣка. Ако човѣкъ не разбира законитѣ на своя стомахъ, на храносмилането и на твърдата материя, съ която е въ известно съприкосновение, физическиятъ свѣтъ ще бѫде недостѫпенъ за него и не може да го използува.

 

Дойдете ли до духовния свѣтъ, ще разберете, че неговъ представитель сѫ дробоветѣ, т. е. дихателната система на човѣка. Който разбира законитѣ на дишането, той разбира законитѣ на духовния свѣтъ. Когато живѣете на равни мѣста, дишането ви е спокойно, леко, защото сте се приспособили на тия условия. Обаче, сега вие дишате мѫчно, запъхтявате се. — Защо? — Планинскиятъ въздухъ е по-лекъ и по-рѣдъкъ. Дробоветѣ ви сега вършатъ усилена работа. Движението по високитѣ планини подобрява състоянието на дихателната система. Ето защо, който иска да подобри положението на дробоветѣ си, той трѣбва да се качва по високи мѣста. Щомъ подобри състоянието на дихателната си система, едновременно съ това той придобива по-голѣми възможности за духовенъ животъ. Ето защо, отъ древни времена досега, всички хора, които сѫ работили и работятъ духовно, всѣкога сѫ посещавали високи планински върхове. Които разбиратъ законитѣ на духовния свѣтъ, тѣ използуватъ разумно високитѣ върхове. Които не разбиратъ тия закони, ще бѫдатъ като овчаритѣ: щомъ времето се развали, ще бързатъ по-скоро да слѣзатъ въ долината. Въ това отношение планината е строга. Тя интернира всѣки, който не зачита законитѣ на природата.

 

Планината търпи само ония хора, които живѣятъ хармонично. Не живѣятъ ли хармонично, тя изпраща дъждъ, вѣтъръ, гръмъ, свѣткавици и ги заставя да слѣзатъ долу. Планината не търпи никакво недоволство. Недоволенъ е само онзи, който не разбира Божиитѣ пѫтища. Човѣкъ може да бѫде недоволенъ по две причини: или отъ недоимъкъ, или отъ излишъкъ въ живота си. Нѣкой е недоволенъ, че нѣма достатъчно срѣдства да преживѣе. Другъ пъкъ е недоволенъ, че турили сто килограма злато на гърба му, които трѣбва да носи. Значи, златото е потрѣбно на човѣка дотолкова, доколкото може да го внесе въ кръвьта си и да го тури въ обръщение въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Само органическото злато, проникнало въ кръвьта на човѣка, е въ състояние да подобри неговия животъ. Това злато е проводникъ на жизнена сила, тъй наречената жизнена прана въ природата. Тъй щото, колкото по-малко органическо злато има човѣкъ въ кръвьта си, толкова страданията му сѫ по-голѣми. Отъ количеството на това злато зависи и моралниятъ животъ на човѣка. За това злато е говорилъ и Христосъ. Той е изразилъ тази идея чрезъ стиха: „Събирайте си съкровища на небето, които нито ръжда ги руши, нито молецъ ги изяжда.“

 

И тъй, човѣкъ не може да разбере Божествения свѣтъ, докато не пренесе своето злато въ главата си. Човѣкъ е дошълъ на земята, за да изучи законитѣ на Божествения свѣтъ. Едно време той е ималъ нѣкаква представа за този свѣтъ, но тази представа днесъ не го задоволява. Разбиранията на хората се мѣнятъ въ зависимость отъ времето. Споредъ Мойсеевия законъ, който си позволи сѫботенъ день да събира клечки, той ще бѫде осѫденъ на смърть. Ако този законъ има сила днесъ, колцина отъ васъ биха останали живи? Откакъ сте дошли на планината, вие всѣки день събирате и горите сухи клечки. По Мойсеевия законъ, нито единъ отъ васъ не би останалъ живъ. Ако този законъ се приложи буквално, той води къмъ механическо разбиране на нѣщата. Вѫтрешниятъ смисълъ на закона е другъ. Подъ думитѣ „сухи клечки“ Мойсей е разбиралъ нечиститѣ мисли, чувства и постѫпки на човѣка. Следователно, всѣки човѣкъ, който дава мѣсто на своитѣ нечисти мисли, чувства и постѫпки, самъ се осѫжда на смърть. Като не разбирали вѫтрешния смисълъ на този законъ, евреитѣ се спрѣли върху външната му страна.

 

И тъй, първо човек се нуждае отъ чиста мисъль, която освобождава мозъка отъ всички утайки и внася повече свѣтлина. Който има чиста мисъль, той никога не страда отъ главоболие. Когато човѣкъ има чисти мисли, на каквито противоречия и смущения да се натъкне, вѫтрешно той не се разколебава.

 

Второ нѣщо, необходимо за човѣка, е да има чисти чувства и желания. Чувствата и желанията се отразяватъ върху дробоветѣ. Ако чувствата и желанията на човѣка сѫ чисти, дробоветѣ му ще бѫдатъ въ пълна изправность. Никакви смущения, никаква задуха, никаква туберкулоза нѣма да го плашатъ. Туберкулозата не е органическа болесть. Тя се дължи на неестествени чувства и желания въ човѣка. Туберкулозниятъ обикновено е подозрителенъ, завистливъ. Той не може да търпи хората около себе си. Всѣко отрицателно чувство — зависть, подозрение, се отразява върху дробоветѣ на човѣка. Защо трѣбва човѣкъ да завижда на другитѣ хора? Всички растения, животни, хора сѫ създадени да живѣятъ. Както ти живѣешъ, така и тѣ иматъ право да живѣятъ. Ама ти сега си боленъ. Нищо отъ това, радвай се на здравето на другитѣ хора. Какво се ползува човѣкъ, ако всички хора изчезнатъ, и той остане самъ на земята? Какво се ползува човѣкъ, ако остане да живѣе само съ единъ кракъ, или съ една рѫка? — Не, всички хора иматъ право да живѣятъ, да бѫдатъ здрави и да се радватъ на благата, които имъ сѫ дадени.

 

Сега, да се върнемъ пакъ къмъ облацитѣ, които започватъ постепенно да се подигатъ. Подигането на облацитѣ показва, че между долната и горна камара на двата свѣта настава примирение. Долната камара изпраща делегати, да поднесатъ нейнитѣ предложения въ горната камара за взаимно съгласие. Възъ основа на сѫщия законъ, ако между долната и горната камара въ всѣки човѣкъ не стане известенъ превратъ, който да води къмъ примирение, никакво подигане не може да се очаква. Следователно, между физическия и духовния свѣтъ сѫщо така трѣбва да сѫществува пълно съгласие. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие съ духовния свѣтъ. Всѣко стълкновение на човѣка съ духовния свѣтъ се отразява болезнено върху дробоветѣ му. Ако човѣкъ е въ стълкновение съ физическия свѣтъ, ще има болки въ корема си. Ако е въ стълкновение съ Божествения свѣтъ, ще страда отъ главоболие. Като знаете това, вие можете сами да се лѣкувате. Щомъ ви заболи глава, ще се стремите да изправите отношенията си къмъ Божествения свѣтъ. Ако страдате отъ гръдоболъ, ще изправите отношенията си къмъ духовния свѣтъ. Ако страдате отъ коремъ, ще изправите отношенията си къмъ физическия свѣтъ. Всѣко заболяване на човѣка има свои дълбоки причини. То не е произволно.

 

Съвременната наука и медицина не търси вѫтрешнитѣ причини на нѣщата. Тя разглежда всички явления въ природата и живота въ тѣхната външна, материална страна.

 

На какво се дължатъ, запримѣръ, бодежитѣ по известни части на тѣлото? Тѣ се дължатъ на свиване на капилярнитѣ сѫдове въ организъма. Известно е, че капилярнитѣ сѫдове служатъ при кръвообръщението. Тѣ разнасятъ кръвьта по всички части на тѣлото. Когато капилярнитѣ сѫдове на гръдната область се свиватъ, електричеството въ организъма, което носи свѣтлината, не може да функционира правилно по цѣлия организъмъ, вследствие на което се натрупва повече въ известни области, както водната пара въ парния котелъ, и предизвиква бодежи на тия мѣста. На наученъ езикъ, ние наричаме тия бодежи електрически пълнежи. Често атмосферното електричество се съединява съ електричеството въ човѣшкия организъмъ и се образува малъкъ взривъ, който човѣкъ усѣща като болка. Горниятъ свѣтъ е взелъ електричество отъ долния, и ако не знае това, човѣкъ казва, че има бодежи въ сърдцето, въ кръста, въ бъбрецитѣ и т. н. Какво трѣбва да правите, за да се освободите отъ бодежитѣ? — Внесете повече топлина въ организъма си. Да внесете повече топлина въ организъма си, това значи, да измѣните състоянието на чувствата си. Като измѣните чувствата си, вие изпращате повече кръвь къмъ онази часть отъ тѣлото си, въ която усѣщате бодежи. Щомъ тази часть се стопли, бодежитѣ изчезватъ. Значи, човѣкъ може да се лѣкува съ силна мисъль, съ положителни и възвишени чувства, а сѫщо и съ гореща вода.

 

Сега, като обяснявамъ причината за болезненитѣ състояния на хората, азъ нѣмамъ предъ видъ тѣхнитѣ погрѣшки. Погрѣшкитѣ на хората не представятъ нѣщо сѫществено. Ако днесъ човѣкъ сгрѣши, утре ще се изправи. Когато художникътъ рисува една картина и не постави нѣкои линии на мѣстото имъ, това не е грѣшка. Предметътъ, който рисува, не е билъ добре освѣтенъ, поради което художникътъ не го е видѣлъ, както трѣбва. Щомъ предметътъ се освѣти добре, художникътъ изправя линиитѣ, които не е поставилъ на мѣсто. Често външнитѣ условия ставатъ причина за известни погрѣшки на хората. Измѣнятъ ли се тия условия, и погрѣшкитѣ се изправятъ.

 

Като знаете това, и вие трѣбва да провѣрявате своитѣ мисли и чувства, да видите, дали сѫ съгласни съ формитѣ, чрезъ които се изразяватъ. Запримѣръ, нѣкой казва, че много обича приятеля си. Какво разбирате подъ думитѣ „много обичамъ или много ме обичатъ“? Да обичате нѣкого много, това значи, да му давате много. Въ сѫщность, давате ли много на този, когото обичате? Тъй щото, всѣка мисъль или всѣко чувство, изразени отъ човѣка, трѣбва да отговарятъ на съдържанието, което тѣ включватъ въ себе си. Освенъ това, когато казвате, че много обичате нѣкого и много му давате, и той трѣбва да дава. Казвате, че Богъ много ви обича, но вие нищо не давате. Какво следва отъ такава любовь? Какво прави държавата, когато гражданитѣ не плащатъ редовно данъцитѣ си? Сѫдебниятъ приставъ иде съ изпълнителенъ листъ, разпродава всичко, каквото намѣри въ кѫщитѣ имъ и насила взима това, което дължатъ на държавата.

 

И тъй, стремете се да бѫдете въ хармония съ Божествения свѣтъ. Какъ можете да постигнете това? — Като избѣгвате всѣкакво стълкновение между своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Сѫществата, които живѣятъ въ Божествения свѣтъ, не правятъ никакви погрѣшки. Между тѣхъ сѫществува пълна хармония. Тамъ нѣма условия за погрѣшки. Щомъ знаете това, нека тия сѫщества ви служатъ като мѣрка за добъръ животъ. Хората на земята спорятъ, каратъ се за нищо и никакво. Кога се каратъ двама души? Когато и двамата станатъ положителни. При това положение и двамата иматъ еднакви желания. Запримѣръ, двамата се каратъ за една крава, искатъ да я задържатъ за себе си. Всѣки има право да желае кравата, защото се ползува отъ нея, но тѣ трѣбва да раздѣлятъ благата, които тя дава. Ако кравата дава десеть килограма млѣко, и двамата ще взематъ по петь килограма. Що се отнася до разходитѣ по тази крава, двамата трѣбва да ги раздѣлятъ по равно. Ако дневнитѣ разходи на кравата възлизатъ на 30 лв. и двамата трѣбва да платятъ по 15 лева. Най-после има друго разрешение на въпроса: единиятъ може да се ползува отъ кравата първитѣ шесть месеца, а другиятъ — вторитѣ шесть месеца. Остане ли да решаватъ въпроса по механически начинъ, чрезъ насилие, тѣ нѣма да дойдатъ до никакви резултати. Който е по-силенъ, той ще обсеби кравата. Обаче, случва се, че противникътъ става по-силенъ. Тогава той ще обсеби кравата. — Не, насилието не разрешава въпроситѣ.

 

Следователно, искате ли да се разбирате, вие трѣбва да прилагате закона за трансформиране на състоянията. Ако двама души едновременно сѫ положителни, тѣ непременно ще се отблъснатъ. За да не става това, единиятъ трѣбва да бѫде положителенъ, а другиятъ — отрицателенъ. Съ други думи казано: хората не се разбиратъ. когато между тѣхъ не сѫществува една вѫтрешна физическа, духовна и Божествена връзка. Тогава тѣ се намиратъ въ отношения, въ каквито сѫ свѣтлината и тъмнината, вследствие на което се отблъскватъ. Щомъ иматъ по една допирна точка на физическия, духовния и Божествения свѣтъ, тѣ напълно се разбиратъ. Любовьта между тѣхъ е силна. Каквато работа започнатъ, добре ще я свършатъ. Ако връзката между двама души е само на физическия и духовния свѣтъ, любовьта имъ е по-слаба. И най-после, ако тѣ иматъ само една допирна точка — на физическия свѣтъ, любовьта имъ е още по-слаба. Тъй щото, желая ви да имате помежду си по три допирни точки, да сте свързани въ тритѣ свѣта.

 

Казвате: Какъ ще направимъ тази връзка и какъ ще намѣримъ Божествения и духовния свѣтъ? — Много лесно. Ще намѣрите такъвъ човѣкъ, който знае пѫтя къмъ тия свѣтове, и ще вървите следъ него. Да питате за онова което не знаете, това е въ реда на нѣщата. И учениятъ пита за нѣща, които не знае. Ако нѣкой професоръ попадне въ една планина и не може да се ориентира, не знае, коя посока да вземе, той ще се обърне къмъ първия овчарь, когото срещне, и ще го помоли да му посочи пѫтя. На планината овчарьтъ е професоръ, а професорътъ — ученикъ. Когато овчарьтъ слѣзе отъ планината и отиде въ университета, тамъ ролитѣ се размѣнятъ: овчарьтъ става ученикъ, а професорътъ го учи. Следователно, като ученици на Великата Школа, вие трѣбва да се изслушвате. Кой каквото ви говори, изслушайте го добре, съ търпение. — Ама ние знаемъ това, което ни говори той. — Не, като говори, всѣки човѣкъ внася нѣщо ново въ това, което разправя. Ако десеть души разказватъ една и сѫща приказка, всѣки ще внесе нѣщо ново, което е свойствено на самия него и на разбиранията му. Въ една и сѫща приказка могатъ да се измѣнятъ обектитѣ, а щомъ се измѣни обектътъ, съ това заедно се измѣня и характерътъ ѝ. Въ една и сѫща Приказка нѣкой разправя за кравата, а другъ — за коня. Ако се говори за крава, приказката има физически характеръ. Ако се говори за конь, приказката има умственъ характеръ. Въ умствено отношение коньтъ седи по-високо отъ кравата. Днесъ всички доятъ кравата, за да се научи да дава. По естество кравата не е щедра. Като я доятъ по физически начинъ, учатъ я на щедрость. Рита ли, на сила я учатъ да дава. Следователно, когато обиратъ нѣкого, това показва, че той не е билъ щедъръ. Днесъ чрезъ насилие го заставятъ да дава. Кражбата сѫществува по причина на това, че хората не сѫ щедри. Ако хората бѣха щедри, никакви кражби нѣмаше да сѫществуватъ. Могатъ ли да ставатъ кражби при изворитѣ? Когато имате само едно шише вода, кражба може да става. Имате ли, обаче, единъ изворъ предъ себе си, никаква кражба не може да стане. Дето ставатъ кражби, тамъ сѫществува недоимъкъ. Недоимъкътъ заставя хората да крадатъ, вследствие на което спорятъ, кой се е осмѣлилъ да излѣе водата отъ тѣхното шише.

 

Спорътъ, недоволството между хората сѫ процеси на физическия свѣтъ. Не мислете, че ако имате голѣми богатства, знания и голѣма сила, вие ще бѫдете доволни. И при това положение, хората пакъ ще бѫдатъ недоволни. Човѣкъ може да бѫде доволенъ само тогава, когато е свързанъ съ Божествения свѣтъ, когато има чисти мисли и чувства. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се свърже съ Божествения свѣтъ. Въ това се крие силата, богатството, знанието и здравето на човѣка.

 

Сега, като говоря за основнитѣ положения на здравето, искамъ да се ползувате отъ тѣхъ, за да можете сами да се лѣкувате. Всѣка болесть представя едно опитно училище за човѣка. Чрезъ болеститѣ се изпитва силата на човѣшката мисъль. Ако съ мисъльта си човѣкъ не може да се освободи отъ главоболието си, силна ли е тази мисъль? Или каква любовь е тази, ако съ нея човѣкъ не може да подобри състоянието на своитѣ дробове? Ако любовьта ви къмъ човѣчеството, за която говорите, не е въ състояние да се справи съ стомашното или коремното ви разстройство, тази любовь не е силна. Любещиятъ носи болеститѣ си съ радость. Като го заболи глава или коремъ, той пѣе. Правете сѫщото и вие. Като ви заболи корема, започнете да му пѣете. Нека всѣки отъ васъ съчини по една пѣсень за болката въ корема си и да я пѣе. Щомъ изпѣе тази пѣсень два-три пѫти, болката му ще изчезне. Не пѣете ли на болката си, съ часове ще се въртите на леглото си и ще страдате. Който не се лѣкува чрезъ мисъль, чрезъ музика и пѣсень, той е изгубилъ най-голѣмото богатство. Като се лѣкува по този начинъ, той изучава себе си, а сѫщевременно изучава и другитѣ хора.

 

За да се оправдаятъ, хората казватъ, че заболяватъ отъ хранитѣ, отъ маслата, които употрѣбяватъ за готвене. Днесъ се употрѣбява дървено, слънчогледово, краве масло и т. н. Мнозина се оплакватъ отъ слънчогледовото масло. То се приготвя и пречиства по различни начини, но и азъ ще ви дамъ единъ начинъ за пречистването му. Налѣйте два килограма вода въ една тенджера. Въ тази вода сипете единъ килограмъ слънчогледово масло. Турете тенджерата на огъня, да ври 5 — 15 минути. Следъ това прибавете 50 гр. оцетъ и оставете тенджерата настрана, докато непотрѣбнитѣ вещества — киселини и соли — се утаятъ на дъното на тенджерата. Най-после внимателно отлѣйте маслото и го турете настрана. Така ще получите чисто, безвредно масло. Освенъ въ този видъ, вие може да си служите съ слънчогледови семена или орѣхи. Ще счукате орѣхи или стотина грама слънчогледови семена и ще ги турите въ яденето. Така използувано, маслото е безвредно. Приготвятъ ли го изкуствено, чрезъ разни киселини то се отразява вредно върху човѣшкия организъмъ. Въ духовния свѣтъ не сѫществуватъ такива масла. Тамъ нѣма бакалници, както на земята. Тамъ всѣки човѣкъ вади масло отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Не може ли да си послужи съ това масло, неговитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ безпредметни.

 

Духовниятъ свѣтъ, ва който говоря, не е далечъ отъ васъ. Отъ живота ви зависи, дали ще се движите въ грубия, физически свѣтъ, или въ духовния, въ любовьта на ангелитѣ. Ако съ своитѣ мисли, чувства и постѫпки вие се движите между ангелитѣ, тѣ ще се грижатъ за васъ, ще предвиждатъ нуждитѣ ви и ще ги задоволяватъ. И тогава, ако сте на планината и се нуждаете отъ храна и дрехи, тѣ ще намѣрятъ нѣкой добъръ човѣкъ на земята и чрезъ него ще ви изпратятъ всичко, което ви е необходимо.

 

Съвременнитѣ хора искатъ да ги обичатъ безъ тѣ да обичатъ. Това е невъзможно. Отношенията между хората сѫ правилни само когато сѫ поставени на взаимна любовь Когато любовьта между хората не е взаимна, отношенията между тѣхъ не сѫ правилни. Щом в любовьта между хората не се проявява правилно, явяватъ се различни болести: главоболие, гърдоболъ, запекъ и т. н. Запекътъ се дължи на недоимъкъ на вода въ кръвьта. Гръдоболътъ — на недоимъкъ на топлина въ чувствата. Тогава човѣкъ става топълъ отвънъ, а студенъ отвѫтре. Въ сѫщность, той трѣбва да бѫде вѫтрешно топълъ, въ чувствата си, а външно студенъ. Когато чувствата на човѣка сѫ топли, краката, рѫцетѣ и цѣлото му тѣло сѫ топли, вследствие на което той се чувствува разположенъ.

 

И тъй, това сѫ новитѣ положения, които трѣбва да знаете. Като приложите любовьта въ живота си, тя ще урегулира топлината и свѣтлината въ вашия вѫтрешенъ животъ. Любовьта е въ състояние да регулира и силитѣ които действуватъ въ човѣшкия организъмъ. Щомъ регулира силитѣ на човѣка, тя му помага при решаване въпроса за храненето. Любовьта разрешава всички въпроси. Тя е въ състояние да оправи времето: ако е много влажно, да го изсуши; ако е много сухо и прашно, да го овлажи, да пречисти въздуха. Като сте дошли на планината, вие трѣбва да благодарите за всичко. Дали страдате отъ главоболие, гръдоболъ или коремоболъ, всичко е дадено на мѣсто. Главоболието показва, че мисъльта ви е слаба. Като усилите мисъльта си, главоболието изчезва. Като увеличите топлината на чувствата си, гръдоболътъ изчезва. Като почнете съзнателно да работите, коремоболътъ ще изчезне.

 

Христосъ казва: „Пребѫдете въ мене, както азъ пребѫдвамъ въ Отца си“. Подъ думитѣ „въ Отца си“, ние разбираме Божията Любовь. Понеже Христосъ пребѫдваше въ Божията Любовь, затова можа да понесе болкитѣ и страданията на хората. Герой бѣше Христосъ. Страданията, презъ които мина, колкото голѣми да бѣха, Той ги понесе съ радость.

 

Всички хора говорятъ за любовь, търсятъ я, но не могатъ да я намѣрятъ. — Защо? — Понеже тѣ искатъ да я задържатъ за себе си, да я обсебятъ. Тѣ изпадатъ въ единичната любовь. Като седатъ дълго време гладни, тѣ започватъ да се молятъ на Бога, да имъ изпрати по нѣкакъвъ начинъ хлѣбъ. Богъ намира единъ човѣкъ и чрезъ него изпраща хлѣбъ. Като хванете рѫката на този човѣкъ, вие я цѣлувате, благодарите за хлѣба, който е донесла, влюбвате се въ нея и искате да я задържите за себе си. Рѫката не представя самия човѣкъ. Тя е носителка само на известно благо. Кѫде е човѣкътъ? Чрезъ тази рѫка вие можете да предадете своята благодарность, своята мисъль въ по-горнитѣ свѣтове, но по никой начинъ нѣмате право да я задържите за себе си. Въ дадения случай рѫката е предавателна станция. Ако не си послужите съ нея, послужете си направо съ вашия мозъкъ. Мозъкътъ е най-богатата предавателна станция, чрезъ която можете да предавате вашата любовь, вашето милосърдие, човѣколюбие и т. н. Работете върху себе си, да развивате своитѣ центрове, за да дойдете до положение да считате, че всичко става за добро. Ако двама души се каратъ, считайте, че това е за добро. Невидимиятъ свѣтъ не казва, че тѣ се каратъ, но казва, че говорятъ високо, за да се разбератъ. Високиятъ говоръ тѣ наричатъ „неразбрана любовь“. Упражнявайте мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ си, за да дойдете до разбраната любовь. Ако не обичате нѣкого, вие трѣбва да си дадете отчетъ, защ0 не го обичате. Като си отговорите на въпроса, ще видите, че причината за това се крие въ единъ отъ двамата: или той не иска да дава, или ти не искашъ да взимашъ. И обратно: или ти не искашъ да давашъ, или той не иска да взима. Правилно е: когато той дава, ти да взимашъ; когато той взима, ти да давашъ. Красива е любовьта между двама, когато и даването, и взимането сѫ на мѣсто. Когато и даването, и взимането не сѫ на мѣсто, любовьта между хората не е правилна. За да бѫде любовьта ви правилна, научете се да се качвате на най-високия връхъ въ себе си, на своята глава, и оттамъ изпращайте благодарностьта си къмъ Бога за всички блага, които отъ хиляди години ви е изпращалъ, за грижитѣ и рѫководството, които е проявилъ къмъ васъ.

 

Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моитѣ заповѣди. Обичаите се единъ другъ, както азъ ви възлюбихъ“. Любовьта е сила, която разрешава всички противоречия. Следователно, натъкне ли се човѣкъ на нѣкакво противоречие, това показва, че той не е приложилъ любовьта. Прилагайте любовьта въ живота си, както я разбирате. Ако не сте я приложили, както трѣбва, вие сами ще се корегирате, както художникътъ корегира своитѣ картини. Противоречията, на които хората се натъкватъ, се дължатъ на тѣхнитѣ криви мисли, чувства и постѫпки.

 

И тъй, искате ли да бѫдете здрави, да не страдате отъ главоболие, дръжте въ ума си чисти мисли. Искате ли да подобрите състоянието на дробоветѣ си, изправете отношенията си къмъ духовния свѣтъ, а сѫщо така изправете и чувствата си. Искате ли да имате нормална стомашна система, да не страдате отъ стомахъ и коремъ, изправете отношенията си къмъ физическия свѣтъ, а сѫщо така постѫпвайте добре съ окрѫжаващитѣ. Следователно, подобри ли се състоянието на главата, на дробоветѣ и на стомаха, човѣкъ ще подобри и живота си. Като изправи отношенията си къмъ физическия, духовния и Божествения свѣтъ, човѣкъ придобива известенъ капиталъ, съ който може да живѣе въ невидимия свѣтъ, колкото време желае. Ако нѣкой влѣзе въ невидимия свѣтъ безъ капиталъ, скоро ще го върнатъ на земята. Така щото, искате ли да придобиете по-голѣмъ капиталъ, приложете любовьта въ живота си като срѣдство за поливане на своитѣ мисли, чувства и постѫпки.

 

*

 

20 юлий, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...