Jump to content

1939_07_23 Презъ вратата на Любовьта / Вратата на Любовьта


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

ПРЕЗЪ ВРАТАТА НА ЛЮБОВЬТА

Небето прошарено съ малко облаци,

времето хладно и вѣтровито,

слънцето изгрѣ въ 5 ч.8 м.

Добрата молитва “В начало бѣ Словото”

Малко размишление

Ще прочета 3-та глава отъ Евангелието на Йоана.

“Духътъ Божий”

Съвремениятъ животъ на човѣка се намира въ единъ застой. Застоятъ прилича на единъ човѣкъ, който расте, и нѣма нищо ново въ него. Очаква само смъртьта - да умре. Не се занимава съ нищо друго, освенъ съ своя миналъ животъ - какъ е живѣлъ на младини. Това повтаря день следъ день и нищо не придобива. Казватъ, че повторението е майка на знанието. Стариятъ човѣкъ казва, че повторението е утешение. Има и вѣрующи, които сѫщо остаряватъ и казватъ: “Едно време бѣхме въодушевени, играхме, какъ се обичахме!” И това го повтарятъ. Това е застой на живота. Да повтаряшъ нѣщата, да ги декламирашъ, това е едно нищо.

Христосъ казва въ прочетената глава: “Ако не се родите изново отъ вода и Духъ, не можете да влезете въ Царството Божие.” А пъкъ Царството Божие е онзи свѣтъ, къмъ който душитѣ се стремятъ. Значи роденото вече минава въ едно друго състояние, не живѣе въ едно статическо положение, въ застой както стария, но той е въ мѣстото, кѫдето човѣкъ се подмладява. Смисълътъ на живота, това е вѣчната Божествената младость на душата.

Рекохъ, има нѣща въ живота, които отвличатъ човѣшкото внимание. Напримѣръ отвлича вниманието на човѣка: най-първо той мисли, че трѣбва да яде. Че трѣбва да яде да. Но яденето е едно условие. Рибата, която живѣе въ морето, мисли, че ако не гълта другитѣ риби, тя нѣма да може да живѣе. И тя проповѣдва едно учение, че ако не живѣе въ водата, нѣма животъ. И всѣкога рибата, която се е опитвала да излѣзне отъ водата, е умирала. И казватъ рибитѣ: “Извънъ водата никакъвъ животъ не сѫществува.” Но, като се изучава външния животъ, като се изучава напредъка на животнитѣ, ще видимъ, че голѣмитѣ страдания накараха рибитѣ да излѣзатъ надъ водата. И подскачаха надъ водата, подскачаха съ хиляди години. И нѣкои излѣзнаха отъ водата и влѣзнаха въ въздуха. Защото рибитѣ не можаха да прогресиратъ тамъ, понеже се ядяха една друга.

Мислите ли, че хората, които ядатъ животнитѣ, могатъ да прогресиратъ? Защото следъ като ядешъ свинско месо, ти ставашъ наследникъ на всички пороци, които има свинята. Ти, като ядешъ кокоше месо, ставашъ проводникъ на пороцитѣ на кокошката. Следователно каквато храна ядешъ, ти ставашъ наследникъ на тая храна. Та рекохъ, всѣка една храна най-първо трѣбва да се пречисти, трѣбва да се изучатъ законитѣ на пречистването. Сега нѣкои често говорятъ, че сѫ вегетарианци. Но вегетарианцитѣ готвятъ съ масло, съ кравешко масло, нѣкои сѫ вегетарианци, но сегизътогизъ обичатъ и рибица, понеже Христосъ пекълъ на своитѣ ученици риба. Хубаво, всеки би ялъ една риба отъ Христа, пекана въ оня огънь. Христосъ, като извади рибитѣ, не ги даде сурови на ученицитѣ, но ги опече на огънь. Вие не знаете какво нѣщо е печенето на огънь. Това не е външната страна. Яденето е единъ методъ за опознаване на великия животъ. Христосъ казва: “Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ.” Хубаво, ако ядемъ плътьта и пиемъ кръвьта на Христа, имаме животъ. Ако ядемъ плътьта и пиемъ кръвьта на другитѣ, не можемъ да имаме животъ. Има една разлика. И ако хората се ядяха единъ другъ, щеше да бѫде още по-лошо. Ако отидете между канибалитѣ, които ядатъ човѣшко месо, ще видите какво страшно нѣщо сѫ тѣ. Дяволътъ е нищо предъ единъ канибалъ. Какво страшилище сѫ тѣ. Че като ядешъ човѣшко месо, какво ще се научишъ?

Може би вий, като седите, имате все едно нетърпение. Искате изведнъжъ да знаете всичко. Това е едно голѣмо нещастие, да знаете всичко. И то е невъзможното при сегашнитѣ условия да знаете всичко. Да допуснемъ, че на едно малко дете му ушиятъ дрехи. Ще му взематъ най-първо мѣрка. И то ще пита постоянно кога ще му шиятъ дрехитѣ. И то мисли, че като тури на празника новата дреха, кой знае какво ще стане. А пъкъ то ще бѫде пакъ сѫщото и съ новитѣ дрехи и съ старитѣ. И като овехтѣятъ дрехитѣ, то следъ време ще се намери пакъ въ сѫщото положение. Ние виждаме този процесъ въ християнството. Най-първо християнството се раздѣля на три клона: западенъ клонъ, източенъ клонъ и после реформаторски евангелизъмъ. По какво се отличава той? Западниятъ и източниятъ клонъ обърнаха повече внимание на външната страна на християнството - на формата на християнството - на дрехитѣ, да бѫдатъ тѣ величествени. Свещеникътъ да бѫде величествено облеченъ, съ корона, съ царска мантия, съ скиптъръ, който да държи въ рѫката си, да коментиратъ, че Богъ имъ ги е далъ. Всички тия работи не сѫ дадени отъ Бога. Хората сѫ ги дали. Когато Мойсей изведе евреитѣ изъ Египетъ, какъвъ скиптъръ имаше? Той имаше една овчарска тояга. Но съ тази овчарска тояга когато удряше, ставаше всичко. А пъкъ да кажемъ, че ти дадатъ единъ жезълъ и ти удряшъ и нищо не става, тогава? Желъзътъ е знанието. Имашъ знание и удряшъ и нищо не става. Тогава какво трѣбва да мислишъ?

Сега азъ съмъ привеждалъ следния примѣръ. Ще ви дамъ едно обяснение донѣкѫде, отчасти. Този жезълъ, който носи знанието, трѣбва да се пречупи, за да можемъ да излѣземъ отъ него. Въ съвременната техника, ако прекаратъ електрически токъ презъ единъ крѫгъ и ако този крѫгъ не се разкѫса никѫде, то силата, която обикаля този крѫгъ не може да се прояви. Крѫгътъ трѣбва да се разкѫса и трѣбва да се образуватъ дветѣ течения. И тогава въ разкѫсания крѫгъ се появява свѣтлина. Този примѣръ азъ съмъ го представилъ така: единъ дѣдо остава на своя внукъ една тояга и му казва: “Тази тояга е отъ рая излѣзла, отъ прадѣдитѣ. И всичката сила седи въ тоягата.” А внукътъ разбралъ това нѣщо буквално. Носилъ той тоягата година, две, десеть години навсѣкѫде и отъ тамъ насетне всичкитѣ нещастия почнали да го сполѣтяватъ и започналъ той да мисли, че отъ какъ е дошла тоягата въ него, той е станалъ нещастенъ. И искалъ той да хвърли тоягата нанѣкѫде, но нѣщо го задържало. Веднажъ въ гората единъ бикъ иде насрѣща му съ наведени рога. Иде да го намуши. И той почналъ да удря съ тоягата по главата на бика. Тоягата се счупила и бикътъ се оттеглилъ. Но отъ тоягата потекли златни монети, които били скрити вътре. И казалъ той на бика: “Защо не дойде преди петь години?” Та рекохъ, това знание, което имате сега, до кѫде може да ви доведе?

Нека да разгледаме думитѣ: усетъ, досещане и обхода. Човѣкъ трѣбва да има единъ вътрешенъ усетъ. Това е най-елементарното. Единъ духовенъ усетъ трѣбва да има човѣкъ за нѣщата. Това е физическата страна. Това е единъ малъкъ опитъ. А пъкъ усещането е следното: ти правишъ изводъ от това, което си се досетилъ. А пъкъ обхода значи какъ да правишъ това, което знаешъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да знае какъ да се обхожда съ себе си. Че ако ти не знаешъ какъ да се обхождашъ съ своето сърце, съ своя умъ, съ своята душа и съ своя духъ, какво знание можешъ да имашъ?

Ти говоришъ за душата си, но мислишъ, че тя е подчинена на тѣлото и не знаешъ какво нѣщо е душата. Ти говоришъ за ума си и мислишъ, че той е едно срѣдство за тебе, но не знаешъ въ сѫщность какво нѣщо е умътъ. Ти говоришъ за сърцето си и не знаешъ какво нѣщо е сърцето. Ние имаме единъ малъкъ образъ. Имаме едно малко сърце, презъ което минава кръвьта и това, малкото сърце разпространява кръвьта изъ цѣлото тѣло. Сърцето изпраща кръвьта, промишлява за храната на цѣлото тѣло. Значи сърцето се занимава съ икономическата страна на цѣлия организъмъ. Сърцето изпраща храната, но сърцето е свързано съ дробоветѣ. Тази кръвь, която трѣбва да мине презъ сърцето, най-първо трѣбва да мине презъ дробоветѣ и да се пречисти тамъ. Сърцето има пулсъ 72 пѫти въ минутата. При пулсирането кръвьта излиза. Всѣки единъ потикъ на сърцето, всѣки единъ такъвъ ударъ е козмиченъ ударъ, всѣко тупане на сърцето е козмиченъ ударъ, който носи специална енергия. Съ всѣки ударъ сърцето внася нѣщо ново въ кръвьта. Съ първия ударъ, втория, третия и т.н. Колко удари има сърцето въ една минута? Нѣкой пѫть сърцето удря повече, нѣкой пѫть помалко. На стари години сърцето отслабва. Числото 72 сѫществува всѣкѫде. Онѣзи, които преведоха свѣщенитѣ книги, бѣха 72 души. Седемьтѣ е едно положително число, което показва онѣзи положителнитѣ сили въ природата, които творятъ и създаватъ. А пъкъ дветѣ е число, което урежда нѣщата. Седемьтѣ е творческо число за ангелитѣ, а пъкъ дветѣ е творческата сила на Божествения свѣтъ. Значи съединени сѫ тия две числа: отрицателното число на Божествения свѣтъ и положителното на ангелския свѣтъ.

Когато човѣкъ живѣе нормално, по закона на любовьта, то сърцето му тупа нормално. А пъкъ щомъ не живѣе нормално, то се измѣня и пулса на сърцето му. И всичкото нещастие, което животътъ носи, се дължи на това. Ако дойде обезнадеждаване, пулсътъ се мени. Сѫщо така при обезсърчението, съмнението, сѫщо така и обнадеждаването. Ако си скържевъ сѫщо така се мени пулсътъ. Следователно съ нашитѣ мисли и чувства менимъ козмическия пулсъ, който носи Божието благословение. И затваряме и отпушваме тѣзи благословения. Ний приличаме на онзи английски милионеръ, който влѣзълъ да види богатството си въ своето подземие и като влѣзналъ, вратата случайно се затворила, а той забравилъ да вземе ключа отъ вънъ и написалъ една записка: “Ако имаше нѣкой да ми даде едно парченце хлѣбъ, щѣхъ да му дамъ половината богатство”, и умира. Той умира, защото ключътъ е отъ вънъ. Та рекохъ, никога не оставяйте ключа на вътрешното богатство отъ вънъ. Щомъ отваряте, носете този ключъ въ себе си.

Човѣкъ има три ключа: да се обнадеждва - това е първия ключъ; да придобиваме вѣрата - това е втория ключъ; да придобиваме любовьта - това е третия ключъ. Любовьта, въ дадения случай е ключъ, вѣрата е ключъ и надеждата е ключъ. Ключъ за разкриване тайнитѣ на природата, на Божественитѣ съкровища, които сѫ опредѣлени отъ незапомнени времена за онѣзи души, които живѣятъ на земята, които сѫ пратени на земята и вършатъ Волята Божия.

Сега, желанието ви трѣбва да бѫде да чувствувате до колко изпълнявате Волята Божия по закона на надеждата, по закона на вѣрата и по закона на любовьта. По закона на надеждата да бѫдете облечени съ Божествената дреха. Споредъ закона на вѣрата въ васъ да извира Божествената вода, а по закона на любовьта да се озарявате съ Божествената свѣтлина. Любовьта служи за освѣтление и когато тя дойде да действува, въ хората се събуждатъ най-хубавитѣ мисли и най-хубавитѣ чувства. Казва Христосъ сега: “Ако се не родите изново отъ вода и Духъ”, отъ водата, която иде по закона на вѣрата и отъ Духа, Който иде по закона на Любовьта. Любовьта е хлѣбъ, ако човѣкъ не се храни съ любовьта, той не може да се роди. А пъкъ трѣбва да се роди, защото като се роди, тогава той добива граждански права, да може да се ползува.

Сега не разбирайте само едно раждане. Въ раждането се включватъ условията на едно дете. То, като се роди, трѣбва да расте, инакъ е статическо раждане. Като се роди детето, постоянно трѣбва да расте въ придобиване на Божественото знание. И като расте, като дойдете въ водата и Духа, почва да се строи Новиятъ човѣкъ. Сега вие строите, вие работитѣ съ онѣзи органи, които създадоха миналитѣ поколения и вие имате почти сѫщитѣ навици - скоро се обнадеждвате и скоро се обезнадеждвате. Ако дойде единъ човѣкъ и ви даде 1000 лв., вие се подигате. Азъ съмъ наблюдавалъ чиновницитѣ къмъ края на месеца, когато нѣматъ нито петь пари въ джоба си, ходятъ малко свити, държатъ рѫцетѣ си въ джобоветѣ и сѫ малко неразположени. Щомъ приематъ или могатъ да взематъ пари иматъ разположена стойка, обнадеждватъ се. Така се движатъ между закона на обнадеждването и обезсърчението. И въ духовно отношение е пакъ сѫщото. Ти срѣщашъ единъ добъръ човѣкъ и се обнадеждвашъ и срѣщашъ единъ лошъ човѣкъ и се обезнадеждвашъ и веднага казвашъ: “Този свѣтъ нѣма да се оправи.”

Питамъ тогазъ: какъ ще обясните единъ добъръ човѣкъ, какъ ще го разберете? Единъ добъръ човѣкъ е една статуя вече обработена отъ най-добрия скулпторъ. Вие може да я продадете и да осигурите цѣлия си животъ. А пъкъ другиятъ човѣкъ е простъ камъкъ, единъ камъкъ, отъ който можете да изработите най-хубавата статуя. Простиятъ камъкъ малко ще струва за онзи, който не разбира Божествения законъ. Но онзи, който разбира, знае, че лошитѣ хора сѫ условие, почва, върху която можете да придобиете вашето знание. Ако нѣкои обърнатъ нѣкой лошъ човѣкъ въ добъръ, тогава в какво седи знанието? Вие често имате желание да обърнете нѣкой богатъ човѣкъ, защото има пари. Нѣмате желание да обърнете единъ сиромахъ. Понеже, като го обърнете, той отъ васъ ще иска. Ако обърнете нѣкой богатъ човѣкъ, знаете пари има, той ще почне да дава. Но ако обърнете нѣкой бѣденъ, той ще иска отъ васъ. Но това е едно неразбиране. Има бѣдни хора, които, като ги обърнете къмъ Бога, ще почнатъ да ви помагатъ. Има бѣдни хора пъкъ, като ги обърнете къмъ Бога, ще почнатъ да работятъ за васъ.

Казватъ за Буда, че когато той билъ въ миналото като единъ браминъ, единъ день челъ една много дълга молитва и билъ толкова гладенъ, че отслабналъ на срѣдата на молитвата. И щѣла да остане молитвата му недовършена. И дошелъ единъ заякъ, хвърлилъ се въ огъня и се опекълъ. Буда го изялъ и си свършилъ молитвата. И като дошелъ Буда въ последното си прераждане, ученицитѣ му се зачудили, че дошли високи личности при него - князе, брамини и прочие и той не ги приемалъ. Идва единъ бѣденъ човѣкъ при него, той го приелъ и се разговарялъ дълго време съ него. И ученицитѣ му казали: “Какво пристрастие показа ти! Нали и тѣ иматъ души!” Буда казалъ: “Този човѣкъ бѣше заякъ едно време и той се опече, той се пожертвува и азъ го изядохъ, за да свърша молитвата си. И затова сега му се отплащамъ.” Сега вие искате Богъ къмъ васъ да има особено разположение. Искате нѣкой си да има къмъ васъ особено разположение. Че ако като този заякъ не се опечете, за да си изкаже Той молитвата, какъ ще има Той особено разположение къмъ васъ?

Вие искате нѣкой пѫть да ви обичатъ хората. Защо искате да ви обичатъ? И казвате: “Учителю, защо не ни обичашъ?” Рекохъ имъ: Вие не знаете дали обичате или не. Азъ не считамъ сладкитѣ думи, че това е любовь. Азъ считамъ, че това е размърдване на въздуха. Като си говорятъ сладки думи, хората не се обичатъ още, но се опрѣсняватъ. Като казватъ: “Азъ те обичамъ”, това-онова, това е само опрѣсняване, насърчение. Знаете ли какво нѣщо е любовьта? Вие, като се влюбите единъ въ другъ, ослѣпявате; като се влюбите единъ въ другъ, забравяте цѣлия свѣтъ и целия день си гугуцате. Ядете заедно и си гугуцате; пиете заедно и си гугуцате и казвате: “Животът за насъ има вече смисълъ.” Не, животътъ се обезсмисля за тѣхъ. Това е едно криво разбиране на любовьта. Това е право, това е опрѣсняване. Като се опреснѣватъ хората, тѣ си помагатъ, но ти като влезешъ въ свръзка съ любовьта, която излиза отъ Свѣтлината на Бога, за тебе всички хора ще бѫдатъ еднакви. Тогава, както двамата си гугуцатъ, съ всичкитѣ хора ще гугуцатъ. И като дойде тази любовь, ще влезешъ въ свръзка съ тѣхнитѣ души, а въ другата любовь ти ще бѫдешъ въ съприкосновение само съ тѣхнитѣ тѣла. То е все едно да видишъ кѫщата на богатия човѣкъ или фабрикитѣ му, или неговитѣ автомобили, или библиотеката му, какво ще научишъ отъ това? Ти не си въ връзка съ живия човѣкъ, ти не знаешъ какво нѣщо е да ви обича Онзи, Който ви обича.

Въ свѣта имате сега само образа на Бога, Който ви обича. Той отъ далечъ приготовлява всичко. И когато дойде и когато страдаме, ние не Го виждаме. Когато страдашъ, когато се обезсмисли животътъ ти и мислишъ, че никой не те обича, ти виждашъ, че става нѣкое чудо и идва единъ човѣкъ - Петко, Стоянъ и пр. и ти помага. Той е Богъ, Който го е изпратилъ и Който те обича. Ти мислишъ, че си грѣшникъ, че си пропадналъ, че ще идешъ въ ада или че много мѫчно се влиза въ Царството Божие. Но дойде този човѣкъ и има особено разположение къмъ тебе. И ако ти не разбирашъ Божията промисъль, Божията Любовь, това ще го загубишъ пакъ. И тогазъ ще дойде друго изпитание.

Сега азъ често виждамъ между млади и стари сестри следното: старитѣ сестри, които сѫ влезли въ жабуняка и младитѣ сестри, които сѫ в началото на крякането презъ пролѣтьта. Презъ пролѣтьта младитѣ три-четири месеца крякатъ и пѣятъ, но като дойде зимата млъкватъ всичкитѣ. Сега подъ “старитѣ” азъ разбирамъ следното: когато нѣкой човѣкъ остарѣе, той мисли, че е научилъ вече нѣщо и казва: “Много съмъ разбралъ отъ живота.” Превеждалъ съмъ следния примѣръ: Разхожда се единъ ученъ човѣкъ съ единъ лодкарь въ морето и той пита лодкаря: “Ти по естественитѣ науки знаешъ ли нѣщо?” - “Не зная.” -“По философия знаешъ ли?” - “Не зная.” - “Много си загубилъ! По астрономия знаешъ ли?” - “Не зная.” И по много други въпроси го пита, той отговаря “не зная” и учениятъ му казва: “Много си изгубилъ!” Но става една буря въ морето и лодкарьтъ го пита: “Ти знаешъ ли да плавашъ?” - “Не зная.” - “Ти си изгубилъ всичко! Азъ, който не зная много нѣща, сега, като се обърне лодката, макаръ и да не зная това, което ти питашъ, но зная да плавамъ. А ти много знаешъ, но като не знаешъ да плавашъ, изгубилъ си всичко.”

Та, ние въ живота много знаемъ, като този учения човѣкъ, само едно не знаемъ - да плаваме. А пъкъ що е плаването? Това е любовьта. Ако ти не си опиталъ любовьта, ти изгубвашъ всичко. Ти можешъ да имашъ всичкото знание. Апостолъ Павелъ казва: “Ако имахъ всичкото знание и мога да говоря съ човѣшки и ангелски езици, но любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.” Човѣкъ трѣбва да влезне въ любовьта, за да влезе въ Царството Божие. Това е необходимо, за да се освободи човѣшката душа. Това е новото схващане.

Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ миналото, бѫдащето и настоящето. Напримѣръ ние чакаме да дойде Христосъ да ни спаси. Хубаво е това. Майката обича своето дете. Защо? Защото го е родила. Не може да обича другитѣ, понеже не ги е родила. Това, което можешъ да родишъ, можешъ да обичашъ. Или друго яче казано: всѣка една мисъль, която иде въ тебе чрезъ любовьта, ти ще имашъ къмъ нея съвсемъ друго отношение, отколкото мислитѣ, които не сѫ минали презъ любовьта. Всѣки единъ човѣкъ, ако не може да мине презъ тази любовь, която ти имашъ, той не може да те познава; или ако ти не можешъ да минешъ презъ неговата любовь, ти не можешъ да го познавашъ. Защото ако искашъ да познаешъ нѣкого трѣбва да минешъ презъ неговата любовь. Ако не минешъ презъ вратата на онзи, който те обича, ти не можешъ да го познавашъ. И ако той не може да мине презъ вратата на твоята любовь и той не може да те познае. И Христосъ, като слезе на земята, Той мина презъ вратата на нашата любовь, презъ страданията мина. Христосъ мина презъ вратата на любовьта, която хората имаха. И отъ любовь Той пожертвува всичко за човѣчеството. И Христосъ каза: “Азъ минахъ презъ вашата врата и сега ако вие не можете да минете презъ моитѣ врата, вие не можете да влезете въ Царството Божие.” Христосъ казва: “Азъ съмъ вратата.” Или казано на по-простъ езикъ, Христосъ казва: “Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ и вие пребѫдете въ мене, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ.”

Сега азъ рекохъ въ простия смисълъ на думата, трѣбва да се мине презъ вратата на любовьта. Вие мислите само веднажъ ще се мине. Питамъ ви, ако отидете, да кажемъ и изходвате едно пространство отъ хиляди километри, презъ една врата ли ще минавате все? Да кажемъ, че имате разни долини, редъ пластове, върхове, полета, които ще минете. Нѣма да минавате само презъ едно мѣсто, прѣзъ много мѣста трѣбва да минете и трѣбва да се осведомите съ цѣлата мѣстность, която вий преминавате. Та рекохъ сега, вие искате да влезете въ Царството Божие. Какво ви привлича тамъ? Вие, като влезете въ Царството Божие, ще минете презъ редъ сѫщества и ще видите какво представлява Божията Любовь. И вие, като минавате презъ тѣзи редъ сѫщества, навсѣкѫде ще ви спиратъ да оценятъ Божията Любовь. И вие, като отидете при Бога, това ще бѫде едно голѣмо тържество. Вие мислите, че когато отидете при Господа и после отъ Него ще слезете при другитѣ хора. Христосъ, като слѣзна на земята, ходи при всички хора и навсѣкѫде Го приеха и Той прие всички и после, като възкръсна, каза: “Не се допирайте до менъ, не съмъ отишелъ още при Отца.”

Когато минете презъ най-голѣмитѣ страдания, едвамъ тогазъ се приготовлявате да отидете при Господа. При найголѣмитѣ нещастия ще отидете при Господа. Обаче, когато дойдатъ най-голѣмитѣ нещастия, тогава има опасность да кажете: “То се вижда, че тази работа не е за насъ, я да си поживѣемъ, както по старому.” И вие все се измамвате и вие сами се измамвате. Защо е така? Защо ще минете презъ найголѣмитѣ страдания, защо ще изпиете най-горчивата чаша при отиване при Господа? Ако Богъ ви е далъ една сладка чаша да пиете, то всички хора щѣха да ви взематъ чашата и щѣха да вкусятъ отъ нея. А пъкъ Богъ ви дава една горчива чаша, че никой да не иска да я вземе. Значи, богатството ви никой не може да го вземе. Богатствата, които Богъ ви дава въ горчивата чаша, никой не иска я вземе, но всѣки, който е миналъ презъ страданията, казва: “Добре ми стана, че пострадахъ!” Сега вие казвате: “Защо страдаме?” За да идете на гости при Бога. Защо страдате? - За да приемете Божественитѣ блага, които Богъ ви опредѣлилъ. Ако не страдате, тѣзи блага не могатъ да дойдатъ. Сега това трѣбва да залегне въ ума ви. Че като дойдатъ страданията, да почнете да прозирате какво се крие задъ тѣхъ. Тѣ сѫ само единъ параванъ, който ви плаши.

Азъ съмъ привеждалъ следния примеръ. Трима младежи се влюбили въ една красива мома, която е била толкова красива, че заслужавала да се влюбватъ въ нея. Тя е била много умна. Тя е направила една изкуствена преграда отъ книга, като че е направена отъ стомана и турила до стената три ножа. Тѣзи младежи трѣбвало съ сегашнитѣ велосипеди да се блъснатъ о ножоветѣ и стената и който остане живъ, да се ожени за нея. Първиятъ, като дошълъ до нѣкѫде, спрѣлъ се и казалъ: “Азъ не искамъ да умирамъ”. Вториятъ дошълъ до стѣната, сѫщо се спрѣлъ и казалъ: “Какво ли ще ми даде тя? И азъ не искамъ да умирамъ”. Третиятъ, като дошелъ се спусналъ и преминалъ стената. Но и ножовете били книжни. Другитѣ, като се погледнали, тогава казали: “И ние щѣхме да направимъ това.”

Та вие се спирате все при ножовете и казвате: “Не си струва да умираме.” Ще дойде нѣкой бѣденъ човѣкъ и ще пробие стената. Но тогазъ вие бихте изгубили. После пакъ ще стане опитъ. Но втория опитъ ще бѫде съ друго. Вториятъ опитъ ще бѫде съ огънь. И онзи, последниятъ огънь ще има 10 000 градуса топлина. И като наближи тая стѣна, която ще бѫде тогава желѣзна и той, като дойде, отъ далечъ ще я стопи. Този първиятъ опитъ ще бѫде лекъ - съ книжнитѣ ножове и съ книжната стѣна. Вториятъ опитъ ще бѫде потежъкъ. Въ втория опитъ трѣбва дъ имате голѣма топлина, съ която трѣбва да разтопите всички мѫчнотии. Първиятъ опитъ ще бѫде съ книжни ножове, а вториятъ опитъ ще бѫде реаленъ. Ще има едно състезание между външния свѣтъ и вашия вътрешенъ свѣтъ. И които отъ васъ побѣдите до края, ще бѫдете спасени. Спасението е въ този смисълъ, че човѣкъ ще бѫде свободенъ, ще знае какво нѣщо е Божествената Свобода. Ще знае какво нѣщо е да слугува на Бога. Казано е: “Чиститѣ по сърце ще видятъ Бога.” Струва си човѣкъ да претърпи всички страдания, за да види лицето на Бога и нѣма по-хубаво нѣщо отъ това. Струва си човѣкъ да пострада въ свѣта, но да види лицето на Христа. Не едно виждане както сега. Ние сега не можемъ да виждаме слънцето. Нѣкои бѣхте излѣзли преди да бѣ излѣзло Слънцето. Небето не бѣше така ясно. После, като изгрѣ Слънцето, то оказа извѣстно влияние върху васъ. Слънцето може да направи и друго нѣщо, но ние трѣбва да вѣрваме. Можемъ да се пренесемъ изъ въздуха, безъ да вървимъ по камънитѣ и по земята. Като вѣрвашъ въ слънцето, дѣто и да помислишъ можешъ да отидешъ. Ти искашъ да отидешъ въ Франция - ще се намѣришъ на Месечината. Ти искашъ да идешъ на Месечината, да се пренесешъ тамъ.

Та рекохъ, такова нѣщо е Божията любовь. Ако човѣкъ има Божията Любовь въ този смисълъ, той ще може да отиде навсѣкѫде кѫдето пожелае. А ако я нѣмашъ, ще бѫдешъ ограниченъ. Както сега сте ограничени. Та, стремете се къмъ тази любовь, която ще ви даде крилата на ангелитѣ да пѫтувате въ Вселената, която Богъ е направилъ за далечното бѫдаще. Та сега ще се учите да се храните съ любовьта, да се родите отъ вода и Духъ, за да станете граждани на Царството Божие

Отче нашъ

Помнете думитѣ Христови: “Който ме люби, възлюбенъ ще бѫде.”

6 ч.18 м.

6-то планинско недѣлно утринно Слово на Учителя

23 юлий 1939 г., на Молитвения връхъ

при второто езеро

5 ч.с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Вратата на любовьта

 

Размишление.

 

Иоана, 3 гл.

 

    Животътъ на съвременнитѣ хора се намира въ застой. Въ това отношение той мяза на човѣкъ, който е дошълъ до едно статическо състояние: дето ходи, каквото прави, все за миналото мисли, за своитѣ младини. Той повтаря едно и сѫщо нѣщо, но ново не придобива. Казватъ, че повторението е майка на знанието. Стариятъ човѣкъ казва, че се утешава, като повтаря. Нѣкои вѣрващи сѫщо говорятъ за своето минало, какъ сѫ били въодушевявани, какви идеали сѫ ги вълнували, какъ сѫ се обичали помежду си и т. н. Да повтаряшъ нѣщата, това значи, да декламирашъ, безъ да влагашъ нѣщо ново отъ себе си. Това, обаче, представя застой въ живота.

 

    Христосъ казва: „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие.“ (—2 ст.). — Царството Божие е свѣтъ, къмъ който душитѣ се стремятъ. Значи, родениятъ минава въ друго състояние. Той не се намира въ застой, въ статическо състояние, както стариятъ, но влиза въ нова область, дето нѣщата се подмладяватъ. Смисълътъ на живота седи въ вѣчната младость на душата.

 

    Мнозина се оплакватъ, че не успѣватъ въ живота си. Причината за неуспѣха имъ се крие въ ония нѣща, които отвличатъ тѣхното внимание. Запримѣръ, яденето отвлича вниманието на човѣка. Човѣкъ, който мисли само за ядене, казва, че животъ безъ ядене не сѫществува. Правъ е той, човѣкъ трѣбва да яде, но да мисли изключително за ядене, това не е въ реда на Божествения животъ. Яденето е условие, срѣдство, но не е цель. Рибата мисли, че ако не гълта по-малкитѣ риби, не може да живѣе. Тя проповѣдва учението, че ако не живѣе въ водата, съ нея всичко е свършено. Защо? Защото всѣка риба, която се е опитала да излѣзе отъ водата, е умирала. Въ заключение рибата казва: Извънъ водата никакъвъ животъ не сѫществува.

 

    Какво казва човѣкъ по този въпросъ? Като изучава развитието на живота, човѣкъ казва: Благодарение на голѣмитѣ страдания, рибитѣ започнаха да правятъ опити да излѣзатъ отъ водата. Хиляди години наредъ тѣ правѣха усилия да излѣзатъ отъ водата, да се приспособятъ на условията на въздуха, докато се превърнаха въ птици. Въ водата рибитѣ нѣматъ условия за развитие, понеже едни други се ядатъ. Мислите ли, че и хората, които ядатъ месо, иматъ условия за развитие? Какво може да предаде свинското месо на човѣка? Като яде свинско месо, човѣкъ придобива нѣкои отъ качествата на свинята, Като яде кокоше месо, сѫщо така той приема нѣкои качества на кокошката. Следователно, каквато храна да употрѣбява, човѣкъ приема нейнитѣ качества.

 

    И тъй, иска ли да се запази отъ лошитѣ качества на храната, която употрѣбява, преди всичко човѣкъ трѣбва да я пречисти. За тази цель трѣбва да се изучаватъ законитѣ за пречистването. Вегетарианцитѣ казватъ, че тѣхната храна е по-чиста отъ тази на месоядцитѣ. Тѣ сѫ вегетарианци, но ядатъ кравешко и овче масло, пиятъ млѣко, ядатъ яйца, а обичатъ и риба. За свое оправдание тѣ казватъ, че и Христосъ ялъ риба съ ученицитѣ си. Ученицитѣ на Христа сами ловѣха риба, а Христосъ я печеше на своя огънь. Всѣки би желалъ да яде отъ рибата, която Христосъ печеше на своя огънь. Огъньтъ, на който Христосъ е пекълъ риба, има вѫтрешенъ смисълъ. Човѣкъ трѣбва да разбере този смисълъ и тогава да говори. Ние разглеждаме яденето като вѫтрешенъ, а не като външенъ процесъ. Вѫтрешната страна на яденето представя методъ за познаване на великия животъ. Затова Христосъ казва: „Ако ядете плътьта ми и пиете кръвьта ми, имате животъ въ себе си.“ Значи, ако ядете плътьта Христова и пиете кръвьта Му, имате животъ въ себе си. Ако ядете плътьта на животнитѣ, или на хората и пиете кръвьта имъ, нѣмате животъ. Не е безразлично, чия плъть ядете и чия кръвь пиете. Сѫщо така отъ значение е и начинътъ, по който ядете плътьта и пиете кръвьта. Ако отидете между канибалитѣ, които ядатъ човѣшко месо, ще се натъкнете на страшни картини. Канибалътъ е по-страшенъ отъ звѣръ. Той е по-страшенъ и отъ дявола. Какво може да се придобие отъ човѣшкото месо?

 

    Днесъ и свѣтскитѣ, и религиознитѣ хора се стремятъ къмъ бързо придобиване на знания, на богатства, на сила. Въ това отношение тѣ сѫ нетърпеливи, искатъ да знаятъ всичко. Тѣ приличатъ на деца, които, като знаятъ, че имъ шиятъ нови дрехи, постоянно питатъ майка си, кога ще бѫдатъ готови новитѣ дрехи. Тѣ искатъ за предстоящия празникъ да се облѣкатъ съ новитѣ си дрехи, да се покажатъ предъ другарчетата, че сѫ добре облѣчени. Тѣ не знаятъ, че и съ новитѣ, и съ старитѣ дрехи да сѫ, пакъ сѫ сѫщитѣ. Дрехата не измѣня характера на човѣка.

 

    Тъй щото, при сегашнитѣ условия невъзможно е човѣкъ да знае всичко. Ако знае всичко, той щѣше да бѫде много нещастенъ. Многото знания нѣма да му предадатъ нѣщо особено. Колкото ученъ да е, човѣкъ не измѣня характера си. Когато станатъ много учени, хората започватъ да се дѣлятъ на групи, не могатъ да се разбиратъ. Това виждаме и въ християнството. Когато се увеличи броя на християнитѣ, когато се явиха коментарии и тълкувания върху известни религиозни въпроси, християнитѣ се раздѣлиха на източни и западни християни и на реформатори-евангелисти. Източнитѣ и западнитѣ християни обърнаха внимание повече на външната страна на християнството: на външнитѣ обреди, на дрехитѣ на свещеника. Споредъ тълкуванията имъ, че свещеникътъ е замѣстникъ на Бога, тѣ казватъ, че той трѣбва да бѫде облѣченъ съ скѫпи дрехи, съ царска мантия, съ корона на глава, съ скиптъръ въ рѫка. Съ това тѣ искатъ да подчъртаятъ светостьта на Божия служитель. Това сѫ човѣшки наредби. Тѣ не сѫ дадени отъ Бога. Когато Мойсей изведе евреитѣ отъ Египетъ, имаше ли корона на главата си и скиптъръ въ рѫката си? Той носѣше въ рѫката си проста овчарска тояга, съ която правѣше голѣми чудеса. Достатъчно бѣше да удари веднъжъ съ тази тояга, за да получи това, което желаеше. Какъвъ смисълъ има да държи човѣкъ въ рѫката си нѣкакъвъ златенъ жезълъ, или скиптъръ и да удря съ него, безъ да стане това, което иска? Жезълътъ представя знанието. Какъвъ смисълъ има това знание, съ което нищо не можешъ да постигнешъ? Колкото да удряшъ съ това знание, нищо не става. Знанието има смисълъ само тогава, когато. следъ като ударишъ съ него, можешъ да направишъ това, което желаешъ.

 

    Жезълътъ, който носи знанието, трѣбва да се използува. Той може да се използува, само ако се пречупи. Ако прекарате електрически токъ презъ единъ крѫгъ, токъ ще имате, но не и свѣтлина. За да получите свѣтлина, крѫгътъ трѣбва да се пречупи нѣкѫде, да се образуватъ два полюса, по които да текатъ две течения.

 

    Едно младо момче получило наследство отъ дѣдо си една тояга. Дѣдото му казалъ: Тази тояга е останала отъ прадѣдо ти още. Голѣма сила се крие въ нея. Момчето разбрало думитѣ на дѣдо си въ букваленъ смисълъ. Дето отивало, все тоягата носѣло съ себе си. Така се минали десетина години. То пораснало, станалъ голѣмъ момъкъ, но, вмѣсто да му донесе щастие, тоягата го направила нещастенъ. Каквато работа започвалъ, все не успѣвалъ. Като гледалъ тоягата въ рѫката си, идѣло му да я хвърли нѣкѫде, да се освободи отъ нея, но нѣщо вѫтре въ него не му позволявало. Единъ день той отишълъ въ гората да сѣче дърва. Въ този моментъ срещу него се задалъ единъ бикъ, съ разперени рога, готовъ да го убоде. Момъкътъ дигналъ тоягата срещу бика и започналъ да удря по главата. Като го ударилъ нѣколко пѫти, бикътъ се отстранилъ, но и тоягата се счупила. Какво да види? Отъ вѫтрешната страна на тоягата се пръснали нѣколко златни монети. Момъкътъ едва сега разбралъ, защо дѣдо му казвалъ, че силата е въ тоягата. Той съжалявалъ, че по-рано не се явилъ бика, да счупи тоягата въ главата му.

 

    Следователно, домогне ли се до нѣкакво знание, човѣкъ трѣбва да има усѣтъ, досѣщане, да знае, какъ да го приложи въ живота си. За да може разумно да прилага знанието си, човѣкъ трѣбва да има още и обхода. Да имашъ усѣтъ, това значи, да възприемашъ нѣщата вѫтрешно. Досѣщането подразбира изводъ възъ основа на това, което се възприема чрезъ вѫтрешенъ усѣтъ. Обхода пъкъ има само онзи, който може да приложи знанието си. Човѣкъ прилага обхода та първо къмъ себе си: къмъ своето сърдце, къмъ своя умъ, къмъ своята душа и къмъ своя духъ.

 

    Често хората говорятъ за сърдце, за умъ, за душа, за духъ, безъ да разбиратъ тѣхната сѫщина. Тѣ говорятъ за душата и мислятъ, че тя е подчинена на тѣлото. Тѣ говорятъ за ума и мислятъ, че той е само едно срѣдство. Тѣ говорятъ за сърдцето и го разглеждатъ само като важенъ органъ при кръвообръщението. То разрешава економическия въпросъ на човѣшкия организъмъ. Тѣ казватъ, че сърдцето пулсира, т. е. бие 72 пѫти въ минута. Всѣко биене на сърдцето е козмическо. Това показва, че сърдцето е свързано съ козмическа енергия. При всѣко биене на сърдцето иде нова енергия, вследствие на което цѣлиятъ организъмъ се обновява.

 

    Числото 72 играе важна роля въ живота и въ природата. Запримѣръ, 72 души преведоха свещенитѣ книги. Седемтѣ е положително число, което означава творчески сили въ природата. Двойката е отрицателно число, което нарежда нѣщата. Значи, седемтѣ е творческо число на ангелитѣ, а двойката — творческо число на Божествения свѣтъ. Дветѣ числа — положителното число на ангелитѣ и отрицателното число на Божествения свѣтъ се съединяватъ въ общото число 72. Когато човѣкъ живѣе нормално, споредъ закона на любовьта, пулсътъ му е нормаленъ. Наруши ли този законъ, пулсътъ му се измѣня. Всички отрицателни състояния, презъ които човѣкъ минава — съмнение, подозрение, обезсърдчение, обезвѣряване, безлюбие, се отразяватъ на пулса. Като не знае това, човѣкъ самъ си създава нещастия. Съ своитѣ отрицателни мисли и чувства, човѣкъ измѣня хода на козмическия пулсъ — носитель на Божието благословение. Отъ човѣка зависи да се отворятъ или затворятъ пѫтищата за това благословение. Той самъ го запушва и отпушва. Въ това отношение човѣкъ прилича на онзи английски милионеръ, който влѣзълъ единъ день въ подземието да брои златото си, и тамъ останалъ. Той забравилъ да вземе ключа съ себе си и, по невнимание, вратата се затворила следъ него. Ключътъ останалъ вънъ, а той намѣрилъ смъртьта си предъ любимото си богатство. Преди смъртьта си той написалъ следнитѣ думи: Ако нѣкой би ми донесълъ парченце хлѣбъ, щѣхъ да му дамъ половината отъ богатството си.

 

    Въ заключение на това казвамъ: Никога не оставяйте ключа на вѫтрешното си богатство отвънъ. Щомъ отключвате богатството си, носете ключа съ себе си. Човѣкъ има на разположение три ключа: ключъ на вѣрата, ключъ на надеждата и ключъ на любовьта. Като се обнадежва, човѣкъ прилага първия ключъ. Като придобива вѣра, той прилага втория ключъ. Като придобива любовь, той прилага третия ключъ. Вѣрата, надеждата и любовьта представятъ три ключа за разкриване тайнитѣ на природата, за разкриване на Божественитѣ съкровища, опредѣлени отъ незапомнени времена за онѣзи души, които сѫ дошли и идатъ на земята да вършатъ волята Божия.

 

    Желанието на всички ви трѣбва да се свежда къмъ това, да чувствувате, доколко изпълнявате волята Божия, споредъ законитѣ на надеждата, на вѣрата и на любовьта. Ако изпълнявате волята Божия по закона на надеждата, вие трѣбва да бѫдете облѣчени съ Божествена дреха. Ако изпълнявате волята Божия по закона на вѣрата, отъ васъ трѣбва да извира Божествена вода. Ако изпълнявате волята Божия по закона на любовьта, вие трѣбва да бѫдете озарени съ Божествена свѣтлина. Любовьта освѣтява човѣка. Озари ли го, въ него се събуждатъ свѣтли мисли и възвишени чувства. Христосъ казва: „Ако се не родите изново отъ вода и Духъ, нѣма да влѣзете въ Царството Божие, т. е. нѣма да се родите отъ водата, която иде по закона на вѣрата, и отъ Духа, Който иде по закона на любовьта. Любовьта е хлѣбътъ, който слиза отъ небето. Ако не се храни съ любовьта, човѣкъ не може да се новороди. Само родениятъ добива граждански права, съ които може да се ползува.

 

    „Ако се не родите изново.“ Раждането, за което се говори въ стиха, не е еднократенъ процесъ. То не е статически, но динамически процесъ. Това раждане включва условията за растене. Наистина, като се роди, детето започва да расте физически, сърдечно и умствено. То трѣбва да расте непрекѫснато въ придобиване на Божествено знание. Като израсте по съзнание, човѣкъ дохожда до новораждането отъ вода и Духъ, отдето започва съграждането на новия човѣкъ. И сега хората строятъ, но тѣ си служатъ съ органи, създадени отъ миналитѣ поколѣния, поради което носятъ сѫщитѣ навици и слабости. Тѣ лесно се обнадежватъ и обезнадежватъ. Забелязано е, че когато нѣма пари, човѣкъ става неразположенъ, ходи съ увиснала глава, обезсърдченъ. Получи ли отнѣкѫде пари, духътъ му се подига, става доволенъ, насърдчава се и е готовъ за работа.

 

    Сѫщото се отнася и до духовното състояние на човѣка. Срещне ли нѣкой добъръ човѣкъ, той се насърдчава. Срещне ли лошъ човѣкъ, той се обезсърдчава и мисли, че всички хора сѫ лоши. Защо при срещата си съ добрия човѣкъ вие се насърдчавате? Добриятъ човѣкъ представя статуя, добре изработена отъ нѣкой виденъ скулпторъ. Тази статуя може да се продаде и да осигури цѣлия ви животъ. Лошиятъ човѣкъ е простъ, грубъ камъкъ, върху който не е работилъ още чукътъ на великия скулпторъ. Ще дойде день, когато този камъкъ ще попадне въ рѫцетѣ на скулптора, който ще извае отъ него отлична статуя. За онзи, който не разбира Божиитѣ закони, този камъкъ нищо не струва. Обаче, онзи, който разбира Божиитѣ закони, той знае, че простиятъ, необработенъ камъкъ е условие за скулптора да приложи знанието и изкуството си. Лошиятъ човѣкъ е почва, върху която можете да придобивате знания. Какво по-добро условие за работа отъ това, да обърнете лошия човѣкъ къмъ Бога?

 

    Нѣкои религиозни искатъ да обръщатъ богати хора къмъ Бога, защото иматъ пари, могатъ да даватъ на бедни. Ако обърнатъ сиромаха къмъ Бога, не само че нищо не може да даде, но той ще почне да иска отъ другитѣ. Това е криво разбиране. Не гледайте на човѣка като на беденъ, или богатъ външно, но като на душа, която носи своето богатство съ себе си. Често сиромахътъ е готовъ да дава повече, отколкото богатиятъ. Той е готовъ да работи за другитѣ, да имъ помага. Има бедни хора, които, като се обърнатъ къмъ Бога, започватъ да работятъ за близкитѣ си съ любовь и самоотверженость.

 

    Въ едно предание на миналото се разправя следния случай изъ живота на Буда. Единъ день, като браминъ, Буда се молѣлъ на Бога. Молитвата му била много дълга, но понеже билъ изтощенъ, той не могълъ да я довърши. Въ това време единъ заякъ миналъ край него и се хвърлилъ въ огъня да се опече. Възползуванъ отъ жертвата му, Буда го извадилъ отъ огъня, отрѣзалъ часть отъ него и задоволилъ глада си. Съ нови сили той завършилъ молитвата си и благодарилъ на Бога, че му изпратилъ заяка да се подкрепи. Въ последния си животъ, като Учитель, Буда помагалъ на хората, давалъ имъ съвети, какъ да живѣятъ. Единъ день той решилъ да си почине, да се предаде на дълбоко размишление. Той казалъ на ученицитѣ си, че този день не приема гости. Каквито хора дохождали — брамини, високопоставени личности, той всички връщалъ. Въ това време дошълъ единъ беденъ, простъ човѣкъ. Отдалечъ още Буда станалъ на крака, приелъ го любезно и дълго време се разговарялъ съ него. Силно очудени, ученицитѣ му го запитали: Учителю, днесъ ти отказа да приемешъ толкова високопоставени хора, а къмъ този простъ и беденъ човѣкъ указа такова внимание. Коя е причината за това? Буда отговорилъ: Въ далечното минало този човѣкъ бѣше заякъ. Единъ день, когато се молѣхъ на Бога и бѣхъ много изтощенъ, той се пожертвува за мене, хвърли се въ огъня да се опече. Азъ ядохъ отъ него, подкрепихъ силитѣ си и можахъ да довърша молитвата си. Днесъ азъ се отплащамъ за жертвата, която той направи за мене.

 

    Съвременнитѣ хора искатъ отъ Бога или отъ нѣкой човѣкъ особено внимание. За да се ползуватъ отъ особеното внимание на кого-да е, тѣ трѣбва да сѫ направили нѣкаква жертва за него. Направили ли сѫ такава жертва, каквато заякътъ е направилъ за Буда? Кой е далъ живота си въ жертва на Бога? И вие искате да ви обичатъ, безъ да сте дали нѣкаква жертва за хората. Какъ познавате, кой ви обича? Ако нѣкой ви говори сладки думи, това любовь ли е? Сладкитѣ думи още не опредѣлятъ любовьта. Тѣ могатъ само да насърдчатъ човѣка, да внесатъ нѣкакво опрѣсняване въ него, но това не е любовь.

 

    Какво нѣщо е любовьта? Когато двама млади се влюбятъ единъ въ другъ, тѣ ослѣпяватъ, нищо не виждатъ предъ себе си. Тѣ забравятъ цѣлия свѣтъ: ядатъ ли, пиятъ ли, никой не сѫществува за тѣхъ. Тѣ живѣятъ единъ за другъ, галятъ се, милватъ се и казватъ: Животътъ ни се осмисли вече. Това е криво разбиране на любовьта. Тъкмо сега животътъ имъ се обезсмисля. Тѣхната любовь е само опрѣсняване, но не е онази вѣчна, безгранична любовь. Когато човѣкъ възприеме любовьта, която излиза отъ свѣтлината на Бога, тогава всички хора му ставатъ обични. Той всички обича, на всички се радва, за всички е готовъ да се жертвува. Той не живѣе вече въ единичната, но въ общата любовь. Тази любовь свързва човѣка съ душитѣ на хората. Той влиза въ връзка съ живия човѣкъ, съ неговата душа, а не съ неговата личность. Велико нѣщо е да обича човѣкъ! Само онзи може да изпита величието на любовьта, който е свързанъ съ Бога — единствениятъ, Който отговаря на желанието на човѣка да бѫде обичанъ. При всички случаи на живота, при всички страдания, Богъ му помага. При радоститѣ му, Той се радва заедно съ него. Не е било случай да се обърне човѣкъ къмъ Бога и да не е получилъ отговоръ на молитвата си. Богъ помага на човѣка чрезъ хората, чрезъ животнитѣ, чрезъ растенията — цѣлата природа е въ Негова услуга.

 

    Натъкне ли се на нѣкое голѣмо страдание, човѣкъ се отчайва, изгубва смисъла на живота и започва да мисли, че е голѣмъ грѣшникъ, че всички сѫ го изоставили. Тъкмо въ това време Богъ ще изпрати нѣкой човѣкъ при него, който ще му укаже голѣмо внимание и любовь. Чрезъ този човѣкъ Богъ се проявява и помага. Ако разбере, че това е Божиятъ Промисълъ, той ще придобие нѣщо ценно. Не го ли разбере и прецени, той ще го изгуби и ще се натъкне на голѣми изпитания. За да може лесно да се справя съ мѫчнотиитѣ на своя животъ, човѣкъ трѣбва да бѫде всѣкога младъ, да не се обезсърдчава. Съвременнитѣ хора остаряватъ преждевременно, защото мислятъ, че всичко знаятъ. Тѣ се намиратъ въ положението на жабата въ своя жабунякъ. Презъ пролѣтьта, докато е млада, жабата крѣка. Крѣкането ѝ се продължава три-четири месеца и следъ това престава. Презъ зимата и младитѣ, и старитѣ жаби млъкватъ. Човѣкъ не трѣбва да бѫде въ положението нито на младата, нито на старата жаба. Като младъ, той трѣбва да е готовъ да учи и да възприема. Като старъ, той трѣбва да съзнава, че има още много да учи. Колкото да е ученъ човѣкъ, все има нѣща, които не знае.

 

    Единъ ученъ влѣзълъ въ лодката на единъ простъ морякъ да се разходи по морето. Той запиталъ моряка: Ти знаешъ ли нѣщо по математика? — Нищо не зная. — Много си изгубилъ. — Ами по астрономия знаешъ ли нѣщо? — Нищо не зная. — Много си изгубилъ. — Ами по естественитѣ науки? — Нищо не зная. — Много си изгубилъ. Въ това време се явила голѣма буря на морето. Тогава лодкарьтъ се обърналъ къмъ учения съ думитѣ: Ти знаешъ ли да плавашъ? — Не зная. — Всичко си изгубилъ. Съ своето невежество азъ ще запазя живота си — най-ценното за човѣка, а ти, съ своето знание, всичко ще изгубишъ.

 

    Много отъ сегашнитѣ хора знаятъ всичко, като този ученъ, но едно само не знаятъ — да плаватъ. Какво представя плаването въ живота? Плаването може да, се уподоби на любовьта. Който не познава любовьта, той е изгубилъ всичко. Апостолъ Павелъ казва: „И ако имамъ пророчеството и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ За да влѣзе въ Царството Божие, да освободи душата си отъ всички мѫчнотии и страдания, човѣкъ трѣбва да придобие любовьта. Само съ любовьта човѣкъ може да се освободи отъ миналото, отъ настоящето и отъ бѫдещето. Той ще излѣзе отъ страданията — отъ живота на миналото, и нѣма да очаква щастието си отъ настоящето и отъ бѫдещето.

 

    Мнозина очакватъ на бѫдещето, да дойде Христосъ на земята, да ги спаси. Христосъ живѣе въ настоящето, въ онова, което е родено отъ любовьта. Майката обича своето дете, защото го е родила. Къмъ другитѣ деца тя има особено отношение, защото не ги е родила. Значи, човѣкъ има любовь само къмъ ония мисли и чувства, които е приелъ отъ любовьта. Къмъ всички останали мисли и чувства той има друго отношение. Следователно, да познавашъ човѣка, това значи, да минешъ презъ неговата любовь. За да те познава, и той трѣбва да мине презъ твоята любовь. Съ други думи казано: за да познаешъ онзи, който те обича, ти трѣбва да минешъ презъ вратата на неговата любовь. И той може да те познае, само ако мине презъ вратата на твоята любовь. И Христосъ мина презъ вратата на човѣшката любовь — презъ страданията. Отъ любовь къмъ човѣчеството Той пожертвува всичко. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата. Който не мине презъ мене, не може да влѣзе въ Царството Божие.“ Христосъ мина презъ вратата на човѣшката любовь. Сега е тѣхенъ редъ да минатъ презъ вратата на Неговата любовь. Който мине презъ тази врата, той ще бѫде спасенъ, ще влѣзе въ Царството Божие. Христосъ изразява тази мисъль съ думитѣ: „Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ, и вие пребѫдвате въ мене, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ.“

 

    И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъ вратата на любовьта. На едно мѣсто ли е тази врата? На много мѣста. Колко пѫти човѣкъ трѣбва да минава презъ вратата на любовьта? Много пѫти трѣбва да минава. Представете си, че трѣбва да извървите единъ пѫть отъ нѣколко хиляди километра. За да извървите този пѫть, вие трѣбва да минете презъ много мѣста: презъ долини и полета, презъ планини и гори. Всѣко мѣсто има своя врата, презъ която трѣбва да минете. Ако за пѫтищата на земята трѣбва да минете презъ много врати, презъ много повече врати трѣбва да минете, за да влѣзете въ Царството Божие. На всѣка стѫпка ще минавате презъ сѫщества, които ще опитватъ любовьта ви. Когато видятъ, че имате любовь, съ която можете да влѣзете въ Царството Божие, тѣ ще ви пуснатъ, ще ви дадатъ свободенъ билетъ. Голѣмо е тържеството на човѣшката душа, когато отдалечъ само зърне Божието лице! Следъ възкресението Христосъ се яви на ученицитѣ си, но имъ каза: „Не се докосвайте до мене, докле не съмъ възлѣзълъ при Отца си.“

 

    Какво значи, да отиде човѣкъ при Бога? За да отиде при Бога, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ най-голѣмитѣ страдания, да е изпилъ горчивата чаша до дъно. Само този човѣкъ е готовъ да се яви предъ Божието лице. Нищо въ свѣта не е въ състояние да го върне отъ пѫтя му. Нищо не може да го съблазни. Защо Богъ дава на човѣка да пие горчива чаша, а не сладка? Ако му даде сладка чаша, всѣки ще му я изпие. Когото срещне на пѫтя, ще го спиратъ, ще пиятъ отъ чашата му и ще си заминатъ. Обаче, отъ горчивата чаша никой не иска да пие. Следователно, никой не може да отнеме на човѣка богатството, което е придобилъ чрезъ страдания. Който е миналъ презъ страданията, казва: Добре ми стана, че пострадахъ.

 

    Защо идатъ страданията въ живота на хората? За да придобиятъ благата, които Богъ имъ е опредѣлилъ. Тази мисъль трѣбва да залегне дълбоко въ ума на човѣка, че като се намѣри предъ известно страдание, да не се оплаква, но да види, какво се крие въ него. Страданията сѫ параванъ, задъ който се крие нѣкакво благо.

 

    Трима младежи се влюбили въ една красива и умна мома, и всѣки искалъ да се ожени за нея. За да провѣри любовьта имъ, тя ги поставила на следния изпитъ: направила една преграда отъ картонъ, която изглеждала стоманена, и на нея забила три остри ножа. Кандидатътъ трѣбвало да дойде съ велосипедъ до стената и да я премине. Който отъ тѣхъ се реши да направи това, той ще притежава красивата мома. Първиятъ кандидатъ се засилилъ, но като дошълъ до стената и видѣлъ тритѣ остри ножа, веднага отстѫпилъ назадъ: Не искамъ да умра! Вториятъ кандидатъ се засилилъ, дошълъ до известно мѣсто и, като видѣлъ остритѣ ножове, помислилъ си: Какво ще получа отъ момата, ако направя тази жертва за нея? При тази мисъль той се разколебалъ и се върналъ назадъ. Третиятъ кандидатъ се засилилъ, безъ да мисли за последствията. Той ималъ само едно желание — да се ожени за красивата мома. Какво се указало? Преградата и ножоветѣ били отъ картонъ. Той дошълъ до стената, пробилъ я и излѣзълъ на отвѫдната ѝ страна. Той спечелилъ любовьта на красивата мома. Като видѣли това, двамата кандидати казали: И ние можахме да направимъ сѫщото.

 

    Днесъ всички хора сѫ подложени на сѫщия изпитъ. Като дойдатъ до книжната стена, всички отстѫпватъ. Ще се намѣри нѣкой беденъ, простъ човѣкъ, който не мисли много за последствията, и ще мине преградата. Следъ това ще дойде вториятъ изпитъ — минаване презъ огънь. Преградата, презъ която трѣбва да мине човѣкъ, ще бѫде желѣзна. За да я пробие, човѣкъ трѣбва да има голѣма топлина, да я стопи. Не се ли реши да мине презъ нея, той не може да издържи изпита си. Мѫчнотиитѣ въ живота не сѫ нищо друго, освенъ желѣзна преграда. Тѣ могатъ да се стопятъ само чрезъ огънь. Мѫчнотиитѣ се явяватъ като резултатъ на борбата между външния и вѫтрешния животъ въ човѣка. Който издържи тази борба, той ще бѫде спасенъ. Спасениятъ ще живѣе въ Божествената свобода, въ служене на Бога. Казано е въ Писанието: „Само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога.“ Заслужава човѣкъ да мине презъ всички страдания, да пречисти сърдцето си, за да види лицето на Бога, да види лицето на Христа. Да види лицето на Бога, да познае любовьта, това значи, да е постигналъ желанията на своята душа. Стремете се къмъ тази любовь, която ще ви даде полета на ангелитѣ, да пѫтувате по цѣлата вселена, да я изучавате.

 

    Желая ви да се храните съ любовьта, за да се родите отъ вода и Духъ, да станете граждани на Царството Божие.

 

    Христосъ казва: „Който ме люби, той възлюбенъ ще бѫде.“

 

*

 

23 юлий, 5 ч. с.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...