Jump to content

1939_07_30 Запазване и спечелване / Ценни придобивки


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

 

 

ЗАПАЗВАНЕ И СПЕЧЕЛВАНЕ

“В начало бѣ Словото”

Има два въпроса, за които всѣки човѣкъ трѣбва да се интересува: да запази това, което има и да спечели туй, което нѣма. Върху първото положение се гради сегашниятъ порядъкъ на нѣщата. Сегашниятъ порядъкъ на нѣщата подразбира да задържимъ това, което имаме. Бѫдащето развитие изисква да придобиемъ това, което нѣмаме. Сега ще разбирате много широко. Туй, което млѣкопитаещото го нѣма, човѣкъ го има. Туй, което рибитѣ нѣматъ, млѣкопитающитѣ го иматъ. Туй, което рибитѣ иматъ, растенията го нѣматъ.

Та рекохъ, природата, въ която ние живѣемъ, това е единъ свѣтъ на предметно учение. Вие сте били нѣкога млади и сте остаряли. Нѣкога сте били деца, свършили сте училище, придобили сте известно знание и сте станали възрастни. Това знание, което сте придобили, трѣбва да го задържите. Защото има опасность, да изгубите знанието, което сте придобили. Сега ще ви представя картинно, какво нѣщо е загубата. Запримѣръ какво се ползува единъ рибаръ, който хвърля нѣколко пѫти мрежата си въ морето и колкото риби улови, всичкитѣ излизатъ отъ дупкитѣ на мрежата? Питамъ: защо му е тази мрежа, презъ която рибитѣ една по една излизатъ и отиватъ въ морето? Като има мрежа, той трѣбва да хване поне една риба. Това е печалба. Значи, споредъ мене човѣшкиятъ умъ представя една подобна мрежа. И ако този умъ, като мрежата на рибаря, постоянно се хвърля въ свѣта, изважда риби безъ да ги задържи въ себе си, защо му е този умъ. Единъ умъ, който не може да задържи поне едно тѣло риба, т.е. който не може да задържи поне една сѫществена мисъль въ себе си, не е на мѣстото си.

Ние сме дошли до една епоха въ живота, когато търсимъ сѫщественото. Кое е сѫщественото въ живота? Днесъ живѣешъ, утре умирашъ, изчезвашъ. Сѫществено ли е това? Да мислишъ, че съ смъртьта изчезва и духътъ на човѣка, ти се самоизлъгвашъ. Значи сѫщественото не умира.

Двама студенти въ Кеймбричкия университетъ въ Англия си дали обещание, че който по-рано умре да даде нѣкакво съобщение отъ онзи свѣтъ, за да разбере другиятъ дали има задгробенъ животъ или не. За тази цель тѣ написали едно мото на единъ листъ, затворили го въ единъ пликъ и го оставили настрана и двамата знаели мотото. Не следъ много години единиятъ отъ тѣхъ умира по-рано. Другиятъ, който останалъ живъ, тръгналъ да търси начинъ да влезе въ съобщение съ заминалия си другарь. Кѫде не ходилъ той. При врачки, при адепти, при ясновидци, но все не могълъ да се убѣди дали сѫществува другъ свѣтъ. Каквото му казвали, той все се съмнявалъ въ задгробния животъ. Той се съмнявалъ, че приятельтъ му е живъ. Най-после той се убѣдилъ по нѣкакъвъ начинъ. Той направилъ следния опитъ: той взелъ една плоча, завилъ я съ платно отгоре, турилъ единъ моливъ и оставилъ плочата на едно скрито мѣсто, което само той знаелъ. Следъ това той се обърналъ мислено къмъ приятеля си съ следната молба: “Моля ти се, съобщи ми по нѣкакъвъ начинъ дали си живъ, дали има задгробенъ животъ, искамъ да се увѣря въ това.” Единъ день той отива на мѣстото кѫдето е била плочата и какво вижда? На плочата било написано съ познатъ на него почеркъ, първо: мотото, което било написано въ плика преди смъртьта на студента и второ: “Тукъ съмъ вече отъ две години. Едва сега започва да се зазорява въ моя животъ. Още не съмъ видѣлъ никаква работа.” Така той се увѣрилъ, че тѣзи думи сѫ написани отъ приятеля му, понеже мотото, което било написано на плочата, е било известно само на двамата.

Та рекохъ, кое е сѫществено сега за васъ. Вие сте слушали много философи да говорятъ за Бога, но това сѫ отвлечени работи. Това, което ние знаемъ, сега ни ползува само до известна степень. Онова, което ни ползува, то не е още самата природа, защото това, което знаемъ, това, което виждаме, е преходно още. То е само като една външна обстановка, като единъ театъръ, като една сцена, но всичко още не е реално. Вие виждате на сцената различни актьори, които играятъ ролитѣ на царь, на царица, на сѫдия, но туй не е реално още, това е само едно представление още. Това е една реалность, която е извънъ театъра. Следователно животътъ, който ние сега живѣемъ на земята, е единъ театъръ. А реалниятъ животъ не е външенъ. Не мислете, че тия 500 1000 души, които сѫ се събрали въ театъра, носятъ нѣщо реално. Тѣ сѫ любители само и представятъ нѣщата на сцената, безъ да ставатъ действително така и въ живота.

Питамъ: оня, който играе ролята на царь на сцената, царь ли е въ сѫщность? Онзи, който се облича съ различни костюми и играе чужди роли, такъвъ ли е въ сѫщность? Онзи, който играе ролитѣ на астрономъ, астрономъ ли е въ сѫщность? Не, той само играе роля на астрономъ. Той играе роля само, каквато е писано въ драмата. Като е работилъ 3-4 седмици върху своята роля, излиза на сцената, взима трѫбата, съ която се е упражнявалъ да насочва погледа си къмъ небето, и минава за астрономъ. Но той нищо не знае, той не разбира нищо отъ астрономия. Онзи, който е сѫдия на сцената, сѫдия ли е въ сѫщность? Той отсѫжда, раздава права безъ да е сѫдия. Той не е свършилъ най-първо по правото. Той е актьоръ, но не на истински закони. И при това този актьоръ, който е далъ присѫдата си, може ли да я приложи въ действителния животъ? За 4 часа той е отсѫдилъ нѣкого за нѣкакво престѫпление, но присѫдата му не се прилага. Временно само я прилагатъ, затварятъ го въ затвора, докато се свърши представлението. Мѫченъ въпросъ е това. Това е единъ мѫченъ въпросъ.

Единъ французинъ отишелъ да посети Парижъ. За тази цель той се отбилъ въ Нотъръ дамъ дьо Парисъ да разгледа какво има тамъ, после отива въ единъ отъ театритѣ и си взима билетъ. Той мислилъ, че отива въ църква, а то се оказало театъръ. Той помислилъ, че ще отиде въ църква, но се излъгалъ, въ театъра попадналъ. Презъ всичкото време той стоялъ близо до сцената. На сцената представяли едно мѫчно действие. Касаело се за нѣкакво престѫпление. Той гледа всички хора наоколо си, наредени единъ следъ другъ, а на сцената станало едно престѫпление, нѣкакво убийство, за което хванали престѫпника и ще го сѫдятъ. Като гледалъ какъ всички хора на сцената, актьоритѣ увъртвали действието, какъ адвокатитѣ защищаватъ престѫпника и той се чуди, че следъ като всички хора, цѣлата публика видяли какъ е извършено престѫплението и всички мълчатъ, никой нищо не казва, той се възмутилъ и казва: “Азъ те видѣхъ какъ извърши престѫплението!” И всички му рѫкоплѣскатъ. Той се обръща следъ това къмъ публиката и се чуди на ума имъ, че всѣки отъ тѣхъ нищо не казва.

Сега и ние се намираме въ такъвъ нереаленъ животъ животъ на сцената. Въ театъра нѣма нищо реално. Той е животъ само за забавления. Авторътъ е написалъ нѣщо само за мислене, за сдружение. Каквото му дошло на ума, това писалъ. Той се стремѣлъ да напише нѣщо по-ефектно, което да въздействува на свѣта, на своитѣ хора. Извънъ театъра въ действителния животъ, хората страдатъ, мѫчатъ се, но никой не плаче за тѣхъ. А на сцената, въ театъра хората плачатъ и страдатъ, а публиката плаче и се смущава.

Единъ день единъ свѣщеникъ запиталъ единъ актьоръ: “Слушай, вие проповѣдвате лѫжата и всички плачете, вѣрвате въ нея, а ние проповѣдваме истината на хората, а тѣ не вѣрватъ. Кое е причината за това?” Актьорътъ отговорилъ: “Причината е въ това, че ние проповѣдваме на хората лѫжата като истина, а вие проповѣдвате истината като лѫжа.” Ами ако ти работишъ и нищо не вѣрвашъ въ това, което си изработилъ, какво си спечелилъ? Важно е човѣкъ да работи и да вѣрва въ това, което е изработилъ. За човѣка е важно доколко той може да приложи нѣщата.

Помнете следния законъ: Човѣкъ се ползува само отъ онова, което той самъ може да приложи. Божествената справедливость седи въ това: каквото човѣкъ приложи за себе си, това остава за вѣчни времена за него. Каквото хората прилагатъ, то остава за тѣхъ. Единъ день, каквото всички хора приложатъ заедно, тѣ ставатъ една целокупность и тогава дръжте въ ума си мисъльта, която се отнася до далечното бѫдаще: Всички блага, които хората сѫ придобили днесъ, единъ день ще станатъ общо достояние. А за сега, всѣко благо е до известна степень достояние за онзи, който върши това благо. Който се учи, той става ученъ. Който живѣе добре, той става чистъ и свѣтъ. Който изучава законитѣ на хигиената, той става здравъ. Който изучава законитѣ на забогатяването, той ще стане богатъ, но забогатяването не е произволенъ процесъ. Истинското богатство, което човѣкъ има, показва, че този човѣкъ е работилъ въ далечното минало. Не мислете, че когато човѣкъ забогатява, той забогатява отъ само себе си. Хиляди души сѫ работили за забогатяването на единъ човѣкъ.

Може ли да кажемъ, че християнството, което има 500 000 последователи, всички тия последователи сѫ се убедили отъ единъ човѣкъ? Отъ 2000 години насамъ милиони хора сѫ работили за разпространение на християнството. То се дължи на колективния трудъ на милиони хора, които сѫ работили за разпространение на Словото Божие и сѫ придобили известни резултати. И досега още християнството не е достигнало това, което трѣбва. Много още трѣбва да се работи, за да се достигне това, което Христосъ е проповѣдвалъ. За въ бѫдаще се изискватъ работници, които да работятъ не само безкористно, но да работятъ съ съзнателна любовь. Защото това, което вие изработвате, ще бѫде за въ бѫдаще. Бѫдащето християнство нѣма да бѫде за единъ, но ще бѫде за всички. Всѣки единъ ще участвува въ това, което е изработилъ. Ако работите, ще участвувате; ако не работите, нѣма да имате дѣлъ.

Сега вие сте се събрали тукъ да слушате една беседа. Тази сутринь слушахте една малко отвлечена беседа. Сега ще говоря върху по-практични нѣща. Нѣкой пѫть вашитѣ умове сѫ натоварени съ временни нѣща. Да допуснемъ, че сега като говоримъ, нѣкой отъ васъ не може да ме слуша. Защо? Той дължи 20-30 000 лв., за които сѫ го дали подъ сѫдъ. Той взелъ пари на заемъ и не може да ги върне. Азъ проповѣдвамъ, а въ ума му все тия 20-30 000 лв. и той мисли какъ да изплати своя дългъ. Той мисли дали ще спечели дѣлото си или не. Азъ, като говоря, виждамъ на кѫде е неговиятъ умъ и му рекохъ: “Слушай, нѣма какво да се безпокоишъ, ти ще спечелишъ дѣлото!” Веднага въ ума му се заражда мисъльта: “Право ли говоришъ, отъ где знаешъ това?” - “Не питай отъ где зная. Утре, като спечелишъ дѣлото, тогава ще си спомнишъ думитѣ ми. Ако спечелишъ, ще кажешъ, че съмъ вѣрно казалъ; ако не спечелишъ, ще кажешъ, че съмъ те излъгалъ.” Добре, рекохъ му сега: “Ти ще изгубишъ дѣлото.” Той пакъ пита: “Отъ кѫде знаешъ?” - “Ще видишъ, ще провѣришъ.” Мога да ти кажа две нѣща, които въ единъ случай ще ти бѫдатъ приятни, въ другъ случай - неприятни. Като кажа, че ще спечелишъ - приятно ти е. Като кажа, че ще изгубишъ дѣлото - неприятно ти е. Понѣкога не е ли хубаво човѣкъ да изгуби? Азъ ще ви кажа, че е хубаво понѣкога човѣкъ да изгуби. Запримѣръ ти си боленъ човѣкъ и азъ ти казвамъ, че е хубаво да изгубишъ болѣстьта си. Питамъ: ако ти кажа, че ще изгубишъ болѣстьта си, ще ти бѫде ли мѫчно, ще ти бѫде ли неприятно? Не, приятно ще ти стане. Обаче ако ти кажа, че ще изгубишъ здравето си, ще ти стане неприятно. Защо, като изгубишъ болѣстьта си, ти става приятно, а като изгубишъ здравето си, не се радвашъ? Като ме срѣщне болѣстьта, ще ме пита: “Ти защо ме изпъди отъ кираджията ми, отъ този ми наематель? Ти не знаешъ ли, че навреди моитѣ интереси?” Какво трѣбва да кажа на болѣстьта? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ отъ българския животъ, да ви кажа какво бихъ отговорилъ на болѣстьта.

Единъ български овчарь, който се занимавалъ съ окултнитѣ науки, минавалъ една лѣтна вечерь презъ единъ мостъ, гдѣто се срѣщнали две трески (болѣстьта). Той се спрѣлъ на моста да слуша какъ се разговарятъ дветѣ сестри трески. Едната запитала другата: “Ти кѫде отивашъ?” - “Азъ отивамъ горе на планината при единъ овчарь, голѣмъ здравенякъ, отъ когото съмъ намислила да си взема малко енергия за зимата.” - “Е, какъ ще направишъ това?” - “Той ще издои овцетѣ и като сръбне първата лъжица отъ млѣкото, азъ ще влѣзна въ нея. Ами ти кѫде ще отидешъ?” - “Азъ пъкъ съмъ намислила да отида при единъ кадия, отъ него да си взема малко енергия за презъ зимата.” Овчарьтъ чулъ този разговоръ и взелъ мѣрки противъ треската. Случило се презъ това време, че една отъ овцете му умрѣла. Той одралъ кожата й, направилъ си единъ мѣхъ и го турилъ на слънце да се изсуши. Като издоилъ овцетѣ си, вмѣсто да изпие първата лъжица млѣко, той я турилъ въ тулума. Съ първата лъжица млѣко, заедно, влѣзла и треската, която цѣло лѣто тресла тулума. Първия, втория день все ту-ту-ту, тресе се тулумътъ отъ треска. Презъ есеньта, като свършилъ работата си на планината, овчарьтъ снелъ овцетѣ си въ селото, но понеже тулума му трѣбвалъ за сирене, той го отворилъ, изхвърлилъ треската навънъ, измилъ хубаво тулума и го напълнилъ съ сирене. Следъ това той пакъ отишелъ на моста да слуша какво ще говорятъ трескитѣ. Първата треска се задала отъ далечъ, но мършава, слаба и едва върви. Сестра й я прегърнала и й казала: “Сестро, какво ти е, на какво си замѣзала?” - “Гладна съмъ, цѣло лѣто не съмъ яла. Остави се, този овчарь приготвилъ единъ тулумъ и азъ влѣзохъ въ него съ първата лъжица млѣко. Цѣло лѣто трѣсохъ този тулумъ, но какво ще вземешъ отъ него, той нищо нѣма.” - “Нищо сестро, ела азъ ще те заведа при нашия старъ кадия.” Като отишли при сѫдията, че като започнали - едната сутринь да го разтърсва, другата - вечерь, кожата му одрали. Като се оправили и дветѣ трески, тѣ си заминали и оставили сѫдията свободенъ. Сега и азъ ще кажа на вашитѣ болѣсти: Дръжте сѫдията! Едната - вечерь, другата - сутринь.

Какво означава този примѣръ? Примѣрътъ означава, че човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ. Дойдатъ ли нѣкакви неприятности въ живота му, той трѣбва да ги тури въ тулума. Имашъ единъ дългъ да плащашъ, тури го въ тулума вътре, да се не безпокоишъ. Имашъ омраза къмъ нѣкого, тури я въ тулума. Имашъ нѣкаква неволя, нѣкакво невѣрие, тури го въ тулума. Имашъ нѣкаква несрета, тури я въ тулума, а ти си гледай работата. Нека тулумътъ си изпитва, нека той се разправя, ти не се разправяй съ мѫчнотиите си. Но рекохъ, за да може човѣкъ да постѫпва по този начинъ, той трѣбва да има здравъ умъ. Той не трѣбва да мисли, че е боленъ. Защото болѣстьта не е нищо друго, освѣнъ разгласяване на онѣзи органи, които имаме. Нѣкой пѫть човѣкъ може да си навѣхне крака, благодарение на това, че станало разширение на лигаментитѣ, които държатъ мускулитѣ, вследствие на което тѣ не могатъ да държатъ коститѣ въ изправно положение. При това състояние кракътъ не може да бѫде стабиленъ. Затова, като върви въ пѫтя си, човѣкъ не трѣбва да се захласва. Азъ харесвамъ тия, които като вървятъ, отъ далечъ гледатъ да нѣма тръпчинки предъ тѣхъ, че като наближатъ, намаляватъ хода си, да нѣма сътресение. Теренътъ, по който вървимъ, не е навсѣкѫде еднакъвъ, не е тъй гладъкъ да вървишъ спокойно. Не може навсѣкѫде да се върви съ еднаква бързина. Нѣкѫде трѣбва да намалявашъ хода на своето движение.

Понѣкога хората се заблуждаватъ въ две нѣща. Тѣ мислятъ, че много знаятъ, а нѣкога мислятъ, че нищо не знаятъ. Това сѫ две крайности. Че знаятъ нѣщо, вѣрно е. Че има нѣща, които не знаятъ и това е вѣрно. Ако съберете знанието на всичкитѣ животни въ свѣта, ще видите, че човѣкъ знае повече отъ колкото знанието на всички заедно. Даже и наймалкото дете има по-голѣми възможности, отколкото всички животни заедно. Сѫщевременно единъ ангелъ знае повече, отколкото всички хора на земята, отколкото знанието на цѣлото човѣчество, което е придобито презъ хилядитѣ години. Казвашъ: “Каква е цельта на живота?” Цельта на човѣшкия животъ е да постигне въ бѫдаще положението на ангелъ, да придобие ангелски умъ, че като погледне само да знае какво ще бѫде бѫдащето. Бѫдащето на човѣка е начертано. Запримѣръ има учени хора, които достатъчно е да измѣрятъ челото на човѣка на широчина и на височина, за да познаятъ неговия умъ. Сѫщевременно достатъчно е да измѣрятъ широчината и височината на човѣшкия черепъ, за да познаятъ какъвъ ще бѫде неговиятъ характеръ. Сѫщевременно тѣ могатъ да познаятъ дали ще има човѣкъ успѣхъ въ живота си или нѣма. Ученитѣ сѫ дошли до заключение, че когато главата отзадъ е много широка човѣкъ е много страхливъ, като заека. Достатъчно е да го бутне нѣкой по корема, като заяка, за да подскочи.

Запримѣръ единъ заякъ разправялъ на другъ, че 60 мечки го гонили. Че отъ где се взеха толкова много мечки? Мечкитѣ не гонятъ зайци преди всичко, не една, а дори 60 мечки били. - “Е, ако не бѣха 60, поне 25 имаше.” - Кѫде ще се събератъ 25 мечки за единъ заякъ, да го гонятъ? Научнитѣ изследвания казватъ, че мечката може да хване волъ да му изсмучи кръвьта му, но какво ще прави съ единъ заякъ. Ако го хване, ще вземе отъ него нѣколко грама кръвь. Мечката не си губи времето за единъ заякъ. - “Ехъ, не зная какво бѣше. Като минавахъ презъ гората, нѣщо ме бутна по корема и азъ подскочихъ.”

Често и ние, понѣкога като заяка казваме, че имаме голѣми страдания. Въ какво седятъ вашитѣ страдания? Вие сте изпратени на земята на курортъ, а презъ празното време трѣбва да отивате на училище да се учите. Вие имате всички условия за това - изобилно въздухъ, изобилна храна, изобилно вода и свѣтлина, всички пособия. Тогава въ какво седятъ вашитѣ страдания? Ехъ, на обѣдъ не сте имали повече ядене, а само едно. Или че въ супата нѣмало разбити яйца или нѣмало лимонъ или нѣмало фиде или супата не била направена отъ пуйка. Нали знаете какъ се прави тази супа? Мене не ми влиза въ работата, не се занимавамъ съ такива супи, но да ви кажа какъ се прави. Първо пуйката се заколва, следъ това се изтърбушва, изчиства се, изважда се воденичката й, измива се, нарѣзва се на ситно. Следъ това пуйката се измива, туря се цѣла въ чорбата съ нарѣзаната воденичка, туря се малко фиде, прибавятъ се едно две разбити яйца. Варената пуйка се изважда настрана и отдѣлно се туря на скара да се позачерви малко. Като ядете тази супа, за васъ е добре, но за пуйката не е добре. Нѣкои питатъ защо пуйката си продължава носа надолу. Пуйката казва: “Всѣки, който ми отрѣзва главата, трѣбва да мисли. Ако не мисли, Господь ще проточи и неговия вратъ, както моятъ носъ е проточилъ.”

Сега запримѣръ вземете единъ човѣкъ, който иска да ви говори. Знаете ли колко е опасно да говори човѣкъ днесъ въ съвременния животъ. Отъ която страна да разглеждашъ единъ примѣръ, все ще се намѣри нѣкой да мисли, че този примѣръ се отнася до него. Въ Америка единъ проповѣдникъ проповѣдвалъ на мѫже и жени. На събранието присѫтствували много хора, много мѫже и жени. Следъ свършване на събранието единъ мѫжъ, като се върналъ дома си, обръща се строго къмъ жена си и казва: “Не те е срамъ, да ходишъ да разправяшъ тѣзи интимни работи на проповѣдника, да ставаме за смѣхъ предъ хората, всички да знаятъ какво сме правили въ кѫщи!” - “Нищо не съмъ разправяла!” - “Не, не е вѣрно, ти си разправяла и то такива интимни работи отъ нашия интименъ животъ.”

Следователно въ всѣка речь думитѣ трѣбва да бѫдатъ много избрани, но и примѣритѣ да бѫдатъ избрани. Азъ съмъ за онзи езикъ, чрезъ примѣритѣ на който, хората не трѣбва да идватъ до лоши заключения. Хората не трѣбва да се обиждатъ отъ примѣритѣ. Примѣритѣ трѣбва да бѫдатъ поощрение къмъ доброто. Защото и добритѣ и лошитѣ примѣри иматъ голѣмо влияние върху хората. Нѣкой пѫть ние навеждаме единъ лошъ примѣръ само за да дадемъ поводъ къмъ известно чистене. Нали понѣкога въ киното даватъ филмове какъ се извършва известно престѫпление. Тѣзи филмове правятъ силно впечатление върху децата и тѣ искатъ да опитатъ тѣзи нѣща.

Рекохъ, при сегашнитѣ условия, при които ние живѣемъ, трѣбва да имаме една вътрешна мисъль, на която винаги да се разчита. Тази мисъль трѣбва да представя залогъ на банкера, който е вложилъ въ банката 500 000 лева въ наличность и на които всѣкога може да разчита. Стабилностьта на думитѣ зависи отъ златния еталонъ, който е вложенъ въ тѣхъ. Сега въ Америка има милиарди злато, което е заровено въ земята. Въ наличность сѫ тия пари. Така и всѣки човѣкъ трѣбва да има такава наличность въ идеитѣ си. Той трѣбва да има такива идеи, на които всѣкога да разчита. Всеки отъ васъ може да разчита на нѣщо.

Въ Америка, изобщо въ голѣмитѣ градове хората сѫ свързани съ бакалницата си чрезъ телефони. Той вземе телефонния номеръ на еди коя си бакалница и казва: “Моля господине, изпрати ми толкова кила захаръ, толкова кила оризъ, хлѣбъ” и т.н. Не се минава и половинъ часъ и отъ бакалницата му доставятъ всичко. Всѣки отъ васъ има такива телефони, тъй щото когато поиска нѣщо, ще хване номера на телефона и ще постигне каквото ви трѣбва. Така лесно човѣкъ може да се справя съ всички въ живота си. Колцина отъ васъ се запитвате по телефонитѣ отъ другия свѣтъ да ви дадатъ единъ добъръ съвѣтъ. Днешното човѣчество лесно урежда работитѣ си съ телефоннитѣ си съобщения. Напримѣръ, нѣкоя буря предстои да дойде. Чрезъ тѣзи телефонни съобщения може хората да се предупредятъ, че на 5-6 000 километра отъ тѣхъ се заражда нѣкаква буря. Може сѫщевременно да се изчисли съ каква скорость се движи тая буря и следъ колко време ще се яви на опредѣлено мѣсто. По този начинъ може да се взематъ предохранителни мѣрки противъ бурята. Нѣкой пѫть чрезъ тѣзи телефонни съобщения казватъ, че времето се подобрява. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ, гдѣто телефоннитѣ съобщения сѫ необходими. Както сѫ нужни физическитѣ телефони, така сѫ нужни и духовнитѣ телефони на хората. Тѣзи телефони ние ги наричаме “интуиция”.

Единъ български офицеръ ми разправяше една своя опитность, за силата на интуицията. Като началникъ на гарнизонъ презъ време на войната, даватъ му два взвода. Единъ день, както били на бойното поле, той избралъ едно мѣсто, дето наредилъ войницитѣ си. Колкото и да били обстрѣлвани отъ неприятелитѣ си, този день миналъ много благополучно - никакъвъ снарядъ не падналъ на мѣстото, кѫдето билъ той съ войницитѣ си. На другия день войницитѣ отиватъ на сѫщото мѣсто, но единъ вътрешенъ гласъ казва на офицера да промени това мѣсто, да не останатъ на сѫщото мѣсто. Войницитѣ казватъ: “Господинъ началникъ, да останемъ тукъ, вчера бѣше много хубаво.” Въ това време офицерътъ се отдалечава отъ това мѣсто, отива по-далечъ отъ войницитѣ си. Въ този моментъ пада една граната, избива голѣма часть отъ войницитѣ му, останалитѣ ранява, а той единственъ остава живъ. Рекохъ, има нѣщо вътре въ човѣкъ, което постоянно му говори. Ако човѣкъ се вслушва въ своята истинска интуиция, той всѣкога ще бѫде добре. Има и една лъжлива интуиция, която лъже човѣка. Войницитѣ се поддадоха на своята лъжлива интуиция и мислѣха, че като е билъ вчерашниятъ день добъръ и днешниятъ ще бѫде добъръ, но на офицера подшепваше нѣщо: “Днесъ иди на друго мѣсто.” Ние не трѣбва като войницитѣ [да мислимъ], че само туй мѣсто е безопасно. Безопасното мѣсто не е само едно. Безопасното мѣсто е мѣстото на Бога, а Той е навсѣкѫде. Слушай този вътрешенъ гласъ, каквото ти говори и всѣкога ще бѫдешъ добре. Ако не слушате този вътрешенъ гласъ, всѣкога ще имате несрети.

Сега нѣкои отъ васъ сте женени, а други сте неженени. Ще ви дамъ единъ примѣръ. Да знаете какъ да се освобождавате отъ неприятелитѣ си. Запримѣръ мѫжа на нѣкоя жена е много добъръ човѣкъ, но много сприхавъ, не иска да му турятъ бентъ. Като се разгнѣви и започне да говори, не му казвай нищо. Той иде отъ работа, малко е възбуденъ. Като го види жена му, не трѣбва да го пита защо е възбуденъ. Безъ да обръща внимание на неговата възбуденость, тя трѣбва да го поздрави и да си мълчи. Той като говори, тя да си мълчи. Рече ли да го запитва защо не е донесълъ това или онова отъ града, защо не е донесълъ нѣщо за ядене, за обличане или защо не й купилъ обещаната рокля или защо не й донесълъ билетъ за странство, напримѣръ както сега за изложението за Ню Йоркъ. Не, тя трѣбва да мълчи или да му запѣе нѣкаква пѣсень. Това правило важи еднакво и за жената, и за мѫжа и за децата. Ако сѫ умни, децата не трѣбва да правятъ бележки на баща си, на майка си, да намиратъ тѣхнитѣ слабости. Синоветѣ и дъщеритѣ никога не трѣбва да говорятъ за слабоститѣ на своитѣ родители. Сѫщо така и добритѣ родители, бащи и майки, никога не трѣбва да говорятъ за слабоститѣ на своитѣ синове и дъщери. Нѣкои родители разправятъ за недъзитѣ на своитѣ деца, а пъкъ други ги прекалено хвалятъ. Не, родителитѣ не трѣбва нито да корятъ, нито да хвалятъ децата си. Искатъ ли да кажатъ нѣщо за тѣхъ, нека кажатъ: “Добри сѫ децата ни, но като деца понѣкога правятъ погрѣшки. Това сѫ обикновени работи, навсѣкѫде ги има изъ външния свѣтъ.”

Сега какъ се изявява животътъ на човѣка? Човѣкъ е изложенъ на различни влияния. Запримѣръ, ако при васъ дойде нѣкой нервенъ човѣкъ и вие ставате нервенъ. Той ви предава своя импулсъ. Ако дойде нѣкой добъръ, разположенъ човѣкъ и вий ставате добре разположенъ. Ако времето е топло и вие сте разположени. Ако времето е студено, вие веднага се свивате. Онѣзи, които разбиратъ Божиитѣ закони, знаятъ какъ да постѫпятъ при извѣстно неразположение. Когато човѣкъ е крайно нервенъ, силно раздразненъ, нека се подложи на единъ студенъ душъ. Колкото и да е неразположенъ, веднага въ него ще стане една реакция и неразположението ще изчезне. Водата играе роля на проводникъ на добри сили. Чрезъ нея човѣкъ се освобождава отъ събралитѣ се енергии въ организма. Запримѣръ, ако ти си решилъ да се карашъ съ жена си или съ мѫжа си, преди да пристѫпишъ къмъ това, подложи се на единъ студенъ душъ. Това се отнася и за мѫжа и за жената и за децата въ единъ домъ. При това, азъ не препорѫчвамъ студена вода. По никой начинъ водата не може да бѫде подъ нула градусъ. За гнѣвливия човѣкъ температурата на водата трѣбва да бѫде надъ 10 градуса. Тази вода дѣйствува отлично. Това всѣки може да опита. Тъй щото, гнѣви ли се човѣкъ често, нека прави такива студени душове. Като направи 6 душа въ годината той ще започне да се гнѣви все по-рѣдко и по-рѣдко. Най-напредъ ще се гнѣви единъ пѫть въ месеца, после на двата месеца единъ пѫть, въ тритѣ месеца единъ пѫть и т.н. Така той ще уравновеси силитѣ на своя организъмъ и ще дойде до онова естествено положение, когато човѣкъ стане господарь на себе си.

Та рекохъ, ние не трѣбва да изразходваме напразно своята енергия. Азъ нѣмамъ предвидъ гнѣва като нѣщо лошо, но казвамъ, че въ гнѣва, въ всѣка неестествена мисъль се изгубва енергия, която после мѫчно се доставя. Ние трѣбва да пазимъ своята енергия за нѣщо по-хубаво, не трѣбва да я харчимъ безразборно. Като остарѣе човѣкъ, знаете ли колко мѫчно се добива тая енергия. Въ старитѣ се разваля онзи апаратъ, чрезъ който се добива тази енергия. Ето защо, въ млади години човѣкъ трѣбва да пази енергията си, да има изобилна енергия, та като стане на 50, 60, 70, 80 години пакъ да се усеща младъ. Старостьта не трѣбва да означава изгубване на онази естествена сила, която Богъ е далъ на човѣка. Стариятъ човѣкъ трѣбва да знае повече, да знае какъ да разпредѣля своята сила, а не да губи знанието и силата си.

Ще ви приведа единъ примѣръ отъ времето на Херцеговската война. При турския паша по това време идва единъ старъ човѣкъ на 80 години и се оплаква на пашата, че баща му го билъ. - “Баща ми ме би и ме изпѫди отъ дома”, казалъ стариятъ. Заинтересувалъ се пашата да види какъвъ ще е билъ този турчинъ, този баща, който е могълъ да бие своя 80 годишенъ синъ. Отива той при бащата и вижда единъ 100годишенъ старецъ дърводѣлецъ, който работи. - “Защо си билъ сина си?” - “Не иска да работи, мързи го, не ме слуша!” Значи този 100-годишенъ старецъ може да бие сина си. Стогодишниятъ казва на пашата, че той ималъ баща по-старъ отъ него, който продължавалъ още да работи. Пашата отива да види и този старецъ. Какво показва това? Че тѣзи стари хора имали знание, та могли да запазятъ своята енергия, своята младость.

Често религиознитѣ хора казватъ, че живѣятъ по Бога, че Богъ ги е благословилъ, а преждевременно остаряватъ. Защо? Защото не спазватъ това, което Богъ имъ е далъ. Човѣкъ не трѣбва да бѫде разточителенъ. Всѣко нѣщо, което Богъ ни е далъ, трѣбва да го пазимъ, да бѫде за нашето благословение, както за благословението на нашитѣ ближни и за околнитѣ. И тъй, първото нѣщо: Пазете своитѣ мисли. Дойде ли въ ума ви една свѣтла мисъль, не допущайте въ това време да влезе нѣкоя лоша мисъль. Дръжте въ сърцето си всѣкога по едно топло, благородно чувство и въ живота си да имате по една свѣтла постѫпка, които да ви служатъ като фаръ. Имате ли по една свѣтла мисъль, свѣтло чувство и благородна постѫпка, трѣбва да ви е приятно, като погледнете на тѣхъ. За всѣка добра постѫпка трѣбва да ви е приятно, че сте я извършили.

Та, рекохъ сега, задайте единъ въпросъ, но нѣкой философски, отвлеченъ въпросъ, който да ползува всички. Запримѣръ може да зададете въпроса какъ може човѣкъ да стане ученъ, силенъ, какъ може да развие своитѣ добродѣтели, своитѣ способности, своето тѣло, да придобие добри условия.

На мнозина, които сѫ казали, че сѫ сиромаси, азъ съмъ рекълъ: Вие имате голѣмъ кредитъ въ банкитѣ. Азъ виждамъ вашия кредитъ. Вие сте даровити. Нѣкой отъ васъ може да рисува хубаво, неговитѣ дѣди и прадѣди сѫ рисували, въ нѣколко години той може да стане отличенъ художникъ. Ако азъ бѣхъ на негово мѣсто бихъ нарисувалъ такава картина, която би могла да се продаде за 100 000 лева. Единъ знаменитъ художникъ въ Чикаго нарисувалъ една хубава картина, но понеже не му дали за нея колкото иска, той я разрязалъ на две части. Въ този моментъ се стичатъ нѣколко американци и купуватъ картината двойно по-скъпо. Едно е важно: да знаешъ кога да разрежешъ картината. Другъ нѣкой е добъръ хирургъ, знае какъ да намѣства счупени крака, другъ пъкъ знае какъ да разтрива. Ако азъ бѣхъ на ваше мѣсто, щѣхъ да намѣря нѣкой богаташъ съ изкълченъ кракъ и ще наместя крака му. Първо ще намѣстя крака на богаташа да го [се] посребря, а после ще лѣкувамъ безплатно. Тъй щото искашъ ли да изправишъ живота си, разтривай изкълчени крака, но да знаешъ какъ да разтривашъ. Въ София има единъ добъръ майсторъ на счупени крака, Воденичаровъ се казва. Той намѣстилъ счупенитѣ крака на нѣкои наши сестри, които съмъ водилъ по разходки. Понеже съмъ ги водилъ по разходки, азъ трѣбваше да плащамъ за тѣхнитѣ крака. Та сега бѫдете внимателни, като ходите по планинитѣ. Не искамъ никой да си счупи или изкълчи краката. Като вървите, не гледайте въ облацитѣ, но първо гледайте предъ васъ, да не хлътнете нѣкѫде. Ето и азъ, като ходя, всѣкога гледамъ предъ себе си. Гледайте какъ стѫпвате, стѫпвайте на цѣлия си кракъ, а не само на пръститѣ си.

Другъ нѣкой може да има хубавъ гласъ, само да го развие. Щомъ сте неразположени, пѣйте. Въ човѣка има две сѫщества - едното е разположено, другото - неразположено. Попѣйте една-две минути на неразпложения и неразпложението ще изчезне. Тъй щото всѣки ще се спре на една отъ своитѣ дарби и ще работи върху нея. Сега не очаквайте на Бога да ви благослови. Богъ е благословилъ всички хора, само че тѣ трѣбва да признаятъ благословението. Човѣкъ носи въ себе си редъ дарби, а въ бѫдаще ще му дадатъ и други дарби. Христосъ казва, че онзи, който ималъ единъ талантъ и не го обработвалъ, му го отнели. Онзи, който ималъ два таланта, дали му още два, а този, който ималъ петь таланта, дали му още петь. Опасно е когато човѣкъ не развива талантитѣ си, той стои, не работи и казва, че [е] неспособенъ.

Та сега, като се разсърдите, ще ви дамъ единъ практиченъ методъ противъ сърденето. Щомъ се разсърдишъ, поеми дълбоко въздухъ и брой отъ 1 до 10, ако си още гнѣвенъ, поеми още единъ пѫть дълбоко въздухъ, издишай го и брой отъ 1 до 100, ако си още гнѣвенъ, пакъ поеми дълбоко въздухъ, издишай го и брой отъ 1 до 200. Дойдешъ ли до 300, всѣкакъвъ гнѣвъ ще изчезне. Това е единъ добъръ методъ за уравновесяване на енергиитѣ на човѣка. Ако пъкъ не искате този методъ, като се разгнѣвите, изпийте една чаша топла вода на глътки. Гневътъ е топлина. Значи, подобното подобно лѣкува. Гнѣвътъ и топлата вода се хващатъ рѫка за рѫка и главата ти става мирна. Ако не пиете топла вода, гнѣвътъ ще излѣзе навънъ, ще се скарате съ околнитѣ си и ще съжалявате, че сте изгубили енергии повече отколкото трѣбва. Такъвъ е законътъ. Всѣка мисъль трѣбва да се изрази на своето време. Ако мисъльта се изрази преди времето или после своето време, вие губите.

Всѣко нѣщо, което мислимъ, чувствуваме и всѣка постѫпка трѣбва да бѫдатъ направени на своето време, щомъ ги направимъ преди времето и после времето, не излиза както трѣбва. Цѣлата философия стои въ това да направимъ всѣко нѣщо на своето време. Защото свѣтътъ, въ който сега живѣемъ, ние не можемъ да го направимъ по-добъръ отъ колкото е. На времето не можемъ да заповѣдваме. И на въздуха не можемъ да заповѣдваме. И на хората не можемъ да заповѣдваме. Единственото нѣщо, на което можемъ да заповѣдваме, това е на себе си. На себе си можемъ да бѫдемъ пълни господари. Всѣки може да бѫде господарь на себе си. А после той има право да упражни влияние и на другитѣ хора.

Правото е Божествено, а кривото е когато ние не сме били господари на себе си, а искаме да сме господари на другитѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ господарь, а не лошъ. Ако човѣкъ е добъръ господарь на себе си, ще бѫде добъръ господарь и на другитѣ. Ако човѣкъ е билъ добъръ слуга на себе си, ще бѫде добъръ слуга на другитѣ. Две нѣща се изискватъ отъ човѣка: да бѫдемъ добри господари на себе си и добри господари на другитѣ. Да бѫдемъ добри слуги на себе си и добри слуги на другитѣ. Това е практическото, къмъ което всѣки трѣбва да се стрѣми. Това не може да се постигне въ една, две, три години, но следъ 10 - 20 години. Но и следъ толкова години да се постигне, това е едно велико благо. Това е, което желая сега. Тогава човѣкъ ще има благословението на Бога, на добритѣ хора и на разумния свѣтъ.

Пѣсеньта “Благость”

Отче нашъ

Беседа държана на

30 юлий 1939 г., 10 ч.с.

на полянката надъ палатката на Учителя

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Ценни придобивки

 

    Въ живота на човѣка има две сѫществени нѣща, които никога не трѣбва да забравя. Тѣ сѫ следнитѣ: да запази това, което има; и да спечели това, което нѣма. Сегашниятъ порядъкъ се гради върху първото положение — да запазимъ това, което имаме. Бѫдещиятъ порядъкъ се гради върху второто положение: да придобиваме, т. е. да печелимъ това, което нѣмаме. За да разберете тия положения, вие трѣбва да имате широки разбирания за живота. Запримѣръ, това, което ангелитѣ иматъ, човѣкъ го нѣма. Следователно, човѣкъ трѣбва да придобие това, което ангелитѣ иматъ. Докато дойде въ положението на ангелъ, той трѣбва да запази това, което има като човѣкъ.

 

    Всичко, което виждаме около себе си и въ природата, не е нищо друго, освенъ свѣтъ на предметно учение. Вие сте били деца, порасли сте, свършили сте нѣкакво училище, придобили сте знание и най-после сте остарѣли. Едно е важно за васъ, да запазите знанието, което сте придобили. Загубите ли знанието си, вие ще бѫдете нещастни. Страшно нѣщо е да загуби човѣкъ онова, което е придобилъ съ усилия и трудъ. Знаете ли, какво е положението на рибаря, който по цѣли часове хвърля мрежата въ водата и, тъкмо улови нѣколко риби, тѣ излизатъ презъ дупкитѣ и се връщатъ въ водата. Какво му е допринесла тази мрежа? Печалбата седи въ това, да задържи поне две-три риби въ мрежата си. Човѣшкиятъ умъ може да се уподоби на мрежа, съ която рибарьтъ лови риба. И ако умътъ, като мрежата на рибаря, постоянно се хвърля въ свѣта, вади риби, но не ги задържа въ себе си, нищо не се ползува. Умъ, който не може да задържи поне една риба, т. е. поне една сѫществена мисъль въ себе си, не е на мѣстото си.

 

    Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение да търсятъ сѫщественото въ живота. Кое е сѫщественото? Тѣ казватъ: Въ свѣта нѣма нищо трайно. Днесъ се родишъ, живѣешъ и умирашъ. Щомъ умрешъ, всичко се свършва. Да мисли човѣкъ, че съ смъртьта всичко изчезва, това значи, съзнателно да се самозалъгва. Наистина, съ смъртьта умира нѣщо, но това, което умира, не е сѫществено. Сѫщественото никога не умира. То живѣе вѣчно.

 

    Двама приятели, студенти въ Кембриджкия университетъ, си дали обещание: който отъ двамата пръвъ умре, да съобщи по нѣкакъвъ начинъ на другия, има ли задгробенъ животъ, или нѣма. За тази цель тѣ написали едно мото на листъ, запечатали го въ пликъ и го оставили нѣкѫде, та и двамата да го намѣрятъ, когато имъ потрѣбва. Случило се, че следъ нѣколко години единъ отъ приятелитѣ заминалъ за другия свѣтъ. Онзи, който останалъ на земята, започналъ да търси начинъ да влѣзе въ съобщение съ приятеля си, за да разбере отъ него това, което го интересувало. Той тръгналъ по сеанси, по врачки, но нищо не могло да го убеди въ сѫществуването на задгробенъ животъ. После започналъ да се среща съ адепти, съ ясновидци, но и тѣ не могли да го убедятъ. Най-после той взелъ една плоча, увилъ я въ платно, върху нея поставилъ единъ моливъ и я скрилъ на такова мѣсто, че никой да не я намѣри. Следъ това той се обърналъ мислено къмъ приятеля си съ думитѣ: Моля ти се, ако си живъ, напиши нѣщо на плочата, отъ което да се увѣря въ сѫществуването на онзи свѣтъ. Единъ день той отишълъ да види, дали приятельтъ му не се е обадилъ. Като открилъ плочата, той останалъ очуденъ отъ това, което видѣлъ. На плочата, съ познатия на него почеркъ, било написано мотото, което само той и приятельтъ му знаяли. Следъ мотото се виждали още нѣколко реда съ съдържанието: Две години вече, откакъ съмъ тукъ. Едва сега започва зазоряването на моя животъ. Досега нѣмахъ никаква работа. Като прочелъ написаното отъ приятеля си, той се увѣрилъ вече въ сѫществуването на задгробенъ животъ.

 

    Много философи и учени сѫ говорили и говорятъ за другия свѣтъ, за Бога, но това сѫ все отвлѣчени работи. Човѣкъ чете, слуша и, въ края на краищата, казва: И това не е сѫществено. Човѣкъ знае много работи, изучава природата, но това е преходно знание. За това знание, именно, апостолъ Павелъ е казалъ: „Отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме.“ Това знание е толкова преходно, както сценитѣ въ театъра. Вие виждате на сцената актьори, които играятъ ролитѣ на царь, царица, сѫдия, учитель, но това не е нѣщо реално. Следователно, животътъ на хората представя театъръ, дето всѣки играе нѣкаква роля. Каквато да е ролята на хората, тя не е реална. Реалниятъ животъ е вѫтрешенъ, а нереалниятъ — външенъ. Онзи, който представя на сцената царь, въ сѫщность царь ли е? На сцената виждате царе, сѫдии, учители, учени, но въ сѫщность такива ли сѫ? Щомъ слѣзатъ отъ сцената, тѣ събличатъ костюмитѣ, съ които сѫ били облѣчени, и вие ги виждате като обикновени хора, каквито сѫ въ действителния животъ. Актьорътъ играе чужда роля, каквато нѣкой авторъ е писалъ въ своята драма. Запримѣръ, нѣкой актьоръ трѣбва да изиграе ролята на виденъ ученъ-астрономъ. За да изиграе добре ролята си, той се е упражнявалъ три-четири седмици да насочва телескопа къмъ небето. Въ деня на представлението той излиза на сцената сериозенъ, съ погледъ отправенъ къмъ небето, и започва да насочва телескопа къмъ една или друга звезда. Като го гледате, представяте си, че предъ васъ стои сѫщински астрономъ, но като слѣзе отъ сцената и заговорите съ него, виждате, че нѣма понятие отъ астрономия. Другъ актьоръ играе роля на сѫдия, сѫди хората, раздава правосѫдие по известни закони. Въ действителния животъ той не е никакъвъ сѫдия. Докато е билъ на сцената, осѫдилъ е нѣколко души, но като слѣзе оттамъ, никой не зачита присѫдата му, никой не я прилага.

 

    Единъ простъ човѣкъ, по народность французинъ, отишълъ единъ день въ Парижъ да разгледа забележителноститѣ. Като ходѣлъ натукъ-натамъ, видѣлъ, че много хора влизатъ въ едно красиво здание. Той си помислилъ, че това здание е черква и решилъ да влѣзе вѫтре. Тамъ видѣлъ, че всички хора се спиратъ и купуватъ билети. Купилъ си и той билетъ и тръгналъ следъ хората. Като влѣзълъ вѫтре, той се спрѣлъ да види, какво ще става. Посочили му мѣсто да седне. Седналъ той и чакалъ момента да започне черковната служба. Оказало се после, че не билъ въ черква, но въ театъръ. Той видѣлъ, че на сцената се разигравало нѣкакво действие, въ което сѫдѣли единъ престѫпникъ за убийство. Престѫплението било извършено на сцената. Следъ това започнало разглеждане на дѣлото противъ престѫпника. Нѣколко адвокати защищавали престѫпника, искали да го изкаратъ невиненъ. Той слушалъ дългитѣ оправдания на престѫпника и се възмутилъ, че при всичката му виновность искатъ да го изкаратъ невиненъ и извикалъ: Защо мълчите всички? Не видѣхте ли, че той извърши престѫплението? Азъ видѣхъ всичко. Този е убиецътъ! Като чула това справедливо възмущение, публиката започнала да рѫкоплѣска. Той се обърналъ къмъ публиката съ голѣмо очудване, че всички били свидетели на престѫплението, а въпрѣки това мълчатъ.

 

    Следователно, докато човѣкъ обръща повече внимание на външния животъ, той се намира въ нереалностьта на нѣщата. Той е на сцената. Сценичниятъ животъ е животъ на забавления. Авторътъ на нѣкоя пиеса, за да въздействува върху чувствата на хората, написалъ нѣкаква драма, отъ която публиката се трогва, възхищава, плаче. Публиката плаче за недействителнитѣ страдания на актьоритѣ, а не плаче и не страда за истинскитѣ актьори въ живота, които минаватъ презъ голѣми изпитания и мѫчнотии.

 

    Единъ свещеникъ казалъ на единъ актьоръ: Вие проповѣдвате на хората лъжата, и тѣ вѣрватъ въ нея. Като ви слушатъ, тѣ плачатъ, страдатъ. Ние имъ проповѣдваме истината, а тѣ не вѣрватъ въ нея. Каквото да имъ говоримъ, не можемъ да ги разчувствуваме, да заплачатъ. Коя е причината за това? Актьорътъ отговорилъ: Причината седи въ това, че ние представяме лъжата като истина, а вие проповѣдвате истината като лъжа.

 

    Какво печели човѣкъ, ако по цѣли дни работи нѣщо, а не вѣрва въ това, което е изработилъ? Като работи нѣщо, човѣкъ трѣбва да вѣрва въ това, което е изработилъ. Законъ е: човѣкъ се ползува само отъ това, което е могълъ да приложи. Каквото човѣкъ самъ приложи, това остава за вѣчни времена. Следователно, той не може да разчита на това, което хората прилагатъ. Кой каквото приложи, остава за него. Въ бѫдеще, кой каквото е приложилъ, остава като капиталъ на цѣлокупния животъ. Дръжте въ ума си мисъльта: всички блага, които хората сѫ придобили въ миналото и които днесъ придобиватъ, ще бѫдатъ общо достояние на цѣлото човѣчество. Днесъ всѣко благо се отнася повече за онзи, който го е придобилъ. Запримѣръ, който се учи, той става ученъ; който живѣе добре, той става чистъ и светъ; който прилага законитѣ на хигиената, той става здравъ; който изучава законитѣ на забогатяването, той става богатъ. Забогатяването не е произволенъ процесъ. Да бѫде човѣкъ богатъ, това значи, че е работилъ въ миналото, изучавалъ е законитѣ, чрезъ които може да стане богатъ. Редъ поколѣния преди него сѫ работили въ сѫщото направление, въ което днесъ и той работи. Самъ човѣкъ не може да стане богатъ, ако задъ себе си нѣма тилъ, който да го подкрепва.

 

    Християнството днесъ брои около 500 милиона последователи. Това не се дължи на единъ човѣкъ, но на колективния трудъ на милиони хора, които отъ две хиляди години насамъ сѫ работили неуморно за разпространяването на Словото Божие. И досега още християнството не е дошло до това развитие, което се очаква. Още много трѣбва да се работи, за да се дойде до онова, което Христосъ е проповѣдвалъ. Въ бѫдеще се очакватъ работници, които да изнесатъ Словото Божие безкористно, съ любовь. За това, за което човѣкъ днесъ работи, ще види резултатитѣ му въ бѫдеще. И тогава всѣки ще вземе участие въ плодоветѣ на своята работа. Кой каквото е работилъ, това ще получи. Който е работилъ, той ще получи дѣлъ отъ плодоветѣ си; който не е работилъ, той нищо нѣма да получи.

 

    Много отъ стремежитѣ на хората сѫ останали безрезултатни, защото умоветѣ и сърдцата имъ сѫ били натоварени. Какво ще разбере човѣкъ отъ научната лекция на нѣкой виденъ професоръ, ако мисъльта му е заета съ предстоящето изплащане на полица отъ 20 — 30 хиляда лева? Ако не може да ги плати, ще го дадатъ подъ сѫдъ. После той започва да мисли, ще спечели ли дѣлото, или не. Като наблюдавамъ, какъ се мѫчи, казвамъ му, че ще спечели дѣлото, да не се безпокои. — Право ли говоришъ? Отде знаешъ това? — Отде зная, не е важно. Като спечелишъ дѣлото, ще провѣришъ истинностьта на думитѣ ми. На другъ нѣкой казвамъ, че ще изгуби дѣлото. Ако не вѣрва, като изгуби дѣлото, ще види, че вѣрно съмъ предсказалъ. Приятно е, когато човѣкъ знае, че ще спечели дѣлото си; неприятно му е, когато чуе, че ще изгуби дѣлото. Обаче, не всѣкога загубата на нѣщо причинява неприятность на човѣка; и не всѣкога печалбата е приятна. Да загубишъ болестьта си, това е приятно нѣщо; да загубишъ здравето си, това е неприятно. Да спечелишъ болесть е неприятно; да спечелишъ здраве е приятно. Дойде ли нѣкаква болесть при човѣка, той трѣбва да знае, какъ да я посрещне, какво да ѝ говори и какъ да я изпрати.

 

    Единъ младъ овчарь, който се занимавалъ съ окултни, науки, една лѣтна вечерь минавалъ по единъ мостъ и чулъ, че нѣкои се разговарятъ подъ моста. Той се вслушалъ въ разговора и разбралъ, че две сестри — трéски, се запитватъ една друга, какво мислятъ да правятъ. Едната запитала другата: Кѫде отивашъ сега? — Отивамъ на планината, при единъ овчарь, голѣмъ здравенякъ, да си взема малко енергия отъ него, за да прекарамъ спокойно зимата. — Какъ ще направишъ това? — Ще се навъртамъ около него, когато дои овцетѣ. Щомъ сръбне първата лъжица млѣко, азъ ще влѣза въ нея и ще започна да го разтърсвамъ. — Ами ти кѫде отивашъ? — Азъ отивамъ при единъ кадия, богатъ и тлъстъ човѣкъ, отъ него ще си взема малко енергия за зимата. Следъ това дветѣ сестри се раздѣлили, всѣка отишла по работата си.

 

    Като чулъ този разговоръ, овчарьтъ решилъ да вземе нѣкакви предохранителни мѣрки, да се запази отъ треската. Случило се, че по това време една отъ овцетѣ му умрѣла Той одралъ кожата ѝ, изсушилъ я и я използувалъ като мѣхъ за налива не на млѣко. Като започналъ да дои овцетѣ, първата лъжица млѣко сипалъ въ мѣха и го завързалъ добре. Въ тази лъжица млѣко влѣзла треската и останала цѣлото лѣто въ мѣха. Всѣки день тулумътъ се тресѣлъ отъ треската. Есеньта, когато свършилъ работата си на планината, овчарьтъ слѣзълъ съ овцетѣ си въ селото. Понеже тулумътъ му трѣбвалъ вече, той го развързалъ, изхвърлилъ треската навънъ, измилъ го добре и го напълнилъ съ сирене.

 

    Следъ това той пакъ отишълъ на моста, да чуе, какво ще говорятъ трескитѣ. Едната треска била вече тамъ, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалечъ, но слаба, едва вървѣла. Като я видѣла, първата треска я пригърнала, зарадвала се, че я вижда, и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава? — Остави се, цѣло лѣто не съмъ яла. Овчарьтъ, въ когото се канѣхъ да влѣза, приготвилъ единъ тулумъ и сипа въ него първата лъжица млѣко, заедно съ която и азъ влѣзохъ. Цѣло лѣто тресохъ този тулумъ, но какво можешъ да вземешъ отъ него? Той нѣма нищо. — Успокой се, сестро, азъ ще те взема съ себе си. И дветѣ ще отидемъ при стария кадия, ще се поправимъ. Като отишли при кадията, едната започнала да го тресе сутринь, другата — вечерь, стопили го, превърнали го въ кожа и кости. Като се поправили и нѣмало вече какво да взиматъ отъ него, тѣ си заминали и го оставили свободенъ.

 

    Каква поука може да извлѣчете отъ този примѣръ? Дойде ли нѣкаква неприятность въ живота ви, турете я въ тулума. Имате ли нѣкакъвъ дългъ, съ който не можете да се справите, турете го въ тулума; имате ли нѣкаква несполука, турете я въ тулума. Каквато мѫчнотия да срещнете на пѫтя си, турете я въ тулума, той да се разправя. Щомъ е здравъ, колкото да се тресе отъ мѫчнотиитѣ и неприятноститѣ въ живота, той ще издържи. Тулумътъ представя човѣшкия умъ. За да издържа умътъ на мѫчнотиитѣ, човѣкъ трѣбва да бѫде здравъ, да не се подава па никакви внушения. Щомъ всички органи въ тѣлото му сѫ здрави, той не трѣбва да мисли, че е боленъ. За да не си създава болести, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ. Като върви по планини, той трѣбва да гледа предъ себе си, да не се захласва. Захласне ли се нѣкѫде, той може да навехне крака си, или да го счупи. Теренътъ, по който се движите, не е навсѣкѫде еднакъвъ, не е навсѣкѫде равенъ, вследствие на което не можете да се движите съ еднаква бързина. Има мѣста, по които човѣкъ трѣбва да върви бавно. Ако мислите, че всичко знаете, че не трѣбва да се вслушвате въ съветитѣ на хората, вие ще се натъквате на голѣми мѫчнотии.

 

    Съвременнитѣ хора се заблуждаватъ отъ две нѣща: понѣкога тѣ мислятъ, че знаятъ много, а понѣкога, че нищо не знаятъ. Това сѫ две крайности. Вѣрно е, че има нѣща, които знаятъ; вѣрно е, че има нѣща, които не знаятъ. Знанията и незнанията на човѣка сѫ относителни. Запримѣръ, по отношение на животнитѣ човѣкъ има повече знания, отколкото всички животни заедно. По отношение на човѣка пъкъ ангелътъ има повече знания, отколкото знанията на цѣлото човѣчество. Въ такъвъ случай цельта на човѣшкия животъ е да достигне положението на ангела, да придобие неговото знание и неговитѣ възможности. Какъ ще постигне това, той не знае, но бѫдещето на всѣки човѣкъ е предначъртано. По главата, по лицето, по рѫката и по тѣлото на човѣка можете да познаете неговото бѫдеще. Има учени хора, които по височината и широчината на челото могатъ да опредѣлятъ силата на човѣшкия умъ. По широчината и по височината на черепа тѣ могатъ да опредѣлятъ човѣшкия характеръ. Сѫщевременно тѣ могатъ да познаятъ, дали даденъ човѣкъ ще има успѣхъ въ живота си, или нѣма да има. Нѣкои учени сѫ намѣрили, че хора, на които главата отзадъ е широка, сѫ много страхливи. Достатъчно е да чуятъ нѣкакъвъ малъкъ шумъ около себе си, да хукнатъ да бѣгатъ. Тѣ сѫ страхливи като заякъ. Удари ли го нѣкое клонче по корема, той удря на бѣгъ, мисли, че мечки го гонятъ. Мечката не се занимава съ заяка. Колко кръвь ще изсмучи отъ него? Малко кръвь има заякътъ.

 

    Като се натъкватъ на малки страдания, нѣкои хора се стрѣскатъ като заяка и мислятъ, че сѫ ги сполетѣли голѣми нещастия. Хората не подозиратъ, че сѫ изпратени на земята като на курортъ, въ празното си време, да се учатъ. За да учатъ, дадени имъ сѫ благоприятни условия: изобилно свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Какво повече имъ е нужно? Въ какво седатъ тѣхнитѣ страдания? Нѣкой се оплаква, че нѣмалъ по две-три яденета на обѣдъ, а само по едно. Другъ пъкъ се оплаква, че кѫщата му била малка, че не била добре мебелирана и т. н. Това не сѫ страдания, нито мѫчнотии. Нѣкой сиромахъ се оплаква, че не могълъ да яде печена пуйка, или кокошка, като богатия. Наистина, за богатия е добре, че може да яде печена пуйка, но за пуйката не е добре. Не сте ли се запитвали, защо носътъ на пуйката е толкова проточенъ надолу. Като проточва носа си надолу, пуйката иска да обърне внимание на човѣка, че ако все тъй продължава да я коли безъ причина, и неговиятъ носъ може да се проточи напредъ.

 

    Сега, като обяснявамъ причината за проточването на носа на пуйката, нѣкой ще се обиди, ще помисли, че това се отнася за него. Мѫчно е днесъ да се говори на хората. Каквото да имъ се говори, все ще се намѣри нѣкой да мисли, че казаното се отнася до него. Единъ американски проповѣдникъ, за усилване на своята проповѣдь си послужилъ съ много примѣри отъ отношенията между мѫже и жени. На проповѣдьта му присѫтствували много мѫже и жени. Единъ мѫжъ, като се върналъ отъ събранието, обърналъ се строго къмъ жена си: Не те ли е срамъ да ходишъ да разправяшъ на проповѣдника, какъ живѣемъ помежду си? Разправятъ ли се интимни случки изъ живота на семейството? Ще станемъ за смѣхъ на хората! — Нищо не съмъ разказвала на проповѣдника — добавила, за свое оправдание, жената. — Не вѣрвамъ, ти непременно си му разказвала. Иначе, той не би могълъ да изнесе такива случки, каквито ставатъ и въ нашия животъ. Отде би могълъ той да знае това, ако не му е разказвано?

 

    Следователно, думитѣ и примѣритѣ, съ които ораторътъ или проповѣдникътъ си служи, трѣбва да бѫдатъ отбрани, да не засѣгатъ никого. Азъ съмъ за онзи езикъ, думитѣ и примѣритѣ на който да бѫдатъ отбрани, меки, да не заставятъ хората да си правятъ криви заключения. Примѣритѣ трѣбва да служатъ като поощрение за добро, а не да обиждатъ. Примѣритѣ, добри или лоши, иматъ влияние върху хората. Нѣкои лоши примѣри могатъ да послужатъ като потикъ за чистене.

 

    Едно се иска отъ сегашнитѣ хора: да иматъ Поне една основна мисъль на която всѣкога да разчитатъ. При каквито условия на живота си да се намиратъ, тѣ трѣбва да разчитатъ на своята основна мисъль. Не разчита ли на сѫщото и банкерътъ? Неговата основна мисъль е капиталътъ, който е вложилъ въ банката. Неговиятъ стабилитетъ се опредѣля отъ златния еталонъ, който е вложенъ въ капитала му. Въ Америка има милиарди злато, заровено въ земята. Толкова злато трѣбва да има всѣки човѣкъ въ своитѣ идеи. Само на тия идеи той може да разчита. Тѣ представятъ телефонни жици, чрезъ които той може да се съобщава съ разумния свѣтъ. Колко хора днесъ могатъ да се съобщаватъ направо съ сѫществата отъ разумния свѣтъ, да получатъ нѣкакъвъ съветъ отъ тѣхъ? Съвременнитѣ хора лесно уреждатъ работитѣ си на физическия свѣтъ, но не могатъ още да уреждатъ работитѣ си въ духовния свѣтъ. Запримѣръ, чрезъ телефоннитѣ съобщения на физическия свѣтъ може да се узнае, че отнѣкѫде, на разстояние четири-петь хиляди километра, съ еди-каква бързина и на еди-кое мѣсто, иде голѣма буря. По този начинъ хората могатъ да се предупреждаватъ, за да избѣгватъ известни катастрофи. Чрезъ телефоннитѣ съобщения се опредѣля и времето, дали ще се подобри, или развали. Ние живѣемъ въ свѣтъ, дето телефоннитѣ съобщения сѫ необходими. Както сѫ необходими физическитѣ телефони, така сѫ необходими и духовнитѣ. Ние наричаме духовнитѣ телефони „интуиция.“

 

    Единъ български офицеръ разправяше една своя опитность отъ миналата война, за силата на интуицията. Той билъ началникъ на гарнизонъ и като такъвъ получилъ заповѣдь да вземе два взвода отъ своитѣ войници и да излѣзе съ тѣхъ срещу неприятеля. Той избралъ едно мѣсто за позиция, което се указало много благоприятно. Колкото да ги обстрелвалъ неприятельтъ, нито единъ отъ войницитѣ не пострадалъ. Цѣлиятъ день миналъ леко. На другия день престрелката продължила. Когато търсилъ мѣсто да спре съ войницитѣ си, отвѫтре нѣщо му нашепвало: Не спирай на старото мѣсто. Намѣри сега ново мѣсто, по-далечъ отъ вчерашното. Той казалъ на войницитѣ си да се отдалечатъ отъ това мѣсто, но тѣ отговорили: Господинъ началникъ, добро е това мѣсто, не мърдаме оттукъ. Обаче, офицерътъ направилъ нѣколко крачки назадъ. Въ това време една неприятелска бомба паднала на мѣстото, дето били войницитѣ, и една часть отъ тѣхъ убила, а друга — ранила. Единственъ офицерътъ останалъ абсолютно незасегнатъ.

 

    Значи, има нѣщо въ човѣка, което постоянно му нашепва, какво трѣбва да прави. Това е неговата интуиция. Докато се вслушва въ своето вѫтрешно чувство, въ своята интуиция, човѣкъ всѣкога ще бѫде добре. Сѫщевременно въ човѣка има едно лъжливо чувство, което може да го заблуди. Войницитѣ се подчинили на лъжливото чувство въ себе си и помислили, че както вчера били добре, и днесъ ще бѫдатъ добре, но не излѣзло така. Офицерътъ послушалъ своето вѣрно чувство, своята интуиция. Следователно, знайте, че безопасното мѣсто не е само едно. Безопасно мѣсто е мѣстото на Бога, а Той е навсѣкѫде. Много сѫ безопаснитѣ мѣста. Искате ли всѣкога да ви бѫде добре, вслушвайте се въ своя вѫтрешенъ гласъ. Не го ли слушате, всѣкога ще бѫдете изложени на страдания. Слуша ли интуицията си, всѣки човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, може да запази равновесието въ дома си. Ако мѫжътъ иде отъ работа нервенъ, възбуденъ, жената трѣбва да се вслуша въ своя вѫтрешенъ гласъ, какъ да постѫпи съ него. Каже ли ѝ нѣщо отвѫтре, да не го безпокои, тя не трѣбва да го пита нищо, за да се предотврати всѣкаква буря. Щомъ разположението му се върне, тя може да го пита, каквото иска. Това трѣбва да спазватъ и децата къмъ родителитѣ си, и родителитѣ къмъ децата си. За да има вѫтрешна хармония въ семействата, никой никого не трѣбва да предизвиква.

 

    Какъ се изявява сегашниятъ човѣкъ? Понеже е изложенъ на различни влияния, добри и лоши, често човѣкъ се изявява така, както самъ не желае, благодарение на което нарушава своя вѫтрешенъ миръ, както и мира на своитѣ близки. Запримѣръ, ако дойде нѣкой нервенъ човѣкъ при него, и той става нервенъ; ако дойде нѣкой добъръ, и той става добъръ. Ако времето е топло, той става разположенъ; ако времето е студено, той започва да се свива. Който разбира Божиитѣ закони, той лесно се справя съ външнитѣ условия на живота и на природата. Когато е крайно нервенъ, възбуденъ, човѣкъ може да си помогне, като направи единъ студенъ душъ. Студената вода предизвиква такава реакция въ организъма, че всѣкакво неразположение изчезва. Водата е проводникъ на добри сили. Тя освобождава човѣка отъ излишнитѣ енергии въ организъма му. Ако мѫжътъ или жената се готви да се кара съ домашнитѣ си, преди да се изяви, нека направи единъ студенъ душъ. Като говоря за студени душове, азъ имамъ предъ видъ такава вода, температурата на която да бѫде винаги надъ нула градусъ, но по никой начинъ подъ нулата. За гнѣвния човѣкъ температурата на водата трѣбва да бѫде надъ 10 градуса. За да се справи съ гнѣва си, човѣкъ трѣбва да направи поне шесть студени душа презъ годината. Така той ще уравновеси силитѣ на своя организъмъ, ще дойде до онова естествено състояние, при което става господарь на себе си.

 

    Не е лошо да се гнѣви човѣкъ, но чрезъ гнѣва той губи часть отъ енергията си, която мѫчно се доставя. Разумниятъ човѣкъ пази енергията си, не я изразходва безразборно. Човѣкъ трѣбва грижливо да пази въ себе си онзи апаратъ, чрезъ който придобива енергия отъ природата. Развали ли се този апаратъ, мѫчно се поправя. Тази е причината, поради която нѣкои хора остаряватъ преждевременно. Докато е младъ, докато апаратътъ е здравъ, човѣкъ трѣбва да придобива изобилно енергия, да я пази, че като дойде до дълбока възрасть, пакъ да се чувствува младъ и силенъ. Да остарява човѣкъ, това не значи, да губи своята енергия. Има смисълъ да остарѣе човѣкъ, но да запази своята енергия и знание , да може да се ползува отъ тѣхъ. Не е старъ слабиятъ, немощниятъ, оглупялиятъ човѣкъ; старъ е мѫдриятъ човѣкъ, който се радва на знание и сила, за да помага на своитѣ слаби и невежи братя. Той може правилно да разпредѣля енергиитѣ на своя организъмъ, да уравновесява силитѣ му, за да може всѣкога да запазва придобитото и да се стреми къмъ придобиване на нѣщо ново.

 

    Въ далечното минало, единъ 80 годишенъ старецъ отишълъ при единъ отъ турскитѣ паши по онова време да се оплаче отъ баща си: Баща ми ме би и ме изпѫди отъ дома си. Пашата се заинтересувалъ да види баща му. Той си казалъ: Какъвъ трѣбва да бѫде този баща, който има сила да бие своя 80 годишенъ синъ? Пашата отишълъ въ дома му и какво да види? Бодъръ, изправенъ стогодишенъ старецъ работи дърводѣлство. — Защо си билъ сина си? — Какъ да не го бия? Мързи го да работи. Азъ го карамъ да ми помага, а той не слуша. Пашата останалъ поразенъ, като гледалъ, какъ енергично работѣлъ стогодишниятъ старецъ. — Защо се очудвашъ, паша ефенди? И азъ имамъ баща, който още продължава да работи нашия занаятъ. Този примѣръ показва, че тия стари хора сѫ знаели, какъ да пазятъ енергията и младостьта си.

 

    Нѣкои религиозни хора казватъ, че водятъ чистъ и светъ животъ, че Богъ ги е благословилъ, а въпрѣки това преждевременно остаряватъ. Тѣ не пазятъ това, което имъ е дадено. Човѣкъ не трѣбва да бѫде разточителенъ. Всѣко благо, което Богъ му е далъ, трѣбва да бѫде въ полза, както на самия човѣкъ, така и на неговитѣ ближни. За да запазите енергията си, дадена отъ Бога, всѣкога дръжте въ ума си по една свѣтла мисъль, въ сърдцето си — по едно свѣтло чувство и въ волята си — по една свѣтла постѫпка, като фаръ на вашия животъ. Да храни човѣкъ ума си съ свѣтли мисли, сърдцето си — съ възвишени чувства и волята си — съ благородни постѫпки, това значи, да разполага съ голѣми капитали, никога да не осиромашава.

 

    Мнозина се оплакватъ отъ сиромашия. Защо? Защото тѣ не преценяватъ ония богатства, които носятъ въ себе си. Всѣки човѣкъ носи по единъ, по два или повече таланта, които не е разработилъ. Той трѣбва да се заеме да ги обработи. Нѣкой може да стане художникъ. Неговитѣ дѣди и прадѣди сѫ рисували добре. И той трѣбва да рисува, да развие своя талантъ. Като стане добъръ художникъ, той може да нарисува една картина, която да струва десетки хиляди лева. Той се страхува, да не би хората да не го оценятъ. Все ще се намѣри нѣкой да го оцени. Единъ виденъ американски художникъ нарисувалъ една хубава картина, която изложилъ за продаване. Понеже никой не му далъ желаната сума, той се разгнѣвилъ и разрѣзалъ картината си на две части. Двама американци видѣли това и веднага пожелали да купятъ картината, като заплатили два пѫти по-голѣма сума отъ тази, която художникътъ опредѣлилъ. Ще кажете, че всѣки може да разрѣже картината си на две части, но нѣма да се намѣрятъ купувачи. Защо? Защото на време не сте я разрѣзали. Този художникъ е знаялъ, кога да разрѣже картината си.

 

    Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че нѣкои иматъ дарби да лѣкуватъ, да разтриватъ, да намѣстватъ изкълчени крака и рѫце, да поправятъ счупени кости на тѣлото. Други пъкъ иматъ добъръ гласъ, могатъ да станатъ пѣвци. Всѣки човѣкъ трѣбва да намѣри своята дарба и да работи върху нея, да я развие. Не работи ли самъ върху себе си, никакво благословение не може да очаква. Богъ помага само на работливия, на прилежния човѣкъ. Още отначало Богъ е благословилъ човѣка, но човѣкъ трѣбва да признае това благословение. Който работи, той придобива. Казано е въ притчата за талантитѣ, че онзи, който ималъ единъ талантъ и го заровилъ въ земята, като дошълъ господарьтъ му, взелъ таланта назадъ. Вториятъ, който ималъ два таланта, придобилъ още два. Третиятъ, който ималъ петь таланта, спечелилъ още петь. Опасно е положението на онзи, който има дарби, а не работи и очаква благоволението на хората.

 

    Сега ще ви дамъ единъ методъ противъ гнѣва. Щомъ се разгнѣвите, поемете дълбоко, въздухъ, издишайте и следъ това бройте мислено отъ 1 — 10; ако сте още гнѣвни, пакъ поемете дълбоко въздухъ, издишайте и бройте отъ 1 — 100; ако гнѣвътъ ви още не е миналъ, пакъ поемете дълбоко въздухъ, издишайте и бройте отъ ч — 200. Дойдете ли до 300, какъвто да е гнѣвътъ, нищо нѣма да остане отъ него. Това е единъ отъ методитѣ за урегулиране на енергиитѣ въ човѣка. Ако не искате да приложите този методъ, приложете следния: щомъ се разгнѣвите, изпийте една чаша гореща вода на глътки. Гнѣвътъ развива топлина въ човѣка. Значи, подобното съ подобно се лѣкува. Ако не приложите единъ отъ двата метода, гнѣвътъ ще се изрази навънъ. Вие непременно ще се скарате съ нѣкой отъ вашитѣ близки и после ще съжалявате, че сте изразходвали много енергия, че сте нарушили мира си и сте развалили отношенията си съ своя ближенъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, всѣка постѫпка трѣбва да се изявятъ на времето си. Изявятъ ли се преждевременно, или следъ опредѣленото за тѣхъ време, работата не става, както трѣбва. Въ това седи философията на живота.

 

    Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ свѣта, искатъ по-добъръ свѣтъ. За времето, въ което живѣемъ, по-добъръ свѣтъ отъ сегашния не може да има. Ако искатъ по-добъръ свѣтъ, нека се опитатъ сами да създадатъ новъ свѣтъ. Богъ каза: „Да бѫде виделина!“ — и стана виделина. „Да се отдѣли водата отъ сушата!“ — и се отдѣлиха. Каквото Богъ заповѣда, това стана. Нека човѣкъ заповѣда, да опита силата си, да види, какво може да направи. Може ли човѣкъ да заповѣдва на времето, на въздуха, на свѣтлината? Не може. Единственитѣ нѣща, на което човѣкъ може да заповѣдва, това сѫ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Само на тѣхъ той може да бѫде господарь. Човѣкъ може да бѫде господарь само на себе си. Стане ли господарь на себе си, на другитѣ може само да влияе и да помага. Стане ли господарь на себе си, човѣкъ влиза въ Божественото право. Иска ли да бѫде господарь на другитѣ, да ги използува като свои слуги, той влиза въ кривото на живота, т. е. въ заблужденията. Ако е билъ добъръ господарь и добъръ слуга на себе си, човѣкъ може да бѫде добъръ господарь и добъръ слуга на другитѣ. Следователно, отъ човѣка се изискватъ две нѣща: да бѫде добъръ господарь и добъръ слуга на себе си; и после, да бѫде добъръ господарь и добъръ слуга на другитѣ. Това е практическата философия на живота, къмъ която всѣки трѣбва да се стреми. Това желая на всички. Постигнете ли тѣзи две нѣща, вие ще имате благословението на Бога, на разумния свѣтъ и на добритѣ хора по цѣлата земя.

 

*

 

30 юлий, 10 ч. пр. об.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...