Jump to content

1943_08_15 Сѫщественото въ живота


Ани

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Сѫщественото въ живота

Животътъ има една реална страна, която трѣбва да се постави за основа. Вечнитѣ желания иматъ отношение къмъ реалния животъ, а временнитѣ – къмъ нереалния. Напримѣръ, едно отъ временнитѣ, преходнитѣ желания на човѣка е да стане царь, да заповѣдва на нѣкого. Това е желание не само на хората, но и на животнитѣ. Тази е причината, че и животнитѣ се подчиняватъ на най-силното животно между тѣхъ, като на царь. Най-силниятъ слонъ е царь на слоноветѣ; най-силниятъ лъвъ – царь на лъвоветѣ, най-силниятъ орелъ – царь на орлитѣ; най-мѫдриятъ човѣкъ – царь на хората. Мнозина желаятъ да бѫдатъ царе, но не могатъ. Изобщо, човѣкъ се отличава съ много желания. Не е лошо, че има много желания; лошото е въ незнанието да реализира желанията си. Нѣкой иска да бѫде добъръ и, като не знае, какъ да прояви доброто, самъ се изопачава. Човѣкъ, самъ по себе си, е добъръ. Богъ е вложилъ доброто въ него още отначало; нищо друго не му остава, освѣнъ да се прояви такъвъ, какъвто е роденъ. Преди да познавашъ това, което е вложено въ тебе, ти трѣбва да изучишъ своя организъмъ, съ вѫтрешнитѣ и външнитѣ органи.

Човѣкъ има очи, уши, носъ, уста, рѫце, крака, стомахъ, гърди, но не ги изучава, не знае тѣхната външна и вѫтрешна функция, поради което нѣма правилно отношение къмъ тѣхъ. Нѣкой казва: Трѣбва да се освободя отъ стомаха си. – Защо иска да се освободи отъ стомаха си? – Защото смѣсва понятието „търбухъ” съ „стомахъ”. Търбухътъ е мѣсто на нисши желания, а стомахътъ се занимава съ възвишена работа. Ако задоволява нисшитѣ си желания, човѣкъ живѣе въ противорѣчия, отъ които мѫчно се освобождава. Противорѣчията и отрицателнитѣ нѣща се дължатъ на Сатурна. Който се намира подъ влиянието на Сатурна, казва, че не вѣрва въ Бога, на нищо не вѣрва. Той говори така, защото самъ не се познава. Не само, че вѣрва, но вѣрата му отива до суевѣрие. Като чуе, че се продаватъ лотарийни билети, веднага бърза да си купи поне единъ билетъ, да спечели нѣщо. Значи, той вѣрва въ възможноститѣ на лотарията, а не вѣрва въ Бога. Вѣрата крие въ себе си всички възможности на живота. Нѣкой казва, че вѣрва въ Бога, а се оплаква, че това и онова нѣмалъ. Това не е истинска вѣра, но вѣрване. – Защо страда човѣкъ? – Защото иска да се осигури. Нѣкой се осигурява за сто години, безъ да знае, ще живѣе ли толкова години. Да се осигуришъ, това значи, да носишъ непосиленъ товаръ на гърба си. Природата осигурява живитѣ сѫщества само за единъ день – отъ изгрѣвъ до залѣзъ слънце. Какъвъ смисълъ има да натрупашъ цѣли купове книжни пари, които всѣки моментъ могатъ да изгубятъ стойностьта си? Разчитайте на положителното знание, което никога не губи цената си. Съ това знание ще намѣрите скритото богатство въ земята. Който разполага съ истинското знание, отъ единъ декаръ земя може да изкара богатството на 20 декара. Ако посѣе нивата си съ жито, ще изкара едри класове, отъ които сто грама само могатъ да задоволятъ глада на гладния, или да излѣкуватъ безнадеждно болния. Това жито е обработвано съ любовь. Дето присѫтствува любовьта, тамъ е изобилието и радостьта. Житото на сегашнитѣ хора е дребно, слабо, защото не живѣятъ въ любовь. Тѣ постоянно се критикуватъ, обиждатъ, измѫчватъ се и, въ края на краищата, всѣки се оплаква, че животътъ е лошъ. Не е лошъ животътъ, но хората сѫ станали крайни материалисти, уповаватъ повече на материята. Не е лошо да вѣрва човѣкъ въ материята, но сѫщевременно трѣбва да вѣрва въ живота, като сѫщина на Бога.

Често религиознитѣ хора, за да подчертаятъ своята набожность, казватъ, че не се нуждаятъ отъ пари. – Отъ какво се нуждаятъ? – Отъ животъ. На всѣки човѣкъ е даденъ животъ, но малцина се ползватъ отъ него, както трѣбва. Въ това отношение, хората приличатъ на онзи български адвокатъ, който пѫтувалъ отъ Търново за Севлиево; по пѫтя билъ нападнатъ отъ разбойници. Тѣ го обрали, взели паритѣ му и двата револвера, които носѣлъ съ себе си. Главатарьтъ на разбойницитѣ го попиталъ: Защо носишъ два револвера съ себе си? – За „зоръ заманъ”. – Какъвъ по-голѣмъ зоръ може да тѣ сполети отъ този? Той носи два револвера, но не може да ги използва. Много хора иматъ пари, безъ да могатъ да се ползватъ отъ тѣхъ. Едни хора иматъ знание, сила, животъ, но не могатъ да се ползватъ отъ тѣхъ. Други пъкъ иматъ гласъ за пѣние, но като дойде време да го приложатъ, не могатъ – нѣкаква простуда ги хванала, поради което гласътъ имъ пресипналъ. Ще кажете, че това се дължи на отсѫствието на култура между хората. Така не се говори. Това сѫ въпроси, които никоя раса досега не е разрѣшила. И бѣлата раса нѣма да ги разрѣши. – Какво означава бѣлиятъ цвѣтъ? – Освобождаване отъ тъмнината на живота, отъ гѫстата материя. – Какво означава черниятъ цвѣтъ? – Животъ въ гѫстата материя. Въ далечното минало чернитѣ хора пожелали да станатъ господари на света, поради което паднали толкова ниско, че и до днесь още не могатъ да се повдигнатъ. Докато е въ тъмнина, човѣкъ не може да направи нищо. Бѫдещата раса ще реализира идеалитѣ на цѣлото човѣчество. Тя е светла раса. Хората на бѫдещата раса ще иматъ две лица, ще виждатъ на всички страни. Тѣ отъ далечъ ще предвиждатъ, кой мисли да прави зло и веднага ще му напишатъ писмо, да го предупредятъ. Тѣ знаятъ, че никой нѣма право да изнасилва брата си, да мисли и върши зло.

Съвременнитѣ хора сѫ ограничени въ разбиранията си, поради което бащата казва на сина си: Ти трѣбва да ми бѫдешъ благодаренъ! Азъ тѣ отхранихъ, азъ тѣ спасихъ и т. н. – Никой никого не е изхранилъ. Слънцето е работило и постоянно работи върху живитѣ сѫщества, а Богъ ги възраства и поддържа живота имъ. Въпреки това, ще се яви човѣкътъ съ своето съзнание, да казва, че той изхранилъ нѣкого, или го повдигналъ. Ако подъ „азъ” разбирашъ Бога въ себе си, правъ си. Но ако мислишъ, че ти, човѣкътъ, си направилъ всичко, на кривъ пѫть си. Каквото правишъ, прави го въ името Божие. Считай, че Богъ въ тебе прави доброто. Той помага и повдига хората. Той ги кредитира, а ти само се подписвашъ на полицата за порѫчитель. Дадешъ ли пари на нѣкого, дай ги съ довѣрие. Какъ ще разполага той съ тѣхъ, това е негова работа. Знай, че този човѣкъ, преди да поеме нѣкакво задължение къмъ тебе, първо се задължава къмъ Бога. Вложи довѣрието си въ своя ближенъ и не се страхувай. И той ще ти отговори съ довѣрие. Какво виждаме днесь? Хората сѫ недоволни едни отъ други и постоянно следятъ, на кого колко е дадено. Единъ се радва, че получилъ много; другъ се оплаква, че получилъ малко. На едного се дава повече по две съображения: или защото може да използва даденото разумно, или го изпитватъ, какъ ще се справи съ богатството. На другъ се дава малко, за да го заставятъ да работи, да приложи дарбитѣ и способноститѣ си. Ако му дадатъ голѣмо богатство, той ще напусне училището и ще престане да се развива. Нѣкой се оплаква, че освѣнъ една цигулка, нищо друго не е получилъ отъ баща си. Радвай се на цигулката си. Настрой я добре и започни да свиришъ, да веселишъ хората, да ги заставишъ да пѣятъ и играятъ. – Не искамъ да стана цигуларь. – Споредъ мене, за предпочитане е да свиришъ и пѣешъ, да си изкарвашъ прехраната съ цигулката, отколкото да чакашъ наготово да тѣ хранятъ.

Какво прави природата? И тя пѣе и свири, и тя заставя хората, животнитѣ и растенията да скачатъ и играятъ. Достатъчно е да духне вѣтърътъ, за да разиграе и хората, и животнитѣ, и растенията. Дърветата се огъватъ, клоноветѣ пѣятъ и свирятъ своята пѣсень. Ако вѣтърътъ не огъва дърветата, не навежда и не изправя растенията, тѣ не биха се развивали. Това показва, че въ природата има разумность. Благодарение на тази разумность, нищо не е произволно. Мнозина се плашатъ отъ бомби, бѣгатъ, криятъ се, да не ги изненадатъ. За да се запазятъ отъ бомбитѣ, започватъ да се молятъ. Тѣ търсятъ Бога въ страшни моменти на живота си. И това е добро. Иначе, тѣ никога нѣмаше да помислятъ за Него. Страшно е, наистина, да тѣ изненада бомба. И въ природата има бомби, но резултатитѣ сѫ добри. Снѣгътъ, дъждътъ падатъ въ видъ на малки бомби, но всички живи сѫщества ги очакватъ съ радость. Тѣ носятъ своето благословение. Даже и градътъ, който причинява извѣстни пакости, носи своето благословение. Когато вали градъ, въздухътъ се озонира. Използвайте благата, които разумната природа праща на земята. Въ всѣко нѣщо се крие нѣкакво добро. Даже и въ злото се крие извѣстно добро. Това вижда само разумниятъ човѣкъ, който може да различава нѣщата.

Съвременнитѣ хора сѫ склонни да виждатъ повече лошото и злото въ света, отколкото доброто. – Защо? – Защото не знаятъ, какъ да се пазятъ. Тѣ сѫ обиколени отъ невидими сѫщества, които не ги обичатъ и постоянно мислятъ, какъ да имъ причиняватъ пакости и злини. Въ това отношение, и смъртьта е единъ отъ невидимитѣ неприятели на човѣка. Тя го обира, като разбойникъ, и го занася на онзи светъ. Ако не любитѣ Господа, ще ви ограбятъ и изядатъ. Обаче, казано е въ Писанието: „Нѣма да оставишъ подобния си да види изтление”. Значи, Богъ нѣма да остави човѣшката душа да погине.

Днесь отъ всички се изисква да работятъ върху себе си, да придобиятъ повече светлина, топлина и сила. Това се постига чрезъ съзнателна, вѫтрешна работа. Ще работите, докато придобиете начинъ да превръщате злото въ добро. Само така ще разберете, че злото иде като възмездие на онзи, който не люби. Доброто иде като възмездие на онзи, който люби. Който люби, той е готовъ да работи, да учи, да придобива знания. Така ще научите Божествения порядъкъ. Следвайте пѫтя на любовьта, която дава възможность на човѣка да познае Бога, своя ближенъ и себе си. Който следва пѫтя на любовьта, той може да изправи погрѣшкитѣ си и да подобри своя животъ.

Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста; и тъмнина бѣ върху бездната. И Духъ Божи се носѣше върху водата”. ( – 1 и 2 ст.). – Богъ създаде небето и земята, но земята се нуждае отъ небето. Богъ и разумниятъ светъ и до днесь още устройватъ земята. И човѣкъ, съзнателно или несъзнателно, чрезъ космитѣ на главата си, като чрезъ антени, възприема мисли отъ висшитѣ светове и продължава да се усъвършенствува. Ще кажете, че това не ви интересува, то се отнася до ученитѣ хора. И вие сте били учени. Ако проследите историята на вашето минало, ще видите, колко томове научни и философски книги сте написали, колко закони сте създали, какъвъ редъ и законность сте внесли въ света. Ако нѣкой се осмѣлявалъ да не изпълни волята ви, веднага получавалъ наказанието си. Сега сте дошли на земята инкогнито, да не ви познаятъ неприятелитѣ ви. Вие сте облѣкли дрехата на смирението и сте дошли като ученици – да учите, да възприемете новото знание и да изправите погрѣшкитѣ си. Следователно, като се срѣщате, не се питайте, отде идете и какво носите, но вижте, отъ какво се нуждаете. Ако единъ отъ васъ е гладенъ, другиятъ трѣбва да го нахрани. Като нахраните човѣка, той ще се разположи, ще се отвори и ще започне да ви разправя историята си, отъ която ще научите нови нѣща.

Мнозина дохождатъ при мене и ме питатъ: Отде идешъ? – Оттамъ, отдето идешъ и ти. – Азъ нищо не зная за себе си, нищо не помня. – Влѣзъ въ архивата на своя животъ, дето е написана цѣлата ти история, и чети. Азъ зная твоята история. Тя датира отъ времето на създаването на първия човѣкъ. Тогава ти си билъ въ рая, при добри условия, но единъ день въ райската градина влѣзе адептъ, въ форма на змия, и тѣ изкуши. И до днесь още носишъ последствията на това изкушение. И змията пострада, но и хората, родени отъ Адамъ и Ева, още не сѫ свободни отъ тази змия. Ще дойде день, когато тѣ ще приематъ доброволно закона на любовьта и ще му се подчинятъ. Който живѣе въ любовьта, той е свободенъ.

Съвременнитѣ хора иматъ криво понятие за любовьта. Тѣ смѣсватъ чувствата и страститѣ си съ любовьта. Тѣ се влюбватъ, женятъ се и мислятъ, че това е любовь. Момъкътъ обича една мома и, за да я накара да му обърне внимание, той колѣничи предъ нея, нарича я божество, своя спасителка. Той е готовъ да се жертвува за нея. Момата го поглежда и си мисли: Ще видишъ, какво божество съмъ! Нека се оженимъ, тогава ще се разберемъ. Момъкътъ колѣничи, но и той си мисли, че това е временно. Ще дойде день, когато тя ще колѣничи предъ него. Тогава ще й покаже, какво е той. Момъкътъ и момата се гледатъ въ очитѣ, но погледътъ имъ е мѫтенъ, лишенъ отъ Божествената светлина. Момата не трѣбва да оставя момъка да колѣничи предъ нея; и момъкътъ не трѣбва да оставя момата да колѣничи предъ него. Защо да не отидатъ при единъ чистъ планински изворъ и тамъ да колѣничатъ? Защо да не отправятъ погледа си къмъ Бога и на Него да уповаватъ? Ще кажете, че като колѣничатъ, момата и момъкътъ изразяватъ смирението си. Не е така. Смирениятъ човѣкъ не е слабъ. Отъ него и смъртьта се страхува. Смирениятъ е свободенъ човѣкъ. Той е обиколенъ съ приятели, съ които сподѣля мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Той сподѣля съ тѣхъ стремежитѣ на своята душа и духъ. Какви по-добри приятели може да има човѣкъ отъ своя умъ, своето сърдце, своята душа и отъ своя духъ? Който има тѣзи четири приятели, той е богатъ. Около него всѣки день ще се групиратъ все повече и повече хора, които ще му помагатъ. Приятелството се подържа чрезъ честность и разумность. Ако не си честенъ и разуменъ, приятелитѣ ще тѣ изоставятъ. Дали си учитель, свещеникъ, или търговецъ, ще бѫдешъ честенъ. Днесь човѣчеството се нуждае отъ честни, добри, силни и справедливи хора.

Една бѣдна жена заболѣла и се обърнала къмъ лѣкарь за съвѣтъ. Лѣкарьтъ й препорѫчалъ да пие по три лъжици на день дървено масло. Обаче, тя нѣмала пари, да изпълни съвѣта на лѣкаря. Помислила си, какво да прави, съ какво да замѣсти дървеното масло. Изведнъжъ й дошло на умъ да го замѣсти съ свинска масъ. Понеже имала достатъчно свинска масъ, тя я стопила и прекарала презъ една дървена цевь. Значи, вмѣсто дървено масло, тя пила свинска масъ, но съ вѣра, че ще се поправи. Наистина, въ скоро време тя се поправила. Навсѣкѫде разправяла, какъ заместила дървеното масло съ свинска масъ и се излѣкувала. Въ сѫщность, свинската масъ не е за препорѫчване. Свинята е символъ на краенъ индивидуализъмъ. Ако само една свинска клѣтка влѣзе въ човѣшкия организъмъ, други четири-петь клѣтки трѣбва да я обиколятъ и пазятъ, да не направи нѣкаква пакость. Свинскитѣ клѣтки причиняватъ по-голѣми пакости, отколкото могатъ да свършатъ нѣкаква полезна работа. Като знаеше това, Мойсей забрани на евреитѣ да ядатъ свинско месо. Ако бѣха приложили Мойсѣевия законъ, евреитѣ щѣха да бѫдатъ въ по-добро положение, отколкото сѫ днесь. Но тѣ приложиха само онѣзи закони, които бѣха въ тѣхенъ интересъ. Последователитѣ на Мойсѣя разбираха много нѣща буквално, поради което се натъкнаха на голѣми противорѣчия и недоразумѣния. Като се натъкнаха на закона за жертвата, евреитѣ започнаха да колятъ агнета, овце, кокошки – да ги принасятъ въ жертва, за да омилостивятъ Господа, но Той имъ отговори чрезъ пророцитѣ. Кой ви даде право да жертвувате живота на другитѣ сѫщества? Днесь отъ всички се изискватъ чисти умове, жертва се прави въ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце, да се познае човѣкъ, какво представя той.

Каквото и да се говори на съвременнитѣ хора, повечето отъ тѣхъ затварятъ очитѣ и ушитѣ си, не искатъ да виждатъ и чуватъ. Обаче, ако имъ говорите за злато, за богатство, широко отварятъ очитѣ и ушитѣ си. Всички хора търсятъ златото, всички искатъ да бѫдатъ богати. Лесно можете да намѣрите злато. Въ природата има злато на много мѣста. Достатъчно е да развиете обонянието си, за да го намѣрите. То има ухание като карамфилъ; насочете носа си къмъ него и ще го намѣрите. Обаче, както цвѣтята могатъ да се кѫсатъ въ краенъ случай, за цѣръ, така и златото въ земята може да се разрови само въ специаленъ случай. Не е позволено на човѣка да кѫса цвѣтята за удоволствие. Ако ги кѫса за удоволствие, трѣбва да върне живота имъ.

Млади моми и булки се кичатъ съ цвѣтя, но не знаятъ, че единъ день трѣбва да върнатъ живота имъ. Редътъ и порядъкътъ въ природата изисква това и се налага на хората. Като не знаятъ нейнитѣ закони, хората кѫсатъ цвѣтята, отнасятъ се небрѣжно къмъ тѣхъ и казватъ: Това сѫ цвѣтя, тѣ нѣматъ никакви усѣщания, никакво съзнание. Не е така. Ясновидецътъ вижда задъ всѣко цвѣте по едно разумно сѫщество. Така видими и невидими сѫщества се грижатъ за човѣка. Човѣкъ е разумно сѫщество, но, въпреки това, се страхува. Аеропланъ мине надъ главата му, и той започва да трепери, да не хвърли нѣкаква бомба отгоре. Ако аеропланътъ мине и нищо не хвърли, човѣкъ казва: Този пѫть се спасихъ, но другъ ще дойде. Вѣрата на човѣка е слаба. И религиозниятъ, и светскиятъ човѣкъ се заканватъ на авиаторитѣ, искатъ да имъ отмъстятъ. Защо да не пожелаятъ да заспятъ и да се върнатъ назадъ, а трѣбва да ги убиватъ? Убийството е забранено. Човѣкъ разполага съ много методи. Защо да не приложи такъвъ методъ, който да повдигне и него, и неприятеля му?

Когато войската на единъ отъ израилскитѣ царе била така притисната отъ неприятеля, че трѣбвало да загине, пророкъ Елисей се явилъ при царя и му казалъ: Царю, ела да видишъ, какъ ще бѫде поразена неприятелската войска. Царьтъ отговорилъ: Неприятельтъ е по-многочисленъ отъ насъ. – Ела съ мене, да видишъ, колко сѫ съ насъ, казалъ пророкътъ. Той го завелъ въ гората и му отворилъ очитѣ да прогледа. Царьтъ се учудилъ на голѣмото количество войска, която била скрита въ гората. Следъ това Елисей ослѣпилъ неприятелската войска. Царьтъ го запиталъ: Да ги убия ли всичкитѣ? – Нѣма да убивашъ нито единъ; ще ги завържешъ и изпратишъ при тѣхния господарь.

Следователно, когато ви се даде власть, не злоупотрѣбявайте съ нея. Не пожелавайте на човѣка по-голѣмо зло отъ това, което го сполетѣло. Не желайте злото на никого. Ако желаешъ злото на ближния си, и на тебе ще се случи сѫщото. Тогава ще разберешъ, какво значи, да желаешъ злото на човѣка. Ако искашъ да живѣешъ добре, желай на всѣки човѣкъ това, което желаешъ за себе си. Като постѫпвашъ така, предъ тебе ще се отвори широкъ, необятенъ светъ. Днесь всички се запитватъ, кой ще побѣди. Казвамъ: Силниятъ, умниятъ и добриятъ ще побѣди. Ако не стане така, побѣдата ще бѫде временна. Новото иде съ всичката си сила въ света и ще се наложи.

Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ новото, да не разклати основитѣ на живота имъ. Не се страхувайте отъ новото. То не създава катаклизми, защото постепенно измѣства старото. Дръжте се за старото, но не отхвърляйте новото. Пѣйте старитѣ си пѣсни, но приемайте и новитѣ. Всѣка пѣсень е на мѣстото си. „Който пѣе, зло не мисли”, казва българската поговорка. Пей, вѣсели се и не мисли зло на никого. – Какъ да пѣя? – Ще пѣешъ соло, като герой или героиня на сцената; ще пѣешъ и въ хоръ. Важно е да пѣешъ, да проявишъ доброто въ себе си. Честенъ, добъръ и справедливъ ще бѫдешъ, ако искашъ да пѣешъ хубаво. Като пѣешъ, ще се научишъ да се молишъ. Молитвата има отношение къмъ музиката.

Нѣкои религиозни мислятъ, че като се молятъ на Бога, всичко имъ се нарежда добре. Каквото пожелаятъ, ще стане. Така е, но при условие, че вършите Божията воля. Който е въ съгласие съ Бога и върши Неговата воля, получава отговоръ на молитвата си. Който не е въ съгласие съ Бога, не получава отговоръ на молитвата си. Който върши Божията воля, всѣкога се нагажда къмъ онова, което Богъ е предвидилъ. Той може да каже, че молитвата му е приета. Обаче, който не върши Божията воля, ще се чуди, защо не получава отговоръ на молитвата си. Ето, тази година българитѣ се радватъ на голѣмо плодородие. То е резултатъ на малкото добро, което тѣ сѫ направили въ миналото. Какво е това добро, ще остане тайна. Нѣкога тѣ сами ще разбератъ, кое е това добро, за което днесь Богъ щедро ги възнаграждава. Значи, за малко добро, Богъ щедро отплаща. Ще кажете, че за голѣмо добро ще получите още по-голѣмо възнаграждение. Не е така. Богъ възнаграждава човѣка за малкото добро, което прави; за голѣмото добро оставя на други, да му благодарятъ. Много естествено. Всички виждатъ голѣмитѣ добрини; всички говорятъ за тѣхъ и благодарятъ. Богъ плаща за малкитѣ добрини, едва видими.

Единъ богатъ американецъ се прочулъ съ голѣмитѣ си добрини. Направилъ църква, сиротопиталище, училище, за които пожертвувалъ хиляди долари. Всички вѣстници писали за него, хвалели го и благодарили. Дошълъ краятъ на живота му, и той се преселилъ на онзи светъ. Като се видѣлъ между близкитѣ си, той не искалъ да остане при тѣхъ, но веднага се отправилъ къмъ вратата на рая и потропалъ. Свети Петъръ го посрѣщналъ и запиталъ: Какво искашъ? – Искамъ да влѣза въ рая, между праведнитѣ. – Какви добрини си правилъ на земята, за да имашъ право на тукашенъ житель? – Направихъ една голѣма църква, сиротопиталище, училище, болница. – Какво получи срѣщу това? – Благодарностьта и похвалата на хората. Всички вѣстници писаха за мене, за голѣмитѣ добрини, които правѣхъ. – Значи, платено ти е за това добро. Спомни си нѣкое добро, което никой не знае и за което не ти е платено. Американецътъ се почесалъ по главата и започналъ усилено да мисли, да намѣри поне едно добро, за което никой не писалъ. Най-после си спомнилъ, че единъ день го спряла на пѫтя една бѣдна, нещастна вдовица, която го молѣла да й помогне. Понеже много бързалъ, той не обърналъ внимание на нея, но тя го последвала и настоятелно го молѣла за помощь. За да се освободи отъ нея, той й подхвърлилъ единъ доларъ и продължилъ пѫтя си. Свети Петъръ казалъ: Това добро заслужава разглеждане. Да отидемъ при Господа, Той да се произнесе, какво възнаграждение ти се пада. Богъ изслушалъ внимателно свети Петъръ и казалъ: Дайте му два долара и го пратете отново на земята. Едва сега американецътъ разбралъ погрѣшката си. Не трѣбваше да се възмущава той отъ бѣдната вдовица, но да се спре, да я изслуша внимателно и да я покани у дома си, дето можѣше да я нахрани, облѣче и подобри положението й.

Христосъ казва: „Боленъ бѣхъ, не ми помогнахте; жаденъ бѣхъ, не ме напоихте; гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; въ затворъ бѣхъ, не ме посѣтихте”. Нѣкой човѣкъ е боленъ, нуждае се отъ помощьта на ближния си, но той казва: Нѣмамъ време да се занимавамъ съ болни хора. Предприелъ съмъ голѣми работи, които поглъщатъ всичкото ми време. Да се занимава човѣкъ съ голѣми работи, това значи, преждевременно да остарѣе. Старостьта представя зимата на живота. Презъ това време дърветата сѫ покрити съ снѣгъ, безъ листа и плодове. Разумнитѣ и добри хора посрѣщатъ зимата съ радость. Затова казваме, че зима, лошо време, сѫществуватъ за лошитѣ хора; пролѣть и добро време сѫществуватъ за добритѣ хора. Лошитѣ хора живѣятъ на сѣверния полюсъ, а добритѣ – на екватора и въ умѣрения поясъ. Кой човѣкъ е добъръ и кой – лошъ, това се познава по енергиитѣ, които изтичатъ отъ различни мѣста на организма. Достатъчно е да пипнешъ човѣка по рѫцетѣ, по носа, по ушитѣ, по скулитѣ, за да познаешъ, колко е добъръ и здравъ. Ако погледнешъ лицето му отъ дветѣ страни на скулитѣ, ще разберешъ, какво е състоянието на стомаха му. Ако лицето му подъ скулитѣ е хлътнало, стомахътъ му е слабъ. Не е ли хлътнало, стомахътъ му е здравъ, силенъ, добре работи. За такъвъ човѣкъ казватъ, че лицето му е като мѣсечинка. Здравъ е човѣкътъ. По-добре ли е да е сухъ, съ пожълтѣло лице и хлътнали страни? Казватъ за нѣкого, че е жълтъ, изпитъ, като светия. Не е право това. Светията не е изпитъ и жълтъ. Лицето му има особенъ цвѣтъ, особени черти. Той е художникъ и скулпторъ, самъ рисува чертитѣ на лицето си, самъ вае своята статуя.

Ще кажете, че животътъ на светията е недостѫпенъ за обикновения човѣкъ. Значи, да водишъ чистъ и светъ животъ е недостѫпно, а да посветишъ цѣлия си животъ на една жена или на единъ мѫжъ, това е възможно. Защо момата и момъкътъ да не посветятъ живота си на нѣкаква велика идея? Защо да не служатъ на Бога? Добро нѣщо е женитбата. Още по-добре е хората да се обичатъ. Но когато младата мома се жени, трѣбва да пита Господа, харесва ли нейния избраникъ. Ако не го харесва, не трѣбва да се жени за него. Богъ може да не хареса и втория, и третия избраникъ, тя трѣбва да чака. Може дванадесетиятъ по редъ да се хареса на Господа, тя трѣбва да чака и да търпи. Ако бърза, тя ще се натъкне на такива страдания, каквито не е очаквала. Всѣко нѣщо трѣбва да се извършва на опредѣленото за него време. Всѣка мисъль, всѣко чувство трѣбва да се възприематъ и приложатъ на своето време. Често хората се готвятъ за нѣща, които сѫ далечъ отъ тѣхъ, и не мислятъ за близкото бѫдеще.

Преди години дойде при мене една млада мома, иска да я приема, да й кажа нѣщо, отъ което зависи щастието й. Понеже бѣхъ много заетъ, отказахъ да я приема. Тя започна да се моли и да настоява да я приема. Отъ моя приемъ зависи нейното щастие. Най-после я приехъ. Какво искаше да знае? Интересуваше се, дали ще бѫде щастлива, ако се ожени за своя възлюбенъ. Погледнахъ я и разбрахъ, какво я очаква. Не искахъ да й казвамъ, но налагаше се да бѫда прямъ, да не премълчавамъ истината. Запитахъ я: Готова ли си да ти кажа истината? – Готова съмъ. Слушай тогава: Никаква женитба не тѣ чака. Ти трѣбва да се готвишъ за онзи светъ. Ще живѣешъ още две години. Презъ това време трѣбва да четешъ Евангелието, да се приготвишъ за другия светъ. Има една вѣроятность да избѣгнешъ ранната смърть, но това е единъ случай на хиляда. Приготви се за невидимия светъ, дето животътъ е смисленъ, богатъ съ блага и възможности. Ако минешъ кризата благополучно, пакъ ела при мене. Но до това време бѫди будна. Чети Евангелието и го прилагай.

Сега и на васъ казвамъ: Отворете книгата на любовьта и четете, какво е писалъ Богъ въ нея. Тази книга крие въ себе си знанието на цѣлия светъ. Въ нея е писано за растенията, животнитѣ, камънитѣ, водите и т. н. Като изучавате растенията, ще видите, колко голѣмо е тѣхното търпение и трудолюбие. Изучавайте водитѣ, които извиратъ, текатъ и напояватъ земята и растенията, утоляватъ жаждата на пѫтницитѣ и ще видите, какъ тѣ губятъ своята чистота, безъ да се възмущаватъ. Очиствайтѣ ги, безъ да се смущаватѣ, защото и васъ понѣкога ви калятъ. Изучавайте въздуха, светлината, топлината и вървѣте напредъ. Научете се да изпълнявате Божията воля като животнитѣ, растенията, камънитѣ, водитѣ, въздуха, светлината и топлината, за да бѫдатъ доволни отъ васъ, както сѫществата на земята, така и тѣзи, които живѣятъ на небето. Богъ изпитва човѣка чрезъ животнитѣ. чрезъ растенията, чрезъ всичко, което го обикаля. Като видишъ едно животно, ти казвашъ: животно е това. Ако е конь, казвашъ: Конь е това. Така говори само онзи, който не разбира цената на Божественото. Той не знае, че Божественото Начало е скрито въ всѣко живо сѫщество. Въ невидимия светъ животнитѣ иматъ съвършено другъ видъ отъ този, който представятъ на земята. Задъ всѣко животно стои по едно разумно, възвишено сѫщество, което го управлява. Който гледа на живитѣ сѫщества съ почить и уважение, той цѣни още повече своитѣ ближни. Ако срѣщне една бѣдна вдовица, той не гледа на нея съ пренебрѣжение, но въ лицето й вижда Бога, Който го изпитва. Той веднага ще я покани у дома си, ще я нагости и ще й помогне материално, безъ да я морализира, безъ да й проповѣдва, какво да прави и какъ да живѣе.

Единъ американски проповѣдникъ канелъ всѣки недѣленъ день на обѣдъ у дома си по едно бѣдно дете, на което давалъ обѣдъ и малка парична сума. Преди да започвали обѣдътъ, проповѣдникътъ прочиталъ заедно съ детето „Отче нашъ”. Следъ това детето се нахранвало добре и си отивало. Единъ недѣленъ день проповѣдникътъ поканилъ едно бѣдно дете, което му дало добъръ урокъ. Започнали да четатъ „Отче нашъ”. Проповѣдникътъ четѣлъ, и детето повтаряло следъ него. Като дошли до стиха „Който Си на небето и на земята”, детето се замислило и замълчало. – Повтаряй следъ мене! – казалъ проповѣдникътъ. Детето мълчало. – Повтаряй, иначе нѣма да ти дамъ обѣдъ. Детето пакъ мълчало. – Най-после проговорило: Наистина ли Богъ е нашъ Баща? – Да, Богъ е нашъ Баща – потвърдилъ проповѣдникътъ. – Тогава, ти си мой братъ – казало детето и млъкнало.

И тъй, бѫдете внимателни къмъ всички хора, животни и растения, къмъ които и Богъ е внимателенъ. Всѣко растение, къмъ което Богъ е внимателенъ, е лековито. Като проявява внимание къмъ по-малкитѣ сѫщества отъ себе си, човѣкъ се самовъзпитава, става добъръ слуга на своя умъ, на своето сърдце, на своята душа и на своя духъ. Като имъ служи, той се учи отъ тѣхъ. Единственитѣ нѣща, чрезъ които човѣкъ се развива, това сѫ неговиятъ умъ, сърдце, душа и духъ. Чрезъ тѣхъ се проявява Божественото. Ето защо, вѣрвайте на първата мисъль и на първото чувство, които минаватъ презъ ума и сърдцето ви. Всѣка следваща мисъль или чувство могатъ да ви излъжатъ. Като разчиташъ на Божественото, всѣкога ще бѫдешъ радостенъ и веселъ. Който разчита на Божественото Начало въ себе си, никога не се смущава, никога не се обезвѣрява.

Следователно, ако видите човѣкъ съ вѣра въ Бога, въ ближния си и въ себе си, ще знаете, че той е далъ ходъ на Божественото Начало. Работете върху ума си, да се справите съ страха. Колкото по-безстрашливи ставате, толкова по-лека ще бѫде раницата, която носите. Работете за усилване на вѣрата си. Защо трѣбва да се безпокоитѣ, какво ще стане съ България? Защо се безпокоитѣ за жена си и децата си? Богъ, Който е създалъ света, има предвидъ всички народи. Той е промислилъ и за България, и за вашитѣ деца. Ще имате страдания и изпитания, но ще се справите съ тѣхъ. Щомъ имашъ деца, ще имашъ изпитания; щомъ имашъ мѫжъ, ще имашъ изпитания; щомъ имашъ жена, ще имашъ изпитания. Колкото си по-богатъ, толкова по-голѣми ще бѫдатъ изпитанията и страданията ти.

Приемете Божията Любовь и я приложете. Радвайте се на всичко, което виждате: на небето, на слънцето и луната, на звѣздитѣ, на дърветата, на цѣлата природа. Въ всичко виждайте проява на Бога. Дето е Богъ, тамъ е любовьта и светлината. Тамъ е истината и свободата. Дето е любовьта, тамъ е раятъ. Който живѣе въ любовьта, той е намѣрилъ вече своитѣ братя и сестри, които го обичатъ и чиято любовь сѫществува презъ вѣковетѣ. Неизчерпаеми съкровища се криятъ въ човѣшката душа, но тя трѣбва да се отвори, да проникне въ нея Божествената светлина, топлина и сила.

2. Беседа отъ Учителя, държана на 15 августъ, 1943 г. 10 ч. пр. обѣдъ. София – Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...