Jump to content

1943_09_15 Добри плодове


Ани

Recommended Posts

"Вѣчното благо". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1943 г.

Издание 1944, София.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Добри плодове

На какво се дължатъ мѫчнотиитѣ въ живота? – На еднообразнитѣ и обикновени човѣшки работи. Какво ще придобие човѣкъ, ако цѣлъ животъ мисли само за обуща? Днесь мисли за модата на обувкитѣ въ Франция, утре – за обувкитѣ въ Англия, на третия день – за американскитѣ модни обувки, на четвъртия день – за германскитѣ модни обуща и т. н. Това е еднообразие, което уморява човѣка и създава редъ мѫчнотии въ живота му. За много нѣща мисли човѣкъ и то все еднообразни, обаче, за едно не мисли – за главата си. Ако запитате ученитѣ, какъ е създадена човѣшката глава, и тѣ не могатъ да отговорятъ. И хората, и ангелитѣ, и Богъ е работилъ върху създаването на човѣшката глава и на човѣшкото лице, но единственъ Богъ знае, какъ ги е създалъ. Хората не знаятъ нищо по този въпросъ. Тѣ виждатъ само, че има нѣщо, което не имъ харесва. Нѣкой не харесва формата на главата си, другъ – носа си, трети – брадата, ушитѣ, очитѣ си и т. н. Това показва, че главата още не е завършена. Следователно, не можете да се произнасяте върху незавършенитѣ процеси. Човѣкъ самъ е изопачилъ челото, носа, устата, брадата, очитѣ, ушитѣ си, и самъ трѣбва да ги изправи.

И тъй, всѣки недостатъкъ на човѣка показва, че му липсва извѣстенъ центъръ въ мозъка, т. е. не е още развитъ. Чувате нѣкой да казва, че не се интересува отъ музика, отъ религия, отъ красиви нѣща и т. н. Това показва, че музикалниятъ, религиозниятъ или другъ нѣкой центъръ не е развитъ въ него. Невъзможно е да бѫдешъ религиозенъ, музикаленъ или ученъ човѣкъ, ако това не е написано на главата или на лицето ти. Ние не вѣрваме въ богатството на човѣка, ако той нѣма поне десеть милиона златни лева въ нѣкоя банка. Ще кажете, че нѣкой има десеть милиона книжни пари. Ние не вѣрваме въ книжнитѣ пари. Самата наука не ги признава. Нѣкой художникъ ще нарисува единъ портретъ и ще го продаде за 30 ÷ 40 хиляди лева. Ако по този портретъ не можешъ да прочетешъ цѣлия животъ на човѣка, той може да се купи съ книжни пари, но не съ златни. На портрета трѣбва да се виждатъ всичкитѣ бои. Черната боя представя сѣнкитѣ въ човѣшкия животъ; свѣтлата боя представя планинскитѣ върхове, които се огрѣватъ отъ слънцето. Ако въ природата не сѫществуваха свѣтлини и сѣнки, нѣмаше да има никакви картини.

Казано е въ Битието: „Въ начало създаде Богъ небето и земята. А земята бѣше неустроена и пуста. И Духъ Божи се носѣше върху водата. И рече Богъ да бѫде видѣлина! И стана видѣлина”. (1 ÷ 3 ст.). Видѣлината представя Разумното начало въ свѣта. Щомъ дойде разумностьта, истинската работа започва. Свѣтлината само изявява видѣлината. Чрезъ свѣтлината предметитѣ се проектиратъ както върху платно. Казвате, че знаете, какво представятъ свѣтлината и видѣлината. Вашето знание е само теория. Знаешъ, предполагашъ, че си добъръ, но не си опиталъ добротата си. Мислишъ, че можешъ да пѣешъ, но не си провѣрилъ това. Слушашъ, какъ пѣятъ хората, добритѣ пѣвци и мислишъ, че и ти можешъ да пѣешъ. Излѣзъ на сцената и се опитай да видишъ, какъ ще пѣешъ. Вземи единъ чистъ, ясенъ, мекъ тонъ и вижъ, ще задоволишъ ли публиката. Гласнитѣ струни се нуждаятъ отъ любовь, отъ мекота, отъ нѣжность. Ако нѣмашъ любовь, ако езикътъ ти е невъзпитанъ, гласътъ ти ще бѫде грубъ, тоноветѣ ще бѫдатъ нечисти, неясни. Това не е пѣние. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка се отразяватъ върху специални мѣста въ човѣка. Мисъльта се отпечатва на челото, чувствата – на носа, а постѫпкитѣ – на брадата. Значи, работата на ума създава челото, работата на сърдцето създава носа, а работата на волята – брадата. Ако умътъ, сърдцето и волята не сѫ активни на земята, и на небето ще бѫдатъ такива. Развитието на човѣка зависи отъ неговия умъ, сърдце и воля, както и отъ неговото тѣло, душа и духъ.

Какво представя развитието? – Процесъ на проявяване. Търговецътъ снема топоветѣ съ платове и постепенно ги развива. На този продаде петь метра, на онзи десеть, докато се свърши. Той развива топъ следъ топъ, и търговията му се развива. Богъ е създалъ човѣка. Богъ е съвършенъ, следователно, и човѣкъ е съвършенъ. Човѣкъ е подобенъ на топъ платъ, който постепенно се развива. Докато не се продаде, т. е. напълно прояви, той не се е развилъ още, не е проявилъ съвършенството си. Ето защо, трѣбва да се минатъ милиарди години и вѣкове, за да се прояви съвършенството, което Богъ е вложилъ въ свѣта, въ човѣка и въ всичко, което Той е създалъ. Следъ милиарди вѣкове ние ще видимъ Божествения планъ проявенъ и реализиранъ. Това не трѣбва да ви обезсърчава, но да знаете, кое е сѫществено въ живота, и кое не е сѫществено. Каква мисъль е тази, която не се отпечатва върху челото ви? Какво чувство е това, което не се отпечатва на носа ви? Каква постѫпка е тази, която не се отпечатва на брадата ви? За такава мисъль, такова чувство и такава постѫпка казваме, че сѫ преходни и несѫществени. При това положение, хората мислятъ за васъ, че сте великъ, гениаленъ човѣкъ – това нищо не значи. Важно е, какво вие мислите за себе си. Всѣки си остава съ онова величие, което носи въ себе си. Колкото и да е голѣмъ слонътъ, пакъ си остава слонъ. Каквото и да мислятъ хората за тебе, тѣхната мисъль не може да тѣ направи нито по-великъ, нито да тѣ унижи. Преди да тѣ нарисува художникътъ хубаво, ти самъ трѣбва да си се нарисувалъ. Ако художникътъ вложи въ твоя портретъ нѣщо хубаво, което ти не си изработилъ още, този портретъ не отговаря на действителностьта. Добриятъ и гениаленъ художникъ схваща онѣзи черти на човѣка, които никога не се измѣнятъ. Ако предаде само единъ моментъ отъ неговия вѫтрѣшенъ животъ – тѫгата, радостьта и разположението, гнѣва му, той е представилъ едно статическо състояние на човѣка. Следващия моментъ човѣкъ има вече друго състояние, което не може да се предаде.

Не е лесно да бѫдешъ художникъ. Какво изражение ималъ Христосъ на лицето си, когато изгонилъ съ камшикъ търговцитѣ отъ храма? Обаче, не смѣсвайте образа на Христа като Божество, като Синъ Божи, съ образа му като човѣкъ. Дошълъ на земята, облѣченъ въ човѣшка форма, Христосъ понесе страданията на хората. Той трѣбваше самъ да носи своя кръстъ. Носи го до едно мѣсто и после го захвърли, остави го на хората да го носятъ. Това бѣше естествено. Христосъ пое кръста на човѣшкитѣ страдания, показа имъ, какъ се носи, но не ги освободи абсолютно отъ страданията имъ. И тѣ трѣбва да понесатъ часть отъ страданията си, да иматъ дѣлъ въ Христовата Любовь. – Какъ умрѣ Христосъ: като човѣкъ, или като Синъ Божи? – Като синъ человѣчески. Той напусна видимата човѣшка форма и възкръсна. Оттогава пакъ живѣе между хората, но невидимъ.

И днесь Христосъ е между хората, наблюдава, какъ живѣятъ. Двама души се каратъ, ругаятъ се, безъ да подозиратъ, че Христосъ ги слуша и запитва: Съгласенъ ли е вашиятъ животъ съ Евангелието? Хората се наричатъ едни други съ думитѣ говедо, животно и др. Кой тури тѣзи думи въ речника имъ? – Тѣ сами ги измислиха. Първоначално говедата не сѫ били като сегашнитѣ. Следъ грѣхопадането, и тѣ слѣзли по-долу, отколкото сѫ били нѣкога. Хората заели тѣхнитѣ мѣста, а тѣ слѣзли още по-надолу. Задачата на хората е да се повдигнатъ, да заематъ първоначалнитѣ си мѣста. Така тѣ ще дадатъ възможность и на говедата да заематъ мѣстата си, опредѣлени първоначално отъ Бога. Тогава ще разберете, какво представя говедото. Днесь езикътъ на хората не е такъвъ, какъвто е билъ първоначално. Понеже сѫ взели мѣстото на говедото, и езикътъ имъ е такъвъ. Щомъ се повдигнатъ, ще заговорятъ на онзи езикъ, който нѣкога сѫ знаели.

Какво означава думата „говедо”? – Частицата „го” означава ходя, отивамъ, а „ведо, веди” – знание, учение. Значи, който отива да се учи, е говедо. Мнозина мислятъ, че животнитѣ сѫ глупави. Въ сѫщность, животнитѣ не сѫ глупави. Паякътъ, който минава за неразумно сѫщество, прави такава фина мрѣжа, каквато човѣкъ не може да направи. Осата си създала такова устойчиво жило, каквото човѣкъ не може да направи. Единъ день наблюдавахъ, какъ една оса смучеше медъ отъ една чинийка. Въ това време до нея се приближи единъ голѣмъ бръмбаръ, който искаше да хапне отъ меда. Имаше мѣсто и за него на чинийката, но той започна да дразни осата, да я предизвиква, понеже се чувствуваше по-голѣмъ и по-силенъ отъ нея. Той не преценяваше неприятеля си, не знаеше, че осата е по-добре въорѫжена отъ него. Осата извади жилото си и го ужили. Следъ това откѫсна главата му и я захвърли настрана. Сега и на васъ казвамъ: Не предизвиквайте осата. Тя е добре въорѫжена, не можете да се борите съ нея. За да се справите съ неприятеля си, не трѣбва да го подценявате. Изучавайте възможноститѣ и условията, съ които разполагате. Изучавайте условията и възможноститѣ и на своитѣ ближни. Всѣки трѣбва да знае, какви сили се криятъ въ неговия умъ, въ неговото сърдце и въ неговата воля. Достатъчно е да погледнете челото на човѣка, за да разберете, какви сили се криятъ въ неговия умъ. Колкото по-добре е развитъ умътъ му, толкова по-чувствителенъ е той. Чувствителностьта му помага да открива златото въ земята. Той схваща теченията въ природата и по тѣхъ се ориентира. Безъ да е геологъ, той открива земнитѣ богатства. Това се дължи на извѣстна дарба, върху която е работилъ въ миналия си животъ. Такива хора минаватъ за набожни.

Кои сѫ качествата на набожния човѣкъ? Той има устойчивъ характеръ, никаква сила не е въ състояние да го изкара отъ равновѣсието му. Той не губи разположението на духа си. Той е едно съ Бога. Набожниятъ има високъ моралъ. Той може да се огъва на една или на друга страна, но никога не пада. Само онзи пада, който нѣма любовь въ себе си. Обичайте всичко, което Богъ е създалъ. Изгубите ли любовьта си, вие сте изложени на падане. Любовьта има отношение къмъ равновѣсието. Кажешъ ли, че имашъ любовь, а не можешъ да пазишъ равновѣсие, твоята любовь не е истинска.

Нѣкои казватъ, че любовьта прави човѣка въртоглавъ. Не е така. Само онзи става въртоглавъ, който нѣма любовь въ себе си. Опитайте се да завъртите главата на праведния, да видите, дали ще успѣете. Не само, че нѣма да успѣете, но скѫпо ще платите за своя опитъ. Евреитѣ се опитаха да омотаятъ и завъртятъ главата на Христа, но не успѣха. И до днесь още тѣ носятъ последствията на своя опитъ. Който се отказалъ отъ Божественитѣ мисли, чувства и постѫпки, той се натъква на лошитѣ последствия на своя неразуменъ животъ. Ще се пазите да не постѫпвате като евреитѣ, които не сѫ вънъ отъ васъ, а вѫтрѣ въ васъ. Опасностьта, на която човѣкъ се натъква, е въ самия него, а не отвънъ. Следователно, пазѣте се отъ това, което е въ васъ и може да ви спъне. Тамъ сѫ слабитѣ страни на човѣка. Една отъ неговитѣ слаби страни е отлагането.

Често се говори за оправѣне на свѣта. Никой не може да оправи свѣта, докато не оправи себе си. Какъ ще оправишъ хората, ако не можешъ да оцѣнишъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки и да ги поставишъ на мѣстото имъ? Какъ ще събудишъ религиозното чувство въ човѣка, ако ти самъ не си религиозенъ? Нѣма да го направишъ религиозенъ, но ще го накарашъ да се преструва и да лицемѣри. Въ едно сѣмейство сложили на обѣдъ печена кокошка. Това било на великия петъкъ. Случило се, че по това време имъ дошълъ гостъ. Домакинята веднага скрила печената кокошка и сложила на масата чиния съ готвена коприва. Гостътъ ималъ добре развито обоняние и усѣтилъ миризмата на печената кокошка, но нищо не казалъ. Поканили го да обѣдва заедно съ тѣхъ. Той започналъ да яде отъ копривата и казалъ: Вкусна е копривата, мазничка, напомня печена кокошка. Така той изобличилъ домакинитѣ въ преструвка и лицемѣрие. Има нѣщо цѣнно въ човѣка, което трѣбва да се запази. Почитатъ и уважаватъ човѣка за цѣнното въ него. Какво ще стане съ градината, ако изгубите вадичката, отъ която я поливате? Водата повдига цѣната на градината. Безъ нея, тя нищо не струва. На сѫщото основание, казвамъ: Цѣннитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ вадички, които поливатъ душата на човѣка, т. е. неговата градина, и даватъ условия за узрѣването на добри и сладки плодове.

Какво представя душата? – Райска градина, пълна съ зрѣли, сладки плодове, съ цвѣтя и птички, съ бистри извори и поточета. Тя символизира онзи свѣтъ, който се отличава съ голѣма красота. – Ще отидемъ ли тамъ? – Ако имате любовь, ще отидете и всичко ще видите. Ако нѣмате любовь, и да отидете на онзи свѣтъ, нищо нѣма да видите и да разберете. Любовьта създава пѣсеньта и музиката. Щомъ любовьта отсѫства, навсѣкѫде цари мълчание. Любовьта носи радость, миръ, свѣтлина въ човѣшката душа. Тя ражда живота. Изгуби ли любовьта, човѣкъ губи живота, свѣтлината, мира и радостьта си. Като знаете това, не питайте, защо човѣкъ се убива, или защо другитѣ го убиватъ. Който изгуби своята свѣтла мисъль, свѣтло чувство и свѣтла постѫпка, той е изложенъ на опасность, лесно могатъ да го убиятъ. И обратно: не могатъ да убиятъ човѣка, който пази своитѣ свѣтли мисли, чувства и постѫпки. Само при това положение ще запазите живота си, ще помагате и на близкитѣ си. Единъ день хората ще ви признаятъ за герой. Но, докато дойде този день, ще минете презъ страдания, презъ хули и гонения. Най-после, ще понесете кръста си и ще тръгнете за Голгота. Ако не минете презъ Христовитѣ страдания, не можете да станете герой, не можете да оправитѣ свѣта.

Съвременнитѣ хора минаватъ за герои, но не сѫ отъ безсмъртнитѣ герои. Тѣ не сѫ дошли още до положението да носятъ кръста си и да бѫдатъ разпнати. Тѣ не знаятъ още, какво нѣщо е молитвата, какъ трѣбва да се моли човѣкъ. Ще се молишъ не само за себе си, но за цѣлия народъ, между който живѣешъ. Ще любишъ не само себе си, но първо ще любишъ Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора сѫ любили само себе си, поради което сѫ излѣзли отъ Бога и влѣзли въ кальта на човѣшкия животъ. Сега трѣбва да излѣзатъ отъ този пѫть и да се обърнатъ къмъ Бога. Егоистичната любовь води къмъ западъ, а любовьта къмъ Бога – къмъ изтокъ. Който отива къмъ Бога, трѣбва да проявява първо любовь къмъ Него, после къмъ ближния си и най-после къмъ себе си. Този човѣкъ може да бѫде истински творецъ. Любовьта къмъ Бога е единствената мощна сила, която може да повдигне човѣка надъ животнитѣ. Животнитѣ иматъ любовь само къмъ себе си. Ако и човѣкъ поддържа тази любовь, какво ще бѫде? Човѣкъ се отличава отъ животното по това, именно, че се изправилъ на краката си и главата му е нагоре, по перпендикуляра на живота, т. е. къмъ Бога. Защо тогава да не Го слуша? – Богъ самъ ще оправи работитѣ. – Така не се говори. Това е особено разбиране, като че Богъ е вънъ отъ човѣка. Въ сѫщность, Той е въ човѣка вѫтрѣ и чрезъ него работи. Слушайтѣ Го, за да учите и придобивате знания. Кое дете става учено и разумно: което по цѣлъ день пасе говедата, или което отива на училище и свършва цѣлия курсъ на образованието? Човѣкъ се отличава отъ животното по своята разумность. Тя му дава подтикъ да учи, да люби, да прави добро. Учи, безъ да мислишъ само за себе си, какъ да подобришъ живота си, на тебе само да е добре. Ще учишъ за благото на ближнитѣ си, а после и за себе си.

Сега не е въпросъ за критика. Отъ всѣки се иска да направи това, което може. Паякътъ може ли да пише като човѣка? Той може само да прави паяжина, въ която да лови жертвата си. Какво може да направи користолюбивиятъ? – Той може да направи хубава кѫща, да изоре нивитѣ си, да обработи лозето си, но това е само за него. Хубавитѣ кѫщи не подобряватъ човѣшкия животъ. Онова, което подобрява живота, иде отвѫтрѣ. Творчество е нужно за живота. Външно кѫщата може да е много хубава, но вѫтрѣшно не е добре наредена. Така, гледате нѣкой човѣкъ външно красивъ, угледенъ, но вѫтрѣшно е затворенъ, нищо не можете да прочетете въ него. Жалко, ако по лицето на човѣка не можешъ да прочетешъ нищо или да видишъ въ него проява на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Лицето на човѣка е книга, която трѣбва да бѫде отворена, да се чете по нея.

Казано е въ Битието: „Въ начало Богъ създаде небето и земята, а земята бѣше неустроена и пуста”. Често хората цитиратъ стиха: „Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое”. Стихътъ е вѣренъ, но кѫде остана този човѣкъ? Подъ „образъ и подобие” разбираме, умътъ, сърдцето и волята на човѣка да сѫ като Божиитѣ. Свѣтлината на ума, топлината на сърдцето и силата на душата му да сѫ като Божиитѣ. На Божествената свѣтлина, топлина и сила всичко расте, развива се и зрѣе. Става ли сѫщото и на човѣшката свѣтлина, топлина и сила? Ако на мѣстото на Божията свѣтлина не поставитѣ знанието, на мѣстото на Божията топлина не поставите своитѣ добри и възвишени чувства и на мѣстото на Божията сила не поставите добритѣ и благороднитѣ си постѫпки, нищо не можете да постигнете. Единствената сила, която пречиства и облагородѣва нѣщата, е любовьта. Знание, което не е минало презъ огъня на любовьта, не е истинско. Всѣко нѣщо, което е минало презъ вратата на любовьта, мѫдростьта и истината, е придобило безсмъртие. – Да следваме Христа! – казватъ религиознитѣ. – Да следвашъ Христа, това значи, Неговата Любовь да пребѫдва въ тебе, и твоята любовь въ Него; Неговото знание да пребѫдва въ тебе, и твоето – въ Него; Неговата сила да пребѫдва въ тебе, и твоята – въ Него. Съ други думи казано: Когато учительтъ преподава, ученикътъ слуша и учи уроцитѣ Си. Ако не учи, ще получи слаби бележки – единица, двойка и тройка.

Какво представятъ числата едно, две и три? Единицата е бащата, двойката – майката, а тройката – детето. Въ Божествения свѣтъ единицата е бащата, любовьта; двойката е майката – мѫдростьта, а тройката – детето, истината. Едно и три даватъ четири – число на бащата; две и три даватъ петь – число на майката; едно, две и три даватъ шесть – число на детето, двойна тройка. Бащата и майката обичатъ детето си, защото въ него сѫ вложили своя капиталъ. Казано е въ Писанието: „Богъ възлюби истината въ човѣка”. Значи, и Богъ обича въ човѣка това, което Той самъ е вложилъ въ него – истината. Всѣки трѣбва да възлюби истината. Обичайте, любете всичко, което Богъ е създалъ, и се пазѣте отъ корекция и критика на Божественото. Човѣшкото можешъ да критикувашъ, но Божественото – никога. На човѣшкото можешъ да се гнѣвишъ, но на Божественото – никога. Дойдешъ ли до изопаченитѣ човѣшки работи, ще се молишъ да се изправятъ. Постоянно се молѣте. И като ядешъ, и като ходишъ, и като работишъ, и като спишъ – постоянно ще се молишъ.

Единъ нашъ познатъ разправяше своята опитность по отношение на молитвата. Той ималъ обичай всѣка сутринь да се моли – никога не пропущалъ молитвата си. Една сутринь трѣбвало да замине за нѣкѫде и бързалъ да стигне на време на гарата, поради което забравилъ да се помоли. Отишълъ на гарата, качилъ се на трена и заминалъ. Вечерьта, когато се върналъ у дома си, съобщили му неприятната вѣсть, че едно отъ децата му като играло презъ деня, пострадало – извадили му окото. Единъ пѫть пропусналъ да се помоли на Бога, и нещастието се вмъкнало въ дома му. Следователно, нещастието иде, когато човѣкъ прекѫсва връзката си съ любовьта, съ мѫдростьта и съ истината. Не търсете причината за нещастията вънъ отъ себе си. Който не служи на Бога, самъ си причинява нещастия.

И тъй, дайте ходъ на любовьта въ себе си, да търпите всички хора. Каквито и да сѫ убѣжденията и вѣрванията имъ, ще ги търпитѣ, както и васъ търпятъ. Какъвто и да е животътъ имъ, ще ги търпитѣ. Че нѣкой билъ пияница, това не се отнася до васъ. Достатъчно е страданието му. Той пие, но отъ време на време съзнава положението си и самъ се критикува. И той не е доволенъ отъ себе си, но не може изведнъжъ да се изправи. Дойде ли нѣкой при васъ, приемете го. Не питайте, какви сѫ убѣжденията му. Ако го приемете съ любовь, и вашитѣ работи ще се оправятъ.

Мнозина казватъ, че Богъ живѣе въ човѣка, но малцина вѣрватъ въ това. Не е важно, какво казвашъ; важно е да проявишъ Божественото въ себе си. Не говори на човѣка, че Богъ живѣе въ него, че Христосъ се пожертвалъ за хората, но разбери, отъ какво има нужда и му помогни. Ако има нужда да му полѣешъ малко водица, направи го. Той ще ти благодари. Като постѫпвашъ добре съ хората, тѣ ще ти благодарятъ. И животнитѣ разбиратъ отъ добра обхода. Когато и да е, макаръ и въ далечното бѫдеще, тѣ ще се отблагодарятъ за доброто, което сте имъ направили. Рано или кѫсно доброто ще допринесе своя плодъ. Следователно, не се отказвайте отъ Божията Любовь, отъ Божията Мѫдрость и отъ Божията Истина. Проявѣте тѣзи добродетели. Ако не ги проявите, напразно сте дошли на земята. Пожертвайте най-малкото и свободно време за служене на Бога. Това ще бѫде свѣтла нишка въ вашия животъ. Любовьта отваря пѫтя къмъ Великото и Безгранично Начало. Затова е казано: „Ако праведниятъ напусне своя животъ, правдата му не се вмѣнява. И ако грѣшникътъ напусне своя животъ, грѣхътъ му ще се заличи”. Затова, по-добре е да напуснетѣ стария животъ и да влѣзете въ новия, отколкото да напуснете новия животъ и да влѣзете въ стария.

Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? – Съзнателна и разумна работа. Ако е бѣденъ, ще работи повече, безъ да разчита на касата на богатия. Какво ще ти даде богатиятъ? И той не е сигуренъ въ богатството си. И бѣдниятъ, и богатиятъ трѣбва да работятъ, да поставятъ за основа на живота си Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина. Това е говорилъ Христосъ на времето си, това говори и днесь. Много пророци се явиха днесь, и всички говорятъ въ името на Христа. Слушайтѣ, какво говорятъ, и провѣрявайте думитѣ имъ. Ще кажете, че тѣ говорятъ върху цѣннитѣ нѣща на живота. – Кои сѫ цѣннитѣ нѣща? – Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Цѣнното, което носи любовьта, е животътъ. Цѣнното, което носи мѫдростьта, е знанието. Цѣнното, което носи истината, е свободата. Който не е опиталъ живота, знанието и свободата, той не е разбралъ любовьта, мѫдростьта и истината. Който ги е разбралъ, той е щастливъ.

Тъй щото, ако ви пита нѣкой, какво представя страданието, ще знаете, че то е неразбраната страна на любовьта, на знанието и на свободата. – Какво представя радостьта? – Разбраната страна на любовьта, на знанието и на свободата. – За коя любовь, за кое знание и за коя свобода се говори? Ние говоримъ за онази любовь, за онова знание и за онази свобода, които имаме днесь. Човѣкъ може да разчита на настоящето, а не на миналото или на бѫдещето. Той може да разчита на отношението, което днесь има къмъ Бога, а не на това, което ималъ въ миналото и което ще има въ бѫдеще. И тогава, кажете на ближнитѣ си, както Христосъ е казалъ: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ”. Нѣма по-лесенъ пѫть въ свѣта отъ пѫтя на любовьта. Следвайте този пѫть, да станете истински човѣци и да помагате на всички. Така ще дойде радостьта у васъ и ще ви направи щастливи. Любовьта носи живота, знанието и свободата. Който иска да придобие безсмъртието, да влѣзе въ любовьта.

Казано е въ Писанието: „Богъ не е Богъ на мъртвитѣ, но на живитѣ”. И азъ ви казвамъ: Богъ не е Богъ на безлюбието, но на любовьта. Богъ не е Богъ на невѣжеството, но на знанието. Богъ не е Богъ на ограничението, но на свободата. Следователно, животътъ, знанието и свободата сѫ човѣшки права, дадени отъ Бога. Тѣ трѣбва да се използватъ, за да направятъ човѣка радостенъ и щастливъ. Затова приемайте и предавайте правилно живота, знанието и свободата. Това опредѣля, какво благословение ще получите отъ Бога.

Какво ви говорихъ днесь? Казахъ ли ви да направите нѣщо невъзможно за васъ? Не ви казахъ да дадете по десеть милиона лева. Не ви казахъ да вдигнете земята на гърба си. Не ви казахъ да нахраните всички хора. Казахъ ви да цѣните живота, знанието и свободата, които Богъ е вложилъ въ васъ. Това е най-малкото, което трѣбва да направите, Ако не можете да го направите, не може да се разчита на васъ. Като цѣните своя животъ, своето знание и своята свобода, ще цѣните живота, знанието и свободата на другитѣ. Това е най-лесното правило. Ако го приложите, свѣтло бѫдеще ви чака. Ако не го приложите, ще останете въ своето минало, въ стария животъ.

Желая ви да станете добри, разумни и справедливи. Желая ви да проявитѣ това” което Богъ е вложилъ у васъ. Както отъ сѣмката на ябълката израства голѣмо дърво, което дава сладки, вкусни плодове, така и Божественото у васъ да се прояви, да възрасне и да даде добри плодове.

17. Беседа отъ Учителя, държана на 15 септември, 1943 г. София – Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...