(1922 г.) Един разговор с Учителя

[Ани]

(1922 г.) Един разговор с Учителя

Смърт значи движение, слизане, ограничение и разпъване.

След колко години може да се върне една душа на земята? Възрастният не може скоро да се върне на земята, хубаво е да поживее малко горе, а душите на децата може до една година да се върнат, а другите до 50 г. защото и там е добре, ако душата има опитност, по-добре е да остане там, ако няма - нека дойде. Тук на земята се събират и най-големите страдания, наказания и най-големите блага. Ако тук първо разберем живота и там ще го разберем добре.

Туй, което служи за спънка на хората, то е престъпление; туй, което служи за добро, то не е грях. Туй, което извършвате служи ли за благото на хората, то не е грях. Добро е, което унапредва човечеството, а зло, което го спъва.

Има страдания, които се получават от кривото схващание на нещата. (За скъпоценния камък в кутията, но някой ти каже: „Няма нищо вътре“, пък не можеш да отвориш кутията.)

Грехът - това е забраненото добро, а доброто - това е забраненият грях. Това е скритата страна на окултизма. Ние на земята не сме изпитвали живота, а изпитваме само доброто и злото, но същинският живот не е дошъл. Животът сега иде, а той трябва да се яви с другия принцип. Трябва да се яде от дървото на живота.

Зло е всяко нещо, което става без закон. Зло [стенографски текст: Няма сила, която да и действа ида я регулира.] и пожеланието е грях, защото има закон, а щом няма закон, това не е грях. Затуй се турга тъй: което искаш да ти правят, прави го и ти и което не искаш да ти правят и ти го не прави.

Добрите хора се раждат при едни условия, лошите при други. Всеки човек има свое време, когато се ражда.

Когато човек е в пост, не може да спи. защото не може да остави тялото си, ако остави тялото си, може да му напакостят. Когато човек е във възходяща степен на духа, тогава да започне поста си, а когато е във възходяща степен на тялото, тогава ще се яви глада и ще се намериш в противоречие.

Човек трябва да мине през съмненията, то е една област, която той трябва да премине и да я мине докрай. Там ще се намериш в една северо-полярна нощ - 6 месеца нощ, но той трябва да знае да се крепи, да разбира закона. И когато мине този период, тогава иде посвещение. Съмнението е една задача, която човек трябва да реши. Трябва да го минете, за да го знаете. Минавали сте го отчасти. Тия изпитания ще дойдат, когато човек иска да придобие Мъдростта. Силен е този човек, който идейно вярва, дали другите вярват, той не иска да знае. А спасението изведнъж става, но не се реализира веднага. Семето, щом е посадено, израства, но докато те посадят. По закона на любовта, щом повярваш - всичко е светло за теб; по това ще знаеш, че ти си в полето на Любовта. Усъмниш ли се малко - пак долу. Любовта я няма. Моментално печелиш и моментално губиш и рязко може да дойде падането на човека. Лесно се печели и лесно се губи. То е хубавото.

Но щом се подвизава човек - има мъчнотии, но той трябва да върви напред.

Да се примириш с Бога, то значи:

1. Да влезеш в Неговата Любов.

2. Да употребиш всички методи, които Той употребява.

3. Да си служиш с Божествената светлина

4. Да си служиш с Божествената Правда. И тази Правда да се отнася към всички еднакво. За Правдата - Учителя може да даде някога повече, но на всички Той трябва да даде точно толкова, колкото е определено за тях.

На брата си може да дадеш 4 пръста повече от плата, но и на другите ще дадеш точно толкова, колкото е определено по Божествената Правда. После на околните ще дадеш повече, на себе си най-малко. Тъй е в Божествения свят. Сродната душа на този, когото ти обичаш и на онзи, когото не обичаш, горе еднакво се обичат, а ти по плът си направил разлика между тях. [Стенографски текст: Ученикът трябва да обича душите на хората и като тъй, той не трябва да има някого да мрази, защото... ]

Лъжата не е спрямо хората, тя е спрямо Бога. Моралът е спрямо Бога. Не сме длъжни да даваме отчет на хората. Отношението спрямо Бога е морал, нищо повече! Оттам трябва да започнем. Как седи работата пред Бога, а не пред хората. То е друг морал. Та, като приложим новия морал, то е много тънък морал, и се иска голямо умение да се приложи. Пък той е и най-лесно приложим. Всяко нещо, което с любов се извършва, най-лесно се извършва и тогава всичко може да направиш. Нямаш ли любов, всички противоречия ще се явят. Няма да казваш, че аз нямам разположение, така трябва да бъде. Дай 5-10 минути за човека.

Когато някои Божествени благословения се спират, не е причината у Бога, а причината е у нас. Има разрешаване на всичките въпроси. Щом обичаш някого, вързан си. Любовта всекога вързва. [Стенографски текст.]

Беседите са хубави, когато нахвърлят нови мисли. Нещата в природата са разхвърлени, тя иска да ни застави да мислим. Плачът носи живот, не многото, а малкото плач. Сълзите са само външната страна. Плачът е онова, което става в човека. Най-тежкото положение е, когато човек не може да плаче. Щом човек престане да плаче, то е пустиня, изворите са пресъхнали. Няма човек в живота, който да не плакал. Земята без другия свят е затвор. Човек на земята живей, за небето си мисли.