27.08 - 1.09.1923 г. - Една странна опитност на един окултен ученик на Великото Бяло Братство. Ден първи.

[Ани]

27.08 - 1.09.1923 г. - Една странна опитност на един

окултен ученик на Великото Бяло Братство.

(Разговор с най-добрия, най-способния и най-верния ученик на Учителя)

Ден първи

(Понеделник, 27.08.1923 г.)

Слънцето беше преминало вече зенита, когато ученикът се отправи към къщичката на Учителя си. Той крачеше все тъй бодро с трепет лек на душата си.

„Ще ида при Учителя си“ - мислеше си той. Днес в по-дълъг разговор искам да [остана] с Него, ще говоря за промените на съзнанието, за чувството на отделност, разлика между лично чувство, егоизъм, любов.

Тъй унесен в тази сладка мисъл за Учителя аз стигнах до Неговия дом.

„Ще видя Учителя си, ще говоря с Него!“ Трепетът се усили. Похванах дръжката. Вратата се отвори и аз се намерих в стаята на Учителя. Тя беше празна! Леко вълнение премина в душата ми. Постоях, почаках. Усетих едно едва забележимо неспокойство.

Къщата, където живее Учителя, се намира на високо място. Стаята има два прозореца - единият на изток, другият на юг.

Влезе Учителя. Пред облика на неговото тихо лице изчезна всяко безпокойство от душата. Поклоних се и бързо се отправих към Него и исках да подам ръцете си, както правех това винаги при поздрава си с Него. Учителя се измени, стана сериозен, но все пак виждах онази благост - строга благост, която блика от Неговото лице. Трябваше да спра. Погледнах очите Му. Те бяха тъй кротки и тихи, както винаги. Но в какво се е изменил Учителя? Той е същия, промяна няма. Пристъпих още малко напред, сега исках да целуна ръката Му...

Пред мене стоеше Учителя. Изправен, с ръце спуснати спокойно надолу и нито един мускул не се подвижи от лицето Му.

Той беше строг.

- Учителю!

- Недей се приближава до мене. Не ме докосвай!

- Учителю, какво има?

- Ти сега не ме познаваш.

- Не Ви познавам?

- Твоят Учител Го няма, Той замина, аз съм един от Неговите ученици, пратен тук да Му пазя тялото, защото Неговото тяло е свещено и нечисти, и грешни ръце на бива да го хващат.

- „Твоят Учител Го няма, аз съм един от Неговите ученици, нечисти ръце не бива да Го хващат!... “ - нищо не разбирам!

- Нечисти ръце. то е ръце, които вършат престъпление, не бива да Го хващат; ум, който мисли лошо; сърце, което не люби Бога, не бива да Го хващат. Аз сега пазя тялото на Учителя. Никой да Го не бутне.

- Учителю, аз съм в недоумение!

- Не, аз ти казах, Учителя Го няма. И аз пазя сега тялото Му.

- Не смея да питам кой сте вие. Аз добре виждам Своя Учител. Смутена съм ужасно. Кой е сега тук?

(Набързо си отбелязах разговора воден дотук в тефтерчето си.)

- Аз съм един от Неговите най-добри ученици. И Той тъй ми заповяда: „Никои да не бута тялото ми.“ Учителя, като си дойде, ще ви говори пак.

- „Един от Неговите най-добри ученици! О, Господи, струва ми се, че вярвам вече на думите му... Не, не, това е Учителя! Но Учителя никога не е говорил тъй. Не, това не е Учителя.“

Той се отдалечи и седна на стола на Учителя пред масата. Със знак той покани и мен да седна насреща му. Аз стоях права пред него съвсем учудена. Умът ми се разбърка. Моят Учител, най-добрият ученик, никакво ръкуване, нечисти ръце - искам да престана да мисля. Не мога. Не зная какво става. Добре, аз ще изпълня всичко, което е поръчано от моя Учител. Само Любовта е, която кара ученика да изпълни това, което иска неговият Учител. Пък, как исках да целуна ръката на своя Учител, защо не?

- Аз съм дошъл и аз съм ученик от школата. Сега ще ви дам пример, как трябва да се държите като ученици и защо Вие не постъпвате като ученици. Я ми кажете, ако Учителя ви даде мътна вода да пиете, ще пиете ли?

- Да, ще пия.

(След малко.)

- Учителя ми никога няма да ми даде мътна вода да пия. Пък ако ми даде вече да пия, тя веднага ще стане чиста.

- Добре.

- Ама Учителю!...

- Не, казах ти. Учителя Го няма! Ние сега сме ученици, Вие и аз и се разговаряме. Вие сте от школата на Учителя долу на земята, пък аз съм ученик от школата на Учителя горе. Ученикът пие вода само от едно място. Които пие вода от много шишета и прелива водата от едно шише в друго, прави престъпление.

- Туй го зная, тъй ме е учил и моят Учител.

(Вече се примирих да говоря на Учителя, които е пред мене, за Учителя като трето лице.)

- По какво познавате вие учениците тук Вашия Учител?

(Аз станах права, сърцето ми загоря, почувствувах, за Учителя си аз мога да говоря само права. Той, най-добрият, тъй Го аз познавам, но устата ми не се отварят. Аз мълча, не мога да отговоря, пристъпих една крачка напред, какво исках да направя, да сграбча ръката на Учителя, нали ми каза, че не бива да Го хващам.)

- Не, ще слушате, тъй поръча Вашият Учител. Кажете ми, по какво се познава, че ученикът обича своя Учител?

- Че изпълнява абсолютно неговите заповеди.

- Но това Вие не правите.

(Вярно, само помислих, аз излъгах, това аз не съм направила, но все пак, аз обичам своя Учител.)

- Че ученикът обича Учителя си, другите ще познаят по това, че той учи винаги и прилага и изпълнява в дадения момент всичко, което знае от Учителя си.

(Аз само си записвах някои бележки от разговорите. Всичкото туй положение, в което изпаднах.)

- Вие пишете, но какво пишете?

- Ама, че нали знаете, Учителю, че аз винаги си правя бележки при Вас!

- „Учителю“?! Не, аз за пръв път виждам, че Вие много пишете. И аз съм ученик, от същата школа на Учителя, но ние не пишем, когато ни нещо хареса, ние започваме да го прилагаме, а нищо ние не пишем. Учителя нали говори много малко, каквото каже. ние го прилагаме, ако искаме да ни се каже друго. Пък и Учителя, не ни казва нищо, което ние да не приложим.

(О, колко съм назад в приложението! Тогава, колко би било по-добре действително вместо да записвам някои неща, да ги приложа.)

- Нали Учителя говори много малко.

- Понякога Той говори повече.

- На учениците Учителя говори много малко. Защото ученикът познава своя Учител, той Го разбира и трябва да му каже малко, за да го приложи.

- О, при нас не е тъй! Ние сме значи във външната страна, нас ни харесва учението само тъй, като много мъдро, приятно ни е да слушаме много работи от Него, но за приложение ...

- Отношенията горе не са такива, както на земята. При вас отношенията са както в света, но ученикът трябва да работи съобразно Божествените закони. Ученикът е поставен в известни условия, но той никога не трябва да се движи по тях, като по готова стълба, било в ляво или в дясно, той трябва да преустрои условията си, т.е. да си създаде условия и да тръгне нагоре. И според това. как ще измени своите условия, значи, доколко ще бъде независим от външните условия, от това се съди, за развитието и силата на ученика. Ученикът сам трябва да може да си уреди своите условия, за да може да учи.

- А ние живеем според каквито условия имаме.

- Има още много да работите.

(Вече се примирих с положението, че той е друг, но сега искам да зная, кой е той.)

- Как се казвате?

- Това не мога да кажа. Аз вчера дойдох за първи път в тази страна. Учителя ме изпрати. Тази вечер, когато слънцето залезе, видях на небето един знак, който не ми се хареса.

- Кога дойдохте Вие?

- Аз дойдох вчера през нощта.

- Какъв знак беше този?

- Еротичен знак и не ми се хареса.

- Но как се казвате Вие? И не е ли тъй много чудно всичкото това. Не Ви зная кой сте.

- Не бива. Вие как се казвате?

- Не Ви ли каза Учителя ми?

- Не.

- Тогава, щом Той не Ви е казал името ми, и аз ще мълча. И аз не бива да се запознавам.

- Имате ли име от школата? Тук като идвате, Учителя не ви ли туря имена?

- Да, Той ми тури едно име, но дали на всички дава имена, не зная.

(И двамата замълчахме. Аз се смутих, не зная какво става с Учителя ми. Виждам Учителя си пред мене, но не е той. Мене ми е много, много чудно. Аз съм при Учителя си, Той е пред мене, а Го няма. Дали е истина това, което виждам, питам се тихичко. Втора изненада в душата ми.)

- Къде е Учителя ми?

- Той е много далеч. На съвет по една важна работа.

- Ама нали Той чува, когато ние приказваме сега.

- Той не се интересува от тук сега. Той е затворил всичките съобщения със земята.

- Горе какво е небето?

- Вашето небе е малко странно.

- Не е ли същото това небе и при вас?

- Не, нашето небе е ясно, по него няма никакви облаци.

- Че там няма ли лоши хора?

- Лоши? Какво е лоши хора? Там има само ученици, където съм аз.

- Пък тук лошите хора, които съзнават, че са лоши и се поправят, се наричат ученици. А там кои се наричат ученици?

- Ученици са онези, които добре се учат, които обичат и слушат Своя Учител.

- Защо не кажете, кой сте Вие? Как се казвате? Вие сте много добър и искам да зная името Ви. Аз ще говоря за Вас на Учителя ми.

- Нали Ви казах. Аз съм най-добрият ученик на Учителя.

- О, какво, нали най-добрият е моят Учител, аз тъй Го наричах едно време, тъй Го определях в душата си. Най-добрият, Той е добър, добър, много добър. Той е най-добрият.

(С радост, като че ли хванах риба във въдицата си, станах пак на крака и извиках:)

- Тогава Вие сте ...

(приближих се, посегнах да хвана ръцете на Учителя си.)

- Вие сте моят Учител, защото само моят Учител е най-добрият. Вие сте Учителя. Защо ми говорите тъй, Учителю? Учителю!

- Не, недей! Ако ти ме докоснеш, знаеш ли какво може да стане? Ако Учителя ти е тук, то е друг въпрос, но при мене, не може, аз съм тук. изпълнявам една заповед на Учителя, и ти не бива да се приближаваш, да ме докоснеш.

- Но, най-добрият, това е моят Учител, нали виждам.

- То е друг въпрос, че Учителя е най-добрият. Аз съм най-добрият, най-способният и най-верният ученик на Учителя.

- Колко дни ще се бави Учителя ни там?

- Може ден, може два, три или четири. През туй време аз ще бъда тук и ще пазя тялото на Учителя, никой да не го докосне, никой да не се допира, защото ще го развали.

- Ама тук, като идват хората, учениците, нали ще се ръкуват.

- Не, никой няма да похване Учителя сега.

- Значи, Вие не сте Учителя ми?

(Пак в недоумение.)

- Не, аз съм Неговия ученик. Когато дойде Учителя ти, попитай Го, кой е възлюбленият Му ученик, Той ще ти каже.

- Добре. Вие няма ли да си кажете името?

- Как Ви го казах напред, кой съм?

- Най-добрият, най-способният и най-верният ученик. А сега казвате възлюбленият.

- Той възлюбленият е друг ученик.

- Значи Вие сте двама?

- Ние сме един ученик.

- Най-добрият, той е възлюбленият.

- Вие разсъждавате много странно. Вашите думи не са като моите, Вие не употребявате избрани думи.

- Право е, но затова пък искам да Ви слушам, като говорите, да се науча и аз, да се ползувам от Вашето присъствие, да видя какво правите и най-главното, как разсъждават учениците там, особено най-добрият ученик, как мисли. Защото аз имам много лош ум, аз разсъждавам много зле, изкълчен е моят ум, аз нямам права мисъл, аз се радвам много, че Вие сте именно пратен тук, най-добрия, най-умния и най-способния ученик на Учителя ми.

- Разбирате ли тези думи - най-добрият, най-способният и най-верният?

- Да, разбирам ги. Вие сте най-добрият, най-способният и най-верният.

- Най-добрият, понеже аз обичам Учителя най-много.

(Прекъсвам го.)

- О, как ми харесва това определение, аз не го знаех тъй. Тъй ми харесва, как се радвам, защото и по-рано, без да зная това, аз много обичах тази дума, добър, много добър и затова тъй наричам Учителя си. Значи, най-добрият, понеже най-много обича Учителя си.

- Най-способният, понеже спазвам всичките закони на Мъдростта, никога досега не съм нарушил някое правило, което Учителя ми е дал. И най-верният, понеже съм опазил свещената Истина неопетнена. Аз досега не съм нарушил нито една заповед на Учителя си. Вие употребявате думата „лош“, ще кажа на Ваш език: Лоша мисъл досега не съм допуснал в ума си. Не съм извършил нито едно лошо действие, на наш език ще кажем „нехармонично действие“. Всякога в моя ум Учителя е бил една непрестанна светлина без сянка.

(Аз си мисля: Тогава заслужава да се наречеш смело най-добрият, най - способният и най-верният ученик на Учителя.)

- При вас стъмва ли се вечерно време?

- Не, при нас е много светло. Ние не спим.

- Пък ние колко много спим!

(Най-добрият ученик спира погледа си на масата на Учителя, съзира Библията, взима я и я отваря.)

- Тук в тази книга на Вашия Учител намерих нещо ... Как се казва тази книга?

- Хм...

- Вие употребявате, има нещо нехармонично във Вашия език: хм

- О, Вие ме заставяте, аз изпадам в странно положение. Аз изказвам своето учудване със звукове вече, което нищо не определя, освен голямо учудване.

(Той разлиства Библията и казва:)

- Странна книга!

- Ама, че Вие я познавате. Това е една стара книга, най-старата книга. Това е книгата, която всички ученици познават много добре.

(Добрият ученик гледа книгата, чете нещо тихичко.)

- То е христоматия, затова са нещата оттук оттам, несвързани, много неща липсват тук, ако това е книгата, която аз познавам.

- Разбирам Ви, защото и моят Учител много пъти е казвал: „Това е само превод, това не е оригинала, аз казва, чета горе много неща, които тук не са записани.“ И сега, като проверявам, виждам, че Вие твърдите същото.

(Аз пак поисках да похвана ръката му, обаче той строго каза:)

- Не, Учителя каза: Никой да не ме бута, защото каза Учителя, може да те оцапат, а ние сме ученици на чистотата.

(След това той прочете 5 стих Послание към Тит, 3 глава:)

- „Не от праведните дела, които сме сторили ние, но по Своята Си милост Той ни спаси с окъпването на възраждането и с подновението от Духа Светаго.“

(И пак отваря Библията, и се пада Еремия, 23 глава, 28-30 стих:)

- „... Пророк, у когото има сън, нека прикаже съня.“

- Вие спите ли?

- Да, спим!

- „И онзи, у когото е Словото Ми, нека говори Моето слово вярно. Що е плявата при житото? „За то, ето, аз съм против пророците, говори Господ, които крадат Словата Ми, всеки от ближния си.“

- Пророци имате ли, които крадат?

- Ние нямаме пророци. Тук се говори за старите пророци. Ние имаме Учителя си.

- Интересно, пророци, които крадат Словото от ближния си.

(Пак отвори Библията. На една страница петно от мастило.)

- Казва: Тук има петно от мастило по Святото Писание, значи туй не го е барал само Учителя.

- Не...

- Това не е Неговата книга.

(Правя си заключение, значи книгите на окултния ученик не трябва да ги пипа никой, освен сам той.)

(Добрият ученик отвори пак Библията, на първата страница, където Учителя е написал трите закона на ученика, прочете ги и каза: „Това са нашите закони. След това взе перодръжката на Учителя и горе добави още следните букви: Т. П. Трите закона на ученика (6.VII.1922 г.):

1. Възлюби Истината с думите си! Правдата с Духа си.

2. Мъдростта следвай с ума си и Любовта със сърцето си.

3. Прилагай Добродетелта със Силата си.

(Като взех писалката, добрият ученик се пазеше особено много да не го Докосна.)

- Навярно Учителя ми Ви е поръчал да се пазите най-много от мене да не Ви докосна.

- Без разлика, за всичките едно правило. Изглежда Вие сте много мнителна.

- Да, може би, но виждам, че се пазите много.

(Съзнавам много добре, че всичко това е изкълченият ми ум и искам да питам най-добрия ученик, как може да се избавя от съмнението, но все пак пазя се, искам да постъпя и аз умно и си казвам: Трябва ли ученикът да пита другия ученик? Отговарям си: „Ученикът трябва да пита само Учителя си.“ Мълча. Той взе беседите от Учителя 1-ва и V серия и пита:)

- Какво е това?

- Това е от Учителя книга. Това са Неговите Беседи.

(Той чете 247 страница от 1-ва серия: „И Петър се грееше“ „Кой е Христос?“)

- „Няма исторически Христос, няма космически Христос, но има един жив Христос на Любовта, който живее сега в нашите души, във всяко благородно подбуждение, вътре в нашата душа, това е то живият Христос. Дали е Той в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно, все едно.“

- Колко е вярно!

(Мълчание.)

- Странен е вашият свят.

- Как странен? Нали и Вие живеете тук. (Аз съм все още в недоумение.)

- Много сте мнителна.

(Взе пак и отвори книгата: V серия. Падна се 83 страница: - Един окултен разказ:)

„В далечно минало, царят на един древен народ, наречен Амрихори, имал две дъщери, едната Азибо, а другата Беноми. Азибо била отлична, на пълна възраст, много красива, една от най-видните царски дъщери в тези времена. Тя била толкова умна, че за всичките най-важни дела в държавата, давали и право, тя да ги отсъди и да наложи наказанието. Царският син на Америте искал да посети царството на Амрихорите, за да се запознае с царския двор, с държавния строй с културата им.

Той бил посрещнат много добре, запознал се с Азибо, тя го приела много ласкаво и вежливо, тъй както една царска дъщеря може да посрещне. Но в това царство на Амрихорите, почитали много славеите, считали ги като божества. Царският син на Америте не знаел тия обичаи на Амрихорите и един ден ударил едно славейче в главата и то паднало. Хващат го и го подвеждат под отговорност за престъпление, затварят го и го осъдили, и Азибо трябвало да се произнесе, наложила му 15 годишен затвор. Питам сега: Смъртта на един славей струва ли 15 годишен затвор на един царски син? Е, каква е връзката? Следователно, аз казвам истината. Това е тази красива Азибо. Когато в нейната държава престъпиш закона вътре в природата, Азибо е безпощадна.“

- Познавам тези народи, те са от далечното минало.

(И пак искам да проверя, да се уверя какво е всичко това, аз не мога да си ида тъй в недоумение. Доста време вече седях, но аз трябва да си отида с една мисъл, а не тъй да бъда раздвоена.)

- Ама, че нали Вие, Учителю разказахте този пример?

- Аз?

- Да, Вие!

(Той е все тъй сериозен.)

- Тогава Вие нямате, значи вяра, Вие не вярвате. Вашият Учител Го няма. Аз Ви казах, а пък аз съм най-добрият, най-умният и най-верният ученик на Учителя. (Аз се сконфузих, защото явно чувствувам, какво то не е моят Учител, но все пак чувствувам присъствието на Учителя ми, намирам се в чудо.)

- Познавате ли Вашия Учител?

- Да.

(После се смутих, защо тогава, наричам ученика Му Учител.)

- Учителя, колко велик е Той, но Вие не сте Го познали.

- Ние Го познаваме само доколкото Го обичаме, а доколко Той е велик, ние не Го познаваме. Но разправете ми, ако обичате, как дойдохте Вие?

- Аз, като дойдох, всички вие спяхте. Вие бяхте отишли на разходка с Учителя в планината. И вечерта останахте там, като мислехте да се върнете на следния ден.

- Да. тъй беше.

- Аз дойдох през нощта в 3 часа. Всички спяхте. Аз веднага взех тялото на Учителя, и влезнах в града, с мене имаше двама офицери. Единият вървеше отляво (Гръблев), а другият отдясно (Христов) и те пазиха тялото на Учителя.

(Аз прекъсвам.)

- О, Учителю, какво разправяте?

- Вие гледате много подозрително. Сега разбрах, че не познавате Вашия Учител.

(Аз смутена, учудена, изненадана, нищо не разбирам и накрая ужасена.)

(Той пак отваря IV серия, 203 страница:)

„По-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази.“

(Аз малко недоволна.)

- Че аз винаги държа Учителя за двете ръце.

- Това са мерки на света. Това е хващане, а у нас има само обхващане, проникване, а няма пипане.

- Че аз към това отивам, аз като държа Учителя за ръцете, с това казвам, че искам да бъда всепроникната от Него.

- Ти обичаш ли Твоя Учител?

(Мълча.)

- Не Го обичаш много, има други в другия свят, които повече Го обичат, които много Го обичат.

- Какво значи да обичаш?

- Да обичаш, то значи да съзнаваш, че Любовта всичко може да направи.

(Познато. Погледнах го, това изречение ми прозвуча тъй познато.)

- Ама че Вие употребявате Учителеви думи.

- Да, това са Негови думи.

- Ех, тогава, я ми кажете, нали е Учителя туй. И Той по малко сега идва във Вас и Той ми говори, аз Го чувствувам.

- Не се заблуждавай, сега Учителя Го няма. Той е в Съвета на Учителите и всички са много заети, и решават важни въпроси. Казваш: познато ти е това изречение. Слушала ли си тази мисъл?

- Да, това е от Учителя.

- Ние, след като приложим Неговите думи, имаме право и ние да ги употребим.

(С каква сигурност той говори. Да, той е Най-умният, най-добрият и най-верният ученик. Ние тук никога не можем да кажем, че сме добри ученици, защото не сме. А той го казва. И как прилича да го каже. Никаква надменност не се вижда в това, а напротив - изпъква един отличен характер, една скромност, дори и неговите думи внасят една пълна увереност в този, който ги слуша, никакво съмнение не може да има.)

- Кажете ми, моля Ви се, как може да обичам повече, аз искам повече и повече да обичам моя Учител. Нищо от това, че ще взема от Вас, аз ще го приложа от сърце и тогава няма да бъде чуждо, а мое, щом искрено го приложа и от сърце.

- То значи да съзнаваш осмата точка на Любовта, че Любовта всичко може да направи.

(В недоумение.)

- Какво?

- Ти спиш сега.

- Вярно, аз не разбирам.

- Спиш. Аз виждам у тебе една черна точка, доста голяма.

(Той посочи кръг, голям колкото слънцето, когато се вижда.)

- Бих желала да я зная и то не за да я зная само, но за да я изправя. Защото самото знание мен ми вреди, мен ми са казани много факти, а причините, разсъжденията не ми се дават, те остават на моя ум, той сам да си ги проумява и мисля за това се изкълчи ума ми, има и друга причина, насоката на мисленето е крива у мене, това е от училището. Аз свърших по философия, изборът ми беше лош, тъй аз бивах в две насоки: при Учителя едно, в училище - друго. Дали университетът оказа по-силно влияние на ума ми? Защото аз обичах повече Учителя си със сърцето си; вследствие на това ума ми се изкълчи и сега търся първата насока на мисълта. Моля, кажете ми каква е черната точка, защо я имам и аз ще се постарая да я махна, ще се моля.

- Ученик, който слуша двама Учители, има черна точка; слуга, кои го има двама господари, има черна точка; дете, което има две майки има черна точка, а ученик, който има черна точка, той спи. Спи. Дребнав на английски, на гръцки значи, който иска да пророчествува, без да знае какво, или човек, които се учи в сън, без да има какво да учи. Знаете ли какво значи сънят, значението му? Есенно време, когато сте в гората и листата падат и Вие изучавате живата Природа от падналите листа.

- И туй е пак будност.

- Не, това е сън, къде са тогава цветовете, плодовете, къде е животът.

(След кратко мълчание Добрият ми даде и каза:)

- Прочети 8 глава от Притчите - 32 стих: „Блажени, които пазят пътищата ми“; 34 стих: „Блажен този человек, които Ме слуша и бди всеки ден при моите двери и очаква при стълбовете на вратата ми“; 35 стих: „Защото, който Ме намери, ще намери живот и ще вземе благословение от Господа“; 36 стих: „А, който съгреши против мене, своята си душа онеправдава. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.“

- Що е морал?

- Човек не трябва да се смущава. Морал? - Имате баща, той жаден, ще отидете един - два километра да му донесете вода, или хляб, ако е гладен, но вие сте въздържател, долу в зимника има вино, праща ви бащата за вино. Вие не трябва да му донесете вино, дайте му вода.

- Тъй разсъждава и моят Учител.

- Учителя е далече.

- Но има нещо по-близо от това далече, това е любящото сърце.

(Погледнах Учителя, пак в недоумение съм.)

- Виждаш, но не разбираш, чувствуваш, но не обхващаш, това е положението на вашия свят. Странен е вашият свят. Аз виждам сърца попукани, заразени и недъгави, умове изопачени, извратени и крайно остарели.

- Ах, това е моят ум. Осакатен, изкълчен, аз нямам мисъл, и тъй ми става мъчно, исках да бъда при Учителя си.

(Той схвана мисълта ми.)

- Защо се интересувате толкова от Вашия Учител? Нас, щом ни трябва, ние си Го намираме.

- Вярно, когато ученикът му трябва Учителя, той трябва да знае, как да Го намери.

- Вашият Учител може да отиде още по-далече. Мисли да напусне тази страна.

- Да бъде Волята Божия. Той все ще помисли за нас, ние сме Негови ученици.

- Вие спите, ако вас ви пренесат в нашия свят, ще ви считат за спящи същества.

- Как живеят там учениците?

- Много чист живот, чист и свят живот, такъв, какъвто Любовта, Мъдростта и Истината изискват.

- Любовта, Мъдростта и Истината, това са трите пътища, по които Учителя ни води.

- Я ми кажете, какво е права мисъл?

- Аз това не зная, не зная. Каква скръб изпитвам, че това не зная.

- А какво е право действие?

- Във философията има спор, какво е право дали като нещо обективно то може да съществува или то е чисто субективно нещо. Приема се, че право е взаимно спогаждане върху известно нещо, достигнато с известни отстъпки от двете страни, при това то не е непроменливо, може да се измени, и като така, не мога да отговоря какво е права мисъл. Това е много мъчно за мене, защото тук виждам, че аз нямам свободен, самостоятелен ум. Не зная.

(Мълчание. Ах, как искам да ми говори, чувствувам, че той е много умен.)

- Знаете ли какво значи куб в трета степен? Петнадесет отсечки, куб в четвърта степен, три движения на г?

(Аз съм свършила университет, човек с висше образование, а нищо не разбирам.)

- Ами точка в осмото движение, R в 21-о пресичане.

(Нищо, нищо не разбирам, аз изумявам при тази мъдрост.)

- Но това са реални работи. Ти сега се убеждаваш, че имаш пред себе си най-способният ученик.

- Да, в това не се и съмнявах в началото.

- Дайте тези задачи на Вашите ученици и вижте как ще ги разрешат.

- Но как ще им ги дам? Какво ще кажат те? Откъде са? Как може ученик да бъде в тялото на Учителя?

(Аз не мога да се успокоя. Не зная какво стана, питам аз ли съм, не съм ли аз, сънувам ли?)

(Добрият леко се усмихна. Мълчание.)

- Вече е късно, трябва да си отивам, аз съм във такова недоумение от всичко това, което видях и чух.

(Станах права, стана и той прав, тук прекарах цели три часа в разговор, от който искам много да извлека. Поздравът беше една великолепна картина. Най - добрият ученик зае една почтена и най-естествено смирена поза на разстояние от мен. За миг онемях през вида му. Станах, тихо произнесох: „Само Божията Любов“, той нищо не каза, но той се поклони, тъй естествено, с пълно почитание и какво смирение се изписваше в позата му, какво уважение и какво достойнство прозирах аз в това смирено положение. Излезнах вън, нищо не виждах от това, което ставаше вън от мен. Тъй дълбоко замислена, учудена, аз се намерих пред къщата си, седнах до масата и дълго, дълго мислих върху всичко това, което сега преди малко стана. Не можах да вникна, тъй силно се концентрирах в себе си и се забравих. Кога ще дойде Учителя да споделя, което днес преживях тъй чудно и странно.)