Ден втори

[Ани]

Ден втори

(Св.Богородица, 28.08.1923 г.)

- Изглежда, че Учителя Го няма само за мене.

- Е, те другите мислят, че аз съм Учителя. Вашият Учител го няма тук. Той с другото си тяло е заминал. Няма Го тук, то значи, Той не се интересува от нищо.

(Аз исках да се допра до него.)

- Не, ще нарушите Неговата заповед, ако се допрете до мене.

(Подадох увеличителното стъкло и казах:)

- Заповядайте!

- Заповядайте! Не, ние слушаме, вие заповядвате. Ние заповядваме, вие слушате.

- Вашата стара книга.

(Отваря Йеремия 18 глава, от 1-10 стих.)

- Когато ученикът учи, Учителя му казва: „Хубаво работи!“ Пък, когато не учи, Учителя нищо не му казва. Когато Учителя не говори вече, а ученикът почне да учи, Учителя му казва: Иеремия 18 гл., 11-19 ст. Ученик от учениците на земята.

(За мене.)

- Кажете ми нещо за ученика.

- У нас учениците всеки си има стаичка и градинка и всички ученици са абсолютно свободни, говорят Истината, прилагат Мъдростта, употребяват Любовта. Това са думи на Учителя. У вас думата „употребявам“ друго значи.

- Аз искам да питам нещо Моя Учител, какво да правя?

- Ученикът трябва да учи, като учи, Учителя е при него, като не учи, Учителя му го няма. Защо ти е Учител, като не учиш? Ако ученикът учи втората година същото, може да повтаря, когато учениците не учат добре, повтарят, когато учат, им се преподава. Аз не говоря за тебе, аз не те познавай, ще кажа на Учителя: „Един ученик, които постоянно пише, иска да бута Учителя си за тялото, гледа с недоверчиви очи.“

(Смее се.)

- 4-та гл. Йоана 31-38 стих. Ако аз кажа. че Учителя Го няма, външните ще кажат: „Учителя полудя, Учителя не е с ума си.

(Аз се радвам, че на мен го казва, значи все има доверие в мене и то е за мене един хубав урок. Той разглежда часовника.)

- Туй време не е с нашето време. (Той отваря V серия, 36 страница: ) „Великите Учители на света говорят на своите ученици, само когато те са готови да разберат Тяхното учение.“

(Часът е един и четвърт. Учителя слиза да обядва и казва:)

- Сега долу ще мислят, че Учителя отива, а пък то, той не е.

(След обеда Учителя дойде горе.)

- Аз дойдох още един път тук, но не в тялото на Учителя, иначе, донесох едно писмо.

- Аз Ви зная, тогава Той Ви нарече приятел.

- Не, той е друг.

- Михаил?

- Не, той не иде, той е горе. ИШ, ВУ, ИШ, ВУА.

- И аз трябва да си ида

(Той се замисли и загледа нагоре.)

- Къде трябва да идете?

- В Школата на Учителя. Сега временно отсъствувам.

- Аз ще разправя на Учителя си за Вас. Благодаря. Много неща научих.

- Да, за най-добрия ученик, най-умния и най-верния.

(Добрият ученик взе съборната книга и пита:)

- Какво е това?

- Съборна книга, дадена от Учителя.

(Отваря 287 стр.)

„Ние сега виждаме един важен пасаж.“ (339 стр.) „Сега аз на младите говорих и не само на сестрите ще говоря.“ (340 стр.) „Твоето сърце като моето ли е? Само тогава може да си дадем ръка и да разговаряме.“

- Вие много обичате да пипате. А тук е казано: „Само да се разговаряме, не да се пипаме.“

- Да, и много ми е мъчно сега

- Вие търсите Учителя отвънка, а Учителя отвънка Го няма.

(Аз прочетох Беседите от Витоша.)

- Животът е проява на творческата космическа сила.

- Има едно противоречие, не разбирам две правила от Беседата, 17 стр.: „Направена погрешка по-лесно се изправя, отколкото погрешка, която не се е проявила.“ Второто: Думите на Христа: „Ако ме любите, ще опазите моя закон.“

- Значи няма да правим погрешки.

- Аз ще обясня думите на Учителя, смисъла на думите Му: Който яде хубавото, той не може да прави погрешки. Погрешките, това са киселите круши, след като ядете хубавите круши от Вашия Учител, ядете киселиците отгоре.

(Аз исках да бутна крака на Учителя.)

- А не, това не е хубаво.

- Аз с Учителя тъй правя.

- То само на Учителя ли си буташ крака?

- Да, само на Него.

- На други не буташ ли?

- Не.

- Буташ.

- Не.

- Буташ.

(Мълчах.)

- А вие не говорите Истината. Това забелязвам. Когато ученикът яде нечиста храна, излизат циреи и той, ако каже [че] не е ял нечиста храна, истината ли говори?

- Вярно е, аз излъгах. Аз бутам и други.

- Не, това не ме интересува. Вас ви е страх, че ще разправяме на другия свят, но това нас не ни интересува. Бутането, това е погрешки, ето как нашият Учител ни учи: Имате тук две чаши и двете са пълни с чиста вода, ние можем да пием и от двете чаши еднакво и ние преливаме водата от едната в другата, пък когато едната вода е нечиста, ние не пием. А тази ученичка казва: Учителя излива водата от едната чаша в другата.

- Вярно е, това правя.

- Само чистото се обича. Нечистото не може да се обича, само доброто се люби, а нечистото е омърсено отвънка, а у нас има състрадание да го умием, да го освободим. Човек е една чаша, в която Бог е вложил чистия живот, дяволът и той има една чаша и казва: „Смесете ги двете чаши.“ Ти сега имаше една лоша мисъл.

- Аз сега мислех, колко съм далеч от доброто.

- Не, ти каза тъй: „Виж Учителя как ме е препоръчал, укорил ме е пред най-добрия ученик.“

- Това е лоша мисъл.

- Преливане, това значи запушило се е отдолу коритото и водата прелива отгоре. Два противоположни живота, не може да ги преливате. Не може да преливате живота на едно цвете в живота на един човек. Вие много пишете, а едно добро нещо аз ще забележа, ученикът, който много пише.

Вие искате сега да ми кажете, че аз не виждам само злото и лошото у тебе, но видях и нещо добро, в това не се заблуждаваме.

(Той взе и написа нещо. )

- Това е моето име, когато дойде Учителя, ако иска нека Ви го каже, написано е на свещен език. Вашето число?

- 28 август.

(Тук Добрият каза:)

- Напишете си го Вие.

(И аз го написах на листчето 3. 30 часа.)

Тези точки показват, че ученикът се повтаря три пъти: най-добрият, най - умният и най-верният ученик. Пък аз добавих: На моя Учител.

- Но Вашите букви значат още, на милия Учител, на милостивия Учител.

- Значи, само на моя Учител.

- Когато Учителя много говори, ученикът много мисли, аз много мисля, тъй че аз много съм мислил.

- От твоя ляв крак излезе една лоша мисъл, аз усетих на моя десен крак, защото тази мисъл стиска, защото всяка мисъл, която стиска, е лоша.

- Каква е?

- Че вие знаете всичките лоши мисли. Ние и вие имаме различни мнения за лошото. Вие знаете лошото, ние не го знаем така, както вие го знаете. Да изясня мисълта на Учителя: Дървото расте хубаво, дойде някои, отсече дървото. Туй дърво страда, че не можа да дава вече плод. Аз съм пътник, видя пъна, чувствам неговите страдания. Еднакво чувствуваме страданията дървото и аз. Аз, защото няма плод. дървото - защото са го отсекли и не може да даде плод. Страданията са различни, едното страдание е морално - външно, съзнаваме, че неправда е станала в света. Неправдата е морално страдание, а необузданото безправие е физическо страдание.

(Мълчание.)

- Ти казваш: „Ще дойде ли Учителя?“ Учителя е тук, Вие виждали ли сте очите на Учителя? Вие виждали ли сте слънцето? Ако Вие гледате слънцето в едно огледало, гледате ли същинското слънце? Туй слънце е едно отражение. Очите - това са едно отражение. Мен, най-добрият ученик на Учителя, не познаваш, защото съм в образа на Учителя. Ти би ли считала една чаша, която я пипат мнозина, свещена?

- Едно нещо е, че чашата са я пипали мнозина, а друго нещо е, че аз сама тази чаша съм пипала.

(Прочетох бележките от вчера и днес.)

(Аз не исках да прочета от днес бележките си в началото, където казвам, че аз искам да бъда най-добрата, много, много да обичам Учителя, казах си: Това е свещено заради мен и мислех, че той ще го разбере в низходяща степен, защото аз тъй мислех, затова ще го прескоча.)

- Ти ще го кажеш, защото аз нали ти казвам, че аз съм най-добрият, най - умният, най-способният ученик на Учителя, това не е ли свещено? Тъй по същия закон ти трябва да го кажеш. Щом туй нещо е свещено, защото то трябва да е свещено за всички, ще го прочетеш.

- Ще го прочета на моя Учител.

- Пък аз съм най-добрият ученик, ще го прочетеш на мен. Повикаха Учителя, защото една сестра ще отпътува, за да си вземе сбогом.

- Те сега мислят, че Учителя отива за сбогом, пък той е най-добрият ученик.

(Аз си казвам на себе си: „Казах преди малко, че мене най-много ми се харесва най-добрият ученик, защото най-добър значи този, който най-много обича. Какво става с мене, не зная. Аз исках да Го хвана. Казвам си: „Това е моят Учител.“)

- Не, ти един електрически ток ще бутнеш ли?

- Не, но все пак Учителя не ме оставял толкова дълго време. И сега, защо тъй ме остави?

- Ти много големи привилегии искаш.

(А пък аз си мисля: Това не е привилегия, това е въпрос до можене.)

- Ти се стягаш нещо, разпуснеш се, вдигнеш се като гумена топка.

- Пред Учителя си само съм отворена.

- Вие казвате ли си всичко на Учителя си?

(Мълча.)

- Аз всичко съм казвал на Учителя си. Питай Го, като дойде.

(Не мога да разбера, аз в душата си съзнавам, че всичко до косъм съм казвала на Учителя си, а Той казва, че много малко съм казвала. И аз, за да му угодя, казвам:)

- Да, тъй е, но в себе си съзнавам какво аз всичко съм Му казала. Ужасно е моето положение, искам да го изясните малко.

- Твоята мисъл е обременителна. Да ти приведа един пример: Имате един приятел по-възрастен от вас, учите. Дойде втори ученик, ти го обикнеш повече. Отидеш с първия на разходка, но искаш и втория. Казваш: Ела с нас, ще бъде по - добре. Защо го викаш? Защо не идете сами?

- Защото го обичам повече.

- Защото от първия те е страх, знам, ела да ме пазиш. Когато ние губим доверие от един човек, ние се плашим.

Втори пример, пак с един ученик: С един ученик си пишете любовни писма, дойде втори ученик, искаш и с него да пишеш любовни писма, но казваш, ти с този ученик не се запознавай, не го питай интимни работи, защо? Пишеш и на него любовни писма, съберат се двамата ученика, питат се:

- Ти на ученика писал ли си любовни писма?

- Да, ами ти?

- Да.

Ето защо във вашия свят има страх. Ученикът, като иде при Учителя си, откакто му се е пробудило съзнанието, всичко ще изповяда.

- Кажете ми, именно туй, което не съм казала на Учителя си?

- Човек през устата си не трябва да допуща нищо лошо. През ума лоша мисъл не бива да мине. Човек трябва да има такава любов, че никой да не може да го целуне.

- Това ми допада, това е моят идеал.

- Това е мисъл на Учителя.

- Ама, една от Неговите мисли, която Вие изразявате добре, защото Вие сте най-добрият ученик.

- На добрия ученик се говори това, което може да се каже на най-добрия ученик. Когато Учителя е написал на устата на най-добрия ученик свещените думи, които трябва да останат свещени, трябва ли той да даде да го целунат? Знаете ли кои целуват? Най-невежите. Който не знае една книга, той я целува. А който я знае, той я отваря и я чете. Любовта иска да я целуват със сърцето си, а ти искаш да я целунеш с устата си.

- Целувка от мен Учителя няма да види вече, щом праща Своя ученик тъй да ме учи.

- Всеки може да прочете на устата ми думите на Учителя. Ученикът не трябва да го целуват по устата, защото 100 души като го целунат, ще изтрият свещените думи. В Любовта и в Доброто, и в злото, качествата се предават. Като целунеш един лош човек, лошото се предава на теб и като целунеш един добър човек, доброто се предава на теб. Знаеш какво казва най-добрият ученик, чети и прилагай.

- Тъй казва и Учителя. Какво да чета?

(Добрият взе Беседите 4-та и 5-та серия, 36 стр. от 5-та серия.)

- Горната част да упражнявате: Човек всякога трябва да обича Бога, Които го е създал. И как ще Го обича? - Ще мисли за Него, ще четеш за всичко, което Той е правил. Защо искаш да пипнеш Учителя си?

- Пред Учителя си само съм отворена.

- Вие казвате ли си всичко на Учителя си?

(Мълча.)

- Аз всичко съм казвал на Учителя си. Питай Го, като дойде.

(Не мога да разбера, аз в душата си съзнавам, че всичко до косъм съм казвала на Учителя си, а Той казва, че много малко съм казвала. И аз, за да му угодя, казвам:)

- Да, тъй е, но в себе си съзнавам какво аз всичко съм Му казала. Ужасно е моето положение, искам да го изясните малко.

- Твоята мисъл е обременителна. Да ти приведа един пример: Имате един приятел по-възрастен от вас, учите. Дойде втори ученик, ти го обикнеш повече. Отидеш с първия на разходка, но искаш и втория. Казваш: Ела с нас, ще бъде по - добре. Защо го викаш? Защо не идете сами?

- Защото го обичам повече.

- Защото от първия те е страх, знам, ела да ме пазиш. Когато ние губим доверие от един човек, ние се плашим.

Втори пример, пак с един ученик: С един ученик си пишете любовни писма, дойде втори ученик, искаш и с него да пишеш любовни писма, но казваш, ти с този ученик не се запознавай, не го питай интимни работи, защо? Пишеш и на него любовни писма, съберат се двамата ученика, питат се:

- Ти на ученика писал ли си любовни писма?

- Да, ами ти?

- Да.

Ето защо във вашия свят има страх. Ученикът, като иде при Учителя си, откакто му се е пробудило съзнанието, всичко ще изповяда.

- Кажете ми, именно туй, което не съм казала на Учителя си?

- Човек през устата си не трябва да допуша нищо лошо. През ума лоша мисъл не бива да мине. Човек трябва да има такава любов, че никой да не може да го целуне.

- Това ми допада, това е моят идеал.

- Това е мисъл на Учителя.

- Ама, една от Неговите мисли, която Вие изразявате добре, защото Вие сте най-добрият ученик.

- На добрия ученик се говори това, което може да се каже на най-добрия ученик. Когато Учителя е написал на устата на най-добрия ученик свещените думи, които трябва да останат свещени, трябва ли той да даде да го целунат? Знаете ли кои целуват? Най-невежите. Който не знае една книга, той я целува. А който я знае, той я отваря и я чете. Любовта иска да я целуват със сърцето си, а ти искаш да я целунеш с устата си.

- Целувка от мен Учителя няма да види вече, щом праща Своя ученик тъй да ме учи.

- Всеки може да прочете на устата ми думите на Учителя. Ученикът не трябва да го целуват по устата, защото 100 души като го целунат, ще изтрият свещените думи. В Любовта и в Доброто, и в злото, качествата се предават. Като целунеш един лош човек, лошото се предава на теб и като целунеш един добър човек, доброто се предава на теб. Знаеш какво казва най-добрият ученик, чети и прилагай.

- Тъй казва и Учителя. Какво да чета?

(Добрият взе Беседите 4-та и 5-та серия, 36 стр. от 5-та серия.)

- Горната част да упражнявате: Човек всякога трябва да обича Бога, Който го е създал. И как ще Го обича? - Ще мисли за Него, ще четеш за всичко, което Той е правил. Защо искаш да пипнеш Учителя си?

- (Мълча.)

- Как тъй много си позволявате? Не казвам, че е лошо.

- Няма да Го целувам по ръцете вече.

- Та вие не сте Го целували още както трябва. Ти сега криво ме разбираш. Словото на Учителя ще пребъдва в сърцето ви, с него ще живеете. Кое е реалното, свещта или светлината, реална е светлината. Когато свещта стане светлина, това е реално. Туй, което можете да видите, да ви упъти към Бога, да живеете в Любовта.

(Учителя излезе вън за вечеря. Донаписах думите от беседата за Христа. И когато той се върна, продължихме разговора за Христа и той ми каза:)

- Той е Учителя.

(Това той съвсем тихо каза.)

- Зная, зная, аз тъй познавам моя Учител. А когато говоря за Христа, разбирам миналото. Той и Учителя са едно. Как да Ви наричам?

- Добрият.

- Най-добрият, който обича най-много, най-способният, който никога не е нарушил заповедите на Мъдростта, а най-верният какво значи?

- Който е пазил Свещената Истина Неопетнена.

- Колко е вярно, колко е умно.

- Моят Учител ме е учил.

- Да, Учителя ви е учил.

- Знаеш колко Го аз обичам.

- Колко Го обичате, как Го обичате?

- Защото Го обичам, затуй дойдох.

- Значи Вие дойдохте, защото го обичате, не че искате. Тогава вземете и нас да отидем там, дето е тъй добре.

(Сега. като си отида, пак ще ми се завърти главата, всичко е тъй странно за мен. Идвам при Учителя, гледам Учителя, а пък Той не е. Учителя - всичко е Негово, всичко е Учителево - главата, краката, ръцете, очите, ушите.)

- Та ти съзнаваш сега, че не е Учителя ти.

- Да!

- Но теб не те е страх.

- Не, не ме е страх. Аз съзнавам, че стоя при най-добрия ученик.

- Равен на теб?

- Не, най-добрият, защото, ако се помисля равна, тогава няма да има у мен стремеж, импулс за напред. А, като се каже най-добрият, тогава у мен се заражда импулс, стремеж за напред. Туй е хубаво за мен, че Вие сте най-добрият ученик на моя Учител.

- Не Ви е страх от мен? Разговаряте се свободно.

- Как се държите към другите ученици?

- Много сериозно и строго.

- А как се държат другите ученици?

- Много добре, може би не искрено, но все таки добре.

(Аз съзнавам, че това е най-добрият ученик, и затова и аз тъй съдя. Иначе, ако съзнавам, че това е твоят Учител, аз тъй не мога да съдя. Но къде е моят Учител да Го видя? Нали е странно всичко това за мен. Добрият посочва едни чорапи:)

- Тези чорапи са за Учителя.

(И се смее.)

- За Вас са те.

- И да искам, не мога да ги взема със себе си. Ти много пишеш?

- Да, много е странно това, трябва да го диктувам на машина да се напише.

- Да, може, като един разговор, най-интересният разговор.

- Най-интересният, но най-странния, чудноватия разговор.

- Може.

- Колко е странно всичко това. Аз казвам, аз ли съм аз, или земята е станала друга? Гледам Учителя, а зная, че най-добрият ученик е там.

- Ученикът в Учителя. И Учителя в ученика. Както е казано в тази стара книга: „Отец в мен и аз в Него.“ Защо Ви е странно това? Те са обикновени работи, а вашите са необикновени.

- Аз ли съм се изменила? Светът ли е станал друг, не зная.

- Нищо не се е изменило. То е само едно явление на съзнанието. Най-добрият ученик е в тялото на Учителя си.

- Най-добрият ученик е в тялото на Учителя си, а Учителя е излязъл.

- Не е излязъл, Той е по работа. Как казва Писанието: „Ако думите ми пребъдват във вас, вие пребъдвате в мене.“ - Думите да пребъдват в ученика, а ученикът да пребъде в Учителя. Сега аз пребъдвам в Учителя.

- Хм.

- Разбрахте ли сега? Учителя е строг. Той е между нас като Верен и Истинен. Учителя на Мъдростта и Истината. Вземи го и като Път, Живот, Истина.

- Зная Учителя като Любов.

- Строг е, когато изяснява Истината. Неподражаем е Той, няма по-строг от Него, когато пояснява Истината, а мъдър в Хармонията когато предава.

- Нали Учителя свири?

- Да, много хубаво свири.

- Свири хубаво и пее хубаво. А благ е, когато пояснява Любовта, много благ е.

- Кога ще дойде Учителя?

- Ще се побави.

- Нали минаха няколко дни вече?

- Понеделник, три часа сутринта, като дойде Учителя и аз ще посетя с Него школата.

(Три часа, Дафинка си отиде, чух я, тя целия ден писа.)

- Дойде една млада ученичка и каза: „Имах силен подтик да дойда при Учителя.“ И сега иде и пита: Добре ли направих, че дойдох?“

- О, кажете ми, какъв отговор и дадохте? Защото и аз някой път искам да зная, този подтик верен ли е или не.

- Ако е научила опитността, трябва да дойде, ако не е научила опитността, не трябва да дойде.

- Аз не смея да изляза вън, да не се сбъркам, като ме питат как е Учителя, аз ще кажа: „Нима не знаете, че Учителя Го няма?“

- Ти ще кажеш: „Учителя е много зает и сега най-добрият Му ученик Му е дошъл на гости.“ Ще кажеш: „Присъствувах на едно естествено обучение. Учителя ми доказваше как може Той да отсъствува и да присъствува.“ Може да го наречеш: Едно странно явление или едно мистично явление, може да го прочетеш като една странна опитност на един окултен ученик от школата на Всемирното Бяло Братство.

- Какво чудно нещо е това, да гледаш Учителя, пък да Го търсиш.

- Той е вътре.

- Тъй е, ама къде е сега Учителя? О, как искам да бъда сега при Него. Сега ще ида в къщи, ще кажа на мама, ето вече два дена не видях Учителя. А тя ще каже: „Нали от Учителя идеш?“ Тя не знае, че Учителя Го няма. Кажете Вие на Учителя, че в този свят много могат да се намерят в чудо от това.

- Учителя и аз Го чакам. Той ще ми каже, кога ще дойде. Но, ако аз не бях дошъл, този разговор нямаше да го имаш. Учителя каза: „Говори на този ученик.“ Нося ти писма от Учителя. Кажи тъй: Разговор на един ученик от горната школа с един ученик от долната школа в присъствието на Учителя.

- О. Боже мой.

- Какво говорят вашите ученици?

- Те не са искрени помежду си и малко се интересуват от духовните работи.

- Те говорят за знанието, без да имат знание. Говорят за Любовта, без да я познават. Говорят за Истината, без да са я видели. Ти готова ли си за Учителя всичко да дадеш?

- Ако бих имала нещо да му дам, един изкълчен ум. и него съм дала.

- Ами съзнанието ти отде иде? У вас учениците как живеят? Може ли двама ученици да живеят на едно място, без да се скарат?

- За един ден могат, но повече не могат. Вижте, сега умът ми или ще се намести или ще се отмести, но в единия и другия случай аз печеля. Ако се отмести, Учителя като дойде, ще ми даде друг, пък, ако се намести, тогава с него ще Го разбирам.

- Значи ще разбираш Учителя си сега по-добре, когато дойде.

- Да, само да дойде. Може ли да си вървя?

- Може.

(Сега е десет часа без двадесет минути.)

- Сега трябва да се молиш повече.

- Аз се моля повече

(Добрият застана в една много хубава поза, прав, естествен, показващ почитание и доброта. Отлична картина. Учителя в позата си на ученик, такова нещо за пръв път виждам. В това положение Добрият изговори тихо: „Беркуб“.

- Какво е то?

- „Бера, Бериши, Елохим Хахарец“

(каза нещо и на английски)

- О, тука стават сеанси! А аз съм сама. Индуси идват, такова-онакова, какво е това?

- Не, най-добрият, най-верният и най-умният ученик е тук. Аз ще Ви кажа, когато си дойде Учителя Ви.

- О, благодаря Ви, аз съм много доволна. Наистина, странни работи ми донесохте, но аз съм много доволна и искам пред Учителя си да си кажем „довиждане“; „Само Божията Любов е Любов“.

(Този поздрав е великолепен. Той в своята поза и аз почти във същата. Той ме погледна хубаво и си наведе главата малко. В 10 часа си отидох.)