Ден четвърти

[Ани]

Ден четвърти

(30 август 1923, четвъртък)

(Отидох в дванадесет без двадесет минути.)

- Вашият Учител е много добре. Там където е, е много добре. Аз сега пазя тялото Му, пък един ден ще взема тялото Му, и ще Го занеса, където не може да Го намерите, и ще се свърши. Ние ще си вземем Нашия Учител, Той не е за вас. За вас трябват учители, които да разбирате, нищо повече. Вие още не сте за великите работи, за обикновените работи сте, тях свършете. Да не си отвличате вниманието. А ми кажете, кой от учениците е говорил на Вашия Учител Истината?

- Никой.

- Е, мислите ли тогава, че Учителя може да седи между ученици, които постоянно лъжат? Нито пък има защо да се интересува. Вие ще си останете да опитате живота във всичките негови горчивини и тогава ще разберете думите Му, после ще ви станат ясни. На умния човек умно трябва да се говори, такъв е законът - на добрият добре трябва да се говори. Когато известни неща се разлагат, трябва да се разложат докрай. Така и със сегашния свят. Трябва всичко да се остави да се сплуе докрай. Всичко да се стопи. Всяко нещо, което не се вижда, е скрито. Всяко нещо, което не се разбира, е тайна, и всяко нещо. което не се постига, е далечно, и всеки предмет, който не се издига, е тежък. Животът седи в правилните отношения. Жаба и риба в едно не могат да живеят. Какво ще учиш снега на миналото да бъде топъл.

- Позволете да Ви целуна ръката от благодарност.

- От най-добрия ученик ще научите нещо, че никои не ми е бутал ръката. Даже Учителя Ви никой не Го е бутал. Ние не Му целуваме ръката Който е вкусил от Божията Любов, ако приеме човешката любов, той върши престъпление. Вие издържали ли сте си изпитите си, които Учителя ви е дал? Вашите изпити са прашинки. Нашите изпити, ако ви се дадат, космите ви ще настръхнат.

- Кажете някой изпит на най-добрия ученик.

- Такъв изпит, като си гладувал три дни, сложили са ти най-хубавото блюдо, но идва един, който е сит, той да изяде блюдото, а ти да се радваш. Ако го дадеш на някои гладен, ще имаш поне моралното задоволство, че си му помогнал, и то тъй да го издържиш, без да стане промяна в душата ти, като че тъй трябва да бъде. Друг изпит: Като си работил цял живот, паднало ти се е всичкото богатство и да го дадеш на един от недостойните, той да яде и да пие. Как ще го издържите?

- Аз няма да се побера в кожата си.

- И ученик, които не може да се побере в кожата си, как може да бъде окултен ученик? В този свят тези изпити ви ги дават, насила могат да ви вземат богатството, а у нас доброволно трябва да го отстъпиш. Те са от малките изпити, други има големи. Казваш: „Учителя крие.“ Учителя никога не е бил на земята, Той слиза само до онова положение на съзнанието, където може да Го разбират.

- Как се казвате Вие?

- Аз не мязам на Учителя, тъй да казвам всичко. Името ми само Учителя знае.

- Как да Ви викам?

- Да ми знаете името, да ми викате! Аз да се интересувам от Вас? Ти или друг, ще разговаряме, но нямам желание да се запознавам. А мен ще ме наричате и непристъпният ученик, за него имам името -ученик на Светлината. Аз съм като светлината, която никъде не се спира, докато държите прозореца отворен, влизам. Щом го затворите - заминавам си. Докато мислите - присъствувам, щом престанете да мислите, няма ме.

- Учителя ми е казал с никого да не дружа.

- Ти изпълни ли това? Ни най-малко, както аз виждам. Може в някое друго прераждане. Един камък, като седи при другите, той ли иска да бъде там.

- Не, ние имаме съзнание да бъдем тук или там. Ако искаме, ще бъдем тук, ако искаме, там.

- И затворникът не иска да бъде в затвора, но седи.

(Аз мисля, в школата не може да се у годи, нищо повече.)

- Ние, учениците на светлината, като си свършим работата, тогава се връщаме назад и си разправяме опитностите, кои какво е свършил. Вие сега се чудите, кой съм. Ученик на Светлината. Аз съм толкова дълъг, минавам и заминавам, триста хиляди километра в една секунда минава светлината. Две секунди като ме гледате, ще видите един ученик, който е дълъг 600,000 километра. Тогава, какво понятие ще имате, като го сгъстите пак няма да изпълни празнината на една йона. Затуй на земята земните хора са земни. Корените са корени, цветовете са цветове, семената са семена.

(Обед е. заповядайте, че после ще поправите беседата.)

(След обед Учителя веднага се качи горе и започва да поправя беседата.)

- Знаете ли на какво мяза живота на земята? На хубав равен ден, защото светът, който Бог е създал чист и свят, те дойдат, всичкия този свят го иждивят в...

- О, Учителю, как се криеш! Не виждаш, колко неестествено се държиш!

- Да, кога си се държала естествено?

- Не сме ли се срещали някога и някъде?

- Никак, никога, аз, добрият ученик, никога не съм те срещал.

- Затуй не си подавате ръката и се пазите от мене като от заразена.

- Аз за Любовта към Учителя дойдох. Иначе целия свят да биха ми дали, не бих дошъл в това тяло. Но заради Него аз дойдох и да Го представлявам тъй, както Него, че никои да не Го познава, че е друг. Даже говоря по-умно от Учителя. Но Учителя и аз се различаваме.

- По какво се различавате?

- По светлината си. светлината на Учителя е необятна, тя прониква моята светлина, а аз съм един лъч прав. Аз прониквам вашата светлина. Разбрахте ли ме сега?

- Да, но аз мисля, че съм на театър, но публика няма.

(Добрият се смее.)

- Ти питай Учителя, като дойде, през 1899 кои е донесъл писмото. Да, когато ви казвам ония думи, пак е грубо, вие ще разберете съвсем криво. Мен вашият живот не ме интересува, знаеш в какво отношение? Представете си, че вие отивате да добиете едно голямо наследство и ще се спрете ли в същия момент, когато трябва да пристигнете? Тъй вашият живот не може да влезе в мен. да ме интересува. Туй значи, има ли последователност?

(Добрият ученик, като дойде в три часа с двама офицери.)

- Защо ли веднага като дойдохте решихте да си отидете, защо не останахте до разсъмване?

- Не, добрият ученик не може да стои между тия грешни жени.

- Туй учение като че няма приложение, помага, помага, нищо не излиза.

- Ти си с една слаба воля. Ученикът сега на ученик ще говори. Ти, когато не желаеш нещо, имаш много силна воля. Но, когато желаеш нещо, имаш много слаба воля. Ти имаш една приятелка, не ти е приятно да те целуне, но те целуне и мине. Пък може и приятел да е, и неговата целувка може да мине. А такива целувки ти имаш повече от сто. Ти кажи: „Ако ме цениш, не ме целувай!“ Вземете богата мома, честна, справедлива, досега никой не я е докосвал, понеже има средства, независима е. Но изпадне в беднотия баща и, пропадне, влюби се тя в някой момък, трябват и пари за дрехи, но тя не може да проси, отива при банкера, иска на заем без гарант, банкерът казва: „Ако ми дадеш да те целуна, ще ти дам.“ Тя даде и взима 1000 лева. Туй морал ли е? Целувката е гарант. Чист човек при грешник не трябва да седи. Две неща ще държиш: Бог е във всички и Той е момента, който е мярка на времето и пространството. В този момент, с който се мери времето и пространството, Бог пребъдва в него. Туй, което, мери в него, е Бог, а не, което се измерва. Бог не е в мисълта, но в туй, което прави мисълта. Бог не е в Любовта, но в туй, което произвежда Любовта. Туй, което се проявява, проявеното, то проявено си остава. А туй, което само остава, туй е същината на живота. Запиши туй, да го не забравиш. Прилича ли то на Вашия Учител?

- Не, туй не прилича на моя Учител.

- И същевременно има и много други работи, които не Ви чета и когато дойде Вашият Учител, ще ви каже.

- Толкова повече ме заблуждавате, защото този почерк не прилича на моя Учител. Кой е най-силния глагол?

(Искам, мога, обичам.)

- Въздържам се. В моето присъствие - на най-добрия ученик, най-умния и най-верния се позволява да мислите, да чувствувате, но не и да действувате. Трябва да се учиш на въздържание, послушание, благоприличие, благочестие, тялото е на Учителя, най-добрият ученик е в тялото на Учителя, а Учителя е в най-добрия ученик на Учителя.

(Добрият отваря Библията:)

Иеремия 44 глава, 26 стих:

„За то слушайте Словото Господне всички Юдо, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото си име, говори Господ, че името ми няма да се произнесе вече с устата на никого мъжа от Юда, в всичката египетска земя, щото да говори: Жив Господ Иеова!“

Откровение 20 глава от 9 до 15 стих.

9 стих: „И възлязоха по всичката ширина на земята и обиколиха стана на Светиите и възлюбления град; и падна огън от Бога из небето, та ги изпояде.“

10 стих: „И дяволът, който ги лъстеше, хвърлен биде в езерото огнено и жупелно, дето е зверът и лъжовният пророк. И ще бъдат мъчени ден и нощ во веки веков.“

11 стих: „И видях един бял престол голям и тогози, който седеше на него, от лицето на когото побягна земята и небето, и не се намери място за тях.“

12 стих: „И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред Бога и книгите се разгънаха и друга книга се отвори, която е на живота и съдени бидоха мъртвите според делата си от писаното в книгите.“

13 стих: „И даде морето мъртвите що бяха в него: и смъртта и ада дадоха мъртвите що бяха в тях ; и съдени бидоха всеки според делата си.“

14 стих: „И смъртта и ада хвърлени бидоха в езерото огнено. Това е втората смърт.“

15 стих: „И които не се намери записан в книгата на живота, хвърлен биде в езерото огнено“.

(Аз прочетох.)

След това от Съборната книга 185 стр. и 298 стр.

- „Всички неща, които стават с Любов, са по Дух, а всички неща. които са без Любов, са по буква.“

Правило: Истината изключва всички удоволствия, Мъдростта изключва всяка глупост, а Любовта изключва всяко насилие. Правило, казано чрез ума на най-добрия ученик.

Думи на Учителя от най-добрия ученик.