Ден пети

[Ани]

Ден пети

(31 август, петък 1923 г.)

Отидох към 6 часа, тъкмо слизаха гостите на Учителя на вечеря. Аз - вечерях, качих се горе, оставих беседите, видях на масата едно писъмце наопаки сложено и аз не го погледнах. След вечерята Учителя се качи горе и от другата страна излезе. След това иде Василка и ми подава писмото и ми казва: „Това писмо Учителя ти го дава. Тази сутрин пощаджията го донесе.“

О, значи Учителя не иска да се срещне с мен и дава писмо!о чрез Василка. То беше от Надежда. Реших тогава, аз трябва да си отида. Обадих се.

Той ми каза: „Ти не видя ли писмото?“ Беше доста строг и ми каза: „Учителя провери някои неща и видя, че истината не си му говорила. Ти се обиждаш?“

- Аз не се обиждам, мен ми се вижда чудно Вие да дадете писмото на Василка да го даде на мен. И затова реших да си отида.

- Писмото не е за мен. Аз казах да ти го даде. Аз ще приложа туй правило към всички. С никого няма да се ръкувам и тъй както говоря на теб, тъй ще говоря на всички. Твоето поведение е отвратително, ти не говориш истината, лъжеш Учителя си, обиждаш се и Учителя може да не си дойде. С такива ученици Той няма какво да се занимава.

- Аз виждам, аз не съм за тук. И затова трябва да се махна, но благодаря, Учителя ми даде един жив образ, който аз ще следвам, макар и далеч от Учителя.

- В Писанието има един стих: „Този, който няма, какво ще търси от този, който също няма.“

- Аз именно за това дойдох, тук, защото видях нещо ново, което го няма никъде, но щом е тъй тогава...

- Ти си непризнателна ученичка. Две години Учителя с теб се е занимавал, тъй както с никоя друга и ти щом нищо не си научила. Сега работа, работа трябва за теб. Да си уредиш работата. Защо ще си губиш времето тук да седиш.

(В най-голяма скръб аз си отидох вечерта в 8 часа. Неизказана скръб, всичко ми е мрачно и черно. Мисля вече да не ходя никъде и мълча, абсолютно ще мълча с всички, щом не говоря истината.)

- Казах: Получих телеграма от Минчо Сотиров, че дъщеря му ще дойде тук да следва.

- Туй е Ваша работа с него. Защо го казваш на мен?

- Аз исках да Ви питам. Дали може тя да остане в „66“ временно, защото у дома не може.

- Вие важните работи не питахте. Сама си решавате. Сега ме питате.

- Благодаря Ви, най-добрия ученик, от Вас много нещо научих и ще Ви помня винаги.