Ден шести

[Ани]

Ден шести

(Събота 8.30 часа 1.IХ.1923 г.)

Василка дойде и каза: „Учителя ми даде туй писмо и ми каза нищо да не говоря.“ Взех писмото, на пръв поглед нищо не разбрах, после прочетох: „Търпението увенчано. Той дойде.“

О, Господи, в най-голямата скръб винаги идва края на скръбта. Учителя ми дойде. Да. Но аз не съм достойна за Него. Трябва да ида, защото обещах, като дойде Учителя аз веднага да отида при Него. Но сега като виждам колко съм назад, колко съм отпаднала, как да отида.

10 часа. Отидох. Учителя беше разположен, прие ме приветливо, поправяха машината, каза ми: „Може да дойдеш да видиш как се поправя машина.“

12 часа. Учителя ми написа три изречения от най-добрия ученик.

- А това е името на един, който ми донесе писмото в 1899 година, на края това не е име, това е псевдоним.

- От личността индивидуалността е по-силна, а от индивидуалността има нещо още по-силно. Той добре си изпълни задачата.

- Къде е Той?

- В класа. Висшето го няма, не че го няма, но е заето, на друго място е, не се проявява. Как ще си обясните когато човек направи една погрешка и не иска да я изповяда и не знае как да я изповяда. Има нещо ново в съзнанието, нещо. което се съзнава, нещо чуждо се намества.

- Щом някой е добър, умен и верен, заслужава да бъде ученик. Човек може да се скрие, но само по форма и съдържание, да го не интересува нищо, всички връзки скъсани, само Бог остава неизменяем, понеже е навсякъде.