6 септември 1923 г.

[Ани]

6 септември 1923 г.

Трябва да имаме само една мярка за Бога, за нищо и никого, повече абсолютно за никого. Аз не съм намерил хора, които да обичат Бога. Ще търсиш реалността на живота, то е Бог. Оттам ще почнеш да разрешаваш всички въпроси на живота. Аз няма какво да обичам пръста на някой човек, нито тялото му, нито ума му, виж, като дойде до душата му, там има една необятна същина.

- Учителю, защо не ми казахте, че хората не са искрени и щом Ви видят, веднага оставят разговора си и сядат мирно. Това нали е едно благоприличие, благоговение към Вас. След като минете, те пак продължават разговора си.

- Ако те са добри ученици, аз няма да ги срещна тъй на разговор, а при един болен, помагат му и се разговарят или над някоя книга, мислят нещо, не могат да го разберат и ме питат. Аз съм забелязал у теб отражение, аз кажа една лоша дума или добра и ти я повтаряш същата. Аз зная, то е отражение, същественото не е там. Тъй че няма да говоря ни зло, ни добро. Ако страдаш сега, ще знаеш, че от себе си страдаш. Има две неща, които мислех и очаквах да ги направиш. Ти не ги направи. И сега аз си измених мислите за теб и аз ще ги изправя. А другото, каквото направиш, мен ми е безразлично. Тези неща няма да ти ги кажа.