7 септември 1923 г.

[Ани]

7 септември 1923 г.

(Ужасно ми стана.)

Отидох. Учителя беше много сериозен и каза: „Искам всичко да уредя с хората. Само едно имам предвид - Бога.“

- Учителю, какво да правя сега?

Ще имаш вяра. Жива вяра. Знаеш каква вяра, която създава добра основа за един добър ум, който ще съгради основата за едно сърце към Бога. Ти още не си установена. Ти се бориш, ти като ученик защитаваш своите права, а от това по-лошо няма във живота. Ученикът трябва да защитава правата на Учителя си и на Бога. А Учителя ще защитава правата на ученика. Ако вие защитавате вашите права, то не е естествено, аз трябва да защитавам вашите права, то е естествено. Аз тъй те възпитавах, не да бъдеш индиферентна, но да кажеш: „Оставям Учителя да защитава моите права, а аз ще защитавам правата на Учителя и тогава щеше да видиш аз какво щях да направя. А тъй не си на правата страна.

Един съвет от Учителя.

Не давай ухо на никакви обещания. Към хората не трябва да имаш презрение, но не очаквай много. Те много обещават, но много малко дават.

Изпитанията ще дойдат отвсякъде, по-добре Господ да те наказва, отколкото хората да те наказват. Ако те бие някой, който те обича, той пак ще те остави, път ако те бие някой, който не те обича, той ще те смаже. Тъй трябва да мислиш, туй е една философия на вековете, ти трябва да придобиеш стабилност.

Преди пет хиляди години си живяла в Египет. Била си дъщеря на знатен египетски принц. Отвличат те разбойници, те са имали голяма омраза към баща ти, взимат те и те приковават на един кръст. В това време минавам аз и те снимам от кръста. Заздравявам ръцете и краката ти, и те завеждам да учиш в школата. Сега толкова, пък друг път ще ти разправя повече. Тези, които са те приковали на кръста, са пак тук, искат да ти изопачат ума. Нещата се повтарят по друг начин. Пак искат да те отвлекат и сега, ако не внимаваш - в астралния свят.

Няма по-ужасно нещо от това да живееш с хора, които не те обичат.