19 октомври 1923 г., петък сутрин, 10.30 до 12.15 ч.

[Ани]

19 октомври 1923 г., петък сутрин, 10.30 до 12.15 ч.

Бяхме Вера, Мария и аз [Тереза].

За първи път при Учителя. Времето беше прекрасно, цял ден ясно небе и слънце. [Той говори:]

Трябва ви една нова философия за живота, трябва да използувате всички условия.

Правилната основа ще дойде отдолу, от Любовта, без нея всичко ще рухне, туй е най-мъчното, което ученикът може да разбере.

Ученикът ще учи, ще направи добро на една вдовица, ще помогне. Не трябва да се обезсърчавате, защото страдания ще дойдат, тъмнината ще дойде и ще се спъвате в някои камък. Като ходи в тъмнина, ще дойдат страданията. Спъването е почивка, тъмнината ще застави тия деца да дойдат при майка си. туй е едно влизане и излизане. Щом се спъвате сте в тъмнина, влизате в себе си, дойде светлината излизате.

Блажен е онзи, които разбира Божиите пътища. Когато сме в мъчнотия да кажем: „Добре е!“, но да го кажем отвътре, не отвънка само. Щом приемеш мъчнотиите, Божественото ти си ползувал. Щом дойде съмнението. Бог не е вече при тебе.

Човек не трябва да бъде прекалено добър или прекалено лош. Човек да не се пресити, да остане една десета гладен.

Щом имате побуждение за доброто, то показва, че от начало има заложено у вас от минала опитност.

I ЗАДАЧА: Ще намерите една вдовица крайно бедна, която има крайна нужда и да имате към нея влечение, и тя да е добра. „Любовта носи живот“, ще кажете в себе си и на нея и ще и обясните. Първия урок ще си научите при вдовицата и ще си запишете какво сте почувствували при нея, един час ще стоите при нея, ще внимавате с какво ще ви занимава тя, докъде е достигнала.

Без страдания не може. Трябва да създадете около себе си една приятна атмосфера, оазис в пустинята. Да турите мир в душата.

Страданието е отвън, щом го съзнаваме, го приемаме, то става вече добре. Скърбите са долините, а горе е само за възвишените духове, за светиите. За учениците са долините, туй което хората не искат. В страданията човек се кали. Материята са долините, възвишените духове и те слизат на земята, в долините и каквото придобият ще го занесат горе.

Всичко напредва и еволюира, вселената е без начало и без край, във всяко начало има безначалие и във всеки край има безкрайност. Началото и края е туй, което нашето съзнание схваща доколкото то е будно. Сряда е ден за интелектуална работа. Петък - за придобиване на Любовта. Четвъртък - за придобиване благородство, достойнство. Вторник - за войнственост. Събота - за духовна работа. Понеделник -за почистване, ден на луната, пълнене и изпразване, ликвидиране на сметките.

Изисква се мъдрост, за да научим хората да мислят. За да се помогне с нещо, изисква се Истина. За да научим хората как да живеят изисква се Любовта. Ученикът трябва по закона на Любовта да работи.

В себе си създавате точност, когато работите, акуратност.

Да имате вътрешна свобода на душата, да бъдете естествени. Ще се събирате веднъж в седмицата. Обмяна на мислите, както трима пътници се срещат при един извор. Да не очаквате много, защото тъкмо обратно става.

Страданието е един закон, едно благо, което не го разбират хората. Недоволният и неблагодарният от страдания създава си карма, дохожда по-голямо зло.

Направил си една погрешка, ще благодариш, че още по-ниско не си паднал.

Ще се молите нови мисли да текат през ума ви.“

Разотидохме се и тримата весели, доволни и благодарни.