Из разговор на 10.II. 1937 г., сряда

[Ани]

Из разговор на 10.II.1937 г., сряда

Като седиш, да пееш. Пеенето ще се влюби в теб. Всички с еднакъв капитал няма да влезете, но кой с колкото има. И като слушате, и то помага, защото пеенето е колективен процес.

Любовта не прави никаква разлика. Старците да образуват хор за подмладяване. Стари сестри и стари братя. Много мъчно е да се освободиш от старите мисли на миналото. Старият като пее, може да се подмлади, а младият като не пее, ще остарее. В пеенето се иска човек съвсем да се освободи. Сега има да се освободиш от минали наследствени черти.

Тон почти всички имате, но липсва ви времето. Доста трудно е да накараш болния да пее. Пеенето е едно мощно средство. В бъдеще във всяка къща все ще има по някакъв инструмент. Пеенето е проява на човешкия ум. Чрез пеенето човек подобрява кръвообращението, дишането, добива един мек характер. Оперното пеене е само за посветените. Нашата епоха е отражение на една стара [епоха], която си заминава вече. Казва някой: „Господ ме забрави.“ Човек може ли да забрави крака си? Може, ако го отреже някой хирург. Сега като живеете, ще създадете вашето бъдеще.

Аз бих желал някой да издекламира нещо музикално. Не се влияй при пеенето от някой певец. Той е упражнявал дълго. А ти си пей с каквото имаш. За да пееш като него, трябва ти най-малко десет години да пееш. Доста прогрес имате в пеенето. Някой казва, че с пеенето няма да го бъде, но без пеене пък никак няма да го бъде.