Разговор на 12.II. 1937 г., петък

[Ани]

Разговор на 12.II.1937 г., петък

Природата е такава, каквито сме ние, за да ни покаже каквито сме. Ако човек се стреми и иска да стане мек, природата ще покаже и своя мек образ. Ние сме по-учени да смразяваме, отколкото да стопяваме. Противоречията ни поставят в Божественото. Казваш: „В безизходно положение съм.“ Ти си в един затворен кръг. Ако си умен, лесно ще изплатиш дълга си. Например имаш да даваш една голяма сума на един богат човек. Ти плати 10 лева на някого да го бутне в кладенеца и ти иди с твоето дебело въже и го извади - той тогава ще ти прости големия дълг. Моли се. Провидението ще го бутне в кладенеца и на тебе щети каже: „Върви, че го извади.“ Трябва да имате приятелство с Провидението. Вие сте запознати повече с външния живот, но вътрешния живот не познавате.

Кармата са лошите последствия на един неразумен живот от миналото. Кризата е един порой, който всичко е завлякъл. Навсякъде има противоречия, затова човек трябва да бъде разумен. Не много да знае, малко да знае, но на свят да го знае! Когато овчарят е добър, вълкът, влязъл в стадото, то устата му се заключва, затваря се. И той не може да си покаже зъбите. Та, и вие като сте добри, вашите овци - вашите мисли и чувства, лесно ще се справят с вълка - с лошите условия.

На нас ни трябва сега шестото чувство - да прозираме нещата, които в бъдеще ще стават. Тихото време носи, за пример, една голяма буря всякога, а бурята - тихо време. Стойте в условията, в които Провидението ви е турило. Не желайте да ги промените, защото не знаете какво ще ви сполети при новите условия.

Вслушвайте се като пее някой; после, и петелът кога пее, спрете се да го послушате.