Из разговор на 9.II. 1938 г., сряда

[Ани]

Из разговор на 9.II.1938 г., сряда

Силата на човека седи в любовта му, която има към Бога. Мисълта ни не е толкова светла. Имаме много лоени свещи. 800[0] години се скитаме из пустинята [и] не сме още отишли в Ханаанската земя.

Свобода

В който ден ще ядеш от забраненото дърво, ще изгубиш свободата си.

Сега носим втората лъжа: искаме да станем богати и учени. Знанието е вложено в нас. Сега ни трябва само светлина, за да разберем.

Ти се считаш изхвърлен на пътя, понеже си излязъл извън Бога и си станал като Бога.

Бог те е пратил да учиш, а ти бягаш от училището навън.

Женитбите стават не навреме и не както трябва.

Няма по-мъчна работа [от] да накараш двама души да се обичат. Можеш да кажеш на двама души да се обичат, но е трудна работа.

След като се оправи Божественото, ще се оправи и човешкото.

Ние сега мислим, че сме мъже, когато не сме, и жени, когато не сме. Какъв мъж си, когато не знаеш как да мислиш?

Сегашното положение на хората е една разгласена машина, която трябва майстор да я поправи.

Всички трябва в себе си да се се върнем да обичаме Бога. Мъчнотиите няма да си заминат, но лесно ще се спогаждаме.

Един лош човек като бие един добър, ще му се натъртят ръцете и ще се откаже.

Като залюбиш Господа, грехът ще се премахне, ще го печеш като риба.

Ние сме в Христа, но трябва да го съзнаем, да се обърнем към Него. Христос казва: „Без Мене не можете нищо да направите.“

Роденият от Бога грях не прави и не умира, а всеки, който умира, не е роден от Бога.

Покаянието

Покаянието, значи, това е един товар, една раница, която трябва да се снеме.

Като си спасен, ще отидеш на нивата - това е възраждане. Като отиде да работи, той ще бъде осиновен. Новораждане е това. После иде посвещение и възкресение.

Грешникът трябва да се покае, но праведният каква нужда има от покаяние? На болния ще му кажеш да се лекува. Но на здравия - няма нужда.

Първо да изпълняваме волята Божия, да славим Бога, да желаем да дойде Царството Божие.

Като възкръсне човек, той ще дойде на земята да работи. Христос нали след като възкръсна, явяваше се на учениците и след като се възнесе, пак се явяваше.

Цялото знае какво нещо е частта, но частта не може да знае какво нещо е цялото. И Христос знае какво нещо сме ние, а ние не знаем какво нещо е Христос. Христос е цялото, а ние - частите.

Религията представя една богата трапеза, но никой не може да се произнесе за яденето какво е, докато не е ял. Много ядене има в нея. Хората не носят еднакво съдържание. Едни имат по-много и по-ценно съдържание, а други - не. Както едни страница на Библията са по-съдържателни, а други - не. Но всяка страница все има нещо. Така и всеки човек е една страница от Библията.