Разговор на 10.IV. 1942 г., петък

[Ани]

Разговор на 10.IV.1942 г., петък

Щом пожелаеш някого да имаш като собственик, той става лош. Стремежът един към друг, е за да го освободиш. Щом не го освобождаваш, се явява реакцията. Приближават ли се хората много, започва ритането. В свободата ти не можеш да се усамотиш. Ти даваш свобода и на теб дават, но пак имат отношения.

Тепърва има какво да учим в природата. В бъдеще например представи си, че има певица, която ще пее за ревматичните и ще ги лекува. Друга певица ще пее за друга болест.

Физическата свобода е 1/3. Духовната свобода е 2/3. Божествената свобода е 3/3=1. Работете за пълната свобода в трите свята.

Представете си, че има същества, които оформят свят във въздуха. А представете си, че има същества, за които скоростта на слънчевата светлина е биволска кола.

Да виждаш е една мъчнотия, а да не виждаш е друга мъчнотия. Да примириш душата с материята, то е искането на хората да снемат слънцето и да го турят в мазето си. Ако ходиш в доброто, ще срещнеш онзи, който те обича, а ако не ходиш в доброто, ще срещнеш този, който ще те набие.

Онзи свят не е за вас. Сега онзи свят за вас е зима, а когато за вас стане земята пролет, тогава ще отидеш там. Оня свят се разбира широкият свят, а тоя свят е тесният, ограничен свят. Като разбереш тоя свят, ще разбереш и оня свят. По-добър свят за забавление е тоя.

Щом в света има един Бог, това значи, че имаш една глава. На цялото човечество трябва да има една глава. Там, гдето всеки един човек намери за себе си смисъл, там е единството. Единият - ние разбираме обширния свят, който обобщава всичко. В Любовта е изобилие. Умният човек ще направи на бедния къща с големи прозорци, за да влиза изобилна светлина и въздух. А на богатия ще му направи къща с малки прозорци. Малката семка става голямо дърво, но после пак се ограничава в малката семка.

Да любиш Бога, това значи да живееш в реалния свят на изобилието, в широтата. Всичко, което ни обкръжава - светлина, храна, въздух и пр., е Любов.

Ние сме букви в ръцете на Твореца. Той както иска поставя всички букви в стройни строфи. Някъде ще сте главна буква, някъде - малка, в началото, в края; някъде -  прилагателно, някъде - съществително и пр.

Ангелът наблюдава един нещастен човек и се занимава с него като с цвете. Туй, което минават ангелите, не е минало. Ангелът не е бил човек. Онези, които са паднали, са вече долу, а ангелът си стои горе. Ние сме филтри, пречистваме нещата. Ангелът може да ти помогне, ако бъдеш разумен.

Природата сладките работи обгръща в горчиви обвивки. Ти не трябва да се плашиш от горчивите обвивки на живота. Вие преживявате недоволствата на вашето поколение от хиляди години. Недоволствата им ще траят, докато ги пратят на земята, да започнат да работят.

Хората се безпокоят, когато отиват за оня свят, защото отиват неподготвени. Когато отиваш в странство и език не знаеш, и средства нямаш, ти се безпокоиш. Но ако имаш изобилни средства и знаеш езика, вие не се безпокоите. Избитите люде сега по фронтовете стават работници.

Радвайте се и се веселете за всичко това, що става, разбираш или не го разбираш.

Материалният живот трябва да бъде един резултат на умствения и душевния живот.