Разговор на 8.ХII. 1942 г., вторник

[Ани]

Разговор на 8.ХII.1942 г., вторник

(При Учителя. Боев, Еленка и аз[1]. Разговор.)

Педагогически въпроси

Да се говори за чиста и нечиста храна. Свободата е в чистата храна. В нечистата храна човек не е свободен, явяват се болести. Чиста храна. И растения има нечисти. Има отровни растения. В чистотата на храната стои здравословният живот.

Там, гдето има чистота, има и разумен живот. Въпросът да се изнася за чистотата, а не че причиняваме страдания.

Любов към всички съществува. Ябълка узрели сама се жертвува, а кокошката кречи.

Растенията знаят да сгъстяват светлината. Растенията са сгъстена светлина и топлина.

Месоядните животни са сгъстена енергия от нечисти мисли и чисти.

Без отплата няма да стане. Ангелите ни се отплащат, защото

Морал - не морализирай. За Любов да се говори, а не за да морализираш.

Като почнеш да любиш, вярата ще дойде и от вярата се явява надеждата. От Бога започваме с любовта, а от хората - с надеждата. Бог има надежда у хората: кога, кога, кога ще стане.

Знаете ли какво зло правите, като съветвате един лош човек да се моли на Бога? Лошият ще опетни небето. Той трябва да се разкае, първо да се очисти.

Учителят с мисълта и чувствата си петни децата. Децата носят нечистотите на родителите.

Говорят за възпитание, а нямат основа, нямат понятие за душа.

Религиозните, в стремежа да се осигурят, създадоха [кумирите?]. Църквата е търговия.

На сучещото дете ще говориш да суче добре и да не хапят майка си. Детето като люби, детето ще разбере какво нещо е да не причинява страдание.

Употребете метода ми, който аз съм приложил отначало досега. Вие прилагайте любовта и има кой да я разнася. Аз съм напълнил света и чрез въздуха ще започнат да възприемат новото.

Който се качи на планината, е юнак, а не [който седи] в катакомбите. Планините възпитават хората с чистотата си. Как ще се оправи светът? Светът е като безброй коли. Половината са с пълни коли, а другите - празни.

Да се говори за ново, да няма къде да се хване. Всичко да е гладко.

В гимназията ще говорите за храна, която дава сила, за калории и пр.

На месоядното, ако няма месо да буди апетита му, а само растения, плодове, той ще забрави.

Не говори за греха, [за] лъжата, защото той, като му споменеш за лъжата, тя е като месото, което подбужда инстинкта и апетита на хищника.

Юнак ще стане, юнак от чистата и хубава храна.

Като влезе учителят, по 5 минути най-малко - в дишане [да се упражнява с децата], и ще дойдат децата до душа [до състояние да са души]. Колкото тялото е по-пластично, толкова и душата е по-пластична. Душата е по-материална, отколкото тялото.

Сутрин, преди занятия, както в класа аз правя, така и вие правете. Тези движения вече могат да ги прилагат. Понякога силите, светлината влизат през лявата, а някога - чрез дясната страна.

Нека германците да прочетат беседите на немски и тогава да дойдат.

Във вдишката и издишката.

Аз ако бях основен учител, щях да занеса на децата една хубава ябълка; после - круша, дюля и да видя какви впечатления ще произведе тя върху тях, какви впечатления ще произведе. И после ще я нарежем на дребно, всяко дете да си хапне.

Не изнасяйте тези методи на учителството, а го прилагайте [и след] 10 години ще се учат от вас, от методите ви.

Ако искам да правя добро, ще посадя семка от ябълка, че след 56-10 години да родят ябълки, че от тях да дам на децата или хората. Или малко жито да се посее и прекопае, без лоша дума, и във всичките работи да пеят.

Всяко дете да си има по едно дърво. Или по малко, по някои стъбла зеленчук. От частното става общо. И от общото - частното. Частно - детето ще се грижи за стъблото [зеленчук] и дървото, а общо - те ще принадлежат на всички.

Някога децата да са общо, да се хранят, а някога и с родителите си.

Не коригирайте другите учители с движенията в песните. Нека си останат с тях, каквито те си имат, неестествените.

Християнството не измести еврейството, а еврейството си върви, и християнството си върви. Който обича, да напусне неестествените движения и да напусне старото и да започне да прилага новото.

Най-първо грешникът да се очисти, че тогава да се моли.

Свето да се не хвърля пред свинете.

За каквото [човек] се моли с дълбочина на душата си, молитвата се чува.

В народните ни хора няма творчество.

---

[1] Пеню Ганев.