Хронологично неустановени разговори (8 разговора)

[Ани]

Хронологично неустановени разговори

Разговор 1

Първото нещо: да имате музикалния тон. Знанието е в нас, да се организира, да расте. Натискат само виртуозите, когато свирят. Децата тихо да свирят. И като пеете, тихо почвайте, като изгрева на Слънцето - най-напред слаба светлина, после се усилва, усилва. Винаги в себе си дръжте последователно положение. Употребявайте музиката. Пей и простудата ще си отиде. Българина го разтриват и той пее (вика) и оздравява, че е пял, а някой, като не вика, мъчно оздравява. Как бихте пели на настинката? Сутрин поне една малка песен си съчинете! Сега сме в една област на малки постижения. „Re“ на отделни струни се различава. И тон, взет без пръст, има друго качество от същия тон, взет с пръст. Тоновете, взети с първия пръст, придава им се достойнство. Взети със средния пръст, стойност им се дава. Взети с третия пръст, красота им се дава. Взети с малкия пръст, практическо приложение им се дава. Да играе малкият пръст, да имаш приложение на нещата.

Показвам ви Хималаите, да ги зърнете. Което Бог е вложил във вас, вложете усилие и да развиете своите чувства, мисли и свобода. Науката помага, науката на самовъзпитанието. Разчитайте най-много на онова, което Бог е вложил във вас. При правилни постъпки времето се оправя. От къщи лесно стават работите, на планината - не. Да разчитате на нещата, вложени във вас. Любовта е направила това - и ти да го направиш. Ще вървиш по права линия, разумност. Тежките работи - за юнаците, леките - за слабите.

Гневът е силно пение. Плачът е ниско пение. Носете си от троскота и питайте има ли лозето троскот, (алегорично) Лозето трябва да се окопае и троскотът - да се изчисти, (алегория) Лесно искали да минават, та не окопавали лозето (не работили старите върху своите лоши стари навици).

Вие сте вашите прадеди. (Значи да работим върху себе си - да очистим лозето от троскота, като го окопаем добре - като даваме отчет за мислите, чувствата, думите и делата си, да се освободим от старите лоши навици.)

Разговор 2

(Разговор след обеда)

Ясновидство значи пречупване на светлината. Природата си е турила полета, дето не може да проникне светлината, пази своите тайни.

Човек трябва да бъде строг към погрешките си.

Тънки греди, които минават за дебели, не издържат. Грешен човек, който се мисли за праведен, не издържа при изпитание.

Господ иска да изпита ангелите. Накара да служат добрите на лошите. После добрите победиха и изпъдиха лошите. Сега и хората служат на лошите. Лошият заповяда и ти ще слугуваш. Сега светлите Духове са по-умни и тъмните ще им слугуват. Светлите ще кажат: „Сега ние ще сме ви господари.“

Как ще познаеш лошия, че не ти служи? Той, като иска да те залъже, потъмнее и се познава - както електричеството отслабва, когато гладят с ютия. Чудят се как знаем, че иска да лъже.

Мравката си има радио. Като е в опасност, тя предава и другите идат да й помагат.

Виждането, слушането, обонянието стават чрез мозъка.

Любовта е най-твърдото нещо. Всичките спорове стават за нея. Тя всичко примирява.

Комуто най-много дават, се нахвърлят върху него.

Човек огрубява, като мисли, че любовта е нещо материално и желае да вземе. Тя да си гледа работата и ти си гледай своята работа.

Любовта ще ти донесе едно кило брашно и ще ти каже да направиш баница. Като дойде Любовта, човек става гениален, почва да твори - всичко из земята излиза, всичко оживява. Заминавали Любовта, нищо не остава, всичко изсъхва.

Човек никога не трябва да преяда, но да остави кога му се още яде - при най-сладкия залък.

В природата всичко е взето пред вид. Човек долу е рязък, качи ли се на Мусала, стане мекичък, нежен. Принципите действуват.

Всичко сега изсъхнало, след един месец - зелено. Откъде иде?

Някой път всичко е пусто. Като дойде Божественото, всичко цъфне.

Човек вярва и нарочно иска да се обезвери, да не вярва.

Да почакате, докато се запишат всички.

Няма да се свърши светът, но нов порядък иде. Йоан казва: „Рожби ехиднини, кой ви обади да бягате от идещия гняв?“

Искат, без да приемат Любовта, да влязат в новото. То не може. Със старите разбирания човек е своенравен. Който мисли, работи добре. В новото, детето, като направи погрешка, казва: „Мамо, направих погрешка.“ Възрастен, като съгреши, признава грешката си, моли Бога да му прости и да му помогне да си я поправи.

Жена, която може, учи се на художество, тегли первази, после ще боядиса плат.

Брат е най-високото поле. „Другарю“, „гражданино“ идат после.

Всичката работа е, че хората се месят в работата на другите. Кажете му каквото му кажете, [пък] дали ще се обърне, е негова работа.

Религиозният да каже на болния: „Аз ще се помоля, но ти ще дадеш ли някому нещо за Господа?“

Не се самозаблуждавайте, че когото учите, ще тръгне по твоя път. Ще тръгне, но все малко по друг.

Някой казва: „Какво съм длъжен да го обичам?“ Казвам: „Като обичаш, ще живееш, като не обичаш, ще умреш.“ - „А, то друга работа“ - каза той.

Разговор 3

За да живееш, трябват условия. В този живот трябва да се развива знанието, но без живот не може. Страдате, че искате да направите живота личен. Животът не принадлежи никому. Вземи си колкото ти трябва и благодари на което имаш. Човек е още в „а“-то на живота. Детето първо взема от майка си, суче, иначе майката заболява. То я освобождава от мъчение, но то расте. И майката, като я освобождава, тя дава. Детето, което все взима от майка си, е паразит. Него го тури на пръстите и чукай. Пусни бълхата в тревата да пасе. Бълхата има дълги крака, та скача.

Има мисли и чувства въшкави. Да се изчешат с гребени навън! Взимаме лично нещата. Не можеш да кажеш: „Той прави погрешка“, че хиляди хора са я правили тази погрешка - деди, прадеди, и той ще носи отговорността на съответствующата част.

Какво било яденето най-напред? В южна България имали черупки от охлюви, нанизани на конец, такъми им казвали. Употребявали ги за готвене с ориз. Туряли ги в ориза, докато уври оризът.

Ние, съвременните хора, много страдаме. Като кажат: еди-колко къщи изгорели, много избити, и ти се безпокоиш, а то нищо не е станало.

Знаете ли закона на внушението? Може да ти внушат, че си извършил престъпление и ти се измъчваш, а не си извършил.

Сънуваш, че си убил човек и те съдят, или че някой иска да те убие. Има мисли и чувства, които ни измъчват. Много хора страдат, докато се освободят от своите мисли.

Разговор 4

Любимият ни Учител, като гледаше нашето състояние често, според разговора, ни разказваше някоя случка и ни остави да мислим върху нея.

При този разговор ни разказа следната случка:

Един ден Настрадин Ходжа отива за дърва. Качил се на клона и почнал да реже. Един му казва:

- Настрадин Ходжа, ще паднеш!

- Не е твоя работа! - И след малко паднал заедно с клона. „Знае кога ще падна, той ще знае и кога ще умра“ - си казал Настрадин и отишъл да го пита.

- След три дена - му отговорил човекът. Сбогува се Настрадин и отива за оня свят. Изкопава си гроб под една круша, ляга в него, яде крушите, които падат, и чака да умре. Задали се камили. Той се надигнал да види и ги изпоплашил. Те обърнали товара си и керванджиите го набили. (Учителят се много смееше, като туряше кърпата си на устата си. Винаги, когато разказваше нещо смешно, много се смееше, сложил кърпата си на устата.) Върнал се вкъщи и казал на жена си:

- Много добре е на оня свят, ама като подплаших камилите...

Сега богословците представляват Господа като нещо външно.

„Ако има Господ, печелим, ако няма, не губим“ - казват. Доказват, че има Господ. Че как няма нищо, като изгубиш живота си? Та, новите аргументи какви трябва да бъдат? Щом чувствувам Бога в себе си като Любов, Мъдрост и Истина, има Бог, ще Го познавам и извън мене. Казвате: „Няма Бог.“ Че, колкото и да отричаш Бога, има вътре в тебе нещо, което ти казва, че има - както ако казваш, че няма болка, а като те боднат, чувствуваш болка.

Разговор 5

Казах на един: „Ти не съществуваш, физика си.“ - „Ами аз чувствам, че живея“ - казва. Че живееш, знаеш; че ще умреш - умирал ли си, да знаеш? Че като се стопи един лед, изгуби ли се? Нещата стават видими и невидими.

Може ли да съществува съзнанието извън тялото, да излезе из тялото и да чувствува?

Един списател дойде при мене и ми каза: „Аз съм се побъркал, хлопа ми дъската. Отидох във вегетарианската гостилница да яда. Намирам се в стаята. Гледам тялото си и някой зад мене ми казва: „Това си ти!“ - „Ами аз какво съм?“ - питам. - „Ще ти кажа“ - казва. Дигна ме и ме тури в мене. Цяла седмица не спах. - „Ти си имал опитност“ - му казах аз. Човек е двоен, може да излезе из тялото си навън. Само че преди да излезе, трябва да пожелае да се върне пак, и ще се върне.

Във Варна един адвокат, комунист, добър оратор, каза:

- Хубаво говориш, само че аз не вярвам в Бога.

Казах му:

- Ще ти кажа нещо. След 5 години ще стане една коренна промяна в тебе. Запиши си това и ела да ми обясниш защо е станала.

След 5 години ми пише, че се оженил, много обичал другарката си, имали си едно детенце, но една вечер, като отишъл на събрание, заключил вратата, да спи спокойно, докато се върне, да не става да му отваря. Запалила се ламбата, направила пожар и жена му се запалила и изгоряла. На гроба написал: „Ти стана жертва за мене, аз трябваше по-рано да повярвам.“

Дойде в тебе една светлина, не можеш да противодействуваш на нея и вярваш тогава в Бога.

При въпроса за Бога, човек да мълчи. Да кажеш: „Ще опиташ.“ Нито едно същество не отрича съществуванието на Бога, че непоносимо страдание дохожда. Те отричат Бога на идолопоклонството, тъй че Господа не измъчват. Всичките подтици на хората се дължат на Бога. Изоставен си, а нещо дълбоко отвътре слушаш глас: „Ще се оправи!“ Дойдем ли до Бога, никой не може да ни излъже.

В мозъка има едно слънце и благодарение на него в нас ни става ясно това слънце. Зад туй слънце има друго, духовно слънце, което хората не виждат. Това слънце е изражение на друго Слънце. Което не знаеш, е реално; което знаеш, не е реално. Не си разбрал светлината - че то не е статическо положение. Всичките нюанси в живота зависят от светлината, в какви краски се проявява.

Разговор 6

Какво нещо е обичта? Какво чувствуваш? Че ти гори сърцето, е друг въпрос. Любовта има едно прояснение. Преди да се е проявила Любовта, човек е в спящо положение, а прояви ли се и в ума, и в сърцето, и в постъпките, тя функционира, всяко нещо е на мястото си. Тогава човек е като малки деца, с добра обхода. В думите му има мекота, слуша, не критикува, дава на своето заключение. Който те обича, те поставя на равна нога със себе си, дава ти абсолютна свобода. И Бог не ти се меси в свободата - оставя те да направиш каквото искаш, но като направиш погрешка и я съзнаеш, поправи я.

Ние се мъчим, че искаме да обвиним Бога.

Когото обичам, не мога никога да го обвиня. Може себе си да обвиня, но него - не!

Като обичам някого, показвам му погрешките и го оставям свободен - бъди свободен! Сега, светът как ще разберат? Тепърва ще учите. Мислиш да ти се подчини другият. То не е любов. Който обича, никога, абсолютно никога не може да ти направи пакост.

Бог, Който изпъди човека чрез ангела, защо остави хората, та и злото, и доброто да функционира в тях? Бог не се е изменил в Себе Си спрямо тях, затова е допуснал. Те са се изменили, Той не се е изменил. Те ще се борят, борят и един ден всичките техни точила ще се изтъркат. Тези духове, падналите ангели, ще влязат в най-нисши форми: червеи, коне, говеда, и хората ще ги учат.

Нали Сатаната станал змия и като влязъл вада да разправя и всички станали змии, да съскат, уплашил се. Влязъл Сатаната в змията, за да събори човека.

Абсолютно е невъзможно който ви обича, да ви направи зло.

Разговор 7

Щом поставиш мисълта си в съзнанието си, може да дойде в тебе тази Любов: „Господи, желая да обичам, както Ти обичаш!“ Вие сте се изменили, не самата, реалната Любов. Някъде има неща, които не могат да се доказват.

Аз говоря, а един казва:

- Неща глупави.

Аз му казах:

- Ще направя опит с тебе и ще ми кажеш отде зная това. Ти си от село. Нямало дете, на което да не си праснал главата, вярно ли е това? Обичаш да пипаш.

- Кой ти го каза? - попита той. - Имам слабост. В Женева влязохме да крадем грозде. Хванаха ни и ни закараха да ни затворят. Но ние - по български: изтърсихме го и избягахме.

- Е, отде го зная?

- Казал ти е някой. - Дойде му една мисъл: - Ще ми бъде ли жената вярна?

- Да си внимателен с нея! - Каквото и да му доказвам, той не може да схване. Аз виждам всичко, каквото е правил. Телевизия е, как ще му докажа? Нещата стават, но не искам да се занимавам с неговия минал живот, турям перде, не искам да се занимавам с него. Някой път мигновено става, картини се явяват. За известни качества трябва да има белези на ръцете, на главата: черепа и на лицето. Мене не ме интересуват патологическите състояния, гледам на колко се е отдалечил.

Добри хора, които не падат, са тези, на които погледът е обърнат нагоре. На който погледът е обърнат надолу, на него не може да се разчита. Истинската светлина е в ъгъл 45 градуса, нагоре.

За всяко нещо имате вътрешен усет, приятен или неприятен. Няма човек без вътрешен усет. Всичките хора нямат еднакво отношение към Слънцето. Които са много далече, по-малко светлина приемат. Нямате прямо съобщение със Слънцето. Трябва една мисъл да мине през 4-5 мозъци, за да се схване. Ако сте хора на Юпитер, най-голямото благородство ще имате. Ако сте хора на Земята - най-голям материализъм, тъмнина. И всички трябва да школувате тук, в материята. Материализъм не е да отричаш Бога, но като яде човек, да знае как да яде, да знае как да диша, да знае как да се жени, как да ражда деца - то е материализъм.

Да си художник, скулптор, не е духовен човек. Духовен какво е? Жълтият цвят, като влезе в мене, събира мислите; червеният цвят събира енергия, синият цвят събира вяра в неща невъзможни. Самият цвят не носи живота.

На което знаете, да изникне клонче, да цъфне и плод да даде -новия цвят, не да хвърлите старото.

И духовен като станеш, пак ще си сприхав, скържав, недоверчив, какъвто си бил.

Сега виждам маски само. Никак не те ценя. В тебе Бог е вложил възможности да работиш, чака те велико бъдеще, но те виждам, че си тръгнал по един път, дето има да ти тегли главата.

Нищо скрито-покрито няма. Нещата са скрити, кога нямаш отношение. Като имаш и обоняние, и слух, на километър ще долавяш. Та, пчелите имат, а вие да нямате.

Веждите са антени, които показват. Те са граница между физическия и духовния свят.

Разговор 8

Безпредметно се плашим ние. Приятеля го загони паток. Аз взех да го браня. Патокът ме хвана за гащите. Хванах го за гръцмула и му казвам:

- Не бой се, не ти искам патката - и го пуснах. Като го пуснах, той казва:

- Много добър човек е.

Разбирам им езика. Сега ходя, ходя, не мога да го забравя. Изпъкне ми в съзнанието.

Дойде ми на ум: Господ и един апостол отишли някъде. Вечерта, като легнали, някои дошли и набили апостола. Апостолът помислил: „Да не би да дойдат да ме бият пак“ - и се преместил от другата страна на Господа. Биячите рекли: „Единия набихме, хайде да отидем да набием и другия!“ И взели да бият другия, а той бил пак апостолът. (Учителят, като разказва, много се смее, с кърпата на устата Си.)

Има нещо хубаво в живота на човека. Във всичкия живот има неща хубави, за подражание. И човек трябва да зачита правата на всички - и те си имат права. Човек все да има мярка, с която да мери. Сега имат за себе си друга мярка, а за другите - друга. Да не залъгваме себе си с доказателства, с които залъгваме другите.