1.II. 1940 г.

[Ани]

1.II.1940 г.

- Ние света си мислим, че каквото имаме, е наше и ни е мъчно, като ни го вземат. Като не го дава, секвестират му го. Всичко, каквото му е потребно, му е дадено - въздух, светлина, вода. Спорът става сега за хляба. На един беден дай 1000 лева и като ги поискаш, не ги дава. Човек да е благодарен, да се радва и на силата, и на слабостта, и на богатството, и на сиромашията. Слабият не може да ти направи зло; а пък силният може да ти направи зло, но и добро може да ти направи.

Конят за 2 кг. зоб, с който го подмамят да го хванат, цял ден ще работи, не подозирал, че това е примамка, за да го хванат. По-добро училище от Земята къде ще намерите? Волтер описва, че този свят е най-хубав при тези страдания. „А полюсите какви ще са? - казал един ученик.

Един сънувал, че му казали: „Ще те заровим жив!“ - „Ами защо, че аз нищо не съм направил!“ - „Заради тази бяла книга“ - и започнали да го заравят жив. Той се изпотил от страх и се събудил.

Законът е: Страждующите стават силни, а които изнасилват, стават слаби.

Авторът осмива майсторски бохемците. Докато дадат помощ, умря. финландците добри хора бяха, но като поизбиха руси, сега вече не им върви. В света нищо не се губи. Ако се изгори романът на Виктор Юго, съдържанието му не се е изгубило. Които умират, стават мисионери, да проповядват против войната. Човек, като опита страданието, тогава разбере. Като посадите една тиква, тя се разпростре 10-12 метра и мисли: целият свят е неин. Тщеславни са тиквите. „Като мене никой не може да работи“ - казват те. Дините и тиквите са горделиви. Пъпешът е тщеславен с миризмата си. Стига умът на осата, изяда сладкото грозде. Дървениците се спущат от тавана. Мравките турят във водата сламки и минават. Знание имат те. Дървениците 6 месеца постят, нищо не ядат.