Второ писмо до съпругата му, София, 15.V. 1944 г.

[Ани]

Второ писмо до съпругата му, София, 15.V.1944 г.

Мила Маре,

В неделя ходихме с Младенчо и Лиляна при Учителя и аз пак можах да водя един дълъг разговор в присъствието на Лиляна, от който разговор държах бележки за по-важните мисли, които искам да ти ги предам.

Беше много разположен, даже Боян Боев ми казва, че правело впечатление на околните там, че към мен бил много благоразположен и водел дълги разговори, каквито рядко с други е водел.

Разбира се аз се чувствам много поласкан от това негово внимание. Може би намира в мен някакви работи, които да му дават надежда, че може и от мен да излезе нещо.

Въпросите, които му задавах няма да ги пиша, защото ще стане много дълго - цяла беседа, затова като дойда ще го четем заедно и ще ти кажа моите въпроси.

Ето неговите отговори:

(14.V.1944 г.- III-ти разговор)

 

„Победата ще бъде на страната на доброто.

Всички воюващи трябва да разберат това и да поумнеят, защото иначе големи страдания ги чакат.

Злото - това е обществената безопасност, където като влезе човек ще трябва да бъде поставен на изпитания.

За силния няма закони и няма отговорност и виновност.

Вълкът като извърши престъпление няма кого да хванат и да държат отговорен.

Овцата обаче като извърши престъпление (влезе да пасе в забраненото), отговорен е и плаща щетите господаря й.

Сегашните народи разсъждават като преди 3000 години.

Тази тяхна карма е карма на миналото и затова трябва да се изплати и ликвидира с нея.

Никоя война досега не е била толкова жестока, варварска и с толкова много жертви.

Христос самичък се пожертвува за доброто на всички - това е доброто; значи един се жертвува за благото на всички.

Злото - тука всички се жертвуват за доброто на един. Кое е доброто? Когато един умира за благото на всички. Кое е злото? Когато всички умират за благото на един. За лошите хора законите служат като ограничение.

За пример: В Англия имало един престолонаследник, който живеел много разпуснато. Веднъж той извършил някакво нарушение при своя разгулен живот и трябвало да отговаря пред съда.

Всички смятали, че не ще има съдията кураж да го осъди.

Обаче за изненада на всички съдията го осъдил на глоба и три дни затвор.

Минало време и този принц наследил престола и станал крал. Съдията очаквал кралят да го гони и му отмъсти за смелостта му да го осъди като престолонаследник, обаче за учудване на всички кралят дал най-почетна служба на съдията.

Сега хората мислят трезво.

Мирът трябва да доде да намести изкълчените крака на народите.

Остава още една война да има в далечното бъдеще.

Когато народите станат с изкълчени крака и негодни повече да се бият, те по неволя ще се побратимят, защото няма да има кой да се бие.

В 1870-1871 г. Франко-Пруската война, на полесражението останали ранени тежки един французин и един германец. Виждайки се съвсем самотни и изоставени, те се доближили един до друг, започнали да си говорят и да си превързват раните взаимно - значи те са си простили помежду си и се побратимили.

Народите трябва да си простят дълговете и да започнат наново нов живот.

Отсега нататък настъпват 45 юбилейни години, през които кой каквото е взел ще трябва да го повърне.

Всеки 45 години всички се повръща - така е в евреите.

По закона на Мойсея земята след 45 години владение се повръща на собственика й.

Робът е такъв до 45 години и след това е свободен.

За пример: Имало един поп, който придобил собствеността на една нива и почвайки да я обработва, казал: „Сега аз ще те науча как се работи и как ще раждаш“. А нивата му казала: „Колко души чорбаджии като тебе минаха през главата ми та не ме научиха и ти ще минеш като тях“.

Земята е училище за всички.

Идва вече новата държава, която ще бъде една, а тя е Божествената държава. Бог я вече прави и си е избрал хората, които ще ги изпрати да я наредят.

Щом като можем да вървим подир сегашните водачи, защо да не вървим подир другите, които ще изпрати Бог ако додат по-добри.

Тези, които Бог ще изпрати, ще ги познаем, защото всички, което е по- добро се разпознава лесно.

Ако сега хората слушат Чърчил, Рузвелт и др. защо да не послушат хората на Бога.

Ако в града запалят една лампа, колкото и да е голяма не може да освети целия град, но когато изгрее слънцето то ще освети навсякъде със своята изобилна светлина.

Сега има по света частични светлинки (лампи), които подготвят условията, за да изгрее слънцето със своята изобилна светлина. Тази светлина е която ще оправи целия свят.

Пролетта идва вече, но не изведнъж, а постепенно.

Хората ще се изменят незабелязано, така както незабелязано наближава пролетта.

Всяко добро е плод на Божествения свят.

Когато нещата почнат да цъфтят (цветята) навън под откритото небе, а не в парника, значи, че пролетта е дошла.

Светът сега е миниран, той е обсадно положение, от което има само един изход - капитулация.

Капитулация чака само тази обсада, иначе тя може да се премахне.

Всички трябва да капитулират пред Божествената сила.

Само когато хората го видят, тогава ще го повярват това.

За войните майките са виновни.

Ако майките започнат още от утробата да възпитават детето си да не прави зло никому и да не убива и това възпитание продължи докато детето порасне, ще има ли хора способни да убиват?

Ако на една трънка присадите череша, то соковете от трънката като додат до черешата няма да дадат плод трънка, а ще се роди череша и обратното.

Има хора присадени на трънка - череши, и обратното.

Някои казват, че ще оправят света. Светът е оправен, но трябва да въз-приемаме нещата както са.

Душата е благородна, само дайте й простор да се прояви.

Законите и парите са водители на Любовта, а трябва обратното -те да станат слуги на Любовта.

Една майка като гледа детето си и бди над него денонощно, жертвува всичко за него - колко й се плаща? Нищо. Тя прави всичко това по закона на Любовта. Така трябва да станат и хората.

На един човек без крак ако му поставите изкуствен крак, колкото и сполучливо да е все пак ще хлопа този крак и ще се отличава от естествения крак. Така са и хората, лъжите им колкото и да се прикриват, все ще се разкрият и видят.

За пример: Имало един момък с кафяви очи, но едното око изкуствено. Имало една мома със сини очи, но и тя с едно изкуствено. Тези изкуствени очи били така направени, че не се никак познавали.

Този момък и мома се харесали и оженили и в продължение на 10 години те си живели щастливо без да могат да си открият един на други този недостатък.

Една вечер те били на театър и се завърнали вкъщи доста късно, и уморени си легнали, и за да им отпочинат очните орбити, в тъмното извадили изкуствените си очи и сложили незабелязано един от други очите върху нощното шкафче. Сутринта се поуспали малко и в бързината да станат скритом един от други взели очите си и ги поставили на мястото им, обаче без да забележат те си разменили очите. Като седнали да закусват, загледали се учудени един в други и започнали да се питат: „Защо ти е едното око синьо?“, а другият питал: „Защо ти е едното око кафяво?“ Значи цели 10 години те криели, но дошъл момента, когато се издали.

Гладът ще накара хората да потърсят добрия хляб.

Когато хората изгладнеят, те ще намерят хляба.

Има неща, които са непонятни за хората.

Божественият порядък ще дойде.

Злото не може повече да отиде по-далеч.

Всяко нещо има своя краен предел.

Свободата с оръжие не се добива, тя не е нещо физическо.

Тя не се добива също и нито с пари, нито със закони.

Ние трябва да ценим в хората знанията, защото иначе Бог ще ни покаже камшика.

За пример: Имало един полковник много груб. Той имал един ординарец, един много начетен и учен човек, който понасял безропотно ординарческата служба, макар че полковникът постоянно го обиждал и грубял.

Веднъж полковникът паднал от коня и си изкълчил крака. Ординарецът се заел и излекувал крака на своя началник. Чак тогава полковникът видял грешката си за обноските си към него и се коригирал, и по този начин полковникът станал ординарец, а ординарецът - полковник.

Ние сме слепи за Божественото в света. Изискват се условия, при които да се прояви то.

Новото от Бога идва сега.

Йерусалим сега е обсаден и ще трябва да капитулира.

Нашият народ е страдал от липса на разумно духовенство. Те нямат любов към народа ни.

Ако имаше разумно духовенство ние нямаше толкова да страдаме в миналото. Всички народи са страдали от духовенството и от управляващите ги.

Сега войната в астралния свят отдавна е свършила.

Сега се изтичат пороите (остатъците от тях) мътни и скоро ще почне да тече бистрата и кристална вода.

Народите имат още хляб и затова се бият. Ако ги оставите 5 дни без хляб - гладни, веднага ще настъпи краят на войната.

Сегашната война е за големите народи. Те мамят малките народи, за да ги вкарат във войната. Също както един момък, който иска да се ожени за една мома и й обещава да я направи княгиня, а после като се ожени вместо княгиня, той я прави слугиня.

Ние трябва да се научим, да знаем, какво да искаме.

За пример: Когато се освободи България, пристига от Америка един българин, учен и се явява при княз Батенберг да иска служба. Нямайки учени хора, князът му казал, че ще го направи министър, обаче българинът незнаейки какво е това министър, казал, че иска да бъде направен директор, мислейки че тази служба е по-голяма. Тогава князът го изпратил при министъра, за да го назначи директор. Трябва да се научим, да знаем, какво да искаме.

Хората трябва да научат законите на тялото си и оттам ще извадят всички закони и порядък в света.

Във физическия свят трябва да изучат стомашната система.

В духовния свят трябва да изучат дихателната система.

В Божествения свят трябва да изучат умствената система (мозъка).

Стомахът има 10 милиона клетки, които работят в идеален унисон и ритъм за целия организъм. Тези милиони клетки работят, а не им се плаща. Ако им се плаща на ден по 1 стотинка, трябва по 100 000 лева дневно. Ако им се плащаше на ден по 1 лв. трябват по 10 милиона лева дневно. Ако им се плащаше на ден по 10 лв. трябват по 100 милиона лева дневно. От где ще се намерят толкова пари, за да се плаща?

В Божествената държава всички ще работят по закона на Любовта, а няма да се плаща.

От стомашната система енергиите ще отиват в дихателната система, а тя ще ги препраща в мозъка, а оттам в кръвта, която ще отиде по цялото тяло.

За в бъдеще оттам ще се извадят всички закони.

Хората са много закъснели, а време трябва, за да се проучи всичко и да се приложи.

Един ме пита: Какъв е смисълът на живота? Във Вселената има 100 милиона слънца, и всяко слънце има по 12 планети. Ще отидеш да ги обиколиш всички и на всяко ще живееш по 100 милиона години. Тогава ще научиш, какъв е смисълът на живота. Сега ние живеем на тази планета - Земята. Ние сме тука на земята екскурзианти, на които им се дава възможност безплатно да я пропътуват и да я изучават.

Сладкото не можеш да кажеш, че е сладко, ако не го опиташ.

Светлината трябва да я видиш, тогава ще кажеш, каква е и ще имаш теорията за нея.

Само като опиташ нещо, ще го знаеш, какво е.

Защо има някои хора слепи?

На добрите хора Бог е отнел зрението, за да не виждат злото и се изкушават от него. И обратното - на някои лоши хора Бог им е отнел зрението, за да не виждат доброто.

За пример: Един цар имал две дъщери: едната сляпа, а другата глуха. Явили се двама момъка, които се оженили за тях. Момъкът, който се оженил за глухата мома бил сляп, а момъкът, който се оженил за сляпата мома бил глух... Примерът го има в беседите.

Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората.

Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“

Така приключи разговорът ми с него.

Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време. Трябва да седна да помисля върху писаното и да си припомня разговора, за да огладя бележките. Това ще стане като си дода в Сливен след десетина дни.

На Младенчо можах да наредя следното: Отмениха отиването му в Щип, остава тук в допълняющето отделение на 4-ти Артилерийски полк, които са в новите казарми при Дървеница. Командир е полковник Кръстев Андрей (който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го нареди добре. Навярно ще го вземе при себе си. Тази сутрин го заведох в казармата аз и го оставих при Кръстев да го облечат.

Вярвам, че ще може да си идва всеки месец в отпуска, а освен това ще може да прескача и до София да наглежда къщата и складовете с паркет, защото Мирчо го мобилизират и тези дни и той заминава.

Искаш да съм го освободил съвсем, а не знаеш, какъв зор видях докато можах това да наредя. Цели пет дни съм тичал непрекъснато по селата докато уредя, защото всички са евакуирани около София, а няма съобщения. Вчера взех с мен и Младенчо, за да отидем и вземем новата заповед и сме се возили с влак, вървели пеша 20 км, после с камион и пак с влак, за да се приберем в София.

Както и да е, трябва да бъдем доволни, че Бог помогна, та така се нареди работата.

За Лиляна също аз пак виновен. За всичко аз съм виновен? Така да бъде. Колкото до материалната страна, ти никога не си ми съчувствувала и съдействувала. Не искаше и да знаеш, че сега съм без пари и че даже за Сливен да искам да тръгна трябва да търся пари. Защо поне ме ядосваш, ако не можеш да ми бъдеш полезна. Паркет има, ама паркет не се яде. Кажи на Кольо да не продава без мен, защото не знае какво качество и какъв метраж имам свободно. После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го уредя този въпрос с комисаря като дода в Сливен. Ако има купувач да ме запита с телеграма, какво качество иска, колко метра и аз ще му отговаря какво има свободно и по каква цена. То не е току-тъй само да се продава и да вземем пари, а после да нямам какво да дам. Кажи му, че този паркет, който е в Сливен 1/2 е продаден още по-рано и платен, но артиса в Бургас и не можахме да го пренесем в София, та го пренесох в Сливен.

Прочети му тези редове от писмото ми непременно.

Лиляна е без работа, така както ти желаеше. Докато се върне хората взели на нейно място друга. Учителят не е казал сега да си почива още, а ми каза, ако е вътре в себе си раздвоена, да не остава в София, ако ли е спокойна и не е раздвоена за работата си да продължи работата.

Сега ти остави детето без пари, а не мисли, че тук в София е толкова страшно и опасно. Ето вече от няколко дни имаме осветление, вода има в казармата, мляко има кисело и прясно колкото искаш по 24 лв. Зеленчук има в изобилие, хляб има. Сега вече тук там има трамвай, а и улиците започнаха да ги почистват и да запълват ямите от бомбите.

Днес имахме на обед тревога и летяха самолети, но пуснаха само няколко бомби. Изглежда, че имаха друг обект за бомбардиране, а едно ято обърка се в облаците и доде над София. В това време започна дъжд и гръмотевица, та се омесиха гръмотевица, дъжд, стрелба на оръдията и експлозиви от бомби, но само няколко.

Защото сме свикнали вече та не ни прави впечатление.

Аз казах на Лиляна щом като няма да работи, да си замине за Сливен, но тя иска още да седи.

Какво прави сладката ми Анжелика, да я караш да чете и да пише, защото всичко е забравила. Сега поне ти нямаш много работи и можеш да се занимаваш и с нея.

Цветини какво правят. Да ги караш да идват горе при вас, а майка ти да се научи да търпи всичко, щом е гостенка на тях.

Утре ще приготвя две сандъчета с разни работи и ще ги изпратя по железниците до Кольо.

Поздрав на всички, целувам теб и Анжето. Ильо