1. Учителя за себе си

[Ани]

1. Учителя за себе си

В началото на една нова култура винаги идва един Божествен Пратеник, идва един Велик Учител. Той носи Словото на живота, чрез езика на един народ, Той дава конкретен словесен израз на онова велико богатство, което Той донася от Божествения свят. Неговото Слово съдържа знанието за Новата култура, което като се приложи ще принесе своите добри плодове. Всяка дума, с която Учителят си служи, е строго определена и пълна с дълбоко вътрешно съдържание. Чрез своя живот Учителя внася нови сили в човешката душа, дава подтик на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля да се развиват. Неговият живот е синтез и символ на Новата култура, която той благовества. Това е единствено и неповторимо явление в природата, (стр. 193, т. 12 „Изгревът“)

Учителя казва за Себе Си: „Аз дойдох тука да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили“. Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл? „Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България“. Попитаха го дали тялото на учителя е построено както на останалите човеци. „Един Учител има плюс органи, т.е. повече органи от обикновения човек.“ Запитаха го, какво може да направи един Учител с тялото Си. „Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак, където Си поискам“. Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителя беше на Рила, а се явяваше тука, на „Изгрева“ или на други места - при ония, които Го зовяха за помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме, как се проектира Той, чрез този Дух навън, в света. „Аз съм във всички хора, във всички животни, в растенията, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз“. Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух, и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: „Аз идвам от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената.

Във връзка с Чирпанското земетресение каза: „Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето.“

„Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Сего“.

Размишлявайки върху голямата сила на Учителя без да го извикат, Той отива при приятелите и казва: „На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички Сили земни и Небсни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен“. Учителя е като майка. Той пита децата си, какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божественият хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителя е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най-малкото страдание през вашият път като ученици.

„Аз не спя. Учителя на спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези школи са в Невидимия свят. А тази тук на „Изгрева“ е единствената на планетата земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената. Само Учителя тук, на „Изгрева“ е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената“. (стр. 618, 619, т. 1 „Изгревът“)

„Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл от само себе си, по мое желание. Аз съм пратен от Бога да работя за въдворяването на Царството Божие на земята. Царството Божие няма форма. Аз съм дошъл да изявя любовта, да я донеса на земята. Това е моята мисия. Аз се уча от слънцето. Искам да бъда като слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча. Всичко оценявам, нищо не подценявам. Аз съм виновен за всичко, защото донесох благата на света. Единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, това съм Аз. Ако се пусне пръчицата, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойда и да ви избавя. Когато работя земята, Аз се обръщам към Господа с думите: „Господи, помогни ми в работата, да покажем на хората, че ако са с Тебе, ще изкарат много повече, отколкото очакват“. (стр. 46, м. 81/82 г.).

„Дойдох да изнеса принципите, по които трябва да живеете, но искам да ви оставя свободни. Вие можете да живеете, както искате, нямам нищо против това, но и като почнете да страдате, не ми се оплаквайте. Щом се оплаквате, значи има нещо, което не е както трябва. - „Кой си ти?“ - Божественият живот, които излиза от мен и ви го предавам. Аз съм човека, през който минава Божественият живот и който се ползва от живота - добре, който не се ползва - губи. Чешмата ли ви интересува или водата, която излиза от нея. Преди всичко вие трябва да се убедите Божествен ли е този живот, който приемате. След като приемете този живот, това знание и тази истина, която ви предавам, тогава вие ще се убедите кой съм аз. Ако вие не приемете любовта и живота, който минава през мен, ако не приемете знанието, свободата, истината, вие няма да познаете кой съм“. (стр. 81, Мисли, 84/85 г.)

„Аз първи възприемам последните новини от Бога. И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целият живот на Вселената“. Учителя всичко долавяше. Пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Учудени от Неговите възможности. Той каза за Себе Си така: „Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави“ (стр. 621, т. 1 „Изгревът“).

Няколко души бяхме около Него и един го попита: „Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, който бе преди 2 хиляди години?“ - „Исус Христос не беше още от съвършените! Аз съм от Съвършените. Аз съм най-големият светия на Небето, но тук, на земята съм заел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на земята. Аз съм Бащата, а Христос преди 2 хиляди години бе синът! Днес Бащата е на „Изгрева“ и Всемировият Учител е тук“ (стр. 620, т. 1, „Изгревът“).

Учителя казва: „Свободата на българите е дадена от Бялото братство и ако злоупотребят с нея да му мислят. Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руският цар Александър II и не му беше внушил да освободи България. Манифеста на руския цар за обявяване на войната е Словото на Господа за освобождение на България. Така че българите дължат освобождението си първо на Бога, второ на Бялото Братство, трето на руския цар и четвърто - на руския народ. На друго място Учителя казва, че Бог решил да свали своята Скиния на земята и затова избрал България и българския народ за това място. А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя“. (620-621, т. 1, „Изгревът“).

Веднъж Учителя спомена: „Българите нямат право на държава и на земя, но онези българи, които са в Духовния свят и за техните представители в Божествения свят, получиха земя и условия и те ги освободиха от турците, заради Бялото братство, което трябваше да дойде между тях. Това е Божие благослове-ние.“ Българският народ по времето на Учителя не разбра това нещо“. (стр. 347, Изгрева, V том).

„Ако не сте готови да изпълните закона на любовта, ще знаете, че нямам нищо общо с вас. Друг път няма да се занимавам с вас. И да искам да ви срещна, не мога. Други ще се занимават с вас - законът на любовта е строг и взискателен“ (стр. 312, Новият човек).

„Няма по-хубаво нещо от това да сте синове на виделината - ще имаме работа с разумни същества. Тези ангели аз всеки път ги срещам по горите. Когато отивам по горите, отивам да срещна някои от тези ангели - но когато съм сам - Аз казвам, че отивам на размишления. Не, на рандеву отивам. Христос всяка вечер отиваше на рандеву - да се разговаря с тях. При големи страдания, когато дойде някой от тези братя, ще имаш нещо реално. Ако можеш да привлечеш хора при разумния Господ, направи го. Аз Господа горе още не съм Го видял, но Го виждам между разумните хора. Там, гдето на земята Той е живял, много пъти съм ходил и вие може да отидете. Това не е една привилегия. Та казвам, трябва да станете синове на Виделината. Сега сте синове на земята, на обикновения живот, заблуждението“ (стр. 7980, 12 т., „Изгревът“).

„Учителя никога не е слизал на земята. Той слиза до онова положение на съзнанието, където можете да го разберете. Аз съм като светлината, която никъде не се спира. Докато държите прозореца си отворен, влизам, щом го затворите, занимавам. Докато мислите присъствам, щом не мислите, отивам си“ (стр. 6, м. 77/78 г.).

Първите години от съставянето на „Веригата“ Учителя развива усилена духовна и спиритическа дейност. Той винаги е стоял в средата на събранието и е бил душа и тяло на „Веригата“. Всички във веригата са сензитивни и осезателно са чувствали неговите силни вибрации. Но съмнението, това основно качество на Сатурн, управляващ българите, дълго време съпътства нашите първи приятели. При едно вечерно събрание, седнали около масата, му задават въпроса - Кой е той? Тогава господин Дънов, както са го наричали така до 1915 г., им казва: „Заключете вратата на стаята и проверете дали е заключена.“ Приятелите заключват вратата и я проверяват. Малко след това той изчезва от стола на който е седял и гласът му се чува в коридора, зад споменатата заключена врата. Казва им пак да проверят дали е заключена вратата. Те проверяват и след няколко минути той идва на стола, на който е седял - Казва им: „Проверете пак дали е заключена вратата.“ Те проверяват и виждат, че вратата е заключена. Тогава господин Дънов им казва: „Аз съм този който може да минава през заключени врати.“

От 1900 г. във Веригата се включва Мария Казакова - учителка и голям медиум. На 20.10.1904 г. при събирането на Търновския спиритически кръжок, тя получава и съобщава следното послание от Божия Дух, за работата и мисията на Петър Дънов в България: „Духът ми да пребъдва във вас. Той е велик помощник. Аз съм с вас, Силата на слабите. Вашият Учител е мой посланик - Петър Константинов Дънов служи за пример на всички ви. Той носи моя мир. Вие всички ще видите неговата голяма сила. Той е, който усмирява всички. Неговият дух стои над серафимите. Той е лъчът на моя Дух. Той е кротък и смирен. Хвалете Бога за него. Всички малки и големи ще разберат неговата мисия. Той ще раздвижи България духовно. Той мълчи, а мълчанието е велико дело. Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил. Всичко става по известен Божествен план. Той е оръжие Божие. Един от седемте велики духове Божий. Прочетете Откровението на Йоана, глава 4, стих 5 и глава 5, стих 7 и вие ще разберете това, което ви Говоря. Петър Дънов има съобщение с мене и вижда Божия престол, понеже, както казах, е един от Моите велики духове. Когато Петър Дънов завърши мисията си към българския народ, Аз ще го повикам при себе си.“ Това е светлият лъч, Духът на Истината, който взима книгата, разпечатва 7-те печата и донася словото Божие на Земята. „

В 1906 г. в разговор с приятелите преди събора, един брат го пита: „Господин Дънов какво е Вашето мнение за проявите на духовете в сеансите?“ Тогава Учителят променя външния си вид, става много сериозен и казва строго: „Тука няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината, който ви говори.“ Действително, младежкото хилаво тяло на Петър, след вселяването на Божия Дух в него през 1897 г., изцяло се променя - става стройно, здраво, подвижно и много красиво, което не се засяга от никакви болести. От този момент той успешно лекува и помага на всички болни.

На 14 август 1906 г. на събранието на Веригата, по желание на присъстващите, се явява духът на заминалия доктор Миркович и говори чрез Учителя. Някой пита доктора, дали се е явил на медиумите в Сливен и Търново. Когато той отговаря, че не е посещавал тамошните медиуми, сеансът се прекратява и става спречкване между приятелите. Един от тях казва: „Има думата господин Дънов“, който по време на разправията мълчи. Изведнъж лицето му се изменя, светва и той строго казва: „Тук няма никакъв Дънов. Аз съм Господ, който се проявява чрез неговата душа. Вие забравяте, че мястото, където се намирате е свято. Засрамете се!“ Всички изтръпват на местата си и спорът престава веднага (стр. 4, 1906 г.).

В „Призвание към народа ми“ Учителя казва: „Ето, втори път ида, откат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око - какви сте наглед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб. Ден, посветен Богу моему. Аз съм Елохил Ангел на завета Господен“ (стр. 13, Призвание към народа ми, 1994 г.).

Мен много пъти ме срещат хора и ми казват, че се съмняват. Отговарям им: „Този, който се съмнява е сляп. В моята душа досега не се е повдигнало съмнение за нещата. За мен не съществува никакво противоречие в света. Аз не ви срещам за първи път, а вярата е за децата.“ (122 стр., 4 т., 1914 г., Баба Величка).

„Аз не искам да знаете кой съм. Аз не искам да бъда известен, защото, ако искам да стана известен, ще отворя очите на двама слепи и те ще разправят кой съм. Добре. Да ви явя кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на хлъзгава почва. Аз избягвам това, познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но те не го приеха и си навлякоха карма. Сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи.“ (стр. 444, 11 т. „Изгревът“).

„Когато се занимавате с мен, не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на небето. Можеш ли да познаеш един водолаз в костюма му? Но вие сега, не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Вашата душа отлично ме познава. Ще си спомните, бъдещето е напред.“ (стр. 136, 137, тетрадка 4, 1914 г.)

„Когато ви говоря аз, в мен не трябва да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, който ви говори и Който иска вашето повдигане... Тия неща, които сега ви се дават, в хиляди години веднъж се дават и затова трябва да ги пазите.“ (стр. 80, тетрадка 2, 1910 г.)

„Господ беше между нас, с нас и смирено работеше за пробуждането на съзнанието ни, като подготвяше условията за идването на новия живот на Земята, въздигането на шестата под-раса, на петата раса в славянството и идването на шестата раса на земята. В евангелието на Йоана, глава 15, стих 26, се казва: „А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за мен.“

В психическо упражнение, дадено от Учителя на Веригата, се казва: „Така да отвориме сърцата си на Господа, който е между нас, да се прослави неговото Име. Амин.“

При „Божието обещание“ Учителя им казва: „Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестокосърдечието се огорчавам! След всичко това бъди винаги готов да изпълниш всяка моя заповед, която ще ти дам! Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, каквото и да вършиш, за всичко трябва да благодариш в сърцето си.“ (стр. 429, т. 11 „Изгревът“)

„Аз съм, аз Господ, който ще те утвърди във всичко и мирът ти ще изгрее, както утринното слънце на живота“ (стр. 429, т. 11 „Изгревът“).

При преломяването на хляба Учителя казва: „Аз съм, който съм ви водил в миналото. Аз съм същият, който ще ви водя и в бъдеще. Уповавайте на мен и ще проверите моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения! Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота!“ (стр. 430, т. 11 „Изгревът“)

Учителя казва: „Така всички човешки души, слезли на земята, ще минат по един единствен път на развитие. Това е пътят на душата и пътят на духа, за който път единствено аз съм говорил и то повече отколкото трябва. На небето не съм от приказливите. Там съм мълчалив. Но тук между вас минавам за много приказлив. Какво да правя? Аз съм един, а вие много. Аз съм едни и всички искат от мен. Верен на Божествения закон правя това, което прави и изворът - давам обилно и на всеки. Това е великият закон в Битието на който служим.“ (стр. 197, т. 4 „Изгревът“).

„Няма никоя работа в света, която аз да не мога да изправя. Законът е такъв, че всякой трябва да работи, а Господ ще оправи работите ви.“ (стр. 38, тетр. 1, 1909 г., баба Величка).

„И сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа си, да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света! На Мене е дадена всяка власт на Небето и Земята! Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята Воля и Волята на Отца Моего.“ (стр. 183, т. 11 „Изгревът“).

„Не искам да изпъквам във вашия ум, като някой си господин Дънов, а онова, което желая, то е: Вие да познавате Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи! И ако не вярвате в Мене, вярвайте в Неговото Слово!“ (стр. 519, т. 11 „Изгревът“)

„Като излезете извън своя затвор, ще научите закона на Любовта, и в новата епоха ще говоря пак за любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове!“

Учителя казва: „Има ли нещо мъчно за мен? Аз присъствам навсякъде.“ Той владееше законите на материята.

Учителя ни познава и ръководи от 8 хиляди години: „Няма същество във Вселената, което да обича душите ви така, както аз ги обичам.“ Влизай в положението на страдащите. И аз съм готов да помагам на всички, които страдат.

„Аз ще отнема половината от вашите мъчнотии. Като помагам аз и вие ще помагате. Като съединим моята мисъл с вашата, всичко можем да направим“ (стр. 89, Да възлюбим Господа).

Някой ми казва: „Ти нямаш скърби. Аз не си създавам скърби. Вие ходите нощно време, набиете си крака на гвоздей, разбира се, че ще страдате и скърбите“ (стр. 177, м. 85/86 г.).

„Аз не се нуждая от похвалите на хората, но се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти, неговият ум се чисти, подмладява се душата му. Като ме хвали силен става духът му. Аз се радвам на туй,, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората. Хваля Господа, осветявам името Му в ума си, в сърцето си, в душата си. Вие приличате на букет цветя, направен от най-хубави цветя. Вие имате такова качество, което никъде по света го няма, макар че понякога ме изкарвате от търпение. Иде един при мен да ме застави да се моля за него, да му помагам и казва: „Не ми вървят работите и вместо да се оправят, те се развалят, а Ти не вземаш участие.“ Отговарям така: „Ти си един голям неблагодарник. Защо не си носиш съдбата? Ти сам себе си спъваш. Преди всичко ти нямаш любов. Ти искаш да ме матахариш, а каквото кажа, не го изпълняваш. Сега да си вървиш. Връща се днес и казва. „Тръгна ми“. - Аз се зарадвах. Като го нагълчах му тръгна. Казвам му на място нещата и благословението дойде. Мнозина искат да им кажа нещо особено. Аз съм щедър, мога да ви кажа много работи, мога да ви дам знания, колкото искате, но няма да се ползвате нищо. Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем. За да не се удавите, всичко няма да ви дам. Каква полза да ви натоваря със скъпоценни камъни, а на десетина километра ви чакат разбойници да ви оберат. Онова, което ви се дава, трябва да умеете да го пазите“ (стр. 117, м. 86/87 г.)

„Ако хората говорят зле за мен, ще страдат. Като говорят добре, ще се радват. За мен е същият закон. Като говоря добре за хората, аз се радвам, ако говоря зле, страдам. Нямам право да говоря зле за когото и да е“ (стр. 25, м. 84/85 г.).

Отворих вратата и влязох при Учителя. Той като че ли ме очакваше, изправи се величествено пред мен, дигна своите ръце над главата ми и ми каза следните думи: „Аз свърших моята задача тук на земята. Аз ще си замина. На вас духовете ще ви заключа на земята, но за да не се огранича - ще ви оставя ключовете и когато си завършите вашата работа тука на земята, да си отворите и да дойдете при мен.“ Тези ключове са знанието на Словото Му. (стр. 484, т. 4 „Изгревът“).

Първите приятели знаеха възможностите на Учителя, защото бяха ги изпитали по време на войните. На един от съборите сме се събрали млади братя и сестри и разговаряме. Един говореше за възможностите на великите учители, които се намират на Хималаите. След малко Учителя, без да го повикаме, дойде, огледа ни и каза: „Аз имам власт да възкресявам, да лекувам, да променям човешки съдби, да променям политически събития и да направлявам съдбините на човечеството. Тази власт ми е дадена от Бога и от Силите Господни. Но, ако аз отивам да излекувам онези, които страдат от неизлечими болести, то каква полза ще има за мен и за тях. Болестите са резултат от техните грехове и престъпления в миналото. Ако аз ги излекувам и те живеят по старому, нови грехове ще направят и повече болести ще дойдат върху тях. Да се излекува един човек, той трябва да има духовен стремеж, за да се пробуди съзнанието му и да промени живота си, след като бъде излекуван. Имената на учениците са строго определени в Ученето, което аз днес давам. Моят път се дава чрез Словото ми и то предава Учението за онези, които ще дойдат и ще бъдат жители на шестата раса.“ (стр. 384, т. 5 „Изгревът“).

„Искам вашият ум и вашето сърце да се отворят. Ако отворя вашите очи зло правя ли? Ако пък някой друг отвори вашите очи, аз ще му благодаря, стига да бъдат отворени очите на слепците. Да напишем една история на Учителя, къде е роден, кога, къде е учил, да разпространяваме учението му. Няма нужда. Ако е въпрос да се види една история на един учител, вземете историята на Христа. По-хубава история от тази на Христа няма: - Как идват при него отдалече мъдреците, от Индия, да Му се поклонят. Ще кажете сега, че някой учител се родил в България, за тщеславие. В България никой учител не се е родил. Учителите не се раждат. Говорят си хората, без да знаят как стоят нещата. Къщите им се правят тук, но не се раждат нито в България, нито къде и да е другаде. Каквото и да правите, не дигайте шум около себе си.“ (стр. 102, м, 88/89).

Пред брат Боян Боев и заобиколилите го приятели Учителя казва: „До началото на 2000 година ще дойда отново, защото сега се строи друга земя. Ще дойда в Русия към Кавказ. Сега България е в златния си век, а тогава ще бъде точно обратното. Русия ще бъде в златния си век, а България в сребърния си век. Това ще стане, защото бъдещето е на славянството, защото върви по пътя на сърцето и може да се сади от семената на новото учение в тях.“ (стр. 542, т. 5 „Изгревът“).

Веднъж Учителя казва на сестра Мария Тодорова: „Между Мене и Бога разлика няма да правиш.“ Тя завършва академията и трябва да стане учителка в провинцията, където да си изкарва прехраната. Отива при Учителя и му казва: „Учителю, аз съм дошла за Школата, а като отида в провинцията ще се отдалеча от вас?“ Погледна ме: „Правилно си решила“. Така останах на Изгрева - определих съдбата си. Като отивах при него с някакво прошение Той ми каза: „Мен ме е страх да кажа нещо, защото моята дума е много тежка, защото около мен стоят дежурни светли същества на пост и стража и чакат да чуят само една дума, те я вземат и веднага тези служебни същества тръгват да я изпълняват“ (стр. 230, 231, т. 5 „Изгревът“).

Един ден Учителя ми каза: „Ти ще пишеш!“ Но аз се почувствах малка за такова нещо и се усъмних. Тогава Учителят ми се скара строго и каза: „Няма да се съмняваш!“ А Той знаеше и умееше да бъде много строг и тогава нещата придобиваха съвсем друго значение и друг обрат. При един такъв случай ми каза: „Аз внимавам много какво казвам, защото около Мен стоят на стража като воини същества от висши йерархии, които управляват цели светове и вселени. Когато чуят една моя дума, те тръгват с нея и почват да я изпълняват, защото моята дума за тях е закон - за тях това е изпълнение Волята на Бога.“ (стр. 160, т. 1 „Изгревът“).

На Изгрева група приятели се карат на сестра, като я осъждат за поведението й. Брат започва да говори срещу нея, но нахвърля се и срещу Учителя, който смята за виновен за погрешките - защо не взима мерки да я изправи. Учителят мълчи, изчаква да се успокои аудиторията и казва: „Аз съм създал условия да дойде тази сестра тук и съм гарантирал за нея, както и за теб. Не желая да я критикувам, защото съм заобиколен от милиони същества, които чакат само да кажа нещо и веднага го изпълняват. Вие ще се намерите в чудо - едни ще се схванат, други ще онемеят, трети ще ослепеят, а други ще се разболеят - затова оставям ви да разрешите вашите отношения помежду си с търпение и любов.“ (стр. 191 „Светъл лъч“)

Тереза Керемедчиева сънува жив сън и го разказва на Учителя. Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: „Вечна слава!“ Учителя приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка. Накрая на манифестиращата колона от всички народи по лицето на земята, се задава една група от мъже и жени. А те вървят така - кой как свари, без ред и порядък. Всеки говори и ръкомаха на другия. Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички. Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя всички обърнали глава към Него и млъкнали. Минали мълчешком. Учителя станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация. Това били представителите на „Изгрева“. Вторачила се Тереза Керемедчиева в тях и какво да види - това било цялото представителство на „Изгрева“, както тя ги била познавала от 22 години. Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя, като застъпница на „Изгрева“. Те мълчешком вървели, а Учителя стоял прав. Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: „Странник съм в този свят“. Колоната се изтеглила и Учителя отново седнал на своя трон. Учителя я изслушва внимателно и съсредоточено и казва: „Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън. Това е цялата истина. Станах прав на онези, които въпреки всичко, от нищо направиха нещо. Те отстояха на „Изгрева“, докато се даде Словото на Бога. Това не е малко за тях, а цял подвиг пред вечността. Ако запазят Словото - тогава това ще бъде техният втори подвиг пред вечността. Тогава ще стана прав и ще им се поклоня до земята. И това не ще бъде малко за тях. В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето. Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха. И аз им го зачетох и станах на крака. Но ако запазят, съхранят и го предадат на останалото човечеството, тогава ще им се поклоня до земята.“ (стр. 27, т. 1 „Изгревът“).

В 1939 г. почти целият Изгрев отиде на седемте езера, всеки да вземе от благословенията на Духа Господен, който се изявяваше през тази година. Паневритмията се играеше на петото езеро - Бъбрека, където имаше голяма поляна, на която можеше да играят множество присъстващи. След свършване на Паневритмията някой бута Галилей и му казва: „Виж натам онази картина!“ - В една редица на 30 метра от кръга се бяха наредили в права линия 50-60 коня. Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от с. Говедарци до Седемте езера. Някой незнаен техен ръководител ги беше наредил в права линия на 2 метра един от друг на разстояние 100 метра. Стоят, наблюдават ни и никой не шава, само от време на време се махат опашките им във въздуха. Така те са наблюдавали цялата Паневритмия и слушали музиката на Учителя. Какъв беше този парад на това Небесно войнство? Къде бяха техните ездачи и воини? Вероятно Небесните воини бяха ги яхнали и те стояха мирно на парад пред Главнокомандващия. А кой беше този Главнокомандващ? С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам му ръка и казвам: „Вижте Учителю, тези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия“. Учителя се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: „Вие сте свободни!“ И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават. „Учителю, какво означава това?“ „Това означава Небесният парад на Небесното войнство, което управлява сега света. Те дойдоха да засвидетелстват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч. А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци.“ (стр. 43, т. 1., „Изгревът“)

„Кой човек е пратен от Бога? Този който ви изважда от водата, когато се давите. Може да ви е брат, но ако не ви извади от водата, не е пратен от Бога и не ви е брат. Онзи, който ви помага, когато сте в нужда, той е от Бога пратен.“ (стр. 86, М, 81/82 г.)

„Сега мислите, че като стоя така естествено между вас, на същия уровен с вас, че аз съм като вас. Казвате: „И Учителя е като нас. Тъй като ходя с вас, казвате: Учителя и Той не е добре днес и забатачил като нас. Не се лъжете. Аз обичам естествения живот, но не забатачвам“ (стр. 16, т. 2, 24 л. ООК. втора година).

Често при мен идват хора да ме изпитват, да видят наистина ли съм това, за което ме смятат. Те изпитват, но и аз ги изпитвам. Казват: Ние мислиме, че си светия, но ти си бил обикновен човек. По-добре да мислиш, че съм обикновен човек, отколкото днес да ме хвалиш, а утре да ме кориш. Така не се постъпва“ (стр. 277, Новия човек).