2. Качествата на Учителя

[Ани]

2. Качествата на Учителя

Учителя имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога. В Неговия поглед грееше предвечната Мъдрост на Великия! Учителят държеше главата си изправена. Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение. Той говореше тихо - гласът му проникваше далеч. Животът му беше музика - ритъм, мелодия и хармония. Той посещаваше концертите на големите майстори. Той беше учтив, внимателен и търпелив към всички. Обличаше се чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите високи места в планините. Плодовете бяха любимата му храна. Той казва: „Плодовете чистят, както тялото, тъй също мислите и чувствата.“ Радваше се на едрите, правилни и хубави плодове. Той казваше, че те идват от един възвишен свят. Учителя сядаше да се храни със свещено чувство. „Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез нея ние приемаме сила, живот и знание.“

Учителя обичаше слънцето. „Както се греем на Слънцето, тъй трябва да живеем в Божествената Любов.“ Обстановката при която живееше и работеше Учителя беше скромна. Той не обичаше разточителността с материалните блага и проява на небрежност. Когато трябваше, обаче беше щедър. Никога и за нищо Той не казваше, че е Негово. Учителя казва: „Истинският дом на човека е в душата Му. Той няма дом отвън.“

Учителя беше точен. Имаше правило: „Малко обещавай, но всякога изпълнявай!“ Той не обичаше да отлага нещата. Всяко нещо той извършваше внимателно, грижливо, по най-хубавия начин. „Каквото работите, работете го за Господа. Помни, че ти всякога предстоиш пред Великото, Разумно Начало!“

Той използваше за работа и тихите нощни или ранните утринни часове. Той казва: „Човек решава най-мъчните въпроси в абсолютна тишина, когато всички спят, а само Бог е буден.“ Всяка работа Той започваше с молитва. И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва. Той казва: „Разумният, Невидимият свят участва във всичките ни дела тук, на земята. С молитвата ние призоваваме Неговата помощ. Благодарността пък е израз, че ние оценяваме тази помощ.“

Небесни пратеници посещаваха учителя. Той знаеше как да ги посреща, знаеше как да вдъхне в нас едно свещено отношение към тях. Учителя казва: „Бъди винаги във връзка с Бога на Любовта! Вън от Бога се създава грехът. Аз всякога се моля!“ Учителя служеше на Любовта. Служеше на Бога! „Смирението е израз на Любовта към Великия.“ Учителя беше търпелив към нас, знаеше че за всяко нещо има време и Той умееше да изчаква това време (стр. 106 и 107, т. 1 „Изгревът“).

Учителя беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав. Когато го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие. Когато предприемахме екскурзия с Него, Той макар че беше с тридесет, четиридесет години по-възрастен от нас, а и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. А Той вървеше леко, леко, леко като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така. Учителя, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към себе си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него. Каквото предприемеше Учителя да върши, свършваше го и то образцово. В Него имаше отношение към всяка една малка работа. Имаше маниер, грация и съвършенство в Неговите движения, каквито никъде не съм видял. Всеки жест, всяко движение и всичко в Него даваше подтик за един възвишен живот. В ежедневния живот на „Изгрева“ Той беше навсякъде в приемната за гости, където идваха при Него отвсякъде за съвет, в кухнята, в градината. Той беше навсякъде и намираше време да отскочи и навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше, навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то десет-двадесет години след Неговото заминаване, (стр. 619, 620, т. 1 „Изгревът“)

Ние бяхме пред Него, като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И той добре ни напътствуваше. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. „Светията -казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, Учителя е вън от смъртта. Учителя управлява живота във Вселената, живота на Битието и Небитието.“ (стр. 620, т. 1 „Изгревът“)

Учителя разполагаше със знание и с възможности да посещава различни планети от нашата слънчева система. Ние го разпитвахме и Той ни разправяше какво има там, какъв е животът там. А науката едва сега предприема първите стъпки в това направление. Учителя казваше, че съвременната наука е още в своите пелени. Учителя ни разказваше и за живота на другите слънчеви системи и ни описваше какво представлява Веселената. Веднъж една сестра го попита: „Учителю, ама всичкото това, което ни разказвате, кой го управлява?“ Учителят се усмихна и каза: „Вселената се управлява от Всемировия Учител, който е пред вас.“ стр. 621, т. 1 „Изгревът“)

Учителя носеше голяма култура. Но той беше съвсем скромен и не парадираше с нея. Величествена гледка представляваше Учителя с такова огромно, извънчовешко знание и власт, а живееше с такова смирение. Той се приспособяваше към всички и с най-малкото се задоволяваше. Той живееше на „Изгрева“ в изключително малка и скромна стаичка. В нея нямаше мивка, а Му поливаха с кана и Той се миеше над празен леген. (стр. 621, т. 1 „Изгревът“)

Учителя лекуваше всички болести, в което ние се бяхме убедили. Цялото Божествено знание беше у Него и когато трябваше Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше... В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво. В Неговото присъствие ние се чувствахме като души, които са застанали под крилата на Всевишного. Той повдигаше духа ни и внасяше радост в душите ни. Той беше духовен алхимик, който превръщаше нашата скръб в радост... В Неговото присъствие душите ни си почиваха и се хранехме от Божествения хляб, който слизаше от Небето чрез Словото Му. „Не сте срещнали и няма да срещнете по-добър човек от Мен!“ Учителя беше изискан, съвременен, културен човек. Беше облечен изискано. Чистота и блясък лъхаше при Неговото появяване. Но независимо от това, друго нещо определяше Неговото величие. Той имаше духовен облик, красива и Божествена осанка и излъчването Му беше необикновено. В Неговото присъствие всичко оживяваше. И всеки при Него намираше себе си. „Аз съм огледало и всеки, който ме вижда в него, се оглежда такъв, какъвто е той самият. Оглеждайте се в Мене!“ В Него виждахме Величието на Бога и нашето несъвършенство и нищожество, като човеци. Това ни обезсърчаваше понякога, (стр. 622 623, т. 1 „Изгревът“)

„Слушайте ме какво говоря! Гледайте ме какво правя! Достатъчно е в един живот да послушате само едно, което ви казвам и да го изпълните така, както Аз го изпълнявам, защото Моето Слово е от Бога и Моите Дела са от Бога.“ В него разхищение на времето нямаше. Според Него и губенето на време е престъпление. Чутките души, само като Го погледнеха, знаеха какво да правят. Те схващаха Неговата мисъл и понякога се обръщаха и тръгваха да изпълняват Мисълта Му, без дори да целунат десницата Му и да го попитат за съвет. Те бяха в непрекъснато духовно общение с Учителя (стр. 623, т. 1 „Изгревът“).

„В бъдеще всички трябва да почитате Бога вътрешно, с онази неизменна, истинска любов и да му служите непрестанно. Каквото вършите, помнете, че сте под зоркото око на Бога. Изпълнявайте Божия закон... Аз съм ви казал и друг път: „Нашият живот зависи от Небето.“ (стр. 155, б. Който дойде при мене).

Погледът на Учителя проникваше в дълбините на живота. Той разбираше езика на насекоми и животни, разговаряше с техния разумен дух - непознат на нас обикновените. Скрижалите на природата Му бяха познати. Познаваше написаното писмо от дълги векове и разчиташе скритото съдържание на всяка форма. Учителя ни зовеше да бъдем съпричастници на Неговото знание, да се поучиме и правим опити, не само един, но хиляди опити, за да се уверим, че животът е многостранен и многолик, богат със съдържание. Учителя ни зовеше да ни открие пластичните форми на невидимите светове, обитавани от светли и разумни духове. С тях Той се срещаше, обменяше мисли и идеи за доброто, правдата и любовта, необходими не само за нас, облечените в тленни дрехи. Учителя общуваше с творческите духове на земята и небето, с гениите и светиите, с представителите на ангелските йерархии и заедно с тях решаваше проблемите на великия живот (стр. 77, т. 4 „Изгревът“).

Учителя тачеше свободата на всички и никого не насилваше. Учеше и ни възпитаваше с личния си пример, без да напомня задълженията ни. Учеше ни на трудолюбие и работа по вътрешно разположение - вдъхновение и без насилие. Приемаше посетители от сутрин до вечер, неуморно помагаше на всички. Всеки свободно влизаше при Него, с наведена глава, смачкан от житейските неволи, а излизаше с крила от радост и изпълнен с енергия. Изпращаше ни по една струя от любов и ни освобождаваше. Той и през нощта работеше. Характерът на Неговата работа надрастваше човешките разбирания. Той говореше с ангелите и търсеше все нови методи за нашето спасение и възкресение (стр. 196, т. 12 „Изгревът“).

„Като се срещнете с някого, гледайте на него като на брат. Защо трябва да измерваш човека от главата до краката? Висок съм 165 сантиметра, не съм планина“ (стр. 167, Трите посоки, ООК).

Учителя беше нисък на ръст. Ние бяхме високи младежи и стърчахме с една глава над Него. Изпитвахме неудобство, че ето тук е Великият Учител и вместо да е висок, да кажем два метра и да го гледаме отдолу нагоре, то Той е по-нисък от нас и ние Го гледаме отгоре надолу... Аз не изтърпях и го запитах: „Учителю, защо имате нисък ръст и защо не сте взели да си направите по-високо тяло, например два метра, а изпитваме неудобство, че ние учениците стърчиме с една глава над главата на Великия Учител?“ Учителя се спря, огледа ме внимателно, вероятно вижда този, който е в мен и Му задава въпроса, усмихна се и се смя известно време. Вероятно му беше харесало това, че ние учениците стърчим с една глава над Неговата глава. После лицето Му взе сериозен израз и Той каза: „Ако бях взел по-висок ръст, по-висок от 165 см., то българският народ ще се разруши, нямаше да издържи. Българският народ е малък народ, а България е малка страна и Аз не можех да взема по-голямо тяло от това, което съм взел в този момент. А ти искаш да съм висок 2 метра. Можеше това да стане, ако се бях родил в Русия - онази страна е необятна и народът е неизброим. Засега това е достатъчно за Мен, за българския народ и за Моята работа. А че стърчат с една глава над мене, това ме кара да бъда смирен“ (стр. 164, т. 4 „Изгревът“).

Око не е видяло такава скромност и ухо не е чуло такава мъдрост, каквато излизаше от устата на Бениса Дуно.

Животът на Учителя беше най-високото, най-висшето и най-непреривното проявление на Бога у човека. Учителя се изявява в бъдещето, Учителя се проявява в настоящето. Учителя се оценява от човеците в минало несвършено време, като действие, като събитие, като история и като мисия. Животът на Учителя е един и непреривен във вечността. Учителят на земята е „Живият Господ“ (има и такава беседа), който се изявява в едно и също време от вчера, днес и утре, а се проявява в настоящето като Всемировия Учител, който сваля Словото на Бога на земята. (С)

Учителя е величието на класа, което не може да се изкаже с думи.

„Аз, когато мога да направя нещо, тогава казвам, че го зная.“

„Туй учение е тайна, велика тайна. Четете беседите, в тях има всичко. Като четете беседите вие се разговаряте с Бога.“

„Господ е дошъл в България. Цялата земя - всички ще дойдат да Му се поклонят, както сега дойдоха в България (1939 г.). Днес ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че те стават проводници на новата любов, която иде вече в света“ (стр. 322, Езикът на любовта, 1939 г.)

„Моето достойнство се състои в това, което аз правя заради своята душа. Моето достойнство се състои в Истината, на която служа, която произвежда любовта, моето достойнство се състои в извършването на туй, което ми дава живот и което на хората дава живот“ (стр. 9, Аз съм жив).

„Аз идвам да оповестя една нова епоха, която предстои да дойде в света. Иде вече тази епоха с всичката си сила. И без да говоря, тя пак ще дойде. Не искам да ви казвам, че като пее петелът, слънцето ще изгрее. То ще изгрее и без петел, дори добре е, че слънцето изгрява, за да пее петелът“ (стр. 38, м. 84/85 г.).

„Аз искам да служите на Бога, тъй както аз му служа безкористно, без да търся облаги за себе си. Моите мисли аз ги сравнявам всяка с една реалност вън от света. Колкото първите човеци Адам и Ева послушаха Бога, толкова и сегашните хора ще послушат и изпълнят моите думи. Аз съм извор и върша работата си. Ако водата на моя извор ти харесва - пий. Ако не ти харесва, иди на друго място. Аз давам вода на всички. Вечер при мен се отбиват и животни и хора. Задоволяват жаждата си и си отиват. Свещениците и владиците мислят, че аз имам някакви планове срещу тях. Ако бих ги държал в своя ум, те щяха да бъдат благодарни. Но аз нося в ума си идеята за благото на цялото човечество. Аз мисля не само за благото на цялото човечество, но и за всички животни и растения. Вие носите ли правдата в сърцата си, носите ли истината в умовете си, носите ли святостта във волята си, като звено между трите? И ако ги нямате, в името на какво ще ме съдите?“ (стр. 29, М, 88/89 г.).

Веднъж попитаха Учителя, с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той казва за себе си: „Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място, други милиарди ме чакат. Ако искам да живея нашироко, Аз мога да си взема в града къщи, слуги, да живея като богат човек. Но аз не искам да живея такъв живот. Аз искам да служа на Бога. Аз съм бил цар и като опитах последствията от царуването Си, отказах се от това. Бил съм най-големият владика на Небето и на земята, но като опитах последствията, отказах се и от това. Сега искам да служа на Бога. На времето, когато почнах да работя, имах само едно палто, едно куфарче и едни обуща. Започнах най-напред с православните. Но Истината я нямаше там. След това почнах с евангелистите, но и там Истината я нямаше. После започнах при католиците - и там Истината я нямаше. Опитах всичко. Най-после започнах сам.“ (стр. 621, 622, т. 1 „Изгревът“).

При постоянните бдения и молитви по време на срещите в горницата и олтаря, Учителя се открива на почти всички братя и сестри като Христос и Бог, но строго им забранява да споделят своите опитности, за да не дават храна на църквата и свещениците да го атакуват и злословят по негов адрес.

При Учителя идваха писатели, поети, учени, художници, музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от своето знание и му го даваше да го ползва свободно. - „Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, аз даже и в кухнята не бих ги поставил“. А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята“, (стр. 622, т. 1 „Изгревът“).

„Туй Божественото учение (семената) не зависи от златно-то сандъче, понеже последното е случайно. Може тия семена да ги туря в просто сандъче, може да изкажа една велика истина в прекрасна поетична форма, мога да говоря и практически. Аз съм способен да говоря поетически, по природа съм музикант и философски мога да говоря, защото по природа съм философ, но по някой път предпочитам да говоря с грешки, като децата, по-хубаво е това, защото да се говори на земята с грешки е по-добре, а на небето да се говори съвършено е по-добре. На земята съвършено да говориш, значи да правиш грешки, а на небето с погрешки да говориш, значи да бъдеш несъвършен“ (стр. 373, 5 с, Сила и живот).

„Някои казват, защо аз не употребявам по избрани думи? Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане. И вие се благодарете, че в моите беседи има някои плевели от думите - да израснат“ (Сила и живот, стр. 26, 5 сесия).

„Като наблюдавам живота ви, Аз виждам и между вас такива лоши постъпки. И младите и старите постъпват така, че аз се срамувам от вашето поведение. Не съм срещнал нито един от вас, комуто като се каже нещо, да се замисли, поне няколко часа да седи на едно място и да помисли върху това, което съм му говорил. Той казва: „Аз вярвам в Бога“. Какво вярваш в Бога? Той е най-големият простак, а казва че вярва в Бога. Каква вяра е тази? Че ти вярваш в Бога, а оставяш едно най-възвишено същество, то да решава даден въпрос, заради теб“ (стр. 130, Вечно подмладяване).

„Казвам, понякога аз се срамувам от вас, а някога се срамувам от себе си, че съм учител на такива ученици. Казвам си - ако знаех, че са толкова неспособни, кракът ми не би стъпил тук. От мое гледище, след като съм ви учил 10-30 години и нищо не сте научили, какво сте придобили вие, какво съм придобил аз? Вие се занимавате с въпроси, които не трябва да ви занимават. - Отде е дошъл Учителя, каква е неговата задача? Отде съм дошъл? Оттам от дето идвате и вие. Това е най-лесно. Отде идвам? Идвам от един извор. Щом знаете това, вие трябва да имате предвид, че имате отношение към този извор. Щом имате отношение към този извор, вие не трябва да го мътите“ (разговори).

„Много братя и сестри са отдадени напълно на уреждане на материалните си лични работи, не живеят идейно и нищо не прилагат. Други пък са обърнали учението в догма. Съжалявам, че започнах духовна работа в България. Нужни са хора, които да служат безкористно на Бога, а в братството в България има около десетина души, които могат нещо да дадат и направят идейно и безкористно.“ (стр. 156, м. 85/86 г.)

С нашето несъвършенство и слабости, ние създавахме много затруднения на Учителя. Можехме да ги изправим само с послушание и изпълнение на неговите съвети, но и това не правехме. Веднъж ни казах: „Аз не искам вече да нося нито вашият товар, нито товара на човечеството, нито товара на Космоса.“ Думите Му разполовяваха салона и Вселената на две: на послушание и непослушание към Великия Учител

Учителя говори в ООК сряда, върху алхимията - застава прав на катедрата и казва: „Вижте сега какво ще направя.“ Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му той си остана златен. Това беше нагледен урок от Учителя за възможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг (стр. 622, т. 1 „Изгревът“).

След един обяд в трапезарията Учителя казва: „Някога българите са направили на Господа едно голямо добро. Господ сега чрез Мене се реваншира на българите. Аз правя на българите добро, а те ми цапат лицето с лайна. Но въпреки това, Аз пак ще им го направя това добро, защото изпълнявам Волята на Бога“, (т. 1, Изгрева, стр. 622-623).

След хубава разходка с една сестра, аз споделям с Учителя, че сме преминали покрай всички езера. Той ме изгледа и каза: „Знай и запомни, че ще дойде време, когато човечеството ще изучава тук всяка моя стъпка.“ (стр. 424, т. 5 „Изгревът“).

За непослушанието, което нашите приятели проявяваха към Учителя Той обяснява: „В света съществуват три главни и най-страшни бацили: Първият е бацила на непослушанието, вторият - на безверието и третият на лъжата.“ И за трите имаше условия в Школата и се проявяваха много пъти безнаказано (разговори).

Учителя схваща мислите на противниците на Делото Божие и казва: „Българите мислят, че могат да се повдигнат против мен. Това, което аз говоря са Божий думи, това са Божий закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Бог ще ги изличи от земята.“ (разговори)

„Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря и аз ще говоря. Цялото човечеството да се опълчи против мене, с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това! Аз не съм дошъл на земята да я напущам. Мога да стана и невидим, но тогава ще опитат друга сила. След мен ще дойдат милиони и милиони същества със своите мечове. Те ще пометат всичко. Няма да остане един богат българин в България.“ (стр. 63, Ще управлява всички народи).

Ако всичко е изобретение на човешкия ум, тогава човекът на кого е изобретение? Понеже ние не можем да видим проявлението на разумното в казано явление, мислим че този свят не е разумен. Аз съм заинтересован само от истината, която е всичко за мен. Истината, в която живея е всичко за мен. Дали вие ще вярвате или не, това е за вас. Аз живея в истината и съм щастлив в нея“ (с. 39, М., 85/86 г.)

В разговор Учителя казва: „Чудно нещо, аз който минавам за най-мълчаливият в невидимия свят, тук толкова много ви говоря. Говоря ви, защото искам да имате знания. Да знаете, искам всичко да ви кажа. Велика е Божията любов, която постоянно се изявява към нас. Тази любов аз я нося от памтивека. Тази любов е съществувала преди този и онзи свят. Преди да беше този свят аз бях нищо повече.“ (стр. 25, 7 с, 17 б., Ръката сближава).

„Аз съм ви написал на дланта си, възлюбил съм ви в душата си и съм ви въздигнал в Духа си“ (разговори).

„Ще знаете, че Аз съм навсякъде. Като ви говоря в клас, вие сте издигнати на деветото небе. Аз говоря неща, които ухо не е чувало и ви показвам това, което око не е видяло. Аз вечер влизам във всекиго от вас и работя върху органите на тялото ви.“ (разговори)

Учителя живее велик вътрешен живот, непонятен за нашия несъвършен ум. Той споделя: „Слушам жителите на Венера, на Юпитер, на Сатурн, на Сириус, на Алфа Центориус да пеят на един много разбран език. Това, което чувам и виждам, как да го докажа на съвременните хора? Ако изнеса истината пред тях, и това, което чувам, ще го сметнат за моя халюцинация най-малко. Аз виждам мъртвите - те са живи.“ (стр. 68, м. 1989/1990 г.)

Сестра с пробудено съзнание отива при Учителя и казва: „Учителю, защо не направите нещо, за да се изявите пред хората, като Господ и Бог и да ви познаят всички?“ Учителят й отговаря, че това е много лесно: „Ще отида на Орландовци на кръстопътя, ще възкреся няколко млади умрели и на Изгрева ще има опашка от чужди хора чак до Княжево. Тогава вие няма да ме виждате, камо ли да ме слушате. И нито аз ще свърша работата си, да предам Новото учение на вас, нито вие ще го приемете.

Някой пита Учителя: „Защо не възкресите някого, за да разбере българският народ, че не сте обикновен човек?“ „Христос възкръсна, но еврейският народ повярва ли във възкресението. Колко души повярваха? Много по-късно някои повярваха, в повечето случаи без разбиране.“ (стр. 116, м. 85/86 г.)

Сестра с много труден въпрос за разрешаване отива при Учителя: „Учителю, Ти, Който си най-големият на Земята, помогни ми да разреша правилно мъчната си задача?“ Той се обръща към нея, усмихва се и казва: „Не само на Земята, но и на Небето.“ (разговори)

Често Учителя отговаря на мислените въпроси, задавани му от безверниците в класа. „Като ме слушате да говоря, мнозина се запитват: „Кой е тоя, който говори там - Кой съм, не е важно; какъв съм, също не е важно. Аз съм човекът, в сърцето на когото живее правдата, в ума живее истината, а святостта е съединителната връзка между тях... При сегашните условия няма да разберете кой съм и какъв съм. Значи, това което е в мене, може да го разберете само тогава, когато то влезе във вас.“ (стр. 291, Новият човек).

Много от приятелите страдат от безверието, търсят грешките на околните и ги критикуват. Също постъпват и с Учителя. Той им казва: „Като ровите около мен и себе си ще разровите. И да ровите нищо няма да намерите. Аз не съм в това тяло. Тук съм привидно. Един ден ще се дегизирам и ще се дигна оттук. И да ме срещнете, няма да ме познаете. Ще питате де съм, но няма да ме намерите.“ (стр. 161, Новият човек).

Скромният и естествен живот на Учителя събужда много въпроси в критичният ум на българите. Той им отговаря: „Ще каже някой, че Учителя е обикновен човек, като другите хора. Външно Учителя е като всички: яде, спи, облича се, но какви възможности носи в себе си, никой не знае. Какви сили крие в себе си, никой не подозира... Който се съмнява в Учителя си, може да го загуби завинаги или поне за хиляди години. Щом се лиши от Неговата любов, тогава ще разбере, какво нещо е Учителят. Ще Го търси на Небето и на Земята, но няма да Го намери. Само онзи може да намери Учителя, който има любов. Само той ще го познае и разбере. Без любов никой никого не може да познае.“ (стр. 232, Трите живота)

„Моето верую е следното: вярвам в любовта и мъдростта, които са създали живота. Вярвам, че те са в сила да пресъздадат света. Вярвам, че живата любов и мъдрост могат да променят нашия живот, нашия обществен строй, нашите домове. Щом приемем любовта и мъдростта, ще дойде истината и правдата. Тогава ангелите ще слязат от небето да садят плодове на нашите души.“ (разговори)

„Питате ме, какво искам и защо съм дошъл на земята. Искам да запаля изгасналите светлини и да ви накарам да светите или като свещ, или като газена лампа, или като дърва, или като електрическа лампа. Това ще стане. По тоя въпрос две мнения няма. Ония, които слизат отгоре казват: ние ще обърнем земята с главата надолу, но ще изгониме дявола от нея.“ (стр. 191, Да възлюбиш Господа)

„Ако има човек в България, който говори истината, който изнася нещата, както са в целокупния живот и в разумната природа, това съм Аз. От какво се страхувате тогава? Как ще постъпят българите с мен, какво отношение ще вземат към идеите, които проповядвам, за мене е безразлично. Важното е, че хората са малодушни, не се решават да приемат новото учение. От дето и да е обаче: от водата, от въздуха или от светлината, те трябва да приемат това учение.“ (стр. 205, Да възлюбиш Господа)

„Ако аз говоря неверни неща, ще понеса последствията. Ако това, което говоря е вярно и вие не го приемете, вие ще понесете последствията. Не само вие, но и хиляди поколения. Но кой е той? - се питате вие. Бъдещето ще покаже, аз няма какво да говоря. Аз оставям любовта сама за себе си да говори. Аз дойдох в България да изпълня Божият закон. Зает съм нещо. Чука се настойчиво на вратата. Аз мълча. Чука се по-силно. Излизам. Само три минути. Пуснах го вътре. Стоя три часа, пет часа. Българинът няма никаква мярка за нещата и за времето. Ред години ме слушате и аз виждам с течение на времето, наместо да станете по-чистосърдечни, ставате по-неискрени, преструвате се, показвате се такива, каквито не сте. Тук колко години идвате при мен, особено когато сте болни или ваши близки са болни и казвате: „Учителю, помогни!“ В лекуването всички трябва да вземете участие, а не само аз. Когато един ум боледува, цялото тяло взима участие. Казвате ми: „Молете се за българския народ“. Да се моля за един народ, който ще яде и пие, ще разсъждава има ли Господ, ще Го отрича, ще подозира всички в престъпления, също както евреите, каква полза? Аз виждам какво се върши под земята. Виждам какво се върши в църквите, училищата, в шантаните, в домовете. Не ме интересуват хорските клозети, нито банките, дето турят парите си, за да се осигурят. Да чакам с мили очи да ме гледат хората и да ми дадат една крина жито, това е смешна работа.“ (стр. 41, м. 86/87 г.)

Мнозина ми казват: „Помоли се за мен“. - „Може. Ако два милиарда души се обърнат към мен и ме помолят да се моля за тях, по колко време ще имам аз да се моля за всеки един? Човек като се помоли за себе си, той се моли за всички. Някой много настоява: „Помолете се за мен“. Казвам: „Аз отдавна съм се молил. Щом желая своето добро, желая и на другите същото. Пожелал съм твоето добро от памти века.“ (стр. 145, м. 85/86 г.)

„Ако ме пита Господ какво искам, ще кажа: Господи, искам Твоята Любов, Твоята Мъдрост, Твоята Истина, Твоята Правда и Доброта да пребъдват винаги в мен. Понеже в продължение на десетина години (= 1000), Бог ще се яви на всички, бъдете готови и вие да поискате същото.“ (стр. 288, Да възлюбиш Господа)

„Аз не дължа на никого. Аз нямам никакво задължение към българския народ. Защо дойде тогава в България? - Дойдох да ви попея, да ви посвиря и да ви кажа, че Бог създаде света не както вие мислите... Вашите закони не са в съгласие с Божиите. Едно време, когато тръгвах от слънцето за земята, запитах Господа, какво да кажа на българите? Той ми отговори: „Ще им кажеш да бъдат добри, умни, честни и справедливи.“ (стр. 119, Да възлюбиш Господа)

Аз съм готов да споделя всичко с тебе, да пожертвам всичко за тебе, без да осиромашея, казвам, че няма да осиромашея, защото зная, че великият Божи Дух работи в мен. Казват: Какво говори този човек? - Аз зная, че говоря абсолютната Божия Истина, Аз свидетелствам за Божията Истина и казвам, че в нея няма никаква измяна и промяна. Тя е абсолютна и неизменна.“ (стр. 510, т. 5 „Изгревът“)

„Докато съм на първо място, много ще ме безпокоят. Щом отида на слънцето, то веднага увеличава топлината си. С тялото си съм тук, а с душата си на слънцето. Няма ме. За всяко нещо което става на земята Аз съм причината. Да напишем една история на Учителя, къде е роден, кога, къде е учил, да разпространяваме учението му. Няма нужда. Ако е въпрос да се види една история на един Учител, вземете историята н Христа. По-хубава история от тази на Исуса Христа няма: как идват от далеч мъдреците, от Индия, да му се поклонят. Ще кажете сега, че някой Учител се родил в България, за тщеславие. Учителите не се раждат. Говорят си хората без да знаят как стоят нещата. Къщите им се правят тук, но те не се раждат нито в България, нито където и да е другаде. Каквото и да правите, не дигайте шум около себе си.“ (стр. 102, м. 88/89 г.)

„Аз съм за вас само едно условие да се прояви онова, което Бог е вложил у вас. Аз съм само едно условие, за да израсте хубавото, което Бог е вложил у вас.“ (стр. 20, м. 85/86 г.)

От всичко, което съм говорил Аз съм се ползвал най-много. Дали вие сте разбрали или не, аз разбрах толкова много. Аз съм доволен от това, което съм научил. Аз разбрах един от великите Божий закони - Какво сте разбрали вие, то е ваша работа.“ (стр. 98, Добрият език, УС)

Мнозина ме питат кой съм и защото съм дошъл на земята. Дошъл сам да изпълня волята Божия, да свърша една важна работа. Ще я свърша, както разбирам, като музикант, който свири хубаво. Дали ще бъде доволна публиката, не е важно. Който е доволен, ще ме слуша, който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома.“ (стр. 167, м. 85/86 г.)

„Кой ще замества Учителя, когато Той си отиде. Ако остане някой да ме замества, то е загубена работа. Няма какво хората да се заместват. Мислите ли, че умрелите хора могат да се заместят? Кой замести Христа? Никой. Божествените работи не се заместват. Никой не може никого да замести. Ти можеш да бъдеш като Христа, но не и да го заместиш. В пространството има милиони слънца, но нито едно слънце не може да замести друго. Аз съм служител на Бога. Той ме е пратил да ви говоря, защото ви обича. Ни най-малко не ми е приятно да ви говоря, както на един говедар не е приятно да пасе говедата с един кривак, по цял ден да седи и да ги пасе. Не искам да играя ролята на говедар. От една моя беседа ти си разбрал ония работи, които си опитал. Хубаво би било да се спирате и да говорите върху ония неща, които сте опитали и са напълно изучени, за да не се пораждат недоразумения. Моето желание е Името Божие в мен да се освещава, Царството Божие и Неговата Правда, в мен да царуват, Волята Божия да работи в мен и вашият свят да бъде оправен.“ (стр. 39, м. 84/85 г.)

Като си замине Учителя, кой ще остане вместо него. Никой няма да остане вместо него. Господ ни най-малко не е направил света ,за да го заместят. И Неговата работа не е моя работа. Дали приличам на Христос, за мен това не е важно. За мен е важен въпросът: мога ли да служа на Бога и Той да остане доволен от мен, като служа. И Аз искам като служа на Бога и Аз да съм доволен от него. Чувал съм да казват някои, че съм имал дълбоки и замислени очи. Вие не ме познавате още. Аз съм светлината, която излиза от мен. Това съм Аз. Там където влезнете и вдигнете скандал, това не съм аз. Дето влезете искам да внесете светлина и топлина, да пеете и насърчавате, (стр. 35, УС Добрият език)

„В света има само един Учител, Той е Учителят на любовта. Един е Той, не мислете, че има много Учители. Когато говориме за Учителя, разбираме велика безпределна любов, която се изявява в даване на знание, мъдрост, щастие и блаженство за всички същества на земята.“ (стр. 44, м. 70/71 г.)

„Едно време казаха на евреите: докога ще бъда с вас, да ви нося. По някой път и аз си казвам: кой ти е крив на тебе, не те накараха на сила да дойдеш, дойде защото искаш да помагаш. Свърши работата си сега и толкоз. Докато съм в света, слушате ме. Аз като си замина, мрак ще има, какъвто не е било. Туй да го знаете. Аз съм дошъл в света да ви покажа пътя към Бога, как трябва да служите на Бога. Всинца сте пратени при мен да ви покажа пътя, по който Бог ще ви научи що да сторите. От времето на Христа до сега не е имало друг, който да е показал този път. Аз съм дошъл да изявя любовта, да я донеса на земята. Това е моята мисия. Препоръчвам ви да работите за Бога, за цялото и Бог да работи за вас.“ (стр. 61, м. 85/86 г.)

„Задачата на великите Учители, които слизат на земята се свежда до това, да поставят човечеството в правия път, да му помогнат в пътя на неговата еволюция, да научат хората да живеят правилно. Правилното живеене се обуславя от служенето на Бога с любов, а не с насилие.“ (стр. 174, м. 74/75 г.)

Учителя казва на сестра Паша Тодорова: „Виждаш ли този хаос в света? Аз го създадох! Моята мисъл е силна. Моята мисъл е мощна. Същата тази мисъл ще преобрази света. Същата тази мисъл ще го организира. И няма да остане човек с крива мисъл в света. Няма да остане човек в света да греши“. Учител е само онзи, който живее и работи по законите на любовта и мъдрост и истината. Познаването му е чисто духовен процес. То става вътре в душата на ученика.“ (стр. 73, м. 85/86 г.) (06.03.1943 г.)

Учителя казва няколко дена преди да си замине: „Бетовен, Исус, Дънов са фикции. Има само една реалност: Първата Причина, Космичното Начало“. Учителя дойде тук на земята да ни освободи от всички кумири и идоли. По този начин да имаме непосредствена връзка с космичното начало, Първичната причина. Като ме слуша Господ, вижда че говоря тъй както е. Не само говоря, но и правя. Няма по-хубаво нещо от това да бъдем чисти като Бога. Бог е чист и свят, така и ние да бъдем. Той със своята чистота и святост осветява водата и тя е чиста. Да бъдем чисти по ум, по сърце и по дух. Като вършиме Волята Божия, да я вършиме сами, да не викаме други да я вършат. Ако направи-ме погрешка, да я поправиме, тогава два пъти печелиме. Който прави погрешка и я поправя не губи.“ (стр. 3, м. 86/87 г.)

„Христос не е от земна еволюция. Аз съм минал през всички земни еволюции. Съдът Христов става на земята. В Небето няма никаква съдба, там не е място за съдене. Съдбата е тук. (стр. 14, м. 86/87 г.)

„Аз чета какво казва природата и зная за всеки един от вас какво е написала. Навсякъде природата всичко пише. В България има акашови записи и аз ги чета. По листата на дърветата мога да чета, по дърветата, по звездите, по камъните е отпечатано какви племена са минали през България. Отбелязано е какви войни са се водили. Аз ходя по планините да чета какво е написано по тях, в тяхната архива.“ (стр. 74, м. 86/87 г.)

Има знания, които не мога да ви ги предам. Като гледам гроздето, виждам как слънцето е работило върху него. От листата чета какви промени са станали на слънцето. Мълча. Спирам се при някоя канара и виждам какво става във времето. Всяко нещо, което го правя, аз дълго го проучвам. Божественото е вложено във всичко. Като дигам камъчето, за го преместя от едно място на друго, научавам новото, което идва в света. То е отбелязано на него. Ако усетя, че камъчето е топло, значи че слънцето го е гряло, че то е обичало слънцето и слънцето го е обичало повече, ако е студено - не го е обичало и другите камъчета са го затрупали.“ (стр. 109, м. 86/87 г.)

„Мен не ме смущават греховете на хората, помнете го туй. Аз съм търпелив. Нито дяволът, нито адът ме смущават. Бог е създал и дяволите и ангелите и зная, че всичко което Бог е допуснал, има своето предназначение и няма какво да ме смущава. Като дойде дяволът при мене, аз му казвам просто и ясно: Твоята философия е за тебе, моята за мен. Не се разправяйте с дявола. Коя сестра или кой брат живеят като Христос? Това е важен въпрос, може ли да живееш като Христа? Вие мислите, че Христос не познава живота. Колкото време Христос беше на земята, той преживя всичко. Нямаше човешки живот, който да не го е преживял. В туй седи неговото знание, че той преживя живота на всички хора, за да има една опитност. При изпълнение на поставените задачи от мен, ще имате моето съдействие, да се не смущавате.“ (стр. 141, м. 86/87 г.)

„Моето право е да изнеса пред вас Божественото знание, което да ви ползва, да ви даде подтик. Ако дам този подтик, то е за моето благо. Аз ще ви говоря, за да не спъна себе си. Най-първо, да не спъна Божието дело, второ, да не спъна себе си и трето, да не спъна вас“ (стр. 122, м. 86/87 г.).

„Защо проповядвам аз? Като изучавах таз философия, казах си: Искам да видя хората, които Бог обича. - Кои са тия хора? - Грешниците - които ги обикнах аз разбрах, че в тях се крият добри заложби. Онази грешница, която се крие от лицето на Господа, от срам и страх, е по-голяма светица от тая, която се мисли, за праведна и свободно се явява пред лицето на Господа, (стр. 84, „Да възлюбим Господа“)

„Понеже за мене нещата са ясни, нищо не ме блазни. Познавам всичко и нищо не ме блазни. Има някои неща, които според окултните закони, по никой начин не се позволяват. Това е да говориш за себе си. Това е опасно нещо. Аз по някой път нарушавам закона, но то е бивало с цел да ви обясня нещо, да бъда разбран по-добре. И като говориш за себе си е лошо, и като говориш за другите е лошо. Ще се отучиш да говориш за себе си и за другите лошо - за когото и да е. Ще се отучиш да се хвалиш. И хваленето и фукането е зло.“ (стр. 42, м. 88/89 г.)

„Дошъл съм да изявя любовта. Това е моята мисия. Да ви покажа къде е пътят на светлината, която носи живот.“ (стр. 148, м. 85/86 г.)

„Преди аз да съм се помолил, Господ ми е дал всичко, каквото ми е трябвало.“ (стр. 89, м. 85/86 г.)

„За да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат и дават живота си за него. Затова вие нямате право да мислите, че това, което имате е ваше. Всичко, което имате не е ваше, а на Бога. Ще кажете: „Господи, благодаря Ти, че си ме турил вътре в това твое тяло.“ Днес вие хокате хамалски и казвате: „Махни се оттук“. Ние да се махнем. Аз съм готов да отстъпя, ако съм причина за вашето страдание, но да ви дам тялото си, това няма да направя, то не е нито мое, нито ваше, него ще предам на Господа, на Господаря му. Моят ум, моето сърце ще предам Нему.“ (стр. 44, м. 81/82 г.)

„Искате ли да чуете това, което никъде не е писано. Тогава елате при мен.“ (стр. 28, м. 89/90 г.)

„Вие сега се спирате на дрипите на Учителя, на неговите дрехи. Това не е Учителя, това е една външна обвивка. Учителя има знания, има връзка с известни същества, но съвършени същества и се разговаря с тях. Учителя живее в този и в онзи свят. За него добрият живот е проявление на онзи свят.“ (стр. 82, м. 89/90 г.)

„Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е определена. Колкото за мене, аз съм решил: „Твоята Воля е моя воля. Твоят Дух, мой Дух.“ (стр. 14, м. 90/91 г.)

„Изпълних пространството с моите думи и нито вие, нито светът може да се отърве от тях.“ (стр. 54, м. 90/91 г.)

„Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил един голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници, ако ми направят такива, ще ги разруша. Любов иска Бог, да се обичаме всички, като братя и сестри, това са паметниците на бъдещето, (стр. 217, 218, 4 с, Сила и живот)

„Вие първи дайте образец на света. Какъв ще бъда аз проповедник, когато се обръщам към хората и казвам: „Бъдете щедри!“, а сам съм скъперник; казвам: - Не крадете, а сам крада, казвам - не лъжете, а сам лъжа. Учител, който учи хората, трябва да бъде модел - сам да дава пример.“ (стр. 31 1 с. Сила и живот)

„Великите Учители на човечеството са проява на Божествената светлина. Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, а по смисъл и по съдържание. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога.“ (стр. 73, м. 90/91 г.)

„Не говоря какви трябва да бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва да бъдат отношенията ми към Бога към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква да сторя спрямо своите братя. Как ще разберете моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мен, дали съм приготвен, дали мога да изпълня онзи основен закон, който любовта ми налага. Мога ли да бъда търпелив, както тя иска, мога ли да бъда благосклонен, както тя желае. Това е нужно за всекиго едного, за целия свят, за онези, които действително имат сърце. Онези, които не разбират това, тях ще оставя.“ (стр. 82, 1 с, Сила и живот, 1915 г.)

„Как ще ме изхвърлите, като вярвам в законите на контрастите и подобието и живея според тях? Когато аз живея според закона, дали ще ме изхвърлите из църквата или ще ме държите в нея, то малко може да засегне душата ми. Когато аз живея при Бога, когато никого не мразя на земята и се старая да обичам всички чистосърдечно, може ли някой да ме изхвърли? Може да ме изхвърли само един - Бог. Това е учението, което ви проповядвам. И казвам ви, че само в деня, в който съгрешите вие сте изпъдени от Божествената църква, от рая.“ (стр. 23 т. 2 серия, Сила и живот, 1915 г.)

„Да, ако аз ида в огъня, в ада там ще пея. Някои треперят от ада. Ако аз съм там, ще пея същата песен, която вие пеете. Няма лошо място. То е нещо относително. Е ли Бог с тебе, няма мъчнотия, всякъде е добре. Но не разбираш ли законите Му, навсякъде е лошо.“ (ст. 28, 29, 2 серия Сила и живот, 2 беседа Новото основание)

Осъдил съм няколко души на доживотен затвор. Те казват: „Братко, ще служиме на любовта. Готови сме да й се подчиним. Обещавате ли? Обещаваме. Бъдете свободни! Тогава прокурорът ще влезе в затвора. Значи вие ще си отидете, а аз ще остана в затвора. Така трябва да бъде. Това е истинско прокурорство. Това е законът. Знаете ли, докога ще бъда в затвора? Докато сгреши първият владика, който обещал да служи на любовта. Той ще влезе в затвора, а аз ще изляза на свобода. Значи, първият владика, който сгреши ще ме освободи“ (стр. 199, Ще управлява всички народи, 1948 г.).

„Аз не съм от онези, които отмъщават. Аз съм от онези, които благославят, които са дошли да вършат Волята Божия на земята.“ (стр. 267, Изново т. 15, Сила и живот) .

„И във всичките си беседи аз имам за цел да ви накарам да мислите и да любите. Кого? Някои казват мене да любите. Моята душа видял ли си, сънувал ли си я? Да не вярваш на съня си. Като срещнеш ти моята душа, тя ще бъде светла като слънцето и ще носиш моята светлина с хиляди години и векове! А сега, като срещнеш някой човек с потури, бели гащи и калпак, казваш срещнал си Учителя. И това било философия: срещнал си Учителя! Учителя е като слънцето. Като срещнете моята душа, това слънце, което гледате ще потъмнее пред нея. От това слънце ще чуете най-хубава музика, най-хубавия говор и ще кажете: „Сега разбирам какво нещо е живота, който изтича от Бога.“ (стр. 189, 190, 4 серия, Сила и живот)

„Бог примирява човека с враговете му. Кога? Когато пътищата му са благоугодни. Щом пътищата на човека са благоу-годни, хората ще го обичат, (стр. 326, Да им дам живот)

„Следователно, когато човек се свърже с Първата Причина на нещата, преди да е поискал нещо, нуждите му ще бъдат задоволени.“ (стр. 326, Да им дам живот)

Сега аз връзвам и развързвам. Аз ида в света и тъй ще вържа, че този възел никой не ще може да развърже! И тъй ще развържа, че туй, което ще развържа, никой няма да го развърже. Ще вържа хората да живеят в любовта, та всеки да вижда в лицето на брата си брат, за когото всичко да жертва. И ще развържа тъй, че нито помен от лъжата да не остане. Това са думи Христови - привеждам неговите думи (стр. 266, 267 4 серия, Сила и живот)

„Сега аз не съм се проявил още, аз даже от себе си не съм проявил една стотна част“ Аз ви занимавам с една философия, която е едно предисловие, (стр. 215, 4 серия, Сила и живот)

„Като казвам „аз“, подразбирам онова божественото, великото, което е създало всичко в света.“ Едно „аз“ има в света, само Бог е аз, онзи, първият, който е създал всичко в света (стр. 298, 5 с, Сила и живот)

„Но казвам: Ако аз трябва да се уча на вашето цвилене и вие трябва да се учите на моята наука. Защото в бъдеще не аз ще слизам при вас, но вие ще дойдете при нас. Сега аз съм при вас, аз ще ви уча, но когато напуснете вашите форми, тогава ние ще ви се смеем, че не можете да говорите като нас, тъй че взаимно трябва да учиме уроците си, езика си“ (стр. 313, 5 серия)

„Разумният човек върши чудеса в света. И вас аз искам да ви заведа, защото да не мислите, че като ме слушате, тук, при тия условия, можете да бъдете разумни. Не, оттук трябва да ви извадя и да ви заведа на друго място, гдето е разумът. Где е разумът? При ангелите. Аз ще ви заведа при тях и ще им кажа две думи. Те ще кажат: „На тези твои думи ще ги приемем, нека седят при нас да се учат. „Като ви посетя след 4-5 години, вие няма да бъдете такива, каквито сега ви гледам“ (стр. 25, 6 серия)

„Ако с цигулката не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Дотам съм дошъл: още веднъж ако дойда в света или музикант или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света.“ (стр. 176, 5 серия)

„Едно нещо: вложете тази Божествена Любов, която носи музика и поезия! Повярвайте вие на този Господ, който ви говори. „А, казвате, не му е дошло времето“. „Закъснели сте, закъснели сте, отдавна е изгряло слънцето, още много ще закъснеете!“ (стр. 177, 5 серия)

„Аз съм се явил да ви предпазя. След като извърша моята длъжност, ако ме послушате, добре, а ако ли не, вие от собствената си опитност ще се научите.“ (стр. 325, 5 серия)

Ако някой иска да знае как се разрешава въпросът, казвам: нека отидем на небето! „Още две хиляди години да говориме тука на земята, няма да се разберем. Казвам: елате да отидем на едно място и там ще разберем ти кой си, и аз кой съм. Някои искат да знаят кой съм. - Елате с мене да отидем горе и там ще разберете кой съм. А, за горе не е дошло още времето! Дошло е времето за горе!“ (стр. 471, 6 серия)

„Ако защитавах своя интерес, аз щях да говоря по друг начин, но аз защитавам една велика Божествена Истина, затова излагам своята чест. Ще каже някой: той е глупав човек! Не, не съм глупав човек. Ще каже: той се хвали. Онзи, който се хвали, не пали, а аз паля. Някои още не са виждали, не знаят какво мога да произведа с ръката си. Някой ще каже: А, какво може да направи? Тази ръка, като я проточа, та като хвана природата, че като проточа и другата си ръка, нищо няма да остане! Да не мислите, че нищо не мога да направя. Има един Господ, с Когото ние боравим! Ще кажа: Господи покажи на тия хора, че само Ти Си Господ сега, покажи, че няма друга сила освен Твоята. Не, не е сила това да убиваме хората. Не е тази задачата на света. Казвам: ако един ден проточа своята ръка, то ще бъде ръката на Любовта, която ще свърже тия хора“. И ще кажа: Ето този е правият път във вашият живот, а пътят, по който сега вървите, този е кривият път. (стр. 322, 6 серия).

Вие казвате, че девет ангелски чинове паднали. Питам ви: когато тия ангели падаха, вие бяхте ли там? Аз пък ви казвам, че когато падаше Адам, аз бях в рая. Ще кажете: ами какво търсиш там? Дойдох да ви видя. Ами вие какво търсите тук?“ (стр. 23, 24, б. 16, 8. с, Приех от Отца)

„Можете да мислите за мен каквото искате, но казвам ви: аз разбирам съзнанието на растенията, аз разбирам съзнанието на кристалите, аз разбирам съзнанието на животните, на всички риби, на всички птици и най-после разбирам съзнанието на всички хора“ (стр. 24, Домовит човек, беседа 17, 8 серия)

„Като ме слушате да говоря така, някои ще кажат: „Този човек говори така, защото зад него има нещо друго“. Да, зад мене има нещо, но какво? Зад мен седи Господ, зад мен седи Истината, зад мен седят ангелите, зад мен седят идеите на всички добри хора. Често казвате: „Дошъл един човек, който иска да заблуди народа ни. - Никой не може да заблуди човека. Всеки сам се заблуждава. Никой човек не може да заблуди цял народ. Това никога не е било в човешката история и няма да бъде!“ (стр. 28, 9 серия, беседа 5, Мойсей и Христос)

„Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо. Разбирате ли? Божието слово е и Мое. Като го проектирам, колкото по-навътре влиза, толкова повече се разгаря“ (стр. 144, Новият човек)

„Учението, което сега ви се проповядва е Божествено. Аз се застъпвам за него; заедно с мен се застъпват всички разумни и възвишени същества. Щом това учение е Божествено, заслужава човек да се пожертва за него, за да намери своето спасение. Божественото прославя човека, а човешкото отнема всичко добро и възвишено, което е вложено в него и го подлага на изпитания“, (стр. 273, Трите живота ООК)

„От памти века при мене са дохождали същества, които са били радостни и весели и са оставяли своето благословение на човечеството. Затова всеки трябва да знае в себе си, че живота е добър и пълен с любов“ (стр. 69, 12 с, Учителю благи)

„Например сега при студените нощи, когато температурата вън е 21, 22 градуса под нулата, аз спя с отворен прозорец и въпреки това в стаята ми е топло. Защо? Аз оставям прозорците си под специален ъгъл, вследствие на което между въздушните частички става известно триене и в резултат на това се образува топлина. Измени ли се този ъгъл, студът нахлува отвън и в стаята става студено“ (стр. 74, Учителю благи).

„Ако не дойде Учител в света, който да изправи нашите умове и сърца и да ги постави на местата им, те пак ще оздравеят, но хилави ще останат.“ (стр. 67, 12 серия, Голямото благо)

„Веднага ще ме запитате: Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го? - Откак светът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа. Възможно ли е това? За мен е възможно, а за вас как е, не зная. Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа. За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени.“ (170 стр., 13 сесия, Крадецът и пастирът).

„Поставен на стъпалото на човешкото развитие, Учителят заема най-високото стъпало. После иде светията, а след него -геният. Забелязано е, че на всеки 100 години се раждат по двама гения и по един светия, а на всеки две хиляди години по един велик Учител. Геният, светията и Учителят са хора, които слизат от възвишения свят, дето владее висок морал, висш порядък. Ето защо за да се развива правилно обикновения човек, трябва да се стреми към гения, към светията и Учителя.“ (стр. 203, 13 том. Крадецът и пастирът).

„И против мен се повдигна обществото, както и духовенството, но не можаха да ме опозорят. Защо? Аз съм дълбоко море. Който се опитва да влезе в мен, ще се удави. Аз съм голяма пълноводна река, която никой не може да подпуши. Турите ли й бент, ще дойде наводнение, което ще завлече бента и водата ще залее цялата местност“ (стр. 145, 25 с, Великите условия).

„Вяра е нужна на хората, а не суеверие. Дойде някой болен при мене, иска да го излекувам. Казвам му, че съм зает с творческа работа. Той иска непременно да го приема. Мисли, че като туря ръката си върху главата му, веднага ще оздравее. И това може, но сега съм зает. И да туря ръката си, няма да му помогна. Казвам му да дойде след един месец при мене или да си отиде вкъщи - след един месец ще оздравее. - Как ще стане това? Не е твоя работа. Вечер, когато спиш ще те посетя и ще те излекувам. - Как ще ме посетиш? - Това не е твоя работа... Аз ходя вечер. Ще дойда при теб, когато спиш и ще ти помогна. Ти няма да ме видиш, но сутринта ще бъдеш здрав“ (стр. 53, Вечно подмладяване)

Някой ме срещне, погледне ме от горе до долу, иска да покаже, че е много учен, че всичко знае. - Въпрос е, колко е учен. Това, което аз зная, той не може да го обхване. Неговото знание е сега придобито, а моето - преди вековете. Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него. Днес Бог работи за създаването на друга вселена. Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори“, (стр. 103 т. Вечно подмладяване)

„Много ученици има, но Учителят е само един. Под „Учител“ разбирам оня, който решава всички задачи на живота. Ученикът не може да направи това“ (стр. 105, 26 с, Вечно подмладяване)

Какво искам аз от вас, от сегашните хора? Искам да търсят Господа, а не мене. (стр. 41, Да възлюбиш Господа)

„Аз не вярвам на хора, на които Бог е говорил. Ако и аз ви кажа, че Бог ми говори и на мене, не вярвайте. Но аз ви казвам: Бог живее в мен и аз живея в Него. Ако и в това не вярвате, по-добре е за Мене. Аз ще отида на друга някоя планета, там ще ми бъде по-добре. Ако сега ви говоря, не искам да ви направя адепти, но искам да ви видя, какви сте като хора. Приятно ми е да се разговарям с вас и да ви кажа: Не бойте се, един ден и вие ще живеете с Бога. Това казва и Христос. Дошло е време, когато Господ ще влезе в човека и ще му проговори. Днес е това време. Който казва, че времето още не е дошло, той не говори истината“ (стр. 171, Да възлюбиш Господа).

„Живейте без ограничения, без никакви закони. Само три закона съществуват: Законът на Любовта, законът на Мъдростта и на Истината. Туй казва моят Господ, с Когото живея. Тъй ме е учил Той. Така ми е говорил. Не мислете, че аз прекарвам времето си напразно. Аз работя за себе си. Аз рисувам и свиря, това е моето занимание. Музиката и изкуството ми е постоянно-то занимание. С поезията още не съм започнал да се занимавам, защото човешкият език е груб, не мога да си служа с него“ (стр. 171, Да възлюбиш Господа)

„Аз не искам да ставам свещеник. Аз съм пътник на земята, интересувам от живота на хората. Чудни са хората, които мислят, че няма друг живот като техния. Те нямат представа за онзи свят, за който ви говоря. Той е свят на висока култура. Ако бих ви завел там, не бихте се върнали на земята“ (стр. 173, Да възлюбиш Господа).

„Ще се явят добри философи, добри писатели, много професори, учени и прочие, които ще описват и извличат поуките. Ще има за дълги години да се пише върху мен от бъдещото поколение“ (стр. 42, 1914 г., Искайте сила, имайте вяра).

„Някои хора имат към мен неприязнени чувства, но аз ще им се отплатя с любов. Не само на тях, но на всички българи ще се отплатя според великия Божи закон - закона на Любовта. Да-ром съм взел, даром ще дам. Обърнете се към изток, дето е вашият ум и вашето сърце. Хвалете живия Господ, Който ви е пратил в красивата долина на живота. Радвайте се на живия Господ.“ (стр. 241, Да възлюбиш Господа).

„Мнозина ме питат: Ти вярваш ли в това, което проповядваш? Ходил ли си на оня свят, че говориш за него? В оня свят не съм ходил, но живея в Него. При Бога ходил ли си? - Не съм ходил, но в Него живея и Го изучавам във всичко: в камъните, в растенията, в животните, във водата, във въздуха, в светлината. Бог е във всичко живо. Виждам го и в най-малкото и в най-голямото: радвам се и се веселя, като чувам неговият тих глас“ (стр. 258, ДВГ).

„Навсякъде е Бог, Той е в мене, който ви говоря и във вас, които ме слушате. Бог казва: „Това са моите деца, които ме слушат. В бъдеще ще станат отлични хора. Аз се радвам, че те ще се преобразят“, (стр. 259, ДВГ).

„Не искам да ви направя адепти. Защо ви говоря тогава за Бога, за невидимия свят? Защото това е благо за мен и за вас. Казвам: освободете се от всички умствени предразсъдъци от всички лоши чувства, за да бъдете свободни и да се ползвате от Божествената виделина, от Божествената истина и любов, които носят живот и свобода за човешката душа“, (стр. 269, ДВГ).

„Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христос ще го намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм, аз ще ви кажа. Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, както Бог е заповядал; да осветя Неговото Име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, брата на най-малките искам да му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример“ (стр. 184, Петимата братя).

„Някои искат да знаят дали съм аз Христос или не. За мен това не е важно. Дали съм аз Христос, този въпрос аз го зная, вие не го знаете. Дали говоря право или не, аз го зная. Даден ви е хляб. Не искам да вярвате в моите уверения, че е такъв и такъв. Опитайте го. Ако отговаря на това, което казвам, вземете го, ако не - оставете го настрана“ (стр. 148, м. 84/85 г.).

„Сега вие целувате ръката ми. Защо я целувате? Това е договор, че ще служите на Бога“ (стр. 227, Петимата братя).

„От години говоря на българите, но те не разбират и не слушат. Те не знаят, че щом сляза от това място болшевиците ще дойдат. Аз говоря за мир и любов, за Божествения принцип, който ще спаси човечеството“ (стр. 132, ДВГ).

„Един Учител трябва да яде много скромно. На другите се позволява да ядат, но на Учителя - да не си дояжда. На вас верующите казвам: на светските хора много работи са позволени, на вас много работи не са позволени“ (стр. 104, Запалена свещ).

„Докато аз обръщам внимание на яденето, на парите и на отношението, което хората имат към мен, аз не мога да живея един Божествен живот“ (стр. 77, м. 81/82 г.).

„Между вас има много страхливци, но аз съм приготвил топуза си за мъже и за жени. Ще святкам с него, дето завърна. Очите ви ще се отворят на четири. Не сте ме виждали, как удрям с топуза си като Крали Марко? Достатъчно е да ударя един път с топуза си, за да кажете: „Познах Те Господи!“ (стр. 104, Новият човек).

„Ако имате приятел, който да ви казва истината, това съм аз. Посочвам ви пътя, който трябва да следвате. Да забравим миналото! Да целунем ония ръце, които са ни причинили най-големи страдания! Да забравим грешките си и да започнем с добродетелите си!“ (стр. 124, 125, Новият човек).

„Ако не сте готови да изпълните закона на любовта, ще знаете, че нямам нищо общо с вас. - Друг път няма да се занимавам с вас. И да искам да ви срещна, не мога. Други ще се занимават с вас. Законът на Любовта е строг и взискателен. „Ако не го изпълните, аз ще вървя по моя път надясно, а вие ще останете наляво. И тогава, колкото повече време минава, толкова повече пътя се отклонява. Аз ще поема нагоре, а вие ще останете долу. След хиляди години пак ще се срещнем, но при други условия.“ (стр. 312. Новият човек).

„Товара си аз мога да нося. Ако искаш да направиш услуга, не се съмнявай в мене! Защото, със своите съмнения ти увеличаваш страданието ми десет пъти повече, а щом увеличаваш моите страдания, ще получиш един ритник и ще се намериш на десет километра далеч“ (стр. 19, 17 л., ООК, Малките случаи).

„Та, казвам: според вашите идеи, вие седите и казвате: светът е тъй. И по някой път седите и ме критикувате. Ако е за знания, аз зная много, но щастието в живота не седи в многото знание. Ако аз проявя своето знание, аз прекарам през себе си, през своята нервна система два милиона волта електричество, питам: где ще бъдете вие, ще може ли да седи някой при мене? Я ми кажете, кой от вас, като мина покрай него, ще може да се приближи при мен, да ми целуне ръката. Ще седите най-малко десет метра разстояние от мен. Аз свободно ще заобикалям и през където мина, път ще ми се отвори. Където ходя из града, път ще ми се отваря и когато бутна вашата дъщеря, тя ще се стопи. Ще кажете: много добър човек е този, но за небето, там нека си седи, да се не доближава до дъщеря ми. За туй всички висши духове, които идат от възвишения свят, взимат енергия от земята, за да се приравнят с вас, Божественото го носят в себе си“ (стр. 25, 31 л. ООК, т. 2 Божественото и човешкото).

„Всеки Учител, колкото и да е велик, неговата задача е да прослави името на Бога и тогава той да се прослави чрез Бога“ (стр. 27, 37 л. ООК, Божественото и човешкото).

„Като слеза в ада, веднага ме канят да пием. Сядам заедно с тях, турям своята оканица пълна с вода и започваме да пием. Те пият вино, аз пия вода. В края на краищата те се опиват, изгубват всичко. Аз съм трезв, бодър, придобивам знания, научавам един урок от тях и си заминавам. Те започват да ме търсят тук-там, но не могат да ме намерят. - Защо? - Аз съм дегизирана Не само те не могат да ме познаят, но и вие не бихте могли да ме познаете. Как ще ме познаете в онзи свят? Мислите ли, че там ще имам брада и мустаци, като тука? С брадата и мустаците си аз опитвам ума ви, както децата в училище се изпитват. На земята, колкото и да сте възрастни, вие сте още деца. Аз се занимавам с вас и ви уча, защото обичам да работя с деца. На възрастни, на стари хора не обичам да говоря, нито да ги уча“, (стр 381, 382 т. Малки и големи придобивки, ООК)

„Сега, аз като говоря за „Учител“ подразбирам не много учители - един учител в света! Туй ще го пазите! Един е Учителя в света. Този Божествен Учител вие ще го научите. Той постоянно слиза и възлиза в света. Слиза и възлиза. Когато го обичате Той слиза при вас, когато му се наситите, Той възлиза“ (стр. 10 ООК, 2 г, 14 л., Правилния растеж на ученика).

„За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Христос е колективен Дух, сбор на всички Синове Божий, съединени в едно. Христос е глава на Всемирното Бяло Братство“ (стр. 170, м. 85/86 г.).

„Може всички велики учители да дохождат на земята, да говорят на хората, но ако нито една дума от тяхното Слово не падне точно на място и не поникне точно навреме в сърцето на човека, това Слово няма никакъв смисъл за него“ (стр. 15, м. 85/ 86 г.).

„Помнете: един Учител съществува в света. Искате ли да се ползвате от благословението Му, пазете името Му свещено в ума, в сърцето, в душата си. Това трябва да бъде идеалът на човешка душа. Един Бог съществува в света, в когото никога не трябва да се съмнявате“ (стр. 31, ООК, Божият глас).

„Бог се проявява чрез Учителя така, като чрез никой друг човек. Защо? Защото Учителят живее в Божественото съзнание. Той никога не се колебае и съмнява в Бога. Затова и Христос казва, че ако се поколебае само за момент във вярата и любовта си към Бога и Той ще бъде подобен на обикновените хора“ (стр. 227, Божият глас).

„Сега ще ви посвиря малко. Ще ви свиря обикновени работи. Трябва да свиря, да преобразя света. Като свиря, аз работя. Работата е най-хубавото свирене. Доброто чувство е най-хубавото свирене. Добрата постъпка е най-хубавото свирене. Без свирене, без музика нищо не се постига. Музиката е симфония на живота“ (стр. 54, Новият светилник).

„Това, което днес свирих ще се разнесе из целия свят и ще засегне всички. Никой не може да се освободи от тази песен. Това са тонове, на които не можете да се противите. Те са като светлината и топлината, които ще разтопят снеговете и ледовете“ (стр. 57, Новият светилник).

„Аз ходя вече 35 дена на Витоша, всеки ден извървявам по 18-20 километра. Питате ме защо ходя. Калявам волята си. Не е лесно, всеки ден да вървиш по 18-20 километра, да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгнеш. С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 километра и не се връщате назад, не можете да станете човеци. Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си“ (стр. 295, Новият светилник).

„Например, аз отдавна съм започнал да свиря на цигулка, но окръжаващите не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение, аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и преподават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отивах при него, той никога не ме изпитваше. Аз седях на стол, той взимаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Аз бях неговата публика, а той ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати... Като изпратеше всичките си ученици, влизах аз, и той веднага започваше да свири. Аз седях на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене“ (стр. 297, 298, Новият светилник).

„Аз не искам никой да ме защитава. - Защо? - Защото говоря истината. Докато говоря истината и я защитавам, тя ще бъде на моя страна“ (стр. 138, Новата мисъл).

„Аз съм минал през всичките области на живота: от най-ниските до най-високите. Научих всичко, каквото животът може да даде. Разбрах човека във всичките му прояви. Кучетата ме лаеха, но аз останах тих и спокоен, правех своите изследвания. Нападаха ме всякакви дяволи, но и с тях се справях. Един дявол се опълчи против мене, друг се опълчи. Аз хвана единия за опашката, хвана другия и спокойно продължавам работата си. - Не се ли страхуваш от нещо? - Когато страхът е на мястото си, той има смисъл“ (стр. 185, 186, Работа на природата).

„Онзи ден, като ви разправях за „Свети Георги“ (циганин, който носел яйца на Учителя и Той му ги плащал по 2 лева), аз употребих един метод. Останал е ключът отвън на моята стая. Сега светия е той. Аз станах невидим и той като влезе, аз съм вкъщи, той гледа, гледа - няма ме. Втори път се връща, аз станах за него невидим. Влезе той в стаята. Тук, там не може да ме види. Затвори вратата и замина. Пък, ако бях му се явил, щеше да каже:

„Учителя, децата ми!“ (стр. 143, Добрият език УС).

„Ние мислим, че сме светии. По-голям светия от мен няма. А пък и аз още не се мисля за светия. Аз не мисля да озарявам целия свят. Аз осветявам само малко. Където е проникнало Словото? Съжалявам, че хората не разбират Божественото Слово“ (стр. 232, Добрият език).

„Някой път като проповядвам някому казват: „Ти трябва да станеш свят човек“. Святи бъдете, но светостта е велика работа. Един ден светостта ще стане достояние за всички. Трябва да се стремите към светостта. Сега казват: „Това не е заради мен“. Та не е заради теб, но ти проправи път към светостта. И един ден ще дойде до тебе. Ако не дойде до теб, ти в новото не можеш да влезеш.“ (стр. 256, Трите родословия УС).

„За да станеш светия, трябва ти тридесет години живот, по десет, петнадесет, двадесет часа на ден да работиш, да се молиш. Ако искаш бързо светия да станеш, за една година отгоре, злото ще дойде. В злото творчество няма - то лесно става. Злото задържа, доброто твори“ (стр. 263, Вземи детето).

„Мнозина са ми казвали: „Кажи ни да научиме Божествения език“. Казвам: вие земния език не можете да произнесете, че небесният ли. Аз по 4-5 години ми взима да произнасям Божествения език, а пък той иска изведнъж. Не зная кому колко години ще му трябват за това. И иска веднага. Аз, който съм толкова учен човек ми трябва толкова време, а пък той иска веднага. Казва ми: „Кажи ми да чуя една дума от небесния език“. Казвам му още: „Как произнасят думата „любов"? Опасна е. Щом кажеш „любов“, в невидимия свят всичко пламва, гори“ (стр. 256, УС, Добрият език).

„Минават двама приятели покрай мен. Рекох им: „Аз да ви кажа как минахте през града. Единият от вас носеше цигулка и вървеше отпред, а другият носеше чанта и пъшкаше. Те казват: - „Че отде ни видя?“ Казах им - тук от стаята. Та казвам, невидимият свят се интересува от живота ви“ (стр. 71, Изпита на любовта).

„Казвам сега: Всички трябва да се застъпите за любовта, която живее във вас. Заради нея да бъдете готови вие да живеете тъй, не както аз ви говоря отвънка. Защото, ако искате да знаете, не каквото ви говоря е вярно, но това което аз правя. И това, което аз правя и то още не е вярно, но не е и това. По някой път вие трябва да ме наблюдавате, когато аз съм сам, никой няма наоколо ми. Когато съм между хората, както постъпва човек, тогава все ще се докарам малко. Както виждате сега съм докаран малко. Като се намирам в стаята си имам едни обуща, които обувам -отвън никога не ги нося. Има едни дрехи - никога не ги изнасям отвънка. Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте ги виждали. Тогава аз се обличам с една дреха на Истината - една дреха имам която представлява истината. Имам една дреха, която представлява Мъдростта. Ще се облека официално, тогава на целия свят заповядвам. И най-слабият съм, защото слаб и силен е все едно. Никого не съдя. Нито съдя истината. На никого не се карам. Казвам: „Целият свят ще се оправи!“ И ако един ден хората се облекат в любовта - щом те се облекат с нея, тогава смърт няма вече. Пък и смъртта като дойде и като рече да ме дигне и дращи, тя ще отстъпи“ (стр. 211, Изпита на любовта).