3. Страданията на Учителя

[Ани]

3. Страданията на Учителя

„Човек трябва да е готов за вярата си да умре. Човек като си мисли, че не може да издържи, то като дойде една болест, как ще я превъзмогне?“ След тези думи Учителят замълча за момент, после лицето му се промени и Той с повишен глас каза: „Аз съм преминал през най-големите страдания. Аз съм минал по най-мъчния път, по който никой не е минал. Разбирате ли вие това? През най-големите мъчнотии съм си проправял път. Вашите страдания в сравнение с тези, които аз съм минал, са една играчка, те не са страдания. Не мога да кажа на вятъра да спре, когато ме духа, но аз го оставям да духа, докато се умори и спре. Това е окултен закон“ (стр. 52, V том, „Изгревът“).

„Моята глава какво е патила, вие знаете ли? Ако съберете патилата на целия свят, не могат са се сравнят, съберат патилата ми за един ден. Цялата природа тъй съм я проучил, както никой друг не е проучвал. Прочувал съм дърветата, камъните, водата. Кога съм ги проучвал, това е моя работа!“ (стр. 113, м. 86/87, 24.01.1943 г.)

Третият младежки събор се състоял на 5.07.1925 г. в град София. Учителя изнася беседата „И обхождаше Исус цялата Галилея“ в новия чист салон на ул. Оборище“ 14. Всички слушат вдъхновено беседата. На амвона, на който говореше Учителя, се появи голям огън, нещо като клада, в каквито са горели навремето светиите. Всред кладата, в огъня, сега беше Учителя, обгърнат от пламъците. Това продължи пет-десет минути. След това, огънят започна да намалява и Учителя си остана цял и не-вредим на амвона, на катедрата. След като Учителя се прибра в стаята Си, някои от младежите в салона, седящи на столовете, започнаха да коментират върху случилото се явление. Ние за пръв път виждахме такова нещо. Значи освен мен, го бяха видя-ли и други, защото всички коментираха въпроса върху него (стр. 615, том I, „Изгревът“).

В 1936 година беше нанесен побой на Учителя от нарочно изпратен човек... Не можеше да движи дясната си ръка, а десния крак го влачеше. Не можеше да говори - беше засегнат езика. Накрая разбрахме - успя да продума: „На Рила“. Братството бързо се приготвя и на 9 юли почти всички приятели заедно с Учителя тръгват към езерата. Бавно и мъчително Учителя се изкачва до второто езеро, като от първото нагоре го качват на кон. Сестра Савка се грижи за него. Храни го с малка лъжичка с течна храна. Не можел да преглъща и храненето е трудно и мъчително. Савка всеки ден му подава едно тефтерче и Той с молив, с ръката която не може да движи, с мъка отбелязва по една чертичка. Чертичките са с различни посоки. След две седмици, написаните чертички на Савкиното тефтерче, започват да оформят думи. Накрая Учителя поставя последната чертичка и написаното гласи: „Бог е Любов“. Този ден Учителя оздравява. Обръща се към Савка и казва: „Да отидем да се разходим до чешмата“. Савка го поглежда с изумление и когато Учителя става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и ръката, тя възкликва: „Ах, Учителю, вие възкръснахте!“ - Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна. И Учителя й посочва тефтерчето, на което е написано с чертички, с Неговата парализирана ръка: „Бог е Любов“. Учителя излиза пред палатката, приятелите го виждат и извикват: Учителя оздравя! Учителя дойде! Учителя придружен от приятелите бавно отива при чешмичката и камъка до нея. Всички го заобикалят и запяват неговата песен „Поздрав на учителя“, (стр. 36, 37, т. I, „Изгревът“).

Савка записва на тефтерчето си неговите думи за оздравяването му: „Ако преди две хиляди години беше изпратен синът, а сега тук при българите е дошъл Бащата. И чак когато Исус Христос беше разпънат на Голгота, след това на четиридесетия ден, беше изпратен изкупителят - Светият Дух върху учениците Му. А сега бе дошъл Божественият Дух, бе дошъл Господният Дух, бе дошъл Христовият Дух, тук бе Светият Дух на Словото. Сега всичко бе тук, в Него. И българи изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият. По-късно в частен разговор. Учителят каза: „Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята. Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята. Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос.“ (стр. 38, т. I, „Изгревът“).

Учителя ме поглежда наскърбен, омъчнен и измъчен и проговаря с огорчение и едновременно с упрек: „От техните (лоши) мисли, които ми изпращат ми излизат пришки по краката и ме сърбят... „ Отивам при Учителя и Го виждам уморен, сякаш не е спал и питам: „Учителю, какво ви има, лошо ли ви е?“ „Марийке, знаеш ли, че заминалите души идват и ми тропат по прозорците, защото тук виждат светлина и търсят от мене помощ. Тропат ми, смущават ме, не мога да спя и не мога да си гледам работата. Лампата я гася, но те, душите виждат другата светлина у мен и затова идват като рояци мухи и тропат ли тропат по прозорците, за да им се отвори и да влязат тук.“ (стр. 142-143, т. 5, „Изгревът“)

За най-голяма изненада учениците в Школата създадоха най-големите затруднения на Учителя. Веднъж Той сподели с мен: „Да знаеш, че тук в Школата половината са представители на Черното Братство, а другата половина на Бялото Братство.“ Ето защо, тук в Школата борбата отвътре беше най-страшната, (стр. 104, т. 5, „Изгревът“)

Милка Аламанчева говорила за Савка като за божество и им хрумнало да я наричат „Лучка“ - светлина и заедно с други говорили постоянно за нея. А Учителя го няма никъде в тяхното съзнание - за тях той е нещо странично и второстепенно. Дори нещо по-лошо - те не го възприемат дори като проповедник, както го възприемаше мнозинството в града. Веднъж Учителя беше застанал прав и с огорчение гледаше през прозореца навън и аз влизам в стаята му - той протегна ръката си, посочи насъбралите се изргевяни и рече: „Те всички ме смятат за проповедник, а това е вече хула срещу Божия Дух в мене и срещу Бога.“ Не бих желал на никого да присъства в един такъв момент на велико огорчение, което се изтръгна от устата на Учителя, (стр. 683, т. 5, „Изгревът“).

„От мое гледище, аз не се обиждам от хората. Като ми забият някоя губерка, аз не че не чувствам, аз чувствам болката, много дълбоко чувствам, но си казвам: „Това е Божият закон, трябва да се носи. Заради мен са носили и аз за другите ще нося. Това е християнство - един изпит. Когато ти изпитваш туй жило, Христос, който е жив, ти казва: не бой се, аз ще ти покажа истината, тази отрова ти е потребна. И Господ прави същото в своята лаборатория. Какво правя аз в своята лаборатория. Вземам тази отрова, турям я в едно шишенце - трябват ми лекарства. Утре дойде някой, ужили ме, вземам отровата, турям я в друго шишенце. В моята лаборатория има шишенца с лекарства за разни болести. Аз казвам: „Тази отрова ми я даде Иван Драганов, от-лично лекарство е. Купих я от неговата аптека, скъпо платих за нея, но отлично действа. Това шишенце с отрова пък е от аптеката на Петър Стоянов, скъпа е, но действа отлично. А сега вие като не разбирате науката, сърдите се, казвате: „Не ми трябва това шишенце. Аз някой ден ще направя един опит с вас. Ще повикам редица болни - неврастеници, ще забия своята губерка в тях и всички тези хора в половин час вътре, ще оздравеят. Ама защо ще направя това? За да покажа истината на този велик Божествен закон, че няма в него изключения, за да покажа на онези, които не вярват и на които вярата се колебае, които постоянно мислят какво ще стане с вас. Няма нищо, вие хора ще станете, хора в пълния смисъл на думата. Този ад, тази смърт ще се отнеме от Божията Виделина, ще се отнеме тази отрова и ще остане само живото, което носи живота.“ (стр. 10, Аз съм жив).

„Аз възприемам страданията и мъките на хората. Вечер, преди да си легна, получавам телеграми от целия свят: Някъде потъва параход - оправям пътя му. Някъде момък вдигнал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие. Казвам му ,че тя го обича и той се отказва от намерението си. Студент се оплаква, че професорът му го скъсал. Казвам на професора да не го къса; той е добър ученик, ще подобри успеха си. Като отговоря на всички телеграми, тогава заспивам.“ (стр. 243, Начало на мъдростта).

Една вечер дойде при мен един мой познат, но започна така да ме ругае, както рядко може да се наругае така, който и да е. Не знаеше какво говори. Защо? Защото бил гладен, защото бил сиромах. „Що ми трябват твойте проповеди, казваше той, аз се нуждая от пари. Гледах го, гледах го, оставих го да се изкаже до край и после му казах: „Ако е да постъпя по човешки, аз не би трябвало да ти дам нито залък хляб, но ще постъпя според Божия закон. Понеже Бог дава еднакво на всички, аз ще ти услужа, като на приятел. Нагостих го. Като се наяде хубаво, каза: „Извини ме, много добър човек си.“ Така можем да бъдем добри всички. С това аз спазвам закона. Ако бях му казал, че той няма право да говори така, че знае ли колко и какви добрини съм му правил, че колко пъти аз съм го спасявал, от какви ли не ситуации, той нямаше да придобие нищо. Аз казах: „Ще постъпя по Божия закон, а останалото е негова работа. Той най-малко имаше право да ругае така, защото постоянно съм го изваждал от всевъзможни грешни стъпки, но ще се научи. Като се нахрани добре, извини се, осъзна погрешката си. Този пример трябваше да ви го дам, затова се случи това нещо. Рекох си: „Ще приведа този пример на своите ученици. Всичко, което става в света е за добро на онези, които любят Бога. Имайте любовта за основа, интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си.“ (стр. 142, м. 85/86 г.).

„Ако вие не можете да носите греховете на целия свят и не можете да понесете всички обиди и мъки, които светът ще ви даде, вие нито мен, нито Христа сте разбрали. Някои искат да станат като мене. Защо? Защото разбират криво. Защо някои искат да станат министри? Не да оправят света, но да оправят работите си. Защо някой иска да стане учител? Великите Учители на света носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате представа за това. Между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. И какви ли не противоречия ще трябва да разрешиш и какви ли не хули да понесеш. Ще си като впрегнат кон. Точно си да отидеш на Витоша - дезгин е хубав, кошумите хубави, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не ти влизат в положението, камшика играе. Дори велики учители на човечеството са минали най-тежки изпити. Като минат тези изпити, те ще минат в едно състояние, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него! Лесно се говори, но за дисциплината през която Учителите минават, хората хабер нямат“ (стр. 117, м. 86/87 г.).

С нашето несъвършенство и слабости ние създавахме много затруднения на Учителя. Можехме да ги изправим сами с послушание и изпълнение на Неговите съвети. Но и това не правехме. Веднъж ни каза: „Аз не искам вече да нося нито вашия товар, нито товара на човечеството, нито товара на Космоса.“ Беше строг и думите Му разполовяваха салона и Вселената на две: на послушание и непослушание към Великия Учител, (стр. 622, т. 1, „Изгревът“).

„Както виждате има хора, които са готови за три хиляди лева да се самоубият. Каква стабилност има в такива хора? Те не са готови да говорят истината, но лъжат, а след това искат да им се помогне. Този млад човек ме гледа в очите, лъже ме и същевременно иска да ме убеди, че това, което говори е истина. Питам кой човек, който се представя пред лицето на Първата Причина и не говори истината, може да се надява на нейното благословение?“ (стр. 223, т. 15, Синове на възкресението)

Младите ученици, отклонени от отрицателните сили, се увличат да правят комуни, напускат школата и опразват салона и Учителя няма на кого да държи беседи. Веднъж Учителя извиква сестра Йорданка Жекова да викне други още двама, за да дойдат и седнат на масата на Учителя, а той с тъга проговорил: „Елате да седнете на тази маса, че е престъпление да стои празна, защото тук се излива сега благословението и Духът Господен.

Човешкото съзнание още не е готово за комунален живот. Това може да стане след триста години“ (стр. 410, 411, т. 5, Изгревът).

По време на комуните, когато се опразни Школата и всички отиват да стават комунари и да правят комуни. Учителят среща Йорданка Жекова и й казва: „Повикай доктор Жеков да дойде при мен да седне срещу мен на масата, защото е непростимо на Божията трапеза да няма никой. Аз дойдох за тях, а те тръгнаха да служат на духовете, които ги затириха да правят комуни, та да ги отклонят от Божията трапеза на Словото Господне.“ Та по ония печални дни доктор Жеков е на пост, единствен седи срещу Учителя на масата Му, като единствен представител на рода български до Учителя, (стр. 485, т. 5, „Изгревът“)

Много по-късно няколко млади сестри споделиха, че искат да направят комуна на Изгрева. Учителя като чу това прихна да се смее, да се смее така гласно, че си сложи ръката пред устата. Той се смя през сълзи дълго време. Ние му обясняваме, че нашата комуна ще успее, защото сме само сестри и че ние можем да си правим всичко, да готвим, да чистим, да подреждаме дом и да отглеждаме зеленчуци. Учителят продължи да се смее. Тогава ние разбрахме, че ние изобщо не бяхме подготвени за такова нещо и че повече опити не биваха да се правят. Учителя каза:“ Сега, за пример няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран, готовото лесно се изяда.“ (стр. 410,411, т. 5, „Изгревът“).

„ В тази беседа аз няма да ви разправям защо и за какво идат изпитания, но четете беседите, проучвайте ги, там са дадени много обяснения. И за в бъдеще, като ви говоря, следвайте моите обяснения. Учениците трябва да бъдат готови за всички изпитания. От вас сега се изисква приложение на новото учение в живота ви.“ (стр. 117, т. Свещеният огън, 1926 г.)

„Кой от вас е приложил едно учение и е останал доволен от него? Ако се намери такъв човек, бих седнал при нозете му да слушам, какво е неговото учение и как го е приложил. Ето, толкова години вече проповядвам на софиянци, но никой още не е направил опит, да приложи това учение. Някои ме слушат, клатят глава и казват: „Големи грешници сме“. - Аз не търся стари сметки. На всекиго казвам: Сей! Каквото посееш тази година, това ще излезе.“ стр. 105, (Да възлюбиш Господа, ДБТ).

„Като ученици, вие трябва да имате будно съзнание. Знайте, че след всяка лекция ви се дават изпитания отвън, да видят как прилагате знанието, което ви е дадено“ (стр. 142, т. Божият глас ООК).

Учителя каза: „Някога имаше един непокорен Александрийски дух, който за своето вироглавство беше изключен от Александрийската школа. Същият този дух днес е тук на Изгрева и той е най-големият ми враг. Той търси да намери отворени врати и прозорци и влиза ту в Магдалена, ту в Греблашева, ту в Маркова, ту в Стоичев, ту в Милева, ту в Лулчев, ту във всички ви и „тути кванти“. Той винаги е тук на Изгрева. И да се премахнат тези дисхармонични състояния у вас, то някой път един от вас в един момент трябва да стане канал, за да преминат всичките тези влияния чрез човека надолу в каналните води, после те отиват в Искъра, а от Искъра отиват в Дунав, а от Дунав в Черно море. А Черно море е мястото, където всички такива духове от цяла Европа трябва да бъдат заведени там чрез водите на река Дунав и потопени в морето. А от Черно море надолу те се прекарват в дъното и в средата на земята, където тези духове биват затваряни и после обучавани на смирение, на послушание, докато изкупят греховете си. Ето това е пътят, през който трябва да премине всичко онова, което излиза от вас, като дисхармония и да се отведе до Черно море“ (стр. 490, т. 5, „Изгревът“).

„При сегашното общество и строй ние имаме нужда от такива работници, които да спасяват затиснатите, защото много здания ще се съборят и много души ще бъдат затрупани под развалините им, под съборената материя. Които души трябва да се избавят, да се извадят. Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко ваше психическо неразположение, аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила. Завистта, омразата и всички отрицателни качества, са съборени греди вътре във вашето здание - вашето тяло. Моето желание е да приемете Божественото Слово, което съм задължен да го изнеса пред вас и след 10 хиляди години, като ме срещнете, да кажете: „Словото което ни проповядваше в двайстия век, се сбъдна“ (стр. 112, м. 81/82 г.)

Идва една селянка при мен и ми носи едно яйце, като казва: „Това яйце го открадна детето ми. Не зная какво да го правя, оставям го на тебе.“ - „Аз не приемам крадени яйца. Ще го туриш това яйце в ръката на детето ти и ще му кажеш, да го занесе там, откъдето го е взело“. - „Ама какво ще мислят хората за нас?“ „Те сега именно мислят лошо за вас, като сте взели яйцето и не им го връщате. Колкото по-рано го върнете, толкова по-добре. Вие се страхувате от хората, но не ви е страх от Бога. Като сте направили една погрешка, оправете я веднага. Ако не я изправите лошо ви очаква“ (стр. 166, м. 85/86 г.).

„Срещнах едного, който ми се оплака, че някой му взел петстотин лева и три години вече не му ги връща. Питам го - не можеш ли да му простиш, да не му искаш парите? - Как да му простя? И дума да не става! - Добре, ако аз платя за него, ще му ги простиш ли? Ето, аз плащам за него. - Ама аз искам и той да си плати. Отивам при длъжника и казвам: този на когото имаш да даваш, понеже е много сприхав, може да си имаш неприятности, върни му парите, щом си длъжен. Ето, вземи тези шестстотин лева, иди да се издължиш и да се освободиш. Ама как, за шестстотин лева, ще ме убие ли? Абе ти плати. Тогава нека сам да дойде да си ги вземе, няма да му ходя на крака. Както виждате единият не мога да го убедя да вземе парите от мен, иска длъжникът му да си плати. Вторият, пък не иска да вземе парите, а кредиторът му да дойде да си ги вземе. Ще кажете, че не ви интересува нито единият, нито другият. Мен ме интересуват. Хората са свързани помежду си. Не мога да кажа, че ще го оставя, когото и да е, да си прави каквото иска. Щом левият крак и десният крак ме заболеят, положението ми не е безразлично. И двата крака ми трябват. За мен всички хора са важни. Всички престъпления и грешки, които стават днес в България, всичките ги преписват на моето учение. Ето и за днешното престъпление ние сме виновни. Един човек се криел от полицията и един от нашите братя го скрил. Той не го познавал, но онзи му се примолил да го приеме за една-две нощи. Че нашият брат го скрил и в това време полицията го търсила и го намерила при нас. Като го хванали, казали, че това е наш човек. С това искали да припишат неговото престъпление върху нас. (стр. 135, м. 86/87 г.)

Понякога много от посетителите пречеха на Учителя в неговата работа. Той много се уморява при тези срещи с непослушните ученици. А Той веднъж ми каза: „Седя някой път с някой, който разговаря с мен. И той е много доволен от това. Обаче аз не съм с него. В това време една скръбна душа там на поляната седи и чака мен. Отивам там (с астралното си тяло). А той посетителят, който не се сеща да излезе и да си отиде мисли, че съм с него. Аз съм там при скърбящите, угрижени, отрудени хорица. Бог не е при горделивите, а при смирените, немощни духом, скърбящите и жадуващи за правда. Те ще се утешат. Тяхно е Царството Божие на земята“ (стр. 348, т. 5, „Изгревът“).

„Мен куршум не ме хваща. Един човек се опита да ме стреля. Два пъти стреля върху мене, но куршумът не хвана. Питам го: Какво искаш приятелю? Ако искаш пари, ще ти дам; ако искаш волове и това ще ти дам. Ще дойда да работя на нивата ти заедно с тебе. Обаче, да стреляш не се позволява - на крив път си“ Христос казва: Не се позволява никакво отмъщение, никакво убийство“ (стр. 142, Новият човек).

Един следобед Учителя отива на гости на Йорданка Жекова, където пият кафе и се разговарят по разни въпроси с мъжа й - Иван Жеков. На вратата се чука и Йорданка отива да види кой е. Пред нея застава млад мъж и пита: „Тук ли е господин

Дънов?“ Тя му отговаря - „Да, Учителя е тук и разговаря с доктора“. Непознатият изважда от джоба си пистолет и казва: „Сега ще се справя с този господин Дънов - и влиза в стаята, в която е Учителя. Последният поглежда строго, ръката на мъжа се схваща и остава да виси във въздуха. След малко Учителя извиква Йорданка и казва: „Вземи пистолета на този човек и го хвърли в клозета!“ Тя веднага изпълнява нареждането на Учителя. Агентът започва да се моли: „Моля ви се господин Дънов, имам жена, деца, освободете ме да си отида.“ Учителя му казва: „Обещаваш ли, че няма да убиваш хора, че ще напуснеш тази работа и няма да преследваш повече идейни хора?“ Той обещава и Учителя го освобождава от парезата. Тогава агентът помолва: „Моля, дайте ми пистолета, защото аз съм се разписал за него“. Учителя му отговаря: „Ами тя свърши, не може да се вземе от клозета“. Агентът си отива и повече полицията не изпраща други да безпокоят Учителя.

„Някога седя и размишлявам, усещам че нещо ме жегне -една стрела дойде до мене. Търся причината и я намирам. Един от моите ученици е направил нещо, което причинява болка. Аз възприемам болката като стрела. След малко дойде друга стрела. Сега една от ученичките ми е направила някаква пакост. Аз вземам малко слюнка от устата си, намазвам раната и болката минава. Така знаят, така постъпват. След това тия ученици идват при мене, искат първите места. Не, това няма да се повтори. Цели 22 години правих опити, но от тази година за никого никакви изключения“ (стр. 312, Новият човек).

„Сега аз ви говоря от толкова години в България, минал съм през най-лошите условия, опитал съм ги, но човек трябва да бодърства много и ако не бодърства, може да бъде пометен. Бодърства ли, няма мъчнотия, която човек да не може да победи. Някой път нещата сами по себе си се разрешават. Ще бъдете смели и решителни. Ще вярвате и няма да се съмнявате“ (стр. 29, 22 л. 2 години, Влиянието на планетите).

„ Аз прекрасно бих отишъл в пустинята и си бих прекарал живота, но съм ви събрал тук, за да имам главоболие с вас защото това е Волята Божия. Господ, когато каже, че ще даде Той ще даде и ние можем да бъдем като овчаря или като Мой сея. Аз бих желал да бъда на мястото на овчаря.“ (стр. 553, т. 11, „Изгревът“).

„Аз не ви срещам за първи път и сегашните мъчнотии, които ми създавате са цвете, защото в миналото са били по-големи! Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи. То е човешко, а да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните може всеки, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, то е Божественото. Тези са принципите, които аз държа и тези принципи са Христови. И когато тези принципи влязат в църквата и в нас, ще преобразят вашия живот“ (стр. 574, т. 11, „Изгревът“).