4. Словото на Учителя

[Ани]

4. Словото на Учителя

„Ще бъдат научени“ - От кого? - От Господа, от Първия Принцип, Който е вътре във вас и ви учи. После иде Христос -вторият принцип, който определя вашите взаимни отношения. Най-после и аз ви говоря. Аз съм дошъл да ви науча да работите“ (стр. 59, Да възлюбиш Господа)

„Ще бъдат научени от Господа“. Ще обясня тоя стих с легенда, в която се говори за създаването на света. Бог създал небето и земята, растенията и животните и решил да си почине. По едно време Му дошло на ума, да направи човек, който да представя връзка между небето и земята. Като се научили за това решение, ангелите се изредили пред Господа, да Му дадат мнението си за съществото, което е решил да създаде. Пръв се явил пред Господа ангелът на Истината и казал: Господи, не създавай това същество. То ще завладее света. Втори се явил ангелът на Правдата и казал: Господи, не създавай това същество. То ще бъде жестоко и неотзивчиво, ще мисли само за себе си. Никога няма да влиза в положението на страдащите. После дошъл ангелът на Мира и казал: Господи, не създавай това същество. То ще напои света с кръв. С неговото явяване ще настъпят големи кръвопролития. Бог се отказал от желанието Си да създаде човека. Най-после се явила при Господа най-малката дъщеря на Милосърдието и казала: Господи, както Си намислил, така направи, създай това същество. Даже всички да се откажат от него, аз ще му покажа как да люби, как да прояви милосърдието. От тия думи лицето на Господа светнало и Той казал: „Ще създам това същество, ще го направя по образ и подобие свое“. Значи човекът бил създаден заради любовта на малката дъщеря на Милосърдието. И до днес още, който познава тая дъщеря, той запазва образа на Оня Който го е създал. Който не познава тази дъщеря, той е осъден на изчезване. Малката дъщеря на Милосърдието е Христос. Казвате: Как е възможно Христос да символизира дъщерята на Милосърдието? Христос съдържа в себе си двата принципа: мъжкия и женския. Под „мъж“ се разбира разумното същество, което мисли, което носи в себе си едно от великите качества на Бога -Милосърдието. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Господа“. На какво ще бъдат научени? - На милосърдие“ (стр. 49, Да възлюбиш Господа).

„В началото бе Словото“. След като мислил цяла вечност, най-после Бог се проявил чрез Словото, тоест чрез разумността. Започнете и вие с разумността, със Словото на Бога. После Бог довел всички неща до една велика цел - велика връзка, велика хармония в живота. Най-после всичко това трябва да бъде за Славата и Величието на Бога и на ония същества, които живеят в Неговото Царство. Така трябва да постъпва всеки човек. Каквато работа предприема, първо трябва да я обмисли и после да си отговори за кого я прави и как трябва да я направи“ (стр. 252, Доброто оръжие ООК).

„Сега искам да внимавате върху това, което ще говоря. Днес проповядвам едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Това учение е в състояние да възстанови краката на хромите, да отвори очите на слепите; от това учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват. То носи хармония навсякъде. За това учение няма никакво препятствие. То е учение на живия Бог, Който е между хората и между камъните, и между растенията, и между животните. Живият Господ, за Когото ви говоря, е навсякъде. Той е познат на всички. Единственото реално и съществено нещо в света е тоя Бог“ (стр. 3, Да възлюбиш Господа).

„Може да си болен от туберкулоза в последния период, но ако приемеш учението, ще станеш от леглото и ще оздравееш. Всеки човек е призван да служи на Бога. Ако не изпълни призванието си, ще заболее от някаква болест. Оня, който се откаже да служи на Бога, няма да остане жив“ (стр. 238, Да възлюбиш Господа).

„В беседите са дадени важни, специфични правила и методи, които ако се приложат, и слепите биха прогледали. Ако се заемете сериозно да изучавате беседите, вие щяхте да имате по четири очи - две отпред и две отзад. Като имате четири очи, всичко ще виждате. Ако проучите беседите от първа серия, ще придобиете много нещо“ (стр. 280, Великото и красивото).

Словото на Учителят е неповторимо и е точен превод на Божествените закони, които Той сваля на земята. „По-блажени са, които слушат Словото Божие и Го изпълняват.“ „Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово!“ (стр. 86, том. Новият човек)

„Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си, какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! От тук можете да разберете, какво е човешкото съзнание, сравнено със съзнанието на възвишените същества, които могат да си служат с Божествената азбука. От тук можете да разберете, какво богатство, какво разнообразие на звукове съществува в живата природа. Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви, като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател?“ (стр. 25, Крадецът и пастирът)

„Ония, които са създали азбуката, не външният знак, но това, което трябва да изкажели - те били много умни. Те са разбирали природата. Първите хора, които създадоха езика, те са гений от първа степен. Сегашните хора колкото и да са учени, не могат да се сравнят с тях“ (стр. 47, Запалена свещ).

Като дойдете за в бъдеще, езика ще бъде по-добър, но за сега, такъв какъвто е, той е добър. Езикът на българите е отличен засега. И езикът е претърпял известни промени. За в бъдеще езика ще претърпи още по-голяма промяна, (стр. 26, ООК 3 т., 27 л., Точилото и ножът).

„Следователно ония думи, които влизат в нашия живот трябва да имат смисъл. Туй което ви говоря тази вечер, искам да го запомните. В моята реч най-простите неща влияят“ (стр. 17, 3 година, 34 беседа, Малкото приложение).

„Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите - не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива!“ (стр. 26, Двата природни метода).

„Словото на Учителя е построено по законите на музиката. Всяка дума представлява музикален тон и ако тя се замести с друга, беседата - която представлява една симфония, ще звучи фалшиво. Ако едни ангел вземе едно томче с беседи и постави ръката си върху него, и там има корекции, той ще каже: „Това не е Словото Божие“. Ангелите възприемат Словото като музи-кална симфония и ако се направят повече от три корекции в една беседа, за тях това би представлявало чрезвичайно произшествие. Словото губи силата си и духовното си влияние с всяка променена дума. Словото се обезсолява. Учителят много пъти се е мръщел на корекциите, които е правила сестра Паша, но Неговата Велика Блага Душа нито веднъж не й прави забележка за глупостите, които пише чрез промените, които прави. Учителя казва: „Много пъти при изнасянето на беседите аз търся в старобългарския език една дума, която да хармонира в изречението и да внася хармония в беседата“.

Учителя няма да ни съди за нашето невежество и голямо тщеславия да коригираме Бога. „Бог е вложил строги закони в природата, които ще ни накарат да си платим за всичките ни своеволия. „За всяка промяна и корекция, които вие правите в Словото ми, ще бъдете осъдени най-малко за 5-6 хиляди години да поправяте престъпленията си, но ще бъдете с рога и копита“. (Разговори)

Като четем Библията виждаме навсякъде, като червена нишка, големите страдания на евреите, които Бог постоянно наказва. Защо? Заради коригирането на Божественото и неизпълнението Волята Божия. Има една велика каузалност, при която всичките престъпления и непослушания се регистрират и рано или късно се плащат. Бог забавя, но не забравя. За това говорят пророците - Исая, Йезекил, плаче Йеремия.

Много пъти Бог е написвал Словото Си до пророците на папирус и ги е карал да го сдъвчат и глътнат, за да стане плът и кръв от тялото им и да не се измени нито една дума от Него.

Учителя казва: „Не изопачавайте истината, не изопачавайте и моите думи. Не лъжете в мое име, не позволявам това! Помнете: Който лъже в мое име, нищо няма да остане от него. Туй казал Учителя - „Десет пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в мое име. Не лъжете и в името Божие“ (стр. 6, Абсолютна истина).

„Като говоря тъй, разбирам: всички други могат да бъдат праведни и да издават светлина, когато не коригират Божественото. А душа, която не иска да свети, е душа, която се бори с Бога. Такава борба е имал един от видните представители на Израел - Яков. Като се връщал при баща си, той цяла нощ се борил с Бога. Най-после Този, Неизвестният го бутнал в бедрото и то й охромял. Сега всички се борите с Господа. Вие искате да го заставите да ви даде всичко в този свят, каквото вие искате“ (стр. 44, 4 с, Сила и живот).

Учителят отлично се справя с тази мъчна задача да преведе точно Божествените закони на ограничения български език с 32 букви и 10 хиляди думи. Българският език е подготвян отпреди 5 хиляди и четиристотин години, за да може Духът на Истината да изнесе на него Словото Божие. Старобългарският език е свързан с корените на славянските езици, за които Учителя държи много. Негативните сили са правили и продължават да правят опити да отдалечат нашия език от славянските чрез съзнателно вмъкване на чуждици от европейските езици, в което имат явно успех.

Учителя казва: „Знам всички езици, но не искам да цапам устата си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята“ (стр. 622, т. I „Изгревът“).

Като изнася беседите си Учителят обяснява: „Как говори Господ на човека? Господ не говори нито на българина, нито на английски, нито на френски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека досега речта му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещеният език на Бога, той разбира вече същината на нещата“, (стр. 252 том Крадецът и пастира)

Една сутрин Учителят, наметнат със своята гълъбова пелерина, разговаря пред салона с брат Димитър Звездински, който по това време е учил и говори добре езика есперанто. На ревера си носи зелената звезда на есперантистите, Пред група приятели Учителят разкрива, че Звездински е Закхея, който по времето на Христа преди две хиляди години е бил нисък на ръст и понеже не можел да види минаващият по улицата Христос, се качил на една черница. Христос го повикал да слезе от черницата и отишъл в неговият дом на обед. И сега, в това си прераждане, той е пак нисък на ръст.

Учителят му обяснява: „Ако искаш някой да те приеме добре, да ти измие краката, да ти тури добър обяд, да ти постели меко легло - това е руснакът, говори руски език! Ако искаш някой да ти свърши работата, без да го надзираваш, това е германецът, говори немски език! Ако искаш някой точно да изпълни някое обещание, това е англичанинът, говори английски език! Ако искаш някой да те запознае с модата и хубавата обхода, това е французинът, говори френски език! Ако искаш да носиш цялата земя на гърба си, това са китайците, говори китайски език! Ако искаш някой да ти направи от нищо нещо, това са японците - говори японски език! Ако искаш да намериш професор по инат и твърдост, това са българите - говори български език! Има и един език есперанто“... Брат Звездински скрива набързо значката си зад ревера на палтото си. Тогава Учителят замахва с ръката си и казва: „Аз ще говоря на езика на Любовта по цялата земя“ Перелината му направя един голям полукръг и Той се прибира в приемната Си. Съобщено на 15.06.1991 г.

Ще взема само стихът: И Словото бе у Бога“, Една стара форма. Аз взимам „Словото бе у Бога“, това е проявения свят, това е космосът, това е, което съществова, което виждаме, което изучаваме и това е, което има да изучаваме за бъдеще. Словото, това е великото разумното; това е началото на Битието. Всеки един живот трябва да започне от Словото. Това е Първичната Причина, което дава тласък. От този тласък, от този подтик зависи целият развой на вселената, развоят на всяко разумно същество. Онези, които съзнават този подтик, са щастливи; онези, които не го съзнават са нещастни. Онези, които го съзнават са в реда на нещата; онези, които не го съзнават, са в безпорядъка“ (стр. 248, „Словото“ т. Приготовлението на сърцето)

„Онова, което може да въведе хората в едно разбиране - то е Словото. Дали жената вярва в Бога, дали мъжът има Словото, тогава въпросът ще се разясни, защото Словото ще се преобрази. Преобразяването е закон на природата.“ (стр. 25, беседа „Словото“ т. Приготовлението на сърцето)

„Понеже Словото е разумното в света, което е създало всичко. То е Първата Причина. И тази Причина се намира във всеки човек“ (стр. 28, беседа „Словото“ т. Приготовлението на сърцето).

„Сега словото е у мъжа. Но краката не заповядват, главата заповядва. Главата не носи, краката носят главата. Когато главата заповядва на краката, идват движенията. Следователно жената е в краката, а мъжът в главата“ (стр. 28 беседа, Словото, т. Приготовлението на сърцето).

„Като говоря за Словото, то е мощното. Ако искате да измените живота си, ако искате да обединявате силите си, да добивате знание, непременно трябва да влезете във връзка с разум-ното Слово в Света, което сега иде в света“ (стр. 31, беседа Словото, т. Приготовлението на сърцето).

„Единственото реално нещо в света, това е разумното Слово, туй което не умира. Човек, който никога не умира, той е Човекът, човек който умира, той трябва да знае, че се намира в един преходен свят. „В Словото има едно разбиране. В Словото седи свободата на хората. Целият космос, целият Свят в дадения случай, ако ти си в Словото, този свят е създаден за тебе. Ти може да бъдеш свободен, няма никакво ограничение“ (стр. 34, беседа Словото, т. Приготовлението на сърцето).

„Но има едно вътрешно освобождение. От какво произтича? Има нещо анормално в живота. Единственото, което може да освободи хората, то е Словото. Всички хора трябва да го възприемат. Туй Слово трябва да работи там, но трябва да вярваме в това, да прилагаме, да се направи един опит“ (стр. 38, беседа Словото, т, Приготовлението на сърцето,).

„Словото бе у Бога и Словото бе Бог“. И казва Христос, че Словото стана плът. Казвате някой път, че плътта е Словото. Значи, когато Словото стане плът, то вече видоизменя и човешката плът. Словото примирява в света всичките противоречия, които съществуват. Младият да приложи Словото, като млад. Всичко, което пожелае неговото сърце, нека да го изпълни. Всичко онова, което желаете, да го съгласите със Словото. Възрастният да изпълни всичко, което душата му желае. Всичко това ще бъде в съгласие със Словото. Старият да изпълни всичко, каквото душата му желае. Всичко това ще бъде в съгласие със Словото, каквото Духът му желае. Всичко това ще бъде в съгласие със Словото, което е Бог. Тогава ще има едно вътрешно единство. То е най-голямото постижение, което могат да имат и млади и стари“ (стр. 40, беседа Словото, т. Приготовлението на сърцето).

„Онзи човек, у когото Словото е въплътено в плътта, от него излиза благоухание. А от всички ония хора, у които Словото не е станало плът, излиза една лоша, неприятна миризма. Аз зная много мъже (жени), които се отделят от своите жени (мъже) поради това, че миришат.“ (стр. 14, 8 серия, 31 беседа, Стана плът)

„Туй което може да ви подмлади, туй което може да възвърне вашите сили, туй което може да поправи света, туй е разумното Слово. Казвате, че това Слово било у Бога. То е проявеният свят. И когато хората възприемат това Слово, сегашният свят ще се оправи. Тук, на Земята, има малко неразположение. Само нашата Земя е неразположена“ (стр. 35, беседа Словото, т. Приготовлението на сърцето).

Ако разглеждате от формите, всяка една изказана дума в силата на Словото, ако може да проектирате от онази дълбока мисъл, какво влияние упражнява, ако вие може да виждате Словото си, вие бихте подобрили вашия живот, вие бихте го изменили (стр. 36, беседа Словото, т. Приготовлението на сърцето).

„Словото е изявление. Това е Божията любов, която се изявява на всяка душа и на това изявление на Бога в нас ние се радваме. Словото ще помогне на човека да стане физически и ду-ховно красив. Това учение, което днес ви се изнася, не е секта, нито религия, то е Божествено учение и е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за цялото човечество. То е за всички времена и епохи. Който се е домогнал до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в Него сили да продължи своя живот и да разреши правилно задачите и противоречията си“ (стр. 149, м. 84/85 г.).

„Аз съм в Словото, което изнесох пред вас. От Словото, което ви давам, вие ще познаете моята любов“ (стр. 131, м. 84/85 г.).

„Когато Словото трябва да се изрече, Аз обикновено казвам така: „Рекох“. Когато произнеса думата „рекох“, тогава Духът на Словото започва да се произнася чрез Моята уста. Така са правили и пророците. Те са казвали така: „И Слово Господне дойде или биде към мен“. На друго място казват: „И рече Господ“. Има и други форми. Но винаги онзи, който изрича Божието Слово оповестява на слушателите, че това не е негово Слово, а Слово на Господа.

И Аз сега, когато разговарям с вас и когато трябва да изкажа Словото на Господа, казвам така: „Рекох, и след това казвам това, което трябва да се каже. Така започвам и беседата. Но стенографите решиха, че това не е литературен израз и го махнаха. А това беше тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духът, който обитава в Мен и който се изявява чрез Христовия Дух и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере ,че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух“, (стр. 188, т. 4, Изгревът).

„Сега, аз изнасям ред практически правила, а не само теория. Смисълът на всичко седи в приложението. Ние сме дошли на земята да прилагаме, да предаваме Божиите блага, а не да оправяме света. Ако е въпрос кой ще оправи света, Бог е промиел ил за това. Има специалисти за тази работа“ (стр. 221, Любов към Бога).

Аз зная, че всичко, което съм ви говорил е потънало дълбоко в съзнанието ви, не е изгубено. И доброто, което правите безкористно, не е изгубено. Това, което съм ви говорил не е Мое, то е на Бога. Бог ще запази своите хубави неща. След време всичко, което сте приели в съзнанието си ще израсте. Нови пътища ще се открият пред вас“ (стр. 165, м. 85/86 г.).

Понякога Учителят казваше следното: „За да изпълнявате Божието Слово, ще имате образец само Мене. Ще гледате какво правя, как постъпвам и ще правите същото. Тогава светът у вас ще се промени. Ще се промени и света около вас. Тогава ще настъпи Царството Божие за вас. Друг път няма. Този път съм го опитал. Той е единственият път за цялата Вселена.“ (стр. 60, т. 5. „Изгревът“).

„Не ви проповядвам едно учение човешко, проповядвам ви едно учение Божествено. Тепърва има да учите истината. Не проповядвам никаква религия, но говоря за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Питате се: - кои са причините, защо ли ви проповядвам? Какви ли задни мисли имам? Две цели може да имам. Или да стана знаменит, прочут, че за мен да се заговори, или да изявя Божествената Истина. Може да е едното, може и да е другото. Ако първото е причината, аз съм на крива посока, понеже нищо не съм създал, а искам да убедя хората, че съм създал, моите отношения към Бога не са прави. Бог създаде света, аз съм проводник само и трябва да спазвам Неговия Закон, нищо повече. Божествената Любов е, която ръкополага, но не човешкото ръкополагане, което може би вас сега това ви смущава, щом и вестниците пишат, че съм самозванец. Ако любовта, мъдростта и истината ги няма в мен, кой ще ме ръкоположи? Човек няма ли предвид тези закони, тези велики принципи, той няма и влияние. Те са, които повдигат човека. Да имате любовта, мъдростта и истината за цел“ (стр. 43, м. 86/87 г.).

Сега аз ви проповядвам, не като на българи, или като на англичани, или като на французи. Аз ви проповядвам като на мои братя и сестри, в името на Христа. Никога няма да изопача Истината. Аз ви говоря, като на мои братя и сестри, като на приятели, като на ученици, които ви държа на равна нога със себе си, давам ви най-хубавите си мисли, макар че треперят тези хора вън на студа. Аз ви давам най-хубавото от себе си, запознавам ви с тези истини, за които никой друг от две хиляди години насам не е говорил. Защо? Защото аз любя Бога, защото му служа с любов и мъдрост. И вие всинца можете да му служите. Всинца можете да служите на Бога с любов и мъдрост. Всички можем да бъдем братя, без различно каква е степента на вашето развитие. Ще идем да работим според силите си.“ (стр. 284, серия 4, Сила и живот).

„Аз не ви проповядвам спасение, проповядвам ви как да изпълните Воля Божия на земята. Аз ви уча, как да изпълните волята на живия Господ, в когото се крие вашата свобода. Той ще ви накара да се чувствате като братя помежду си, да се приготвите за великия живот, който сега иде. Всички сте опитали стария живот, който ви е направил нещастни.“ (стр. 183, т. Да възлюбим Господа)

„Всичко старо ще се помете. Има ли нещо лошо в това? Ще кажете, че ви заплашвам. Ако говоря от само себе си, нищо не съм, но чрез мен говори цялото небе. Моето Слово е живо. Разбирате ли? Божието Слово е Мое. Като Го проектирам, колкото по-навътре влиза, толкова повече се разгаря. Бог е влязъл вече между европейските народи. Бог се проявява като Самсона“ (стр. 144, Новият човек).

„Мнозина се съмняват в това, което говоря. Аз чета в очите ви и виждам, че се съмнявате. Казвам: Братя, и аз съм минал през това, което вие минавате. Изкуство е да не залъгваш хората, но да живееш добре. Аз ви уча да живеете правилно. Не казвам да вярвате, но казвам да проверите това, което ви говоря. Ако е вярно, приложете го“ (стр. 21, Новият човек).

„Не искам моите думи да ги вземете на вяра или повърхностно. Подложете на опит това, което ви говоря. Ако един ден българският народ се намери в трудно положение, само моите думи ще го спасят! Всеки от вас може да преустрои живота си само върху това, което 35 години говоря, стига да иска. Аз не говоря за хатъра на когото и да е. Това, което говоря е Божествено“ (стр. 107, м. 81/82 г.).

„Мнозина ме слушат, но малцина вярват в думите ми. Някои ще кажат, че ги залъгвам, че искам да ги накарам да вярват. Аз не проповядвам вярване, а вяра в живия Господ. Вярата повдига еднакво и бедния и богатия“ (стр. 289, Да възлюбиш Господа).

„Имам доверие във вас, затова ви говоря, иначе не бих ви говорил. Ако вие имате туй, което из имам, работата щеше да върви добре. Моите добри намерения, това което аз имам към вас, ако и вие го имате, аз ще спечеля. Ако нямате същото отношение км мен, вие нищо няма да спечелите, а ще изгубите. Ако аз имам вяра в Бога, както Бог има вяра в мен, щом ме е пратил на земята, имал е вяра в мен. И аз трябва да имам същата вяра и същите отношения към Бога, каквито Той има към мен“ (стр. 134, м. 86/87 г.).

„Питат ме: Защо проповядваш? За да покажа на хората, че без правда, истина и святост нищо не се постига. Това е едно строго определено учение, което почива на здрава основа, а не на въздух“ (стр. 292, Новият човек).

„Аз проповядвам едно учение - „Единство с Бога“ и казвам: Във всички времена само Господ е говорил! Колкото хора са говорили, то е изчезнало, а туй което е останало да живее през вековете, то е само Божественото. И от туй, което аз говоря, само което е Божествено, то ще остане. И казвам: „В света само Бог говори, само Неговите мисли са положителни и те принадлежат към действителния свят, към Божествения свят. Приемете ли вие, че Бог говори в мене, вие ще Го-опитате, но усъмните ли се в мене, и в Бога ще се усъмните, няма да имате никакви резултати“ (стр. 25, 19 л., Двете течения ООК).

„В Писанието е казано: „Слушайте тихия глас на онзи, който ви говори и в радост и в скърби“ . И днес, като ви говоря, не правя нищо друго освен това - поливам корените на дървото на живота във вас. Същевременно аз отварям прозорците на вашия ум, да разбирате нещата, и душата ви да се изпълни с добри чувства и желания, а умът ви със светлина и възвишени мисли. Само така хората могат да се разберат и да станат братя помежду си.“ (стр. 39, м. 69/70 г.)

„Откак светът съществува, за пръв път Бог праща един лъч към синовете на човечеството и казва чрез пророка: „Обърнете се към мене. Приемете моята любов. Турете моя закон. Внесете братството навсякъде. Турете насилието настрана. Ни помен от лъжата!“ Събудете се мои деца, да не виждате страшни сънища, да не се срами небето от вашите думи и дела“ (стр. 128, Новият човек).

Този светъл лъч е Духът на Истината, Учителят Петър Дънов. Учителя разкрива пред учениците си великото бъдеще, което ще очертае Словото със своята могъща сила.

„Ако думите ми пребъдват във вас; ако моето разумно Слово, което е спасило хиляди и милиони същества, което е повдигнало хиляди и милиони ангели в миналото; ако това Слово пребъдва във вас; ако вие пребъдвате в тези разумни условия, които Отец ми е създал, Аз и Отец Ми ще дойдем да съградим нещо ново във вашия живот и Аз ще ви се изявя“ (стр. 77, Петимата братя).

„Значи разумното Слово е опитано хиляди години преди вас. Веднъж опитано Словото Божие, и вие ще го опитате. Опитано е още, че Бог е щит за тези, които уповават на Него. Някои мислят, че когато разумното Слово влезе в човека, няма да произведе никакво действие. Точно обратно, когато влезе в човека, разумното Слово ще произведе коренна промяна в него; всичко старо, нечисто, безценно ще постави на съответното за него място и то само ще заеме своето определено място. Това е неизбежен процес. Ценните неща сами по себе си заемат видно място... Опитано е, че когато влезе в човека разумното Слово извършва такива промени в него, каквито той никога не е очаквал. Словото Божие внася в човека топлина и мекота“ (стр. 9, 10, Лъчи на живота).

„Христос показа на човечеството коя е истинската храна. Един ден душата ще се храни само със Словото. Който се храни със Словото Божие всякога ще бъде здрав. Ако не се храните със Словото, ще боледувате. Следователно, ако боледувате, ще знаете, че не се храните със Словото Божие“ (стр. 175, Ликвидация на века).

„Днес малко хора могат да повярват, че мисълта храни човека. Те мислят, че хлябът само дава сила на човека. Словото Божие е живият хляб, за който Христос е говорил. Той представя сгъстена Божествена енергия. Житното зърно е едно от възлюбените деца на ангелите“ (стр. 43, Да ви даде).

„Словото, това е единственото нещо, това е именно разумният живот, за който трябва да живеем. В какво седи то? В разумното изпълнение“ (стр. 180, с. 4, Сила и живот).

„Словото Божие, това е великото в света. Аз бих ви го превел на ваш език. Този израз „Слово божие“ е непонятен, вие сте го чели, чели много пъти. Какво нещо означава „Словото Божие"? То е онзи първоначален момент, когато Божествената Любов съзнателно се е проявила вътре в материалния свят“ (стр. 181, с. 4, Сила и живот).

„Когато дойде разумното Слово, една велика епоха ще се създаде и знанието, което очаквате ще дойде. Знанието, което е събрано от хиляди векове, ще се даде на хората. Само тогава всички ще разберете какво нещо е човешката душа“ (стр. 32, 31 б 8 с, Стана плът).

Под „Слово“ разбирам разумния живот,, който се изявява в правилни форми, в правилни тонове. В тоя живот всеки тон, всяка дума има свой определен смисъл (стр. 93, Новият човек).

„Словото включва всичко в себе си. То носи Любовта, която се проявява само в разумния живот, между разумни хора“ (стр. 94, Новият човек).

„Казано е в Писанието, че Божественото никога не се губи. Същото се отнася и до Словото Божие. Словото Божие няма да се върне, докато не принесе своя плод. Значи и Словото не се губи, нито му се придава нещо. Пренебрегне ли това Слово в себе си, човек отпада, губи силите си и постепенно се изражда“ (стр. 207, ООК, Определени движения).

„Божественото учение е неделимо. То е било в миналото, то е сега, ще бъде и утре. Кой го е проповядвал в миналото, кой днес ще го проповядва сега, не е важно. Божественият Дух е един и същ през всички времена и епохи. Следователно, никаква сила в света не е в състояние да Го победи. Всеки, който проповядва Божественото учение е неуязвим. Аз не проповядвам никаква религия, а говоря на хората за добър живот. Моята наука е за живота, който хората са изгубили. Христос не е проповядвал никаква религия, но е говорил за пътя, истината и живота, към които човек трябва да се стреми.“ (стр. 2, м. 69/70 г.).

„Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го пази. Ако това Слово Божие пребъде в нашите сърца и Божията мисъл, в нашите умове, ние ще се познаваме в Божествения свят като разумни души. И тогава ще дойде новата култура, не на мъже и жени, не на стария Адам, който е направен от пръст, но на разумните мъже“ (стр. 192, с. 4, Сила и живот).

„Семето, което е паднало на добрата почва е Словото Божие. Добрата почва предоставя добрите условия. Значи добрите условия са за добрите, за разумните хора. Словото Божие е великото, възвишеното, което идва сега в света. Казвате: „Ще дойде ли това Слово в нас? За да дойде Словото Божие във вас, вие трябва да пречистите кръвта си, а за това трябва малко да ядете, да не преяждате“ (стр. 106, Сила и живот, Учителя благи).

„Преди всичко човек трябва да се домогне до живия хляб, който се крие в Словото Божие. Щом намери този хляб, той ще разреши въпроса и за хляба от камъните. Словото Божие е виша духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за поддържане на човешкия живот. Затова именно Христос казва ,че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“ (стр. 84, Все що е писано).

„Словото носи великите идеи в света. Те идат отнякъде. Човек може да възприеме тия идеи, само след като влезе в хармония с Божественото Начало в себе си. Лъжете се, ако мислите, че можете да възприемете тия идеи от сегашния свят. Тоя свят е безидеен“ (стр. 91, Новият човек).

„Значи не е важно, при какви условия сме се родили, какви са били майка ми и баща ми, дали са били благородни и учени хора. Важно е, дали слушам Словото и Го пазя. Ако не слушам Словото, не се ползвам от благородството на родителите си“ (стр. 88, Новият човек).

„Който се храни с Божието Слово има живот в себе си. Той изпитва вътрешен мир, подем на силите си и енергия. Той съзнава, че живее. Като дойдат до Божественото учение, до учението на Любовта, великите писатели и философи казват, че за да успее в това учение, човек не трябва да раздвоява съзнанието си, но да бъде всякога тих и спокоен. Дойде ли до злото, да не го търси в Божествения свят, но да знае, че то царува в света на сенките. Безпокоите ли се, влезте дълбоко в душата си, дето е мир и тишина, и Словото ще ви се изяви“ (стр. 39, 40, Дали може).

Мнозина слушат Словото, но казват, че не са съгласни с някои мисли. Това нищо не значи. Всеки е свободен да съгласува мисълта си с моята, или да не я съгласува. И аз съм свободен да бъда в съгласие с великата мисъл или да не бъда (стр. 363, Делата Божии).

Вашите разсъждения съставляват особена философия. Всеки, който е на моето място ще говори като мен. Тъй ще говориш, не може другояче (стр. 100, Двата природни метода).

Обаче, като се храните външно с такава (доброкачествена) храна, едновременно с това трябва да се храните със Словото Божие. Храни ли се с това Слово, то никога няма да гладува и жадува (стр. 4, Двигатели в живота).

Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата, представляват за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека (стр. 11, Двигатели в живота).

Следователно от вас се иска да изучавате Словото Христово, да го прилагате, а не само да четете. Словото е основа на живота. То е горивото, което трябва постоянно да се набавя, за да може огънят на живота непрекъснато да гори (стр. 40, Да им дам живот).

„За човека е важно да не повтаря Христовите думи, но да има Неговата чистота и святост. Чистият и свят човек на никого зло не прави. Той не съдържа в себе си елементите на злото“ (стр. 39, Да им дам живот).

„Право учение е това, което е основано на пълна, на абсолютна вяра. Това значи: при най-големите противоречия в живота си да не допуснете в съзнанието си сянка от съмнение в Бога“ (стр. 41, Да има дам живот).

„Блажени, но по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие, тоест онова Божественото, възвишеното, туй което не е излязло от рая. По-хубаво е да слушаш туй Божественото, което не се е изменило. И туй, великото. То е Божественото Слово, което живее във вас вътре, а не отвънка“ (стр. 167, с. 4, Сила и живот).

И сега Христос казва: „По-блажен е онзи, който слуша и пази Словото Божие“. Умът и сърцето трябва да разбират туй Слово Божие. Сега всинца вие можете да приложите този закон, (стр. 198 с. 4, Сила и Живот)

Проучвайте великата природа, всички велики закони, давайте поощрение на всеки един да мисли, да чувства. Не се спъвайте. Поощрявайте се, поощрявайте се и в мисли и в добри чувства, (стр. 203, с. 4, Сила и живот)

„Него слушайте. Туй Божественото Слово иде и то ще разтопи и сърцата, и умовете на хората, и ще внесе новото. Защо ние да не възприемем новото учение?“ (стр. 138, с. 5, Сила и живот).

„По-блажен с онзи. който слуша Словото Божие и го пази“. И когато възприемете това Слово - вие сте го възприели, не е права моята дума - Господ е във вас, но пазете се от други заблуждения - казвате: „Господ не е такъв, какъвто го знаем.“ Какъвто е Господ в мене, такъв е и във вас, с тази разлика, че в моето сърце Той разполага, а във вашето - не разполага: (стр. 203, с. 4, Сила и Живот)

Него слушайте. Туй Божественото Слово иде и то ще разтопи сърцата и умовете на хората и ще внесе новото. Защо ние да не възприемем новото учение? (стр. 138, 5 с, Сила и живот)

В Българина например религиозното чувство е слабо развито... Религиозното чувство е добре развито в германеца, руснака и евреина. Никой народ не пази така религията си, както еврейският. Обаче колкото евреинът е религиозен, толкова е материалист. Тази е причината за голямата вътрешна борба, която преживява. Българите са изпратени на Балканския полуостров между славяните с единствената цел, да развият религиозното си чувство и любов към Бога. (стр. 401, 402, Делата Божии).

„Новото учение, което се проповядва, ще се усвои, разбере и приложи от руснаците, германците, евреите и българите. То докато не стигне до германците, до никъде няма да стигне“ (Разговори).

„И ако аз проповядвам за любовта, това е, за да може тази любов да стопи вашите вериги. А аз виждам много вериги около вас“ (стр. 170, с. 5, Сила и живот).

„А това учение е за хората (да даде едната риза на попа на ближният му, който няма), не е за нас“, казва попът. Ако аз ви проповядвам едно учение, което е заради вас, а не и за мен, то не е право. Аз казвам: „Туй учение, което ви проповядвам е първо за мен, а после за другите“ (стр. 476, с. 5, Сила и живот)

Това, че Господ ви говори показва, че Той мисли за вас. Не е само този процес, че аз ви говоря, но след мене ще дойде Духът, да разработи тези думи, които сега аз ви казвам. И след това ще остане една малка радост у вас. Духът работи от години във вас“ (стр. 20, 8 серия, 9 беседа, Давам власт).

„Това, което сега ви говоря е само въведение. После ще дойде съдържанието и заключението. Във въведението нещата са строго систематизирани. Когато дойде Бог, ще ви говори така, както никога в живата си не сте слушали“ (Разговори).

„Не мислете постоянно за Бога, но работете постоянно за Него. Бог е величина, която обхваща всичко. Следователно, като мислиш за Бога и работиш за Него, ще мислиш за всички същества, които живеят в Него“ (стр. 248, Да възлюбим Господа).

Често ме питат какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям: „То е учение на живата природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за любовта. Неговото учение включва всичко, което е предмет на живота и на природата“ (стр. 64, Който дойде при мене).

„И сега, като говоря, хората ми вярват 50%. Казват: Дай поръчители! - Поръчители не давам. Един поръчител имам - Живият Господ. Ако всички българи се съгласят да живеят, както ви казвам, сами ще проверят, че Бог управлява света. Само тогава ще ми повярват. Аз не си служа със схоластика. Дали аз или вие ще направите опита, все едно. Ще се направи тоя опит... Сегашното общество боледува. Питам: Де са вашите лекари? Как ще се излекува обществото? Ако мислите, че обществото ще се поправи с досегашните педагогически методи, все същата кал ще се гази. Сегашните методи не могат да издигнат обществото нито на милиметър. Здрава основа е нужна... Ето защо, като дойде едно ново учение, което може да повдигне хората, да възпитава децата, да преустрои обществото, то трябва да се зачита. Всеки да зачита правото на човека, като душа, защото по начало тя е Божествена и произлиза от Бога“ (стр. 284, 285, Да възлюбиш Господа)

Аз не искам българите да обиждат Духа, който живее в Мен. Аз нося добро на българите и казвам: Житото, което ви давам, не искам нито с крини да го мерите, нито с коли да го пренасяте, нито в хамбари да го пазите. Нека всеки си вземе толкова, колкото сам може да носи. Ясно ли ви е сега? Това не говоря аз, но Божият Дух, който живее във всички хора. Един е Духът. Той възпитава и майката, и бащата, и учителя, и съдията и свещеника. Той разпределя всички блага, както намира за добре“ (стр 293, 294, Да възлюбим Господа)

„Днес човечеството има най-благоприятни условия да прояви любовта. Никога Бог не е говорил толкова много на хората, както сега. Помнете - Божественото само си пробива път и то незабелязано. То се движи като подпочвена вода, всичко разтваря, всичко чисти и си проправя пътя. Въздухът е най-добрият разпространител на Божествените идеи и мисли“ (стр. 2, м. 74/75 г.).

Казвате: Ние сме слушали много проповедници като тебе. Наистина много проповедници сте слушали; мнозина са ви говорили за правдата, истината и святостта, но като мене, никой не ви е говорил (стр. 293, Новият човек).

„Мнозина се интересуват да знаят какво нещо е Новото, Божественото учение. Божественото учение седи в следното: „Да оставим Бог да работи в нашето съзнание и Бог да ни остави да работим в Него“ (Разговори).

„Сега, като се говори за любовта, както и за много въпроси, от положението на новото учение, мнозина гледат на него като на особена форма на анархизъм. - Не, новото учение не е нито анархизъм, нито комунизъм, нито социализъм. Това са повърхностни учения. Анархизмът е учение, което има за цел да направи силните слаби, а слабите - силни. Комунизмът е пък особена класова борба. Социализмът е учение за братство и равенство“ (стр. 250, 251, Крадецът и пастирът).

„Учението на Учителя не е религия, не е секта и братството не е верска общност, но школа, в която човек се учи как да живее“ (разговори).

„Сега могат да ви кръщават с какви ли не думи, но ние не сме секта, но ние сме цялото, в което всеки живее. Така че, ако на вас е добре и на тях е добре. Бог е който събира хората. Не са хората, които го събират. Бог събира и разпръсква хората. Разпространението на Божествените идеи се ръководи от Божествения свят. Сеенето и разпространението е от нас, а пък възрастването и даването плод е от Бога“ (стр. 130, м. 84/85 г.).

„Всичко ще се постигне само с новото учение. Без новото учение хората са в ада. От ада ще излязат с помощта на новото учение“ (стр. 86, м. 84/85 г.).    /

„Какво представлява новото учение? То освобождава ума, сърцето и съзнанието на човека от всякакъв товар“ (стр. 72, Сеятеля).

„Тия мисли са Божествени. Едни от тях ще паднат на пътя, други на песъчлива почва, а трети на добра почва и ще дадат плод едни 30, други 60, трети 100. След 100 години всички ще разберете Божествения закон на Любовта. Той още един път ще ви напече“ (стр. 221 ДВГ).

Учителя отлично вижда докъде е стигнало съзнанието на съвременните хора и какво може да се очаква от тях. Той предупреждава. Питам: „Мислите ли, че хората са готови да приемат новото учение? Те могат да го купят, но да го унищожат, да се освободят от него. Те не искат да се откажат от стария ред на нещата. Това е страшното. Никой не е готов да се откаже от себе си, те от стария порядък“ (стр. 119, Старото отмина).

Преди всичко това, което ви проповядвам, е съгласно с Бога. Дали е съгласно с църквата, не е важно. Новото учение, трябва да е абсолютно съгласно с Божиите закони, а не с църквата и с вселенските събори. Те трябва да бъдат в съгласие с Бога, а не Бог с тях. Всяко учени, което не е съгласно с Божия закон, е от лукавия“ (стр. 295, Новият човек).

„Новото учение е учение на опита. То не се занимава с въпроса, има ли душа или не, съществува ли Бог или не съществува. То не се занимава с въпроса - ще се оправи ли светът. Ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен. Само хората се оправят мъчно, по причина на тяхното своенравие“ (стр. 60, Новият човек).

„Новото учение, което ви проповядвам е свързано с Името Божие и Неговата Любов и Мъдрост. Любовта и Мъдростта са вложени във всеки човек - трябва само да се проявят. От проявата на тия велики сили във вас, зависи разбирането ви за духовния свят и връзката ви с него. Никой човек не може да изпълни добре службата на майка и баща на общественик или реформатор, ако тия сили не работят в ума и в сърцето му“ (стр. 38, Новият човек).

Новото учение казва: „Българите трябва да разберат, че спасението е в абсолютната чистота на живота. Ако разберат учението така, добре, ако не го разберат, пак добре. Разберете ме поне вие, когато ме слушате“ (стр. 105, Новият човек).

„Ако не даваш, работата не се оправя.. Може ли с „извинете“ да се оправи? Не.“ (стр. 57, Запалена свещ).

„Човек трябва да бъде посаден, да изникне, да цъфне. То е хубаво състояние. После да завърже, да узрее и да го извеят. Като мине тия положения, ще стане извеян, той е един отличен човек, възпитан човек. Вие сте пратени за това на земята. Ние сме пратени на земята, за да извършим Волята Божия и да придобием онова, което искаме“ (стр. 60, Запалена свещ).

„Едно трябва да знаете: „Този път ще ви изкара на добър край. По-добър път от този няма. Той е единственият най-добър път. Една дума само е в състояние да ви убеди в истината на това твърдение“ (стр. 80, Смени в природата).

„Новото учение се основава на Истината, на реални неща.

То не се занимава с преходни работи. Който иска да следва това учение, трябва да се откаже от ненужните мисли на миналото. Той трябва да се откаже от всичко преходно“ (стр. 65, Новият светилник).

„Аз говоря за неща, които аз ги зная. Нищо повече. Аз съм ги опитал веднъж и втори, и трети път, и няма изключение. Ще ме попитат: „Отде го знаете?“ То е моя работа. Аз ви го казвам -моя работа е. А ти дали ще го приемеш, то е твоя работа. Ако се свържеш с мен, ще ме познаеш, ако не се свържеш и другите ще познаеш. Ще познаеш кои? - Тъмните. Като се свържеш с мен, ще познаеш дали съм от добрите хора, от талантливите, от гениалните или от светиите. Или ще познаеш дали аз спя, дали съм пробуден, дали съм станал и дали работя. Туй ще знаеш“ (стр. 464, Трите родословия).

„Възвишените същества внушават на хората и народите какво трябва да правят, но лошото е, че те не ги слушат и затова грешат. Затова Христос, като беше на земята, говореше с притчи. Ето сега и аз говоря, но хората влагат друг смисъл на това, което съм казал. Радвам се, когато някой тури в думите ми такъв смисъл, какъвто аз съм турил. Говоря толкова години, но не намерих един да ме е слушал и разбрал, както трябва“ (стр. 125, м. 85/86 г.).

„Някои ме питат: Учителю, как и защо си дошъл между нас? Аз не дойдох за вас, аз дойдох за Онзи, който ме е пратил. Понеже той ме е пратил, затова дойдох. Един ден като ме повика, ще се върна и ще кажа: „Онази работа, която ми даде я свърших. Желая и на вас това, което Бог ви е пратил да извършите, да го направите. То е добре да извършите онова, за което Господ ни е пратил тук. Щом като извършим Божията работа, другите стават, когато главата е на място, когато сърцето е на място и когато волята е на място. Някой ще дойде тук, ще слуша, ще вземе нещо от мен и после ще обръща това против мен. Горко ономува, който направи това. Проклятие има отгоре му не до четвъртата, но до тисящата рода. „Който сгреши против Духът - казва Христос - нито в този век, нито в бъдещия ще му се простят греховете“. Всичко, което тук ще учите е велика истина, която трябва да приложите в живота си и да бъдете искрени в себе си, при приложението й. Искрени не спрямо мен, а спрямо вашия Господ, спрямо вашия ум, вашето сърце, спрямо вашия дух и вашата душа във всичките ви пориви“ (стр. 44, м. 81/82 г.).

„Дойде при мен някой и ме пита: Ти вярваш ли в Христа? Представете си, че Христос дойде на земята и го питат - дали вярва в Христа. Вярва, разбира се. Разбира се, че и аз вярвам. Има едно вярване в Христа отвън и едно вярване в Христа отвътре. Всички вярвате в Христа отвън. Щом вярвате в Христа, вие сте едно с Христа. Аз и Христос едно сме. Събрани в едно ние представляваме море и пуснати във въздуха на малки капки, които се отделят и всяка капка се индивидуализира. Един ден всички като се съберете, ще бъдете с Христа в морето“ (стр. 118, м. 85/86 г.).

„Аз разговарям с обитателите на невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелските йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава със символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички и отговарям на всичко. Божествения Дух, който сега се изявява поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посещава възхода на всички Духове. Това Слово създава Новото Човечество, което трябва да дойде“ (стр. 188, т. 4, „Изгревът“).

„Сега аз не говоря само за вас. Моята мисъл не е само за вас, но за всички разумни същества. Тя се предава като по радио на целия свят. Като се предава моята мисъл, всички свещеници, учени, философи я възприемат. - Защо я приемат? - Защото е Божествена. Тя не е моя мисъл. Тази мисъл се е родила преди векове, още преди създаването на света. Тя е велика проява на Бога, Който ни говори отвътре. Най-малкият подтик към добро е езикът на Бога. Вие пренебрегвате малките прояви и се стремите към велики работи“ (стр. 170, Който дойде при мене).

„Ние го слушахме с увлечение и просто се захласвахме в Него - въпреки това Той казваше: „Аз не говоря за вас. Вие сте още малки да ме разберете. Аз говоря на духовете, Които управляват слънцата, планетите, силите и живота във Вселената. И това учение ще започнете да го разбирате след хиляди години. И българите ще разберат след хиляда години, какво добро съм им направил“ (стр. 620, т. I, „Изгревът“).

„Какъв по-страшен ад може да съществува от земята? Бог е дошъл на земята да ни извади от тоя ад и ще ни извади. Той ни облива със Своята любов, посочва ни я, и така усилва в нас вярата и търпението“ (стр. 259, Да възлюбим Господар

„Помнете: Дошъл е краят на старото. Не може вече да се живее по стар начин. Който иска да бъде щастлив, да се откаже от старото... Целият свят се бълника и лъкатуши. Не се плашете. В тия трудни времена ще познаем Бога, ще разберем, че Той е велика разумна сила, която превръща всичко на добро. Само така хората ще разберат, че съществува жив математичен закон, в изчисления и на който нищо не е пропуснато. Бъдете тихи и спокойно и знайте, че времето, в което сега живеем е най-добро“ (стр. 207, Да възлюбим Господа).

„Всичко, което схващате като дисхармония, се дължи на голямото проветряване и прочистване, което става днес. Господ иде да оправи света. Няма да остане човек на земята, който да не види Господа. В дъното на земята да е, пак ще Го види. Живите същества ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога. Никой не може да се скрие от Неговия поглед. Той ще ни привлече към себе си. - Ще ни съди ли? - Бог никого не съди. Той иде да помогне на всички болни, страдащи, немощни. Нека всички болни, страдащи, глупави, немощни се приготвят да посрещнат Господа. Те ще разберат, че няма по-велик, по-благ, по-добър от Него. Всички ще се убедят в думите ми. Какво е Бог няма да ви Го описвам. Когато преживеете този велик момент, да възприемете живата мъдрост в себе си и разрешите правилно всичките отношения, тогава ще разберете кой и какъв е живият Господ. Тогава всички разногласия между хората ще изчезнат“ (стр. 216, ДВГ).

„Тази държава иде вече в света. Вие ще бъдете свидетели на това време. Ще проверите, дали думите ми се верни. Бог иде в света! С грамадна сила ще бъде разтърсена цялата земя. Всички народи ще се разтърсят. Умовете и сърцата на хората ще се обърнат и те ще започнат да мислят и да чувстват правилно. Всички хора ще станат кротки“ (стр. 83, Който дойде при мене)

„Не е въпроса защо съм ви избрал, по-важно е дали ще използвате това. Във време на тези упражнения, дето се срещаме само духовно, гледайте да бъдете в силно молитвено настроение. Когато ученикът иска да се срещне с Учителя си, той трябва да бъде в силно молитвено настроение. Молете се, от невидимия свят Бог да ви съдейства, да ви се предават моите мисли постоянно и да ги използвате“ (стр. 20, м. 77/78 г.).

„За любовта и обичта тепърва аз правя едно училище - слънчево училище. Минали сте през много училища и университети, но сега новото Слънчево училище ще опознаете. И да говоря, като спите, как ще ме разберете? Някой път майката каже: „Стани Стоянчо, той продумва, че ще стане. Погледнеш, пак заспал. Трябва по няколко пъти да го буди майка му“ (стр. 133, м. 86/87 г.).

„Аз не поддържам никоя страна, но казвам, че ония, които насилват и ограничават, са от старата култура. И те имат право. Каквито морални аргументи да изнасям, те ще си правят своето. И да кажа, че съм готов да ме обесят заради някого, пак няма да успея. Със сила не мога да накарам човека да постъпва по един или по друг начин. Мога да кажа само на хората, че това, което вършат, не е добро. И това което вършат, ще им се върне назад“ (стр. 236, ДВГ).

„Мога да говоря на език непонятен вам, не защото искам и имам желание да бъда неразбран, но защото има причина, поради която езикът ми може да бъде неразбираем“ (стр. 77, с. 1, Сила и живот).

„Новото учение е наука, която съдържа всички възможности за реализиране на добродетелите още в този живот; новото учение е наука, която носи всички предпазителни мерки, за се спрат злините, които сега съществуват; новото учение е наука, която съдържа всички закони, правила и методи за реализиране на доброто, към което се стреми човешката душа. Съзнателно или несъзнателно всички хора, религиозни и светски, търсят новото, Божественото учение, за да реализират копнежите на своя ум, на своето сърце и на своята душа“ (стр. 368, Делата Божий).

Всяко учение има дотолкова смисъл, доколкото може да се вложи в човешкия ум, в човешкото сърце в човешката душа и в човешкия Дух. Умът, сърцето, душата и Духът са областите, в които човек живее. Под думата „Дух“ разбираме най-възвишеното в човека. Духът подразбира още и онова съзнание, с което човек възприема съществуването на един вечен принцип, с който трябва да бъде в съгласие (стр. 372, Делата Божий).

„Като познава човешките сърца и умове, Христос казва на тогавашните учени: Понеже извратихте Израиля и изопачихте неговия живот, не може да ви се говори за небесния живот. Египетското знание за което Мойсей говори на евреите, на вас още не може да се даде. Това знание подразбира слизането на Духа в човека. Следователно, докато не приемете сина на Мъдростта в себе си, докато не приемете живият Господ в душите си. Духът няма да ви посети. Духът трябва да влезе не само в човека, но и в църквите, и в училищата.“ (стр. 250, ДВГ).

В това именно се заключава новото учение, да разбереш законите на ада и на смъртта. Другояче казано - да разбираш законите, на които се подчиняват силите в твоя организъм, да живееш толкова, колкото желаеш, а не хората да те заставят, да напуснеш тялото си. Целта на Христовото учение е да придобием безсмъртие. Всеки човек, който вярва в Бога може да бъде безсмъртен.“ (стр. 266, 267, ДВГ).

„Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте в света, и аз ще бъда с вас до скончанието на века“. Какво по-голяма сигурност от тази може да очаква човек? Достатъчно е да проповядвате Словото Божие с любов, за да бъдете с Христа до скончанието на века“ (стр. 136, Делата Божий).

„Според мене, да проповядвам, това значи да светя на хората. Да светя, това значи, да им покажа пътя към Бога и начина, по който да изпълняват Волята Божия. Бог е Любов, аз живея в света на Бога и желая да изпълня Неговата Воля. Това желая и на вас.“ (стр. 131, Дали може).

„Няма да остане човек на земята, който да не почувства това благословение. Ще дойде ден, когато думите, които ви говоря ще светят и вие ще играете ръченица“ (стр. 42, Новият човек).

„Сега като ви говоря за Божественото учение, не мислете че то изведнъж ще преобрази света. За да се реализира това учение, нужни са хиляди години. Когато дойде шестата раса на земята, тогава хората ще подобрят живота си. До тогава ще минавате от една епоха в друга, от едни условия в други“ (Разговори).

„Ще дойде ден, когато къщите ни ще се осветяват от светлината на нашите умове. Тогава няма да има нужда от електричество. След хиляда години ще има начатъци от Божествената наука, след триста и петдесет хиляди години ще заеме широки размери, а след сто и петдесет милиона години ще бъде приета навсякъде, като официална наука“ (стр. 22, Новият човек).

„Важно е да знаете какво значение имат моите беседи за вас. За да разберете това, ще си послужа със следното сравнение. Представете си, че вие сте едно чисто езеро, в което от една страна се втичат води, а от другата - изтичат. Какво допринасят тия води на езерото? - Външно те нищо не допринасят за езерото, но вътрешно постоянно го опресняват, т. е. поддържат неговото вътрешно съдържание. Същото може да се каже и за въздействието на моите беседи върху вас. Всяка моя беседа опреснява вашето вътрешно съдържание“ (стр. 173, Крадецът и пастирът).

„Ти казваш: Аз съм слушал Учителят и превеждаш един пример. Но в моите беседи всеки един пример е един метод за работа“ (стр. 92, Запалена свещ).

Тъй че в една беседа всеки един човек може да използва това, за което неговото съзнание е приготвено. Има за всички, (стр. 26, ООК, 2 г.. Малките случаи).

„Една беседа може да е дълга, може да е кратка. Дългите беседи са несъдържателните, а кратките беседи са съдържателни... Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една мисъл. То е беседата“ (стр. 18, 19, ООК, 3 г., 2 л., Разумност в природата).

„Записвайте си всички упражнения и ги прилагайте. Ще кажете, че като слушате добре лекцията, това е достатъчно. Щом слушате и разбирате добре, ще плащате. Като отидете в една гостилница и се нахраните добре, колкото по-добре се нахраните, толкова по-скъпо ще платите. Който харесва моето ядене, ще посещава моята гостилница и ще плаща. Ако посещава редовно гостилницата ми, всеки ден ще плаща по-скъпо. Най-после престане да посещава. Срещам го и го питам, защо не дохожда в гостилницата ми? Нямам пари. Щом нямаш пари, ще се храниш даром. Отсега нататък няма да плащаш. Следователно, докато човек има пари, ще плаща. Щом няма пари, ще се храни даром. Какво искам от вас? - Правилна обмяна между мен и вас“ (стр. 304, Той създава).

„Сега аз нахвърлям много мисли. От тая материя могат да се съставят няколко беседи, които да попълнят празнините във вашия ум. - Защо правя това? - Защото ви каня на угощение, на което слагам богата трапеза. Като слушате беседата казвате: „Не е свързана речта му“. Право е, речта ми не е свързана, защото представя богато угощение, на което ви предлагам и телешко готвено, и пилешко, и сладкиши, и плодове, и вино. На вас оставям да си изберете какво искате... Веднъж съм се съгласил да стана готвач, ще готвя това, което се харесва на клиентите ми. Това изисква съвременното общество“ (стр. 80, ДВГ).

„И тъй, когато някой иска да чуе една беседа от мен, аз ще го поканя в градината си да види моите плодове - въведение в беседата. После ще му предложа да опита тия плодове - първата част на съдържанието; след това ще се разговарям върху начина на посаждането им и техните качества - втората част на съдържанието. Най-после той ще пожелае да си посади същите плодове. Ще му пожелая Бог да бъде с него - заключението. Това е новият начин на проповядване“ (стр. 184, ДВГ).

„Някои казват, че беседите ми не отговарят на изискванията на речта; липсвало въведение, първа и втора част и заключение. Ето хиляди години вече как хората държат беседи по всички правила, с въведение, съдържание и заключение, но светът още не се е оправил“ (стр. 184, ДВГ).

„Като ви говоря сега, вие искате да разгадаете, например какво може да бъде заключението ми. Аз няма да ви давам никакво заключение и няма да правя никакво заключение, но ще ви кажа защо посаждам нещата. Туй мога да ви уча, да посаждате нещата и да растат, а заключението е, когато узрее плодът и го хапнете. Какво заключение? Някои искат в някоя моя беседа заключение. За да дам едно заключение на една моя беседа, трябват най-малко десет години. Опит трябва да имате. Ако тя не даде своя плод, тя е беседа без заключение“ (стр. 6, 7, 2 г., 18 л., ООК, Съмнение и воля)

„Всичко което ви се преподава в Школата, ще се сбъдне. От вас се иска само работа, будно съзнание, да проверявате и опитвате казаното. Като слушате една лекция, вие трябва помислите, какво можете да приложите от нея още днес, още в даденият час.“ (стр. 274, Малките и големи придобивки).

„Не, бързото четене (библията и беседите) нищо не допринася. Човек може да прочете само една страница, но бавно - с размишление. На всяка мисъл той трябва да се спира и да размишлява. Човек трябва бавно да чете, бързо да мисли“ (стр. 306, Ключът на живота).

„В беседите си съм парадно облечен, засмян, а като работя, дрехите ми не са такива, не съм тъй разположен, както съм сега разположен, весел“ (стр. 101, 6 с, Сила и живот).

„На небето и слушателите (на беседата) вземат участие. Там не е като на земята. Цялата публика взема участие. Сега вие слушате моята лекция, но ако сте на небето и слушате една лекция, няма да останете само слушатели, но веднага ще вземете участие -ще започнете да проповядвате“ (стр. 332, ООК, Новата мисъл).

„Сега, ако аз се заема да поправя една беседа като стенограф, няма да я познаете. И десет пъти да я прочетете няма да ви дотегне. Тя трябва да мине през банята“ (стр. 142,1 т., Завета на любовта).

„Всички човешки вярвания имат известни недостатъци. Обаче, човешкият език не е толкова гъвкав и пластичен, за да изрази Божественото. Често, съществителните имена и глаголите не се поставят на местата си, според правилата на граматиката и от думите ми изкарват неща, обратни на това, което съм говорил“ (стр. 175, 6, Новият човек).

„Та, ако е за критика и аз мога да критикувам, по строг критик от мене няма. За пример аз съм забелязал някой път, като говоря, критикуват моя език. Ако е за критикуване на езика, ако аз разкритикувам българския език, едва ли ще останат двеста и петдесет думи в него. Ще останат само двеста и петдесет думи и те ще бъдат корените на езика, с които ще можем да говорим нещо разумно“ (стр. 26, 27, 2 година, 4 л., Окултна музика)

„Някои и идват тук да ме хванат за думите ми. Те са пратени, казват: „Да го уловим този сега!“ И седят, бележат в книжките си. И казват: „Чакам сега уловихме го“. И почват да разместват думите ми. Ако аз съм казал нещо разместено, то е хроникирано вече на друго място. Това е един велик закон. Аз съм хванат вече, аз съм отговорен пред себе си, отговорен съм пред този велик закон. Нима когато кажа нещо, което не е вярно, аз не го зная? Аз го зная преди вас, аз съм хванат пред себе си. И досега не е дошъл някой да ми каже, че това или онова не е вярно. Ако аз съм направил една погрешка, аз я зная преди вас.“ (стр. 212, 6 серия, Двата природни метода).

„Сега, като говоря, някои от слушателите намират, че речта ми е несвързана. Не зная, коя реч е несвързана - моята или вашата. Моята реч изглежда несвързана, защото аз си служа едновременно с две величини: „С положителни и отрицателни, а вие си служите с една от тях, някога с плюс, а някога с минус. Следователно, според вас, аз съм нелогичен, но според мен вие сте нелогични“ (стр. 71, Новият човек).

„Да не мисли някой да каже за мен: „Той говори каквото му скимне“. Не, аз не говоря каквото ми скимне, а говоря такива велики истини, които аз съм опитал, опитал. За мен светът не е мъртъв, за мен целият свят е жив и във всяко същество - в един вол, в една муха и прочие, виждам туй, което светът не вижда“ (стр. 310, 311, 5 с, Сила и живот).

„Всички животни са сега пълни само с човешки души от разни степени. Животинското царство е пълно с тях. За предпочитане е да живееш в една котка, отколкото вън. Вън е ужасен студ - несгоди. В една котка е все така по-хубаво място.“ (стр. 62, Запалена свещ).

„Ще каже някой, че не говоря в духа на евангелието. За кое евангелие говорите вие, за писаното или за неписаното. Христос е говорил много и от всичко говорено е напечатано много малко нещо. Къде е скрито останалото знание? Донесете онези книги, в които е запазено словото на Христа, да видим кое е право и кое криво. Христос е говорил много, разглеждал е въпросите в техния широк смисъл. Къде е всичко това?“ (стр. 139, Все що е писано).

„Някои, като слушат моите проповеди намират, че не съм проповядвал според евангелието. Те искат да се проповядва точно така, както е писано в евангелието. Кой проповедник, кой пророк или кой Учител е проповядвал точно според това, което е вече написано? Нито Мойсей е проповядвал според писаното преди него, нито Христос. Защо трябва да се повтаря това, което е написано вече? Написаното всеки сам може да чете. Ако река и аз да проповядвам това, което преди мен е писано, туй значи да декламирам. Аз не съм учил още изкуството декламация. Има едно ново евангелие, което още нито е писано, нито проповядвано. Това евангелие се проповядва днес на хората. Под думата „Ново евангелие“ се разбира Божественото учение, което днес иде в света и носи светлина за човешките умове“ (стр. 215, 216, Крадецът и пастирът).

„Питат ме: „Твоето учение съгласно ли е с православната църква? Аз не признавам никаква църква. Като мярка в живота аз признавам само Божията Любов и Божията Мъдрост. Сега съм в Божия дом и ще постъпвам така, както там постъпват“ (стр. 31, Новият човек).

Във връзка с нископоклонничеството на двама наши „хубавци“ - Благи Жечев и Андрей Грива, тръгнали по пътя на самозванеца Михаил Иванов - ще имат неговата съдба, след като отидоха и се поклониха на френското „Михайловско братство“, с което доказаха, че нямат нищо общо с Учителя. Когато ни обяснява въпроса, за отношението ни с чужденците братята и сестрите го запитват: „Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите?“ Учителя отговаря: „Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български. Друг начин няма. Този път ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езикът, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат в оригинал Словото на Бога“.

Във връзка с многобройните покани, отправени към Учителя да влезе в построената в 1939 г. на езерата френска палатка, Той най-после каза дословно: „Аз не съм дошъл на земята за френския народ. Аз съм дошъл за българите и българския народ. Словото на Бога днес се предава чрез българския език. Това е решение на Бога, а не Мое! И аз не мога да променя нито на йота Волята на Бога. Всемировият Учител е дошъл между българите и предава Словото на Всемирното Бяло Братство на български.“

Приятели го питат: „Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите ви на чужди езици? Учителя ги изглежда изненадано и казва: „Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много - добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклонявате от нея Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас“ (стр. 304,1 том, Изгревът).

Ръководството на Братството, начело с А. Грива искат да уредят материалното-външното положение на Братството, да построи салон с получените от френското михайловско братство чужди пари. Подобни прояви имаме по времето на Учителя.

Един брат от провинцията, дошъл на Изгрева при Учителя и видял как живеем от бедно по-бедно в бараките на Изгрева. Отишъл при Учителя и му казал: „Аз знам от стари и престари хора къде има закопано имане от памти века. Дай някой от твоите ученици да отидем да го изкопаем и после с тези пари ще построим къщи за приятелите и работите на Изгрева ще тръгнат по мед и по масло“. Учителят го изслушал, изслушал, мълчал и после строго изрекъл следното: „Ако искате да направите най-голямото зло на една окултна школа, внесете в нея злато и пари. Ако искате да опорочите едно духовно движение, дайте му пари. Ако искате да извратите една Божествена идея, дайте на последователите й чужди пари. И в трите случая едно е сигурно. - Злото ще разруши, защото в чуждите пари се крие разрушителната сила на злото. А Доброто работи с малките неща, само онова се благославя, което е спечелено с честен труд, което е отделено в името на Бога като десятък и се дава в името на една идея, слезнала от Божествения свят, за да се реализира с чисти ръце, от ръцете на праведниците.“ Учителя изпратил вежливо брата и този приятел си отива в провинцията и повече не продума за закопаното имане. (стр. 344-345, т. 5, Изгревът).