6. Отношението на учителя към растенията и животните

[Ани]

6. Отношението на учителя към растенията и животните

„Мен и цветята, като ми говорят и тях слушам. На път се спирам по десетина пъти пред някое цвете и то ми разправя своята история. За вас е цвете, но за Мен ни най-малко не е само цвете, но е едно разумно същество, което е взело само формата на цвете. Казвам му: „Кои са причините, че дойдохте в тази форма"? - Аз се нуждая от чистотата, затова нося белият цвят. Друго цвете ми казва: Аз нося червения цвят, понеже в миналото съществувание не използвах живота - сега искам безкористно да разбирам живота на всички, които се нуждаят от мен. Всичките плодни дръвчета и житни растения се жертват, за да придобият някаква добродетел. Всичките се жертват за нас - по разумните същества, направени по образи подобие Божие. Ако един само от вас, които ме слушате, не приложите нещо от това, което говоря, ние сме изгубени, ние сме идвали напразно. Като ви говоря, вие казвате: „Сега не можем, но в следващия живот ще приложим“. Аз говоря за днес, а не за след двеста, триста години. Днешният ден е важен. Ако приложиш мъдростта съзнателно, която е в тебе, ще влезеш във връзка с хората. Ако приложиш истината, свободен ще бъдеш. Свободата, светлината и животът ви са абсолютно необходими, имайте вяра в онзи. Който е направил Слънцето, да ви свети, да ви помага, Който е направил звездите и цялата природа, Той е помислил нещо хубаво за вас. Да няма никакво съмнение в тебе“ (стр. 43, м. 86/87 г.).

„Като гледам как постъпвате с вола, с коня, с цветето, зная как ще постъпите и с мен. Ако с тях не се отнасяте добре и към Мен ще бъде същото. В малките работи, ако сте невнимателни, какво да кажа за големите. Ако ви дойде на гости един цар или един президент, ще мислите как да го посрещнете, много-добре. Ако дойде един бедняк ще кажете: „Какво искаш? Не ме безпокой повече!“. Защо единия посрещате много-добре, пък другият - зле. Господ дошъл в своето величие, ставаш Му на крака и във втория случай (бедняка) се е скрил, но не Го познаваш. Всичко в природата е проводник на Божествените благословения. Който знае да приема ще се ползва, който не знае да приема, от нищо не може да се ползва“ (стр. 180, м. 85/86).

„Видя, че един паяк е хванал една муха. Казвам му: „Пусни мухата!“ Паяка се нахохори. Казвам му: „Ако ти в Моето присъствие не пуснеш мухата, няма да оставя паяжината ще пуснеш мухата сега. Паякът откъсна нишките и пусна мухата. Казвам му: „Ти си умен паяк“. Ако не беше пуснал мухата, щях да си послужа с бастуна и щях да го пратя на хаджилък, но не щях да го убия“ (стр. 513, 12 т., „Изгревът“).

Веднъж посетих един пчелар, който от двадесет години се занимава с пчеларство. Той имаше сто и петдесет плетени кошера. Каза ми, че на всеки десет години имал изобилие от мед. Казвам му: „Ако ме послушаш и не правиш възражение на това, което ще ти кажа - ще имаш изобилие не през десет години, а всяка година.“ Той каза - ще го направя.“ - „Ти имаш сто и петдесет кошера, на сто - десет и на петдесет - пет, ще отделиш всичко петнадесет кошера на Господа. Които се роят от тия кошери, но при роя от всеки - всичко четиридесет и пет и петнадесет - шестдесет кошера. Той ме погледна и каза: - „Толкова пчели дават ли се?“ Казвам: „Остави тогава, да не говорим повече“. Тази година (1941 г.) му измряха всичките пчели. После го срещнах и го питам: - „Защо не ме послуша?“ - „Где да зная?“ - „Без жертва и без идея, не може да има напредък.“ (стр 7, м. 86/87 г.)