7. Отношението на Учителя към учениците, обществото и поповете

[Ани]

7. Отношението на Учителя към учениците,

обществото и поповете

След Паневритмията една сестра, вдъхновена от свиренето, целува ръката на Учителя и му казва: „Учителя, ама да знаеш как музикантите свиреха вдъхновено, особено оня брат с бялото шалче (Галилей). Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него и не можех да отделя очите си от него“. „Учителя отвръща на сестрата: Днес този брат музикант движи лъка на цигулката, свири ви и вие играете Паневритмията. Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук. А сега вместо меч - държи лък на цигулка. Сестрата се разплаква: „Ама Учителю, това е много жестоко, не мога да го възприема“. „По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави“ - Отсича Учителя. Изтръпнал Галилей го пита: „Но защо Учителю, защо е дошъл в Школата. Щом е секъл глави и е бил главорез?“ - „Дошъл е в Школата, защото навремето е бил бич Божий, а мечът му е бил-даден да изпълни Волята Божия и да очисти една проказа между тогавашното човечество. Изпълнил я и сега идва тук, за да изплати кармата си и да освободи съзнанието си, като приеме идеите на Бялото братство. И тогава и сега той изпълнява Божията Воля.“

Хиромант разглежда ръката на Галилей и вижда, че умствената и сърдечната му линия се пресичат. Отиват при Учителя и му казва: На едната му ръка умствената и сърдечната линия се пресичат, като мистичен кръст, като жива Голгота. А това е невъзможно за мене и знанието, което имам. Какво е вашето обяснение в случая?“ Учителя ни погледна обърна се към мене и каза: „Покажи си ръката!“. Аз я подавам на Учителя и той я разглежда и казва: „Какво ни казва братът?“ Братът казва: „Не може да бъде“ - Ето, виждате ли как се пресичат двете линии тук? Щом се пресичат - значи може. Значи това е било. А какво е било? Било е това, което е трябвало да бъде. На този кръст навремето, той е разпъвал мнозина, а сега този кръст е на ръката му и е в него. Сега той ще се разпъва заради онези, които навремето е разпъвал на външния кръст. Навремето такова е била Волята Божия да ги разпъва, а днес е Волята Божия, да се разпъва заради тях. Така ще се разплати. И навремето е свършил една работа за Бога и сега трябва да свърши една работа за Бога. Навремето кръстът е бил вън от него, а сега е вътре в него. Сега ще се разпъва на него всеки ден заради другите. Това е целта на този кръст, дето е сложен на дланта му, затова го има и трябва да го има!“ (стр. 33, 34, 35, т. 1, „Изгревът“).

„Понеже в миналото - както видяхме по-горе, брат Гали-лей е служил на отрицателните сили, като се научават, че той е станал цигулар на младежкия клас в Школата на Учителя, всячески се стремят да го отвлекат от тази му работа, като го изведат в чужбина, под благородните мотиви да следва в чужбина и да се усъвършенства в цигуларството на чужди разноски. Той е чиновник с малка заплата, баща му си заминава от тази свят и той трябва да издържа майка си и сестра си, която учи немска филология. Поканват го да следва в Австрия, в тамошната музикална консерватория, като цигулар. Отива при Учителя и споделя с Него направеното му предложение, като заявява, че то е много изгодно за него. Учителя го изслушва внимателно и казва: „Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече. Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална среда. Това ще те задоволи като музикант. И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България. И с векове и с вечности ще съжаляваш, че си се разминал с Духа, с Божия Промисъл и с Бога. Ще се разминеш с Мен и с Школата, и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба. Затова - избирай сам!“

„Избирам Учителю. Оставам тук в Школата!“ „Хубаво“ - бе неговият отговор.

След няколко месеца отново се появява предложение да следва на чужди разноски. Трябвало само да се съгласи, а други щяха да му купят и опаковат куфарите. Казвам си - такъв шанс никога няма да имам в живота си. Отива отново при Учителя и му разказва всичко. Той го изслушва и зачуден го запитва: „Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е? Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите. А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него? Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че аз те приемам винаги? Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му? Разбираш ли това, което ти говоря?“ - „Разбирам Учителю !“ Тогава отивай и действай и друг път да не ме безпокоиш по този въпрос. Време ти е окончателно да се определиш. Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина? Надяват и натъкмяват на въдицата си една стръв - една стипендия. Хвърлят въдицата към теб, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се отзовава във Виена. Като отидеш там и като те видят, ще кажат: „А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме, как ни свири хубаво на цигулка“. Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта. Аз не мога да изгоня рибаря, защото ще дойде друг рибар с по-хубава стръв и с по-хубаво предложение за теб. А ти ще се определиш - ще захапеш ли стръвта или ще се откажеш окончателно от това лакомство за твоите очи и твоите уши. „Отказвам се Учителя и оставам в Школата!“ „Хубаво“ -беше отговора, (стр. 18, 19, т. 1, „Изгревът“).

Георги Радев е един от най-образованите ученици в братството, който владее добре шест езика. Между другото без знанието на Учителя превежда книгите на Бо Ин Ра, за когото Учителя казва, че е от черната ложа. Георги разбира ,че е работил срещу делото на Учителя. За да изправи грешката си той прави извадки от Словото на Учителя и издава книгата „Учителя говори“. Учителя харесва много тази книга и казва: „Заради тази книга аз откупих Георги Радев от черната ложа на голяма цена.“ Резултатите от тази грешка не закъсняват - разболява се от туберкулоза. Той разглежда хороскопа си, посещава Учителя и му казва, че по аспектите има тежка карма. Учителя го поглежда, усмихва се и му отговаря: „Над астрологията стои Бог“. Учителя иска да му помогне и му дава метод за лекуване - да се облече зимно и да носи по три пъти на ден вода с две десетлитрови стомни от изворчето в Дианабад. Водата е носителка на живота и по този начин ще се предизвика обилно изпотяване, при което алвиолите се изчистват и болният оздравява. Георги му отговаря: „Какво ще кажат хората като ме видят - такъв интелигентен човек, постоянно да носи вода“ и се отказва. Друг брат, художник - Генчо Ангелов чува разговора, грабва стомните и се излекува от болестта за два месеца и живя още двадесет и пет години след това. Георги Радев си заминава. Учителя казва за него: „Георги трябваше да си вземе дипломата и да работи с нея. А той най-демонстративно не отиде дори да си я прибере и тя остана там - във факултета. Не пожела да си я вземе. Второ, не пожела да работи с тази диплома, която му осигуряваше професия. Това беше груба грешка и този, който му я внуши тази идея, още от самото начало го поведе по кривите пътища на непослушанието към Учителя“. След заминаването му, Учителя каза: „Жорж можеше и да не си замине, но се излъчи и не можа да се върне в тялото си, защото в последните дни все се е излъчвал. Много хора така си заминават без да им е дошло времето за това“ (стр. 558, 559, т. 5, „Изгревът“).

Веднъж Иван Антонов прочита в един вестник как се хули и клевети Учителя и с вестника отива при Него и изказва своето възмущение. Иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да му покаже, че всичко написано е лъжа. Учителя го изслушва внимателно и казва: „Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия. Но на Мен не Ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен. Не ми е позволено от Духа на Истината, който е в Мен. Истината не се защитава, тя само се проявява. Проявената Истина, това е Словото Божие.

Нали ти си пазачът на салона, когато се дава Словото Божие. Иван кимнал с глава и казал: „Да, ама аз ще му покажа моята Истина!“. Написал остра статия и направил онзи автор на пух и прах. Чудно е било как са я поместили в един от вестниците? Но нали той взел позволение от Учителя, все някак се е наредило. Статията излязла и предизвикала голям шум. Нашите приятели се радвали, а другите се възмущавали от красноречието на Иван Антонов и казвали: „Виж ги тия Дъновисти. Хем прости, хем нахални!“ Иван купил много броеве вестници и ги подарил на приятелите.

Друг път, в друг вестник, пишат против Учителя, като Го обвиняват, че той се меси в политиката на България и с това се бърка в политическия живот на страната. Какви ли не грехове се изписваха и се хвърляха върху Учителя. Това можеше да предизвика гонение срещу братството. Иван Антонов чете този вестник, ядосва се и накрая кипва от яд, когато писаното не е вярно. По това време Учителя се е затворил в горницата Си цял месец и не приема никого през този период- всички от Изрева знаеха, че има специална работа и не приема никого. Накрая Иван се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата. Учителя леко отваря вратата, показва си само главата и пита: „Какво има?“ Той му показва вестника с написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителя се меси в политиката на страната. Учителя отваря вратата си и го пуска в стаята Си и му посочва стола. Учителят изправен пред него разглежда вестника и казва: „Рекох, това което пише в този вестник не е лъжа и не е клевета! Това е Истината. Аз съм този, който движи нещата и събитията и политическия живот на страната. И не само на страната, но и целият политически живот на света и на човечеството. Съдбата на света минава през Мене. Божественият Дух, който е в Мене - Той управлява света, а Христовият Дух управлява Небето и земята! Затова няма да отговаряш на този вестник. Това е Истината и тя е свещена за всяка една човешка душа. А че тази душа е успяла да се домогне до Истината и да разбере и проумее, че Аз съм този, който ръководи Света -това значи проблясък и светлина в съзнанието на този автор.

Така че той се е домогнал до истината. Истината и за Мен е свещена. Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник.“ Учителя допълва: „В този живот голяма привилегия е някой да се добере до Истината, да се доближи до Духа на Истината.“ Иван Антонов стои като статуя. Тръгва си, но решава да отиде до редакцията и да поздрави автора за неговото прозрение. Взел вестника, отишъл в редакцията и намерил автора: „Ти ли си този, който е написал тази статия?“ Онзи разтреперан отговорил: „Аз съм.“ Братът му казва: „Да знаеш, това, което ти си написал в тази статия, е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа“. - И аз така мисля“ - отговорил авторът на статията. Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети“. „Аз пък ти казвам, че си казал Истината. И Учителя Дънов също смята така. Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - „Кажи ми ти Истината“, и след това ще ти я изпея“ (стр. 40, 41, т. 1, „Изгревът“).

Срещам един господин, който ми казва: „Знаете ли какво пишат вестниците за вас. Много лоши работи!“ Казах му: „Похвалявам тези вестникари, че са писали за мен“. Той пита: „Как така?“ Казах: „Няма да ме осъждат хората, че съм ги подкупил. Безкористно пишат тези хора, препоръчват ме без пари. Ако пишеха нещо много хубаво, хората щяха да кажат: „С колко ли хилядарки ги е намазал Той? Ако хората за вас говорят лошо, то е за добро и е добро. Не се тревожете, ако говорят лошо за вас. Аз вярвам, че не сте ги подкупили, това го зная сто на сто. Щом не говорят лошо, зная, че работата не е чиста. Вие по някой път се оплаквате от дявола, но той е отличен критик. Без пари работи. Не иска да му плащате, като ви обиди.“ Веднъж един брат ми каза: „Учителю, в Плевен говорят много лошо против нашето братство“. „Няма нищо. Аз не съм дошъл в България по Мое желание, а по нареждане на Бога, на Невидимия свят - това е Божествена работа. Затова всяко препятствие, което се поставя на пътя на това учение, ще се помете“ (стр. 124, м. 84/85 г.).

Учителя не приема много величия, които отиват при Него. Запитват го братята: „Учителю, тези външни хора, които не ги приемате, имат грешно мнение за вас?“ Той отговаря: „Аз не съм дошъл за света. Аз съм дошъл за готовите души и онези, които Бог е изпратил на земята да бъдат ученици на Новото Учение.“ И допълва: „Христос бе дошъл навремето за изгубените овце на Израиля“ (стр. 248, т. 5, „Изгревът“).

Една пролетна сутрин Учителя е седнал на пейка пред салона с група приятели и разговарят. По едно време някой казва: „Вижте кой се задава“. В далечината между боровете се задаваше едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун. Изведнъж ние млъкнахме. Разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам. Учителя също го наблюдаваше. То се приближи към пейката, на която бяхме седнали с Учителя. Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: „Ей, здравей Петре, какво правиш? Живи бяхме да се видим. А бе, чувам, че наш Петър станал Учител, та отдавна се канех да те видя. Какво правиш, какъв Учител си станал и на какво ги учиш тия хора, които са около теб?“ Той вече се приближи на два метра от нас. Ние мълчим. Учителя също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас. „Ама Петре, ти не ме ли познаваш? Ама ти не си ли спомняш към съм аз? Ама аз съм твоят съученик от Николаевка, та ние седяхме на един чин с теб в училището. Не си ли спомняш?“ Учителят мълчи, гледа го и нищо не казва. Ние също мълчим. „Ама Петре, май и ти си остарял като другите. Та малко ли години минаха оттогава? Ех, нищо Петре, щом не ме познаваш и не си спомняш за мен, аз ти прощавам, защото и на теб не ти са малко годините. Хайде остани си със здраве и всичко хубаво от твоя съученик.“ Старчето отмина пейката. Ние се обръщаме и го наблюдаваме как се отдалечава от „Изгрева“. После обръщаме поглед към Учителя. Той е строг. Мълчи, нищо не говори. Мина известно време и Той продума натъжено: „Той мисли, че тук е Петър Дънов. А Петър Дънов умря на деветнадесет години.“ Учителя спря за миг, вдигна дясната си ръка и посочи с показалеца към гърдите си. „И от тогава тук живее Духът на Истината.“ Тук Учителя казва, че Петър Дънов си е заминал на 19 години? Какво означава числото 19 - Това е един завършен цикъл, в който всички земни начинания се реализират и приключват. От числото 19 започва една друга еволюция, с други измерения, с които се работи само в Духовния свят. Говори за високия стремеж на човешкия дух към висшите селения на Духа Господен“ (стр. 31, 32, 33, т. 1, „Изгревът“).

„На много места колата ще се затегне. На Мойсей колата не се ли затегна, докато извади евреите от Египет. С мен какво беше? Владиците, поповете плетяха паяжина, мина слона и с опашката си омете всичко. Отиде тяхната паяжина. Няма народ, който да не е пометен заради противенето си на Божието Дело. Толкова години съм в България и духовенството непрестанно се занимава с Мен, какъв ли вече не ме изкараха. Колкото и да се борят, нищо няма да направят“ (стр. 143, м. 86/87 г.).

„Лошото е, че аз няма да пукна. Защо? Защото ще изкарам всички дяволи от българите, от свещениците, от владиците. Няма да остане в България нито един дявол. Щом си отидат дяволите, кой ще ме гони? Дяволите ме гонят, но лесно ще се справя с тях“ (стр. 147, Новият човек).

„Аз се чудя на тези правоверни, на тези религиозни хора, които се страхуват от мене, Аз нито власт имам, нито пари имам, нито много последователи имам, няма какво да се плашат от мен. Аз разбирам къде е опасността. Като хвърляш светлина върху лицето на кой и да е разбойник, той ти тегли куршума. Няма защо да се плашат хората от мен. Хората трябва да се плашат от друго: страшна е смъртта, страшен е адът, днешният съвременен ад е страшен“ (стр. 265, т. ДВГ).

„И сега седят някои в църквата и казват: „Отишъл да говори на простаците, при нас не дойде.“ Да, но вие ще ме разберете криво: колкото разбрахте Христа преди две хиляди години, толкова и мен ще разберете. Аз не се лъжа и ще им кажа: „Когато аз излязох от небето, Христос ми каза: „Погледни моите ръце, онези „благородниците“ още не са изменили характера си, те са все същите. - Защо? - Защото не са приложили още моя закон на Любовта“ (стр. 169, с. 5, Сила и живот).

„Идват свещеници при мен, за да ме питат - това, онова и после казват: „Той не говори за православната църква, против иконите, е против много ритуали на православната църква“. Че какво от това? Аз не дойдох да основавам православна църква, нито еврейска, нито евангелистка, нито будическа. Идвам да оповестя една нова епоха, която предстои да дойде в света“ (стр. 38, м. 84/85 г.).

„Ако дам свобода на езика си, много имам да кажа против свещениците. Но ако мълча, ония от небето няма да мълчат. Може би аз съм най-опасният човек в света. Обаче когато замина, всичко ще стане на пух и прах. От сегашния ред и порядък, от лъжите на хората, от сегашната земя, няма да остане и помен. Така е решил Господ. И това ще стане скоро“ (стр. 144, Новият човек).

„Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството. В бъдеще няма да остане свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там ще чакат петстотин, шестстотин години, докато дойде Новата Култура. След това ще кажа: „Пратете тези братя на земята да видят как се работи с любов. Новата култура изисква нови хора. Тогава те ще разберат как може да се живее. Ще прекарат в пространството, докато се справят с миналите си грехове. Ако бяха живели по закона на Любовта, нямаше да плачат и да страдат. Днес ви кръщавам: - „Заповядайте, как може да се живее по братски. Тогава няма да има вече лъжа и измама. Аз ще ви целуна братски. В новия живот няма да има владици и попове.

Знаят ли нашите свещеници какво ще стане с тях, ако си послужа със знанието което имам? Знаят ли светите старци какво ще стане с тях, ако аз само един път се оплача на Господа? Аз още не съм дал нито едно оплакване до Невидимия свят. Ако напиша едно оплакване до съществата в Невидимия свят, знаете ли какво ще стане? Нека знаят светите старци, че не хулят мене, но хулят Господа. Те хулят Божието Име и ме наричат „лъжеучител“. За тази дума аз няма да ги извиня никога. Всичко могат да ми приписват, всякакви престъпления, но лъжа и измама -никога! Аз съм в състояние да спася, да излекувам човека. Българският народ е видял от мене само добро, но зло - никога. След това светите старци се осмеляват да ме наричат „лъжеучител“! Това показва какво е тяхното сърце. По думите им ги познавам. Когато някой говори лошо за Мене, аз познавам вече сърцето му. Човек съди за другите по себе си, по своето сърце. Духът в Мене, Бог който говори с Мене, никога не си служи с лъжа. Онзи, който се осмелява да каже, че Духът, който говори в Мене лъже, никога не може да се извини. Защо? Има един в света Който никога не лъже! Той е Бог. Той е Единственият Великият, Светият, Чистият, Който иска всички хора да живеят. Ние сме проява на Бога във всяко отношение и трябва да пазим Неговия закон и Неговото име“ (стр. 509, т. 5, „Изгревът“).

„Какво обсъжда духовенството днес? Защо идват при мене хора? Защо да не идват! Обществото паднало и причината за това съм бил Аз. Аз не искам да ви спъвам, но казвам: „Вие сами направете реформи и посейте навсякъде Любовта. Нека църквата се пълни с хора. Аз ще се радвам, ако Любовта е в църквата. Още повече ще се радвам, ако Любовта е в сърцата на хората“ (стр. 510, т. 5, „Изгревът“).

„Бог е Любов и тази Велика Любов ще залее целия свят“.

Учителя ни каза: „И втори път да дойда между вас пак за Любовта ще ви проповядвам. Сега Аз съм още в преддверието на Любовта“ (Разговори).

„И тъй, колко пъти досега е произнесена думата „Любов"? Ами че тя е най-силната дума! Когато Господ произнесъл за пръв път в света думата „Любов“, Той създал с това целия Космос, образували се всички слънца, които се разделили и тръгнали по своите орбити. Като произнесъл втори път думата „Любов“, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл десетия път думата „Любов“, родил се човекът. Няма да разказвам какво е станало при произнасяне на думата „Любов“ третият, четвъртият, и т. н. пъти. Тъй че Господ е произнесъл досега само десет пъти думата „Любов“. И върху тези десет думи почива всичката философия на кабалистите с техните сефироти. Според теософите това е диференциране на думата „Любов“ във всички нейни проявления в разните полета, понеже няма нищо по-реално в света от Любовта. Сцеплението на материята (атомите) зависи само от Любовта, която съществува между нейните частици и ги кара да се привличат. Хармонията на световете зависи от Любовта, която ги привлича и чрез която те се движат и се въртят“ (стр. 274, с. 4, Сила и живот).