Jump to content

Правила и съвети


Recommended Posts

Правила и съвети

1. Добре е преди ядене да се съсредоточим и да поставим в съответна нагласа мисълта и целия си организъм. Да благодарим за благата, които природата и работните хора са доставили за нас. Благодарността е разновидност на молитвата.

2. Не е добре да яде човек, когато е разтревожен.

3. Едно правило от Учителя: Да се яде след изгрев и преди залез слънце.

4. Много горещите и много студент е храни не са позволени, особено ако се редуват внезапно. Тогава, освен стомаха, заболяват и зъбите.

5. Топлите храни благоприятстват смилането, докато студените го затрудняват. Най-добре е храните да са с температура, близка до тая на тялото.

6. Дъвченето само на една страна се отразява неблагоприятно.

7. Веднага след ядене устата трябва задължително да се изплаква.

8. След приключване на храненето не бива да се слага нищо в уста до смилането на приетата храна, понеже храносмилането е един химичен процес oт последователни и взаимнообусловени етапи. Внезапното прибавяне на нова храна нарушава последователността на химическите процедури, подробно и убедително обяснени от учените.

9. Учителят казва, че когато човек се нахрани, всяка хапка след това е отрова.

10. Особено вредно е преяждането или яденето на трудносмилаеми храни вечер късно, преди сън. При такава вечеря сънят не е пълноценен, защото храносмилателните процеси са в усилено действие, а заедно е това работят и другите органи - сърце, отделителна система и др.

11. Продуктите да се слагат в кипяща вода. Всички ястия да се варят на умерен огън.

12. Вегетарианското ядене не трябва да ври повече от 30 минути, Изключение прави (бобът).

13. Продуктите не трябва да се държат във вода, както и на въздух, ако са нарязани или обелени.

14. . Много от витамините се унищожават от оцета и содата.

15. Стърганите моркови, изложени на светлина, след 7 минути се разлагат.

16. Доматите да се варят от 3 до 5 минути. Да не се прекалява с тях, понеже съдържат оксалати.

17. Подправките, като магданоз, джоджен и др., да се слагат накрая, преди да се снеме яденето от огъня.

18. Спанакът не бива да се вари, а да се прибавя накрая, като подправките. Най-целесъобразно е той да се яде на салата, особено през зимата, заедно с праз, лимон и зехтин.

19. Лукът да се прибавя цял (ако е по-дребен) във вряла вода, а не да се пържи.

20. Първата вода на боба се изхвърля. Залива се със студена вода и се прибавя лук. Не се пържи и за по-лесно смилане не се прибавя излишно олио. Веднъж в седмицата (в събота) да се яде боб.

21. Олиото, използвано веднъж за пържене, не бива да се употребява втори път, защото става още по- вредно.

22. При печене олиото се прибавя 10 минути преди смъкването.

23. При задушаване олиото се прибавя след като яденето заври.

24. При печене, когато това е възможно, да се прибавя вода към олиото. Например, картофите могат да се заничат (задушават) във фурна, заедно с лук и малко вода, при което не се получава пържене и висока температура. Мазнината се слага накрая.

25. Добре е през зимата да се употребява ряпа, праз, моркови, червено салатно цвекло и пр. във вид на салата.

26. Картофи и ориз се заливат с гореща вода.

27. Сушеният грах е за предпочитане пред консервирания.

28. Копривата се употребява леко попарена и поръсена със зехтин и лимон. Извънредно необходима е за стари и млади. През зимата може да се употребява сушена.

29. Без мазнина салатите не могат да се асимилират от червата.

30. Къдравата салата с една китка магданоз действа отлично на сърцето, но да се дъвче добре. Салатите и марулите пречистват кръвта.

31. Краставичките заместват салатите, репичките също.

32. Краставиците се употребяват против анемия и отварят апетита.

33. Сиренето е полезно за черния дроб и зъбите, но изкиснато или прясно.

34. Вечер една глава лук тонира нервната система и регулира половата енергия. Вечерята да става между 6 и 7 часа. Това улеснява сърцето и дава спокоен сън.

35. На супата се слагат корени от магданоз, пащернак, целина и моркови.

36. Никога храните не стоят на огъня след като се сварят. Морковът е най-труден за варене (около 1/2 час).

37. Нито зеленчуците, нито другите продукти трябва да се държат във вода. Спанакът не трябва да се държи нито минута във вода.

38. Не трябва да се отваря капакът, докато яденето ври.

39. Яденето не бива да се затопля втори път, защото се губят витамините.

40. Половин час след като е снето от огъня, млякото почва да се разлага.

41. Силно калорични са всички видове ядки.

42. Кравето масло и яйцата да се употребяват умерено, съдържат витамин А. Маслото да е прясно, да се държи на сухо и тъмно, а не във вода. Възрастните да вземат 400 - 500 г месечно краве масло. За деца и юноши - повече. Липсата на масло се отразява зле на зрението.

43. Лукът да не се пържи, а да се пуска на едри парчета или на глави във вряща вода. Суровият лук предпазва от рак.

44. Ножът по-малко да влиза в съприкосновение с плодовете и зеленчуците.

45. Чесънът е необходим за здравето на организма.

46. Бобът и яйцето заместват онези белтъчини, които другите приемат чрез месото. Бобът е храна на шестата раса. Да се вари с коренчета и лук, по в никакъв случай да не се слага сода. Добре е да се поставят сушени чушки, които са богати на витамини.

47. Джодженът с много витаминозен.

48. Несварен белтък не се употребява. Леко сгъстен жълтък - да.

49. Един път в седмицата да се готви леща, без мазнини, с всички видове коренчета, накрая - чесън. От нея се правят кюфтета, както и от боба. Усилва зрението.

50. Сокът от прясно зеле е много полезен при гастрит, колит, язви и стомашно-чревни смущения.

51. Праз. Най-витаминозни са външните зелени листа. Суров се препоръчва против хрема. Да се прави салата от праз, настъргана ряпа и моркови.

52. Ряпа. За зимна салата с моркови, целина и др. Сок от ряпа е полезен за жлъчката, пие се половин час преди ядене (може да се добави захар на вкус). Ряпата е богата с калций.

53. За салата се препоръчва единствено ябълковия оцет и лимон. Зеленчуците да са расли в естествени условия и на слънце. Да се съхраняват на хладно.

54. Ядките да се купуват с черупките, като се чупят преди употреба, за да не гранясват. Най-ценни са орехите и бадемите.

55. Фъстъците не се препоръчват от някои автори, за разлика от слънчогледовото, тиквеното и сусамовото семе, които съдържат ценни вещества.

56. Алуминиевите съдове са вредни. Там където е възможно (лъжици, дъски и пр.), да се предпочитат дървени пред метални и пластмасови.

57. Добре е да не се яде между две основни яденета.

58. Да се предпочитат ястия, съставени от малко (2 - 3) вида продукти.

59. Плодове. Плодовете могат да се приемат с хляб, като самостоятелно ядене.

60. Бобът, царевицата и др. зърна увират по-бързо, ако предварително се накиснат за една нощ във вода, която после се изхвърля.

61. Салатите винаги могат да послужат като основно обедно или вечерно ядене. Някои автори препоръчват зеленчуковите салати сутрин. Понеже те служели като градивен материал, а плодовете - по-късно, за чистене. Други препоръчват обратното.

62. Плодовете и плодовите сокове трябва да се консумират на гладно, а не по време на основното ядене, нито веднага след него, освен когато самите плодове (с хляб или без хляб) се употребяват като самостоятелно и основно ядене.

63. Количеството на храната трябва да бъде толкова, колкото е необходимо. Това ще рече, че младият организъм има нужда колкото ще израства, а възрастният - колкото ще изразходва.

64. Да не забравяме, че излишната храна изчерпва психофизиологична енергия за смилане и изхвърляне. Следователно организмът работи излишно, неговите органи се износват и остаряват, вместо да почиват и да се възстановяват. Трябва ли да даваме пример с двигателите и машините, които имат капацитет и гаранции за определено количество работа, след която следва край на техния живот. По същия начин човешката машина може да смели само определено количество храна. Който изяде по-рано това количество той си заминава по-рано. Изключения няма.

Следователно, количеството на храната ще зависи от дейността на човека, неговата възраст и тегло. Дори здравият стомах още не е гаранция за здрав организъм, защото е възможно друг орган (сърце, бъбреци, бели дробове и т. н.) да е едно слабо звено и тъкмо там, където е слаба веригата, там се скъсва.

65. Според Учителя, след житото за нас най-важни са оризът и царевицата.

66. Покълнало жито. Трябва да се знае, че покълналото жито е изключително полезно и с необикновени качества, а приготвянето му е по-просто, отколкото се описва.

Използва се обикновено жито, а не такова за варене, понеже последното не покълва.

Житото се измива и залива с вода в съд, където престоява около два дни при стайна температура. При по-ниска температура покълването се забавя. По време на кълненето водата може да се смени веднъж, като зърното се изплакне.

След набъбването се появяват бели кълнове. От този момент житото е годно за ядене. Кълновете бързо растат и при дължина повече от половин сантиметър житото губи от качествата си.

В покълналата пшеница е налице концентрация на различни вещества в т. ч. природни антиоксиданти, антибиотици, стимулатори на растежа и особено витамини. Тяхното съдържание в кълновете се повишава от 4 до 13,5 пъти (С1, В1, В2, В6, Е). По данни на швейцарски учени употребата на покълнало жито повишава тонуса на организма, забавя стареенето, стимулира сърдечносъдовата система и дихателните пътища.

67. Учителят ни е оставил специален метод за очистване и лекуване, който се състои в десетдневен режим на хранене само с покълнало жито. Провежда се при разпад на луната (февруари - март), като се приема дневно по 100 г жито - сурово, покълнало или в краен случай варено. По желание може да се прибавят мед (1 кг), орехи (90 бр.), ябълки (30 бр.) и 1 лимон, съответно разпределени за 10 дни (вж. "Братски живот", 2, 1994).

Не се употребява сол, захар и др.

68. Учителят не препоръчва царевицата да се мели, но за предпочитане е смляна, отколкото никаква.

Царевично брашно може да се мели на обикновена фуражомелка, която се регулира за по-ситно мелене. Полученото брашно се пресява с обикновено сито.

Ситното брашно се използва за приготвяне на качамак, малайник (мързелива баница) и др. Останалата по-едра част се измива многократно с вода, за да се отстранят плуващите твърди частици. Получава се царевичен булгур, като се вари или изпича комбиниран с други продукти, като по-късно му се прибави масло, подсладители и др.

Булгурът може да се накисне предварително една нощ за по-лесно увиране.

69. Житният булгур е друга традиционна българска храна, която не бива да се пренебрегва. Той може да се съчетае с ориз или да го замести понякога.

70. Захарното цвекло е отлична храна и лекарство за храносмилателната система, абсолютно забравено днес. Може да се яде печено, като по-едрите глави се нарязват, или варено. В миналото цвеклото неизменно присъстваше през зимата на българската трапеза, само или в комбинация със сушени плодове, тикви и др.

71. Приготовление на тархана (по описание на Н. П., чиято майка приготовлявала тархана па Учителя).

Продукти: половин литър вода, 10 люти чушки, една средно голяма чиния с нарязана червена капия, парче (15/15) тиква, две ябълки, два средни моркова, един килограм нарязани и изцедени (без сок) домати.

Всички продукти освен доматите се слагат в тенджера под налягане и се варят 10 минути. Ако е останала вода след сваряването, тя се изцежда.

В сварените продукти се слагат доматите, кваса и подправки (една чаена лъжичка чер пипер, една чаена лъжичка джинджифил, три смлени зърна карамфил и една чаена лъжичка, копър). Всичко това, заедно с бяло брашно, се прави на твърдо тесто. Последното се поставя в голям съд (тенджера), поръсва се с брашно отгоре и се оставя да втаса при стайна температура.

Няколко дни (3 - 7) поред тестото се премесва, докато престане да се надига. След това се прави на хапки и съхне два дни върху плат. Полуизсъхнали, хапките се стриват с ръце, за да станат на едри гранули, които се оставят да съхнат четири часа, след което се стриват отново с ръце на по-ситно. Накрая полученото трябва да изсъхне напълно за да не мухлясва.

Тарханата се накисва предварително няколко часа. Вари се на тих огън с непрекъснато бъркане. Получава се рядка каша. Консумира се гореща със сирене, краве масло и хапки хляб.

Доза за един човек: тархана - две супени лъжици на една чаена чаша студена вода.

Приготовление на кваса за същата доза:

В 250 г боза се слага захар и сол по една чаена лъжичка. Сместа се разбърква и се оставя да ферментира за два-три дни, след което се прибавят три супени лъжици брашно. Разбърква се до получаване на гъста каша, която престоява до пълно втасване.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...