IV. ЛЕКУВАНЕ И ЛЕКУВАЩИ

[Ани]

IV. ЛЕКУВАНЕ И ЛЕКУВАЩИ.

Христос каза на болния от 38 години: „Стани, вземи одъра си и тръгни." И вие може да кажете същите думи на някой болен, но той няма да стане. Защо? Казвате: „Христос е бил това, а ние не сме като Него." Христос абсолютно е познавал и прилагал Божиите закони, Божията воля, без никакво съмнение и колебание, било в сърцето, било в ума Си. При това Христос никога не се е заемал да лекува безверници или хора убийци и престъпници. За такива хора изцеление няма. Много религиозни искат да лекуват болни без разлика на това, вярват или не вярват в Бога.

Онзи престъпник, който е извършил 20 убийства, на когото Природата е вързала ръцете, имаме ли правото да му ги развържем? Най-напред трябва да изправим неговата душа, да развържем неговия ум и дух, тогава да развържем ръцете му.

В древността живял един адепт, който имал способността да лекува различни болести. При него идвали глухи, слепи и неми и той ги лекувал. Какво било учудването му, когато, вместо благодарност, те му отговаряли с жестокост и недоволство. Едни го гонили, други ругаели и обиждали. Той се обърнал към Бога с думите: „Господи, коя е причината, че тези хора ме преследват? Отворих очите и ушите им да виждат и чуват; отключих устата им да проговорят и след всичко това не намирам спокойствие от тях." Бог му отговорил: „Аз затворих очите, ушите и устата им, защото сърцата им бяха жестоки. За да не грешат повече, лиших ги от благата на външния свят. Ти се намеси в Моя план без позволение, затова ще носиш последствията на своята постъпка." Има смисъл да отваряш очите и ушите на слепи и на глухи, ако те са готови да служат на Бога. Не са ли готови, по-добре да бъдат глухи и слепи, за да не грешат.

Може да се помага само на онзи, който е готов да изпълнява волята Божия на всяко време и място. Не може да се помага на човек, умът на когото е пълен с отрицателни мисли. Когато иска да помогне на такъв човек, невидимият свят чака той да заспи и тогава да му изпрати помощта си

В Природата има един закон, според който трябва внимателно да се постъпва, когато ще лекуваш някого трябва да се пазите. Ако един човек е болен и Природата по този начин прати всичките отрицателни сили да излязат през него, той е в дадения случай един канал, а ти, като не знаеш това, правиш подпушвания. Тогава тя казва: „Отгде да изляза?" хване тебе и те направи канал. Няма избавление. Тъй щото, когато лекуваш някого и искаш да му помогнеш, ще гледаш да намериш друг да го замести. Как? Да кажем, болен е Някой човек, искаш да му помогнеш, ще намериш някоя костена жаба, ще я донесеш в къщи и ще пренесеш болестта в костената жаба, и след това ще я пуснеш да си върви. Тази болест, всичкото зло ще иде в костената жаба.

Лекар, който работи 10-20 години между болни, в края на краищата ще възприеме някои от техните отрицателни състояния и преждевременно ще се разстрои. Обаче, ако познава законите за трансформиране на енергиите, той лесно ще се справи с всички отрицателни състояния и ще остане незасегнат от тях... Когато лекува болни, лекарят трябва да помага, без да се свързва с тях.

Когато лекува някого, човек трябва да държи съзнанието си будно, да има положителна мисъл и да не се страхува, че може да заболее, да приеме състоянието на болния. Който лекува болни, той все ще почувства състоянието на болния, но това е само отражение на неговата болест, а не истинско заболяване.

Забелязано е, че един чувствителен човек лесно възприема състоянието на болния. Ако болният страда от гръдна болест, чувствителният човек ще изпита същата болка. Каквато болест има болният, предава се и на здравия. Последният трябва да знае, че това са рефлексии, на които да не се поддава... Човек трябва да знае кои състояния са негови и кои чужди.

Много лекари лекуват болни, но малцина имат добри резултати при лекуването.

Ако искаш да бъдеш добър медик и добре да лекуваш хората, обърни се първо за позволение към съществата, които управляват тази област, и тогава работи.

Вие отивате при болния да му помогнете, но не вярвате в Бога, Който живее във вас. Когато отивам да помагам на хората, първата ми работа е да се свържа с Живия Господ в мене.

За да не се натъква на недоволството на болния, лекарят трябва да знае кого да лекува и кого да не лекува. Ако костите зад ушите на болния са издадени, той може да се лекува. Той издържа на болести.

Ако брадата на болния е широка, а долната й част малко издадена, този човек може да се лекува.

Как трябва да постъпи лекарят с болните? Отиде ли при болен, той трябва да остане при него на разговор, да го насърчи. Някои мислят, че като насърчават болните, с това ги лъжат.

Лекарят има друго предназначение. Той трябва да научи болния как трябва да се лекува, как трябва да се бори с болестта. Той трябва да му даде такова лекарство, което да усили неговата воля, да облагороди неговите чувства и да просвети неговата мисъл.

За да лекуваме един човек, ние трябва да го освободим от всички чужди елементи, от всички утайки, които се наслоили в него. Цели 20 години той живял един нередовен живот и в него се натрупало излишно желязо, олово, мед и ред други отровни соли, които се образували при окислението на тия метали. Всички тия отрови трябва да се изхвърлят навън и да остане само онова чисто органическо злато и сребро, да остане само азотът и водородът в онова чисто състояние, каквото е било първоначално в човека.

Питате: Защо са болестите в света? Те са възпитателно средство. Чрез тях невидимият свят изправя хората. Ако съвременните лекари съзнаваха това, те трябваше да учат своите пациенти как да живеят. Не е достатъчно да пипнеш само пулса на болния и да му дадеш някакво лекарство. Не, хвани ръката на болния и кажи: „Аз ще те лекувам, ако си готов да изправиш погрешките си, да водиш чист живот." И след като болният обещае, че ще изправи живота си, тогава лекарят ще го лекува. Този е начинът, по който лекарите могат да правят добро на хората. Те имат по-голямо влияние върху тях, отколкото свещениците. Какво ще прави болният, ако му кажеш, че ще го лекуваш само при условие да изправи живота си? Кой лекар постъпва така?

Съвременните лекари дават наставления за болните, да не се смущават, дават разни лекарства, правят различни инжекции, бани и т. н. Новите методи за лекуване избягват всички тия средства и казват: Създайте хармонична среда на болния и духът му ще се успокои. Който отива при болен, не трябва да има в себе си никаква дисхармония или негативна мисъл, защото болният е крайно чувствителен субект. Има известни инструменти, с които проверяват, че неговият двойник е много разширен. Това разширение произвежда у болния едно раздразнено състояние, от което се ражда неврастенията.

Когато медицински лекар разтрива крака на човека 12 години и едва тогава има малък резултат, в причинния свят, чрез вярата, болният може да бъде излекуван моментално ще му се каже: „Стани, ходи!" и ще се свърши.

Голяма е отговорността при лекуване с пари. Вие ще излекувате този човек, ще вземете парите, но след една година той ще умре. И какво ще стане след това? Той ще се всели във вас и вие ще носите неговата карма. Взимате ли пари, ще изхарчите от себе си повече от това, което сте получили. Ето защо, лекувате ли някого, без пари ще лекувате.

И този, който лекува, и онзи, когото лекуват, трябва да бъдат чистосърдечни. Този, който лекува, не трябва да се пазари с болния, да му иска известна сума за лекуването. Нито пък онзи, когото лекуват, има право да се пазари. В пазарлъка няма нищо Божествено.

Да допуснем, че един човек ви лекува. Отплатете му се по един начин! Може с пари или с каквото и да е. Аз не съм само за звонковите. Ти ще благодариш на Бога и за онзи, който е станал проводник на Божественото благо.

Ако си болен и оздравееш, няма да казваш, че еди-кой си те излекувал, но ще си кажеш: „Благодаря на онази Първична сила, която ми помогна да възстановя равновесието на силите в своя организъм."

Ако проследите положението на болния, ще видите, че три фактора взимат участие в оздравяването му: Природата, лекарят и самият болен. Природата дава на човека помощ 50%, лекарят 25% и болният 25%. Последен има думата болният. Ако той не вземе участие в лекуването си, помощта на Природата и на лекаря ще пропаднат.

От болния зависи да оздравее или не. Човек се занимава и с негативната страна на науката... Например той се занимава с бактериология, дето изучава вредното влияние на бактериите и микробите; изучава патология, част от медицината, която изследва болезнените състояния на организмите. Това е отрицателната страна на науката, която човек изучава с цел да ограничи злото.

Отрицателните страни на живота и на човека са предмет на патологията. Обаче, ученикът изучава първо здравословните, нормални прояви на човека, а после ненормалните и болезнените.

Причините на болестите се крият в човешкия ум и в човешкото сърце. Ето защо, със своя ум лекарят трябва първо да въздейства на ума на болния.

За да повдигне болния, лекарят трябва да внесе някоя нова идея в ума му... Истинска работа е онази, която води към придобивки, които повдигат съзнанието на човека.

На болни няма да пеете. Като отидете при някой болен, може да се помолите за него, а той сам трябва да пее. Ако пее болният, и вие ще пеете с него; ако той не пее, и вие не трябва да пеете.

В бъдеще на лекарите ще плащат за всеки съвет. Тогава те няма да лекуват болни, а ще посещават здравите поне един път в седмицата и ще ги учат как да живеят, как да подобрят живота си.