Взаимопомощ

[Ани]

ВЗАИМОПОМОЩ.

Ако сами не си помогнете, ще помолите някоя сестра или брат да ви помогнат.

Някой човек е болен, нуждае се от помощта на ближния си, но той казва: „Нямам време да се занимавам с болни хора. Предприел съм големи работи, които поглъщат всичкото ми време."

Той мисли, че е много умен, много знае. Нищо не знае, щом не може да се лекува сам. Сега ще се лекува не само той, ще мие не само своите рани, но и раните на своите другари. А сега, като намерим някого ранен, казваме: „Ами ти защо не внимаваш, защо падна, биваше ли туй да направиш?"

Ако видите някой болен, мислете, че ще оздравее. Пратете му добри мисли и му кажете няколко насърчителни думи. Добрите думи, които излизат от устата ви, внасят бодрост и сила в самите вас.

Видите ли своя ближен в такова положение (болен, на легло), притечете му се на помощ. Не чакайте да дойде друг някой да му помогне. Всеки от вас може да стане лекар, да помогне на един страдащ. Нека всеки опита силата си, да види колко знае. В такива случаи именно той може да провери знанията си.

Добре е човек да изучава медицината, за да помага на болни и страдащи.

Ако срещнете болни и слаби, пак се радвайте, защото можете да проявите любовта си към тях, да им помогнете. Помощта не е само материална, но и духовна.

Срещаш един болен човек. Кажи му: „Ще оздравееш." Срещаш един обезсърчен, нещастен човек. Кажи му: „И твоята работа ще се оправи." На всеки човек казвай по една дума за насърчение, за да се простят греховете ти.

Когато обичате човека, ще намерите и лек за болката му.

Всеки може да посети един беден или болен с любов.

Ако човекът на Любовта мине покрай болния и отправи погледа си към него, болестта веднага ще го напусне.

Ако носите Любовта в себе си и погледнете един болен, той трябва да стане от леглото си и да оздравее. Какво правят момците? Погледнат една здрава мома, но след време тя заболява. Защо заболява? Погледът им не е чист. Те носят отрова в себе си.

Всеки, който отива при болен, с желание да му помогне, трябва да му предаде нещо от себе си. На всеки болен липсва нещо, което той приема от окръжаващите и от лекаря.

Когато искаш да посетиш някой болен, ще направиш това в понеделник, защото този ден носи живот в себе си.

Видиш ли, че ближният ти лежи болен, помогни му. Но той бил голям грешник. Това не е твоя работа, ти си длъжен да му помогнеш, да му дадеш поне чаша вода.

Искаш ли да посетиш един болен, посети го за две минути и изпрати към него своите чисти и добри желания.

Вие можете обаче да изпращате вашите положителни мисли, вашите топли чувства и пожелания към някой болен, с абсолютна вяра, без никакво колебание и съмнение, и той ще оздравее. Значи, за да бъде здрав някой човек, трябва да изпратите от себе си един жизнен ток към него. Той ще възприеме вашата мисъл и пожелание, и ще се почувства по-добре. В туй отношение, добрите приятели са добра ограда за здравето. Който живее и в двата свята, той съзнателно се движи между хората и им помага. Като влезе в някой дом, дето има болни, той не им казва, че трябва да бъдат весели, да търпят, но изважда цигулката си и започва да свири. Като изсвири едно-две парчета, болните оздравяват и стават от леглата си.

Срещнеш болен човек, кажи: „Колко е добър Господ!" Веднага ще се промени състоянието на болния. Как може? Магия е това.

Видиш ли, че някой е скръбен, не му говори, но хвани ръката му, погледни го в очите и кажи: „Не се смущавай, ще се оправи работата ти, защото си проекция на Бога."

Когато лекувате някого, през всичкото време трябва да сте в молитва, да сте свързани с Бога. Само по този начин лекуването ще бъде успешно.

Да лекуваш човека, това значи да направиш връзка с него. Хванеш го за ръката и му предаваш енергия от себе-си.

Оня, който искрено обича, само в пет минути може да премахне скръбта на тоя, когото обича. Ще хване ръката му, ще я подържи пет минути и скръбта му ще изчезне.

Хвани ръката на страдащия с благоговение и кажи: „Господи, ти си силен и всемогъщ. Ако искаш, можеш да освободиш тоя човек от страданието му."

Когато вие сте болни и дойде при вас някой човек, и ви хване за ръката, и с това хващане вие веднага оздравявате, умът ви добива също здраве и яснота, питам: На какво се дължи това здраве само от допирането на този човек? Това се дължи на Духа, реалната проява на Духа.

Знаете ли какво значи да положиш ръцете си върху някой човек? Няма по-велико благо от това простиране на ръцете върху главата на някого... Това е молитва.

Има три начина, по които можете да говорите на човека: физичен, духовен и Божествен. По физичен начин ще говориш с устата, по духовен начин ще говориш със сърцето и по Божествен начин по дух. На някого ще говорите с ума, на друг ще говориш със сърцето, а на трети с тялото си. Някого ще утешиш с ръцете си, другиго ще нахраниш, а на трети ще дадеш една хубава книга, сам да я прочете. Можеш да помогнеш на човека, без да му говориш. Вътрешно, по мисъл ще му пожелаеш доброто. Това е Божествен начин. Проектирайте мислите си чрез своето сърце и чрез своята воля. С други думи казано: Проектирайте мислите чрез своите мисли, чувства и постъпки. Говори на хората чрез ума, сърцето и душата си, която е свързана с тялото. Когато говориш с устата си благо, това е говор на душата. Тоя говор е съществен. Той съдържа в себе си мисъл, чувства и постъпки.

Да се говори на болния, че ще оздравее, без да се забелязва някакво подобрение, това са празни думи само, които не помагат. Като отида при болния, няма да говоря нищо за болестта му, но ще извадя от джоба си едно малко шишенце с течност, ще взема от нея с върха на една игла и ще туря иглата на езика на болния, като го накарам да глътне тази малка капчица от течността. На втория ден ще топна два пъти с иглата в същата течност и ще я мазна на езика на болния. На третия ден ще топна иглата три пъти в течността и така ще правя в продължение на десет деня. На десетия ден болният ще стане от леглото си и ще бъде напълно здрав. До това време няма да го слушам да разправя, че това или онова не може да направи. Най-лесно се лекува болният по вътрешен път, а не външно, като му се говори или като се утешава.

Как ще проповядваш на болния? Няма да му кажеш, че Господ ще го изцери, но ще кажеш, че си изпратен от Господа да му помогнеш. Ще възприемеш Божията любов и в нейно име ще кажеш на болния: „Братко, стани, ела у дома на гости." Ще го заведеш в дома си, ще го нагостиш и след това двамата ще отидете на нивата да работите. Кажеш ли на болния, че ще се молиш за него, той няма да оздравее. С думи само не се лекува. Кажеш ли нещо, веднага трябва да го направиш.

Не лекувайте всички хора даром, защото те ще тръгнат след вас. Не е лесно човек да се справи... с болните хора.

Добре е човек да има приятел, на когото да разкаже своите трудности. Представете си обаче, че при вас дойдат десетина ваши приятели и всеки ви разправя своите мъчнотии, всеки иска да му помогнете. Това е все едно да те посетят десет души и да ти показват раните си. Ти не разбираш от медицина, не знаеш как да им помогнеш. Следователно, имаш ли рана, покажи я само на специалист, на вещ човек. Само той ще ти помогне. Видиш ли, че някой човек не разбира от медицина, не му говори за раната си, нито я показвай.

На болния може да се помага, но не може да се служи. Някой казва, че иска да служи на болни хора. Ако иска да помогне на някой болен, той по никой начин не трябва да му слугува. Щом видите някой болен, накарайте го той да слугува на здравия. Ако искате да знаете защо днес има толкова болни хора в света, трябва да имате предвид следното обстоятелство: докато здравите хора служат на болните, винаги ще има болни хора в света. Засега учените слугуват на невежите, добрите на лошите, здравите на болните, но това е крив начин на действие. Това не е в реда на нещата. Тъй щото, кажете ли, че трябва да слугувате, аз подразбирам слугуване на разумния човек.