Лечител

[Ани]

ЛЕЧИТЕЛ.

Ако един добър човек, който няма понятие от медицината, иска да ви направи едно добро, да ви изцери, то като ви даде някое лекарство, от което не разбира, той може да ви умори... Когато един човек препоръчва едно лекарство, ние имаме предвид, че този човек трябва да има знания.

Ако някой човек се проявява като лекар, той трябва да знае анатомията и физиологията на отделните удове, да разбира причината на болестта, и по този начин да лекува.

Ако наистина живее във вас идеята за Любовта, вие ще можете да лекувате. Любовта е сила, която лекува. Ако искаш да лекуваш някого, но се усъмниш дали ще го излекуваш, любовта ти е слаба.

Онези от вас, които искат да лекуват, да не стават кръчмари и касапи.

Няма по-велико благо за човека от това да е свързан с Бога. Той има вече условия да развива своите дарби и способности. Имаш дарба да лекуваш. Достатъчно е да поставиш ръката си върху главата на болния и той оздравява.

Като ви наблюдавам, виждам, че някои имат дарби да лекуват, да разтриват, да наместват изкълчени крака и ръце, да поправят счупени кости на тялото.

„Когато отиваме да лекуваме болен и влизаме в контакт с него, не взимаме ли част от неговата болест върху себе си?" За туй не мислете. Най-първо ще се запитате: „Трябва ли аз да го лекувам?" И ако трябва да го лекувате, не трябва да отстъпвате пред никакви последствия.

Христос може да заповядва на болестите, защото зад тях стоят разумни същества.

Като служи на Бога, човек може да постигне всичко, каквото желае. Като изпълнявате волята Божия, вие ще бъдете свидетели на възкресението на мъртви, на оздравяване на болни от неизлечими болести и т. н. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще видите, че здравият се разболява, богатият осиромашава, ученият изгубва знанието си и т. н.

Съвременните учени се спират върху закона на внушението като вътрешна, съзнателна сила в човека. Достатъчно е да има човек чисто и пробудено съзнание, за да бъде проводник на светлите и възвишени мисли на разумните същества. Той може да лекува, да помага на болни, страдащи, обезсърчени хора, да ги оправя в пътя им.

„Мога да лекувам болни." Имаш ли любов? Ако нямаш любов, изкуството да лекуваш болни, пропада. Да лекуваш болни, това значи да сваляш раницата от гърбовете им.

Един познат разправяше своя опитност, за която скъпо платил. Той казваше: „Отивам един ден при един свой приятел, който отдавна страдаше от треска... Гледах, гледах как се тресеше от болестта и без да кажа нещо, излязох вън, взех един котел, напълних го със студена вода и влязох в стаята. Приятелят ми не разбра какво мисля да правя. Бързо дигнах котела със студената вода и го изсипах върху него. Той започна да трепери, да вика от студ, но треската му мина, като че с нож се преряза. Той оздравя, но аз заболях от треска и цели три месеца се огъвах от нея. Приложих насилието, но опитах неговите последствия. След това накарах своите близки да ме залеят със студена вода. Заливаха ме един, и два пъти, но моята треска не се пресече. След време, като изтече срокът й, аз се освободих от нея." Защо в първия случай студената вода даде добър резултат, а във втория не можа? Резултатът на студената вода се дължи на обмяната, която е станала между болния и здравия: здравият предал своята вяра на болния, а болният предал болестта си на здравия... Който помага на хората, той трябва да бъде силен, да не възприеме състоянията на онези, на които помага... Докато живеете в човешкия порядък на нещата, всякога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? Защото, като правите добро, вие очаквате да бъдете възнаградени.

Да лекувате един болен, това не значи, че трябва да му разказвате своите опитности. Вашите опитности са само за вас. Пътят, по който вие сте минали, се различава коренно от пътя на другите хора... Искате ли да предадете някоя ваша опитност, ще изнесете най-малкото от това, което сте преживели. Ако пък е нужно да я предадете изцяло, предайте я точно, както сте я преживели, без никакви преувеличения.

Има хора, на които мисълта отива на разстояние стотици и хиляди километри. С помощта на своята силна мисъл те могат да лекуват болни на разстояние, без никакви лекарства.

Дойде някой болен при мене, иска да го излекувам... Казвам му да си отиде вкъщи след един месец ще оздравее. Как ще стане това? Не е твоя работа. Вечер когато спиш, ще те посетя и ще те излекувам.

Как ще ме посетиш? Това не е твоя работа. Аз ходя вечер. Ще дойда при тебе, когато спиш и ще ти помогна. Ти няма да ме видиш, но сутринта ще бъдеш здрав.

Ще кажете, че искате да придобиете изкуството да лекувате различни болести, да пъдите духове. Защо ви е това изкуство? Ако придобиете едно от висшите изкуства, сами ще се натъкнете на големи изпитания, страдания и противоречия.

Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила." Който люби Бога по този начин, той ще се запали, ще свети и ще помага на хората. В който дом влезе и намери болни, той ще ги излекува. Човекът на Любовта повдига падналия, лекува болния, възкресява мъртвия, обнадеждва обезнадеждения.

В едно Бургаско село се явил един прост човек, лечител, който учудвал, озадачавал хората със своя начин на лекуване. Такива лечители има навсякъде. Така в Америка, в 1905 г., се беше явил един лечител американците отиваха да го видят. Обикновено, той не говореше нищо. Нареждали се много болни хроми, слепи, клосни, да ги лекува. Той само ги хващал за ръцете и като ги пусне, отивали си здрави. Други, само като минавали покрай него, оздравявали. Но като дойдел някой убиец, лечителят викал: „Махай се, ти си убиец! Не ми се позволява да те лекувам." Тия лечители не лекуват никога убийци, а ония, на които е дошло времето да оздравеят, той им помага.

Не е важно човек да има много знания; важно е да прилага това, което знае. Една баба ми разказваше: „Не зная, синко, какво става с мене. Не съм учена, нямам знания, а като туря ръцете си върху някой болен, след няколко часа той оздравява. Каквото и да го боли глава, гърди, корем, крак или ръка, достатъчно е да го пипна на болното място, за да мине болката му. И аз не зная как лекувам хората. Пари от никого не вземам. Ако някой ми даде нещо доброволно, от любов, приемам го с благодарност..." Който не вярва в този начин на лекуване, търси лекар. И това е добре, но ако няма лекар, по-добре е да се остави на лекуването на някой напреднал брат или сестра, да положи ръцете си върху него и да го излекува.

Един човек разправял, че преди 20 години могъл да лекува болни, да възкресява мъртви и т. н. Казват му: „Хайде, опитай се и сега да излекуваш някой умиращ или да възкресиш някой умрял, както си правил това преди 20 години!" „Сега изгубих силата си." Не е така. Защо преди 20 години си имал сила, а сега си я изгубил? Това не говори добре за тебе. Човек, който има сила да лекува, той и сега ще има сила да лекува, както и преди 20 години. Законът и в миналото, и сега, трябва да бъде един и същ. Не може да има изключения от този закон. Изключенията говорят, че има някакво нарушение на Божиите закони, а нарушения има всякога в личния живот на човека. Когато човек помисли за себе си, че е фактор в света, той е вече на погрешната страна. Човек трябва да знае, че Бог е начало и край на нещата, и когато започва някаква работа, той трябва да съзнава, че Бог действа чрез него. Отиде ли при някой болен, нека първо се обърне към Господа и каже: „Господи, моля ти се, помогни ми да излекувам този болен!"

Не може ли да го излекува, той трябва да знае, че между Бога и неговото съзнание няма никаква връзка. Щом съзнае това, веднага трябва да потърси причината на неговия неуспех. Свърже ли се човек с Божественото съзнание, Бог работи вече чрез него. И като отиде този човек при някой болен, достатъчно е да постави ръката си върху главата на болния, и след три минути болният ще стане от леглото си. Този човек вече вижда, че между него и Божието съзнание има връзка. Ако един духовен човек успее да излекува сина на някои богати хора, той трябва да им каже: „Сега вие трябва да продадете вашето имане, да го раздадете на сиромасите и да заживеете нов живот." От този момент и болният, и здравите около него ще станат слуги на Бога „Ами ти колко искаш?" „Нищо. Това, което давате на другите, правите заради мене." Тъй трябва да постъпва всеки човек, който си науми да лекува в името Божие. Не постъпва ли така, той все ще говори за своята сила, която е имал преди 20 години. Да излекуваш днес един болен, а утре да не можеш да лекуваш, това не е лекуване.

Ако един човек сам лекува някой болен, ще има един резултат. Ако го лекуват десет, сто или хиляда души, чрез концентриране на мисълта си към него, ще опитат мощната сила на човешката мисъл. Мисълта е сила, която може да лекува.

Ние, като хора сме слаби, затова ангелите са дошли на Земята да ни помагат... Вие сами не можете да подобрите здравето си, но те могат.