Лекар

[Ани]

ЛЕКАР.

Ще кажете, че само лекарят може да ви помогне. Щом мислите така, идете при лекар. И лекарят предава нещо на болния и усилва вярата му.

Ако заболее някой, веднага търси лекар. Каже ли му нещо за болестта, той се изплашва, вместо да си помогне и положението му се влошава.

Някой казва: „Да викаме лекар." Ако викаш лекар от страх, че си болен, ти ще умреш; ако го викаш с вяра, като твой брат, твой приятел, ще оздравееш. Като викаш лекаря със страх, и лекарят ще се уплаши, и той ще каже, че положението е опасно, сам не се решава да лекува. Викат втори лекар, и той казва същото. Викат трети, събират се консулт и най-после и тримата казват: „Я ще оздравее, я не."

И когато някои ме питат трябва ли да викаме лекари, казвам: Този въпрос е решен вече. Ако вървите по законите на старата култура, викайте лекари, но ако вървите по законите на окултната школа, не викайте лекари. Лекарите са изпратени да лекуват света, а за един окултен ученик болестта не е нещо случайно, тя има свое предназначение. Казвам: За себе си, за своята душа, всеки ще търси своя вътрешен лекар. За всички има един вътрешен лекар. Той е лекар над всички лекари.

Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент да викате.

Ако стане нужда да викате лекар, не викайте такъв, който да не е в хармония с вашите сили.

Един от законите на Божествения свят гласи: Болният болен не може да лекува; глупавият умен не може да учи; слабият на силен не може да помага. Чудни са сегашните хора! Ще отидат при болен лекар да се лекуват. Той не може да помогне на себе си, че на вас ще помага.

Докато вярва в методите и лекарствата на десет лекари, болният никога няма да оздравее. За да оздравее, той трябва да се предаде в ръцете само на един лекар и напълно да му вярва... Лечебните сили се крият в елементите на Природата: във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Лекарят е проводник между Природата и болния.

Лекарят, ако има Божественото изкуство, може да го оставя да ме лекува.

Стане ли нужда за лекар, той ще се обърне към този, когото обича. Между лекаря и болния трябва да съществува взаимна любов... Не може да ти помогне онзи, който не те обича.

Болен си, викаш лекари да те лекуват. Всички казват, че няма да оздравееш. Обаче, нещо дълбоко в тебе ти казва, че ще оздравееш. Външни доказателства нямаш, но нещо вътрешно те успокоява. И наистина, оздравяваш.

Викате един лекар, викате друг лекар, правят ви една инжекция, че втора, че трета, но нещо отвътре ви лекува.

Ако ви дойде някаква болест, вие прибягвате до лекари. И лекарят помага, но ако човек сам не си помогне, никаква външна помощ не може да го спаси.

Господ... Този велик лекар, Който е вътре във вас и на Когото съвременните лекари са асистенти, казва: „Живей естествено!"

Заболее ли човек сериозно, и лекарите мъчно могат да му помогнат.

Който отива при лекар, дължи му нещо, трябва да се изплати.

Всички хора не могат да бъдат лекари, не са създадени за това. Определено е количеството на лекарите в света.

Малко хора са родени за лекари. Истинският лекар трябва да представлява среда, през която болестта може да излезе навън. Лекарят трябва да вземе нещо от болния. Същевременно той трябва да даде нещо на болния.

Лекарят помага, но не толкова с лекарства, колкото с магнетизма, който изтича от него.

Колко от сегашните лекари, като хванат само ръката на болния, могат да го излекуват? Това може да направи само онзи лекар, който е абсолютно здрав и е свързан с Бога. От него изтича жизнена, магнетична сила.

Лекарят лекува и разчита само на своето знание, на това, което медицината му е дала. За да помогне на болния, който се намира в критично положение, лекарят трябва да се обърне с молба към Бога. После той трябва да извика няколко свои другари, които също така уповават на Бога и всички заедно да се помолят.

Вие, които сте лекари, имате ли еликсира на живота? Нямате го. Като го придобиете, ще можете да лекувате и ще бъдете истински лекари. Тогава всяка болест ще се поддава на вашето лекуване, но този метод не е за грешните хора, а за най-учените хора. За тях е и еликсирът на живота.

Задачата на лекарите не е толкова в лекуването, колкото в умението да затварят вратите за болестите.

Истинският лекар трябва да познава добре физиология, анатомия, психология, биология, физиогномия и ред още науки. Без тези науки, медицината е наука за патологичното състояние на човека. Който изучава патологията, той трябва да се облича с бели дрехи и тогава да започне смело да издирва причините на болестите. Който изучава психология, той трябва да изследва не само причините на вътрешните болести в човека, но и причините за неговото умствено и сърдечно разстройство.

Щом се докосна до медицината, веднага се обличам с бели дрехи. Белите дрехи не ги хващат болести. Като знаят това, лекарите носят бели престилки, които употребяват като дезинфекционно средство.

Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва да се обърне към Бога и да Го запита:

„Господи, да отида ли при този болен?" Има много съвестни лекари, които, като ги повикат при някой болен, казват: „Аз не съм разположен, нека дойде друг лекар."

Истински лекар е онзи, който може да намери някакво сигурно средство против трудно лечимите, или по-право, неизличимите днес болести: туберкулоза, проказа и тем подобни. Истински лекар е онзи, който може да намери сигурно средство против всички нещастия. Достатъчно е този лекар да бутне един ключ в организма на болния, за да оздравее той моментално. Това значи лекар, това разбирам истинска наука. 49-56 Друг иска да стане виден... лекар. И това може да постигне, като си представи, че лекува болести, за които съвременната медицина се оказва безпомощна.

Един лекар е толкова по-способен, колкото повече се приближава в методите и лекарствата си до тия на Природата великият лекар на живота.

Живата разумна природа е истинският лекар на човека. Следователно добрите, умни лекари трябва да бъдат нейни асистенти. Аз признавам само Природата като виден специалист-лекар. Останалите лекари са нейни асистенти.

Как се повдига авторитетът на един лекар? Когато на 100 души болни лекарят излекува 99, а само един не може, авторитетът му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а един излекува, авторитетът му се губи. Ако този лекар иска да възстанови авторитета си, трябва да излекува на 100-те най-малко 70-80 души.

Ако спрем вниманието си върху медицината, ще видим, че милиони лекари водят война срещу болестите. Те разполагат със силна армия срещу болестите. Въпреки това, болестите не само че не се намаляват, но постоянно се увеличават. От една страна лекарите лекуват болестите, помагат на човечеството, а от друга страна хората сами си създават различни болести.

Повечето лекари започват да изучават медицината от болезненото състояние на организма. Това обаче не е правият път на изучаване. Най-първо трябва да се разглежда здравият организъм, да има една установена норма за здравословното състояние на организма, и от тази норма да се определи кога човек е в болезнено състояние, кога не, каква е болестта, доколко е опасна тя и т. н.

Съвременните лекари изучават главно признаците на болестите. Всъщност, истинският лекар трябва да познава преди всичко признаците и проявите на здравия организъм, за да ги сравнява с болния.

Който не е силен, като изучава цветовете на отрицателните сили в човека, той може да се натъква на опасността, само отрицателното да вижда у хората. Същото става и с някои лекари: дето ходят, все болести виждат. Това е особена психология на лекарите, която ги води в анормален път на живота.

Лекарят трябва да знае коя е нормата за здравия човек.

За да стане лекар, човек трябва да употреби пет-шест години за изучаване на болестите и причините за тяхното явяване. Обаче, за изучаване на здравословното състояние на човека е нужно много повече време. За да бъде добър лекар, преди всичко човек трябва да знае коя е нормата на истинското здраве. Като знае нормалното състояние на всички органи, човек ще знае къде е станало отклонението. Щом знае къде е станало отклонението, той лесно може да определи диагнозата на всяка болест и да я лекува.

Лекарят, за да може да лекува болния, трябва да вникне в причините на болестта.

Лекарят знае причините на болестите. Един лекар не трябва само да знае да определи диагнозата на болестта, но и да знае как да я лекува; не само да знае да я лекува, но и да я излекува.

На младия лекар може да се даде следния съвет: никога да не говори на болния за болестта му. Щом пипне пулса му, както и да го намира, лекарят трябва да се изпълни с вяра и надежда в Бога, че болният ще оздравее. Тази положителна мисъл на лекаря ще се предаде и на болния. Щом болният се ободри и обнадежди, оздравяването му е сигурно.

Търсиш един лекар, казваш: „Той е грешен." Но ти търсиш помощта от един грешник. На този лекар ще му проповядваш, че трябва да се спаси, че не е праведен, а пък ти го викаш да ти помага. Ти си от спасените, а той не е от спасените, а пък ти го викаш да ти помага.

Стане ли нужда за лекар, той ще се обърне към този, когото обича. Между лекаря и болния трябва да съществува взаимна любов. Ще кажете, че като платите на лекаря, той е длъжен да ви помага. Не може да ти помогне онзи, който не те обича. Ако те обича, и без пари ще ти помогне.

Ако човекът, носител на новото учение, е лекар, като дойде в дома ти, ще ти донесе всички лекарства и няма да ти вземе нито пет пари, ще каже: „Аз служа даром."

Каквито лекари и да срещнете, както и да лекуват, те имат нещо общо в своите методи.

Че еди-кой си професор направил изследвания, тези изследвания още не са последната дума на науката. Че еди-кой си лекар направил някаква операция, тази операция не е единственият начин на лекуване на дадената болест.

Защо един доктор да не може да приложи новите методи?

Истинският лекар е онзи, който лекува не само външно, но и вътрешно. Той носи лекарствата вътре в себе си и с тях лекува болния. Не носи ли лекарствата в себе си, той мъчно може да лекува, защото разчита само на външни пособия. Който е роден за лекар, той носи лекарствата в себе си.

Болният как познава дали има Господ или няма? Ако си лекар, ще кажеш на болния: „Ела с мен, аз ще ти покажа има ли Господ, или няма." „Как ще ми докажеш?" „Ако вярваш, още сега ще бъдеш излекуван; Господ може да направи това." Тогава бутнеш болния на 45 места, и в няколко часа той е здрав, изправен на краката си.

Аз похвалявам лекарите в едно отношение, а именно в това, че научават хората да вярват. Дойде този учен лекар и казва на болния: „Ще взимаш от този прашец по три пъти на ден: сутрин в 8 часа, на обяд в 12 часа и вечер в 6 часа." И болният казва на жена си: „Пиши, жена!" И жената пише всичко, което лекарят казва. Това е възпитание. Този човек се учи да вярва.

После, пак дойде лекарят, пита: „Употреби ли това лекарство?" „Да." „Сега ще предпиша друга рецепта."... Така е за известни хора, но когато ти си минал през подобни изпитания, че дойде друга болест, като проказата, вече не минава с капки. Лекарят трябва да се махне и тогава ти ще концентрираш своя ум към Бога. Щом Бог простре ръцете Си към тебе, от ръцете Му ще потекат живи сили, от които проказата ще изчезне.

Как трябва да постъпи лекарят с болните? Отиде ли при болен, той трябва да остане при него на разговор, да го насърчи. Някои мислят, че като насърчават болните, с това ги лъжат. Според тях, да мисли човек, че е здрав и може да бъде здрав, е лъжа. Според мене, колкото е лъжа, че човек не може да оздравее от известна болест, толкова е лъжа и това, че е болен.

И лекарите помагат на хората, те са придобили изкуството да лекуват болни, но добре е, покрай тази работа, да им проповядват хигиена на здравето.

Голямо усилие се иска от страна на лекаря, да преодолее себе си, да ходи от къща на къща да лекува болни. Болните са големи егоисти. Те очакват на лекаря, на ближните си повече, отколкото на себе си. Не получат ли това, което очакват, те остават недоволни.

Предназначението на лекарите не е само в обикновения начин на лекуване. Те имат по-високо предназначение: да научат хората да живеят правилно, да прилагат законите на разумната Природа.