чрез ГЛАДУВАНЕ (ПОСТ) / чрез ГОРЧИВИНИ / бъди ГОСПОДАР НА ТЯЛОТО СИ

[Ани]

чрез ГЛАДУВАНЕ (ПОСТ).

Постенето е един метод за лекуване.

На болния не давай нищо да яде, ако искаш по-скоро да оздравее. Колкото повече му даваш да яде и колкото повече се грижиш за него, той по-скоро ще умре. Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот. Така той по-скоро ще оздравее, отколкото ако яде. Много хора умират от голяма грижа за тях: да ядат повече, да почиват повече. Това ги изтощава повече. Нужно е болните да гладуват, за да си почине организмът им. Болният, оставен сам на себе си, ще се върти на леглото, ще вика, ще се сърди и като види, че няма кой да му помогне, ще стане от леглото си, ще вземе стомничката и ще отиде за вода. Докато има хора около него, готови да му услужват, болестта ще го държи по-дълго време.

Съвременната медицина твърди, че има такива болести, при които хората, като заболяват, ядат повече... Такива болести се лекуват много мъчно, но за да се излекува човек, той непременно временно трябва да престане да яде, а да наваксва тази храна от въздуха и водата.

След като си целувал и прегръщал, след като си ял и пил, казваш: „Не искам вече нито едното, нито другото. Ръцете ми отслабнаха, не мога да си отварям устата. Стомахът ми се разстрои от ядене. Какво да правя сега?" Ще постиш три деня, нищо няма да ядеш.

„После?" Ще започнеш да изучаваш Евклидовата геометрия. Ще гледаш към небето... Ще наблюдаваш небето и ще размишляваш.

Човек е наследил известна слабост. Хванал е ревматизъм. По три пъти се молиш на ден, а пък боли те крака. Ревматизмът те хванал. Дяволът се загнездил в краката. Ти се молиш, но той си стои. Със зехтин го мажеш, с газ го мажеш, с мехлем го мажеш, на бани ходиш две-три лета и едва за две-три години можеш да го изкорениш. Но има и по-лесен начин. Всичките тези духове излизат с пост и молитва. Не този официален пост, който знаете. Пост с пълно въздържание от храна и лоши мисли. И когато постиш, трябва да забравиш външния свят, какво става по света да не искаш да знаеш, да не те интересува. Ще се молиш да излязат лошите духове.

Някои хора постят с цел да се пречистят. В този случай, те миришат неприятно. От стомаха им се отделя лоша миризма. Значи, човек ще пости, докато престане да мирише лошо.

Ганди е предприел пост от 21 дни, да се пречисти вътрешно. Всички велики хора постят, пречистват се и физически, и душевно.

Човек трябва да се чисти. Как? Чрез пост. Ще пости, докато дъхът му се очисти. Ако пости и дъхът му продължава да мирише, това не е никакъв пост. Ще постиш не да отслабнеш, да станеш жълт, като светия, и да изчезнеш от Земята, но да се пречистиш, да не мирише дъхът ти.

Постът пречиства стомаха, освобождава го от излишните киселини, които изопачават характера на човека и внасят в ума му мрачни, криви разбирания за живота.

Чрез поста човек се пречиства и калява. Той пречиства тялото, мислите и чувствата си.

Постът има за цел да освободи човека от страха, че ако не яде няколко деня, ще умре от глад.

Който гладува, той се подмладява.

Гладът продължава живота на човека, води го към безсмъртие.

Когато човек боледува, Природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила в Природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати.

Има болни, които през време на боледуването си не ядат нищо. Защо? Те минават от едно състояние в друго, както гъсеницата в пеперуда. През това време те не се нуждаят от храна. Който не разбира състоянието им, безпокои се, търси лекар, да им помогне. Заболееш и преставаш да ядеш. Много естествено. Ще постиш 40 деня, докато оздравееш. Това не е привилегия. Ти си ял, преяждал си и сега ще постиш. Стомахът ти трябва да си почине... Ще лежиш на леглото два-три месеца, ще постиш. Като гладуваш известно време, ти постепенно омекваш и започваш да си мислиш: „Да дам ли Иван под съд за сумата, която ми дължи? Не, ще затворя тефтера и ще живея за Бога." Но като оздравееш, забравяш решението си и пак отваряш тефтерите.

Някой иска да пости десетина деня, да придобие нещо. Според мене, 24 часа съзнателен пост се равнява на десет деня механически пост. В 24 часа съзнателен пост човек може да обнови клетките на тялото си... Ние твърдим, че и в 24 часа абсолютен пост клетките на тялото могат напълно да се обновят. Постете 24 часа и бъдете весели, радостни. Пейте и благодарете на Бога за всичко. Като минат 24 часа, нахранете се и пак благодарете на Бога за хляба, за водата, които ви е дал.

Постът трябва да трае дотогава, докато човек се усеща бодър, крепък. Ако отпадне много и силите му съвършено го напуснат, този пост няма смисъл... Разбира се, когато човек пости, все ще изгуби малко от теглото си, ще отслабне, но поне силите си да запази... Ако можеш да постиш така, че да бъдеш весел, с бодър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл. Така може човек да пости десет и повече дни. Който не може да пости по този начин, да не се заема с голям пост, а да пости само един-два деня. Геройство е наистина човек да пости нито хляб да яде, нито вода да пие. Колкото и да издържи, добре е човек да прави опити да пости.

Когато постите, трябва да имате поне най-малки резултати в няколко направления: да подобрите здравето си, главно нервната система; да подобрите чувствата си, като внесете в тях малко повече мекота и в ума си да внесете повече светлина. Който е придобил тези неща, той е постил правилно.

За да стане силен... от време на време човек трябва да се подлага доброволно на глад. Гладът усилва организма.

Като гладува, обонянието му се развива силно и отдалеч още той възприема миризмите.

Постът се позволява само като почивка, като метод за каляване на волята, а не за въздържане.

Ако подложите един здрав, силен човек на тридневен глад, той ще стане неврастеник. Не казвам да се подложи на глад, когато няма апетит, но когато организмът му се нуждае, когато апетитът му е голям.

Дойде някой при мен и ме пита: „Колко дена трябва да постим, три или пет?" Казвам: Ако не вършиш волята Божия, и 20 дена да постиш, нищо няма да те ползва. Има друг един пост. Ако аз постя 10 дена и всеки ден нося своето ядене на бедни вдовици и сирачета, разбирам такъв пост. Те ще кажат: „Господи, благодарим Ти, дето ни изпрати този брат!" Или, ако постя, за да очистя един недъг от себе си, разбирам такъв пост. Или, ако постя, за да придобия разположение на душата си, или да създам добри мисли и чувства в себе си, разбирам такъв пост. Но ако постя само за да изтощя тялото си и да не мога да работя, не разбирам такъв пост. Тогава някои ще кажат: „Като е тъй, да не постим, да не изтощаваме тялото си." Това е още по-опасно!.. Човек, който никак не пости, е натоварен кораб, който, ако влезе в развълнувано море, опасност го застрашава. Човек, който пости много, е празен кораб, без никакъв товар. И той може да се обърне, като влезе в бурното море. Тогава на първия казвам да пости, да се изпразни малко... На втория казвам: Натовари малко кораба си!

Гледай на глада като велико благо, а не като страдание. Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро. Ако не си ял 24 часа, не мисли, че ще умреш от глад. Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава. Значи, колкото повече гладува човек, толкова повече страда. Има хора, които съзнателно са гладували по 10-15 деня, без да умрат. Значи страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад. Страшен е гладът, когато човек е в пустинята, дето няма никаква храна и всеки момент смъртта го дебне. От този глад и дяволът, най-големият герой в света, се страхува.

При поста се явяват реакции в организма това да не ви плаши. Обаче, не мислете, че с поста веднага ще се освободите от излишъците. Има смисъл да постиш, но ако вложиш идеята за поста в ума, в сърцето и във волята си. Да постиш по този начин, това значи да се въздържаш от лоши мисли, чувства и постъпки. Този пост крие в себе си магическа сила. Като постиш, добре е да бъдеш между хармонични хора, а не между страхливи, нервни, лоши.

Има болести, които се лекуват с глад. Обаче, не всякога гладът е на място. Някога гладът се отразява добре и върху здравите, но когато той се явява като вътрешен подтик. Ако гладуваш, ще бъдеш смел, няма да се страхуваш. Някой съзнателно се подлага на глад, но се плаши и прекратява гладуването. Тогава се явява в организма му известна отрова. Знай, че и с малко храна може да се прекара. Гладът е вътрешен подтик в човека, който го укрепва и обновява. Ако гладуваш със страх и съмнение, гладът произвежда обратна реакция.

Гладът е велика, мощна сила, която движи цялото органическо царство. Ние говорим за глада като сила, която внася импулс, подтик в човека, а не за онова състояние, в което човек гладува известно време, умори се и заспи. Това е прегладняване, а не глад. Прегладняването не внася никакъв импулс в човека, затова трябва да се пазите от него. Както всяко пресилване е вредно, така и прегладняването не води към добър край.

чрез ГОРЧИВИНИ.

На здравия човек всякога дават сладък бонбон, а на болния горчив. Следователно, ако ви дават сладък бонбон, ще знаете, че сте здрав; ако ви дават горчив бонбон, болен сте. Горчивият хап, горчивият бонбон действат лечебно.

Горчивините в живота крият в себе си лечебни свойства. Те организират силите на човешкото тяло... Без горчивини човек не може да се лекува. Докато не е приел някаква горчивина, болният е затворен за окръжаващите. Щом дойде лекарят и сипе няколко капки от горчивото лекарство в лъжичка, болният отваря устата си и същевременно се отваря и за близките си. Защо? Защото в него се събужда вяра, че ще оздравее.

Избягвайте чрезмерно сладките и горчиви неща в живота.

бъди ГОСПОДАР НА ТЯЛОТО СИ.

Вие трябва да бъдете господари на тялото си, но понеже не сте, нещата стават произволно и следствие на това боледувате. Боледува кракът ти, защото ти не си господар на крака си; боли те ръката ти, главата ти не си господар нито на главата си, нито на ръката си. Боли те стомахът, болят те очите, защото не си им господар. И питам тогава, на какво си господар? Ако в тебе влязат тия лоши духове и почнат да те мъчат, и ако не можеш да ги изпъдиш навън, ти не си никакъв господар. Човек е жив, съзнателен организъм и той може да внуши на клетките си да изхвърлят вън от тялото всички нечистотии. Но за да се реформира вашият организъм, от вас се изисква голямо постоянство. Човек, за да познае, че има силна мисъл, трябва да е господар на своето тяло. Да бъдеш господар на тялото си, не значи, че трябва да го измъчваш, но да живееш с него тъй, като със свой добър другар.