чрез НОСА / чрез ОБИЧ / чрез ОБИЧ КЪМ СЕБЕ СИ

[Ани]

чрез НОСА.

Станеш сутрин от сън мрачен, неразположен, като че светът се е обърнал наопаки. Не се сърди, а погали леко носа си и кажи: „Тежко ми е нещо, помогни ми." Няма да мине много време и неразположението ти ще изчезне... Милвайте носа си, когато сте неразположени, недоволни или когато някой урок не ви върви.

Неразположен си, пипни носа си първо отстрани, после отгоре и си кажи: „Ще внимавам да не направя някаква пакост."

Раздразнен си нещо. Защо? На върха на носа ти се е събрала излишна енергия. Пипни леко, внимателно това място и дразненето ще мине.

Като хващаш носа си, ти се лекуваш с енергията, която излиза от пръстите. Ако е в пълно бездействие, носът ще се атрофира.

чрез ОБИЧ.

Докато не се научиш да обичаш, и тебе няма да обичат. Обичат ли те хората, и ти ще ги обичаш... Хората се учат да обичат във взаимната любов едни към други. Първо Бог ни обича, за да ни научи как да обичаме.

Едни хора като ги обичаш, ще станеш здрав.

Да обичаш някого, това значи да му дадеш по един лъч от Божествената светлина, топлина и сила, които Бог ти е дал.

Обичта, когато мине през сърцето на някой човек, понеже представлява венозната кръв, поема и изхвърля всички нечистотии. Ето защо казваме, че обичта лекува.

Слабият в здравето си, да обича.

Във всяко същество растение, животно или човек, ще намерите поне една добра черта, заради която можете да го обичате. Обичта подразбира правилна обмяна на енергиите между две същества, които едновременно си помагат. Ако двама души се обичат и не могат взаимно да си помагат, обмяната между тях не е правилна.

Ако страдате от ревматизъм, треска или друга някаква болест, обикнете някого. В скоро време здравето ви ще се подобри. Колкото по-скоро оздравеете, толкова по-правилно сте проявили обичта.

Като заболееш, намери десетина души здрави хора, обикни ги и започни да им услужваш, колкото можеш. След два-три деня и ти ще бъдеш здрав. Ако и здравите те обикнат, толкова по-добре за тебе.

чрез ОБИЧ КЪМ СЕБЕ СИ.

Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе", което се проявява във вас. В човека има едно възвишено „себе". То е Божественото в него.

Малцина знаят как да обичат себе си. Само онзи обича себе си правилно, на когото пламъкът на мисълта никога не изгасва, интензивността на чувствата никога не се намалява и правата посока на действията никога не се изкривява. Това се отнася за микроскопическите мисли, чувства и постъпки... Човек трябва да цени, уважава и люби своите най-малки прояви... Цени, уважавай и обичай себе си, за да проявиш същото и към ближния си.

Мисленето е единственият процес, който човек върши изключително за себе си. Той яде за стомаха си, диша за дробовете си, а мисли за себе си. Като мисли, човек плаща труда и работата на стомаха и на дробовете си. Каквото задържи той от своите мисли, това е неговата заплата.