чрез ХРАНА

[Ани]

чрез ХРАНА.

Под думата „хранене", в широк смисъл, се разбира процес на възприемане: възприемане на живите сили в Природата. Тези живи сили се възприемат чрез храната, чрез въздуха, чрез водата, чрез светлината и топлината, а най-после и чрез живата мисъл. Това са все среди, които трябва да минат през човешкия организъм, за да може разумният човек да си послужи с тях.

Храната е материалът, който се използва за поддържане на организма.

Вътрешната връзка, която свързва клетките на организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон, човек трябва да яде... Ако тази връзка не се поддържа, и процесите в целия организъм ще се прекратят. Прекратят ли се процесите в организма, спира и неговото съществуване. Следователно, вътрешната връзка трябва не само да се поддържа, но и постоянно да се усилва... Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно с това отслабва и тялото. Храненето е свързано с въпроса за обмяната на веществата. Без храна човек отслабва. Следователно, храната е необходима за всяко живо същество. Храненето е процес за трансформиране на известни енергии, които се събрали в излишък. Като яде, човек решава една задача, която му е дадена. Дали съзнава това, или не, не е важно. Опитът е доказал вече това. Преди да се е нахранил, понякога човек се мъчи, страда, не може да реши някакъв въпрос. В това време са събудени известен род енергии, с които той не може да се справи. Щом се нахрани, излишните енергии в организма му се поглъщат от стомаха, той се успокоява и започва да мисли правилно. Не се минава много време, в ума му проблесне някаква идея и той решава въпроса, който го е измъчвал.

Дали човек изпитва физически, сърдечен или умствен глад, един е церът: да се нахрани. Щом се нахрани човек, всякакво противоречие изчезва.

Яденето е необходимост. От най-ранното детство до края на живота си човек все яде.

За да се развива правилно, човек трябва да се храни с оглед на четирите положения едновременно: да бъде здрав, силен, добре разположен по чувства и умен.

Докато яде, човек може да стане и талантлив, и гениален, и светия. Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват. Като яде, той събира енергия в себе си, която може да превърне в работа. Каква сила ще развие човек, ако се страхува да яде, за да не разстрои стомаха си? При този страх той всякога ще бъде слаб и немощен. Каквато храна да му дават, той ще я разглежда, ще мисли да яде ли от нея, или не, как да яде и т. н. Обаче, каквато храна да дадете на здравия човек, той ще яде с разположение. Той разчита на стомаха си и не се страхува.

Ако болният не се храни, той е осъден да умре. Ако още след първото ядене той усети сили в себе си и може да пристъпи крачка напред, това ядене му е дало нещо.

Като ми каже някой, че боледува, първото условие за подобрение е да промени храната си.

Искате ли да бъдете физически здрави, пазете хигиена на храненето, като правите избор на храните.

При сегашните условия на живота за предпочитане е човек да бъде вегетарианец. Месната храна внася в организма на човека отрицателни елементи, с които той мъчно се справя. Те се отразяват вредно върху физическия и психическия му живот. За низшите животни месната храна е необходима, но за един по-висок живот, какъвто е човешкият, месната храна е вредна... С каквато храна се храни човек, такива елементи внася в кръвта си. Нечисто е месото на сегашните млекопитаещи, с които човек се храни. Като знае това, той трябва да пази чистотата на своята кръв, защото от нея зависи здравето, от нея зависи и психическото му състояние.

Най-много психически отрови се съдържат в месната храна.

Месната храна е внесла такива отрови във вашия организъм, че днес той представлява сбор от нечистотии... Ако бихте имали непокварено обоняние, вие бихте странели далеч един от друг, такава смрад се носи от ония, които ядат месо.

Плодната храна, както и месната, съдържат различни елементи, поради което те предизвикват две различни състояния в нашия организъм.

Вегетарианството е внесло известно подобрение върху здравословното състояние на хората.

Засега най-чиста и хигиенична храна е растителната.

Когато храната съдържа изобилно светлина, човек може да поддържа организма си с ограничено количество храна. Вещества, които не съдържат достатъчно светлина, не са хранителни.

За да познаете коя храна е чиста и здравословна, следете как се отразява върху мислите, чувствата и постъпките ви.

Всяка храна, която произвежда едно тягостно чувство, тя е неестествена храна. Щом е естествена, тя трябва да произвежда радост и веселие.

физическата храна трябва да бъде разнообразна, но природосъобразна. При това, колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-чиста храна трябва да употребява.

Кравешкото мляко е нужно за организма на детето, но ако цял живот човек се храни само с мляко, той ще остане назад в развитието си, особено в интелектуално отношение.

Научил ли е човек какво съдържание и какъв смисъл има всяка храна? Някой изяде една ябълка, без да си отговори какви елементи съдържа тя, отде е дошла, под влиянието на коя планета се намира и т. н. Това трябва да се изучава всяка година, понеже миналогодишните ябълки не приличат на тазгодишните нито по състав, нито по влияние на планетите... Днес съзнанието ви се приготвя, за да можете в бъдеще да се ползвате от храната, която употребявате.

Който употреби за храна нещо, което не е Божествено, то ще внесе в него известна отрова... Задачата на човека е да освободи организма си от тия чужди вещества. И тогава в организма му трябва да остане само Божественото. Щом Божественото остане в човека, а чуждото излезе вън, лицето му веднага просиява и волята му дохожда в нормално състояние.

Ще кажете: „Ами с какво да се храним?" С плодове.

Бог е определил на човека да се храни с плодове, а той сам е нарушил този закон.

Под растителна храна се разбира онази, която може да даде на човека такова разположение на духа, че през целия ден той да бъде доволен, както от храната, така и от всичко, което му се е случило. Тази храна трябва да развива в човека такава мощ и сила, такива възвишени състояния, които да го карат да слави Бога и да Му благодари за силите, за здравето, с които разполага, за да бъде добър работник на Божествената нива... Важно е, когато човек се храни, винаги да благодари на Бога.

Ябълката не се заключава само в материята си. Тя носи живот в себе си, който всеки може да опита. Колкото по-прясна е ябълката, толкова повече живот съдържа... Всички растения са свързани помежду си, вследствие на което животът се прелива от едно растение в друго... Цялото растително царство пък е свързано с Божествения свят. Тъй щото, когато вземете един какъв и да е плод, знайте, че той е свързан с Цялото, с плодовете на Божествения свят. Като държите тази мисъл в ума си, вие ще се ползвате от плодовете, от тях ще черпите възвишени енергии. Следователно яжте всякога пресни плодове. Дъвчете ги добре, бавно, за да изсмуквате жизнените сокове от тях.

За да трансформира чувствата си и да асимилира правилно сока на жлъчката, човек трябва да яде такава храна, която му е приятна главно плодове.

Всеки плод физически, сърдечен или умствен, съдържа специфична енергия в себе си. Ябълката дава един род енергия, крушата друг род.

Всеки плод крие в себе си лечебна сила, която трябва да се използва.

Адам, който живял в рая и се хранил с най-интелигентните растения и плодове, се отличавал с голяма ученост.

Вярвам в силата на хляба... Вярвам в хляба, който носи материал за съграждане на моята бъдеща сграда.

Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче, тъй както днес мелят житото и приготвят хляб, голяма част от хранителните му вещества се губят.

В житото, при седенето му дълго време в хамбара, също така са се образували някои вредни елементи за човешкия организъм. Човек трябва да знае как да се освобождава от вредните елементи, които се съдържат в храните.

Човек трябва да се стреми към онзи вътрешен процес в Природата, в който животът се проявява естествено. Когато житното зърно расте и зрее на Слънце, то придобива този живот в себе си. Обаче, печете ли го във вашите пещи, то губи живота, който Природата е вложила в него. В печенето, като процес, изчезва всякакъв живот.

Само онзи може да изкара чисто и здравословно жито, който е орал, сял и жънал с Любов и песен. Не е лесно човек да се справи с картофите. От седенето в земята, картофите са приели някои вредни елементи.

Лукът има своята цена. Изучавайте свойствата му, и той ще ви помогне. Може да се лекувате с него.

Искате ли да се ползвате от хранителността на боба, гответе го без приправки... Варете боб с чиста вода и една-две глави лук, без дървено масло. Като го' сварите, турете малко сол. Бобът съдържа в себе си специално масло, което не се съгласява с останалите масла. Бобът не приема нито чушки... Никога обаче не яжте боб, който е стоял в избите ви повече от една година.

Яжте всякога чиста, прясно сготвена храна. Не се препоръчва много кисели и сладки храни.

Ако употребява много кисели храни, човек придобива повече енергия, отколкото му трябва, вследствие на което става много остър.

Като си хапне мазна гозбичка, човек намазва стомаха си, а стомахът главата.

Един българин отишъл в странство да се лекува. Лекарите се произнесли, че болестта му е много сериозна и не може да се излекува. Като чул това, болният си казал: „И така ще се мре, поне да се наям с боб, да задоволя желанието си." Той много обичал боб. За учудване на лекарите, той оздравял. Те си казали: „Какъв е тоя боб, който лекува? Трябва да е някакъв специалитет." Случило се да лекуват друг българин. Сега те решили да му дадат варен боб. Дали му да яде, но болният не издържал на образуваните газове от боба и умрял. Значи, дадена храна при известни случаи лекува; при други случаи не може да лекува.

Това, което се иска от физическата храна на човека, се изисква и от духовната му храна. Духовният човек се храни с мисли, чувства и постъпки. Следователно, ако мислите, чувствата и постъпките на човека не взимат участие в съграждане на неговото духовно тяло, те са мъртви. Щом са мъртви, те са вредни. Какво добро може да допринесе една отрицателна мисъл на човека?

Добрата психическа храна подразбира добри чувства и мисли към всички хора.

Човек не трябва да яде каквото намери, но да знае каква храна отговаря на неговия организъм. При това, като се храни, и умът, и сърцето, и волята трябва да взимат участие в процеса на храненето. Всяка клетка в организма трябва да взима участие в храненето. Само при това положение човек може да бъде здрав и да запази младостта си.

От каквито елементи се нуждае организмът на човека, такава храна си избира той.

Една храна, която се е развалила, дръжте я навън, изхвърлете я! Всеки ден прясна храна!

Първият процес, който трябва да се яви в мисълта на хората, които искат да живеят правилно, е отказването им от желанието да пекат нещата, които природата е създала.

Готвенето е мода.

Храната, която човек употребява, трябва да бъде и физически, и психически чиста, без никакви примеси и лоши влияния.

Който иска да бъде здрав, да яде готвено от човек, който го обича.

Езикът и устата се лъжат, те лесно се подкупват. Достатъчно е да поставите нещо до очите, устата и езика, за до го пожелаят, без да мислят, че могат да се излъжат... Стомахът не се лъже. Устата и езикът приемат всякаква храна, но щом влезе в стомаха, ако не е чиста и здравословна, последният казва: „Вън!"

Докато храната се приема само външно и не се асимилира от организма на човека, тя не може да го ползва, тя не е никаква храна.

Яденето е на място, когато във всяка храна човек чувства присъствието на Бога.

Като яде съзнателно, с приятност и разположение, човек е здрав.

Всяка храна, всеки плод, приети с любов, отиват на мястото си.

Четвъртият член на веруюто на живота гласи: Яж хляб с благодарност, дъвчи го добре и никога не преяждай. Само така ще бъдеш здрав и щастлив.

Първото условие при храненето е дъвкането. Който яде без да дъвче храната, съкращава живота си.

Да се храни човек правилно, това значи да възприема жизнената енергия от храната.

Колко трябва да яде човек? Ако яде малко и не мисли, човек не се ползва от яденето; ако яде много и не мисли, той пак не се ползва. Изобщо, ядене без мисъл не допринася никаква полза.

Дойде ли човек до онзи възвишен, духовен живот, той трябва да знае закона за превръщане на материята, за да пречиства своята храна... Самообладанието е необходимо качество за човека, за да може да храни ума и сърцето си с чиста, здрава храна. Само при това положение той може да бъде здрав, разумен човек... Аз поддържам, че човек трябва за знае закона за превръщането на материята от по-ниско в по-високо състояние. Ако някой е месоядец, той трябва да превръща материята на месото в по-високо състояние; ако е вегетарианец, той трябва да превръща материята на растителната храна в по-високо състояние.

Човек трябва да яде умерено и навреме: нито да гладува, нито да преяжда. При това той не трябва да смесва храните.

Всяка храна трябва да се употребява в такова количество, каквото е нужно за организма. Всеки трябва да познава организма си и да го храни със съответна храна, както във физическо, така и в психическо отношение.

Човек трябва да знае колко хапки да изяде. Децата трябва да изяждат по 21 хапки на едно ядене, а възрастните по 12 хапки.

Ще ядете един път сутрин, после на обяд и вечер. Сутрин и вечер ще ядете по-малко, а на обяд ще се нахраните добре, без да преяждате.

Богатият, който живее в изобилие, ако яде безразборно и никога не благодари, в организма му се наслояват утайки, отровни мисли, които разрушават.

С ядене само не се живее. Многото ядене изтощава човешкия организъм. Колкото по-малко човек яде, толкова повече животът му се продължава.

Ако не се храни правилно, човек се натъква на големи мъчнотии. За учения храненето е сложен процес, който трябва да се извършва правилно. За невежия храненето е прост процес. Той не се храни съзнателно и затова си създава големи мъчнотии и нещастия.

Ако храната, която човек приема, не се превръща в мисли, тя остава в стомаха, дето създава ненужни натрупвания. Тия натрупвания пък са причина за известни разстройства в стомаха, както и в цялата храносмилателна система.

Ако храната, която влиза в устата, не се сдъвче добре, тя и в стомаха не може да се смели правилно; ако в стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използва правилно и от белите дробове; ако и белите дробове не я използват правилно, и мозъкът не може да я възприеме и преработи както трябва... Не е достатъчно само да се нахрани човек и да мисли, че процесът е завършен. Той трябва да държи съзнанието си будно, докато целият процес в него се завърши. И след това, ако е ял правилно, той ще почувства в себе си вътрешен глад, едно приятно разположение към яденето.

Как мога да позная дали дадено ядене ме ползва или не? Ако яденето, което си приел в стомаха си, дава сила на тялото ти и подем на мислите и чувствата ти, това ядене е полезно за тебе.

Храненето представя метод за лекуване. По-добър метод от него няма, но трябва да се знае каква храна да се употребява и кога да се храни човек. Например, сега върлува „испанската болест". Ако болният яде месо или друга тежко смилаема храна, ще отиде на онзи свят. Съвременната медицина лекува с екстракти, извлечени от растителното и минералното царство. Обаче, тя е дошла и до нов начин на лекуване чрез храната. Той се състои в следното: чрез храната да се доставят на организма онези елементи, от които той се нуждае в даден случай.

Човек може да се лекува чрез различни плодове и храни. Различаваме три вида храни: сладки, кисели и лютиви. Сладките храни се отнасят към Венера, киселите към Меркурий, а лютивите към Марса. Изобщо, вечер човек трябва да се храни преди залез Слънце. Не е ли ял до това време, по-добре да не яде. Нека пие една чаша гореща вода или чай и да си легне с празен стомах. Така ще спи леко и приятно.

Болестта... ще я лекуваш. Как? Ще се ограничиш в храната... Сега, като болен, ще ядеш малко, да не даваш възможност на микробите да се развиват. Спазвайте правилото никога да не си дояждате или никога да не преяждате... Ако искаш да живееш повече време на Земята, не си дояждай. Нека остане в тебе желанието още да хапнеш. Ако всякога си дояждаш или преяждаш, ти скъсяваш живота си.

Здравето зависи от правилното хранене. Когато сте болни и неразположени, наблюдавайте как ядат здрави хора.

Засега един от начините за лекуване на съвременните хора е да ядат малко, изобщо, да не преяждат. Какво казват учените по този въпрос? Те казват, че храната, която човек употребява, трябва да съдържа, като главни елементи, водород, кислород, азот, въглерод и други някои второстепенни. При това, те определят в какво количество трябва да се взимат тия елементи. Вярно е, че организмът се нуждае от всички тия елементи, но едно е важно да се знае: стомахът се нуждае от малко храна.

Болният трябва да се откаже от нещо, но не от въздух, а от ядене; той трябва да яде по малко и да избира храната си. Болестта му е дадена именно за възпитание на стомаха. Близките му се чудят какво да му дадат, да не умре от глад, да се засили, да се поправи по-скоро. По този начин те ще претоварят стомаха му и ще влошат положението му. Дайте на болния една печена ябълка, няколко ореха и едно малко парченце хляб, препечен на огън. На другия ден вместо ябълка дайте му една печена круша.