Бременност

[Ани]

БРЕМЕННОСТ.

Писанието казва: По-добре една девица да не се жени, ако не се наема да стане майка, да ражда. Майката, във време на бременността си, може да предаде всичките си качества на детето. Ако като бременна тя се въодушевява от музика, поезия, художество, всичко това тя може да предаде на своето дете. Но и обратното може да стане. Ако през душата на една бременна жена минават емоции на омраза, завист, всички тези чувства пак ще се вложат в нейното дете. Когато жената е бременна, трябва да бъде заобиколена с най-хубави образи, за да бъде в добро разположение на духа... Когато жената е бременна, мъжът трябва да бъде с нея в отношения добри и да е винаги справедлив. Най-малка сянка от неразположение у мъжа се отразява и върху детето. В този период мъжът трябва да бъде за жената идеал, да вижда тя в него най-хубави качества, защото, породи ли се най-малкото съмнение в нея, то се отразява зле върху детето.

Лекарите казват, когато една майка е в токова състояние, че е слаба и няма да износи детето и й дават цяр за помятане. Помятането е десет пъти по-опасно, отколкото раждането, защото Природата, която е разумна, компенсира всяка жена. Тя с всяко раждане се обновява, става по-умна и се развива характерът й, а онази, която помята, губи сърдечни и органически сили.

Когато жените са трудни, два, три, четири месеца някои жени минават такова едно състояние: онези, у които съзнанието не се е развило, прекарват леко, но високо развитите, интелигентните минават много голяма криза и тази криза зависи от онова състояние на душата на детето, която влиза вътре в света на майката, заражда в нея временна дисхармония, докато майката сполучи да регулира наклонностите и желанията на детето; тогава то изгубва своето съзнание и се подчинява на волята на майката, защото майката взема надмощие, власт над детето. Дете, което до раждането безпокои много майка си, не е за препоръчване.

Когато мъжът и жената живеят един за друг, когато жената не само никога няма да каже на своя възлюбен горчива дума, но даже няма да отправи гневен поглед към него, и при най-големи негови погрешки, ще излива любов към своя другар, само при такава женитба в света могат да се родят добри деца, мъдреци, светии служители на цялото човечество. Ако майката, която е заченала своето дете, е въодушевена от велики идеи за човечеството, още в бременно състояние ще предаде на детето си всички качества: тя е като Бог на детето и може да направи от тази кал там каквото иска, защото, излезе ли веднъж от утробата на майка си, детето става вече независимо в мислите и чувстванията. Ако майката вложи всички свои качества на Любов и Мъдрост в детето си при деветмесечното бременно състояние, детето ще има към своята майка, през целия си живот, хубаво разположение и всякога ще бъде готово да се жертва за нея. Когато някой син каже на майка си „Защо си ме родила?", аз разбирам, естествено, че майката, когато го е носила, е мислила противни неща или пък баща му е бил в такова състояние. Синовете и дъщерите носят мислите на своите родители.