Ум

[Ани]

УМ.

Понякога всички качества или сили на ума се проявяват едновременно. Такива хора се наричат нормални... Когато естественият ум, природният ум, разумът, моралните сили, личният ум и индивидуалният ум у човека функционират правилно, ние имаме правилно или нормално развит човек в умствено отношение.

За да прояви човек правилно природния си ум, трябва да има тия сили организирани в себе си. Такива хора се отличават с едно естествено благоразумие. Те имат добра обноска спрямо всички хора и винаги са любезни. Хора, у които е добре развит естественият ум, те се проявяват като деца; те наблюдават нещата отгоре, повърхностно, не отиват много надълбоко. Такива хора разсъждават плитко, но не са глупави.

За да бъде умствено здрав, човек трябва да има устойчиви и положителни мисли, да не се безпокои за дребни неща.

Аз наричам нормален ум този, който не се стряска от мъчните задачи в живота.

Всяка добра мисъл, която човек може да реализира навреме, усилва неговия ум.

Умът се повдига чрез концентрация. Когато искате да тонирате вашия ум, да го пречистите, непременно трябва да внесете във вас вярата... Докато имате вяра, вашият ум ще бъде здрав, силен, гениален, всичко може да направи. В момента, когато напуснете вярата, умът ви ще се раздвои, в него ще се образуват пукнатини и вие сте изгубени.

Ако умът ви е болен, мъдростта не е дошла там.

Днес светът е пълен с различни болести, умопобърквания, нещастия и т. н.

На какво се дължи умопобъркването, например? Някоя мома се влюбила в един момък, но той й отказва, и тя се умопобърква, не могла да понесе този удар. Какво от това? Нека задържи своята любов за тоз, който ще я обича. Има някой в света, който я обича, но тя трябва да има търпение, докато го намери.

Някой казва: „Ще се умопобъркам!" Казвам: Докато движиш палеца си, няма да се побъркаш, но започнеш ли да го държиш неподвижен, има опасност. Можеш ли да движиш палеца си нагоре-надолу, никой не може да изкара ума от главата ти, освен ти сам.

Когато искате да тонирате ума си, направете мислено едно движение отдолу нагоре, по еволюционен път. Започнете първо да мислите за растенията, после за животните, след това за хората и най-после за Бога, за съществата от Божествения свят. По този начин ще изпитате един подем на духа, едно възходящо състояние. Ако правите обратното движение, т. е. започвате от Божествения свят и постепенно слизате към човешкия, животинския и растителния свят, вие ще изпаднете в закона на инволюцията и ще преживеете едно падане на духа, едно низходящо състояние. Като прилагате първото упражнение, ще можете да се освободите от много отрицателни състояния.

Всички болести на ума произтичат от недоимък на светлина.

Какво да правим, ако изгубим ума си? Ще отидете при Онзи, Който ви го е дал, да се молите пак да ви го даде.

Разумната Природа разполага с ред начини и методи, когато иска да изправи хората, когато иска да посочи грешките им. Например ако ти направиш една малка погрешка в естествения ум, тя ще ти напомни само, леко ще те накаже, като ти изпрати слаба хрема. Ако грешката ти е в природния ум, тя ще ти изпрати треска, придружена със силна температура. Ако грешката ти е в разума, тя ще ти изпрати болестта коремен тиф или петнист тиф. Колкото по-нагоре се качваш и грешиш, толкова и болестите, които Природата ти изпраща, са по-лоши.

Една умствена болест минава през няколко състояния, докато се яви в тялото. Щом се локализира някъде в тялото, тя може вече да се лекува.

Когато се засегнат личните ви чувства, ще се лекувате с природния си ум; когато се засегнат индивидуалните ви чувства, ще се лекувате с естествения си ум; когато се засегнат моралните ви чувства, ще се лекувате с разума.

Когато се натъкнете на голямо умствено противоречие, мислете за светлината в различните й степени.

Ако волята е много силна, намалява се дейността на ума и на сърцето.

Никога не пресищайте ума си с излишни мисли.

Чистият въздух усилва ума.