1926_07_08 За свободата на учителите - П. К. Пенковъ

[Ани]

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София
Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

П. К. Пенковъ.

ЗА СВОБОДАТА НА УЧИТЕЛИТѢ.

Говори се за свободата на учителя. Свободата е нѣщо, което трѣбва да се спечели отъ учителя, тя не може да се дава. Не можете да дадете свобода на дѣте между взривове, защото е опасно, то не знае тѣхното естество. Не може да е свободенъ учитель, който работи по теркове. Не сѫ законитѣ и правилницитѣ главната прѣчка на учителевата свобода, а — неговото невѣжество.

Болшинството отъ насъ не познаваме човѣшката душа и въ частность дѣтската такава, не притежаваме качествата, които ще будимъ въ дѣтската душа. А общеизвѣстна истина е, че не можемъ да дадемъ това, което нѣмаме.

Дѣтето отъ малко да насочваме да се опира въ живота на три опорни точки — храна, почивка и трудъ. Всѣки намира мѣстото си на софрата, намира и това на почивката, трѣбва да намѣри и това на труда. Както физическото тѣло, за да стои устойчиво, трѣбва на три точки най-малко да се опре, така е и човѣшкия животъ съ тия три опорни точки — храна, почивка и трудъ. Който пропусне една отъ тия три опорни точки, пада.

Днесъ дѣцата сме натоварили съ голѣмъ книженъ баластъ — денѣ и нощѣ четене, учене на паметь. По този начинъ се откѫсватъ отъ живота и приучаватъ да живѣятъ на бащинъ и майчинъ гръбъ, а „дървото се прѣвива, докато е младо“. Потрѣбно е да се намали книжното учение, за да се дава възможность дѣцата да участвуватъ въ живота и съ труда си въ дома, училището и обществото.

Учительтъ всѣкога да е въ връзка съ главата на живота — живата природа, за да изтича прѣснота отъ ума му, душата му, сърцето му, цѣлостния му животъ. По този начинъ той ще способствува на дѣтето да се разцъвти човѣкътъ въ него.