1927_08_14 Ние, Учението и животът, М. Тодорова

[Ани]

Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство,
14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото
на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки)
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

М. Тодорова.

Ние, Учението и животътъ.

Както ви е извѣстно, темата, върху която сме се събрали да обмѣнимъ мисли прѣзъ този съборъ е : ,,Ние, Учението и животътъ.“

Прѣди да започнемъ да правимъ каквито и да е разисквания, трѣбва да установимъ, какво се разбира подъ всѣка дума отъ поставеното заглавие.

Учительтъ прѣди малко изказа мисъльта, че този съборъ прѣдставлява с е д м а т а  м и н у т а, въ която трѣбва да опрѣдѣлимъ посоката на нашитѣ мисли, т. е., когато мислимъ, да сме въ връзка съ Първата Причина.

Ако схванемъ темата правилно, разискванията ни ще бѫдатъ смислени и заключенията, до които дойдемъ, ще иматъ резултатъ.

Подъ ,,ние“ не се разбиратъ хората, които сѫ оковани въ веригитѣ на робството, които сѫ играчка на природнитѣ стихии и въ които шумътъ на неразумнитѣ сили е толкова голѣмъ, че не сѫ въ състояние да чуятъ собствения си гласъ.

Подъ „ние“ се разбиратъ човѣцитѣ на свободата, чието съзнание е пробудено, които винаги и надъ всичко слушатъ само тихия и възвишенъ гласъ на Божественото въ себе си. За Него тѣ сѫ готови всичко да пожертвуватъ: да прѣминатъ прѣзъ дълбоки долини и да изкачатъ високи планински върхове. Тѣзи хора трѣбва да си подадатъ рѫка. За какво ? — За да учатъ, за учението.

Кое учение? — Не учението, което носи свѣтска слава, което създава учени и професори и което подтиква хората къмъ трупане на богатство и всѣкакви земни блага. Не учението, което раздѣля хората на учени и прости, на силни и слаби, на богати и бѣдни. Не учението, което внася критика, раздори, омраза, което натъква хората на противорѣчия, нанася имъ хиляди страдания и ги води къмъ смърть, но учението на свѣтлината, онова учение, което е о б щ о  за всички, което като слънце раздава на всички своитѣ блага, на което еднакво сѫ способни да се учатъ учени и прости, силни и слаби, бѣдни и богати. Онова учение, което примирява всички противорѣчия и подъ свѣтлината на което хората съ радость си подаватъ рѫка и влизатъ въ живота.

Кой животъ? — Не този стария, изпълненъ съ ревность, зависть, съмнѣния и подозрѣния животъ, който хората досега сѫ живѣли. Не този животъ, който е охлузилъ човѣшкитѣ сърца и ги е покрилъ съ рани, но новиятъ животъ на Любовьта и братството, изпълненъ съ вѫтрѣшна свѣтлина, вѫтрѣшна чистота, вѫтрѣшна радость — без користниятъ животъ, който подтиква хората къмъ самопожертвувание, къмъ взаимно уважение, къмъ добра и деликатна обхода. Съ една дума, животъ, който изхожда отъ Бога.

Така като разберемъ тѣзи думи, ще можемъ да разискваме върху тѣхъ, безъ да се натъкнемъ на противорѣчия; ще можемъ да чертаемъ планове, да се въодушевяваме отъ идеи. И нашитѣ начинания, каквито и да сѫ тѣ, малки или голѣми, ще се увѣнчаятъ съ успѣхъ.

Разберемъ ли тѣзи думи по стария начинъ, тъй както досега човѣчеството ги е разбирало, ще пожънемъ неговитѣ печални резултати, на които сме свидѣтели днесъ, и дѣлото, за което Учительть ни е призовалъ да работимъ, ще пропадне.

Обаче, разберемъ ли ги по новия начинъ, както Учительть ни учи, ще успѣемъ въ всичко и ще образуваме единъ силен организъмъ, една колективна единица, тъй жива, тъй хармонична, тъй свѣтла, както сѫ слънчевитѣ системи въ безграничното пространство на небесния миръ.

* * *

Д. ГАРВАЛОВЪ — Чете доста обширенъ рефератъ, въ който изтъкна нѣкои лични и общи дефекти, които е необходимо да се корегиратъ, като очерта и реалния идеаленъ образъ на всѣки ученикъ.

Л. ЛУЛЧЕВЪ. За да говоримъ за насъ — трѣбва да знаемъ положително това, което въ дѣйствителность сме. Школата не започва отъ сега. И тя и ние сме сѫществували.

Разнороднитѣ, дори противорѣчиви възгледи въ нашето братство сѫ само едно доказателство за онази здрава духовна връзка, която сѫществува и ни обединява въпрѣки всичко. Растенето и разширението на братството сочи отъ само себе си реалнитѣ съотношения на силитѣ, които сѫ вложени въ него. Дефинирането на капиталнитѣ въпроси за Бога, Кармата и пр. сѫ велики цѣли на човѣшката мисъль. Разнообразието тукъ е онова, което дава красотата, когато въ него може да се съзрѣ вѫтрѣшното единство.

Въздѣйствието на нашето братство върху обществото е много по-голѣмо, отколкото се прѣдполага, само че не върви по обикновенитѣ пѫтища. Ето сега и чешмата е една жива катедра, на която има постоянно проповѣдници.

Механическото влизане и излизане на нѣкой братъ отъ братството не разрѣшава въпроса за неговото собствено дѣйствително положение или за сѫдбата на видимо физическо братство. Христосъ бѣ приживѣ изоставенъ отъ ученицитѣ си, а слѣдъ смъртьта му милиони вървятъ слѣдъ Него. Тъй че въпросъ е, дали само физическата личность на Учителя е която ни свързва и групира сега,

Нѣщата, които сега ставатъ сѫ врѣменни фази и състояния и тѣ си иматъ свое обяснение — но не могатъ да се смѣтатъ като изходенъ пунктъ, който разрѣшава въпроситѣ.

Сестритѣ сѫ правили и правятъ жертви за дѣлото, такива съ каквито ние, братята, едва ли може да се похвалимъ и заради които ние трѣбва да извинимъ нѣкои тѣхни ексцентричности.

Има знание и учение. Окултна наука, окултно знание е само това, което се живѣе. Това, което прилагаме въ даденъ моментъ, то е нашето окултно знание. Ние сме подъ мѫдро рѫководство и всичко си има свой смисълъ, само че не винаги ние го схващаме. Но когато се възлюбимъ единъ другъ, много неразсѫдности ще прѣстанатъ да сѫществуватъ.