Ани Posted September 19, 2023 Share Posted September 19, 2023 От томчето "Естественъ редъ на нѣщата" 17 лекции на общия окултенъ класъ, 9-та година, т. I (1929-1930 г.), Пѫрво издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Паралелизъмъ въ природата Размишление върху правия пѫть. Тема: „Смѣни въ природата“. Често хората говорятъ за конкретна мисъль. Какво означава думата „конкретно“? Да имашъ конкретна мисъль, това значи, да изнасяшъ фактитѣ ясно, точно, опредѣлено. Конкретна мисъль е тази, на която човѣкъ може да се опре. Нѣкои казва, че вѣрата му въ Бога е нѣщо, на което може да се опре, т. е. да уповава. Обаче, на коя вѣра може човѣкъ да уповава: на вѣрата, останала отъ дѣди и прадѣди ли? Това не е достатъчно. Това е вѣрване, но не е истинска вѣра. Така мнозина вѣрватъ, мнозина мислятъ, но нито вѣрата имъ, нито мисъльта имъ сѫ истински. За да мисли право, човѣкъ трѣбва да се занимава съ геометрия. Тя разкрива предъ него реалностьта на нѣщата. Безъ геометрия човѣкъ не може да има ясна представа за реалностьта. Геомегрията разглежда правитѣ и криви линии, фигуритѣ, тѣлата не само въ външния, но и въ вѫтрешния, психически животъ. Какво представя правата линия? Правата линия е най-кѫсото разстояние между две точки. Когато въ ума на човѣка се проектира една права линия, едновременно съ нея се проектира още една права, успоредна на първата. Първата права линия е причина, втората е последствие. Първата е видима. а втората — невидима. И тъй, всѣка права линия АВ (фиг. 1), представя движение на тѣлото А къмъ В. За да се движи тѣлото А само въ посока АВ, това показва, че навсѣкѫде срѣща препятствия. То не може да върви нито нагоре, нито надолу, нито да се върне назадъ. Рече ли да се върне назадъ, веднага следъ него идатъ много прѣчки, които не му позволяватъ. Тѣлото е принудено да върви само напредъ. За да измѣни посоката на своею движение, като сгигне точка В, тѣлото прави едно пречупване и поема посока нагоре, къмъ точка D. Въ точка В тѣлото може да направи още едно пречупване, да отиде въ посоката на точка С, отдето може да слѣзе надолу, въ точка А и да поеме отново сѫщия пѫть АВ. Следователно, когато човѣкъ се движи по права линия и измѣни посоката на движението си чрезъ три пречупвания, той образува плоскость. Като се движи по границитѣ на тази плоскость, той ще се върне на сѫщото мѣсто, отдето е излѣзълъ. Докато се движи по правата АВ, човѣкъ има една опитность. Мине ли по правата DС, дето пѫтьтъ се пречупва, той има вече друга опитность. Той е позналъ движението по плоскость. Тукъ хората мислятъ, вѣрватъ, работятъ по другъ начинъ, различенъ отъ този, по който сѫ били въ АВ. Наистина, да се движи човѣкъ по права линия или по плоскость, това сѫ два различни свѣта, отъ които той придобива различни опитности. За да излѣзе отъ свѣта на правата линия и да влѣзе въ свѣта на плоскостьта, човѣкъ минава презъ три пречупвания, докато отново се върне въ точка А, отдето е тръгналъ. Като се върне въ свѣта, отъ който е излѣзълъ, човѣкъ започва да се съмнява, дали това, което е преживѣлъ, е реално или не. Докато се движи по права линия, човѣкъ вѣрва само въ себе си. Изгуби ли вѣра въ себе си, той се намира въ нѣкаква опасность и нѣщо вънъ отъ него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение. Той започва да се движи къмъ точка D. Дойде ли въ тази точка, той е готовъ да се огъне още единъ пѫть, да тръгне по направление на правата DС, дето новъ свѣтъ се открива за него: нови мисли, чувства и желания. Като придобие известна опитность, той се отъва още единъ пѫть и слиза надолу, къмъ точка А, отдето първоначално е тръгналъ. Като слѣзе въ тази точка,. той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сънь ли е видѣлъ, или се е намиралъ предъ нѣкаква действителность. Това показва, че въ пѫтя на човѣшкото развитие, мислитѣ чувствата и желанията на човѣка минаватъ отъ единъ свѣтъ въ другъ и следъ време пакъ се връщатъ при него, но съ нѣкаква придобивка. Това означаватъ думитѣ, че животътъ на човѣка се повтаря следъ всѣки четири поколѣния. Мислитѣ и чувствата на човѣка претърпяватъ три пречупвания и, като дойдатъ до четвъртото, тѣ се намиратъ въ сѫщата точка, отъ която сѫ излѣзли. Казваме, че на всѣка права мисъль съответствува друга права, успоредна на нея, но невидима. Това виждаме и въ квадрата АВDС (фиг. 1). На правата АВ отговаря успоредната права DС. Тѣзи прави, именно, образуватъ плоскостьта. Когато мине отъ правата въ плоскостьта, човѣкъ чувствува нѣкаква разсѣяность. Това показва, че мисъльта му още не е нагодена за новия свѣтъ, дето има по-голѣмо разширение. Той не е готовъ още за новитѣ условия. Щомъ се нагоди къмъ тѣхъ, разсѣяностьта изчезва. Колкото по-голѣмо е пространството, въ което мисъльта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена. Тази е причината, поради която човѣкъ не може да схване ясно идеитѣ, какво нѣщо е Богъ, душа, духъ, умъ, сърдце, време, пространство и т. н. Натъкне ли се на една отъ тия идеи, той казва: Отвлѣчена е тази идея, не е за моя умъ. Запримѣръ, всѣки възприема свѣтлината, разбира я отчасти, ползува се отъ нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и въ съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нѣщата могатъ да се разбиратъ до известна степень само, но по никой начинъ не могатъ да се обхванатъ изцѣло. Обхванатъ ли се, значи, да се ограничатъ, а това е невъзможно. Всички идеи, които възникватъ въ ума на човѣка, се дължать на това, че тѣ сѫществуватъ като прави линии нѣкѫде въ природата и въ живота. Дойде ли една идея до вашия умъ, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите. Вашата мисъль е невидима, но се явява като естествено последствие на правата линия, която я предизвикала. Запримѣръ, свѣтлината е правата АВ, а вашата мисъль върху свѣтлината е правата DС, паралелна на АВ. Законъ е: когато човѣкъ прекара една права линия въ природата или въ живота нѣкѫде, нѣкое разумно сѫщество чъртае права, успоредна на неговата. Тя се явява като последствие на първата линия. Запримѣръ, пѫтникъ отива вь една гостилница да се нахрани. Тази е неговата интимна мисъль. Той си порѫчва едно, после второ блюдо и започва да яде. Като се храни, той образува права линия. Докато се храни, гостилничарьтъ си прави смѣтка, колко струва яденето. По този начинъ той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентътъ е направилъ. Клиентътъ не вижда това. Той даже не подозира, че гостилничарьтъ се занимава съ него. Обаче, като дойде редъ да плаща, гостилничарьтъ веднага се явява предъ него, готовъ съ смѣтката си. Значи, единиятъ яде, чъртае права линия; другиятъ смѣта, чъртае друга права линия, успоредна на първата. Този законъ ученитѣ наричатъ „законъ за причини и последствия“. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на редъ противоречия и се питатъ, отде идатъ тия противоречия. Тѣ не подозиратъ, че противоречията въ живота имъ сѫ последствие на известни причини. Всѣка мисъль, всѣко чувство, които човѣкъ проектира въ пространството, иматъ свои последствия, добри или лоши. Иска ли да се освободи отъ нѣкакво последствие, човѣкъ трѣбва да се върне назадъ въ мисъльта си, да намѣри причината, която го е създала. Следователно, човѣкъ трѣбва да знае, че на всѣка негова мисъль, или на всѣко негово чувство отговаря друга мисъль или друго чувство, паралелни на неговитѣ, но излѣзли отъ друго нѣкое разумно сѫщество. Кѫде е това сѫщество, не е важно. То може да е на земята, а може да е въ невидимия свѣтъ. Важно е, че на всѣка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея. Усъмни ли се човѣкъ въ нѣщо, и друго нѣкое сѫщество ще се усъмни заедно съ него. Рече ли човѣкъ, че не иска да работи, и другото сѫщество ще се откаже отъ работата си. Ако човѣкъ пожелае да направи едно добро, и това сѫщество ще пожелае да направи едно добро. — Защо е така? — Между всички хора, които мислятъ, чувствуватъ и постѫпватъ по единъ и сѫщъ начинъ, има известно съответствие. Съ колкото повече сѫщества е свързанъ човѣкъ, толкова повече паралелни линии ще се прокаратъ на неговата права. Като знае отговорностьта, която носи въ живота си, човѣкъ трѣбва да мисли, да чувствува и да постѫпва право. Отъ този законъ излиза поговорката: „Каквото си постелешъ, на това ще легнешь“. Ще знаете, че както вие работите за другитѣ, така и тѣ работятъ за васъ. За всѣко добро дѣло, което представя права линия въ живота, се отговаря съ друга права, успоредна на първата. За всѣко нѣщо се държи смѣтка и се отговаря съ добро или съ лошо, съответно на направеното. Това показва, че въ природата сѫществува законъ за правилна обмѣна: колкото ядешъ, толкова плащашъ. Колкото храна си приелъ, толкова сила си придобилъ и съответно на това си платилъ. Колкото по-правилна е обмѣната между нѣщата, толкова по-добъръ е животътъ на хората. Това означава поговорката: „Каквото си посѣлъ, това ще пожънешъ“. Когато двама души, съ една и сѫща мисъль, съ еднакви чувства и желания започнатъ да работятъ заедно, други двама, било въ невидимия или видимия свѣтъ, ще се свържатъ съ първитѣ двама и ще работятъ съответно съ тѣхъ. Тъй щото, каже ли човѣкъ, че се интересува отъ въпроса за Бога, той трѣбва да знае, че тази мисъль не е единствено негова. Други сѫщества, по-напреднали отъ него, сѫ мислили вече по този въпросъ. Следователно, за да бѫде една мисъль или едно вѣрую реално, тѣ трѣбва да се подкрепватъ отнѣкѫде. Не се ли подкрепватъ, тѣ не сѫ реални. Не само това, но човѣкъ трѣбва да знае, отде иде известна мисъль въ неговия умъ. Ще каже нѣкой, запримѣръ, че мисли за Бога. Преди да е помислилъ човѣкъ за Бога, Богъ първо е помислилъ за него. Значи, човѣшката мисъль е отражение на Божествената. Вие питате, защо нѣкои хора не вѣрватъ въ Бога. Споредъ мене нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не вѣрва, само че различнитѣ хора вѣрватъ по различни начини. Когато казваме, че единъ човѣкъ е вѣрващъ, а другъ безвѣрникъ, ние имаме предъ видъ различнитѣ пѫтища, по които тѣ се движатъ. Вѣрващиятъ се движи по права линия, а безвѣрникътъ — по крива линия. Безвѣрникътъ е безвѣрникъ по отношение на вѣрващия, но и той вѣрва въ нѣщо. Ония, които се движатъ по права линия, вървятъ по радиуситѣ на окрѫжностьта. Тѣзи, които се движатъ по крива линия, се намиратъ по окрѫжностьта. Като се движи по права линия, човѣкъ не измѣня отношенията си къмъ ближния си, нито тия къмъ Първата Причина на нѣщата. Щомъ отношенията къмъ ближния му не сѫ прави, и отношенията му къмъ Бога не сѫ прави. Обратно: ако човѣкъ измѣни отношенията си къмъ Бога, заедно съ това той измѣня отношенията си и къмъ своя ближенъ. Изобщо, докато спазва вѫтрешнитѣ отношения къмъ всички сѫщества, човѣкъ се намира подъ влиянието на закона за паралелизъма въ природата. Той знае, че никой не живѣе за себе си. Докато двама души мислятъ едновременно и еднакво, тѣхната мисъль е права. Нѣкой казва, че като него нѣма другъ човѣкъ въ свѣта. Тамъ е погрѣшката. Има поне единъ точно като него. Какъвто е единиятъ, такъвъ е и другиятъ. Тѣ си приличатъ много. Отъ двамата зависи, какво ще бѫде отношението между тѣхъ, както и отношението имъ къмъ окрѫжаващитѣ. Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н. За да дойде до това съгласие, човѣкъ трѣбва първо да утихне въ себе си, т. е. да придобие такъвъ вѫтрешенъ миръ, който отъ нищо да не се разколебава. Докато човѣкъ е вѫтрешно недоволенъ отъ себе си, докато се бори, той не може да бѫде въ съгласие нито съ себе си, нито съ ближнитѣ си. Всѣки човѣкъ има условия да бѫде това, което желае. Той носи въ себе си дарби и способности, които трѣбва да развива. Като не е работилъ, той е дошълъ до объркване на работитѣ си и не знае, какъ да излѣзе отъ това положение. Въ това отношение той мяза на жена, която обърква преждата. Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттукъ да кѫса, оттамъ да кѫса, докато я оправи. Не може ли да я оправи, тя туря преждата си въ огъня да изгори. Най-после тя казва: Освободихъ се отъ обърканитѣ си конци. Не, това не е никакво освобождаване. И тъй, човѣкъ не може лесно да се освободи отъ живота. Колкото пѫти да гори концитѣ, въ края на краищата животътъ пакъ ще похлопа на вратата му. Колкото да пѫдите своя кредиторъ, той пакъ ще хлопа на вратата ви. Искате ли да се освободите отъ него, трѣбва да плащате. Човѣкъ трѣбва да отговаря за всичко, което е правилъ. Като знае това, той трѣбва добре да обмисля онова, което е решилъ да прави. Той не е самъ въ живота си. Каквото върши, той трѣбва да знае, че има едно сѫщество, което върви паралелно съ него и прави това, което и той върши. Кѫде е това сѫщество? Или на небето, или на земята. Въ всѣки случай, това сѫщество е нѣкѫде на противоположния полюсъ. Следователно, каквото прави, човѣкъ трѣбва да знае, че е въ зависимость отъ друго сѫщество. Не върви ли паралелно съ него, той се излага на голѣми страдания. За да се справи съ страданията си, човѣкъ трѣбва постепенно да се разширява, да излѣзе отъ свѣта на правата линия и да влѣзе въ свѣта на плоскостьта, да придобие опитности, На правата АВ отговаря друга, паралелна на нея — DС. Доброто представя права линия. На това добро, т. е. на тази права линия отговаря друго добро, друга права линия, успоредна на първата. Тия две добрини образуватъ едно цѣло. За да разбере живота, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да проникне въ неговата дълбочина, въ неговия вѫтрешенъ смисълъ. Докато се безпокои, какъ ще прекара живота си, човѣкъ има механическо разбиране за проявитѣ му. При това положение той ще живѣе или като младъ, или като старъ. Младиятъ мисли, колко повече да си поживѣе, да се повесели. Стариятъ пъкъ съжалява за младинитѣ си. Не, младъ човѣкъ е онзи, който въ младинитѣ си мисли за своитѣ старини. Той живѣе съ огледъ на своето бѫдеще. Старъ човѣкъ е онзи, който въ старинитѣ си мисли за своята младость. Младиятъ трѣбва да бѫде силенъ и готовъ за всѣкаква работа, а стариятъ — мѫдъръ и разуменъ. Животътъ на младия трѣбва да върви паралелно съ живота на стария, за да могатъ взаимно да си помагатъ. Тѣ черпятъ сили единъ отъ другъ. Ако младиятъ не е използувалъ младинитѣ си, както трѣбва, той мяза на пѫтникъ, който е гладувалъ три деня и търси хлѣбъ, ядене, да се подкрепи. Ако стариятъ не е използувалъ старинитѣ си, както трѣбва, той е гостилничарь, обранъ отъ разбойници, които му взели паритѣ, сѫдоветѣ, припаситѣ и го оставили въ положението на последенъ сиромахъ. Какво ще получи младиятъ отъ този гостилничарь? Той ще влѣзе въ гостилницата, ще разправя, че е гладенъ, уморенъ, три деня не е ялъ, но гостилничарьтъ не може да му даде храна, не може да подкрепи силитѣ му. Тия двама души представятъ двама грѣшници. Като се събератъ на едно мѣсто, какво могатъ да налравятъ? Тѣ ще говорятъ за своитѣ разочарования и неуспѣхи въ живота. Обаче, ако младиятъ и стариятъ сѫ използували живота си разумно, тѣ представятъ двама праведни хора. Единиять отъ тѣхъ, младиятъ е пѫтувалъ, ходилъ въ странство да учи. Стариятъ пъкъ е гостилничарь, който отворилъ гостилница за добри, праведни хора, които сѫ работили, учили и помагали на ближнитѣ си. Когато младиятъ, уморенъ и огладнѣлъ, влѣзе въ тази гостилница, стариятъ ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силитѣ си. Тѣ ще се разговарятъ помежду си, но не за неуспѣхи, а за успѣхитѣ и за придобивкитѣ си. Следователно, пита ли нѣкой, защо трѣбва да живѣе добре, нека си представи картината на пѫтникъ, който се връща отъ учение и работа и влиза въ гостилница, пълна съ вкусно и доброкачествено ядене. Не живѣе ли добре, нека си представи картината на пѫтникъ, който едва се спасилъ отъ нѣкаква житейска катастрофа и се отбива въ гостилницата да се подкрепи, но нищо не намира — Защо? — И гостилничарьтъ е претърпѣлъ катастрофа. И тъй, дръжте въ ума си конкретната идея, че човѣкъ има отношение къмъ Бога, т. е къмъ Първата Причина на нѣщата. — Да се докаже тази идея. — Тя не може да се доказва. Като живѣе, човѣкъ мисли за Бога, и Богъ мисли за човѣка. Ако не е така, отъ човѣка нищо не може да излѣзе. Човѣкъ е отражение на Бога, излѣзълъ отъ Него и се връща при Него. — Ама сѫществува ли Богъ, или не? — Това е въпросъ, самъ по себе си разрешенъ. Като е излѣзълъ отъ точка А, човѣкъ е претърпѣлъ три огъвания и на четвъртото се е върналъ пакъ въ А, отдето е тръгналь. Следователно, презъ всѣки четири поколѣния човѣк се връща тамъ, отдето е тръгналъ, но обогатенъ, съ голѣми придобивки и опитности. Земята може да се измѣни, да изчезне, но човѣкъ ще се върне при Бога, отъ Когото нѣкога е излѣзълъ. Че ще се върне тамъ, отдето е излѣзълъ, това е абсолютна истина. Въпросъ е, обаче, какъ ще се върне: като грѣшникъ, който е странствувалъ и не може да намѣри храна да подкрепи силитѣ си, или като праведенъ, който, следъ дълго странствуване, се връща съ знания, съ опитности и, дето влѣзе, намира храна, условия да си почине, да подкрепи силитѣ си. Положението на грѣшника и на праведния се различаватъ коренно, защото първиятъ не мисли за Бога и не Го обича, а вториятъ мисли за Него и Го обича. — Какъ ще обичаме Бога като не Го виждаме? — Тамъ е въпросътъ. Изкуство е да обичашъ онова, което не виждашъ, а не това, което виждашъ. Да се свързва човѣкъ съ Божията мисъль, това е на мѣсто, но да се свързва съ човѣшката мисъль, която всѣки моментъ може да го отклони отъ пѫтя му, това е нещастие. Защо да не върви човѣкъ паралелно на онази невидима права, която се проектира въ неговия животъ? Щомъ съгласува живота си съ тази права, човѣкъ може да съгласува живота си и съ своитѣ ближни. Не съгласува ли своя животъ съ Божествения, човѣкъ не може да има правилни отношения и къмъ своя ближенъ. Каквито сѫ отношенията на Бога къмъ човѣка, такива трѣбва да бѫдатъ отношенията на всѣки човѣкъ къмъ неговитѣ ближни. Това изисква законътъ на паралелизъма въ природата. Да спазишь този законъ, това не значи, да направишъ ближния си щастливъ. На всѣки човѣкъ сѫ дадени условия и възможности да бѫде щастливъ, а ти трѣбва само да го поощрявашъ да работи. Видишъ ли, че нѣкой работи, не го спирай, не казвай, че трѣбва да работи малко, да пази силитѣ си. Видишъ ли, че нѣкой се моли, не казвай, че е заблуденъ. Поощрявайте се взаимно въ работата, въ доброто, което сте намислили да правите. Искате ли да помогнете на нѣкого, вземете ралото си и идете заедно съ него на нивата му, да копаете. Стане ли въпрось за работа, за правене на добро, не се спъвайте едни други. Разумната работа, разумното добро не ощетяватъ, но подигатъ и облагородяватъ човѣка. Съвременнитѣ хора едни други се спъватъ, вследствие на което сѫ нещастни. Тѣ страдатъ по единствената причина, че не разбиратъ любовьта, не разбиратъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Първата Причина, къмъ ближния имъ и къмь себе си. Дето има неразбиране на нѣщата, тамъ спънкитѣ и противоречията сѫ голѣми. На човѣка се даватъ всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои. Защо се безпокои? Защото не знае, какъ ще прекара живота си. Той казва, че трѣбва да мисли, да се осигури по нѣкакъвъ начинъ. Обаче, безпокойствого още не означава мисъль. Всѣка мисъль, която е свободна отъ смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена. Между Божията мисъль и човѣшката трѣбва да има известно съответствие, известенъ паралелизъмъ. Докато този паралелизъмъ сѫществува, човѣкъ е на правъ пѫть. Законътъ на паралелизъма сѫщесгвува навсѣкѫде въ живота. Запримѣръ, човѣкъ не може да бѫде обичанъ, ако той самъ не обича. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той самъ не дава свобода на другитѣ. Не могатъ да вѣрватъ въ тебе ако и ти не вѣрвашъ въ хората. Не могатъ да ти направятъ добро, ако и ти не правишъ добро на другитѣ. Вие можете да провѣрите този законъ навсѣкѫде въ живота. Провѣрите ли го, сами ще разберете, какво означава права и крива посока на движение. Мнозина се страхуватъ отъ живота, безпокоятъ се, дали могатъ да теглятъ права линия въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. За да се убедятъ въ това, тѣ трѣбва да правятъ опити. Ако не могатъ да теглятъ права линия, ще теглятъ крива. — Коя линия е крива? — Тази, на кояго двата края сѫ съединени, и всичкитѣ й точки сѫ еднакво отдалечени отъ една вѫтрешна, наречена центъръ. Който иска да тегли свободно прави линии, той трѣбва да бѫде спокоенъ, за нищо да не се безпокои. Следователно, докато не се успокои, човѣкъ не трѣбва да бърза, да взима известно решение. Докато мисъльта му не стане ясна, той не трѣбва да предприема никаква работа. Човѣкъ не може да се лѣкува, докато не намѣри причината на своето заболяване. Щомъ намѣри причината и я отстрани, болестьта му ще изчезне. Всѣко последствие се дължи на известна причина. Щомъ махнете причината, и последствието ще изчезне. И тъй, искате ли да знаете, защо страдате, защо сте нещастни, спрете се върху последствията, на които се натъквате въ живота си. Между последствията и тѣхнитѣ причини има известенъ паралелизъмъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство, добри или лоши, иматъ своитѣ последствия. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да поставя въ хармония своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Каквото прави човѣкъ, всичко трѣбва да бѫде въ хармония съ Великото. Дали човѣкъ свири, пѣе, рисува, шие, прави добро, всичко трѣбва да бѫде хармонично. Каквото знае човѣкъ, трѣбва да бѫде съвършено. Срѣдни, посрѣдствени положения не се търпятъ. Тѣ сѫществуватъ, но природата ги разваля и заставя човѣка отново да започне. Какво прави грънчарьтъ, когато грънцитѣ му се пукатъ? Той ги строшава, туря ги отново на огъня да сс стопятъ и следъ това излива нови форми, по-съвършени отъ първитѣ. Кой каквото прави, трѣбва да подражава на Великото, което се е проявило въ природата чрезъ множество красиви и съвършени форми. Като ученици, вие трѣбва да изучавате закона на пералелизъма и да видите, какъвъ е крайииятъ резултатъ при движението на паралелнитѣ линии. Когато сжшеството А се движи по посока къмъ В, образува се правата АВ, на която правата DС е паралелна. Правата DС е противоположна на движението на сѫществото А. Въ движението си тѣ ще се срещнатъ и ще образуватъ крѫгъ. Безъ да подозиратъ, тия сѫщества се движатъ по крива линия и образуватъ крѫгъ — завършенъ процесъ. Следователно, две сѫщества могатъ да свършатъ една работа, когато се движатъ въ две различни, но паралелни посоки. При срѣщата си тѣ образуватъ крѫгъ — завършенъ цикълъ, завършенъ плодъ. Завършенъ процесъ имаме, когато мисъльта на човѣка е въ съгласие съ Божията мисъль. Всѣки човѣкъ трѣбва да каже въ себе си: Азъ ще мисля за Бога така, както Той мисли за мене. — Виждалъ ли си Бога? — Не е нужно да Го виждамъ. Мисъльта е по-силна отъ виждането. Щомъ мисъльта сѫществува, и виждането е възможно. Ако мисъльта не сѫществува, и виждането не би сѫществувало. Виждането не е нищо друго, освенъ проектиране на дадена мисъль. Човѣкъ мисли известно време върху даденъ предметъ, лице или въпросъ, докато най-после мисъльта му се конкретизизира. Следователно, отъ силата на мисъльта зависи реализирането на нѣщата. — Богъ е Любовь. Богъ е Мѫдрость. Богъ е Истина. Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина пребѫдватъ съ насъ. * 13. Лекция отъ Учителя, държана на 20 ноемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now